Държавен вестник, брой 17 от 28.II

Отменено основание. Виж чл. 205, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г. и § 9, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 62 от 7 август 1973 г.

За уеднаквяване, на практиката по застрояване на вилните зони, курортните места и курортните части на населените места Министерството на строежите и архитектурата нарежда следното:

1. Съгласно § 81, алинеи III и IV от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, вилните сгради могат да имат височина до два етажа (един редовен и един тавански етаж) при застроена площ до 90 квадратни метра в първия етаж, без площта на тераси, външни стълбища, гаражи и други подобни. В един парцел може да се застроява само една вилна сграда.

Във връзка с прилагане на тази разпоредба да се спазват следните положения:

а) вилната сграда може да има височина до 5,40 м до горния край на плочата, гредореда или таванската конструкция на последното ползваемо помещение, определена спрямо средното прилежащо ниво на терена. В тази височина могат да бъдат включени до два етажа с най-малка светла височина на нормалния етаж - 2,50 метра, а на другия етаж - 2,30 метра.

При наклонен терен, максималната допустима височина на вилната сграда (до 5,40 метра) се определя в средата на сградата спрямо средното ниво на благоустроения терен, получен от най-високата и най-ниската част на терена.

Сградите могат да имат плосък или скатен покрив без надзид;

б) характерът на терена се установява, като към проекта за сградата се прилага план за вертикално планиране на парцела с нанесени коти на четирите ъгъла на сградата. В скицата - копие от регулационния план, която придружава искането за проектиране и строеж, се нанасят задължително хоризонталите на терена (за парцела и съседните парцели) с абсолютните им коти и нивелетите на прилежащите осови кръстовища на улиците или алеите, като се означават и съществуващите строежи.

2. Вилните строежи във вилни зони, курортни места и курортни части на населени места трябва да осигуряват всички условия за отдих и възстановяване и да са изложени към най-благоприятните географски посоки, с изглед към природни дадености.

В силуетно и архитектурно отношение те трябва да се съчетават с природните условия и близката околна среда.

Строежите не трябва да унищожават и премахват природни ценности (естествени скали, възвишения, водни течения и др.). Особено ценни и декоративни дълготрайни дървета: тополи, брястове, дъбове, орехи, липи, кестени, борове, ели и др. могат да се изсичат във връзка със строежите само когато това е безусловно необходимо, с предварително писмено разрешение на органите на народните съвети, след оглед на самото място.

Архитектурата на сградите за жилищни, курортни и здравни нужди в курортни места и курортни части на населените места трябва да отговаря на характера на курорта.

3. Проектите на вилни сгради, възложени за изработване на проектантски организации или прикрепени към тях частно практикуващи лица до издаването на тази инструкция, се съгласуват и одобряват при спазване на досега действуващите положения, ако бъдат представени в техническите служби на народните съвети в тримесечен срок.

4. Тази инструкция се издава въз основа на член 52 от Закона за планово изграждане на населените места и § 309, алинея последна от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места.

Окръжно писмо № 10648 от 25 юли 1966 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството (публикувано в Бюлетин за строителство и архитектура, брой 8 от 1966 г.) се отменя.