Държавен вестник, брой 74 от 14.IX

Правителството на Република България и правителството на Република Сан Марино, наричани по-нататък "договарящи страни",

в желанието си да развиват по-голямо икономическо сътрудничество между тях по отношение инвестиции, направени от физически и юридически лица на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна,

признавайки, че споразумението за третирането, което ще бъде предоставено на такива инвестиции, ще стимулира притока на частни капитали и икономическото развитие на договарящите страни,

съгласявайки се, че устойчивата рамка за инвестиции ще увеличи максимално ефективното използване на икономическите ресурси и ще подобри стандарта на живот,

вземайки решение да сключат споразумение за насърчаване и взаимна защита на инвестициите,

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на този договор:

1. Терминът "инвестиция" означава всякакъв вид вложение, инвестирано от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна в съответствие със законодателството на последната, и включва по-специално, но не изключително:

a) права върху движимо и недвижимо имущество, както и други вещни права, като ипотеки, залози, тежести и други подобни права;

b) акции, дялове, ценни книжа и всякаква друга форма на участие в дружество;

c) парични искове или искове за каквото и да е изпълнение, имащо икономическа стойност;

d) права на интелектуална собственост, както са определени в многостранните договори, сключени под егидата на Световната организация по интелектуална собственост, доколкото двете договарящи страни са страни по тях, включващи, но не ограничаващи се до авторски и сродните им права, патенти, търговски марки, търговски наименования, промишлен дизайн и права върху технологични процеси, права върху растителни видове, ноу-хау и гудуил;

e) права за извършване на икономически и търговски дейности, дадени със закон, съгласно договор, включително права за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси;

f) всяко увеличение на стойността на първоначалната инвестиция.

Всяка промяна във формата, в която вложенията са инвестирани или реинвестирани, не засяга техния характер на инвестиция, при условие че тази промяна е в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия са били извършени инвестициите.

2. Понятието "приходи" означава сумите, законно получени от инвестиция, и по-специално, но не изключително включва печалба, лихва, доходи от капитал, дивиденти, лицензионни такси, хонорари и други такси.

3. Понятието "инвеститор" означава:

a) физическо лице, което е гражданин на едната договаряща страна и което инвестира на територията на другата договаряща страна;

b) всяка компания, организация, дружество или друга форма на инкорпориране, регистрирана или учредена в съответствие със законодателството на едната договаряща страна и със седалище на територията на тази договаряща страна, независимо дали е със или без статут на юридическо лице.

4. Понятието "без закъснение" означава нормално изискуемия срок за изпълнение на необходимите формалности за превод на плащанията. Този срок започва от деня на получаване на искането за превод и по никакъв начин не може да продължава повече от един месец.

5. Понятието "свободно конвертируема валута" означава всяка валута, определена от Международния валутен фонд, периодично, като свободно използваема валута в съответствие с текстовете на споразумението за Международния валутен фонд и измененията към него.

6. Понятието "територия" означава:

(i) по отношение на Република България: територията на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която Република България упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;

(ii) по отношение на Република Сан Марино: територията на Република Сан Марино, включително всяка друга територия на Сан Марино, върху която тя упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Насърчаване и защита на инвестициите

Член 2

1. Всяка договаряща страна насърчава и създава благоприятни условия на своята територия за инвестиции от инвеститори на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита. Освен това предоставя пълна правна защита и сигурност на инвестициите и приходите на инвеститорите от другата договаряща страна.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и приходите от тях ще се ползват от същото третиране и защита както първоначалните инвестиции.

3. Никоя от договарящите страни няма да накърнява с неоправдани или дискриминационни мерки управлението, поддържането, използването, притежаването, придобиването или разпореждането с инвестициите на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна.

4. С цел насърчаване на притока на взаимни инвестиции всяка договаряща страна ще положи усилия да уведомява другата договаряща страна при поискване от нейна страна за инвестиционните възможности на нейната територия.

5. Всяка договаряща страна ще предоставя, когато е необходимо, в съответствие с нейното законодателство и без закъснение разрешенията, изискуеми във връзка с дейността на консултанти или специалисти, наети от инвеститори от всяка от договарящите страни.

6. Всяка договаряща страна разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и придвижването на нейната територия на граждани на другата договаряща страна, които осъществяват дейности, свързани с инвестициите, определени в този договор, и на членовете на техните семейства, представляващи част от техните домакинства.

Третиране на инвестициите

Член 3

1. Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестициите на своите собствени инвеститори или на инвестициите на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.

2. Всяка договаряща страна предоставя на своя територия на инвеститори на другата договаряща страна третиране по отношение на управлението, поддържането, използването, притежаването или разпореждането с техните инвестиции не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.

3. Разпоредбите относно режима на национално третиране и режима на най-облагодетелствана нация от този договор няма да се прилагат към предимствата, предоставени на едната договаряща страна по силата на задълженията й като член на митнически, икономически или валутен съюз, общ пазар или свободна търговска зона.

4. Разпоредбите на този договор няма да се считат като задължение на едната договаряща страна да предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна или на инвестициите на тези инвеститори или на приходите от тях предимството от всяко третиране, преференция или привилегия, които могат да бъдат предоставени от договарящата страна по силата на международно споразумение или договорености, свързани изцяло или преимуществено с данъчното облагане.

5. Всяка договаряща страна си запазва правото да прави или поддържа в съответствие със своето законодателство изключения от националния режим, предоставен съгласно алинеи 1 и 2 на този член. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само за инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.

6. Ако разпоредбите на вътрешното законодателство на някоя от договарящите страни или задължения по силата на настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между договарящите страни, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, предоставящи на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в договора, такива разпоредби имат предимство пред този договор.

7. Освен ако не е определено нещо друго, предвиденото в член 3 третиране се прилага за целия договор.

Обезщетение за загуби

Член 4

На инвеститорите на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще бъде предоставено третиране по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститори от трета държава, което е по-благоприятно. Произтичащите плащания ще бъдат свободно преводими в конвертируема валута.

Отчуждаване

Член 5

1. Инвестициите на инвеститорите от едната договаряща страна няма да бъдат отчуждавани, национализирани или подлагани на мерки, чийто резултат е равен на отчуждаване или национализация (наричани тук "отчуждаване") на територията на другата договаряща страна, освен по силата на закон, за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на недискриминационна основа и срещу незабавно, ефективно и адекватно обезщетение.

2. Това обезщетение възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да стане публично известно, което е настъпило по-рано, изплаща се без забавяне и включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечен ЛИБОР, котиран за валутата, в която са направени инвестициите, до момента на плащането.

3. Засегнатият инвеститор има право съгласно закона на договарящата страна, извършила отчуждаването, на незабавно разглеждане от компетентен съдебен или друг независим орган на тази договаряща страна на неговия случай и на оценката на неговата инвестиция в съответствие с принципите, изложени в този член.

Други задължения

Член 6

Всяка договаряща страна съблюдава всяко друго задължение, което е поела по отношение на инвестициите, направени на нейна територия, от инвеститори на другата договаряща страна.

Превод

Член 7

1. Без ущърб на мерките, предприети от Европейския съюз, всяка договаряща страна разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна след извършване на всички техни данъчни и други задължителни плащания свободния превод на суми, свързани с техните инвестиции, и по-специално, но не изключително:

a) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържането или увеличаването на инвестиция;

b) приходи от инвестиция;

c) постъпления, получени от общата или частичната ликвидация на инвестиция;

d) суми, необходими за плащането на разходите, възникващи при функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, плащане на патенти или лицензионни такси или плащане на други такси;

e) обезщетение, платимо в съответствие с член 4 и 5;

f) възнагражденията, получени от гражданите на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия в съответствие с нейните закони и разпоредби;

g) плащания, произтичащи от уреждането на инвестиционни спорове съгласно чл. 9 и чл. 10 от този договор.

2. Преводите, посочени в предходната алинея, се извършват без забавяне във валутата на страната на инвеститора или в свободно конвертируема валута в съответствие с валутното законодателство на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията.

Суброгация

Член 8

1. Ако едната договаряща страна или определена от нея агенция извърши плащане по силата на обезщетение, дадено по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща страна, последната договаряща страна ще признае прехвърлянето върху първата договаряща страна или определената от нея агенция със закон или чрез правна сделка на всички права или искове на обезщетената страна и че първата договаряща страна или определената от нея агенция е оправомощена по силата на суброгация да упражнява тези права и да предявява такива искове до същата степен като обезщетената страна.

2. Суброгирането на договарящата страна или определената от нея агенция в правата и исковете на обезпечения инвеститор се разпростират и върху правото на превод, посочено в член 7 на този договор.

3. Договарящите страни имат право при всички обстоятелства на:

a) еднакво третиране по отношение на придобитите от тях права, задължения и претенции по силата на прехвърлените права;

b) всяко плащане, получено по силата на тези права и искове, доколкото обезщетената страна има правото да го получи по силата на този договор, по отношение на засегнатата инвестиция и свързаните с нея приходи.

Разрешаване на спорове между договарящите страни

Член 9

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването и прилагането на този договор се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите страни.

2. Ако спор между договарящите страни не може да бъде разрешен по такъв начин в рамките на шест месеца от започването на преговорите, по молба на някоя от договарящите страни той се отнася пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин:

В рамките на два месеца от получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща страна посочва един член на съда. Тези двама членове след това избират гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни се определя за председател на съда. Председателят се определя в рамките на два месеца от датата на определяне на другите двама членове.

4. Ако в рамките на периодите, определени в алинея 3 на този член, не бъдат направени необходимите назначения, всяка договаряща страна може при липса на друга договореност да покани Президента на Международния съд да направи необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите страни или по друг начин е възпрепятстван да изпълни посочената функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на някоя от договарящите страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Съдът определя своя собствена процедура.

6. Арбитражният съд взема решението си на базата на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и правила на международното право. Арбитражният съд взема решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за договарящите страни.

7. Всяка договаряща страна поема разходите на своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите на председателя и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни. Арбитражният съд взема решение за окончателното плащане на разходите, вземайки предвид решението по спора и отговорността за причиняването на разходите.

Разрешаване на инвестиционни спорове между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна

Член 10

1. Спор между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна относно задълженията на договарящата страна съгласно този договор във връзка с инвестиция на инвеститора на другата договаряща страна се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори.

2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на шест месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала разрешаване чрез преговори, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред:

a) компетентния съд на договарящата страна, страна по спора; или

b) в случай на спор по отношение на членове от 3 до 8 от този договор засегнатият инвеститор може да избере вместо това да отнесе спора за разрешаване чрез арбитраж пред:

i) арбитражен съд ад-хок, установен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL); или

ii) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID), в случай че и двете договарящи страни са страни по конвенцията.

За тази цел всяка договаряща страна с настоящото декларира своето съгласие за посочения международен арбитраж.

Ако възникне спор и страните по спора решат да го отнесат пред арбитраж, чрез отнасянето му към една от инстанциите, определени в буква "б" на този член, те се отказват от правото си да се отнесат към другата.

3. Решението е окончателно и задължително и се изпълнява съгласно националното право и всяка от договарящите страни осигурява признаването и изпълнението му в съответствие с вътрешното си законодателство.

4. Договаряща страна, която е страна по спора, не може на който и да е етап от консултациите или арбитражната процедура или изпълнението на решението да прави възражение, че инвеститорът, който е другата страна по спора, е получил обезщетение по силата на гаранция, отнасяща се изцяло или до част от неговите загуби.

Консултации

Член 11

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започне консултации относно всички въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Прилагане на договора

Член 12

Разпоредбите на този договор се прилагат към инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна преди или след влизането в сила на този договор, но няма да се прилагат към спорове, които вече са били възникнали преди неговото влизане в сила.

Изменения

Член 13

Този договор може да бъде изменян и допълван по взаимно съгласие на договарящите страни. Такива изменения и допълнения се правят под формата на отделни протоколи, представляващи неразделна част от договора, които влизат в сила в съответствие с разпоредбите на член 14 от този договор.

Влизане в сила, продължителност и прекратяване

Член 14

1. Този договор влиза в сила на датата на получаването на последното писмено уведомление по дипломатически път, с което едната договаряща страна уведомява другата договаряща страна, че са изпълнени съответните вътрешни процедури, изискващи се за влизането в сила на договора.

2. Този договор се сключва за период 10 години и ще продължи да бъде в сила след това за последващи периоди от 10 години, докато някоя от договарящите страни не уведоми писмено по дипломатически път поне 6 месеца предварително другата договаряща страна за намерението си да прекрати договора.

3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на член 1 до 12 ще останат в сила за последващ период 10 години от датата на прекратяване на този договор.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този договор.

Съставен в София на 23 февруари 2007 г. в два оригинални екземпляра на български, италиански и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.