Държавен вестник, брой 60 от 24.VII

Правителството на Република България и

Правителството на Словашката република,

наричани по-нататък "договарящи страни",

като желаят да развиват приятелските отношения между двете държави,

водени от намерението да си сътрудничат на базата на равностойни правила по отношение процедурата по предаването и обратното приемане на лица, чието пребиваване на територията на държавата на другата договаряща страна е незаконно,

като желаят по този начин да допринесат за предотвратяването на нелегалното движение на лица в съответствие с принципите на европейското сътрудничество и с взаимните си интереси,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема по молба на другата договаряща страна на територията на своята държава и без всякакви формалности лице, което пребивава незаконно на територията на държавата на молещата договаряща страна, ако е доказано или може с основание да се предположи, че това лице е гражданин на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Молещата договаряща страна приема обратно лицето по ал. 1 при същите условия, ако впоследствие в резултат на по-нататъшни проверки се установи, че по време на неговото прехвърляне от територията на държавата на молещата договаряща страна то не е било гражданин на държавата на замолената договаряща страна.

Член 2

(1) Ако гражданството е било доказано или с основание се предполага, дипломатическото представителство или консулските власти на замолената договаряща страна по молба на молещата договаряща страна незабавно издават заместващ документ за връщането на лицето съгласно чл. 1, ал. 1.

(2) В случай на съмнение в основателността на предположението за гражданство, дипломатическото представителство или консулските власти на замолената договаряща страна изслушват лицето в срок от 3 дни от подаване на молбата за приемане на лицето. След съгласие от страна на дипломатическото представителство или консулските власти молещата договаряща страна организира изслушването във възможно най-кратък срок. Ако изслушването покаже, че лицето е гражданин на държавата на замолената договаряща страна, дипломатическото представителство или консулските власти веднага издават документ, заместващ документа за пътуване.

Член 3

(1) Ако лицето, което е влязло на територията на държавата на молещата договаряща страна, наруши изискванията за влизане или пребиваване и ако това лице притежава валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадено от замолената договаряща страна, тази страна го приема обратно по молба на молещата договаряща страна без каквито и да е формалности.

(2) Ако и двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, договарящата страна, срокът на валидност на визата или на разрешението за пребиваване на която изтича по-късно, е задължена да приеме лицето.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на визите за транзитно преминаване.

Член 4

(1) Замолената договаряща страна приема граждани на трети държави по молба на молещата договаряща страна, ако последната докаже или основателно предполага, че лицето, нарушило действащите изисквания за влизане или пребиваване, е преминало границата на държавата на молещата договаряща страна, след като е пребивавало на територията на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за лица, влезли на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна.

(3) Задължението за приемане по ал. 1 не се прилага по отношение на лице, което към момента на влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна е притежавало валидно разрешение за пребиваване, издадено от тази договаряща страна, или е получило разрешение за пребиваване от тази договаряща страна, след като е влязло на нейна територия, както и при наличието на безвизов режим от страна на молещата договаряща страна по отношение на гражданите на съответната трета държава.

(4) Договарящите страни полагат усилия за връщане на гражданите на трети държави преимуществено в техните страни на произход.

(5) Молещата договаряща страна приема обратно гражданин на трета държава при същите условия, ако впоследствие се установи, че по време на неговото предаване от територията на държавата на молещата договаряща страна не са били изпълнени условията по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1.

Член 5

Задължението за приемане по чл. 3 и 4 не се прилага за гражданин на трета държава:

а) който е получил статут на бежанец от молещата договаряща страна в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците (Женева, 28 юли 1951 г.) и Протокола за статута на бежанците (Ню Йорк, 31 януари 1967 г.);

б) който преди това е бил върнат от замолената договаряща страна в страната на произход или в друга страна;

в) ако тази държава има обща граница с държавата на молещата договаряща страна;

г) който е престоял на територията на държавата на молещата договаряща страна повече от 180 дни.

Член 6

Сроковете за подаване на молба са до една година от установяване на незаконното влизане или пребиваване на лицето, а срокът за отговор на молбата по чл. 1, ал. 1 е 15 дни, а за отговор на молба по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 е 30 дни, а за фактическо връщане е 30 дни с възможност за удължаване.

Член 7

(1) Всяка договаряща страна допуска транзитно преминаване на гражданин на трета държава през територията на своята държава, ако е отправена писмена молба от другата договаряща страна и е осигурено предаването в страната - крайна цел, или до друга транзитна страна. Молещата договаряща страна гарантира на замолената договаряща страна, че лицето, чието транзитно преминаване е разрешено, притежава билет и валиден документ за пътуване до страната - крайна цел.

(2) Молещата договаряща страна поема пълна отговорност за транзитното преминаване на гражданина на трета държава по време на целия път до страната - крайна цел.

(3) В случай на транзитно преминаване по въздушен път с полицейски ескорт молещата договаряща страна осигурява транзитното преминаване до летището на замолената договаряща страна, при условие че полицейският ескорт не преминава международната зона на летището. Ако транзитното преминаване с полицейски ескорт продължава през територията на държавата на замолената договаряща страна, тази договаряща страна осигурява полицейски ескорт.

Член 8

(1) Транзитното преминаване може да бъде отказано, когато:

а) за гражданина на трета страна съществува опасност от преследване в страната - крайна цел, на основата на раса, религия, народност, принадлежност към определена социална група или политически възгледи;

б) за гражданина на трета страна съществува опасност от наказателно преследване в страната - крайна цел, или изпълнение на присъда за престъпление, извършено преди транзитното преминаване, с изключение на случаите на нелегално преминаване на държавните граници;

в) гражданинът на трета страна застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.

(2) Лице, прието за транзитно преминаване, може да бъде върнато на молещата договаряща страна, ако фактите по ал. 1 са констатирани впоследствие.

Член 9

(1) Разходите, свързани с обратното приемане на лица в съответствие с чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 до поемане на лицето от компетентните органи на замолената договаряща страна, се поемат от молещата договаряща страна. Разходите, свързани с евентуалното връщане на лицето, което се приема обратно, също се поемат от молещата договаряща страна.

(2) Разходите за превоз на гражданин на трета държава до границата на държавата - крайна цел, включително разходите, свързани с транзитното преминаване през територията на държавата на замолената договаряща страна, както и разходите, свързани с евентуалното му връщане, се поемат от молещата договаряща страна.

Член 10

(1) Предадените лични данни, необходими за изпълнение на тази спогодба, се ползват със защита в съответствие с националното законодателство на държавите на договарящите страни.

(2) Ако изпълнението на тази спогодба изисква обмен на лични данни между договарящите страни, те могат да се отнасят единствено за:

а) лични данни за лицето, което ще бъде върнато или прието, най-близките по степен родственици (име, фамилия, предишни имена, прякори, предполагаеми имена, дата и място на раждане, пол, гражданство);

б) паспорт, лична карта, други документи за самоличност или документи за пътуване, както и други документи, заместващи паспорта (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, издал документа, място на издаване);

в) други данни, необходими за идентифициране на лицето, което ще бъде върнато или прието;

г) местата на пребиваване и маршрут;

д) разрешения за пребиваване или визи, издадени от някоя от договарящите страни.

Член 11

Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Словашката република сключват протокол за изпълнение на това споразумение, в който те уточняват:

а) документите, които доказват или въз основа на които може да се направи основателно предположение за гражданството на държавите на договарящите страни;

б) съдържанието на молбите за обратно приемане и транзитно преминаване, начините на подаването и обработването им;

в) средства, които служат за доказване или въз основа на които може да се направи основателно предположение за влизане или пребиваване на територията на държавата на договарящата страна;

г) компетентните органи, упълномощени да изпълняват тази спогодба;

д) граничните пунктове, използвани за изпълнението на тази спогодба.

Член 12

(1) Компетентните органи на договарящите страни, оторизирани да изпълняват тази спогодба, си сътрудничат и се консултират директно.

(2) В случай на затруднения, свързани с изпълнение на тази спогодба, по дипломатически път се изпраща молба за провеждане на консултации.

(3) Всяка договаряща страна определя поне двама експерти, които поне веднъж годишно оценяват изпълнението на спогодбата и ако е необходимо, правят предложения за разрешаване на въпросите, свързани с нейното изпълнение. Други експерти също могат да бъдат поканени по време на такива обсъждания.

Член 13

(1) Разпоредбите на тази спогодба се прилагат независимо от задълженията във връзка с обратното приемане или връщане на граждани на трети страни, които договарящите страни имат по силата на други международни споразумения.

(2) Разпоредбите на тази спогодба не възпрепятстват прилагането на разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците (Женева, 28 юли 1951 г.) и Протокола за статута на бежанците (Ню Йорк, 31 януари 1967 г.).

(3) Разпоредбите на тази спогодба не засягат по никакъв начин изпълнението на споразуменията, подписани от договарящите страни в областта на защитата правата на човека.

Член 14

(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Спогодбата влиза в сила на шестдесетия ден, считано от деня на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на изискванията на националните си законодателства за влизане в сила на тази спогодба.

(2) Всяка от договарящите страни може временно да спре прилагането на тази спогодба, изцяло или частично, с изключение на чл. 1, на основание защита на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. Договарящите страни се уведомяват незабавно по дипломатически път за взимането или отмяната на тази мярка. Спирането на прилагането на спогодбата влиза в сила след получаване на уведомлението на другата договаряща страна.

(3) Всяка от договарящите страни може да денонсира спогодбата писмено по дипломатически път. В този случай прекратяването на действието на спогодбата влиза в сила на деветдесетия ден, считано от деня на връчване на другата договаряща страна на уведомлението за прекратяване.

(4) С влизането в сила на тази спогодба се прекратява действието на Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за предаване и приемане на граждани на своите държави, подписан на 18 септември 1995 г. в Братислава.

Изготвена в Братислава на 22 май 2006 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, словашки и английски език, като и трите текста има еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство има текстът на английски език.