Държавен вестник, брой 21 от 9.III

Правителството на Република България и правителството на Република Турция, наричани оттук нататък договарящи страни,

желаейки да развиват отношенията и да укрепват сътрудничеството помежду си в областта на морското корабоплаване с оглед да съдействат за развитието на търговски връзки между тях,

имайки предвид принципите, залегнали в международното право, и по-специално в международните конвенции, по които двете държави са страни,

подчертавайки значението на морската безопасност и защитата на морската среда съгласно съответните международни конвенции,

Се споразумяха за следното:

Определения

Член I

За целта на тази спогодба:

1. Терминът "кораб на договарящата страна" означава всеки кораб, който е регистриран в корабния регистър на тази договаряща страна и който плава под знамето в съответствие с националното си законодателство.

Кораби, плаващи под знамето на една договаряща страна и регистрирани в корабните регистри, които са официално признати и от двете договарящи страни, също се считат за "кораб на договаряща страна".

Този термин не включва:

а) военни кораби и спомагателни кораби на Военноморските сили;

б) риболовни кораби;

в) кораби, извършващи хидрографски, океанографски и научни изследвания и проучвания;

г) кораби, изпълняващи изключително административни или държавни функции;

д) други кораби, използвани за нетърговски цели.

2. Терминът "член на екипаж" означава капитана и всяко друго лице, наето или ангажирано за каквато и да е дейност на борда на кораб, участващо в дейността на този кораб, включено в екипажния списък и притежаващо съответен документ за самоличност.

3. Терминът "международен морски транспорт" означава всякакъв транспорт, осъществяван с мореходен кораб, освен когато корабът се използва единствено между пристанищата, разположени на територията на една от договарящите страни.

4. Терминът "каботаж" включва всеки транспорт на стоки, които независимо от произхода или дестинацията си се претоварват пряко или непряко в пристанищата на която и да е от договарящите страни, за да бъдат превозени до друго пристанище на същата договаряща страна, дори ако те са придружени с директна товарителница. Същата разпоредба се прилага за пътници, дори ако те имат директни билети.

Обхват на спогодбата

Член II

1. Целта на тази спогодба е да създаде и стимулира морските транспортни взаимоотношения между договарящите страни с цел повишаване на безопасността на корабоплаването и предотвратяване на замърсяване на морската среда; да стимулира сътрудничеството в техническата област и образованието и да насърчи създаването на съвместни предприятия в морската област.

2. Договарящите се страни основават развитието на своите отношения в морската област върху принципите на свободната и честната конкуренция и на свободата на корабоплаването.

3. Разпоредбите на този член:

а) не се прилагат за пристанища, затворени за чужди кораби;

б) не засягат националните разпоредби, отнасящи се до влизане и престой на чужденци;

в) не се прилагат за дейности, запазени от всяка договаряща страна за корабите, плаващи под нейно знаме, или за фирми и организации, и по-специално каботаж, пилотаж, влачене, спасяване на имущество и помощ по море.

Компетентни органи

Член III

За прилагането на тази спогодба компетентните органи на договарящите страни са:

- за Република България - Министерството на транспорта и съобщенията и неговите компетентни агенции;

- за Република Турция - Подсекретариатът по морски въпроси към Министерския съвет.

В случай на някаква промяна, отнасяща се до имената или функциите на компетентните органи, договарящите страни следва да се уведомят за това по дипломатически път.

Мерки, свързани с прилагането на спогодбата

Член IV

Договарящите страни се споразумяха да упълномощят съответните си компетентни органи да вземат следните мерки за прилагането на тази спогодба в сътрудничество с другите съответни органи на договаряща страна в рамките на тяхната компетентност и без нарушаване на международните им задължения:

а) да проведат консултации за вземане на необходимите мерки в съответствие с тяхното национално законодателство за гарантиране на пълното прилагане на тази спогодба;

б) да насърчават контакти и обмен на информация между морските си индустрии с оглед улесняването на тяхното сътрудничество и създаването на смесени предприятия в съответните области;

в) да установяват техническо сътрудничество в областта на обучението, включително размяна на обучаеми;

г) да улесняват транспорта на търговски стоки по море и услугите, предоставяни в пристанищата;

д) да укрепват сътрудничеството на съответните международни форуми.

Ръководни принципи на международния морски транспорт

Член V

1. Договарящите страни се споразумяха да спазват принципите за свободна и честна конкуренция в международния морски транспорт, да се въздържат от мерки, които могат да възпрепятстват развитието на международния морски транспорт, и да се стремят към отстраняване на всякакви едностранни ограничения по отношение на международния морски транспорт на стоки и пътници, които са запазени изцяло или частично за корабите на договарящите страни.

2. Разпоредбите на тази спогодба не засягат правото на корабите на трети страни да участват в търговията по море между пристанищата на договарящите страни.

3. Нищо в тази спогодба не възпрепятства договарящите страни да предприемат съответните стъпки за осигуряване на свободното участие на техните търговски флоти в международна търговия на конкурентна основа.

Третиране на корабите в пристанищата

Член VI

1. Всяка договаряща страна третира корабите на другата договаряща страна по същия начин, както третира собствените си кораби, осъществяващи международен морски транспорт, по отношение на свободния достъп до пристанища, определянето на котвени стоянки и пълното използване на пристанищните съоръжения, товаренето и разтоварването на товари, претоварването, качването и слизането на пътници, плащането на всякакви такси, използването на услуги, предназначени за корабоплаване.

2. Договарящите страни се стремят в рамките на своето законодателство и пристанищни разпоредби, както и на своите задължения съгласно международното право, да улесняват и ускоряват необходимите процедури в своите пристанища и да опростяват, доколкото е възможно, другите пристанищни формалности, такива, като митническия, санитарния, ветеринарния и полицейския контрол.

3. Корабите на всяка от договарящите страни при посещение за разтоварване на част от своя товар на пристанище на другата договаряща страна могат, като спазват законодателството на тази държава, да оставят на борда част от товара си, който е предназначен за друго пристанище в същата или в друга държава, или да го претоварят на друг кораб, без да заплащат допълнителни такси освен тези, събирани в подобни случаи от другата договаряща страна от нейните собствени кораби. По същия начин корабите на всяка от договарящите страни могат да посещават едно или повече пристанища на другата договаряща страна за натоварване на целия или част от товара си, предназначен за чужди пристанища, без заплащане на такси, освен тези, събирани в подобни случаи от другата договаряща страна от нейните кораби.

Документи на корабите

Член VII

1. Документите, удостоверяващи националността на корабите, както и всякакви други корабни документи, издадени или признати от една от договарящите страни за нейните собствени кораби, в съответствие с нейното законодателство се признават от другата договаряща страна.

2. Документите на борда на кораб на договаряща страна, по-специално тези, които се изискват във връзка с безопасността на корабоплаването и на околната среда, се признават от компетентния орган на другата договаряща страна, при условие че тези документи са издадени в съответствие със съответните международни конвенции, към които са присъединени договарящите страни.

3. Корабите на всяка от договарящите страни, притежаващи свидетелства за измерване на тонажа, издадени в съответствие с Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г., не подлежат на повторно измерване на тонажа в пристанищата на другата договаряща страна. Тонажните свидетелства на корабите с дължина под 24 метра, издадени в съответствие с националното законодателство, се признават взаимно.

4. Освен в случаите на принудителна продажба в резултат на съдебно решение корабите на всяка от договарящите страни не се регистрират в регистъра на една от договарящите страни без представяне на удостоверение за заличаване, издадено от компетентните органи на другата договаряща страна.

Документи за самоличност на моряците

Член VIII

1. Всяка договаряща страна признава документите за самоличност на моряците, надлежно издадени от компетентните органи на другата договаряща страна за членове на екипажа, които са граждани на тази договаряща страна, и на притежателите на такива документи предоставя правата, посочени в членове IX и Х на тази спогодба. Тези документи са:

- за Република България "Моряшки паспорт";

- за Република Турция "Моряшка книжка - Gemiadami cuezdani".

2. Разпоредбите на членове VIII и IX на тази спогодба се прилагат, доколкото е възможно, за членове на екипажа на корабите на договарящите страни, които не са граждани нито на Република България, нито на Република Турция, но притежават документ за самоличност в съответствие с разпоредбите на съответните международни конвенции.

Права и задължения в посещаваното пристанище

Член IX

1. На членовете от екипажа на корабите на една от договарящите страни, притежаващи документите за самоличност, определени в член VIII на тази спогодба, се разрешава временен престой на брега без визи по време на престоя на кораба в пристанищата на другата договаряща страна, при условие че техните имена са включени в екипажния списък, предоставен на компетентните пристанищни власти от капитана на кораба, в съответствие с разпоредбите, които са в сила за това пристанище.

2. Членовете на екипажа подлежат на редовен граничен и митнически контрол, когато слизат на брега и се връщат на корабите.

Права за транзитно преминаване на членове на екипажа

Член Х

1. На притежателите на документи за самоличност, определени в член VIII на тази спогодба, се разрешава да влизат на територията на другата договаряща страна или да я напускат, за да влязат в която и да е друга държава, до която имат гарантиран достъп с всякакъв вид транспорт, за да се качат на своя кораб или да се прекачат на друг кораб, преминаващ транзитно, за да се качат на своя кораб в друга държава, или с цел репатриране, при спешни случаи или поради всякаква друга причина, приемлива за органите на тази договаряща страна.

2. Във всеки от случаите, посочени в този член, членовете на екипажа трябва да имат необходимите визи за другата договаряща страна, които се издават от компетентните органи в най-краткия възможен срок след пристигането им. Тези моряци трябва също така да имат финансови средства за покриване на пътните разходи.

3. Ако член на екипажа, притежаващ документите за самоличност, определени в член VIII на тази спогодба, слезе на пристанище на другата договаряща страна по здравословни причини или по други причини, признати за валидни от съответните органи на тази договаряща страна, последната дава необходимото разрешение на съответното лице да остане на нейната територия в случай на постъпването му в болница, както и да се завърне в родната си страна или да продължи до друго пристанище на качване с какъвто и да е транспорт.

4. Разпоредбите на членове VIII и IX на тази спогодба се прилагат също за лица на борда на корабите на договарящите страни, които не са членове на екипажа, но са наети или ангажирани за всякакъв вид дейност на борда на кораба по време на неговото пътуване при условие, че са включени в специален списък.

Изключения от правата на членове на екипажа

Член XI

1. Като не нарушават разпоредбите на членове VIII и IX на тази спогодба, националните разпоредби на договарящите страни по отношение на влизане, престой и заминаване на чужденци остават в сила на териториите на договарящите се страни.

2. Всяка договаряща страна си запазва правото да отказва влизане и/или престой на нейна територия на всяко лице, притежаващо документи за самоличност на моряците, определени в член VIII, което счита за нежелано.

Съдебно преследване на член на екипажа

Член XII

1. Във връзка с престъпление или нарушение, извършено на борда на кораба на една от договарящите страни, докато корабът е в териториалните води на другата договаряща страна, съответните органи на тази договаряща страна не възбуждат съдебно преследване без съгласието на компетентните дипломатически или консулски служебни лица на държавата, под чието знаме плава корабът, освен ако:

а) капитанът на кораба помоли за преследване на извършителя; или

б) последиците от престъплението или нарушението засягат територията на тази договаряща страна; или

в) престъплението или нарушението нарушават мира или обществения ред на тази договаряща се страна; или

г) възбуждането на наказателно преследване е необходимо за предотвратяване на незаконен трафик; или

д) престъплението или нарушението са извършени срещу лице, което не е член на екипажа на този кораб.

2. Разпоредбите на алинея 1 на този член не засягат правото на съответните органи на договарящите страни да извършват проверки или разследвания, свързани с прилагането на националното им законодателство.

3. В рамките на своето национално законодателство всяка договаряща страна предприема необходимите мерки за избягване на задържането на кораби на другата договаряща страна при наказателна, гражданска или дисциплинарна юрисдикция, доколкото това е възможно. Ако задържането се сметне за необходимо, всяка договаряща страна ще се опита да намали периода на задържане или ще разреши на кораба да отплава при условие, че бъде предоставена писмена гаранция от другата договаряща страна.

Гражданско съдопроизводство

Член XIII

Съдебните и/или административните органи на всяка от договарящите страни не се намесват в каквито и да е граждански спорове между членовете на екипажа или в спорове, свързани с договор за наемане на работа на член на екипажа на кораб на другата договаряща страна, освен ако не бъдат помолени от компетентните дипломатически или консулски служебни лица на държавата, под чието знаме плава корабът.

Помощ за бедстващи кораби

Член XIV

1. Ако кораб на една договаряща страна заседне или опре дъното, претърпи злополука или го застрашава непосредствена опасност в териториалните води на другата договаряща страна:

а) на кораба, неговия екипаж и пътници ще бъде оказана помощ по всяко време и те ще бъдат третирани по начина, по който са третирани корабите на последната;

б) заседналият или претърпял корабокрушение кораб, както и всички негови части, отломки или допълнителни принадлежности и всички прибори, такелаж, провизии и спасени стоки, включително тези, изхвърлени от такива кораби или от бедстващи кораби, или приходите от продажбата на такъв кораб, ако бъде продаден, както и всички документи, намерени на борда на заседналия или претърпял корабокрушение кораб или принадлежащи на последния, следва да бъдат предадени на собственика или негови представители при поискване.

2. Разпоредбите на този член не засягат правата на една от договарящите страни или на лицата, упълномощени от тази договаряща страна, по отношение на възстановяване на разходи за всякакви действия, предприети за спасяване на имуществото на кораба, или за всякаква помощ, предоставена на кораба и товара.

Превеждане на приходи и други постъпления на корабоплавателни компании

Член XV

1. Всяка договаряща страна дава право на корабоплавателните компании на другата договаряща страна да използват приходи и други постъпления, произхождащи от корабоплавателни дейности на нейна територия, за извършване на плащания.

2. Всяка договаряща страна дава на същите компании правото да превеждат тези приходи и други постъпления след приспадане на всички плащания, споменати по-горе, съгласно законодателството на тази договаряща страна.

3. Всяка договаряща страна съдейства за улесняването на такива преводи.

Защита на морската среда

Член XVI

1. Корабите на всяка договаряща страна вземат необходимите мерки за предотвратяване на замърсяването на околната среда на територията на другата договаряща страна.

2. Корабите на всяка договаряща страна, намиращи се на територията на другата договаряща страна, спазват националното законодателство за опазване на околната среда на тази договаряща страна.

3. В случай на щети, възникнали в резултат от замърсяване на околната среда, причинено от кораб на една от договарящите страни на територията на другата договаряща страна, неизправният кораб е отговорен съгласно законодателството на тази договаряща страна и съответните международни конвенции.

Задължения по други международни спогодби

Член ХVII

Разпоредбите на тази спогодба не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от международни конвенции и спогодби, по които те са страни.

Уреждане на спорове

Член XVIII

1. Всеки спор, свързан с тълкуването или прилагането на тази спогодба, се урежда чрез директни преговори между компетентните органи на договарящите страни.

2. Ако чрез директни преговори не може да се постигне споразумение, спорът се урежда по дипломатически път.

3. В случай че бъдещите задължения на договарящите страни го изискват, двете договарящи страни провеждат двустранни консултации за своевременно преразглеждане и уреждане на въпроса.

Заключителни клаузи

Член XIX

1. Страните по спогодбата своевременно взаимно се уведомяват по дипломатически път за изпълнението на изискванията на съответните си законодателства, необходими за влизането в сила на тази спогодба. Спогодбата влиза в сила 30 дни след получаването на втората уведомителна нота.

2. Тази спогодба е в сила за неограничен период от време.

3. Всяка договаряща страна има правото да денонсира тази спогодба чрез писмено уведомление. Денонсирането на тази спогодба влиза в сила 12 месеца след получаването на такова уведомление от другата договаряща страна.

4. Когато тази спогодба влезе в сила, валидността на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Република Турция за морско търговско корабоплаване, подписана на 20 април 1979 г. в Анкара, автоматично се прекратява.

Долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази спогодба.

Изготвена в Анкара на 21 април 2004 г. в два оригинални екземпляра на български, турски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия английският текст е меродавен.