Държавен вестник, брой 16 от 20.II

Република България и Република Индия, наричани по-долу "договарящи страни", желаейки да развиват правното сътрудничество в областта на екстрадицията, се споразумяха за следното:

Задължение за екстрадиция

Член 1

1. Всяка договаряща страна се задължава да предава на другата страна при отправяне на съответно искане съгласно разпоредбите и условията, установени с този договор, лицата, които се намират на нейна територия, не са нейни собствени граждани и са обвинени или осъдени за престъпления, даващи основание за екстрадиция.

2. Замолената страна ще предприеме всички допустими от закона мерки за спиране на започнали процедури за получаване на гражданство от исканото от молещата държава лице за екстрадиция, докато не се вземе решение относно молбата за неговата екстрадиция и в случай, че молбата за екстрадиция е удовлетворена - до неговото предаване.

3. Независимо от мястото или местата на извършване на престъплението, даващо основание за екстрадиция, замолената страна ще разрешава екстрадиция:

а. когато лицето, чиято екстрадиция се иска, е гражданин на молещата страна;

б. когато исканото лице не е гражданин на нито една от двете договарящи страни, в случай че действията и бездействията на лицето съставляват престъпление, което засяга интересите на молещата страна или на неин гражданин според законодателството на замолената страна и последната не претендира, че престъплението попада под нейната юрисдикция.

Престъпления, даващи основание за екстрадиция

Член 2

1. Екстрадиция се допуска за престъпления, наказуеми по законите на двете договарящи страни със затвор или друга форма на лишаване от свобода, за минимален срок не по-малко от една година. В случаите, когато е направено искане за екстрадиция за изтърпяване на едно или повече наказания, екстрадиция се допуска, когато общият срок на наказанието, което остава да се изтърпи за едно или повече престъпления, даващи основание за екстрадиция, е не по-малък от шест месеца.

2. Ако искането за екстрадиция се отнася за няколко различни престъпления, някои от които не отговарят на условията на ал. 1 относно размера на наказанието, екстрадицията се допуска за престъплението, което отговаря на посочените условия. Това се отнася само за престъпленията, отговарящи и на другите условия, предвидени в този договор.

3. При условията, изложени в ал. 1, ще се допуска екстрадиция също така и по отношение на опит или предварителен сговор за извършване, или помагачество, подбудителство, или съизвършителство в извършване на престъпление, даващо основание за екстрадиция.

Отказване на екстрадиция

Член 3

1. Екстрадиция не се допуска в случаите, когато:

а. срещу лицето, по отношение на което е отправено искане за екстрадиция, е започнало наказателно производство за същото престъпление или има постановена присъда от съдебните органи на замолената страна;

б. съгласно законодателството на една от договарящите страни към датата на получаване на искането за екстрадиция наказателното преследване или изпълнението на наказанието са погасени по давност.

2. Екстрадиция не се допуска, ако престъплението, на основание на което се иска екстрадиция, се счита от замолената страна за политическо престъпление, престъпление от политически характер или престъпление, свързано с друго такова престъпление.

3. За целите на този договор следните престъпления няма да се считат за престъпления по смисъла на ал. 2:

а. всяко престъпление, по отношение на което и двете договарящи страни имат задължение, произтичащо от многостранно международно споразумение, да екстрадират исканото лице или да предадат неговото дело на компетентните власти за решаване дали да се възбуди наказателно преследване;

б. умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда;

в. отвличане или друга форма на незаконно задържане, включително вземане на заложници;

г. поставяне или използване на експлозиви, взривни устройства, огнестрелно оръжие или боеприпаси, способни да застрашат човешки живот или да причинят тежка телесна повреда или сериозна имуществена вреда;

д. всяко друго престъпление, свързано с тероризъм,което в момента на искането за екстрадиция не се счита по законодателството на замолената страна за политическо престъпление;

е. опит за или съучастие в някое от посочените по-горе престъпления.

4. Екстрадиция не се допуска, ако замолената страна има съществени основания да счита, че молбата за екстрадиция е отправена с цел наказателно преследване или наказание срещу лицето на основание на неговата раса, религия, националност, етнически произход, политически възгледи, пол или обществено положение или положението на лицето може да се утежни по някоя от тези причини, или това лице не е получило или не би получило минималните гаранции при наказателно производство така, както са изложени в Международния пакт за граждански и политически права.

Факултативни основания за отказване на екстрадиция

Член 4

Екстрадиция може да бъде отказана, когато престъплението, основание за искането за екстрадиция, е извършено извън територията на договарящите страни и законодателството на замолената страна не се прилага за такова престъпление, когато то е извършено извън нейната територия.

Смъртно наказание

Член 5

Ако престъплението, за което е направено искането за екстрадиция, се наказва със смърт по законодателството на молещата страна и ако по отношение на това престъпление законодателството на замолената страна не предвижда смъртно наказание или обикновено то не се изпълнява, екстрадицията може да се откаже, освен ако молещата страна даде съответните уверения, счетени за достатъчни от замолената страна, че смъртно наказание няма да се наложи или ако е вече наложено, няма да се изпълни.

Образуване на наказателно производство в замолената страна

Член 6

1. При отказване на екстрадиция в случаите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, буква "а" и чл. 3, ал. 4 замолената страна предава случая на компетентните си органи за образуване на наказателно производство. За целта молещата страна предоставя процесуалната документация и цялата информация, необходима за процеса, с която разполага.

2. Замолената страна информира незабавно другата договаряща страна за резултата от образуваното наказателно производство.

Принцип на особеността

Член 7

1. По отношение на екстрадираното лице не могат да се прилагат принудителни или ограничаващи личната му свобода мерки във връзка с престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиция и извършено преди връчването на искането.

2. Лице, екстрадирано по силата на този договор, не може да бъде задържано под арест, съдено или подложено на друго ограничение на личната му свобода в молещата страна за друго престъпление, извършено преди неговото екстрадиране, различно от:

а. престъплението, заради което е екстрадирано, или друго престъпление, във връзка с което би могло да бъде осъдено въз основа на доказани факти, използвани в подкрепа на молбата за неговото екстрадиране; или

б. друго даващо основание за екстрадиция престъпление, по отношение на което замолената страна се е съгласила лицето да бъде задържано под арест, съдено или да му се наложи друго ограничение на личната свобода.

3. Екстрадираното лице не може да бъде предадено на трета държава без съгласието на замолената страна във връзка с престъпление, извършено преди предаването му на молещата страна.

4. В случаите по ал. 3 молещата страна изпраща искане, документацията по чл. 8, букви "б" и "в" и при необходимост и по чл. 8, буква "а", а при екстрадиране в трета държава - искането за екстрадиция и представените документи от третата държава. Към искането се прилагат и дадените от екстрадираното лице декларации пред съдебен орган на молещата страна с оглед разширяване обхвата на екстрадицията или даване съгласие за екстрадирането му в трета държава.

5. Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат в случаите, когато екстрадираното лице в срок 45 дни след окончателното си освобождаване не е напуснало територията на страната, където е било екстрадирано, въпреки че е имало такава възможност, или ако я е напуснало, се е завърнало там доброволно.

Документи към искането за екстрадиция

Член 8

1. Към искането за екстрадиция се прилагат:

а. оригинал или заверено копие на заповед за арест или при искане за екстрадиция за изпълнение на наказание оригинал или заверено копие на окончателната присъда заедно с документ, посочващ частта от наказанието, която вече е изтърпяна или която остава да бъде изтърпяна;

б. описание на престъпленията, за които се отнася искането за екстрадиция, като се посочват времето и мястото на извършването им, както и приложимите правни разпоредби;

в. текст на приложимите законови разпоредби, включително и разпоредбите за давността;

г. точно описание на исканото лице, както и всяка друга информация, полезна за идентифициране на самоличността му.

2. Ако информацията се окаже недостатъчна, замолената страна иска от молещата страна да й предостави необходимата допълнителна информация за обстоятелствата по ал. 1 и може да определи срок за тяхното получаване. Този срок може да бъде продължен по молба, в която се посочват причините за това.

3. Допълнителни молби за правна помощ във връзка с вече допусната екстрадиция ще се разглеждат в контекста на предоставената по случая информация.

Временно задържане

Член 9

1. Ако една от страните отправи молба за временно задържане под стража на лице, чиято екстрадиция възнамерява да поиска, другата страна може съгласно своето законодателство да задържи това лице или да приложи друга принудителна мярка преди получаване на искането за екстрадиция.

2. Искането за временно задържане съдържа заявление за наличие на заповед за задържане или за окончателна присъда на лицето, чието задържане се иска, декларация, че ще се подаде искане за екстрадиция, описание на престъплението, като се посочват мястото и времето на извършването му, приложимите правни разпоредби и предвиденото наказание, а при необходимост и данни за наказанието, което остава да се изтърпи, както и необходимата информация за идентифициране на лицето.

3. Замолената страна информира незабавно другата страна относно хода на нейното искане, като съобщава датата на задържането или прилагането на друга принудителна мярка спрямо лицето.

4. Задържането или другите принудителни мерки се отменят, ако замолената страна не получи искането за екстрадиция и документите по чл. 8 в срок от 90 дни от датата на задържането или налагането на друга принудителна мярка. Тази разпоредба не е пречка за ново задържане или прилагане на други принудителни мерки с цел екстрадиция, ако искането за екстрадиция пристигне след изтичане на посочения по-горе срок.

Предаване

Член 10

1. Ако се разреши екстрадиция, исканото лице ще бъде изпратено от органите на замолената страна на подходящо място за отпътуване от нейната територия, посочено от молещата страна.

2. Молещата страна ще приеме исканото лице от територията на замолената страна в рамките на един месец или по-дълъг период, определен в законодателството на молещата страна. Ако лицето не бъде прието в рамките на този период, замолената страна може да откаже екстрадирането му за същото престъпление.

Временна екстрадиция или отлагане на предаването

Член 11

1. Замолената страна съобщава незабавно за решението си по екстрадицията на молещата страна независимо дали срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, е образувано наказателно производство, или то изтърпява присъда на територията на замолената страна за престъпление, различно от престъплението, за което се иска екстрадиция.

2. При удовлетворяване на искането за екстрадиция замолената страна може да отложи предаването до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на присъдата по ал. 1. Замолената страна може, вместо да отложи предаването, временно да екстрадира лицето при условия, определени по взаимно споразумение между страните. Екстрадираното лице се задържа при престоя му на територията на молещата страна и се предава обратно на замолената страна в уговорения срок, който не може да бъде повече от три месеца.

Предаване на вещи

Член 12

1. При удовлетворяване на искането за екстрадиция замолената страна може по искане на молещата страна, доколкото нейното законодателство допуска, да предаде вещи (включително парични суми), които могат да послужат като доказателство, включително веществено доказателство, за престъплението.

2. Ако въпросните вещи подлежат на отнемане на територията на замолената страна, последната може във връзка с висящи съдебни производства временно да ги задържи. Ако вещите подлежат на конфискация, замолената страна може да ги задържи или да ги предаде при условие, че те ще бъдат върнати.

3. Тези разпоредби няма да засегнат правата на замолената страна или правата на всяко друго лице, освен исканото. Когато съществуват такива права, вещите ще бъдат върнати по молба от замолената страна в най-кратък срок след приключване на наказателното производство, без да бъдат налагани никакви такси.

Множество искания

Член 13

Ако искане за екстрадиция бъде отправено от повече от една държава за същото или за различни престъпления, замолената страна взема решение, като отчита всички обстоятелства и по-специално тежестта и мястото на извършените престъпления, датите на исканията за екстрадиция, гражданството на исканото лице, както и възможностите за последваща екстрадиция в друга държава.

Информация за изхода на наказателното производство

Член 14

Договарящата страна, чието искане за екстрадиция с цел провеждане на наказателно производство е удовлетворено, информира другата страна за постановената присъда.

Транзитно преминаване

Член 15

1. Всяка договаряща страна по искане на другата страна дава разрешение за транзитно преминаване през собствената й територия на екстрадираното от трета държава лице с цел преминаването му на територията на другата страна.

2. По отношение на искането за транзитно преминаване се прилагат разпоредбите на чл. 8. Транзитно преминаване може да се откаже на същите основания, на които може да се откаже екстрадицията съгласно този договор.

3. Ако се ползва въздушен път без приземяване, не е необходимо разрешение на страната, над чиято територия се прелита. Тази страна своевременно се информира за транзитно преминаване от другата страна, която представя необходимите данни за самоличността на лицето, за извършеното престъпление, за приложимите правни разпоредби, за срока на наказанието и по възможност удостоверява наличността на заповед за арест или на окончателна присъда за лишаване от свобода. В случай на приземяване тази информация има същите последици, както и искането за временно задържане по чл. 9.

Връзки

Член 16

1. Молбите за екстрадиция ще бъдат оформени съгласно националното законодателство на молещата страна.

2. За целите на този договор връзките ще се осъществяват по дипломатически път. Искането за временно задържане може да се предаде и чрез Международната организация на Криминалната полиция (ИНТЕРПОЛ).

3. Исканията за екстрадиция, актовете и приложените документи се изпращат на езика на молещата страна, придружени със заверен превод на английски език или на езика на замолената страна.

Правна помощ при екстрадиция

Член 17

Всяка страна по договора, доколкото се допуска от нейното законодателство, ще оказва на другата най-широка помощ в наказателната област във връзка с престъплението, заради което се иска екстрадиция.

Задължения по международни спогодби и договори

Член 18

Този договор не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от международните спогодби и договори, по които те са страна.

Разноски

Член 19

Разноските по екстрадицията са за сметка на страната, на чиято територия са направени, а транспортните разходи по въздух и разходите по транзитното преминаване във връзка с екстрадирането на лицето са за сметка на молещата страна.

Заключителни разпоредби

Член 20

1. Този договор подлежи на ратификация.

2. Този договор ще влезе в сила на първия ден от втория месец след месеца на размяна на документите за ратификация, която ще се извърши възможно най-скоро след подписването на договора.

3. Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да го денонсира по всяко време. Денонсирането влиза в сила след изтичане на шест месеца от получаването на уведомлението от другата страна.

Съставен в София на 23 октомври 2003 г. на български, хинди и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването се взема предвид английският текст.