Държавен вестник, брой 3 от 13.I

Чл. 1. (1) Този правилник урежда управлението на стопанската дейност, правата, задълженията и отговорностите на самоуправляващите се стопански организации (наричани по-нататък за краткост "ССО") и на компетентните държавни органи и взаимоотношенията помежду им с оглед постигане на качествено нов растеж в икономиката.

(2) Главна задача на органите на държавно управление и на ССО е да осигуряват задоволяване на потребителското търсене на населението и на производствените потребности, повишаване ефективността на производството и обслужването и качеството на продукцията и услугите и разширяване участието на страната в международното разделение на труда на основата на повсеместно внедряване постиженията на научно-техническата революция.

Чл. 2. Стопанската дейност се организира, ръководи и осъществява на основата на:

1. обективно действуващите закони при социализма;

2. научно-техническата и социално-икономическата политика на социалистическата държава;

3. последователното прилагане на принципите на стопанското самоуправление;

4. строго прилагане на принципа: отговорност носи този, който в рамките на своите компетенции взема решението и създава условия за неговото изпълнение;

5. материалната и моралната заинтересуваност и отговорност за резултатите и съчетаването на колективните и личните интереси с интересите на обществото;

6. участието на ССО в международното разделение на труда и социалистическата икономическа интеграция.

Чл. 3. Органите на държавно управление в съответствие с нормативните актове осъществяват ръководство на стопанската дейност предимно с икономически средства и носят отговорност за постигане на определените цели и резултати с държавния план за научно-техническото и социално-икономическото развитие на страната, като трудовото възнаграждение на персонала им се свързва с изпълнението на държавния план.

Чл. 4. Министерският съвет като висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт непосредствено или чрез свои органи, както и чрез други органи, създадени по установения ред, организира ръководството, координацията и контрола в народното стопанство съгласно Конституцията на НР България, законите и указите.

Чл. 5. (1) Съветите при Министерския съвет като негови помощни органи съобразно определената им компетентност по стопанската дейност:

1. разработват и провеждат политиката на държавата в определени отрасли и сфери на дейност;

2. организират разработването на анализи, прогнози, концепции, комплексни програми и др.;

3. участвуват в разработването на държавния план и извършват координация и контрол за осъществяване на предвидените цели и пропорции;

4. работят в тясна връзка помежду си и със съответните министерства и други ведомства, както и със ССО.

(2) Разработките на съветите при Министерския съвет се използуват при съставянето на държавния план. Между съветите и Държавната планова комисия се води диалог по включването на разработките в плана и тяхното балансово обвързване. При възникване на различия те се докладват в Министерския съвет, който взема окончателно решение.

(3) При изпълнението на функциите по предходните алинеи Стопанският съвет при Министерския съвет:

1. разработва и провежда политиката по: суровинно-енергийните ресурси; новите технологии; запазването на завоюваните и овладяването на нови пазари, ефективното използуване на производствените мощности и трудовите ресурси;

2. участвува в определянето на инвестиционната и валутната политика на страната;

3. координира дейността по изпълнението на държавния план и подпомага ССО при изпълнение на плановете им;

4. организира дейността по разкриване на нови източници и резерви от суровини, материали, горива и енергия и контролира рационалното им използуване;

5. упражнява текущ контрол върху дейността на ССО за осъществяване на стратегията на държавата в пазарната, ресурсната и технологичната област.

(4) При изпълнение на функциите по ал. 1 и 2 Съветът по селско и горско стопанство при Министерския съвет в областта на селското стопанство, горското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, горската промишленост, водите и ловното стопанство:

1. разработва и провежда технологичната и икономическата политика по: използуването и възпроизводството на плодородието на земята, горите, водите, фауната и флората; комплексното и дълбочинно използуване на селскостопанските суровини, дървесината и другите биологични ресурси;

2. участвува в определянето на инвестиционната и валутната политика;

3. координира дейността по изпълнение на държавния план и подпомага ССО при изпълнението на плановете им;

4. упражнява държавно ръководство и координация на контрола по: ефективното и рационално използуване на обработваемата земя, пасищата, горите, водите, ловното и рибното стопанство; защита на селскостопанските животни и растенията от болести и неприятели.

(5) Към Стопанския съвет при Министерския съвет се създава фонд "Икономическо въздействие" в левове и валута със средства от държавния бюджет. Редът за използуване на средствата по фонда се определя от Министерския съвет.

Чл. 6. Министерствата и другите ведомства в съответствие с определената им компетентност:

1. разработват и провеждат самостоятелно или заедно със съответните съвети при Министерския съвет държавната политика в отделните отрасли и сфери на дейност;

2. провеждат диалог с други държавни органи и със ССО по разработване на държавния план;

3. въздействуват с икономически средства за усвояване постиженията на научно-техническия прогрес и за разгръщане инициативата и активността на трудовите колективи. При необходимост и в съответствие с нормативните актове и предоставените им права и отговорности по изключение прилагат и административни средства за ограничаване и ликвидиране на неблагоприятни тенденции в развитието на производството, обслужването и разпределението;

4. подпомагат ССО и вземат решения за създаване на условия за изпълнение на държавния план;

5. упражняват контрол в съответната сфера на дейност.

Чл. 7. Държавната планова комисия освен функциите по предходния член:

1. организира разработването на национални комплексни програми и други стратегически разработки;

2. съставя проект на държавния план за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната, анализира, координира и контролира неговото изпълнение;

3. заедно със съответните компетентни държавни органи разработва проекти на икономически условия и нормативи за стопанската дейност;

4. организира и ръководи координацията на плановете със страните-членки на СИВ;

5. отговаря за осигуряване планомерното развитие на икономиката, за националните баланси и за тяхната обвръзка;

6. внася предложения в Министерския съвет за създаване на допълнителни условия за изпълнение на целите и задачите от държавния план.

Чл. 8. (1) Изпълнителните комитети на народните съвети освен функциите по чл. 6 и по други нормативни актове:

1. организират постигането на целите, определени или произтичащи от националните целеви програми за съответната териториална единица, и разработват стратегия за нейното развитие;

2. разработват териториални баланси на местните материални и трудови ресурси, на паричните доходи и разходи на населението и др.;

3. провеждат диалог със съответните държавни органи и със ССО от местно значение;

4. координират и осигуряват като единен инвеститор съвместна инвестиционна дейност по изграждането на обекти на социалната, техническата и производствената инфраструктура;

5. създават условия и организират ССО и индивидуалните производители за развитие на производството на стоки и услуги в съответствие с потребителското търсене на населението;

6. отговарят за състоянието на пазара и за задоволяването на потребителското търсене на населението на съответната територия.

(2) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети при осъществяването на своите функции провеждат политика за създаване на единна производствена, техническа и социална инфраструктура със съседните окръзи и за развитие на приоритетните направления, свързващи отделните окръзи и региони в националната икономика.

Чл. 9. (1) Държавните органи съобразно своята компетентност създават икономически условия и упражняват контрол върху дейността на ССО за: задоволяване на потребителското търсене в страната; изпълнение на поети от държавата задължения към други страни; осъществяване на високоефективен износ; повишаване ефективността на народното стопанство; качествено нов растеж в икономиката.

(2) Когато ССО не постигат определените цели и резултати, компетентните държавни органи анализират причините и предприемат икономически и други мерки.

(3) Министерствата, другите ведомства и изпълнителните комитети на народните съвети компенсират имуществените вреди, които ССО са претърпели в резултат на техни действия или бездействия, а виновните длъжностни лица носят имуществена, административна и наказателна отговорност.

(4) Възникналите спорове между държавните органи и ССО по предходната алинея се решават, както следва:

1. за спорове между ССО и централни органи на държавно управление - от комисия в състав: председател - главният арбитър на Върховния държавен арбитраж, и членове - заместник-председател на Държавната планова комисия и заместник-министър на финансите. Когато страна по спора е Министерството на финансите или Държавната планова комисия, вместо техния представител в комисията участвува заместник-председател на Комитета за държавен и народен контрол;

2. за спорове между ССО и местни органи на държавно управление - от комисия в състав: председател - главният арбитър на окръжния държавен арбитраж, и членове - заместник-председател на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и началникът на финансовото управление на съответния окръжен народен съвет. Когато страна по спора е окръжен народен съвет, вместо неговия представител в комисията участвува председателят на окръжния комитет за държавен и народен контрол.

(5) Комисиите по предходната алинея определят каква част от обезщетението е за сметка на фонд "Работна заплата" и другите фондове на съответния държавен орган или за сметка съответно на държавния бюджет или на бюджета на окръжния народен съвет. Решенията на комисиите са окончателни и подлежат на изпълнение.

Чл. 10. (1) Държавните органи са длъжни в срок от 30 дни, ако с нормативен акт не е предвиден друг срок, да решават въпросите от своята компетентност, които са поставени от ръководителите на ССО и не са решени с този правилник или с други нормативни актове. При неспазване на това изискване и ако в резултат на това са настъпили вреди, държавните органи и виновните длъжностни лица носят отговорност по предходния член.

(2) Когато е поискано съгласие или разрешение и съответният компетентен орган не е дал отговор в срока по предходната алинея, счита се, че е дадено исканото съгласие или разрешение. То се установява с препис от писмото за поисканото разрешение и декларация, че не е получен отговор.

Чл. 11. (1) Стопанин на социалистическата собственост във всяка организационна форма за стопанска дейност е трудовият колектив.

(2) Трудовият колектив решава самостоятелно въпросите по стопанисването на предоставената му социалистическа собственост и се самоуправлява в рамките, установени от нормативните актове, като носи отговорност за резултатите от своята дейност.

Чл. 12. (1) По смисъла на този правилник ССО са предприятията, стопанските обединения, стопанските комбинати, аграрно-промишлените комплекси, асоциациите, кооперативните организации и др., определени от Министерския съвет, които извършват стопанска дейност.

(2) Самоуправляващите се стопански организации са юридически лица.

(3) Самоуправляващата се стопанска организация се образува на основата на технико-икономическа обосновка, с която се доказва стопанската целесъобразност и ефективността от създаването й.

(4) Самоуправляващите се стопански организации са длъжни да развиват, ефективно да използуват и да опазват социалистическата собственост. При увреждане на социалистическата собственост ССО е длъжна да търси от виновните лица имуществена, съответно дисциплинарна отговорност, а при данни за извършено престъпление - да уведомява прокуратурата.

(5) Самоуправляващата се стопанска организация приема правилник за устройството и дейността си, в който се конкретизират, съобразно спецификата на производствено-стопанската дейност, предоставените й с този правилник и с други нормативни актове функции, права и отговорности.

(6) Кооперативните организации осъществяват стопанската си дейност и разпределят своите доходи въз основа на уставите си, разработени в съответствие със законите. Взаимоотношенията на тези организации с държавните органи, банките и другите социалистически организации се уреждат в съответствие с този правилник, законите, указите и другите нормативни актове.

(7) Компетентните държавни органи и народните съвети чрез нормативите и икономическите условия и регулатори предоставят данъчни, кредитни, валутни и други облекчения за поощряване на дейностите, осъществявани от кооперативните организации.

(8) Обществените организации осъществяват стопанска дейност въз основа на уставите си при условията на ал. 6 и 7.

Чл. 13. (1) Предприятието е основната технологически, икономически, организационно и социално обособена ССО-стокопроизводител, чрез която трудовият колектив стопанисва и увеличава социалистическата собственост в промишлеността, строителството, селското стопанство, транспорта, търговията и другите отрасли на материалното производство.

(2) Самоуправлението на предприятието се осъществява от органите на основния трудов колектив. Тези органи се образуват и осъществяват дейността си в съответствие с Кодекса на труда. Ръководителят на предприятието осигурява изпълнението на решенията на колективните органи на управление.

(3) Всички решения по управлението на предприятието, включително вътрешните нормативни актове, се вземат самостоятелно от органите на предприятието съобразно компетентността им.

(4) Органите за управление на самоуправляващите се организации работят във взаимодействие с профсъюзните, комсомолските и другите обществени организации.

(5) Предприятието:

1. определя целите и задачите на производствено-стопанската си дейност, като се съобразява с националните и отрасловите цели;

2. планира и организира пазарните проучвания, научно-техническата, инвестиционната, производствената и търговската си дейност и определя формите и средствата за тяхното осъществяване;

3. осигурява самоиздръжката си като стокопроизводител и осъществява преки връзки с банките, държавния бюджет и пазара;

4. избира организациите - доставчици на суровини, материали, оборудване и потребители на продукцията, банки, проектанти и др.;

5. осигурява условия за опазване на природната среда и за социалното развитие на трудовия колектив;

6. определя организационната и управленската си структура;

7. извършва по установения ред подбора, атестирането и оценката на кадрите и организира непосредствено или чрез специализирани организации тяхната подготовка, преподготовка и повишаване на квалификацията им.

(6) Предприятието не може:

1. да отказва сключването на договори за задоволяване нуждите на потребителите със стоки и услуги по асортимент и качество по определения му предмет на дейност и в рамките на производствения му капацитет;

2. да произвежда, купува и продава продукция, която не съответствува на стандартизационните документи и не е осигурена със сервизно обслужване;

3. да опрощава неустойки и обезщетения за неизпълнение на договорни задължения.

Чл. 14. (1) Предприятието е длъжно да осъществява определения му предмет на дейност. При нарастване на потребностите то е длъжно да ги задоволява, включително и чрез разширяване на производствения си капацитет.

(2) Номенклатурата на производството в обем, съответствуващ на потребностите на страната и поетите задължения за износ, може да се изменя само по решение на Стопанския съвет при Министерския съвет.

(3) Предприятието има право по своя преценка да извършва и други дейности извън определения му предмет на дейност, като осигурява най-ефективно използуване на ресурсите и задоволяване на потребителското търсене и социалните потребности и интереси на трудовия колектив.

Чл. 15. (1) Предприятието се образува, реорганизира и прекратява от съответния съвет при Министерския съвет след съгласуване с изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. За външнотърговските предприятия и за организациите за изследвания и технологии със статут на предприятие се изисква съгласуване с министъра на търговията, съответно с председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.

(2) Предприятията от местно значение и икономически и териториално обособените бригади в селското стопанство се образуват, реорганизират и прекратяват от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

(3) В акта за образуване на предприятието се определят: наименованието, предметът на дейност, седалището, предоставеното имущество или начинът, по който то ще го получи.

(4) Предприятието се смята образувано от деня на обнародването на акта в Държавен вестник освен ако в акта не е определена друга дата.

(5) Предприятието се прекратява с прехвърляне на дейността му към други предприятия или с преустановяване на неговата дейност и с ликвидацията му.

(6) Реорганизирането и прекратяването на предприятието се извършва със съгласието на общото събрание на трудовия колектив, след като е уточнен редът за преподготовка и за пренасочване на неговите членове. Когато общото събрание не даде съгласие, то отнася въпроса за окончателно решаване от Министерския съвет.

Чл. 16. Като предприятие по смисъла на този правилник работи и:

1. технологичният комбинат, в който се обединяват производства и дейности на основата на последователно изпълнение на различни фази на единен технологичен процес и комплексна преработка на суровините;

2. икономически и териториално обособената бригада в селското стопанство.

Чл. 17. (1) Производствено-стопанската дейност в предприятието се извършва от първични трудови колективи, които се организират в бригади, участъци, цехове, отдели, служби и др., образувани по решение на стопанския съвет (наричани за краткост "бригади").

(2) Стопанският съвет на предприятието може да разрешава на отделни бригади по предходната алинея да прилагат разпоредбите за основен трудов колектив по отношение на вътрешното им управление.

Чл. 18. (1) Бригадата работи на принципа на самоуправлението в рамките на поставените задачи и предоставените й права и ресурси. Тя е на вътрешна стопанска сметка и самостоятелно решава въпросите на вътрешната организация на дейността си.

(2) По решение на стопанския съвет на предприятието отделни негови бригади могат да съставят отделен баланс, да сключват договори, включително с банките, и да участвуват в арбитражни и други процеси от името на предприятието.

(3) Взаимоотношенията между бригадата и ръководството на предприятието се уреждат с колективния трудов договор в съответствие с Кодекса на труда. Споровете по изпълнението на тези договори се решават окончателно от стопанския съвет на предприятието в съответствие с наредбата за вътрешната стопанска сметка.

(4) Бригадите уреждат отношенията помежду си с вътрешни договори или с акт, приет от стопанския съвет на предприятието, ако технологията на производството изисква това.

(5) Бригадите отговарят имуществено за неизпълнението на задълженията, включително и за качеството на продукцията, произтичащи от сключените помежду им договори, от акордните или нормираните планови задания и от актове, приети от стопанския съвет на предприятието.

Чл. 19. (1) Предприятията и технологичните комбинати могат да се обединяват на икономическа основа в стопанско обединение или в стопански комбинат.

(2) Стопанското обединение се създава за обединяване на предприятия, технологични комбинати, търговски и научни организации и организации за изследвания и технологии от един или от различни отрасли и подотрасли за концентрация на ресурси и потенциал, за постигане на пробиви и на по-голяма ефективност на основата на общност на интересите, еднородност на производството и технологиите, ефективни стопански връзки, специализация и коопериране при производството на крайна продукция или задоволяване на комплексна потребност.

(3) Стопанският комбинат се създава за обединяване на предприятия на основата на комбиниране на производството, последователно изпълнение на различни фази от единен технологичен процес, които са обособени в предприятия, предметно-технологична специализация и устойчиво коопериране при производството на крайната продукция.

(4) Разпоредбите на този правилник за стопанското обединение се прилагат и за стопанския комбинат, и за аграрно-промишлените комплекси.

(5) Предоставените на обединението права и функции се определят съобразно конкретните условия и интересите на народното стопанство и на образувалите го предприятия.

(6) Стопанското обединение в съответствие с възложените му функции, права и отговорности осъществява:

1. единна пазарна, научно-техническа и инвестиционна политика;

2. планови функции в съответствие с изискванията на този правилник;

3. планиране и координиране на производствено-стопанската и социалната дейност;

4. подготовка и преподготовка на изпълнителски и ръководни кадри, включително чрез създаване на собствени учебни заведения и последна степен на подготовка на студенти.

(7) С акта за образуването на стопанското обединение съответните органи му определят само такива функции, права и отговорности, които не могат да се осъществяват ефективно от предприятията в състава му.

Чл. 20. (1) Стопанското обединение:

1. се образува, реорганизира и прекратява доброволно въз основа на решение на общите събрания (събранията на пълномощниците) на заинтересуваните предприятия. Решението подлежи на утвърждаване от Министерския съвет;

2. се образува, реорганизира и прекратява по решение на Министерския съвет.

(2) Участието на нови предприятия в стопански обединения, образувани по реда на ал. 1, т. 1, както и напускането се решават с единодушие от стопанския съвет на обединението. Отказът на стопанския съвет за излизане на предприятие от обединението може да се обжалва в месечен срок пред съответния съвет при Министерския съвет, който решава окончателно въпроса.

(3) Предприятията в стопанското обединение запазват своята правна и икономическа самостоятелност и непосредствените си връзки с бюджета, банките и пазара съобразно този правилник и другите нормативни актове.

(4) По решение на Министерския съвет или по съвместно решение на стопанските съвети на предприятията и стопанския съвет на обединението стопанското обединение може да изпълнява и функции, предвидени с този правилник за предприятията, при спазване изискванията на ал. 5 на предходния член.

(5) При образуване на стопанското обединение се прилага съответно чл. 15, ал. 3 и 4, като в акта се посочва и съставът на обединението.

(6) Стопанският съвет на обединението приема правилник за устройството и дейността на обединението, в който се уреждат, в съответствие с правилниците за устройството и дейността на предприятията и съответните нормативни актове:

1. функциите, правата и отговорностите на обединението;

2. компетенциите на стопанския съвет и на ръководителя на обединението;

3. начинът на организиране на взаимоотношенията с предприятията и между тях;

4. условията за участие на нови предприятия в обединението и за излизане от него;

5. редът за вземане на решения от стопанския съвет и др.

Чл. 21. (1) Органи на стопанското обединение са стопанският съвет и ръководителят.

(2) Стопанският съвет се състои от ръководителя, който е и негов председател, ръководителите на предприятията и по един представител на трудовите колективи, избран от общите им събрания, председателя на профсъюзния съвет на обединението и представител на съответната обслужваща банка.

(3) Управителният съвет на аграрно-промишления комплекс (стопанският съвет) се избира и функционира в съответствие с Примерния устав на аграрно-промишлените комплекси.

(4) Стопанският съвет:

1. осигурява изпълнението на задачите, които произтичат от функциите на стопанското обединение;

2. координира и контролира дейността на предприятията и оказва помощ за реализиране на приетите общи цели;

3. приема управленската структура и правилника за устройството и дейността на стопанското обединение съгласно ал. 6 на предходния член;

4. решава въпросите, свързани с участието на стопанското обединение в асоциации и други стопански сдружения.

(5) Стопанският съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на тримесечие от неговия председател или по искане най-малко на една четвърт от членовете на съвета. Заседанията на съвета са законни, ако на тях присъствуват най-малко три четвърти от неговите членове.

(6) Решенията на стопанския съвет във връзка с осъществяването на предоставените функции на обединението по провеждането на единна пазарна, технологична и инвестиционна политика, съответствуващи на изискванията на този правилник и на други нормативни актове, са задължителни за всички предприятия, които участвуват в обединението.

(7) Ръководителят:

1. организира и отговаря за изпълнението на задачите, произтичащи от единната политика на стопанското обединение, като задължително съчетава интересите на предприятията с интересите на държавата;

2. отговаря пред трудовите колективи на предприятията и пред стопанския съвет на обединението за изпълнението на неговите решения;

3. представлява стопанското обединение.

(8) Ръководителят се избира от стопанския съвет с тайно гласуване въз основа на конкурс. За избран се счита кандидатът, който е получил най-много гласове, но не по-малко от половината плюс един от членовете на стопанския съвет.

(9) При разногласия между ръководителя и стопанския съвет спорът се отнася незабавно от всяка от заинтересуваните страни пред съответния съвет при Министерския съвет, съответно пред другите компетентни държавни органи, за решаване в срок до 7 дни. До вземането на окончателно решение ръководителят изпълнява решенията на стопанския съвет.

Чл. 22. (1) Стопанското обединение осигурява издръжката си, включително средства за работна заплата и за фонд "Социално-битови и културни мероприятия", чрез отчисления от дохода за потребление на предприятията по норматив, определен от стопанския съвет на обединението.

(2) По решение на стопанския съвет стопанското обединение на основата на общите интереси и за провеждане на съгласуваната обща пазарна, технологична и инвестиционна политика, може да образува фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване", фонд "Стопански риск" и фонд "Валутен".

(3) Отчисленията за фондовете на обединението по предходната алинея се правят от съответните фондове на предприятията.

(4) Размерът на отчисленията за фондовете на обединението се определя с решение на стопанския съвет, но не може да бъде повече от 50 на сто от средствата по фондовете на предприятията освен ако в акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

(5) При изразходването на средствата по фондовете на обединението се спазват съответно ограниченията, предвидени в чл. 74, ал. 2, чл. 75, ал. 3 и чл. 76.

(6) Стопанското обединение по решение на стопанския съвет може да изгражда нови предприятия със собствени средства, с банков кредит или с други източници.

Чл. 23. (1) Асоциацията е икономическа групировка на самоуправляващи се стопански и други социалистически организации за ръководство на крупни междуотраслови производствени комплекси, която в рамките на предоставените й от нейните членове правомощия изпълнява следните функции:

1. провежда единна технологична, инвестиционна и пазарна политика за целия комплекс и осъществява технологична и техническа мултипликация на базови технологии и на унифицирани възли, детайли и изделия;

2. координира дейността на самоуправляващите се организации-членове при развитието на междуотрасловия комплекс на основата на комбиниране на отраслите, широка и всеобхватна интеграция на технологиите и производствените мощности на структуроопределящи отрасли и дейности;

3. организира дейности от общ интерес за своите членове (подготовка на кадри, научно и информационно обслужване, единни търговски предприятия, общи обслужващи предприятия и др.);

4. стимулира конкуренцията между предприятията от системата на асоциацията.

(2) При изпълнение на функциите по предходната алинея асоциацията осигурява прогресивно технологично преструктуриране на базата на синтез и комбиниране на производствените направления, оказва всестранно съдействие и подпомага своите членове, като не допуска опекунство в дейността на самоуправляващите се организации.

(3) Асоциацията осигурява съчетаване на интересите на държавата с интересите на самоуправляващите се организации-членове.

Чл. 24. (1) Министерският съвет може да предоставя на асоциацията изпълнението на отделни държавни функции.

(2) Решенията на органите на асоциацията в изпълнение на възложените й държавни функции са задължителни за съответните организации независимо дали членуват в нея.

Чл. 25. Асоциацията се образува:

1. по инициатива на заинтересуваните самоуправляващи се организации с учредителен договор. Решението за образуването й подлежи на одобряване от Министерския съвет;

2. по решение на Министерския съвет.

Чл. 26. (1) В асоциацията членуват основни и допълнителни членове.

(2) Основните членове имат права и задължения по всички въпроси от дейността на асоциацията, предвидени в нейния устав.

(3) Допълнителни членове могат да бъдат всички заинтересувани организации, които имат тесни технологични, производствени и други връзки с дадената асоциация. Те членуват в асоциацията само по предмета на своите интереси и въз основа на сключен договор.

(4) Всяка самоуправляваща се и друга социалистическа организация може да бъде основен член в една асоциация и допълнителен член в неограничен брой асоциации.

(5) Членовете на асоциацията запазват своята стопанска самостоятелност, правата и отговорностите си, предвидени в този правилник и в другите нормативни актове.

Чл. 27. (1) Органи на асоциацията са:

1. управителен съвет;

2. изпълнително бюро;

3. председател;

4. контролен съвет.

(2) Управителният съвет се състои от:

1. ръководителите на организациите - основни членове;

2. ръководителите на организациите - допълнителни членове, които участвуват в работата на съвета с право на глас по предмета на тяхното членуване в асоциацията;

3. членовете на изпълнителното бюро на асоциацията.

(3) Изпълнителното бюро се състои от председателя и зам.-председателите на асоциацията.

(4) Управителният съвет избира председателя и зам.-председателите на асоциацията и членовете на контролния съвет. Председателят и зам.-председателите на асоциацията се избират за срок от 3 години, след изтичането на който могат да бъдат преизбирани. Избирането се извършва в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 8.

(5) Решенията на колективните органи на асоциацията в рамките на техните компетенции са задължителни за нейните членове.

(6) При несъгласие на отделните членове с решенията на колективния орган на асоциацията въпросите се отнасят за решаване от Бюрото на Министерския съвет. До решаването им се изпълняват решенията на колективния орган.

Чл. 28. (1) По решение на управителния съвет към асоциацията могат да се образуват фондовете "Развитие и техническо усъвършенствуване", "Стопански риск" и "Валутен".

(2) Отчисленията във фондовете на асоциацията се правят за изпълнение на определени от управителния съвет цели и не могат да бъдат повече от 50 на сто от средствата по съответните фондове на стопанските обединения, стопанските комбинати и предприятията, невключени в състава на обединения (комбинати) - основни членове. Допълнителните членове отчисляват средства за фондовете в съответствие с договора за участие в асоциацията.

(3) Отделни членове на асоциацията могат да й предоставят средства в левове и валута за решаване на задачи от техен общ интерес.

(4) Издръжката на асоциацията се осигурява от вноски на членовете в определен от управителния съвет размер, както и от други източници.

Чл. 29. (1) Върху дейността на асоциацията се упражнява:

1. държавен контрол от надзорен съвет;

2. контрол от самоуправляващите се организации от избран от тях контролен съвет.

(2) Надзорният съвет се състои от представители на съответния съвет при Министерския съвет, Държавната планова комисия, Държавния комитет за изследвания и технологии, Министерството на финансите, Комитета по качеството, Българската народна банка, други държавни органи, а също и на обществени организации. Поименният състав на надзорния съвет се определя от председателя на Министерския съвет. Този съвет упражнява контрол за провеждането на държавната политика от асоциацията и членовете й. При допускане на отклонения от държавната политика и тенденции на влошаване на икономическото състояние надзорният съвет предприема мерки в рамките на своите компетенции и при необходимост информира и прави предложения пред съответните държавни органи.

(3) Контролният съвет осъществява вътрешен контрол за икономическата ефективност, за спазването на реда и изискванията за извършване на стопанската дейност и изпълнението на решенията, приети от колективните органи на асоциацията.

Чл. 30. По инициатива на предприятията и стопанските обединения могат да се образуват по установения ред малки и средни предприятия.

Чл. 31. (1) Имуществото на ССО се състои от право на стопанисване върху основни и оборотни средства, вземания, права върху търговски марки, промишлени образци, лицензии, дялово участие в сдружения и други права, а също и задължения в съответствие с нормативните актове.

(2) Самоуправляващата се стопанска организация по решение на стопанския си съвет и по ред, установен с нормативните актове, може:

1. да продава, заменя или да дава под наем излишните си основни средства, суровини и материали;

2. да предава безвъзмездно излишни основни средства на други държавни предприятия и организации. Когато основните средства са придобити и с банков кредит, който още не е издължен, продаването или предаването им безвъзмездно става след съгласуване с банката.

(3) Самоуправляващата се стопанска организация може да бракува и ликвидира основни средства по ред, установен с наредба, издадена от министъра на финансите и от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.

(4) Земята, горите, земните недра и водните площи, предоставени на предприятието, не могат да бъдат продавани.

(5) Ако застроени или незастроени имоти на държавно предприятие бъдат отредени за нуждите на друго държавно предприятие въз основа на Закона за териториално и селищно устройство, на предприятието, което е стопанисвало имотите, се предоставят според нуждите му други недвижими имоти, като за направените подобрения му се изплаща обезщетение, определено по реда на Закона за териториално и селищно устройство. Когато други имоти не са му необходими, на него му се изплаща парично обезщетение за вноските по чл. 15 и 17 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.

(6) Когато имотите са придобити с бюджетни средства или безвъзмездно и се отреждат за нуждите на учреждения, размерът на обезщетението може да бъде намален от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет с оглед на конкретните условия. Това решение може да се обжалва пред министъра на финансите, който решава въпроса окончателно.

(7) Решенията и заповедите за отреждане на имотите по ал. 5 са основание за предаването им на организациите, за чиито нужди се отреждат.

Чл. 32. Самоуправляващата се стопанска организация отговаря за задълженията с имуществото си, върху което може да се насочва принудително изпълнение според Гражданския процесуален кодекс. Тя не отговаря за задълженията на държавата и на другите ССО, както и държавата не отговаря за задълженията на ССО, освен в предвидените в нормативните актове случаи.

Чл. 33. (1) Когато ССО не може да изплаща задълженията си към държавата, банките и другите кредитори, както и работната заплата на персонала, съответните банки анализират икономическото и финансовото й състояние.

(2) В случаите, когато се установи тенденция към трайно влошаване на икономическото състояние на ССО, банките своевременно уведомяват съответните държавни органи. Тези органи съвместно с банките предприемат превантивни мерки и оказват необходимата помощ. При необходимост те предлагат на съответния съвет при Министерския съвет и на Министерството на финансите назначаването на надзорен съвет.

(3) Съставът и функциите на надзорните съвети се определят с наредба, утвърдена от Министерския съвет.

(4) Когато мерките по ал. 2 не окажат въздействие, органът, който е образувал съответната ССО, я обявява в икономическа несъстоятелност по мотивирано предложение на председателя на централното управление на обслужващата банка и министъра на финансите.

(5) С акта за обявяване на несъстоятелността съответният орган може да обяви и ликвидацията й.

(6) Когато някой от кредиторите на обявената в икономическа несъстоятелност ССО или друга ССО чрез конкурс е съгласен да поеме дейността й заедно с активите и пасивите и има решение на колективния им орган на управление, не се обявява ликвидация, а органът по предходната алинея решава това.

Чл. 34. (1) Самоуправляваща се стопанска организация, която се прекратява с преустановяване на дейността й, се обявява в ликвидация от органа, който я е образувал. Този орган определя ликвидатора и срока за ликвидацията.

(2) Кредиторите на прекратената организация предявяват вземанията си пред ликвидатора в тримесечен срок от обнародването в Държавен вестник на акта за прекратяването.

(3) Ликвидаторът е длъжен да установи според данните, с които разполага:

1. всички задължения на организацията и в двумесечен срок от обнародването на акта за прекратяване да покани кредиторите, които са известни, да заявят вземанията си пред него в срока по предходната алинея;

2. всички вземания на организацията и да предприеме мерки за срочното им събиране.

(4) Задълженията на прекратената организация се изплащат от паричните й средства, включително от фондовете, както и от средствата, получени при ликвидацията на оборотните и основните средства, придобити от собствени източници или с банкови кредити.

(5) Ликвидаторът разпределя паричните средства, като спазва установената със закона поредност за удовлетворяване на вземанията. Вземанията, заявени след изтичане на срока по ал. 2, се удовлетворяват от остатъка на имуществото след извършените дотогава разпределения.

(6) Ликвидаторът може да се споразумее с други организации да се прекратят неизпълнените договори. По споразумение той може да прехвърли правата и задълженията по такива договори върху други юридически лица, след като вземе съгласието и на другата страна.

(7) Вземанията, непредявени до приключване на ликвидацията, и вземанията, които не са могли да бъдат удовлетворени изцяло или отчасти поради липса на средства, се погасяват. Смятат се погасени напълно или за съответната част вземанията, които не са признати от ликвидатора, ако кредиторите не предявят искане в месечен срок от деня на получаване на съобщението за частично или пълно непризнаване на вземанията.

(8) Останалите излишни средства при ликвидация на организацията се внасят съответно в държавния бюджет - за организациите, образувани от централни органи, и в бюджета на народния съвет - за организациите, образувани от изпълнителните комитети на народните съвети.

(9) Задълженията на прекратената организация, които произхождат от трудови правоотношения, от причиняване увреждания на здравето или смърт и не са изпълнени до приключването на ликвидацията, се изплащат от държавния бюджет, съответно от бюджета на народния съвет в съответствие с предходната алинея.

Чл. 35. (1) Държавният орган, който е образувал ССО, може да преразпределя в съответствие с нормативните актове придобитите със средства от държавния бюджет или от бюджета на окръжния народен съвет основни фондове, ако не се използуват ефективно.

(2) Основните средства, придобити с ресурси на ССО, могат да се прехвърлят от органа, който я е образувал, само възмездно и със съгласието на стопанския й съвет.

(3) Когато от преразпределението на основните средства настъпят вреди за ССО, органът, взел решението, е длъжен да ги компенсира в съответствие с чл. 9.

Чл. 36. (1) Социалистическите организации могат да се сдружават за по-ефективно използуване на научно-развойния и внедрителския потенциал, на трудовите, материалните и финансовите ресурси чрез взаимноизгодно коопериране, координиране и съвместно извършване на проучвателни, проектантски, инженерингови, производствени, търговски, сервизни и други стопански дейности без териториални и отраслови ограничения.

(2) Стопански сдружения се образуват с договор между заинтересуваните социалистически организации по решение на колективния им орган.

(3) Стопанските сдружения могат да бъдат:

1. стопански дружества (дружествени предприятия);

2. сдружения за извършване на съвместни дейности;

3. икономически съюзи;

4. сдружения за координация и сътрудничество.

(4) Редът за образуването, устройството и дейността на стопанските сдружения се урежда с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 37. Самоуправляващите се стопански организации могат да се сдружават с чуждестранни юридически и физически лица за извършване на съвместна стопанска дейност в страната и в чужбина при спазване на установения ред. За осъществяване на дейността, за която са се сдружили, ССО ползуват средства от фондовете си в съответствие с тяхното предназначение.

Чл. 38. Планирането на стопанската дейност се осъществява чрез дългосрочни, петгодишни и годишни планове, които се разработват на основата на научно-техническата и социално-икономическата политика на държавата.

Чл. 39. (1) Държавният петгодишен план с разпределение по години (наричан по-нататък за краткост "държавен план"), е основният комплексен и балансово обвързан документ. С него държавата провежда политиката за задоволяване потребностите на населението и за качествено нов растеж в икономиката.

(2) Държавният план обхваща:

1. цели, темпове и общоикономически пропорции;

2. баланси на технологичните връзки, технологично обновление, качество и ресурсно осигуряване;

3. приоритети и структурно развитие на икономиката, включително и на инвестициите;

4. материални, трудови, стойностни, валутни и финансови баланси;

5. постигане на социалните цели на обществото, повишаване на номиналните и реалните доходи и задоволяване на потребителското търсене на населението;

6. хармонично изграждане на производствената, техническата и социалната инфраструктура на отделните региони на страната и развитие на структуроопределящите производства от съответните стопански комплекси в тези региони;

7. участие на страната в международното разделение на труда и в социалистическата икономическа интеграция;

8. икономически условия, нормативи и регулатори.

(3) Държавният план се разработва под ръководството на Министерския съвет въз основа на: тенденциите в развитието на научно-техническата революция и на социалните процеси; потребностите на вътрешния и външните пазари; баланси на технологичните връзки, прогнози, програми, концепции и други разработки на компетентните държавни органи и на ССО.

Чл. 40. (1) Държавната планова комисия разработва проект на единния държавен план за развитието на страната във взаимодействие и координация със съветите при Министерския съвет, с Държавния комитет за изследвания и технологии, Министерството на финансите, банките, другите министерства и ведомства, централното ръководство на професионалните съюзи, изпълнителните комитети на народните съвети и ССО.

(2) Развитието на производствените комплекси, структурното преустройство на икономиката и технологичните и пазарните пробиви са основно съдържание на проекта на държавния план.

(3) Проектът на държавния план не се разпределя по ССО. По решение на Министерския съвет той се предоставя на държавните органи и на ССО като информация за развитието на народното стопанство и на отделните отрасли и дейности.

(4) Държавната планова комисия изпраща проекта на държавния план, както и балансите на технологичните връзки, прогнози, програми, анализи и др.:

1. на всички ССО, на основата на който те разработват своите планове;

2. на банките - за въздействие чрез кредита и лихвата с оглед на постигане на предвидените темпове и пропорции и развитието на отделните отрасли, производства и дейности;

3. на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, Централния съвет на Българските професионални съюзи и други обществени организации - за въздействие и за оказване помощ на ССО за постигане на предвидените икономически и социални цели.

Чл. 41. (1) Икономическите условия, нормативите и регулаторите, по които се осъществява стопанската дейност, са:

1. цените и правилата за образуването им;

2. нормативите за данъци и други вноски в държавния бюджет и в бюджетите на общинските народни съвети;

3. лихвените проценти;

4. валутните коефициенти;

5. нормативите за валутни отчисления за държавата в конвертируема валута;

6. нормативите за валутни разходи в конвертируема валута, която може да се закупи от държавата;

7. минималните нормативи за образуване на парични фондове в предприятията;

8. нормативите за дотации и премии по изделия или групи изделия;

9. основните работни заплати по квалификационните скали и други актове за работниците, специалистите и ръководителите;

10. нормативите за регулиране на фонд "Работна заплата";

11. нормативите за ускорена амортизация на технологичното оборудване в приоритетни отрасли и производства;

12. нормативите за степен на задоволяване на населението със стоки и услуги.

(2) Нормативите по т. 5, 6 и 7 на предходната алинея се определят по групи стопански обединения, по отделни обединения и за предприятия, които не влизат в стопански обединения.

(3) Икономическите условия, нормативите и регулаторите по ал. 1 са задължителни за ССО.

(4) Икономическите условия, нормативите и регулаторите действуват през съответния петгодишен период. Те могат да бъдат изменяни само при съществени промени в условията на производството и реализацията, както следва:

1. когато промяната се изисква от държавните органи, тя може да се осъществи чрез диалог със съответните ССО. В тези случаи при необходимост държавният орган може да компенсира евентуални неблагоприятни последици, свързани с измененията;

2. когато промяната се изисква от ССО, но засяга друга самоуправляваща се организация, тя може да бъде извършена само при взаимно съгласие на колективните органи на управление на заинтересуваните ССО;

3. когато промяната се изисква от ССО пред държавен орган, тя трябва да предложи срока и начина за компенсиране на евентуални неблагоприятни последици, породени от исканата промяна.

Чл. 42. (1) Предприятията разработват своя петгодишен план с разпределение по години на основата на:

1. проучванията за потребностите на вътрешния и международните пазари;

2. информацията, предоставена им от държавните органи с проекта за държавен план;

3. поетите от държавата с участието на ССО задължения към други социалистически страни за производство, износ и внос на продукция и за оказване на услуги, които са задължителни за съответните ССО;

4. баланси на технологичните връзки;

5. собствени разработки и предоставени им от обединението проучвания за комплексна пазарна, научно-техническа, технологична, инвестиционна и производствена стратегия;

6. сключените стопански договори с организациите - потребители на произвежданата продукция, и с организациите - доставчици на суровини, материали и енергийни ресурси, кооперирани изделия, машини и съоръжения и др.;

7. сключените договори с банките за финансово и валутно осигуряване на производствената, търговската, технологичната и инвестиционната дейност;

8. предложенията на трудовите колективи и на Движението за техническо и научно творчество на младежта;

9. предвижданията за социалното развитие на трудовия колектив и опазването на природната среда през петгодишния период.

(2) Предприятията представят своя проект за петгодишен план в стопанското обединение, а невключените в състава на стопански обединения го представят в Държавната планова комисия.

Чл. 43. (1) Стопанското обединение разработва свой проект на петгодишен план за осъществяване на политиката за качествено нов растеж въз основа на информацията по държавния план, собствените разработки и разработките на предприятията.

(2) Проектоплановете на стопанското обединение и на предприятията осигуряват реализацията на проекта за държавен план и на възприетата единна пазарна, технологична и инвестиционна политика.

(3) Стопанското обединение разработва проектоплан за цялостната си дейност, който се представя в Държавната планова комисия.

Чл. 44. (1) По различията между проекта за държавен план и проектоплановете на стопанските обединения и предприятията, представени в Държавната планова комисия, се провежда диалог между компетентните държавни органи, банките и стопанските обединения и предприятията.

(2) Диалогът се води с оглед на използуване на съществуващите и създаване на допълнителни условия за:

1. задоволяване потребителското търсене на вътрешния пазар;

2. изпълнение на задълженията на страната към другите държави;

3. ефективен износ и външноикономически връзки;

4. балансирано, пропорционално и съобразено с екологичните изисквания развитие на икономиката;

5. подобряване условията на труд и бит и намаляване на ръчния и физически тежкия труд;

6. осигуряване на еднопосочност в интересите на държавата и на трудовите колективи.

(3) Основа на диалога е реалната оценка от участниците в него на потребностите на пазара, на производствените мощности и тяхното използуване, на ускореното усвояване на научно-техническите постижения, на приоритетите на отделни производства и дейности и тяхното ресурсно осигуряване, на качеството и надеждността на продукцията, на възможностите за решително подобряване организацията на труда и производството.

(4) При диалога предимство имат:

1. потребителите на съответните стоки и услуги. Техните изисквания и интереси се защищават от държавните органи;

2. производителите, които предлагат най-пълно и своевременно задоволяване на обществените потребности и потребностите на населението, най-високо качество на продукцията и най-ефективно използуване на ресурсите.

Чл. 45. (1) Когато в резултат на диалога не се постигне съгласие по проблеми от важно народностопанско значение, Държавната планова комисия внася спорните въпроси в Министерския съвет със становище за тяхното решаване.

(2) Министерският съвет или определени от него държавни органи могат да възлагат държавни поръчки за:

1. ограничен кръг особено важни натури - средства за производство и предмети за потребление за вътрешния пазар и за износ, за които държавата е поела задължения пред други страни;

2. усвояване на особено важни нови технологии, нови изделия, нови суровини, както и за важни фундаментални и приложни изследвания;

3. изграждане или технологично обновяване на отделни инвестиционни обекти с национално значение.

(3) Държавните поръчки се възлагат въз основа на конкурс на стопански обединения, стопански комбинати и предприятия, които предлагат най-изгодни условия за изпълнението им.

(4) При възлагане на държавни поръчки на ССО:

1. с предимство се осигурява снабдяване с дефицитни суровини, материали, валута и др.;

2. при необходимост се предоставят кредити за капитални вложения при по-благоприятни условия и се прилага облекчено облагане с данък върху реализацията.

(5) За държавните поръчки се сключват държавно-стопански и стопански договори между определените от Министерския съвет компетентни държавни органи и ССО, спечелили конкурса, и между самите ССО. В държавно-стопанските договори се определят задълженията на държавните органи за осигуряване на необходимите икономически и други условия и на ССО - за изпълнението на държавните поръчки.

(6) Държавният комитет за изследвания и технологии в рамките на предоставените му ресурси може да възлага под формата на държавни поръчки на конкурсна основа задачи за усвояване на важни нови технологии, изделия, научни и приложни изследвания.

(7) Министерският съвет или определените от него държавни органи могат да определят лимит за някои дефицитни суровини, материали, енергоносители, машини и др.

Чл. 46. Държавните органи нямат право да изземват разкритите от ССО резерви в процеса на разработването и изпълнението на техния план при възлагането на държавни поръчки съгласно чл. 45 и при спазване на изискванията по чл. 41. При нарушаване на това изискване ССО внася въпроса в Министерския съвет.

Чл. 47. Държавната планова комисия съвместно със съветите при Министерския съвет, другите държавни органи и банките на основата на разработения проектоплан и в резултат на диалога със ССО уточнява окончателен проект на държавния петгодишен план с разпределение по години, който се внася в Министерския съвет.

Чл. 48. (1) Министерският съвет внася за утвърждаване от Народното събрание проект на Закон за държавния план за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната през съответния петгодишен период.

(2) Въз основа на приетия от Народното събрание закон Министерският съвет утвърждава разпределение на държавния петгодишен план по години.

Чл. 49. (1) След приемането от Народното събрание на Закона за държавния план за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната и утвърждаването на разпределението на държавния план от Министерския съвет ССО уточняват своя петгодишен план с разпределение по години.

(2) Самоуправляващите се стопански организации допълват и подобряват текущо своите планове съобразно измененията в условията на производството и реализацията.

Чл. 50. (1) Министерският съвет в процеса на изпълнението на петгодишния план съобразно настъпилите изменения в изискванията на пазарите, в условията на производството и общественото развитие при необходимост внася уточнения в държавния план за съответната година.

(2) Компетентните държавни органи и банките в съответствие с уточненията по предходната алинея провеждат диалог със ССО съгласно чл. 44.

Чл. 51. (1) Отговорност за изпълнението на Закона за държавния план носят Министерският съвет и неговите органи.

(2) Компетентните държавни органи в съответствие с този правилник и другите нормативни актове извършват координация, приемат решения за създаване на допълнителни условия, оказват помощ на ССО, провеждат налагащите се икономически и други мероприятия и осъществяват контрол по изпълнението на утвърдения от Министерския съвет държавен план.

(3) Самоуправляващите се стопански организации осъществяват оперативна организация, координация и контрол по изпълнението на плановете си.

Чл. 52. (1) Самоуправляващите се стопански организации отчитат ежегодно изпълнението на петгодишните си планове с натрупване по години.

(2) Държавният петгодишен план се отчита ежегодно с натрупване по години за изтеклия период.

Чл. 53. (1) Цените на стоките и услугите се образуват в съответствие с изискванията на закона за стойността. Системата на цените включва цени на едро и цени на дребно.

(2) Цените на едро на стоките и услугите се образуват на основата на реалните цени, по които те се продават на представителните и перспективните за страната външни пазари. При ценообразуването се вземат предвид и:

1. очакваните изменения в международните цени (включително очертаващият се темп на инфлация, като се отстранява влиянието на случайни фактори);

2. качеството, техническото равнище и функционалната характеристика, съпоставени с аналогични изделия на водещите фирми-производители в света и на конкуриращите ни фирми;

3. специфичните търговско-икономически условия: характерът и обемът на сделките, допълнителните условия (сервиз, резервни части и др.);

4. съотношението между търсенето и предлагането.

(3) Цените на едро на стоки и услуги, които не се продават на външните пазари или се произвеждат за първи път, се определят на основата на представителна международна цена на аналогични изделия (услуги) или в съотношение с цените на сродни изделия (услуги), като се отчитат и условията по предходната алинея.

(4) Не се допускат образуването и договарянето на цени, изградени върху основата на калкулации за фактическите разходи.

Чл. 54. Цените, определени от ССО в съответствие с предходния член, са пределни (максимални) и се регистрират при компетентните държавни органи по цените и ценообразуването.

Чл. 55. (1) Конкретните цени на едро, по които стоките и услугите се реализират в страната, се договарят между ССО - производители и потребители, и не могат да надвишават пределните цени.

(2) Самоуправляващите се стопански организации-стокопроизводители, включително проектантските и строителните организации:

1. проучват състоянието и тенденциите на пазарите, набират, обработват и документират информацията по чл. 53 и носят отговорност за обосноваността на предлаганите от тях цени;

2. издават и ежегодно до средата на годината актуализират ценници-каталози, които използуват като предварителни проекти (офертни пределни цени) за следващата година, и ги предоставят на държавните органи по цените и на потребителите за ползуване при проучвания и разработки, свързани със стопанската им дейност и с договарянето на цените.

(3) Министерството на търговията, Комитетът по цените, Централният институт за научно-техническа информация и Централното статистическо управление съставят и периодично актуализират каталог за цените на международните пазари и справочници за технико-икономическите параметри на продукцията, произвеждана от водещи фирми в света или от чуждестранни конкуренти на наши износители, които се предоставят на ССО за ползуване при ценообразуването и договарянето на цените.

Чл. 56. Когато при обективно съществуващите условия за производство и реализация на необходима за народното стопанство продукция цените, образувани по реда на чл. 53, не осигуряват възможност за самофинансиране на ССО:

1. министърът на финансите съгласувано с Комитета по цените може да определи временна нормативна дотация по реда на чл. 71;

2. председателят на Комитета по цените може да утвърди по-висока временна цена за определен срок при спазване изискванията на чл. 59.

Чл. 57. Суровините, материалите и комплектуващите изделия от внос се включват в себестойността на произвежданата продукция по левовата равностойност на тяхната покупна цена, към която се добавят мита, валутни и други такси, транспортни разходи за доставка и др. Този ред се прилага и за вносните машини и съоръжения.

Чл. 58. (1) Цените на ограничен брой основни стоки и услуги се определят от Министерския съвет. Той утвърждава и номенклатурата на ограничен кръг стоки и услуги, чиито цени се определят от Комитета по цените, министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

(2) Когато Министерският съвет разпореди да се продават стоки и услуги по цени, по-ниски от установените по чл. 53, или да се предоставят с намаление или безплатно, разликата се покрива от държавния бюджет.

(3) Цените на стоките и услугите, невключени в номенклатурата по ал. 1, се договарят между ССО при спазване разпоредбите на този правилник.

(4) При определянето на цените на стоките и услугите за населението участвуват Българските професионални съюзи и Отечественият фронт.

Чл. 59. Цените на крайната продукция са лимитиращи по отношение на цените на комплектуващите и междинните изделия, които влизат в нея. Тази разпоредба не се отнася за комплектуващи и междинни изделия, които се продават директно на външния пазар.

Чл. 60. (1) Министерството на финансите съгласувано с Комитета по цените по предложение на Държавния комитет за изследвания и технологии, Министерството на търговията и Комитета по качеството може да предостави за сметка на държавния бюджет надбавки или премии към договорените цени за стимулиране производството на продукция, с която:

1. се усвояват върхови постижения на науката и техниката;

2. се преодолява ускорено дефицитът и се задоволява повишеното потребителско търсене;

3. се подобряват външноплатежните отношения;

4. се увеличава производството на дефицитна селскостопанска продукция над средногодишното производство за предходните пет години.

(2) За постигане на целите по предходната алинея организациите-потребители могат да договарят надбавки за сметка на своите финансови резултати.

(3) Размерите и редът за определяне на надбавките по предходната алинея се определят с наредбата по чл. 66.

Чл. 61. За ограничаване и спиране производството на морално остаряла, демодирана и с ниско техническо равнище и качество продукция Министерството на търговията, Държавният комитет за изследвания и технологии и Комитетът по качеството могат:

1. да предлагат на компетентните държавни органи по цените да намаляват пределните цени;

2. да налагат отбиви от договорените цени по тарифа, съгласувана с Комитета по цените. Отбивите се внасят в приход на държавния бюджет.

Чл. 62. Предприятията могат по своя преценка да реализират продукцията си за населението по намалени цени за сметка на своите финансови приходи.

Чл. 63. (1) Търговските отстъпки, надбавки и комисиони се определят от Комитета по цените и от Министерството на търговията като пределни по групи стоки, по видове населени места и по други признаци в съответствие с разходите по обръщението, отговарящи на световните постижения в областта на технологията, техниката, организацията и качеството на търговското обслужване.

(2) Конкретният размер на търговските отстъпки, надбавки и комисиони се определя на договорна основа между стопанските организации-производители и търговските организации.

Чл. 64. (1) Контролът по цените и ценообразуването се осъществява от държавните органи по цените, от органите по контрола върху стопанската дейност и от обществените организации - Българските професионални съюзи, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз и др.

(2) С контрола по цените се цели:

1. осигуряване спазването на реда и начина на образуване на цените съгласно разпоредбите на този правилник;

2. прилагане на цените съгласно сключените договори между социалистическите организации;

3. недопускане на злоупотреби при монополно положение на ССО - производители и потребители;

4. недопускане на необосновано повишаване на цените;

5. осигуряване защита на интересите на обществото и на отделните потребители.

(3) Лицата, извършили или допуснали нарушения на държавната дисциплина по цените и ценообразуването, се наказват с глоби съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(4) Глобите по предходната алинея се налагат от председателя на Комитета по цените, от министрите и ръководителите на другите ведомства и от председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или от упълномощени от тях лица.

Чл. 65. Споровете по ценообразуването се решават:

1. от Комитета по цените - за спорове между ССО;

2. от министерствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети - за спорове между ССО по цените, определянето на които е от тяхна компетентност.

Чл. 66. Конкретният ред и начини за формиране, регистриране и договаряне на цените, включително и на цените на луксозните, марковите и деликатесните стоки, сезонните и периодичните намаления на цените се определят с наредба на председателя на Комитета по цените, съгласувана с министъра на финансите, министъра на търговията и председателя на Комитета по качеството.

Чл. 67. (1) Самоуправляващите се стопански организации носят пълна отговорност за рентабилността и за нейното повишаване.

(2) Предприятията финансират разходите си със собствени средства и с банков кредит, разпределят доход, правят данъчни и други вноски в държавния бюджет по реда на този правилник.

(3) Стопанските обединения по решение на Министерския съвет могат централизирано да образуват и да разпределят доход и да правят данъчни и други вноски в държавния бюджет.

Чл. 68. (1) Предприятията образуват и разпределят доходите си на основата на действителните парични приходи от реализация на продукцията, като ежемесечно, с натрупване от началото на годината, съставят схема съгласно приложението. При необходимост министърът на финансите може да определя друга периодичност за съставяне на схемата.

(2) Паричните средства на ССО се обособяват във фондове и не могат да се изземват или централизират освен в случаите и при условията, предвидени в този правилник.

(3) Самоуправляващите се стопански организации финансират капиталните вложения със собствени средства и с банкови кредити в левове и валута.

(4) Оборотните средства на предприятията се формират от собствени източници и от банкови кредити, а в строително-монтажните предприятия и в организациите за изследвания и технологии - и от получени аванси от инвеститорите, съответно от възложителите.

Чл. 69. (1) Предприятията внасят в държавния бюджет:

1. акциз, определен по процентни ставки към цените на дребно или в абсолютна сума за единица продукция;

2. данък върху реализацията;

3. рентни вноски;

4. данък върху фонд "Работна заплата";

5. вноски за общинските народни съвети по норматив, определен от Министерския съвет. Не повече от 40 на сто от тези вноски се предоставят на окръжните народни съвети. Вноските за поделенията и бригадите на предприятията, които не са обособени на самостоятелен баланс и се намират на територията на други общини, се определят пропорционално на заетия персонал. Сумите се внасят в съответните общински народни съвети.

(2) Спрямо предприятията и обединенията, които не могат да изплащат дължимите вноски към държавния бюджет поради неефективно водене на стопанската дейност, се прилагат разпоредбите на чл. 33.

Чл. 70. (1) Лихвите по кредитите за оборотни средства се включват в себестойността на произвежданата продукция като други материални разходи.

(2) Погашенията и лихвите по кредитите за капитални вложения се изплащат от данъка върху реализацията на продукцията от съответните обекти.

Чл. 71. (1) От държавния бюджет могат да се предоставят:

1. надбавки и премии съгласно чл. 60;

2. нормативни дотации по изделия, групи изделия и пътнически, транспортни и други услуги, за производство на възли, детайли и друга междинна продукция съгласно чл. 56.

(2) Надбавките и премиите към цените по т. 1 на предходната алинея не се включват в приходите от реализацията по схемата и се разпределят не по-малко от 50 на сто за фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване", а остатъкът - за фонд "Работна заплата".

(3) Дотациите по ал. 1, т. 2 се определят като разлика между себестойността на продукцията средно в отрасъла и цената по чл. 53. Когато по-високите нормативни разходи се дължат на неблагоприятни природни условия, с дотациите се осигурява и разширено възпроизводство, ако държавата не може да осигури по друг начин продукцията и тя е необходима на страната.

(4) Дотациите за пътническите транспортни услуги се определят за натурална единица по ред, установен от министъра на финансите, министъра на транспорта и председателя на Комитета по цените.

(5) В случаите по предходните алинеи ССО съставят програми за технологични, технически, организационни и управленски мероприятия по съответната технологична верига, с които в определени срокове да се повиши качеството и да се намалят производствените разходи до равнището на конкурентните производители.

(6) От държавния бюджет не се предоставят дотации:

1. за морално остаряла и за нетърсена продукция;

2. когато загубите и ниската рентабилност се дължат на субективни причини.

Чл. 72. Министърът на финансите може да отстъпва част от данъка върху реализацията и от акциза за финансиране развитието на производството в определени от Министерския съвет териториални единици.

Чл. 73. (1) Предприятията образуват следните парични фондове: "Развитие и техническо усъвършенствуване", "Стопански риск", "Социално-битови и културни мероприятия", "Работна заплата", "Валутен" и "Изобретения и рационализации". Други парични фондове могат да се образуват по решение на Министерския съвет.

(2) Разходите по паричните фондове се извършват до размера на набраните средства. Неизразходваните суми в края на годината се използуват за целите на съответния фонд през следващата година.

Чл. 74. (1) Фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" се образува от:

1. отчисления по определен от Министерския съвет минимален норматив върху средногодишния размер на производствените фондове;

2. амортизационни отчисления на основните средства с производствено предназначение;

3. други постъпления, свързани с характера на фонда.

(2) Средствата от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" не могат да се изразходват за:

1. покриване на текущи разходи за производствено-стопанската дейност;

2. работна заплата и награди освен работната заплата на персонала, зает в дейности, които се финансират от фонда, и в случаите по чл. 107;

3. покриване на загуби и щети от всякакъв характер освен щетите от природни бедствия, нанесени на незастраховано имущество.

(3) Амортизационните отчисления за основен ремонт не могат да се използуват за други цели. Самоуправляващата се стопанска организация е длъжна да извършва планово-предупредителните ремонти на основните средства в сроковете, предвидени в нормативните актове или в съответната техническа документация. Решенията на органите на ССО и нарежданията на държавните и другите органи за неспазване на сроковете за планово-предупредителни ремонти са недействителни.

Чл. 75. (1) Фонд "Стопански риск" се образува по определен от Министерския съвет норматив към приходите от реализираната продукция.

(2) Средствата по фонда се използуват за покриване на загуби по рискови мероприятия и по обезценки на стоки, а в ССО, изкупуващи селскостопанска продукция, и за стимулиране увеличаването на производството на такава продукция.

(3) Средствата по фонда не могат да се използуват за покриване на недостиг на фонд "Работна заплата".

(4) В аграрно-промишлените комплекси и в селскостопанските предприятия средствата по фонда могат да се използуват и за покриване преразхода на работна заплата в резултат на неурожай и природни бедствия.

Чл. 76. Средствата по фонд "Валутен" се набират от постъпленията на валута от реализацията след отчисленията за държавата и от закупената валута по чл. 41, ал. 1, т. 6. Тези средства не могат да се изразходват за цели, които не са свързани непосредствено с производствено-стопанската дейност на ССО.

Чл. 77. (1) Средствата по фонд "Социално-битови и културни мероприятия" в предприятията се набират от:

1. отчисления от дохода за потребление по определен от Министерския съвет минимален норматив към фонд "Работна заплата", включително и заплатите, изплащани от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" и фонд "Социално-битови и културни мероприятия";

2. амортизационни отчисления на основните средства със социално-битово и културно предназначение;

3. печалбата от помощните стопанства;

4. постъпления от трудови инициативи, организирани по решение на общото събрание;

5. други постъпления, свързани с характера на фонда.

(2) Средствата по фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се използуват за разходи, свързани със социалните нужди на колективите. Те се изразходват по годишна план-сметка, утвърдена от общото събрание (събранието на пълномощниците), която е неразделна част от колективния трудов договор.

(3) Не могат да се правят разходи на средства от фонд "Социално-битови и културни мероприятия", аналогични на посочените в чл. 74, ал. 2.

Чл. 78. (1) Самоуправляващите се стопански организации имат право да предоставят средства от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване", фонд "Валутен" и фонд "Социално-битови и културни мероприятия" за:

1. съвместно финансиране с други социалистически организации на мероприятия, от които те са взаимно заинтересувани;

2. развитие на производства и дейности от общ интерес в други социалистически организации. Тези средства могат да се предоставят заемообразно или безвъзмездно;

3. организиране съвместно с изпълнителните комитети на народните съвети и други социалистически организации от селищната система на социално-битови дейности, благоустройствени и други мероприятия, свързани с комплексното изграждане на единната производствена, техническа и социална инфраструктура в съответната селищна система.

(2) Средствата по предходната алинея се предоставят по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) съобразно целевото предназначение на тези фондове. Средства от фонд "Социално-битови и културни мероприятия" се предоставят само по т. 3 на предходната алинея и техният размер не може да надвишава 50 на сто от наличните средства.

Чл. 79. Средствата по фонд "Изобретения и рационализации" се набират и изразходват в съответствие с установения ред.

Чл. 80. В стопанските обединения могат да се образуват фондове "Развитие и техническо усъвършенствуване", "Стопански риск" и "Валутен" чрез отчисления от съответните фондове на предприятията при спазване изискванията на чл. 22, ал. 4.

Чл. 81. (1) Предприятията и стопанските обединения осигуряват валутната си самоиздръжка от валутните си постъпления.

(2) Предприятията правят отчисления за държавни нужди от текущите си валутни постъпления в конвертируема валута по нормативи, определени по групи обединения.

(3) Конвертируемата валута, която може да се закупи от държавата, се определя по норматив по чл. 41, ал. 1, т. 6 съобразно реално постъпилата валута или на друга основа по ред, определен от председателя на Държавната планова комисия.

(4) Самоуправляващата се стопанска организация може да преотстъпва по договор част от своята валута на доставчиците си и на организациите за научни изследвания и технологии съобразно техния принос за реализиране на валутните й приходи или на валутни икономии.

Чл. 82. (1) Постъпленията и разходите в конвертируема валута се преизчисляват по валутен коефициент съответно с премия и такса.

(2) Премията от валутните постъпления по предходната алинея се отнася в приходите, а таксата - в себестойността на продукцията на ССО.

Чл. 83. (1) Самоуправляващите се стопански организации, които преотстъпват на банката част от собствената си конвертируема валута и тя е съгласна да я изкупи, получават за сметка на държавния бюджет за всеки преотстъпен валутен лев премия в размер на удвоения валутен коефициент.

(2) Средствата по предходната алинея се разпределят по решение на стопанския съвет за фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване", фонд "Работна заплата" и фонд "Социално-битови и културни мероприятия", като не по-малко от 50 на сто се отнасят във фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване".

(3) Самоуправляващите се стопански организации могат да закупуват от Българската външнотърговска банка конвертируема валута допълнително над полагащата се валута по чл. 81 по удвоения размер на валутния коефициент и комисиона, ако банката разполага с валута.

Чл. 84. Митата по утвърдената от Министерския съвет тарифа се плащат от организациите-вносители и се включват в цените на вносните стоки и в себестойността на произведените от тях изделия.

Чл. 85. Предприятията правят нормативни вноски в приход на държавния бюджет от дохода за разпределение в размер на 2 на сто върху средногодишната стойност на основните производствени фондове, които не са въведени в действие в договорените срокове и за които не са постигнати проектните технико-икономически показатели в определените с проектите срокове.

Чл. 86. Машини и съоръжения, които се използуват след изтичане на амортизационния им срок, се преоценяват по установен от министъра на финансите ред. Амортизациите се начисляват върху положителната разлика между възстановителната и балансовата стойност по действуващите норми.

Чл. 87. Министърът на финансите дава указания за реда и начина на формиране и разпределяне на дохода на ССО съгласно този правилник.

Чл. 88. (1) Фонд "Работна заплата" е резултативно-остатъчен и се поставя в пряка зависимост от размера на общия доход. Фонд "Работна заплата" се изплаща от дохода за потребление съгласно приложената схема.

(2) Размерът на фонд "Работна заплата" през текущата година се определя, като изплатеният фонд "Работна заплата" през предходната година се увеличава по утвърдени от Министерския съвет нормативи за всеки процент нарастване на общия доход през текущата в сравнение с предходната година.

(3) Когато размерът на общия доход е равен или е намален спрямо предходната година, фонд "Работна заплата" е съответно равен или намален пропорционално.

(4) При разширяване на производствените мощности и при изграждане на нови предприятия базовият фонд и доходът, спрямо които се регулира нарастването на фонд "Работна заплата", за първата година се предвиждат в проектните решения.

(5) Стопанският съвет на предприятието осигурява спазването на изискванията по предходните алинеи, като при определяне размера на фонд "Работна заплата" се съобразява със:

1. възможностите, които се създават с балансите на технологичните връзки по държавния план и плановете на стопанското обединение и предприятието;

2. своите разработки за внедряване на научно-техническите постижения, усъвършенствуването на организацията на труда и производството, договорените задължения за износ, поетите държавни поръчки, сключените договори и др.;

3. изискването за по-бързото нарастване на обществената производителност на труда от увеличаването на средната работна заплата.

(6) Компетентните държавни органи и окръжните народни съвети оказват съдействие и въздействие на предприятията за разкриване на резервите и за подобряване на съотношението между темповете на нарастване на обществената производителност на труда и на средната работна заплата.

Чл. 89. Обслужващата търговска банка изплаща фонд "Работна заплата" на предприятията в рамките на полагащия се съгласно чл. 88.

Чл. 90. (1) Когато начисленият фонд "Работна заплата" е по-голям от полагащия се по чл. 88, фонд "Работна заплата" се облага с данък.

(2) Размерът на данъка върху работната заплата е разликата между начисления и полагащия се фонд "Работна заплата" по предходната алинея.

(3) Данъкът върху работната заплата се изплаща пропорционално за сметка на фонд "Работна заплата", фонд "Социално-битови и културни мероприятия" и издръжката на стопанското обединение и се внася в държавния бюджет.

Чл. 91. Доходът за потребление след изплащане на данъка се разпределя за:

1. фонд "Работна заплата", включително ДОО;

2. фонд "Социално-битови и културни мероприятия";

3. отчисления за издръжка на стопанското обединение;

4. резерв за работна заплата;

5. остатък от дохода за потребление.

Чл. 92. (1) Когато доходът за потребление не е достатъчен след изплащане на данъка върху работната заплата, пропорционално се намаляват средствата за фонд "Работна заплата", фонд "Социално-битови и културни мероприятия" и за издръжка на стопанското обединение и не се правят отчисления за резерв за работна заплата. В тези случаи недостигът може да се покрие за сметка на средства от резерва за работна заплата или от банков кредит, ако има условия за това.

(2) Непокритият недостиг на работна заплата по предходната алинея остава дължим през следващите периоди, но не по-късно от края на годината.

Чл. 93. (1) Предприятието образува резерв за работна заплата от дохода за потребление.

(2) Размерът на отчисленията се определя с норматив, определен от общото събрание.

(3) Когато средствата за резерв за работна заплата достигнат 10 на сто от годишния фонд "Работна заплата", отчисленията се прекратяват.

Чл. 94. Остатъкът от дохода за потребление по решение на стопанския съвет се използува за инвестиционни цели.

Чл. 95. Общото събрание на предприятието приема вътрешни правила за работната заплата съгласно чл. 246 от Кодекса на труда и този правилник.

Чл. 96. (1) Бригадата и отделните работници получават работна заплата за произведената и предадена в срок качествена продукция.

(2) Специалистите и другите ръководни кадри (без ръководителя и неговите заместници) получават работна заплата за изпълнение на възложените им задачи и за постигнатите резултати от дейността, за която те отговарят.

(3) Ръководителят и неговите заместници получават работната си заплата изцяло в зависимост от крайните годишни резултати от дейността на предприятието, което ръководят.

(4) Размерът на индивидуалната брутна работна заплата не се ограничава.

Чл. 97. (1) Неустойките, отбивите от цените и обезщетенията поради основателни рекламации за качество, допуснат брак над технологичните норми, щети от транспортни аварии, обезценки за некачествена продукция и други санкции, свързани с качеството на продукцията, са за сметка на фонд "Работна заплата".

(2) Индивидуалните заплати се намаляват с размера на обезщетението за вредите по предходната алинея, когато лично виновно са причинени на бригадите, предприятието или на други ССО, при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 98. (1) Основните заплати в предприятието се определят в съответствие с утвърдените от Министерския съвет:

1. квалификационни скали;

2. длъжности и условията за тяхното заемане;

3. условия за придобиване на квалификационна степен;

4. система за оценка на кадрите.

(2) Основните заплати могат да се увеличават и намаляват, като задължително се обвързват с квалификацията, с приноса за усвояване и внедряване на научно-техническите постижения и за усъвършенствуване на организацията и управлението и с проявените делови и професионални качества.

(3) Основните заплати в предприятието служат за:

1. определяне на работната заплата за единица продукция (услуга);

2. стимулиране на кадрите за повишаване на образователното и квалификационното им равнище, за растежа им в една и съща професия (длъжност);

3. определяне на доплащанията по Кодекса на труда и по другите нормативни актове.

Чл. 99. (1) Предприятията в зависимост от организационно-техническите и икономическите предпоставки и условия и според икономическата целесъобразност избират по своя преценка системата на работната заплата: акордна; акордно-премиална; обикновена сделна (процентна); сделно-премиална (процентно-премиална); сделно-прогресивна; косвено-сделна; обикновена повременна; повременно-премиална и др.

(2) При избора на системата на работната заплата се осигурява пряка връзка между размера на работната заплата за произведената продукция и фонд "Работна заплата" в дохода за потребление.

Чл. 100. (1) Бригадата организира стопанската си сметка на основата на бригаден акорд или нормирано планово задание.

(2) Бригадният (груповият) и индивидуалният акорд са основна форма на организация и заплащане на труда. В колективния трудов договор за взаимоотношенията между бригадата и предприятието се определят: количеството и качеството на продукцията; срокът за изпълнението; разчетната цена или нормативната себестойност и другите условия.

(3) Разчетната цена или нормативната себестойност се определя на основата на технологична (проектно-сметна) или друга документация и нормативи и норми за разход на суровини, материали и труд.

(4) Бригадата може да определя свои вътрешни норми за разход на суровини, материали, енергия и труд при спазване изискванията на технологичната (проектно-сметната) или друга документация, които не могат да превишават нормите, утвърдени от ръководството на предприятието.

(5) Работната заплата на бригадата, работеща на акорд, се поставя в зависимост от количеството и качеството на произведената и предадена в срок продукция. Работната заплата на бригадата се установява като разлика между разчетната цена (нормативната себестойност) на продукцията и фактическите материални и други разходи по смисъла на предходната алинея.

(6) Работната заплата на бригадата, работеща на нормирано планово задание, се образува на основата на заплатата за единица продукт и количеството и качеството на произведената и предадена в срок продукция. Тя се увеличава (намалява) с част от снижението или преразхода на суровините, материалите, горивата и енергията спрямо утвърдените на бригадата нормативи и други специфични показатели. Конкретният размер на увеличението (намалението) на работната заплата се определя с вътрешните правила за работната заплата.

(7) При установяване на работната заплата на бригадите задължително се отразяват признатите претенции по вътрешностопанските спорове за вреди и загуби между бригадите и между бригадите и предприятието.

(8) Когато бригадите работят с намалена численост в сравнение с нормативно предвидената, ако това не противоречи на правилата за техническа безопасност и охрана на труда, за техническа експлоатация на съоръженията и качеството на продуктите и услугите, икономията от работна заплата остава на разположение на колектива.

(9) Работната заплата се разпределя между членовете на бригадата в зависимост от техния конкретен принос за изпълнението на производствено-стопанските задачи и участието им в усвояването на научно-техническите постижения по начин, определен от общото събрание на бригадата съобразно спецификата на изпълняваната работа и приноса на отделните членове за постигането на по-добри резултати.

(10) Работната заплата, получена в резултат на снижаване на материалните разходи, повишаване на качеството и др., се използува за пряко стимулиране на работниците, които са ги реализирали. При преразход и влошаване на качеството удръжките се правят от заплатите на виновните лица.

(11) По решение на общото събрание бригадата може да създава фонд "Бригадир" за сметка на своята работна заплата.

(12) Бригадите в селското стопанство могат да дават на своите членове натурални премии в размер до 30 на сто от продукцията, получена над количествата по договора за бригадния акорд. Премиите са за сметка на фонд "Работна заплата" на бригадата и се оценяват по държавни изкупни цени.

Чл. 101. Работната заплата на работниците, невключени в състава на бригадите, се поставя в зависимост от качеството и степента на изпълнение на възложените им задачи по принципа на индивидуалния акорд.

Чл. 102. В селското стопанство, вътрешната търговия, общественото хранене, стопанския туризъм и в други сфери може да се прилагат индивидуалният, семейният, груповият и друг акорд като продължение на общественото производство и обслужване там, където специфичните условия изискват и позволяват чрез него да се увеличи производството на продукцията и да се подобри обслужването на населението.

Чл. 103. (1) Годишният размер на заплатата на ръководителя на предприятието и на неговите заместници се определя на основата на изходния размер на основната им заплата и в зависимост от резултатите по следните показатели и критерии:

1. рентабилност на стопанската дейност (печалба на 100 лв. производствени фондове) и увеличението (намалението) на печалбата;

2. изпълнение на държавните поръчки и на договорните задължения.

(2) Показателите и критериите по предходната алинея и нормативите за тях се определят от стопанския съвет в началото на годината съобразно задачите за развитие на производствено-стопанската дейност.

Чл. 104. (1) Работната заплата на ръководните кадри (без ръководителя и неговите заместници), специалистите и помощния персонал се образува, както следва:

1. основната заплата - съгласно чл. 98;

2. увеличението (намалението) на основната заплата - в зависимост от техния личен принос в изпълнението на конкретно поставените им задачи.

(2) Показателите и нормативите за увеличаване (намаляване) на основните заплати на персонала по предходната алинея се определят с вътрешните правила за работната заплата.

Чл. 105. Работната заплата на работниците и помощния персонал, на ръководителя и неговите заместници и на другите ръководни кадри не се гарантира. Нейният размер зависи от техния реален принос за изпълнението на възложената работа, от крайните годишни резултати и от наличието на средства по фонд "Работна заплата", определен по реда на чл. 88.

Чл. 106. Работната заплата се определя и изплаща:

1. на работниците - месечно;

2. на ръководителя, неговите заместници и другите ръководни кадри и специалистите - годишно, като през отделните месеци получават аванси до размера на основната им заплата.

Чл. 107. На ръководните кадри, специалистите и работниците, заети непосредствено в усвояването на нова и усъвършенствувана технология, техника, организация и управление на производството и в други мероприятия, свързани с повишаване на качеството и с намаляване на производствените разходи, стопанският съвет може да определя временно по-високи основни заплати от установените по съответния ред. Увеличението на основните заплати може да се изплаща и от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване". Заплатите се поставят в пряка зависимост от срочното и качествено изпълнение на задачите, като широко се внедрява акордът.

Чл. 108. Работниците, специалистите и ръководните кадри могат да получават еднократни целеви награди за сметка на фонд "Работна заплата" за изпълнение на предварително възложени особено важни производствено-стопански задачи.

Чл. 109. Допълнителните трудови възнаграждения по Кодекса на труда и по другите нормативни актове се изплащат в пълен размер, без да се свързват с постигнатите резултати, освен ако не е предвидено друго в съответните нормативни актове.

Чл. 110. (1) Работната заплата на персонала на стопанското обединение се изплаща в рамките на определената му издръжка.

(2) Работната заплата на ръководителя, неговите заместници, другите ръководни кадри, специалистите и помощния персонал на стопанското обединение се образува в зависимост от резултатите от провежданата от него пазарна, технологична и инвестиционна политика и по реда, предвиден за предприятията.

(3) Стопанският съвет на обединението приема вътрешни правила за работната заплата.

Чл. 111. В стопански обединения, работещи по реда на чл. 67, ал. 3, работната заплата се определя по реда, установен за предприятията. Средствата за работна заплата на ръководителите и техните заместници в предприятията се определят по реда на чл. 103 и се осигуряват от дохода за потребление на обединението, а конкретният размер на заплатите се поставя в зависимост от резултатите, постигнати в съответните предприятия.

Чл. 112. (1) Предприятията ползуват допълнително средства за работна заплата по 4 лв., а за износ на непреработена селскостопанска продукция - по 8 лв. на 100 валутни лева постъпления в конвертируема валута. На губещите предприятия средствата се осигуряват от държавния бюджет.

(2) Средствата по предходната алинея се разпределят, както следва:

1. петдесет на сто за предприятието, като се стимулират само членовете на трудовия колектив, които са допринесли за осъществяването на износа;

2. четиридесет на сто за предприятията - доставчици на суровини, материали и комплектуващи изделия, както и за външнотърговските организации;

3. десет на сто за специалисти и ръководители в предприятието и стопанското обединение, оказали най-голямо съдействие за осъществяване на износа.

(3) Разпределението на средствата по т. 2 и 3 на предходната алинея се извършва от стопанския съвет на предприятието-износител.

(4) Средствата за стимулиране на износа по предходните алинеи се изплащат за сметка на данъка върху реализацията.

Чл. 113. Средствата за стимулиране на износа по предходния член и за стимулиране на техническия прогрес по чл. 140, ал. 3, точки 1 и 2, не се включват в полагащия се фонд "Работна заплата" и не се облагат с данък върху работната заплата.

Чл. 114. Комитетът по труда и социалното дело ръководи методически разработването на нормативната база, необходима за организация на работната заплата, и контролира нейното състояние и усъвършенствуване. При необходимост, съгласувано с централното ръководство на професионалните съюзи, той разработва методически указания по организация на работната заплата.

Чл. 115. (1) Банките регулират единния паричен оборот и упражняват всеобхватен контрол чрез лева за активизиране на стопанската дейност и повишаване на ефективността й, за реализиране на темповете, пропорциите и целите на държавния план, за постигане на качествено нов растеж в икономиката.

(2) Търговските банки като активни участници в стопанската дейност и равностойни партньори на ССО носят икономическа отговорност заедно с тях за постигнатите стопански резултати.

(3) При осъществяване на своите функции банките:

1. въздействуват и подпомагат чрез кредитирането, разплащанията, лихвения процент и другите специфични лостове за изпълнението на държавния план и плановете на ССО;

2. разширяват дяловото си участие в съвместни предприятия със ССО;

3. участвуват със свои представители в колективните органи на управление на стопанските обединения.

(4) Самоуправляващите се стопански организации:

1. могат да бъдат обслужвани и да получават кредити от различни търговски банки;

2. участвуват със свои средства в създаването на търговски банки.

(5) Банките самостоятелно и с други компетентни държавни органи анализират резултатите от стопанската дейност на ССО и тенденциите в развитието на икономиката. Когато се очертават отклонения от целите, темповете и пропорциите по държавния план, банките в рамките на своята компетентност предприемат мерки за подпомагане на ССО и предлагат на съответните държавни органи решения за преодоляване на несъответствията.

Чл. 116. (1) Банки са:

1. Българската народна банка, която е централната държавна банка;

2. банки, образувани с участието на ССО (наричани по-нататък за краткост "търговски банки"):

а) Стопанската банка, която осъществява основно банково обслужване и кредитиране на ССО;

б) Българската външнотърговска банка, която осъществява основното банково обслужване на външноикономическата дейност на ССО и на държавата;

в) Банката за стопански инициативи, която кредитира технологичното обновяване и изграждането на малки и средни мощности и предприятия;

г) Земеделската и кооперативна банка, която обслужва и кредитира селскостопански предприятия и кооперативни организации;

д) Банката за развитие на индустрията за потребителски стоки;

е) други банки за кредитиране и дялово участие в развитието на отделни стопански дейности;

3. Държавната спестовна каса. Тя е специализирана спестовно-кредитна банка за обслужване на населението и може да осъществява банково обслужване и на ССО с местно значение.

(2) Търговските банки се образуват от ССО, банки и други социалистически организации като акционерни дружества по ред, установен с Правилника за банките.

Чл. 117. (1) Всяка търговска банка може без ограничения, независимо от основната си специализация, да предоставя кредити, да участвува със свой дял от средства в съвместни предприятия със ССО, да приема депозити, както и да осъществява банково обслужване на ССО и на населението.

(2) Освен функциите по предходната алинея, Българската външнотърговска банка съхранява средствата в чуждестранна валута на ССО и осъществява разплащанията и касовото им обслужване в чуждестранна валута.

(3) Търговските банки могат:

1. да привличат ресурси в чуждестранна валута от български и чуждестранни банки и други юридически и физически лица;

2. да сключват кредитни и кореспондентски споразумения с местни и чуждестранни банки;

3. да приемат за инкасо стокови и транспортни документи, чекове и други платежни документи и валутни ценности от български организации и чуждестранни банки и от други юридически и физически лица и да извършват плащания по тях.

(4) Търговските банки могат да оперират с временно свободните си собствени средства в чуждестранна валута на международните валутни пазари с цел да се умножават валутните им ресурси.

(5) Търговските банки, освен Българската външнотърговска банка, могат да извършват операции по ал. 3 само във връзка с кредити и гаранции в чуждестранна валута, които те предоставят на ССО.

Чл. 118. (1) Търговските банки работят като ССО по ред, установен с Правилника за банките.

(2) Взаимоотношенията на търговските банки със ССО се изграждат на икономическа и договорна основа.

(3) С договорите за кредит се определят видът на кредита, целта, размерът, валутата, срокът, лихвата, осигуряването и условията за ползуване и погасяване, ефективността, кредитните поощрения и санкции, като увеличение или намаление на лихвените проценти, ограничаване или временно спиране на кредитите или предсрочното им събиране, основанията за прилагането им, отговорностите при неизпълнение на договорните задължения и др.

(4) Търговските банки упражняват контрол чрез лева за ефективното използуване на собствените средства на ССО и предоставените кредитни ресурси в съответствие със стратегията, определена в държавния план за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната и в решенията на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет. В случай на отклонения от стратегията търговските банки не отпускат кредити, не разрешават използуване на собствените средства и уведомяват съответните държавни органи.

Чл. 119. (1) Търговските банки предоставят кредити за капитални вложения на ССО на конкурсна основа. Конкурсите се провеждат за всеки новозапочващ обект, за който се иска кредит. Критерии при конкурса за инвестиционни кредити са: срокът за издължаване на кредита заедно с лихвите, определен на основата на рентабилността - печалба на 100 лв. производствени фондове, платежоспособността на кредитополучателя и лихвените условия.

(2) Стопанските организации участвуват най-малко с 35 на сто собствени средства при кредитиране на капиталните вложения. Банките могат да предоставят кредити за високоефективно технологично обновяване и с по-малък дял или без дялово участие на инвеститора.

(3) Срокът за издължаване на банковите кредити за капитални вложения се установява с договора и не може да бъде по-дълъг от 10 години.

Чл. 120. (1) С предоставени от държавния бюджет средства и от други източници към Стопанската банка се създава самообновяващ се фонд за държавно кредитиране на:

1. обекти със срок за погасяване на кредитите, по-дълъг от 10 години;

2. други необходими за народното стопанство обекти, за които търговските банки отказват да отпускат инвестиционни кредити.

(2) Кредитите по предходната алинея се предоставят чрез конкурс и по намален лихвен процент или без лихва. Стопанската банка упражнява цялостен контрол върху разпределението и използуването на тези средства, като се спазват всички изисквания за кредитиране при нормални условия.

(3) Производствата и дейностите, които подлежат на кредитиране по ал. 1, се определят с държавния план за научно-техническо и социално-икономическо развитие.

(4) Погашенията и лихвите по кредитите по ал. 1 се извършват от приходите от реализацията и амортизационните отчисления и се внасят в самообновяващия се фонд към Стопанската банка.

Чл. 121. Търговските банки могат да предоставят кредити за научно-технически и други стопански мероприятия с повишен риск. Евентуални загуби се покриват от специално отделени и други собствени средства на банките.

Чл. 122. Когато стопанските организации ползуват кредити за инвестиционни мероприятия с мултипликационен ефект, кредитите могат да се издължават от тях съвместно с други заинтересувани организации, в които се създава и получава мултипликационният ефект, въз основа на договор на тези организации с банката.

Чл. 123. Погашенията и лихвите по кредитите за капитални вложения се изплащат по реда на чл. 70, ал. 2. Когато приходите от реализация на съответния обект не са достатъчни, разликата се издължава от фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" и от остатъка от дохода за потребление.

Чл. 124. (1) Търговските банки кредитират ССО за оборотни средства главно чрез предоставяне на целеви кредити за доставка на отделни видове суровини, материали и др. Тези кредити се погасяват в договорените срокове от постъпленията от реализацията на продукцията, за чието производство са изразходвани кредитираните материали.

(2) Търговската банка може да се договори със ССО, която използува ефективно оборотните си средства, да й предоставя кредит за оборотни средства в обща сума, част от който се погасява ежедневно от договорена част от приходите от реализацията.

(3) Търговските банки не могат да предоставят кредити за стоково-материални ценности, за които няма осигурена реализация, за некачествени и неконкурентоспособни, морално остарели, ненужни, залежали и недобре съхранявани стоково-материални ценности.

Чл. 125. (1) Търговските банки могат да предоставят на ССО на конкурсна основа валутни кредити в съответствие с условията на международния кредитен пазар.

(2) Валутните кредити се предоставят с предимство, когато се осигурява създаване и обновяване на ефективна техника и технология; нови ефективни суровини, материали и изделия; по-пълно използуване на местните ресурси; по-добро задоволяване на потребителското търсене на местния пазар.

(3) При девалвация и ревалоризация на валутите кредитите и източниците за издължаване се преизчисляват, като курсовите разлики са за сметка на кредитополучателите.

(4) Търговските банки могат да поемат функции на гарант по предоставен на ССО валутен кредит от чуждестранни банки и доставчици въз основа на договор.

(5) Когато кредитираното мероприятие е обособено на отделна стопанска (валутна) сметка, валутните кредити и лихвите по тях се погасяват от реализираните валутни постъпления на кредитираното валутно мероприятие преди отчисленията на валута за общодържавни нужди. Погасяването от други договорени източници се извършва, без да се засягат задълженията на ССО към държавата.

Чл. 126. (1) За осигуряване на предоставените кредити търговските банки по своя преценка могат:

1. да приемат в залог от кредитополучателя стоково-материални ценности, чуждестранна валута, стоково-разплащателни документи, ценни книжа и други редовни документи за вземания в местна и в чуждестранна валута;

2. да приемат други гаранции.

(2) Търговските банки извършват проверки за целевото използуване на предоставените от тях кредити и за условията за съхраняване и за качеството на стоково-материалните ценности, за които са ползувани кредити.

Чл. 127. (1) Лихвите по кредитите и депозитите се договарят между ССО и търговските банки в съответствие с Тарифата за лихвите и с основния лихвен процент, утвърдени от Министерския съвет.

(2) Кредитният размер на лихвата се уточнява на базата на основния лихвен процент, както следва:

1. по кредитите - в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателите, срока на кредита, неговото осигуряване и др.;

2. по депозитите - в зависимост от срока на депозита.

(3) Лихвите по депозитите от собствени средства на ССО се отнасят в дохода.

(4) Лихвите по кредитите и депозитите във валута се определят в съответствие с условията на международните валутни пазари.

(5) Когато по решение на Министерския съвет банкови кредити се олихвяват с лихвени проценти, по-ниски от договорените съгласно Правилника за банките и Тарифата за лихвите, търговските банки прихващат разликите от данъка си (нормативните си вноски) върху печалбата (дохода) за бюджета.

Чл. 128. (1) Търговските банки проявяват инициатива за сдружаване със ССО за образуване на ефективни съвместни предприятия на основата на съвместно изградени основни фондове или на съвместно реконструирани, модернизирани, обновени или разширени съществуващи фондове, както и на основата на изкупуване от банките на част от стойността на действуващите основни фондове на ССО.

(2) Съвместното предприятие с банково участие се облага с данък върху реализацията по установения ред.

(3) Полученият от съдружниците чист доход (дивиденти) от съвместното предприятие, съответствуващ на дяловото им участие, след облагането му с данък по реда на предходната алинея не подлежи на повторно облагане с данък при съдружниците.

Чл. 129. (1) Самоуправляващите се стопански организации съхраняват паричните си средства в единна разплащателна сметка в търговската банка, която ги обслужва основно, а по депозитни сметки - и в други търговски банки.

(2) Самоуправляващите се стопански организации носят цялата отговорност за законосъобразността и целесъобразността на извършените по тяхно нареждане или с тяхно съгласие плащания от сметките им в банките. Отговорност носят и банките, когато с нормативен акт изрично е разпоредено плащането да се извършва след предварителна проверка от банките.

Чл. 130. (1) Самоуправляващите се стопански организации могат да се договарят за извършване на плащания в левове на отделни доставки при условията на фирмен (търговски) кредит със срок до три месеца при уговорена лихва.

(2) Банките могат да сконтират издавани от доставчиците менителници или други документи за извършени в страната доставки на фирмен (търговски) кредит, в който случай постъпленията по сметките на доставчиците от сконтираните менителници или други документи се считат за приход от реализация.

Чл. 131. (1) Когато средствата по сметките на ССО са изчерпани, издадените платежни документи се отнасят в просрочие, получават сила на изпълнителен документ и се изплащат след набиране на средства по съответните сметки при следната поредност:

1. вноски в бюджета;

2. вземания на банките и задължения към доставчиците (изпълнителите);

3. вземания за трудови възнаграждения;

4. вноски за държавното обществено осигуряване;

5. вземания, произтичащи от злополуки;

6. вноски по задължителни застраховки;

7. всички останали вземания.

(2) Плащанията се извършват при спазване на поредността от предходната алинея по реда на постъпване на документите в банката.

Чл. 132. Организацията, съдържанието на отделните форми, редът и сроковете, в които се извършват или отказват плащанията, се определят с наредба, издадена от председателя на Българската народна банка и министъра на финансите.

Чл. 133. Самоуправляващите се стопански организации:

1. планират и извършват технологично обновяване на основата на баланса на технологичните връзки и решават комплексно въпросите по научното, техническото и технологичното равнище, качеството на продукцията и ефективността на производството и износа;

2. сами избират формата, чрез която осъществяват технологичното обновяване на производството.

Чл. 134. (1) Самоуправляващите се стопански организации извършват технологично обновяване, изследователска дейност, усвояване на нова техника и технология на производството самостоятелно или чрез:

1. технологични центрове;

2. научно-технически центрове;

3. организации за изследвания и технологии;

4. програмни колективи;

5. научни организации на академиите, висши учебни заведения, творчески съюзи и други колективи за техническо и научно творчество на младежта.

(2) В състава на организациите по ал. 1 могат да се обособяват малки предприятия за производство на уникални изделия, технологично оборудване и друга дребносерийна и наукоемка продукция.

(3) Редът за образуване, предметът на дейност и управлението на организационните форми за научноизследователска и технологична дейност се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 135. (1) Технологичните и научно-техническите центрове се образуват като сдружения, в които се обединяват ресурсите, потенциалът и възможностите на научни организации, организации за изследвания и технологии, учебни, проектантски, производствени, търговски и други организации за осъществяване на технологични пробиви в структуроопределящи направления на националната икономика.

(2) Центровете се ръководят методически от Държавния комитет за изследвания и технологии. Те участвуват при формирането на националната научно-техническа политика и могат да осъществяват научно-технически и търговски контакти с организации в чужбина за трансфер на технологии, за извършване на съвместни технологични изследвания и тяхното усвояване по установения ред.

Чл. 136. Организациите за изследвания и технологии могат да бъдат научноизследователски и технологични институти, лаборатории, бази за технологично развитие, опитни станции и организации за трансфер на готови технологии. Те се образуват като предприятия, обединения или сдружения.

Чл. 137. (1) Програмният колектив е основна форма за създаване, усвояване и трансфер на конкретни научноизследователски и технологични продукти. След изпълнението на задачата, за която е създаден, той се прекратява.

(2) С предимство се изграждат програмни колективи, които обхващат целия цикъл от дейности от създаването на изделието и на технологията, техническата и технологичната подготовка на производството, проектирането на модернизацията и развитието на производствените мощности до следенето на поведението на продукцията на пазара и нейното усъвършенствуване.

(3) Програмният колектив работи като първичен или основен трудов колектив. Той самостоятелно определя формите на организация на работата си; сам управлява предоставените му ресурси; изменя при целесъобразност числения и персоналния си състав; работи на вътрешностопанска сметка; може да има самостоятелна сметка в банката и да сключва договори.

(4) След завършване изпълнението на задачите по договора, за което е създаден, програмният колектив прекратява дейността си, ако не получи нови задачи.

(5) Заплащането на труда на програмния колектив и на неговите членове се извършва на принципа на бригадния акорд.

(6) Програмният колектив се обслужва административно-стопански и технически от една от заинтересуваните организации - възложител или изпълнител (базова организация).

(7) Държавният орган или организацията, която създава програмния колектив, назначава ръководителя на колектива, като прилага конкурсното начало.

Чл. 138. (1) Възлагането на задачи за създаване на конкретен научен резултат, за разработване и усвояване на нови технологии, изделия, проекти и други се извършва чрез конкурс въз основа на технико-икономическо задание.

(2) В конкурса могат да участвуват научни организации, научно-технически и технологични центрове, организации за научни изследвания и технологии, стопански организации, както и самостоятелно формирали се групи от научни работници и специалисти. Когато тези групи са спечелили конкурса, те се организират като програмен колектив.

(3) Взаимоотношенията между организацията-възложител, организацията- изпълнител и организацията, която ще използува резултата, се уреждат с договор. Когато е създаден програмен колектив, той участвува като равноправна страна по договора. Към всеки договор задължително се прилагат технико-икономическо задание и работна програма.

(4) С договора въз основа на технико-икономическото задание се определят научно-техническите, икономическите и експлоатационните параметри на научноизследователския или технологичния продукт и максималната себестойност и цената на новото изделие, като се спазват разпоредбите на чл. 53. Възложителят носи отговорност за равнището на технико-икономическите параметри, определени със заданието, изпълнителят - за постигането на предвидените в заданието изисквания, а организацията-производител - за резултатите от използуването на научно-техническото постижение.

(5) Договарянето на създаването и усвояването на научни и технологични продукти със срок, по-дълъг от 3 години, се извършва по изключение и с разрешение на Държавния комитет за изследвания и технологии.

Чл. 139. (1) Цената на научноизследователския и технологичния продукт се определя с договор на базата на технико-икономическото задание, като се отчитат научно-техническото равнище на продукта, икономическите резултати от неговото използуване, сравнени с най-добрите световни постижения към времето на получаването му, и срокът за изпълнение на задачата.

(2) При разширяване прилагането на готови научноизследователски и технологични продукти цената, която трябва да се заплати, и взаимоотношенията по трансфера се уреждат с договор за всяко следващо усвояване, като се осигурява нейното последователно намаляване.

(3) При постигане на по-добри резултати в сравнение с показателите в технико-икономическото задание могат да се изплащат добавки над предвидената цена, а при по-ниски резултати се прилагат отбиви от цената или се отказва резултатът, ако това е договорено.

Чл. 140. (1) На организациите, които са създали научноизследователския или технологичния продукт и са участвували в неговото усвояване, се предоставят:

1. от 10 до 30 на сто от допълнителната печалба през първите две години на производството на продукта, а през следващите три години процентът се намалява прогресивно, което се предвижда в договора;

2. петдесет на сто от печалбата, получена за времето, с което е съкратена договорената продължителност за усвояване на научно-техническия продукт.

(2) При използуване на технологии и други научно-технически резултати от други предприятия те предоставят въз основа на договор част от допълнителната печалба по реда на предходната алинея на организацията, която е създала резултата и е оказала активно съдействие при усвояването му.

(3) Получената част от допълнителната печалба по предходните алинеи се изплаща от приходите от реализацията. С нейния размер се намалява данъкът върху реализацията от съответните мероприятия. Тя се разпределя, както следва:

1. от 10 до 25 на сто - за допълнително възнаграждение на членовете на колектива, създал и усвоил продукта;

2. от 10 до 15 на сто - за стимулиране на останалите преки участници в усвояването - работници, специалисти и ръководни кадри;

3. останалата част - по равно за развитие на материално-техническата база на съответните организации и предприятия, за финансиране на собствени изследователски, технологични и технически задачи и за социално развитие на трудовите колективи.

(4) При продажба в чужбина на продукция или технология на организациите, които са ги разработили, през първите две години се предоставят от 10 до 15 на сто от валутния ефект след приспадане на нормативните отчисления за държавата. Същото може да се приложи и при спирането на вноса, ако организацията-потребител на научноизследователския или технологичния продукт заплаща вноса със собствени валутни средства. Размерът на валутата се определя по договаряне.

Чл. 141. (1) Основна форма на организация и заплащане на труда на научно-творческите кадри е бригадният акорд.

(2) Работната заплата в организациите за изследвания и технологии се формира по реда на глава седма.

(3) Индивидуалната работна заплата на научно-творческите кадри се поставя в зависимост от личния им принос за изпълнение на задачите и се състои от:

1. основна заплата и доплащанията по Кодекса на труда и другите нормативни актове;

2. допълнително възнаграждение за годишните резултати на организацията;

3. допълнително възнаграждение, изплащано след завършване на задачата, включително полагащата се част от реализираната печалба в производството от усвоения продукт по реда на предходния член.

(4) Основната заплата и допълнителното възнаграждение по т. 1 и 2 на предходната алинея имат авансов характер. При непостигане на предвидените с договора резултати те съответно се намаляват.

(5) На научно-творчески кадри, които не участвуват пряко в разработването и усвояването на научноизследователски и технологични задачи, трудовото възнаграждение не се гарантира.

Чл. 142. (1) Държавният комитет за изследвания и технологии може да награждава трудови колективи и отделни специалисти за изпълнение на предварително възложени от него научноизследователски и технологични задачи. Размерът на наградите се определя при възлагането на задачите и не може да надвишава 100 хил. лв. за трудовите колективи и 5000 лв. за отделни специалисти. Средствата се изплащат от фонд "Технологии и технологични изследвания" на комитета.

(2) Ръководителите на ССО по решение на стопанския съвет могат да изплащат на трудови колективи и на отделни участници за изпълнение на предварително възложени задачи за усвояване награди до 50 хил. лв. за колектив и до 2 хил. лв. за отделен специалист. Средствата за награди се осигуряват от фонд "Работна заплата".

(3) За заслуги и за особен принос в усвояване постиженията на науката и техниката компетентните органи съвместно със съответните профсъюзни и комсомолски организации предлагат морални награди и стимули по реда на Указа за духовното стимулиране в Народна република България и правилника за неговото прилагане.

Чл. 143. (1) Оценката на работата на организациите за изследвания и технологии и на техните колективи и ръководства се извършва по равнището и ефективността на създадените от тях научно-технически продукти и по участието им в усвояването в производството.

(2) Организациите за изследвания и технологии и колективите, на които не се възлагат създаването и усвояването на научноизследователски и технологични продукти и които не могат да формират фонд "Работна заплата", съответствуващ на минималното равнище на работната заплата, се прекратяват.

Чл. 144. (1) Когато организацията за изследвания и технологии или програмният колектив не могат да достигнат показателите на технико-икономическото задание въпреки добросъвестната си работа и вложения висок професионализъм, организацията-възложител прекратява договора. Всички направени разходи, включително и по заплащането на труда, са за сметка на възложителя, освен ако в договора е предвидено друго.

(2) Работата на организацията и на програмния колектив по предходната алинея се оценява от експертен съвет, назначен от възложителя. Когато договорната цена или фактически извършените разходи са в размер над 500 хил. лв., заключение дава експертен съвет, назначен от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.

Чл. 145. Управлението на качеството обхваща целия процес - от пазарните проучвания, научните изследвания и развойната дейност до реализацията на продукцията и нейното потребление.

Чл. 146. (1) Качеството на продукцията и услугите се определя със стандартизационните и други документи, които задължително отразяват постиженията на научно-техническата революция и изискванията на световните и на вътрешния пазар.

(2) За структуроопределящите изделия задължително се разработва комплекс от взаимнообвързани стандартизационни документи, които обхващат изискванията за качеството от крайното изделие до изходните суровини за неговото производство.

(3) Комитетът по качеството, организациите за изследвания и технологии и ССО носят отговорност за своевременното разработване и усвояване на стандартизационните документи и за тяхното съответствие с научно-техническите постижения и изискванията на потребителите.

Чл. 147. Самоуправляващите се стопански организации:

1. организират производството и реализацията на продукцията и услугите в съответствие с действуващите в страната стандартизационни документи;

2. подават информация за каталогизиране на тяхната продукция и производствените технологии;

3. организират контрол върху качеството на суровините и материалите и тяхната преработка до крайната продукция;

4. осигуряват технологичните процеси с необходимите контролни и измервателни средства с постепенно преминаване към автоматичен контрол върху качеството;

5. организират пряко или чрез търговските организации редовен сервиз и проучване на поведението на продукцията по време на нейната експлоатация.

Чл. 148. Продукцията и производствените технологии се вписват в Единната каталожна система. Включването им се урежда с наредба, утвърдена от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии и председателя на Комитета по качеството.

Чл. 149. (1) На задължително държавно изпитване от определените за целта центрове и лаборатории подлежат:

1. нова продукция, усвоена по държавна поръчка;

2. нова продукция за износ или продукция, която се изнася за първи път, като експонати за панаири и изложби и като образци за изпитване в чужбина;

3. продукция, предназначена за износ, когато са настъпили съществени изменения в условията за производството й;

4. продукция, за която е получена рекламация за качеството на външния или вътрешния пазар;

5. продукция, на която се сменя производителят;

6. продукция от внос.

(2) Редът за държавното изпитване на продукцията се установява с наредба, утвърдена от председателя на Комитета по качеството, съгласувано с министъра на търговията и с председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.

Чл. 150. (1) Не се разрешават производството, изкупуването и продажбата на продукция, за която няма утвърден стандартизационен или друг документ, регламентиращ нейното качество.

(2) Не се разрешава внос на продукция с качество, по-ниско от установеното с действуващите в страната стандартизационни документи. Самоуправляващите се стопански организации, внесли такава продукция, покриват загубите на потребителите от своя фонд "Работна заплата". За внесената продукция с производствено предназначение обезщетението се дължи на производителите, а за продукцията за населението - на държавния бюджет.

(3) Със съгласието на производителя и ако това не противоречи на интересите на страната, може да бъде договорена и произвеждана продукция за износ с показатели по искане на клиента, различни от показателите, установени в стандартизационните документи и световните постижения.

(4) Всеки производител е длъжен да осигури необходимата техническа документация за експлоатация, ремонт, поддържане и демонтаж на продукцията и необходимите резервни части в съответствие с тяхната надеждност, определени със стандартизационните документи, и срока за ефективната експлоатация на продукцията. Цялата печалба от продадена продукция, неосигурена с такива документи, с резервни части от местно производство и от внос, се внася в приход на държавния бюджет. Комитетът по качеството и Министерството на финансите контролират прилагането на тази разпоредба.

Чл. 151. (1) Отговорност за качеството по чл. 206, ал. 3 от Кодекса на труда носят и:

1. ръководителят на предприятието;

2. работниците, които са произвели и приели некачествена продукция или са извършили лошокачествени услуги;

3. ръководните кадри на предприятието и съответните специалисти, които са приели, наредили са да се приеме или са дали съгласие да се приеме некачествена продукция от бригадите, цеховете, участъците и др. или от други предприятия;

4. длъжностните лица, които са допуснали продажба на некачествена продукция като стандартна;

5. контролните органи по качеството, които са допуснали или не са санкционирали производството, приемането и реализацията на некачествена продукция.

(2) Виновното длъжностно лице заплаща по установения ред обезщетение за нанесените вреди, когато:

1. нарушава изискванията на технико-икономическото задание или договора при разработване на нова или усъвършенствувана продукция или технология;

2. договаря продукция от внос и от местно производство с неопределени или с по-ниски от определените в стандартизационните документи изисквания за качеството;

3. изнася продукция, която не отговаря на изискванията за качеството, определени с договорите за износ;

4. окачествява неправилно произведена или изкупена продукция или отразява неверни данни в удостоверяващ качеството знак или документ;

5. влошава или допуска да се влоши качеството на продукцията по време на превоз, товарно-разтоварни операции, съхранение или продажба;

6. нарушава, не изпълнява или несвоевременно изпълнява установени от държавен орган изисквания или дадени от контролна служба предписания, свързани с осигуряване на качеството и с метрологичното осигуряване;

7. своевременно не направи рекламация за доставената му продукция, несъответствуваща на стандартизационните документи и договора;

8. разработва или представя за утвърждаване проект на стандарт или предложение за изменение или допълнение на стандарт с показатели и изисквания, по-ниски от тези, които са постигнати или които има възможност да бъдат постигнати;

9. подготвя и представя невярна информация за качеството;

10. не осигурява условия за провеждане на ефективен контрол или по какъвто и да е начин въздействува или създава пречки на органите по изпълнението на техните функции за контрол върху качеството.

(3) Освен обезщетението по предходната алинея виновните длъжностни лица се наказват и с глоба по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. При повторно нарушение наказанието е по чл. 271 от Наказателния кодекс. Глобите се налагат от председателя на Комитета по качеството, от министъра на търговията, от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 152. (1) Инвестиционният процес за обекти в производствената сфера започва с инвестиционното проучване и завършва с усвояването на проектната мощност.

(2) Инвестиционният процес за обекти от извънпроизводствената сфера започва с инвестиционното проучване и завършва с въвеждането на обекта в експлоатация.

(3) Инвестиционният процес включва:

1. инвестиционното проучване, което изяснява пазарните потребности, ефективността и възможностите за реализация на инвестициите и се изразява в предпроектни проучвания и технологичен проект, съответно предварителен проект - за обекти от извънпроизводствената сфера;

2. капиталното строителство, което се състои от работно проектиране, доставка на машини и съоръжения, изпълнение на строителни и монтажни работи и усвояване на проектната мощност.

(4) Участниците в инвестиционния процес са: инвеститор, проектант, доставчик, изпълнител и банка. Отношенията между тях се уреждат на икономическа и договорна основа.

Чл. 153. Инвеститор може да бъде:

1. предприятието, когато само организира инвестиционния процес и го финансира със собствени средства и с банков кредит;

2. стопанското обединение, когато по решение на стопанския съвет организира и финансира изграждането на нови предприятия (обекти);

3. предприятието, стопанското обединение или друга социалистическа организация - участник в сдружение, на когото съдружниците са възложили да организира инвестиционния процес за изграждане на съвместни обекти;

4. изпълнителният комитет на съответния народен съвет - за обекти от социалната, техническата и производствената инфраструктура;

5. определено от Министерския съвет предприятие, стопанско обединение или специално създаден за целта орган за изграждане на големи, сложни или уникални обекти. В тези случаи Министерският съвет определя реда и сроковете за проектиране, изграждане и въвеждане в действие на съответните обекти.

Чл. 154. (1) Инвеститорът ръководи и организира инвестиционния процес, финансира капиталните вложения и осигурява използуването на обекта. За целта той:

1. взема самостоятелно решение за проучване, проектиране и изграждане на обекти, финансирани със собствени средства или с банков кредит;

2. извършва със собствени сили или възлага проектантската, научната, технологичната и други дейности, свързани с осъществяването на инвестициите. Възлагането на отделните дейности може да се извършва чрез конкурс, в който могат да участвуват български и чуждестранни проектантски организации или колективи. Проучването и проектирането на големи, сложни или уникални обекти се извършва само чрез конкурс. Критериите за тези обекти се определят с наредбата по чл. 167;

3. организира и приема резултатите от технико-икономическата експертиза, утвърждава технико-икономическото задание и технологичния проект. Технико-икономическите задания и технологичните проекти на големи, сложни или уникални обекти се утвърждават от Министерския съвет;

4. извършва сам строителството и монтажа на оборудването или избира (при необходимост чрез конкурс) строителя, производителя и доставчика на машините и съоръженията между български и чуждестранни организации;

5. организира приемането на обекта, извършването на 72-часова проба и усвояването на проектната мощност;

6. може да възложи с договора за проектиране, строителство и доставка на машини и съоръжения функции на главен проектант, главен изпълнител и главен доставчик;

7. може да възложи с договор на инженерингова или друга организация функциите си на инвеститор изцяло или частично;

8. по своя преценка и на своя отговорност актуализира проектите и програмата за тяхното изпълнение или прекратява изпълнението на проекта под контрола на банката.

(2) Инвеститорът може да изразходва собствените си средства за капитални вложения свободно при спазване на следните изисквания:

1. да не пристъпва към разширение на производствени мощности или към ново строителство, ако има неизползувани съответни производствени мощности;

2. да няма обекти с просрочени срокове спрямо нормативите по чл. 161;

3. да е направено пазарно проучване, от което да произтича сигурност за реализацията на продукцията и за доставката на необходимите суровини и материали.

Чл. 155. (1) Проектант може да бъде българска или чуждестранна организация за проучване и проектиране, временен проектантски колектив и др. Проучване и проектиране може да се извършват и от строителя и доставчика на машините и съоръженията.

(2) Проектирането се възлага по реда, установен с предходния член. Проектантите участвуват в конкурса независимо един от друг и за своя сметка.

(3) Проектантът извършва проучвателната и проектантската работа в съответствие с утвърденото от инвеститора задание за проучване или технико-икономическо задание, отговаря за тяхното качество и съответствие с изискванията на законите и другите нормативни актове и упражнява авторски надзор.

(4) Проучвателните и проектните работи, приети от експертизата на инвеститора, не подлежат на съгласуване с други органи. Когато обектът се финансира от няколко ССО, проектът се съгласува с всяка една от тях.

(5) Работно проектиране може да се извършва и от изпълнителя на строително-монтажните работи при наличието на технико-икономическо задание или технологичен проект.

(6) Проучването и проектирането се финансират със собствени средства на инвеститора.

Чл. 156. (1) Възнаграждението за инвестиционното проучване и проектиране се определя в договора между инвеститора и проектанта.

(2) В договора за проучване и проектиране се предвиждат:

1. възнаграждение за проучване и проектиране;

2. увеличение на възнаграждението, когато технико-икономическото задание бъде подобрено или проектът бъде предаден предсрочно;

3. отговорности - неустойки, обезщетения за вреди и отбиви при некачествени и непълни проучвания и проектиране или при несвоевременното им предаване;

4. отговорност на проектанта за недостигане по негова вина на предвидените в технико-икономическото задание и в проекта показатели;

5. основанията, при които договорът може да бъде прекратен;

6. размерът и редът за авансови и отложени плащания на възнаграждението.

(3) Проектантското възнаграждение се заплаща след окончателното приемане на проучвателните и проектните работи.

Чл. 157. (1) Изпълнител е българска или чуждестранна организация, която извършва архитектурно-строителни и монтажни работи. Изпълнителите участвуват в обявени от инвеститора търгове независимо един от друг и за своя сметка.

(2) За всеки обект инвеститорът може да сключи договор с един или повече изпълнители.

(3) Планът на изпълнителя се формира по договори с инвеститорите. С предимство се изпълняват обектите, свързани с държавните поръчки на инвеститорите.

Чл. 158. (1) Стойността на обектите се договаря въз основа на технико-икономическото задание, а за обектите с пълна проектна готовност - по сметната стойност на проекта. При непълнота на проекта увеличаването на сметната стойност е за сметка на инвеститора. Икономиите (преразходите) при извършване на работното проектиране и на строително-монтажните работи, без да се влошава тяхното качество, в резултат на работата на изпълнителя остават за негова сметка.

(2) В договора за строителството се предвиждат и:

1. допълнително заплащане за временно строителство, за зимни и утежнени условия;

2. допълнително заплащане за съкращаване на договорения срок за изграждане на обекта, когато това е поискано от инвеститора;

3. неустойки и обезщетения за вреди за неизпълнение на задълженията по договора;

4. основанията, при които договорът може да бъде прекратен.

(3) Заплащането на строителството става след окончателното завършване и приемане на обекта или на подобекти, които могат да се въведат в експлоатация и да произвеждат продукция. С договора може да се предвиди текущо авансиране на изпълнителя в размер до 50 на сто от стойността на строително-монтажните работи. Авансирането се извършва: 10 на сто при откриване на финансирането, а останалата част - пропорционално на извършените работи. Авансът се използува за допълване на оборотните средства на изпълнителя.

(4) В дохода на изпълнителя се включва частта от аванса пропорционално на извършените строителни и монтажни работи.

(5) До предаването на обекта и заплащането на пълната му цена изпълнителят покрива своите разходи от собствени оборотни средства и от банков кредит.

Чл. 159. (1) Инвеститорът договаря на конкурсна основа с български или с чуждестранни производители и доставчици технологията и машините и съоръженията в съответствие с утвърденото технико-икономическо задание.

(2) Производителите на машини и съоръжения с инвестиционно предназначение по искане на инвеститора осъществяват проектиране, монтаж, настройка, въвеждане в действие и експлоатационно поддържане.

Чл. 160. Банките откриват финансирането на строителството и доставката на машини и съоръжения при наличието на: утвърдено технико-икономическо задание или технологичен проект; собствени средства за финансиране на капиталните вложения; договори на инвеститора с проектанта, със строителя и с банките, ако се използува кредит.

Чл. 161. (1) Изграждането и въвеждането на обектите в действие след откриване на финансирането се извършват в срокове, определени в договора, които не могат да бъдат по-дълги: за малки и средни предприятия - от 12 месеца, за жилищни и социално-битови сгради - от 24 месеца, а за всички други обекти - от 36 месеца.

(2) Сроковете за изграждане на големи, сложни и уникални обекти се определят от Министерския съвет.

(3) Сроковете за усвояване на мощностите се определят с технико-икономическото задание или с технологичния проект. На тази основа се определят всички нормативи за работа на новоизградените и обновените обекти.

Чл. 162. (1) Приемането на обектите се извършва от приемателна комисия, която се председателствува от представител на държавния технически контрол. Комисията се назначава от инвеститора и от председателя на Главната инспекция за държавен технически контрол.

(2) За обекти, сроковете за изграждането на които се определят от Министерския съвет, приемателната комисия се назначава от него и се председателствува от представител на Главната инспекция за държавен технически контрол.

(3) Главната инспекция за държавен технически контрол издава инструкция за работата на приемателните комисии и упражнява контрол за нейното спазване.

Чл. 163. (1) Инвестиционната дейност в народния съвет се обособява на стопанска сметка и заетите с нея получават заплата в зависимост от резултатите от тази дейност. Изграждането и заплащането на жилищата се извършват по твърда договорна стойност. Предаването им става "под ключ", освен ако в договора е предвидено друго.

(2) Контрол върху качеството на жилищното строителство упражняват и Държавната спестовна каса, предприятията и другите организации, които са предоставили средства от своите фондове за изграждането на жилищата.

Чл. 164. Строителните организации оказват услуги на гражданите за изграждане на жилища по стопански начин, като:

1. без ограничение им продават и превозват бетон и разтвор от бетоновите възли;

2. подготвят им армировката в своите арматурни дворове по предоставена документация и метали или със собствени метали срещу заплащане;

3. предоставят им под наем строителни инструменти и съоръжения за извършване на индивидуално жилищно строителство;

4. продават и превозват на гражданите пясък, чакъл и други строителни материали за изграждане на жилища;

5. извършват отделни видове строително-монтажни работи - водопровод и канализация, електроинсталации, бояджийски работи и др.

Чл. 165. (1) Всички инвестиционни проекти задължително се подлагат на технико-икономическа експертиза.

(2) Технико-икономическата експертиза за сложни и уникални обекти с национално значение от материалното производство се извършва от Висшия експертен технико-икономически съвет (ВЕТИС) при Държавната планова комисия, а за обекти от извънпроизводствената сфера - от Държавен експертен съвет при Комитета по териториално и селищно устройство. Държавният комитет за изследвания и технологии дава своя оценка за технологичното равнище на проектите, подлагани на експертиза във ВЕТИС.

(3) Обекти от извънпроизводствената сфера с важно социално значение преди внасянето им в експертизата се подлагат задължително на обществена оценка.

(4) Технико-икономическата експертиза на инвеститора оценява всички инвестиционни проекти, предложени за изпълнение в рамките на организацията.

(5) Технико-икономическата експертиза на банките оценява предложените за кредитиране проекти в съответствие с изискванията на чл. 119 и 120. Инвеститорът предоставя на банката материалите от собствената си експертиза и всякакви други материали, които тя поиска.

Чл. 166. (1) Органите на държавния технически контрол упражняват селективен контрол върху проектирането, строителството и въвеждането на обектите в действие и съобщава своите заключения на инвеститора.

(2) При констатирани нарушения на нормативните актове и изискванията за качеството органите на държавния технически контрол вземат необходимите мерки и уведомяват съответните държавни органи, банките и инвеститорите.

(3) Държавните органи и ССО, предоставили средства за капитални вложения от свои фондове, задължително упражняват контрол над инвестиционния процес.

Чл. 167. Министерският съвет приема наредба за взаимоотношенията в инвестиционния процес.

Чл. 168. (1) Самоуправляващите се стопански организации- стокопроизводители организират самостоятелно (без отраслови, ведомствени и териториални ограничения) търговската си дейност по снабдяването с необходимите суровини, материали, горива, енергия, машини, съоръжения, научно-техническа и технологична документация, услуги и др. и по пласмента на своята продукция на вътрешния и външния пазар.

(2) Самоуправляващите се стопански организации осъществяват търговската си дейност по свой избор:

1. чрез преки връзки с потребителите на тяхната продукция и с производителите на необходимите им средства за производство;

2. при посредничеството на други ССО за търговия.

Чл. 169. (1) Предприятието-стокопроизводител извършва търговска дейност чрез:

1. свое специализирано звено;

2. специализирано звено в състава на стопанското обединение;

3. сдружение или дружествено търговско или инженерингово търговско предприятие;

4. специализирано предприятие за търговска дейност на комисионни начала;

5. предприятие, извършващо търговска дейност за своя сметка и от свое име;

6. други форми.

(2) Стопанският съвет на предприятието избира формата на търговска дейност съобразно икономическата изгода на предприятието и интересите на потребителите.

Чл. 170. Самоуправляващите се стопански организации за търговска дейност могат:

1. да създават собствени производствени мощности за производство и дообработка на стоки и за оказване услуги на населението;

2. да участвуват с дялови вноски в изграждането на съвместни производствени мощности с други ССО;

3. да извършват реекспортни, преработвателни и други специфични външнотърговски операции, включително и обменни сделки;

4. да продават на вътрешния пазар вносни стоки за своя сметка и в свой интерес.

Чл. 171. (1) Самоуправляващите се стопански организации за търговия на едро и на дребно са длъжни самостоятелно или съвместно с производителите да изучават и удовлетворяват потребностите от стоки по количество, асортимент и качество, като създават условия за ефективна реализация на стоките на вътрешния пазар и висока култура на търговското обслужване. Основа за определяне на производството и договарянето на стоките и услугите за населението е неговото потребителско търсене.

(2) Отговорност за задоволяване потребностите на вътрешния пазар с предмети за потребление, средства за производство, суровини, материали и други носят:

1. предприятията за търговска дейност, когато не са поръчали и договорили необходимите стоки по срокове, количество, качество, асортимент, сезони и т. н.;

2. предприятията-производители, когато не са доставили договорените стоки.

(3) Виновната за незадоволяване на потребителското търсене ССО е длъжна да осигури допълнително производство или внос за своя сметка, а виновните длъжностни лица носят съответна отговорност.

(4) Когато не се постигне съгласие между производствените и търговските предприятия, компетентните държавни органи и търговските банки са длъжни да създават икономически условия и да оказват съдействие за преодоляване на различията между тях.

Чл. 172. (1) Самоуправляващите се стопански организации със своите планове задължително осигуряват изпълнението на съгласуваните с тях дългосрочни задължения към социалистическите страни и други външнотърговски партньори, без да се намаляват ресурсите, необходими за вътрешния пазар.

(2) Допълнителен износ на стоки за народно потребление над количествата по предходната алинея се допуска само след задоволяване потребителското търсене на населението и при условие, че се осигурява трайно присъствие на съответните пазари, трансфер на съвременни технологии, повишаване качеството на продукцията и нейната конкурентоспособност.

(3) Компетентните държавни органи създават условия за най-ефективна реализация на вътрешния и външния пазар на стоките за народно потребление с оглед задоволяване на потребителското търсене при спазване на изискванията по предходните алинеи.

(4) Ръководители на ССО, които са наредили, или длъжностни лица от компетентните държавни органи, които са разрешили износ в нарушение на разпоредбите по предходните алинеи, носят имуществена и административнонаказателна отговорност. Придобитата валута се изземва и използува за внос на необходимите стоки, а левовата й равностойност се внася в приход на държавния бюджет.

Чл. 173. (1) Предприятията, които не са специализирани за производство на луксозни, деликатесни и маркови стоки за населението, могат да произвеждат такива стоки само след като са задоволили исканията на търговските предприятия за производство на висококачествени и модни стоки за народно потребление.

(2) Доходите на производствените и търговските предприятия, реализирани от производството и продажбата на луксозни, деликатесни и маркови стоки в нарушение на изискванията по предходната алинея, се отнемат в полза на държавния бюджет.

(3) Параметрите на луксозните, деликатесните и марковите стоки се определят от представители на предприятието-производител, на Министерството на търговията, Комитета по качеството и Комитета по цените.

(4) Стоките, неотговарящи на определените параметри по ал. 3, които се произвеждат и продават като луксозни, деликатесни и маркови, се преоценяват. Всички приходи от продажбата им се изземват в полза на държавния бюджет.

(5) Контрол и отговорност за спазването на изискванията по този член извършват и носят министърът на търговията, председателят на Комитета по качеството и председателят на Комитета по цените.

Чл. 174. (1) Когато ССО организират доставката на стоки и други материални ресурси чрез посредничеството на търговска организация, снабдяването се извършва, както следва:

1. чрез договори за доставка между търговските организации и потребителите, включително и за гарантирано комплексно снабдяване и за предварителна обработка на материалите от търговската организация. В тези случаи стоките се получават по график или в уточнени между страните срокове;

2. на търговска основа от специализирани или универсални магазини, складове, бази и др. при поискване срещу заплащане на повишена надценка.

(2) За суровини, материали, машини и други, предвидени в чл. 45, ал. 7, договарянето се извършва въз основа на определените лимити.

(3) С предимство се осигурява снабдяването на потребители, които изпълняват национални целеви комплексни програми или държавни поръчки.

(4) Търговските организации си създават собствени производствени мощности за предварителна обработка на материални ресурси с оглед те да се продават на потребителите в готов или полуготов вид.

(5) Търговските организации са длъжни да задоволяват потребностите на населението с предварително подготвени и подходящо опаковани стоки, предмет на тяхната дейност.

(6) Търговските организации получават надценки (отстъпки) само за материалните ресурси, които се купуват или продават с тяхно участие. За извършване на допълнителни услуги по реализацията на материалните ресурси търговските организации могат да договарят комисионни възнаграждения.

Чл. 175. За гарантиране ритмичното задоволяване на потребностите по количество, качество и асортимент и за ефективно използуване на материалните ресурси ССО, които осъществяват търговска дейност на едро, създават необходимите запаси от стоково-материални ценности.

Чл. 176. При осъществяване на външнотърговска дейност ССО са длъжни да спазват Закона за външната търговия и изискванията на други нормативни актове.

Чл. 177. (1) Договори за реализация на продукцията на външния пазар се сключват от ССО-стокопроизводител непосредствено или чрез предприятие и друга организация, на която тя е възложила осъществяването на външнотърговската си дейност с нейно съгласие.

(2) Отношенията по износа и вноса между ССО, съответно със или между техни звена, се уреждат с договори.

(3) Звената, предприятията и сдруженията, осъществяващи външнотърговска дейност по чл. 169, ал. 1, точки 1, 2 и 3, работят на стопанска (вътрешностопанска) сметка и техните доходи се поставят в пряка зависимост от крайните им резултати.

(4) Вносителят (потребителят на вносните стоки) заплаща в съответната валута покупката на стоките по цени франко българска граница. Той се разплаща във валута с транспортните организации за навлата по превоза на стоките.

(5) Държавните органи и стопанските обединения обезщетяват вредите и пропуснатите доходи на предприятието, когато без негово знание и съгласие са приели решения или са сключили договори по външнотърговската дейност, с които засягат икономическите му интереси.

(6) Инженеринговите организации осъществяват трансфер на технологии, технологично обновяване, внос и износ на технологии и оборудване и участие в инвестиционния процес вътре и вън от страната на базата на договори със съответните ССО контрагенти. Те извършват поетата дейност по договори за своя сметка.

Чл. 178. (1) За разнообразяване на асортимента и за задоволяване на потребителското търсене ССО могат да извършват обменни операции.

(2) Положителното салдо в левове от извършените обменни операции се разпределя по решение на колективния орган на управление за фонд "Развитие и техническо усъвършенствуване" и за фонд "Работна заплата".

Чл. 179. Министерството на търговията:

1. осигурява защита на интересите на потребителите и при нарушения в снабдяването на ССО и населението взема мерки за преодоляването им;

2. осигурява спазването на установения с нормативните актове режим за вътрешнотърговската и външнотърговската дейност;

3. координира единната външнотърговска ценова политика и излизането на предприятията на външните пазари;

4. съвместно с компетентните държавни органи създава условия за развитието на личното стопанство и кооперативните пазари.

Чл. 180. Министърът на търговията:

1. предприема съответни мерки, а при необходимост предлага на Министерския съвет да отнема правото на ССО за самостоятелна търговска дейност, когато ССО, осъществяващи непосредствено търговска дейност в страната и чужбина, системно нарушават нормативните условия и изисквания за самостоятелно излизане на вътрешния и на външния пазар, предлагат за реализация некачествена продукция, не изпълняват договорните си задължения към вътрешните и чуждестранните контрагенти, като в резултат на посочените отклонения за страната възникват неблагоприятни икономически и търговско-политически последици;

2. по пълномощие на Министерския съвет води преговори и подписва търговско-икономически, обменни, кредитни и други протоколи, спогодби и съглашения с компетентни органи и с други страни, като предварително съгласува със ССО задълженията, които ангажират тяхната дейност или засягат интересите им.

Чл. 181. (1) Стопанските договори са основа на плановете на ССО и средство за осъществяване на производствено-стопанските връзки между тях за осигуряване изпълнението на целите и задачите по държавния план и за задоволяване потребностите на населението.

(2) Самоуправляващите се стопански организации избират самостоятелно съдоговорителите си и определят структурата на договорните си връзки съобразно икономическите си интереси без ведомствени, отраслови или териториални ограничения.

(3) Когато на ССО е възложена държавна поръчка, тя сключва задължително стопански договор.

(4) Приходите от реализация се формират задължително на основата на сключените договори с потребителите, освен когато продукцията се продава чрез собствена мрежа за търговия на дребно или чрез прилагане на търговска форма на снабдяване чрез предварителна заявка.

Чл. 182. (1) Самоуправляващите се стопански организации сключват помежду си петгодишни и годишни договори, а също и договори с друг срок, свързани със създаването и усвояването на научноизследователски и технологични продукти, със строителство на обекти и с производство на продукция с продължителен цикъл.

(2) С договорите се уточняват конкретните количества, асортимент и качество на продукцията с оглед на задоволяване потребителското търсене, изискванията на износа и използуването на конюнктурата на международните пазари за постигане на максимално възможна ефективност от износа.

(3) В договорите се определят сроковете за доставка на суровини, материали и кооперирани възли и детайли с оглед да се осигури ритмично снабдяване, гарантиращо най-пълно използуване на производствените мощности и ефективни транспортни връзки.

Чл. 183. (1) Ръководителите на ССО осигуряват своевременно сключване на стопанските договори, като при неизпълнение на тези задължения носят съответна дисциплинарна и имуществена отговорност, както и административнонаказателна отговорност по чл. 186.

(2) Колективните органи на управление на ССО обсъждат периодично по доклад на ръководителя или по сигнал на компетентни държавни органи и на органите за народен контрол или на обществените организации състоянието по сключването и изпълнението на договорите и приемат необходимите мерки.

Чл. 184. (1) (Попр. - ДВ, бр. 15 от 1987 г.) При виновно неизпълнение на договорите ССО дължат реално изпълнение и носят отговорност за неустойките, вредите и пропуснатите доходи, включително данъка върху реализацията, когато той по установения ред е предоставен на ССО. Неустойките и обезщетенията за вредите и пропуснатите доходи се събират по безакцептен ред.

(2) Неустойките и обезщетенията за вреди и пропуснати доходи се заплащат във валута, когато това е предвидено в нормативен акт или в договора.

(3) Отговорността по ал. 1 се прилага и по отношение на външнотърговските организации. Когато те не са изпълнили договорните задължения по вина на чуждестранните си доставчици и по силата на междудържавните спогодби са получили от тях по-малък размер неустойки и обезщетение, отколкото дължат на вътрешните потребители, разликата се поема от държавния бюджет. Ако външнотърговските организации и производителите сами избират своите контрагенти и посочената разлика не произтича от междудържавни спогодби, обезщетението се понася от самите тях по взаимна договореност.

(4) Когато неизпълнението на договорите за международен превоз е по вина на чуждестранна организация, от която българската транспортна организация не може да търси пълна отговорност по силата на междудържавни спогодби, разликата до размера на пълната отговорност, която българската транспортна организация заплаща на българската стопанска организация, се поема от държавния бюджет.

Чл. 185. (1) Самоуправляващите се стопански организации са длъжни да търсят реално изпълнение и отговорност за нарушаване на сключените договори.

(2) Изтичането на плановия период не е пречка ССО да търсят реално изпълнение на поетите договорни задължения, ако интересът им не е отпаднал и не противоречи на целите и задачите на държавния план.

(3) На длъжностни лица, които не търсят договорна отговорност или дават нареждания да не се търси отговорност или да се ограничава отговорността за неизпълнение на договорите, се налагат установените санкции.

(4) Контролните органи са длъжни да проверяват сключването и изпълнението на договорите и да търсят отговорност при несключване и неизпълнение на договорите. Право да проверяват и да привеждат в действие отговорността имат и държавно-обществените органи и изпълнителните комитети на народните съвети. Когато установят, че самоуправляващите се стопански организации не търсят отговорност, те уведомяват държавния арбитраж, който образува служебно дело при спазване изискванията на чл. 13, буква "в" от Закона за държавния арбитраж.

(5) При служебно образувани дела държавният арбитраж присъжда изцяло или част от неустойката в полза на държавата като санкция спрямо бездействуващата организация.

Чл. 186. За неоснователен отказ от договаряне, за забавяне сключването на договори, за нетърсене на отговорност при неизпълнение на договорите, за неизпълнение на решенията за реално изпълнение на договорни задължения и за неоснователно събиране на неустойки и обезщетения с безакцептно платежно искане виновните длъжностни лица се наказват с глоба съгласно чл. 18, ал. 2, буква "б" от Закона за държавния арбитраж.

Чл. 187. (1) При отказ да се сключи договор и при непостигане на съгласие по условията на договора споровете се решават:

1. между предприятия от едно стопанско обединение или народен съвет - от ръководителя на обединението, съответно от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет в диалог с ръководителите на предприятията;

2. между предприятия от различни стопански обединения или народни съвети - от ръководителите на обединенията, съответно от председателите на изпълнителните комитети на народните съвети в диалог с ръководителите на предприятията;

3. между предприятия, които не влизат в стопанско обединение, и между тях и предприятия от състава на стопанско обединение - от съответния държавен арбитраж.

(2) Когато спорът по т. 1 и 2 на предходната алинея не бъде решен в 10-дневен срок, той се отнася пред съответния държавен арбитраж от предприятието, което е предложило сключването на договора в 5-дневен срок.

Чл. 188. Особените правила за сключването и изпълнението на отделните видове стопански договори между социалистическите организации, както и отговорността за тяхното неизпълнение и редът за реализирането й се регулират с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 189. (1) Държавата чрез своите органи упражнява контрол върху дейността на ССО, който обхваща поставените с държавния план цели, използуването на ресурсите, спазването на нормативите и икономическите условия и постигнатите стопански резултати. Този контрол се извършва от органите с обща и и специализирана компетентност съобразно този правилник и другите нормативни актове.

(2) Обществените организации контролират дейността на ССО в съответствие с правата им, предоставени със закон и уставите им.

Чл. 190. (1) Държавните органи са длъжни да предотвратяват злоупотреби с монополното положение на ССО, като:

1. въздействуват за изменението на структурата на договорните връзки, когато предприятие или стопанско обединение, използувайки монополното си положение, налага неефективна структура на друга социалистическа организация;

2. отнемат в полза на бюджета дохода, получен в резултат на злоупотреба с монополното положение или по друг неправомерен начин;

3. правят предложение пред компетентните органи за реорганизиране на предприятия - единствени производители, или за образуване на нови със същия предмет на дейност.

(2) Държавните органи са длъжни да създават необходимите условия за ръзгръщане на икономическо съревнование (конкуренция), като използуват съответни икономически стимули и санкции, а при необходимост - и административна принуда в съответствие с предоставените им от закона и този правилник права.

(3) Споразумения между ССО, с които се уговарят ограничения на икономическото съревнование (конкуренцията), са недействителни.

Чл. 191. (1) Общото събрание (събранието на пълномощниците) на предприятията утвърждава организацията на вътрешния контрол и определя компетентността на съответните органи и длъжностни лица за осъществяването му, като създава условия и гаранции за тяхната самостоятелност.

(2) Органите и длъжностните лица на ССО в съответствие с компетентността си упражняват контрол за спазването на нормативните актове и този правилник и за изпълнението на нарежданията на компетентните органи.

(3) Ръководителите на ССО упражняват постоянен и цялостен контрол върху дейността им и вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушенията и за търсене на отговорност.

Чл. 192. (1) Всяка ССО понася изцяло последиците от своята дейност, включително и последиците от стопанския риск.

(2) Когато стопанска дейност е извършена при условия на оправдан стопански риск, спрямо ръководителите не се прилагат отговорности за евентуални неблагоприятни последици.

(3) Наличността на оправдан стопански риск се преценява предварително от съответния колективен орган на управление.

Чл. 193. При констатирани от държавните органи и стопанските обединения данни за безстопанственост и нецелево използуване на средствата, за даване на неверни сведения, за приемане или доставяне на некачествена продукция, щети от неоправдан стопански риск и други престъпления против социалистическото стопанство, за престъпления при изпълнение на служебните задължения в предприятията и бригадите данните се изпращат задължително на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица.