Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Чл. 1. Тази наредба урежда планирането, разрешаването и отчитането на служебните командировки в страната, правата и задълженията на командированите и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място.

Чл. 2. (1) Предприятията, учрежденията и организациите могат да командироват работници и служители до 30 календарни дни.

(2) Работници и служители могат да бъдат командировани за повече от 30 дни само ако характерът на работата им налага извършването на командировки с по-продължителен срок, което се отразява в заповедите им за назначаване.

Чл. 3. Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Един ден се счита от 0,00 часа до 24 часа.

Чл. 4. (1) Командированите спазват установеното работно време на предприятието, учреждението или организацията, където са изпратени.

(2) Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятие, учреждение или организация в мястото на командировката, командированите сами определят работното си време, като се ръководят от установеното работно време по Кодекса на труда и от необходимостта да изпълнят задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командироване.

Чл. 5. (1) Не се считат за командировани работници и служители, които:

1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и други подобни, с изключение на лицата по чл. 24;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 1985 г.) изпълняват служебна задача в границите на населените места, където е постоянното им местослужене, уговорено в трудовия договор;

3. (нова - ДВ, бр. 8 от 1985 г.) са назначени или фактически работят на обект или група обекти на територията на дейност на съответната социалистическа организация освен когато в заповедта им е разпоредено да нощуват вън от местоживеенето;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 8 от 1985 г.) пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и др. без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания от тях приход-оборот, както и при други дейности, извършвани въз основа на граждански договор.

(2) Не се заплащат командировъчни пари на работници и служители, които получават допълнително възнаграждение, включващо и командировъчните пари.

Чл. 6. (1) Предприятие, учреждение или организация по изключение може да командирова работник или служител от друго предприятие, учреждение или организация само при взаимно съгласие между тях и със съгласието на командирования.

(2) Могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, които работят на обществени начала, самодейци и други подобни, когато се изпращат за изпълнение на служебна задача вън от постоянното им местоживеене.

(3) Работници и служители, когато работят по съвместителство с две предприятия, учреждения или организации, могат да бъдат командировани от предприятието, учреждението или организацията, където са на работа по съвместителство, само при съгласие на предприятието, учреждението или организацията, където са на постоянна работа.

Чл. 7. (1) За компенсиране на допълнителните разходи, свързани с командировката, на командированите работници и служители освен трудовото им възнаграждение се заплащат и следните командировъчни пари:

1. пътни пари;

2. дневни пари;

3. квартирни пари.

(2) Командировъчните пари се заплащат от предприятието, учреждението или организацията, издала заповедта за командироването.

(3) На командированите работници и служители, които в мястото на командировката работят по трудови норми, освен командировъчни пари им се заплаща и трудовото възнаграждение съобразно изработеното или средно изработеното през месеца, предшествуващ командировката, но не по-малко от тарифната ставка, ако то е по-благоприятно за командирования.

Чл. 8. (1) Предприятията, учрежденията и организациите планират средства за командировки в страната при съставянето на бюджетите, финансовите планове и план-сметките за разходите по издръжка на производството, обращението и др. и за съответните фондове по реда и в сроковете, установени с нормативните актове.

(2) Планирането на средствата за командировки се извършва съобразно производствените, служебните и другите планове и задачи на отделните предприятия, учреждения и организации.

(3) При планирането на средствата за командировки и тяхното разходване предприятията, учрежденията и организациите вземат мерки за ограничаване на командировките до размер на действително необходимото. При разрешаване на командировките се извършва строга преценка за броя на командированите, времетраенето на командировките и най-целесъобразното и икономичното разходване на средствата.

(4) Висшестоящите органи и организации не могат за командироване на свои работници и служители да ползуват средства за командировки на подведомствените си предприятия, учреждения и организации.

Чл. 9. (1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.

(2) Не се издава заповед за командировка на прокурори и следователи във връзка със станало произшествие, за лицата по ал. 4 на този член и чл. 25, т. 1.

(3) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на ръководителя, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде заповед.

(4) Командировките на председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети се одобряват от изпълнителните комитети, а на ръководителите на окръжните и местните кооперативни и други обществени организации - от управителните съвети или съответните други колективни органи.

Чл. 10. (1) В заповедта за командироване се посочват:

1. предприятието, учреждението или организацията и длъжностното лице, което издава заповедта;

2. трите имена и длъжността на командированото лице;

3. мястото на командироването;

4. задачата, за която лицето се командирова;

5. времетраенето на командировката;

6. командировъчните пари, на които командированият има право;

7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пари;

8. видът на отчета, който трябва да се представи - писмен или устен.

(2) Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.

Чл. 11. (1) Заповедите за командироване се подписват от ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите, а за тях - от ръководителите на висшестоящите органи и организации.

(2) При отсъствие на съответния ръководител заповедите за командировка се подписват от първия му заместник.

(3) Министрите и ръководителите на други ведомства и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети могат да упълномощават заместниците си или други ръководни длъжностни лица да подписват заповеди за командироване на работници и служители в рамките на предвидените за целта средства.

Чл. 12. (1) На командированите работници и служители се заплащат пътни пари за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно. За превозните средства, в които има повече от една класа, се заплащат пътни пари по цените за втора класа със запазено място, ако е платено за него.

(2) Когато пътуването по железниците или корабите продължава без прекъсване 400 и повече километра, ръководителят, който командирова, може да разреши ползуването на първа класа, ако се пътува през деня, или втора класа и спално място, ако се пътува през нощта. Ползуването на първа класа може да се разрешава и когато пътуването се извършва през нощта с пътнически влак на разстояние 250 и повече километра без прекъсване.

Чл. 13. (1) Когато между населеното място на постоянната работа и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство - самолет, експресен, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др., то се определя по преценка на ръководителя, който командирова, като се вземат пред вид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командироване.

(2) Когато в заповедта за командироване не е посочен видът на превозното средство, пътните пари се заплащат по тарифите на най-евтиния превоз.

Чл. 14. Когато командированият пътува със собствено моторно превозно средство, заплащат му се пътни пари по тарифите на най-евтиния превоз. Ако с него пътуват и други командировани, на тях не се заплащат пътни пари.

Чл. 15. На лицата, командировани да придружават чуждестранни гости, се заплащат пътни пари по цени на превоза, ползуван от гостите.

Чл. 16. На командированите не се заплащат пътни пари:

1. когато ползуват безплатен държавен, кооперативен или друг обществен превоз;

2. при обиколка на обекти, когато това влиза в служебните им задължения;

3. за пътувания в границите на населените места;

4. за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание;

5. за връщане в мястото на постоянната работа, когато не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.

Чл. 17. (1) Когато командированите имат право на пътуване по намалени тарифи, независимо дали то е използувано, пътните пари им се заплащат по тези тарифи.

(2) Пътните пари на командировани активни борци против фашизма и капитализма се заплащат, както следва:

1. на лицата, които притежават карти за пътуване с 50 на сто намаление за първа класа - 50 на сто от цената на билета за първа класа, независимо от разстоянието на пътуването;

2. на лицата, които притежават карти без определена класа - 50 на сто от цената на билета за втора класа;

3. на лицата, които притежават карти за втора класа, но със заповед са командировани да пътуват в първа класа - 50 на сто от цената на билета за втора класа и разликата до цената на първа класа.

Чл. 18. Когато няма възможност да се нощува в мястото на командироването, на командирования се разрешава да нощува в съседно селище и му се заплащат съответните превозни разноски.

Чл. 19. На командированите за повече от един месец може да се разрешава един път месечно през някои от почивните и празничните дни да се завръщат в мястото на постоянната работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези дни не се заплащат дневни и квартирни пари.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На командированите се заплащат дневни пари по 4,00 лева за всеки ден от командировката, включително и за дните на пътуването.

(2) Когато поради специфичния характер на работата (театрални, циркови, музикални състави и други) заминаването на командированите от постоянното местослужене се извършва след обед и завръщането става на следващия ден, като общо се отсъствува по-малко от 24 часа, дневни пари се заплащат за един ден.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г.) На работници и служители, които съгласно чл. 2, ал. 2 са командировани за повече от 30 дни, до 45 дни включително се заплащат дневни пари съгласно чл. 20, ал. 1, а за дните в повече - до 40 на сто върху основното им трудово възнаграждение, но не повече от 80 на сто от дневните пари по чл. 20, ал. 1 и не по-малко от 0,70 лв. на ден.

(2) Конкретният размер на дневните пари се определя със заповедта за командироване, като се вземат предвид условията за снабдяване с храна, отдалечеността на обектите от населените места и др.

(3) За дните, през които командированите се завръщат в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и др., дневни пари не им се заплащат.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На командировани работници, служители и научни работници се заплащат дневни пари в размер до 8 лв. по преценка лично на съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет (Столичния народен съвет) в следните случаи:

1. за придружаване на чуждестранни гости;

2. при провеждане на международни прояви;

3. за отразяване посещението на чуждестранни официални партийни и правителствени делегации - журналисти, кореспонденти и други.

(2) На придружителя по точка 1 на предходната алинея се заплащат еднократно за дребни разходи до 10 лв.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 1985 г.).

Чл. 24. (1) На шофьорите и кондукторите, обслужващи пътнически коли, и на шофьори на товарни коли, когато остават да нощуват вън от местодомуването, се заплащат дневни пари съгласно чл. 20, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На шофьорите на товарни автомобили, командировани на разстояние над 50 километра и при условие, че е изминат най-малко 200 километра общ дневен пробег, се заплащат дневни и квартирни пари общо в размер на:

1. 0,025 лв. за всеки пропътуван километър с товарен автомобил - натоварен или празен с ремаркета или полуремаркета;

2. 0,016 лв. за всеки пропътуван километър с празен товарен автомобил без ремарке.

(3) Предходната алинея не се прилага за шофьорите на товарни таксиметрови автомобили и за шофьорите на други товарни автомобили, командировани за повече от 30 дни на обекти, ако им е осигурена безплатна квартира и работата се извършва на разстояние до 50 километра.

(4) Пропътуваните километри и минималното разстояние от 50 километра се установяват по пътната карта на Народна република България, издадена от Института по картография.

Чл. 25. (1) Не се заплащат дневни пари:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 1985 г.) на министрите, ръководителите на други ведомства и комитетите към тях, на техните заместници и приравнените към тях, на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет, на генералните директори (председателите) на стопанските обединения, на обединения на стопански организации (корпорации) и на стопански сдружения (асоциации), включително стопански дружества, както и на председателите на централните ръководства на кооперативните и другите обществени организации;

2. на работниците и служителите от поделенията на селскостопанските организации (АПК, ПАК и др.), когато изпълняват служебните си задължения на територията на организацията и не излизат извън границите на селищната система;

3. при ползуване служебно на безплатна храна;

4. когато се заплаща отделно възнаграждение за изпълнение на служебната задача - лекторски възнаграждения и възнаграждения по тарифите за авторски, изпълнителски и други възнаграждения за творчески труд и други подобни;

5. когато командировката се изпълнява в мястото, където фактически живеят командированите или семействата им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1981 г.) Разпоредбата по ал. 1, т. 4 не се прилага при служебните командировки на журналистически кадри от средствата за масова информация за събиране на материали, свързани със социалистическото строителство и културния живот, проверка на критични материали и писма на читатели.

Чл. 26. (1) Работниците и служителите, които са заболели по време на командировка, получават дневни пари за цялото време, докато здравословното им състояние не позволява да изпълняват възложената им задача или да се завърнат в постоянното си местослужене, но не за повече от 30 дни от датата на заболяването.

(2) Когато заболелите постъпят на лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат.

Чл. 27. Ведомствените столове при предприятията, учрежденията и организациите са длъжни да отпускат храна на командированите работници и служители при представяне на заповед за командироване. В тези случаи не се събират режийни разноски.

Чл. 28. (1) На командированите работници и служители се заплащат квартирни пари за нощуване в населеното място, където ще изпълняват служебната задача.

(2) Не се заплащат квартирни пари, когато е ползувана безплатна държавна или обществена квартира или командироването е в населено място, където фактически живее командированият или семейството му.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На командированите в градовете и националните курортни комплекси се заплащат квартирни пари в размер на действително платената такса за едно легло в стая с едно или две легла в хотел, установена по представен документ на името на командирования, но не повече от 9 лв. Когато в града или курортния комплекс няма хотел от категория, по-ниска от три звезди, заплаща се действително платената такса за хотел от категория три звезди без ограничение.

(2) На лицата по чл. 25, т. 1 квартирните пари се заплащат в размер на действително платената такса за хотел по издаден документ на името на командирования.

(3) Таксата за резервация на легла, ако е платена, се заплаща допълнително съгласно представен документ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На командированите в селата се заплащат квартирни пари в размер на 3 лв., без да се изисква представяне на документ за платена такса.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., бр. 8 от 1985 г.) На командированите по ал. 1 се заплащат квартирни пари в размер на 3 лв., когато не представят документ за платена такса за хотел и не са ползували безплатна държавна или обществена квартира.

Чл. 30. На командированите да придружават чуждестранни гости квартирни пари се заплащат по документ за действително платената такса за нощуване в хотела, в който са настанени чуждестранните гости.

Чл. 31. (1) На работниците и служителите, които се преместват на работа в друго населено място не по тяхна молба, се заплаща обезщетение, както следва:

1. дневни пари за времето на пътуването;

2. пътни разноски за тях и за членовете на семействата им;

3. разноски за пренасяне и превозване на покъщнината им;

4. трудово възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни, които се считат за служебен отпуск и се заплащат по реда на т. 64 от Наредбата за отпуските на работниците и служителите.

(2) Предприятията, учрежденията и организациите могат по преценка на съответния ръководител да заплащат напълно или частично обезщетенията по предходната алинея и когато преместването се извършва по молба на работниците или служителите.

Чл. 32. (1) Разноските по пренасянето и превозването на покъщнината се заплащат по тарифите за малка бързина за следните количества:

1. до 300 кг - за несемейни работници и служители;

2. до 1500 кг - за семейни работници и служители.

(2) Когато пътуването се извършва с превозно средство на предприятието, учреждението или организацията, разноските по предходната алинея не се заплащат.

(3) Заплащането на разноските се извършва срещу оправдателни документи.

Чл. 33. Разноските по чл. 31, ал. 1, т. 2 и 3 за членовете на семействата се заплащат, ако преместването им се извърши до една година.

Чл. 34. (1) При преместване на работници и служители не по тяхна молба на работа вън от уговореното в трудовия договор място, на разстояние над 100 км за време над една година, се заплаща еднократно обезщетение в размер на едномесечна заплата и по 1/4 заплата за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя, независимо дали се премества с него. Членове на семейството се считат съпругът (ата), децата и собствените родители.

(2) Обезщетенията по предходната алинея се изчисляват от повременното трудово възнаграждение за новата работа. За работниците и служителите, които нямат определено трудово възнаграждение, обезщетението се изчислява по таблицата към § 60 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г., изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 9 и 49 от 1960 г., бр. 59 и 66 от 1962 г., ДВ, бр. 24, 36, 44 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 66 от 1967 г., бр. 15 от 1968 г. и бр. 14 от 1969 г.).

(3) При повторно и следващо преместване в течение на 12 месеца обезщетенията по ал. 1 не се заплащат.

(4) Разстоянието над 100 километра се определя по официалната пътна мрежа.

Чл. 35. (1) При преместване на работници и служители - съпрузи, на всеки се заплаща половината от предвиденото обезщетение за децата.

(2) Обезщетението по чл. 34, ал. 1 не се заплаща за членове от семейството, когато:

1. получават стипендия над 30 лв. месечно, настанени са в учебни или възпитателни заведения на пълна държавна издръжка (безплатна храна и квартира без заплащане на такса) или получават лична или наследствена пенсия над 30 лв. месечно;

2. са навършили 18 години, а за учащите се 25 години и са работоспособни.

Чл. 36. Работниците и служителите са длъжни да върнат получените обезщетения по чл. 34, когато:

1. не са постъпили на новата работа без уважителни причини;

2. преди изтичане на една година бъдат освободени от работа по чл. 29, букви "г" и "д" (без случаите на чл. 34), чл. 33, буква "а" - в случай на осъдителна присъда, и чл. 130, буква "е" от Кодекса на труда.

Чл. 37. (1) На работници и служители, които пътуват във връзка с приемане на работата, предприятията, учрежденията или организациите могат да заплащат пътните разноски за тях и за членовете на семействата им и разноските за пренасяне и превозване на покъщнината по размерите, установени в този раздел.

(2) На работници и служители, уволнени не по тяхна вина и не по тяхно искане, пътните разноски и разноските за пренасянето и превозването на покъщнината им, за завръщането на тях и семействата им в постоянното местожителство или до мястото на новата работа се заплащат по размерите, установени в този раздел. Тази разпоредба не се прилага, когато уволнението е във връзка с прекратяването на срочен договор, завършването на сезонна работа или на определен обект, освен ако изрично е уговорено друго в трудовия договор.

Чл. 38. Обезщетенията по този раздел се заплащат от предприятията, учрежденията и организациите по новата месторабота, освен за случаите по чл. 37, ал. 2.

Чл. 39. (1) Командированите работници и служители са длъжни в тридневен срок след завръщането си от командировка да дадат отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в петдневен срок да вземат становище по отчета.

(2) Командированите, които отчитат резултатите от работата си в отделен документ - ревизионен акт, следствен протокол и др., могат да не представят отчет за извършената работа.

(3) Ръководителите, които командироват, следят за максимална ефективност на извършените командировки. Те разпореждат вземането на съответни мерки в зависимост от задачата, която е била възложена на командированите, и резултатите от нейното изпълнение.

Чл. 40. (1) Изплащането на командировъчни пари става срещу представяне на:

1. заповед за командироване, а когато не се издава - командировъчно удостоверение;

2. сметка за полагащите се командировъчни пари или авансов отчет, ако преди заминаването е получен служебен аванс;

3. документи за извършени разходи;

4. препис от писмения отчет, когато се изисква такъв.

(2) Заповедта за командироване или командировъчното удостоверение се заверява и датира от отговорни служебни лица на посетените предприятия, учреждения и организации, като се отбелязва и дали е ползувана служебно безплатна храна или безплатна квартира. В случаите, когато няма печат, заверката се извършва само с подпис на отговорно служебно лице.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1985 г.) Размерът на пътните пари се определя по установените тарифи, без да се представя билет. Билетът се представя, когато пътуването е извършено със самолет.