Държавен вестник, брой 50 от 30.VI

Чл. 1. Самоуправляващите се стопански организации (ССО) осъществяват стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие в Народна република България в общ интерес, на взаимноизгодна основа, съгласно Указ № 535 на Държавния съвет на Народна република България (ДВ, бр. 25 от 1980 г.) и общите разпоредби на българското законодателство.

Чл. 2. Стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие се организира и осъществява с цел:

1. технологично и техническо обновяване на производството, създаване и реализация на нови научно-технически постижения;

2. повишаване на качеството и конкурентноспособността на продукцията и разширяване на износа и валутните постъпления;

3. развитие на индустрията на услугите и внедряване на съвременни системи за организация и управление на стопанската дейност и подготовката на кадри;

4. икономия на трудови, материални, енергийни, финансови и други ресурси и повишаване на рентабилността.

Чл. 3. (1) Стопанската дейност на ССО по тази наредба се организира и осъществява чрез договори с чуждестранни юридически и физически лица за създаване на сдружения, за образуване на консорциуми, за лизинг, за промишлено коопериране, както и за други видове чуждестранно инвестиционно участие в стопанската дейност.

(2) Договорите по ал. 1 може да се сключват самостоятелно от ССО или съвместно с други ССО и банки.

Чл. 4. За осъществяването на стопанската дейност с чуждестранно инвестиционно участие страните по договорите предоставят парични средства, машини, съоръжения, суровини и материали, права на индустриална собственост (лицензии, ноу-хау, промишлени образци, фирмени наименования, търговски марки) и др.

Чл. 5. (1) Имуществените права, включително правата на индустриална собственост на чуждестранните юридически и физически лица, се ползуват със защита в съответствие с разпоредбите на българското законодателство и сключените от българската държава международни договори.

(2) Имуществото на чуждестранните юридически и физически лица, предоставено за инвестиционно участие в стопанската дейност, не подлежи на изземване или конфискация по административен ред.

Чл. 6. Държавните органи оказват съдействие и предоставят необходимите улеснения за насърчаване стопанската дейност на ССО с чуждестранно инвестиционно участие.

Чл. 7. Решение за организиране на стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие се взима самостоятелно от колективния орган на ССО съобразно нейните цели, предмет на дейност и икономически интереси.

Чл. 8. Решението на колективния орган се взима въз основа на комплексни икономически и технико-технологични проучвания, анализи, прогнози, обосновки за целесъобразността от стопанската дейност с чуждестранно инвестиционно участие, за осигуряване на пълна левова и валутна самоиздръжка и на необходимите ресурси, както и за възможните чуждестранни партньори и предлаганите от тях конкурентни условия.

Чл. 9. С решението на колективния орган на управление се определят конкретните цели и предмет на проектираната стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие, както и видът, условията и формата за нейното осъществяване.

Чл. 10. Стопанската дейност с чуждестранно инвестиционно участие се организира и осъществява на основата на самофинансирането в конвертируема валута и левове.

Чл. 11. Подготовката и сключването от ССО на отделните видове договори за стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие се извършват съгласно установения в нормативните актове ред.

Чл. 12. (1) Самоуправляващите се стопански организации осигуряват за своя сметка необходимите материални и финансови средства в левове и валута за изпълнение на задълженията си, произтичащи от договорите за стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие.

(2) Когато с договорите се създават условия за трансфер на технологии, задоволяване потребителското търсене на вътрешния пазар, увеличаване на износа и валутните постъпления със значителен ефект за народното стопанство, българското участие в изпълнението на тези договори по взаимно споразумение може да се финансира в левове и валута и от фондовете на стопанското обединение и/или асоциацията, ако страна по договора е предприятие.

(3) Когато страна по договора е стопанско обединение, българското участие в изпълнението на тези договори може да се финансира в левове и валута и от фондовете на предприятията по решение на техните колективни органи за управление.

Чл. 13. Осъществяването на стопанска дейност с чуждестранно инвестиционно участие може да бъде кредитирано от български и чуждестранни банки.

Чл. 14. Ресурсното осигуряване на стопанската дейност с чуждестранно инвестиционно участие се извършва чрез свободно договаряне със съответните български ССО или чрез внос.

Чл. 15. Стопанската дейност на ССО в страната с чуждестранно инвестиционно участие се обособява на отделен баланс. За нея се откриват отделни банкови сметки.

Чл. 16. (1) Средствата по фонд "Стопански риск" на ССО може да се използуват за компенсиране временното утежняване на материалните разходи в процеса на въвеждане и усвояване от ССО на нова техника и технологии с чуждестранно инвестиционно участие.

(2) С тези средства не може да се покриват загубите от неефективна стопанска дейност, извършвана при условията на тази наредба.

Чл. 17. (1) При изграждане на нови и модернизиране и реконструкция на съществуващи производствени мощности и внедряване на съвременни технологии с чуждестранно инвестиционно участие, когато е под формата на кредит, ССО договарят при подходящи търговски условия изплащането на кредитите да се извършва чрез доставка на продукция от нововъведените мощности и/или технологии или с друга продукция от стопанската дейност на българските участници. За целта ССО осигуряват:

1. своевременно влизане в действие и достигане на проектните мощности на обектите;

2. производство на качествена, конкурентноспособна и в необходимите количества експортна продукция.

(2) Изплащането на кредитите по ал. 1 за случаите на неизпълнение или забавено изпълнение, както и за ненадлежно качество на продукцията може да се гарантира от българските търговски банки на основата на договор със съответното ССО.

Чл. 18. (1) Внасяните във връзка с дейността по тази наредба суровини, материали, машини и съоръжения, предназначени за производство на продукция за износ, се освобождават от мито.

(2) От мито се освобождават и машините и съоръженията, които се внасят от чуждестранните участници като дялови вноски в сдруженията.

Чл. 19. Самоуправляващите се стопански организации-участнички в сдруженията, съвместно с чуждестранните партньори организират и разширяват дейността на сдружението при висока ефективност, експортна насоченост и пълна финансова и валутна самоиздръжка и самофинансиране.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Чл. 21. Българските участници в сдружението освен вноските по чл. 4 могат да внасят като дялово участие правото на ползуване или да отдават под наем незаети помещения и сгради.

Чл. 22. (1) Когато на сдружението не са предоставени сгради по реда на чл. 21, по искане на българските организации-участнички или на сдружението изпълнителните комитети на съответните народни съвети предоставят в кратки срокове под наем от държавния сграден фонд необходимите за стопанската дейност на сдруженията помещения и сгради, както и жилища за чуждестранните работници и специалисти и техните семейства.

(2) Размерът на наемите за сградите, помещенията и жилищата, предоставени на сдружението и неговите чуждестранни служители, се определя с тарифа, издадена от Комитета по цените съгласувано с Министерството на търговията и Министерството на финансите.

Чл. 23. (1) При необходимост от ново строителство за стопанската дейност и други нужди на сдружението изпълнителните комитети на съответните народни съвети предоставят с предимство на българския участник, а при няколко участници - на координатора, правото на строеж върху държавна земя.

(2) Договорите за проектиране и строителство между българския участник, на когото е отреден теренът, и проектантските и строителните организации-изпълнители се сключват с предимство, като в тях се предвиждат максимално съкратени срокове за изпълнение.

(3) Финансирането на проектите и строителството в левове и евентуално във валута се осигуряват от българските участници със собствени средства или кредити.

(4) По договореност между българските участници и сдружението проектирането и строителството може да се извършват с кредити от сдружението, като тяхното изплащане може да бъде за сметка на наемите на новопостроените сгради, предоставени за ползуване от сдружението.

(5) По преценка на българските участници и съгласувано със сдружението проектирането и строителството може да се възложат на чуждестранни проектантски и строителни организации.

(6) Новопостроените сгради се предоставят на сдружението под наем.

Чл. 24. Сдружението извършва амортизационни отчисления на движимите си вещи съгласно условията на договора за неговото създаване или с решение на управителния съвет. Амортизационните отчисления остават в негово разпореждане.

Чл. 25. Български стопански и други организации при сключване на договори със сдруженията могат да уговарят заплащането на стоки и услуги в чуждестранна валута.

Чл. 26. След облагане на определената с годишния баланс печалба на сдруженията-юридически лица, в размер 20 на сто съгласно чл. 36 от Указ № 535 делът от тази печалба на българските участници, която се използува за собствена стопанска дейност, се облага с данък в размер 10 на сто, а когато се влага в сдружение с чуждестранно участие в страната, не се облага с данък.

Чл. 27. Печалбата на българските съдружници в сдруженията, които не са юридически лица, съгласно чл. 36 от Указ № 535 се облага с данък:

1. 30 на сто - за частта, която се използува за собствена стопанска дейност;

2. 20 на сто - за частта, която се влага в сдружение с чуждестранно участие в страната.

Чл. 28. Печалбата, обложена по реда на чл. 26 и 27, не подлежи на последващо данъчно облагане.

Чл. 29. (1) Преводът в чужбина на печалбата и паричната част от ликвидационната квота на чуждестранните участници и съответната част от заплатата на чуждестранните работници и служители се извършва от средствата в конвертируема валута на сдружението.

(2) По договореност между участниците в сдружението делът от печалбата на чуждестранните участници може да се изплаща (изцяло или отчасти) със стоки и услуги от стопанската дейност на сдружението или чрез покупка на други стоки и услуги.

Чл. 30. По договореност между българските и чуждестранните участници и съгласно утвърдения му предмет на дейност сдружението може да осъществява с отделен договор представителство на чуждестранния участник в Народна република България.

Чл. 31. Сдружението може да извършва внос и износ за собствени нужди съобразно предмета му на дейност по договореност чрез български ССО с външнотърговска дейност или самостоятелно при спазване на нормативния режим за такава дейност.

Чл. 32. (1) Трудовите отношения между работниците и служителите - български граждани, и сдруженията с чуждестранно участие се уреждат с трудовия договор съгласно българското право.

(2) Председателят на управителния съвет и директорите на сдружението, които са български граждани, се избират, съответно назначават, от управителния съвет.

(3) Българският участник, а при няколко български участници - организацията-координатор, оказва съдействие на сдружението при осигуряване на квалифицирани работници и служители-български граждани.

Чл. 33. Финансовият контрол върху дейността на сдруженията с чуждестранно участие се упражнява във връзка с формирането на печалбите и изплащането на дължимите данъци, такси и мита.

Чл. 34. (1) Правоотношенията на българските органи и организации със сдружението се уреждат от българското законодателство, доколкото не са установени особени условия и други правила относно правното положение на тези сдружения.

(2) Спрямо правоотношенията по ал. 1 не се прилагат особените разпоредби, установени за стопанската дейност на ССО.