Държавен вестник, брой 48 от 23.VI

Отменена с параграф единствен, т. 3 от заключителните разпоредби на Постановление № 35 на Министерския съвет от 5 юни 1987 г. за приемане на Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги - ДВ, бр. 48 от 23 юни 1987 г.

Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за по-пълното използуване на трудовите ресурси във всички отрасли и дейности на народното стопанство чрез привличане на работа работници и служители през свободното им време и граждани, незаети в общественото производство.

Чл. 2. (1) Привличането на работа по реда на тази наредба обхваща предимно:

1. производство на стоки, резервни части, полуфабрикати, детайли и др.;

2. търговия на дребно;

3. обществено хранене;

4. туристически услуги;

5. извършване на ремонтни, проектантски, конструкторски, здравни, строителни, комунални, битови, педагогически, културни, икономически, застрахователни, административни, счетоводни, финансови-ревизионни, канцеларски, съобщителни и сервизни услуги;

6. извършване на научноизследователски и инженерно-внедрителски работи и изработване на програмни продукти;

7. правни услуги по номенклатура, утвърдена от министъра на правосъдието;

8. събиране, изкупуване и заготвяне на селскостопанска продукция, вторични суровини, билки, диворастящи плодове, гъби и др.;

9. поддържане на жилища и топлофикационни мрежи.

(2) Тези дейности чрез използуване труда на работници и служители през свободното им време и на граждани, незаети в общественото производство, да се организират предимно във:

1. цехове за ширпотреба и съпътствуващо производство в предприятията, аграрно-промишлените комплекси, кооперативните организации и др.;

2. помощни стопанства по самозадоволяването:

3. бюра за извършване услуги на населението;

4. производствените цехове за стоки и услуги към висшите и следните учебни заведения;

5. ферми, животновъдни депа и малки кланици в кооперативните организации;

6. филиали и представителства на Държавната спестовна каса в предприятията, АПК и други за извършване на комплексни безкасови услуги;

7. надомно производство;

8. други обекти за производство на стоки и за търговско, битово и туристическо обслужване.

Чл. 3. По реда на тази наредба може да се използува трудът на:

1. пенсионери, домакини, жени-майки и учащи се в трудоспособна възраст;

2. инвалиди и трудоустроени лица;

3. работници и служители в свободното им време.

Чл. 4. (1) Дейностите по чл. 2 се извършват въз основа на:

1. допълнителен трудов договор със социалистическата организация, в която работи лицето, или втори трудов договор с друга социалистическа организация;

2. трудов договор със социалистическа организация за непълно работно време.

(2) Допълнителният трудов договор на работници и служители може да бъде прекратен по искане на ръководителя на социалистическата организация, с която имат основен трудов договор, ако не изпълняват задълженията си по него.

Чл. 5. Социалистическите организации със съдействието на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети могат да организират сдружения, бюра или други звена за услуги на населението, които да работят по трудов договор с лицата, посочени в чл. 3.

Чл. 6. Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети създават условия за по-пълното използуване на трудовите ресурси по реда на тази наредба, като подпомагат стопанските организации за наемане на подходящи помещения, за оборудване на работилници, магазини, павилиони и др.

Чл. 7. (1) Работниците и служителите през свободното си време могат да сключват допълнителен трудов договор със социалистическата организация, където са на постоянна работа.

(2) Допълнителната работа по предходната алинея се извършва извън установеното работно време и тя не е в кръга на задълженията на работниците и служителите по основното им трудово правоотношение.

(3) С допълнителния трудов договор се конкретизират срокът, за който се извършва работата, продължителността на непълното работно време, мястото и характерът на работата, часовото трудово възнаграждение и др.

(4) За сключването на допълнителен трудов договор не е необходимо да има вакантна длъжност в щатното разписание или в производствения щат на социалистическата организация.

(5) Възнаграждението по допълнителния трудов договор не се взема пред вид при определяне на допълнителните трудови възнаграждения за основната работа, на възнаграждението за времето на платения отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при определяне на условията за осигуряване и изчисляване на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност както и при определяне размера на пенсията.

(6) Работниците и служителите, когато работят по допълнителен трудов договор, се считат осигурени за трудова злополука, за което социалистическите организации правят осигурителна вноска в размер 2 на сто върху допълнителното им възнаграждение.

(7) Допълнителен трудов договор не могат да сключват:

1. водачи на моторни превозни средства;

2. работещите при вредни за здравето условия, за които е въведено намалено работно време, когато допълнителната работа е при същите или подобни вредни условия.

Чл. 8. (1) Социалистическите организации могат да сключват трудов договор за непълно работно време (за часова работа) с работници и служители, с пенсионери, домакини и учащи се.

(2) С разрешение на лицето, което назначава, сключилите трудов договор по ал. 1 могат да отработват съответните часове за седмицата или месеца сумарно при седмично или месечно отчитане.

(3) На назначените на часова работа се определя съответна част от тарифната ставка (щатна заплата) и от всички полагащи се съгласно действуващите разпоредби допълнителни трудови възнаграждения за заеманата длъжност или извършваната работа.

(4) Заплащането на труда при часова работа се обвързва с действителните резултати от извършената работа, с качеството й и ефекта от нея при спазване възприетата организация на работната заплата.

(5) Домакини и учащи се, когато работят по трудов договор с непълно работно време, се считат осигурени за всички осигурителни случаи, като социалистическата организация внася в държавното обществено осигуряване 30 на сто върху брутното им трудово възнаграждение и съответното работно време им се признава за трудов стаж.

(6) Пенсионерите, когато работят по трудов договор с непълно работно време - по-малко от половината от законоустановеното работно време, получават пълния размер на пенсията си и заработеното трудово възнаграждение.

Чл. 9. Работещите по допълнителен трудов договор или по трудов договор с непълно работно време не се включват в списъчния състав на персонала. Техните трудови възнаграждения се изплащат от получените приходи за извършената дейност. В организациите и предприятията, които прилагат Правилника за икономическия механизъм, тези възнаграждения са за сметка на резултативния фонд "Работна заплата", като с начислената сума се увеличава максимално възможният фонд "Работна заплата".

Чл. 10. (1) Педагогически услуги по допълнителен трудов договор за непълно работно време със социалистически организации, читалища, клубове, народни съвети, висши и други учебни заведения могат да оказват педагози, научни работни и други специалисти по ред, установен от министъра на народната просвета и председателя на Комитета за култура и съгласуван с Министерството на финансите и Комитета по труда и социалното дело във:

1. курсове и школи за изучаване на чужди езици, машинопис, стенография, общообразователни предмети, музика, изобразително изкуство, балет, танци, различни спортни дисциплини;

2. подготвителни курсове за постъпване в учебни заведения, школи и др.;

3. подготвителни курсове за работници и селскостопански труженици.

(2) Здравни услуги въз основа на допълнителен трудов договор или трудов договор за непълно работно време със социалистическа организация могат да извършват здравни работници по ред, установен от министъра на народното здраве и съгласували с Комитета по труда и социалното дело и Министерството на финансите.

Чл. 11. Проектантски услуги въз основа на допълнителен трудов договор или трудов договор за непълно работно време с проектантска организация могат да извършват архитекти, инженери, техници и други специалисти, които притежават съответната правоспособност.