Държавен вестник, брой 55 от 17.VII

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда правния режим на морските пространства на Народна република България в Черно море, върху които тя упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с вътрешното си законодателство, както и с международните договори, по които тя е страна, и с общопризнатите принципи и норми на международното право.

Морски пространства на Народна република България

Чл. 2. (1) Морските пространства на Народна република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Народна република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.

(3) В прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона Народна република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.

Цели

Чл. 3. Целите на този закон са: защита на правата и законните интереси на Народна република България в морските пространства, на нейния суверенитет и сигурност; използуване на Черно море за мирни цели и в интерес на сътрудничеството с черноморските и другите страни; улесняване на морските съобщения и осигуряване безопасността на корабоплаването; развитие на научните изследвания и използуване на морските ресурси; опазване на морската среда и поддържане на екологичното равновесие.

Контрол за спазване на правния режим на морските пространства на Народна република България

Чл. 4. Контролът за спазване на правния режим в морските пространства на страната се организира и осъществява от компетентните държавни органи съобразно разпоредбите на този закон и на другите нормативни актове.

Обхват

Чл. 5. Вътрешните морски води на Народна република България включват:

1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;

3. водите на:

а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;

б) Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос;

4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Рохи.

Посещение на чуждестранен кораб, използуван с търговска или хуманна цел

Чл. 6. Чуждестранен кораб, използуван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.

Посещение на чуждестранен военен или подводен кораб

Чл. 7. (1) Чуждестранен военен или подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Народна република България и държавата на знамето.

(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението за корабите на черноморските държави и 45 дни - за корабите на другите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Народна република България и държавата на знамето.

Посещение на чуждестранен държавен кораб, използуван с нетърговска цел

Чл. 8. Чуждестранен държавен кораб, използуван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Народна република България и държавата на знамето.

Посещение на чуждестранен атомен кораб

Чл. 9. (1) Чуждестранен атомен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 7.

(2) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от органите на Министерството на транспорта.

(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.

(4) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, органите на Министерството на транспорта нареждат корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Народна република България не носи отговорност.

(5) Предходните алинеи се прилагат и за корабите, превозващи ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества.

Посещение на чуждестранен военен атомен кораб

Чл. 10. (1) Чуждестранен военен атомен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда, установен в чл. 7. Проверката на документите за безопасност на кораба, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, се извършват от органите на Министерството на народната отбрана на определено от тях място.

(2) Разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен атомен кораб. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на народната отбрана.

Влизане във вътрешните морски води без предварително разрешение

Чл. 11. Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води по чл. 7-10 не се изисква:

1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, ръководител на правителство или на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;

2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.

Освобождаване от такси

Чл. 12. Чуждестранните военни кораби и корабите по чл. 11, т. 1 се освобождават от такси при посещението си в пристанищата, но заплащат оказаните им услуги.

Използуване на радиоелектронни средства

Чл. 13. (1) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води, в пристанищата и рейдовете, се забранява да използуват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да използуват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи.

(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и териториалното море могат да ги използуват на принципа на взаимност.

Ред за посещение и престой

Чл. 14. (1) Редът за посещение и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или на други лица, както и връзката на кораба с брега, се определя от законодателството на Народна република България.

(2) Посещението и престоят в откритите пристанища и водните бази и плаването във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Закрити пристанища и рейдове

Чл. 15. Пристанищата и рейдовете, закрити за посещение от чуждестранни кораби, се определят от Министерския съвет и се обявяват в "Известие до мореплавателите".

Обхват

Чл. 16. (1) Териториалното море на Народна република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с ширина 12 морски мили, измервана от изходните линии.

(2) За изходни линии служат линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 5.

Разграничаване от териториалното море на съседните държави.

Чл. 17. Териториалното море на Народна република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.

Държавна морска граница

Чл. 18. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Народна република България.

Право на мирно преминаване

Чл. 19. (1) Корабите на всички държави се ползуват с право на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и международното право.

(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за този вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.

(3) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

Нарушения на условията на мирното преминаване

Чл. 20. Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:

1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Народна република България или по какъвто и да е друг начин в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на обединените нации;

2. маневри или учения с използуване на какъвто и да е вид оръжие;

3. всякаква дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;

4. какъвто и да е акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;

5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;

6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;

7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;

8. каквото и да е умишлено и сериозно замърсяване на морската среда;

9. всякаква риболовна дейност;

10. каквато и да е научноизследователска или хидрографна дейност;

11. всяка дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;

12. всяка друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.

Освобождаване от такси за преминаване

Чл. 21. Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.

Временно преустановяване на мирното преминаване

Чл. 22. С оглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използуване на оръжие, Министерството на народната отбрана, съгласувано с Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в определени участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в "Известие до мореплавателите".

Задължения на чуждестранния кораб

Чл. 23. (1) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, санитарните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на природната среда.

(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи вдигнато своето знаме, а невоенният кораб - и знамето на Народна република България.

(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:

1. да използува корабните лодки освен в случай на бедствие - за търсене и спасяване на хора;

2. да извършва водолазна и подводна дейност;

3. да държи риболовните си уреди в работно положение;

4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;

5. да се правят снимки, скици и измервания на крайбрежни райони и на пристанищата;

6. преднамерено да засяда или да се потопява;

7. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използуването на морските ресурси.

Задължения на чуждестранен атомен кораб и на кораб, превозващ опасни вещества

Чл. 24. Чуждестранните атомни кораби и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.

Задължения на чуждестранен подводен кораб

Чл. 25. (1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.

(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.

Използуване на радиоелектронни средства

Чл. 26. Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използува само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори - само за навигационни цели.

Водолазна дейност

Чл. 27. Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, установен от министъра на народната отбрана, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.

Уведомявяне при бедствие или непреодолима сила

Чл. 28. Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.

Охрана на морската държавна граница

Чл. 29. (1) Охраната на морската държавна граница и контролът за спазване на граничния режим в териториалното море и вътрешните морски води се осъществяват от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.

Мерки спрямо чуждестранен невоенен кораб

Чл. 30. (1) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на народната отбрана и Министерството на транспорта имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:

1. да поискат да вдигне държавното си знаме;

2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;

3. да предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;

4. да го спрат и извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 20, 22, 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Народна република България е страна;

5. да го спират и задържат в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;

6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.

(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на народната отбрана могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.

Гражданска юрисдикция

Чл. 31. (1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Народна република България в прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.

(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.

(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през него след излизане от вътрешните морски води, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.

(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.

Наказателна юрисдикция

Чл. 32. (1) Наказателната юрисдикция на Народна република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:

1. престъпление, извършено от български гражданин;

2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Народна република България или български гражданин;

4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;

5. противозаконно лишаване от свобода;

6. престъпление против мира и човечеството.

(2) Наказателната юрисдикция на Народна република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.

Процесуални действия при други престъпления в териториалното море

Чл. 33. Компетентните български органи могат да извършват предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът.

Уведомяване на дипломатическия агент

Чл. 34. При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по предходния член по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът, ако капитанът поиска това.

Мерки спрямо чуждестранен военен кораб и държавен кораб, използуван с нетърговска цел

Чл. 35. Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използуван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.

Обезщетение за вреди

Чл. 36. За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използуван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.

Обхват

Чл. 37. Прилежащата зона на Народна република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Права на Народна република България в прилежащата зона

Чл. 38. В прилежащата зона Народна република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и санитарните разпоредби в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

Мерки срещу нарушения в прилежащата зона

Чл. 39. При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите по предходния член, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на народната отбрана имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

Обхват

Чл. 40. Континенталният шелф на Народна република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Разграничаване на континенталния шелф на съседните държави

Чл. 41. Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Права на Народна република България върху континенталния шелф

Чл. 42. (1) Народна република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за проучване, разработване, използуване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.

(2) В континенталния шелф Народна република България има изключително право:

1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;

2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използуването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Проучване, разработване и използуване

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1999 г.)

Полагане на кабели и тръбопроводи

Чл. 44. (1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използуването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.

(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Народна република България и заинтересуваната държава.

Мерки срещу нарушения в континенталния шелф

Чл. 45. (1) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Народна република България, органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на народната отбрана и на Министерството на транспорта вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

(2) При вземането на мерки по предходната алинея се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът.

Обхват

Чл. 46. Изключителната икономическа зона на Народна република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Външни граници

Чл. 47. Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Права на Народна република България

Чл. 48. В изключителната икономическа зона Народна република България осъществява:

1. суверенни права за проучване, разработване, използуване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използуването на зоната;

2. изключителни права и юрисдикции, свързани със:

а) създаването и използуването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;

б) извършването на морски научни изследвания;

в) опазването на морската среда;

3. други права, произтичащи от международните договори, по които Народна република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.

Права на други държави

Чл. 49. В изключителната икономическа зона всички държави се ползуват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използуване на морето за тези цели.

Режим на риболов

Чл. 50. (1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона освен въз основа на споразумение между Народна република България и държавата на знамето.

(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.

Мерки срещу нарушения на режима в изключителната икономическа зона

Чл. 51. При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Народна република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 45.

Контрол за спазване на режима

Чл. 52. Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по реда, определени от Министерския съвет.

Научни изследвания, извършвани от български организации

Чл. 53. Научноизследователска и проучвателна дейност в морските пространства на Народна република България се осъществява от български организации по програми, координирани и утвърдени от компетентните органи.

Научни изследвания, извършвани от чужди граждани и организации във вътрешните морски води и териториалното море

Чл. 54. Научни изследвания и проучвателна дейност във вътрешните морски води и териториалното море могат да се извършват от чужди граждани и организации само с разрешение на Министерския съвет при определени от него условия.

Научни изследвания, извършвани от чужди граждани и организации в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона

Чл. 55. (1) Чужди граждани и организации могат да извършват научни изследвания и проучвателна дейност на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона с разрешение на Министерския съвет. Разрешението се дава, ако изследванията са предназначени изключително за мирни цели и за разширяване на познанията за морската среда, извършват се с безопасни методи и средства и не създават затруднения за страната при упражняване на суверенните й права и юрисдикция.

(2) При искането на разрешение чуждите граждани и организации са длъжни да предоставят по официален път пълна информация за характера, целите и местоизвършването на проектираното изследване, предвидените методи и средства за осъществяването му и други необходими данни.

(3) Министерският съвет може да не даде разрешение, когато:

1. научните изследвания имат непосредствено значение за проучването и използуването на естествените богатства на континенталния шелф и изключителната икономическа зона;

2. научните изследвания включват сондиране на морското дъно или използуването на взривни вещества или вещества, вредни за морската среда;

3. научните изследвания предвиждат строителство и използуване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;

4. представената информация е неточна или не са изпълнени задължения по разрешени преди това изследвания.

Задължения на чужди граждани и организации при извършване на научни изследвания на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона

Чл. 56. При извършване на научните изследвания чуждите граждани и организации са длъжни:

1. да осигурят правото на участие на български организации в осъществяването на научноизследователския проект;

2. да предоставят достъп на български организации до предварителните данни и окончателните резултати и заключение от изследванията, както и достъп до всички проби, образци и други данни, получени при изследванията, и информация за тях;

3. незабавно да уведомяват Министерския съвет за всяко съществено изменение в програмата на изследванията;

4. своевременно да демонтират и изнесат от района научноизследователските съоръжения, когато изследването завърши, ако не е договорено друго.

Спиране или прекратяване на научните изследвания

Чл. 57. Министерският съвет или упълномощен от него орган може да спре или да прекрати научните изследвания, извършвани от чужди граждани и организации, ако те се осъществяват в нарушение на условията, при които е дадено разрешението.

Забрана за замърсяване на морската среда

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) Забранява се изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби, въздухоплавателни средства, платформи или други изкуствени съоръжения на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на морето вещества, както и всяко друго замърсяване на морската среда във вътрешните морски води и в териториалното море.

(2) Забранява се замърсяването на морската среда в изключителната икономическа зона, което може да увреди интересите на страната, както и изхвърлянето и изливането на посочените в предходната алинея отпадъци и вещества над допустимите международни норми и стандарти, приети от Народна република България.

Мерки спрямо невоенен кораб при замърсяване на морските пространства

Чл. 59. (1) Когато съществуват сериозни основания да се смята, че невоенен кораб, преминаващ през вътрешните морски води, териториалното море или изключителната икономическа зона, е нарушил разпоредбите на този закон, на друг нормативен акт или на международен договор относно предотвратяване на замърсяването на морската среда, органите на Комитета за опазване на природната среда, на Министерството на транспорта и на Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели могат да предприемат съответни действия, включително:

1. да изискат от капитана на кораба да представи необходимата информация, за да се установи дали е извършено нарушението;

2. да извършат проверка на кораба, ако сметнат, че информацията е недостатъчна;

3. да задържат кораба за търсене на съответна отговорност.

(2) При необходимост органите по предходната алинея могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на народната отбрана.

Правна помощ при замърсяване на морска среда на друга държава

Чл. 60. (1) При сериозно замърсяване на морската среда във вътрешните морски води, териториалното море или изключителната икономическа зона на друга държава Народна република България по нейна молба й оказва правна помощ, като извършва разпит на лица, проверка на документи или на техническото състояние на кораба, извършил замърсяването, когато той се намира в пристанище или във вътрешните морски води на страната. Такава помощ се оказва и по искане на държавата на знамето на кораба.

(2) Правната помощ по предходната алинея се оказва при условия на взаимност.

Мерки при морски произшествия

Чл. 61. При повреда, авария или друго морско произшествие в морските пространства на страната, което създава опасност за замърсяване на морската среда, крайбрежието или за увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема всички необходими мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.

Забрана за отплаване на кораб, създаващ опасност за замърсяване на морската среда

Чл. 62. Органите на Министерството на транспорта забраняват отплаването на кораб, намиращ се във вътрешните морски води, пристанище или рейд, ако техническото състояние на кораба не осигурява спазването на приетите от Народна република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на морската среда.

Контрол за предотвратяване на аварии и изтичане на замърсители

Чл. 63. При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използуването на природните ресурси в морските пространства на Народна република България Комитетът за опазване на природната среда съвместно с Министерството на транспорта упражнява контрол за спазването на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.

Уведомяване за допуснато замърсяване

Чл. 64. Когато съществува реална опасност замърсяването в морските пространства на страната да се разпространи във водите на друга черноморска държава, тя се уведомява по дипломатически път.

Морски пътища и система за разделно движение

Чл. 65. С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери и препоръчани пътища в териториалното море - за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в "Известие до мореплавателите"

Навигационно осигуряване

Чл. 66. (1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води и в териториалното море се осъществява от Министерството на народната отбрана, а в пристанищата и каналите - от Министерството на транспорта.

(2) Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се строят от други ведомства с разрешение на Министерството на народната отбрана и Министерството на транспорта.

Изхвърляне на земни маси и дънни утайки

Чл. 67. Изхвърлянето на земни маси и дънни утайки в морските пространства на страната се разрешава само в райони, определени от Министерството на народната отбрана, съгласувано с Министерството на транспорта и с Комитета за опазване на природната среда.

Осигуряване безопасност на корабоплаването при строителството на изкуствени острови и други съоръжения

Чл. 68. (1) Изкуствените острови, инсталации и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се изграждат извън признатите и имащи съществено значение за международното корабоплаване пътища. Те се означават със светещи и други знаци.

(2) Около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти.

(3) Съоръженията, които не се използуват, своевременно се демонтират и изнасят от района от организацията, която ги стопанисва, до степен, осигуряваща безопасност на корабоплаването.

Обявяване измененията в навигационната обстановка

Чл. 69. Измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води и в териториалното море, както и в изключителната икономическа зона в случаите по предходния член се обявяват в "Известие до мореплавателите".

Организация за спасяване

Чл. 70. В района за търсене и спасяване, за който Народна република България отговаря, Министерството на транспорта поддържа организация за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

Условия за преследване

Чл. 71. Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е:

1. нарушил българските закони по време на пребиваването му във вътрешните морски води или териториалното море;

2. извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и санитарните разпоредби в прилежащата зона;

3. извършил нарушение на разпоредбите за опазване на морската среда от замърсяване и за режима на континенталния шелф и изключителната икономическа зона, включително и на зоните за безопасност около изкуствените острови и други съоръжения.

Ред за преследване

Чл. 72. (1) Преследването може да започне, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира: във вътрешните води или в териториалното море за нарушение по чл. 71, т. 1; в прилежащата зона за нарушение по чл. 71, т. 2; в изключителната икономическа зона или над континенталния шелф за нарушение по чл. 71, т. 3.

(2) Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.

(3) Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на народната отбрана или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответни отличителни знаци. То се води непрекъснато, докато преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на друга държава.

Отвеждане до българско пристанище

Чл. 73. Задържаният кораб съгласно разпоредбите на тази глава може да бъде отведен до най-близкото българско пристанище за разследване и търсене на отговорност.

Обезщетение за вреди

Чл. 74. При неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море се дължи обезщетение за претърпените от кораба вреди.

Наказание при потопяване и изхвърляне на кораб

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море или във вътрешните морски води или го изхвърли на брега.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега.

Наказания при замърсяване и промишлен риболов

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 500 до 500 000 лв.:

1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 58, ал. 2;

2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и капитан на чуждестранен невоенен атомен кораб, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазването на природната среда.

Наказания за нарушения във вътрешните морски води, при мирното преминаване и при морските научни изследвания

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 2000 до 200 000 лв. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който:

1. влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;

2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;

3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 13 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;

4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1-5 и 7, чл. 24 и 26.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва всеки, който извършва научни изследвания и проучвателна дейност без надлежно разрешение в морските пространства на страната или в нарушение на даденото разрешение.

Наказания за други нарушения

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който наруши други разпоредби на закона или на правилника за прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Особени правила при административнонаказателното производство

Чл. 79. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове от длъжностни лица на съответните министерства и други ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства на страната.

(2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичане на срока за възражения. Ако случаят е сложен от фактическа или правна страна или се налага да се събират нови доказателства, административнонаказващият орган може да се произнесе и по-късно.

(3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазване на морската среда, се издават от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от министъра на транспорта, или от упълномощени от тях длъжностни лица, а за останалите нарушения - от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица.

(4) С наказателното постановление може да се определи заплащането на парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) Наказателното постановление в частта му, с която е определено обезщетение, може да се обжалва и от корабопритежателя. По отношение на него то се счита за връчено с връчването му на капитана на кораба.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.) Наказателните постановления, с които е наложена глоба или определено обезщетение под 100 000 лв., подлежат на обжалване пред окръжния съд. Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Прилагане на общия закон

Чл. 80. Установяването на нарушенията, издаването на наказателни постановления, присъждането на парични обезщетения за причинените вреди, обжалването на наказателните постановления и тяхното изпълнение стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания, доколкото не е определено друго в този закон.

Обезпечителни мерки

Чл. 81. (1) За обезпечаване събирането на глобата и обезщетението, наложени по тази глава, чуждестранният невоенен кораб, независимо от собствеността му, се задържа със съставянето на акта за установяване на нарушението.

(2) Чуждестранен невоенен кораб може да бъде задържан и за обезпечаване на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Задържането се извършва от Държавната инспекция по корабоплаване и се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено обезпечение на иска от компетентния съд по местонахождението на кораба.

(3) В случаите по предходните алинеи корабът се освобождава след депозиране в българска банка на парична или банкова гаранция в размер на определените с наказателното постановление суми, съответно в размер на иска, за който е допуснато обезпечението.