Държавен вестник, брой 24 от 26.III

145. Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й.

(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.)

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм. ДВ бр. 46 от 1989 г.) Заетите лица за извършване на краткотрайни услуги на държавните, обществените, кооперативните предприятия, учреждения и организации се считат осигурени само за трудова злополука. Не подлежат на задължително осигуряване наетите на работа от частни лица за извършване на краткотрайни услуги.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) По този дял от Кодекса на труда се осигуряват и:

а) упражняващите свободна професия писатели, журналисти, художници, скулптори, композитори, музиколози, концертиращи артисти и музиканти-педагози;

б) адвокатите;

в) шофьорите от Съюза за обществен автомобилен транспорт (СОАТ, бивш СТОП) и от преносно-превозните задруги, работещи със собствени моторни коли;

г) аспирантите - само за трудова злополука;

д) учащите се във висши и средни учебни заведения през време на производствената им практика - само за трудова злополука;

е) лицата, ненавършили 15-годишна възраст, указани в чл. 113 само за трудова злополука.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Осигурителните вноски на осигурените по букви "а", "б" и "в" са за тяхна сметка.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Условията за осигуряване на изброените категории лица се определят с наредба. По същия начин могат да се включат за задължително или доброволно осигуряване и други категории лица.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г., заличена, ДВ, бр. 44 от 1984 г.)

146. Държавното обществено осигуряване на работниците и служителите обезпечава:

а) (Доп. ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 27 от 1975 г.) парични обезщетения и помощи при временно загубване на трудоспособността поради болест, злополука, бременност, раждане, отглеждане на малко дете, карантина, гледане на болен член на семейството, както и добавка към трудовото възнаграждение при трудоустрояване на бременни и на лица с временно намалена трудоспособност на по-ниско платена работа;

б) пенсия за инвалидност, пенсия поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в случай на смърт на лицето, което ги е издържало;

в) провеждане мероприятия за трудоустрояване на трудовите инвалиди и за подобряване на културно-битовото положение на работниците, служителите и пенсионерите;

г) набавяне необходимите ортопедически апарати, протези, уреди, ортопедически обуща и др. подобни;

д) (Отм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.)

е) (Отм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.)

ж) (Отменена ДВ, бр. 68 от 1970 г.)

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Медицинската помощ е безплатна съгласно специален закон. Пенсиите на работниците и служителите за инвалидност и старост, както и наследствените пенсии се уреждат с отделен закон.

(Нова - ДВ, бр. 68 от 1970 г.) Погребенията на гражданите в Народна Република България са безплатни и се извършват за сметка на бюджетите на съответните народни съвети.

147. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 104 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) За провеждане на държавното обществено осигуряване осигурителите и осигурените внасят осигурителни вноски. Осигурителните вноски се определят в процент върху:

1. брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход;

2. среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход, от който е изчислено паричното обезщетение за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж;

3. средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура.

147а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, се определя със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване".

(Изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Осигурителната вноска по ал. 1 не се внася от лицата, които са осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване и в случаите по чл. 147, т. 2 и 3.

148. (Доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм., бр. 28 от 1996 г., в сила от 1 март 1996 г.) Работодателите нямат право да удържат осигурителните вноски, които са за тяхна сметка, от възнаграждението на осигурените лица.

Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица за всички осигурителни случаи, се удържат от брутното им трудово възнаграждение.

149. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Невнасянето от предприятието, учреждението или организацията следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии.

150. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г. и ДВ, бр. 24 от 1963 г., бр. 100 от 1992 г.) През времето, прекарано в отпуск поради болест по предписание на здравните органи, на работниците и служителите се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение в зависимост от продължителността на трудовия стаж в следните размери от полученото трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 153:

а) (Предишна б. "б" - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) от шест месеца до 10 години трудов стаж 70 %;

б) (Предишна б. "в" - изм., ДВ, бр. 99 от 1965 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г.) от 10 до 15 години трудов стаж 80%;

в) (Предишна б. "г" - нова, ДВ, бр. 99 от 1965 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г.) над 15 години трудов стаж 90 %.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 1965 г., изм., бр. 53 от 1973 г.) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от 15 дни, от 16-тия ден размерите на паричните обезщетения по букви "а" и "б" се увеличават съответно на 80% и 90%.

(Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г., бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) На ненавършилите 18-годишна възраст до навършването на 6 месеца трудов стаж паричното обезщетение се изплаща по размера, посочен в буква "а".

(Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 99 от 1965 г.) При трудова злополука (професионално заболяване) паричното обезщетение се изплаща в размер на 90% независимо от продължителността на трудовия стаж.

150а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1963 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 1936 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1965 г.).

150б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) Предприятията, учрежденията и организациите възстановяват по бюджета на държавното обществено осигуряване едновременно с осигурителните вноски за съответния месец сумите, изплатени за парични обезщетения поради временна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука при травматични увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при увреждане на здравното състояние, настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия условия.

151. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г. и бр. 24 от 1963 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На сезонни работници и служители парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест се изплаща, ако до деня на настъпване на нетрудоспособността имат не по-малко от 3 месеца трудов стаж през последната година или не по-малко от 10 месеца в течение на последните две години. Паричното обезщетение в тези случаи се изплаща за не повече от 75 календарни дни. При трудова злополука или професионално заболяване парично обезщетение се изплаща съгласно общите правила.

152. Парично обезщетение поради временна нетрудоспособност се дава от първия ден на настъпване нетрудоспособността до възстановяване на трудоспособността или до установяване на инвалидността от трудово-експертна лекарска комисия.

(Нова - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато временната нетрудоспособност е настъпила до два месеца след уволнението на работника или служителя, временно нетрудоспособният има право на парично обезщетение до 75 календарни дни.

(Предишна ал. 2 Изв., бр. 92 от 1957 г.) Редът за установяване нетрудоспособността и сроковете за изплащане поради временна нетрудоспособност се определят от Министерския съвет.

153. (Изм. Изв., бр. 92 от 1957 г. и ДВ, бр. 24 от 1963 г., изм., ДВ, бр. 46 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от средно-дневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от не повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода.

За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят:

1. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи;

2. не е бил осигурен за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване;

3. не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции;

4. е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж;

5. е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете. За дните, включени в периода по ал. 1, през които работникът или служителят е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност или за бременност и раждане от общественото осигуряване, се взема предвид средно-дневното възнаграждение, определено по ал. 1 и 2, от което е изчислено обезщетението.

Условията и редът за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения се определят с правилник."

154. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите, месечните добавки за деца и други обезпечения по общественото осигуряване се изплащат от предприятието, учреждението и организацията.

155. (Предишен текст на чл. 154 - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Лишават се от право на парично обезщетение работници и служители, които:

а) умишлено увреждат здравето си или се преструват на болни (симуланти), като изплатените преди това парични обезщетения подлежат на връщане;

б) нарушават режима, установен за тях от лекаря, който ги лекува, или не се явяват без уважителни причини на лекарски прегледи.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 24 от 1963 г.) За някои случаи, установени с наредба, при които заболяването е настъпило по вина на работника или служителя, той може да бъде лишен от обезщетение за срок до 5 дни, а за останалите дни се изплаща парично обезщетение на семейството на осигурения 50% от установените размери.

155а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) На бременните работнички и служителки, трудоустроени на нова работа или при намален работен ден и други облекчени условия по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г., на които трудовото възнаграждение за работата, на която са трудоустроени, е по-ниско от средното месечно брутно трудово възнаграждение, получено през последните 12 месеца преди месеца на трудоустрояване, се изплаща добавка от Общественото осигуряване в размер на разликата до това възнаграждение. Тази добавка се изплаща от деня на трудоустрояването до започване на отпуска за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане.

156. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., ДВ, бр. 15 от 1968 г., бр. 53 от 1973 г. и бр. 27 от 1986 г.) Работничките и служителките имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение през време на отпуск поради бременност и раждане в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г. Това право имат и работничките и служителките, на които е разрешен отпуск да гледат осиновено от тях дете преди навършване на определената възраст според поредността на детето.

(Изм. - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Паричното обезщетение се изплаща в размер на 100 % от възнаграждението по чл. 153.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г. изм., ДВ, бр. 27 от 1986 г.) През времетраенето на отпуска по член 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г. на лицето, което ползува този отпуск, се изплаща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на минималната месечна заплата, установена за страната.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., ДВ, бр. 44 от 1984 г. и бр. 27 от 1986 г.) В случаите, когато не се ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г., или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи, се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната. Ако майката (осиновителката) е починала, обезщетението се изплаща на бащата (осиновителя) или на лицето по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г., което е поело отглеждането на детето, ако това лице работи.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Обезщетението за отглеждане на малко дете по предходните алинеи не се изплаща, когато детето е настанено в детски ясли или в друго детско заведение.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничките и служителките, уволнени при условията на чл. 333 от Кодекса на труда от 1986 г., имат право на парично обезщетение поради бременност и раждане независимо от това, че временно не са заети на работа.

157. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г., изм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.) Паричното обезщетение за бременност и раждане се изчислява по реда на чл. 153 и чл. 156, ал. 2.

158. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г. и бр. 53 от 1973 г.) При отсъствие от работа на работника или служителя поради карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, аборт, за гледане на болен човек от семейството или за гледане на карантинирани деца от семейството вместо трудово възнаграждение се изплаща парично обезщетение по условията на членове 150, 153 и 154.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) За гледане на болно дете до 16-годишна възраст или за придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина на родителите - майката или бащата, се изплаща парично обезщетение до 60 дни в една календарна година. В този срок не се включват отпуските за гледане на болни деца от инфекциозни болести, гледане на кърмаче в стационар, карантинирани деца и за гледане на болен член от семейството над 16 години.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г., изм., бр. 44 от 1984 г.) За гледане на болно дете до навършване на 9-годишна възраст паричното обезщетение се изплаща в размер на 100% от полученото трудово възнаграждение по чл. 153.

(Нова - ДВ, бр. 53 от 1973 г.) Условията за разрешаването на отпуск и сроковете за изплащането на паричното обезщетение по този член се определят с правилник.

159. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Трудовата злополука се установява от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията с акт в 3-дневен срок, считан от деня на злополуката, а професионалното заболяване - в 3-дневен срок от неговото констатиране.

При отказ на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията да състави акта той се съставя от председателя на профкомитета, от неговия заместник или от работническия инспектор по труда.

В случай, че актът за злополука или за професионално заболяване не бъде съставен, пострадалият или неговите наследници имат право в 6-месечен срок да поискат неговото съставяне. Ако този срок бъде пропуснат, пострадалият или неговите наследници могат да заведат установителния иск в срок до 3 години от деня на злополуката или от констатиране на професионалното заболяване. Когато срокът бъде пропуснат по уважителни причини, съдът може да приеме иска за разглеждане и след изтичане на срока.

Лицата, които до влизане на настоящия закон в сила по уважителни причини са пропуснали срока за предявяване на иск за установяване на трудова злополука, настъпила след 9 септември 1944 г., както и тези чиито искове до влизане на Кодекса на труда в сила са били отхвърлени поради пропущане на срока, а също и техните наследници могат до 31 декември 1959 г. да предявят иск за установяване на трудовата злополука.

160. При раждане на дете, ако поне един от родителите е работник или служител или пенсионер, се дава еднократна помощ по размери, определени със закон или указ.

На лицата от същите категории се плащат месечни добавки за деца при условията и по размерите, определени със закон или указ.

161. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) На уволнения не по негова вина работник или служител, който не е могъл да бъде настанен на работа в продължение на определен срок от уволнението или регистрирането му, се изплащат парични помощи по установени с наредба условия, размери и срокове.

162. (Изв., бр. 92 от 1957 г.;изм бр. 27 от 1986 г.; изм. бр. 28 от 1996 г.) При прекратяване на трудовия договор поради смърт на работника или служителя (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.) децата на починалия и съпругата (съпругът), имат право на парична помощ в размер една минимална месечна работна заплата за страната, а при смърт на работника или служителя поради трудова злополука или професионално заболяване - в размер една и половина минимални месечни работни заплати за страната. Децата имат право на помощта по този член, ако не са навършили 18-годишна възраст, учащите се в учебни заведения - 24-годишна възраст, а трайно нетрудоспособните - независимо от възрастта.

Когато починалият не е оставил съпруга (съпруг) или деца, право на помощ имат родителите, ако са били издържани от него.

163. (Предишен текст на чл. 161 - Изв., бр. 92 от 1957 г., отменен - ДВ, бр. 68 от 1970 г.).

164. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Условията, сроковете и редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне осигурителни вноски за зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане на трудовия стаж и осигуреното време по различните осигуровки и по отменените осигурителни закони, правилници и устави се определят с правилник.

По делата за установяване на трудов стаж и на трудова злополука държавата не отговаря за разноските.

165. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Паричните обезщетения и помощите, получавани по този кодекс, не могат да се отстъпват или залагат за задължение. Те не подлежат на запор освен за задължения за издръжка, за вземания по държавното обществено осигуряване и за задължения, произтичащи от престъпления.

166. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Паричните обезщетения и помощите, които се изплащат от държавното обществено осигуряване, се освобождават от данъци и всякакви такси.

167. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Освобождават се от всякакви такси книжата и документите, които се подават, издават или съставят във връзка с осигуряването, обезщетяването и изплащането на суми по този дял на кодекса.

168. (Нов - Изв., бр. 92 от 1957 г.) Сумите по държавното обществено осигуряване, неправилно внесени като осигурителни вноски, могат да бъдат поискани обратно в срок от 3 години, считан от датата на внасянето.

169. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1992 г.) Дължимите вноски по държавното обществено осигуряване се събират при просрочие с лихвата, определена за държавните вземания.

170. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване на работниците и служителите се съставя от Министерството на икономиката и планирането, съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи.

171-174. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.)

175. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.).

176. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1986 г.).

177. (Изм. и доп. - Изв. бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 90 от 1965 г.; ДВ, бр. 27 от 1986 г.; отм. бр. 100 от 1992 г.)

177а-185. (Отм. - ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.)