Държавен вестник, брой 85 от 31.X

Член 17

Правоспособност и дееспособност

1. Правоспособността и дееспособността на лицето се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е то.

2. Правоспособността на юридическите лица се определя от законодателството на договарящата страна, по което са били създадени.

3. При сключване на сделки за задоволяване на всекидневни нужди дееспособността на лицето се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключват.

Член 18

Обявяване на отсъствуващи и починали лица

1. Обявяването на лицето за отсъствуващо или обявяването на неговата смърт се извършват от органите на договарящата страна, чийто гражданин е било то според последните получени данни.

2. Органите на правосъдието на едната договаряща страна може да обявяват гражданин на другата договаряща страна за отсъствуващ или починал по молба на лице, живеещо на нейната територия, ако правата и интересите му произтичат от законодателството на тази договаряща страна.

3. В случаите по ал. 1 и 2 органите на договарящите страни прилагат законите на държавата, чийто гражданин е било лицето според последните получени данни.

Член 19

Обявяване на недееспособност

При обявяване на пълна или ограничена недееспособност се прилага законодателството и са компетентни органите на правосъдието на договарящата страна, чийто гражданин е лицето.

Член 20

1. Ако органът на правосъдието на една от договарящите страни намери, че има основание за обявяване на недееспособност на гражданин на другата страна, чието местожителство или местопребиваване е неговата територия, той уведомява за това органа на правосъдието на другата договаряща страна.

2. Ако органът на правосъдието, уведомен съгласно предходната алинея, не се произнесе в срок от три месеца или съобщи, че по-нататъшните действия може да се осъществят от органа на правосъдието по местожителството или местопребиваването на лицето, последният води производството за обявяване на недееспособността съгласно законодателството на своята държава, стига причината за лишаването от дееспособност да се предвижда и от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето. Решението за лишаване от дееспособност се изпраща на съответния орган на другата договаряща страна.

3. В случаи, които не търпят отлагане, органът на правосъдието по местожителството или местопребиваването на лицето, което е гражданин на другата договаряща страна и подлежи на лишаване от дееспособност, може да издаде разпореждане за защита на това лице или на неговото имущество. Препис от решението по тези разпореждания се изпраща на компетентния орган на другата договаряща страна и ако той постанови друго, разпорежданията се отменят.

Член 21

Разпоредбите на чл. 19 и 20, ал. 1 и 2 се прилагат и при обявяване дееспособността на лице, което преди това е било обявено за пълно или ограничено недееспособно.

Член 22

Брак

1. Условията за сключване на брак се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са лицата, сключващи брака.

2. Сключването на брака и неговата форма се определят от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.

Член 23

Лични и имуществени отношения

1. Личните и имуществените отношения между съпрузи, граждани на едната договаряща страна, които имат постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, чиито граждани са.

2. Ако единият от съпрузите има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата договаряща страна, но и двамата са граждани на една от тези страни, техните лични и имуществени отношения се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са.

3. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият - на другата, техните лични и имуществени отношения се уреждат от законодателството на договарящата страна, на чиято територия са имали последно съвместно местожителство.

4. Компетентни органи за разглеждане на личните и имуществените отношения между съпрузите са органите на договарящата страна, чиито закони са приложими съгласно предходните алинеи. Ако обаче съпрузите са граждани на едната от договарящите страни, но имат местожителство на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите и на тази страна.

5. Относно разпореждането с недвижими имоти на съпрузите се прилага законодателството на договарящата страна, в която се намират тези имоти.

Член 24

Развод

1. По делата за развод компетентни са органите на тази договаряща страна, чиито граждани са съпрузите при подаване на молбата за развод. Ако съпрузите имат местожителство на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите и на тази страна. Ако единият от съпрузите има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата, компетентни са органите и на двете договарящи страни. Условията за развода се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите.

2. Ако при подаването на молбата за развод единият от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият - гражданин на другата договаряща страна и двамата имат местожителство на територията на една от договарящите се страни или ако един от тях има местожителство на територията на една от договарящите страни, а другият - на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите и на двете договарящи страни. Органът, който разглежда молбата за развод, прилага законодателството на собствената си държава.

Член 25

Недействителност на брака

1. Обявяването на недействителността на брака поради неспазване на законните изисквания се урежда според законодателството на договарящата страна, което съгласно чл. 22 е било приложимо при неговото сключване.

2. Компетентността на съда за обявяване недействителността на брака се определя съгласно разпоредбите на чл. 24.

Член 26

Отношения между родители и деца

1. Определянето, оспорването или установяването на произхода на детето се уреждат от законодателството на договарящата страна, чието гражданство е придобило то при раждането.

2. Останалите отношения между родители и деца се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.

3. Компетентни за решаване на тези въпроси са съдилищата на договарящата страна, на чиято територия детето има местожителство или местопребиваване, както и на договарящата страна, чийто гражданин е то.

Член 27

Осиновяване

1. Осиновяването и неговото отменяне се уреждат от законите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.

2. Ако осиновяваният е гражданин на другата договаряща страна, за осиновяването се изисква съгласието на законния му представител и на компетентния държавен орган, както и съгласието на осиновявания, ако това се предвижда от законодателството на държавата, чийто гражданин е той.

3. Когато единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият е гражданин на другата договаряща страна, при осиновяването или отменянето му се прилагат законодателствата и на двете договарящи страни.

4. По делата за осиновяване или отменянето му компетентни са органите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването или отменянето. В случаите по предходната алинея компетентни са органите на договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си местожителство или съвместно пребиваване.

Член 28

Настойничество и попечителство

1. Настойничеството над граждани на договарящите страни се учредява от органите на тази страна, чийто гражданин е лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество, ако в договора не е предвидено друго.

2. Условията за учредяване на настойничеството и за неговото отменяне се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което ще бъде или е поставено под настойничество.

3. Правоотношенията между настойника и лицето, което се намира под настойничество, се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто орган е назначил настойника.

4. Относно задължението за приемане на настойничество се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е настойникът.

5. За настойник на лице, живеещо на територията на една от договарящите страни, може да се назначи гражданин на другата договаряща страна, ако той живее на територията на страната, където ще упражнява правата на настойник, и неговото назначаване съответствува на интересите на малолетния или недееспособния.

6. Разпоредбите на този договор, отнасящи се до настойничеството, се прилагат и за попечителството.

Член 29

Особени случаи за назначаване на настойник

1. Ако на лице, което е гражданин на една от договарящите страни, но местожителството, местопребиваването или имуществото му са на територията на другата договаряща страна, е необходимо да се назначи настойник, органите на тази страна трябва да уведомят незабавно компетентните органи по чл. 28, ал. 1.

2. В неотложни случаи органите на другата договаряща страна съгласно своето законодателство може да вземат необходимите временни мерки, за което незабавно уведомяват компетентните органи по чл. 30, ал. 1. Тези мерки остават в сила до вземането на друго решение от страна на органите по посочената разпоредба.

Член 30

Прехвърляне упражняването на настойничество

1. Органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, за което е необходимо да се учреди настойничество, може да се обърнат към органите на другата договаряща страна за учредяване на настойничество или за вземане на временни мерки, ако лицето има местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща страна. Замолените органи уведомяват молещите органи за учредяването на настойничеството или за взетите временни мерки.

2. Ако върху лице, което е гражданин на една от договарящите страни, е учредено настойничество, но след това лицето се е установило на местожителство на територията на другата договаряща страна, органът, който е учредил настойничеството, може да поиска от органа на другата страна да приеме неговото по-нататъшно осъществяване. Настойничеството се счита прехвърлено, когато замоленият орган го приеме и уведоми за това молещия орган.

3. Органът, който е поел настойничеството, го осъществява в съответствие със законодателството на своята държава, но по отношение на правоспособността и дееспособността се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество. Органът, който е поел настойничеството, няма право да издава решения по личния статут на лицето, което се намира под настойничество.

Член 31

Форми на сделките

1. Формите на сделките се определят от законодателството, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на законодателството по мястото на сключване на сделката.

2. Формата на сделка за недвижими имоти се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира имотът.

Член 32

Принципи на равенство

Гражданите на едната договаряща страна независимо от това, на коя от двете територии имат местожителство, имат същите права, както и гражданите на другата договаряща страна, когато наследяват по закон или по завещание имущество или права на територията на тази страна или когато извършват завещания с имущество, което се намира на същата територия.

Член 33

Право на наследяване

1. Правото на наследяване се урежда от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.

2. Относно прехвърлянето на наследствени недвижими имоти се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.

Член 34

Получаване на наследство от държавата

Когато съгласно законодателството на договарящите страни наследството се получава от държавата, движимите имоти се предават на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си, а недвижимите имоти - на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.

Член 35

Завещание

1. Способността за съставяне или отмяна на завещание, както и за оспорването му поради недостатъци във волеизявлението на завещателя или на отделни разпоредби на завещанието се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин и бил завещателят в момента на съставянето или отмяната на завещанието.

2. Формата за съставяне или отмяна на завещание се урежда от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят в момента на неговото съставяне или отмяна, но съставянето или отмяната са също така валидни, ако е спазено законодателството относно формата на договарящата страна, на чиято територия са били извършени.

Член 36

Компетентност

1. По делата за наследяване на движимо имущество освен в случаите, цитирани в ал. 3, компетентни са органите на правосъдието на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.

2. По делата за наследяване на недвижими имоти компетентни са органите на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.

3. Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на една от договарящите страни, се намира на територията на другата договаряща страна, по молба на наследника и със съгласието на всички наследници, ако са повече от един, производството по делото за наследство се разглежда от органа на правосъдието на тази договаряща страна.

4. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат съответно и при спорове, възникнали във връзка с наследяване.

Член 37

Обявяване на завещание

Обявяването на завещание се извършва от органа на договарящата страна, където се намира завещанието. Ако завещателят е гражданин на другата договаряща страна, на компетентния орган на тази страна се изпращат копия от завещанието и от протокола за обявяването му. При поискване и ако това е възможно, се изпраща и оригиналът на завещанието. Копие от завещанието може да се изпрати и на друг орган, който е компетентен да вземе мерки за запазване на наследственото имущество.

Член 38

Мерки за запазване на наследство

1. Органите на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, останало след смъртта на гражданин на другата договаряща страна, съобразно своето законодателство вземат необходимите мерки за запазването и управлението на това имущество.

2. За мерките, взети съгласно предходната алинея, се уведомява незабавно дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, което може да вземе участие при осъществяването на тези мерки.

3. По молба на органа, който е компетентен да разгледа наследственото дело, мерките, взети съгласно ал. 1, може да бъдат отменени.

4. Срокът за приемане на наследството, предвиден по законодателството на договарящите страни, тече от деня на уведомяването на дипломатическото или консулското представителство за смъртта на наследодателя.

Член 39

Предаване на наследство

1. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо наследствено имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да ги получат лично или чрез свои представители, наследството се предава на дипломатическото или консулското представителство на съответната страна.

2. Предаване на наследствено имущество съгласно ал. 1 се извършва:

а) при условие, че са обезпечени или изплатени всички вземания на кредиторите, предявени в срока, предвиден от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;

б) след като са изплатени или обезпечени таксите и данъците;

в) след като съответните органи дадат, ако това е необходимо, съгласието си за изнасяне на движимото имущество или за превеждане на сумите от продажбата.

Член 40

Освобождаване от обезпечение за съдебни разноски

От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съд на другата договаряща страна и живее в една от тях, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на основание на това, че е чужденец и няма местожителство или седалище на територията на страната, пред съда на която се явява.

Член 41

Процесуални облекчения

Гражданите на едната договаряща страна се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата договаряща страна и се ползуват от облекчения и безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както и нейните граждани.

Член 42

1. Документите за лично, семейно, трудово и имуществено положение се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия лицето, желаещо да ползува облекченията по чл. 41, има местожителство или местопребиваване.

2. Ако лицето, което желае да ползува облекченията по чл. 41, няма местожителство или местопребиваване на територията на договарящите страни, документите може да бъдат издадени от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.

3. Органът на правосъдието, който взема решение по молбата за ползуване на облекчения съгласно чл. 41, има право да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.

Член 43

1. Ако гражданин на една от договарящите страни желае да ползува облекченията по чл. 41 пред съответните органи на другата договаряща страна, той може да заяви това пред компетентните органи по своето местожителство или местопребиваване, а те препращат молбата и протокола заедно с документите, издадени съгласно чл. 42, на компетентния орган на тази страна.

2. Едновременно с молбата за ползуване на облекченията по чл. 41 може да бъде подадена и молба за образуване на исково или друго производство.

3. Молбите, посочени в ал. 1 и 2, се подават във формата, установена от законодателството на договарящата страна, в която молителят има местожителство или местопребиваване.

Член 44

Ако гражданин на една от договарящите страни трябва да изплати такси и съдебни разноски на органите на другата договаряща страна, на чиято територия няма местожителство, нито местопребиваване, дава му се срок, достатъчен за изплащането им.

Член 45

Признаване и изпълнение на решения по дела от имуществен характер

Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела, издадени от съдилищата на договарящите страни, както и уважените искове за обезщетение за вреди и загуби по наказателни дела се признават и изпълняват на територията на другата договаряща страна при определените в този договор условия, а за неуредените в него случаи - съгласно нейното законодателство.

Член 46

Признаване на решения по дела от неимуществен характер

Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското състояние и органите на настойничеството и попечителството на едната договаряща страна, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство, ако органите на тази страна не са издали за същия случай влязло в сила решение или ако съгласно този договор въпросът не е изключително от тяхна компетентност.

Член 47

Приемане молба за допускане на изпълнение

1. Решението за допускане изпълнението на решение се издава от органа на правосъдието на тази договаряща страна, на чиято територия трябва да се извърши изпълнението.

2. Молбата за допускане изпълнението на решението се подава до съда, който е разгледал делото като първа инстанция, а той препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба.

3. Изискванията, на които трябва да отговаря молбата, се определят от законодателството на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението.

Член 48

Документи, които се прилагат към молбата

Към молбата за допускане на изпълнение се прилагат:

а) заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение;

б) документ, от който се вижда, че на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник е била връчена своевременно и по съответния ред поне една призовка;

в) заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.

Член 49

За приложимото законодателство

1. По производството за допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се извършват тези действия.

2. Ако върху територията на договарящата страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно съгласно законодателството на тази страна, спира се и производството за допускане на изпълнението, а ако решението допускане на изпълнението е вече издадено, спира се изпълнението на решението.

3. Ако при допускане изпълнението на решението у съда възникнат съмнения, той може да поиска обяснения от молителя, да разпита длъжника по същността на молбата или при необходимост да поиска разяснение от съда, който е издал решението.

4. Съдът, който е разгледал молбата за допускане на изпълнението, съобщава чрез своето министерство на правосъдието на министерството на правосъдието на другата договаряща страна за взетото решение.

Член 50

Ред за изпълнение

1. Изпълнението се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.

2. Длъжникът може да прави възражения срещу изпълнението на решението, ако това се допуска от законодателството на договарящата страна, чийто съд е постановил решението.

Член 51

Отказване признаване и изпълнение на решение

Отказва се признаване и изпълнение на решение, ако:

а) ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил призован в съда своевременно и по съответния ред или призоваването е било извършено само чрез публично обявление или по начин, отклоняващ се от този договор;

б) съдебното решение е в противоречие с предходното решение, влязло в сила и произнесено по дело между двете страни за същия предмет и на същото основание от съда на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението;

в) съгласно този договор делото попада под изключителната компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението.

Член 52

Разпоредбите на чл. 45 - 51 се прилагат и за съдебните спогодби.

Член 53

Изпълнение на решения за присъдени разноски

1. Към молбата за допускане на изпълнението се прилага заверен от съда препис от решението за разноските, който удостоверява, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение.

2. Документите трябва да бъдат придружени от заверен превод на езика на договарящата страна, на чиято територия ще се изпълнява решението.

3. Съдът, който допуска изпълнението на решението за разноските, проверява само:

а) дали решението е влязло в сила и подлежи ли на изпълнение;

б) дали посочените в ал. 1 документи се придружават от заверен превод.

4. Решението на съда за признаване на изпълнението може да бъде обжалвано съгласно законодателството на договарящата страна, чийто съд е постановил решението.

Член 54

Ако решението за съдебните разноски трябва да бъде изпълнено на територията на другата договаряща страна, молбата за признаване на изпълнението се представя пред съда на договарящата страна, компетентен да допусне изпълнението на решението, или пред съда, който е постановил това решение. В този случай съдът препраща молбата до компетентния съд на другата договаряща страна заедно с документите, посочени в чл. 53.

Член 55

1. При определяне и събиране на разноските по изпълнението се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.

2. Съдът допуска изпълнението на решението за разноските, без да изслушва страните.

3. Изпълнението на решението за разноските не може да бъде отказано поради това, че лицата, които подават молба, не са внесли предварително разноските по изпълнението на решението.

Член 56

Предаване на вещи и превеждане на парични суми

Разпоредбите на този договор по изпълнението и признаването на решения не засягат законите и другите нормативни актове на договарящите страни, които забраняват, ограничават или уреждат изнасянето на вещи и превеждането на парични суми.

Член 57

Основание и молба

1. Всяка от договарящите страни по искане на другата договаряща страна предава лица, които се намират на нейната територия, за изпълнение на присъда или за привличане към наказателна отговорност за престъпления, извършени на нейната територия, ако деянията на тези лица са престъпления по законодателството на двете договарящи страни, за които се предвижда, съответно е наложено, наказание лишаване от свобода повече от една година или друго по-тежко наказание (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване").

2. По въпроси, отнасящи се до прехвърляне на наказателни действия и предаване, министерствата на правосъдието и главните прокуратури се свързват помежду си.

Член 58

Случаи, при които се отказва предаване

Предаване не се допуска, ако:

а) престъплението е било извършено от гражданин на замолената договаряща страна;

б) престъплението е било извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) съгласно законодателството на замолената договаряща страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение поради изтичане на давностен срок или на друго основание;

г) по отношение на лица, предаването на които се иска, на територията на замолената договаряща страна за същото престъпление е издадена влязла в сила присъда или производството по делото е прекратено;

д) съгласно законодателството на едната или и на двете договарящи страни престъплението се преследва по реда на частното обвинение.

Член 59

Основни документи

1. Молбата за предаване на наказателно преследване трябва да бъде придружена от постановление за задържане с описание на престъплението, данни за доказателствата, които са предизвикали съмнението за извършено престъпление, текста на наказателния закон, приложим за случая и на основание на който се иска предаването. Когато престъплението е причинило материални щети, трябва да се посочи техният размер.

2. Молбата за предаване за изпълнение на присъда трябва да бъде придружена от препис от присъдата и текста на наказателния закон, въз основа на който е издадена. Ако осъденият е изтърпял вече част от присъдата, трябва да се съобщят и данни за това.

3. По възможност към молбата за предаване се прилагат описание на външността на лицето и снимка, както и данни за неговото гражданство и местонахождение, ако не са упоменати в постановлението за задържане или в присъдата.

Член 60

Допълнителни данни

1. Ако молбата за предаване не съдържа всички необходими данни, замолената страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до три месеца. Този срок може да бъде продължен по уважителни причини.

2. Ако не се получат исканите сведения по предходната алинея, компетентният орган на замолената страна може да прекрати производството за предаване и да освободи задържаното лице.

Член 61

Задържане

Когато молбата за предаване е достатъчно обоснована съгласно този договор, замолената страна взема незабавно предвидените в нейното законодателство мерки за задържане на лицето, за което има искане за предаване.

Член 62

Временно задържане

1. По искане на молещата договаряща страна в случай, който не търпи отлагане, замолената страна може да задържи под стража лицето преди получаване на молбата за предаването му съгласно чл. 59. Молбата трябва да съдържа постановлението за задържане или присъдата, която е влязла в сила, и посочване, че искането за предаване ще бъде представено незабавно. Искането може да бъде изпратено по поща, телефон, телеграф, радио или телекс.

2. Компетентните органи на всяка договаряща страна могат и без такова искане да задържат временно под стража лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.

3. За задържане по реда на ал. 1 и 2 трябва незабавно да се уведоми другата договаряща страна.

4. Лицата, задържани по реда на този член, трябва да бъдат освободени, ако в течение на тридесет дни от отправянето на съобщението за задържане не постъпи искане за предаване от другата договаряща страна. Другата договаряща страна трябва да бъде уведомена за освобождаването.

Член 63

Отлагане на предаването

Ако лицето, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до завършване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.

Член 64

Временно предаване

1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 63, може да доведе до изтичане на давностния срок на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения за разследване на престъплението, по обосновано искане лицето може да бъде предадено временно.

2. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на процесуалните действия по делото, за което то е било предадено.

Член 65

Колизия на искания за предаване

Ако постъпят искания от няколко държави за предаване на едно и също лице, с оглед тежестта на престъплението замолената договаряща страна решава кое от тези искания трябва да бъде уважено.

Член 66

Предаване

1. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и времето на предаването.

2. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в течение на петнадесет дни след определената дата то може да бъде освободено. По споразумение между двете договарящи страни този срок може да се продължи, но с не повече от още петнадесет дни.

Член 67

Повторно предаване

Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща страна, по ново искане на молещата договаряща страна то може да бъде предадено повторно и без представяне на данните и материалите, посочени в чл. 59.

Член 68

Предаване на предмети, свързани с престъплението

1. При поискване договарящите страни си предават взаимно:

а) предмети, придобити чрез престъпление, което изисква предаване, или тяхната стойност;

б) предмети, които може да имат значение като доказателства по наказателно дело, се предават и в случаите, когато подведеният под отговорност не може да бъде предаден поради смърт, бягство или по други причини.

2. Ако предметите, за които има искане за предаване, са необходими на замолената договаряща страна като доказателства по наказателно дело, предаването може да бъде отложено до приключване на производството по делото.

3. Правата на трети лица върху вещи, предадени на молещата договаряща страна, се запазват. След свършване на производството по делото тези вещи се връщат на правоимащите, които се намират на нейната територия. Ако правоимащите се намират на територията на замолената договаряща страна, молещата страна връща споменатите предмети, за да бъдат предадени. Ако те се намират в трета страна, постъпките за връщането се поемат от молещата страна.

Член 69

Уведомяване за резултати по наказателни дела

Договарящите страни се уведомяват взаимно за резултата по наказателното дело срещу предаденото лице. Ако е постановена осъдителна присъда, изпраща се и препис от нея.

Член 70

Предели на наказателно преследване

1. Лицето, което се предава, не може да бъде съдено или да изтърпява наказание за други престъпления, които са извършени преди предаването и не са посочени в молбата за предаването, освен ако за това даде съгласие замолената договаряща страна.

2. Лицето не може да бъде предавано на трета държава без съгласието на замолената договаряща страна.

3. Не е необходимо съгласието на замолената договаряща страна, ако:

а) предаденото лице не напусне територията на молещата договаряща страна, макар и да е имало възможност за това, в срок от един месец след завършване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието. Този срок не включва времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна по независещи от него причини;

б) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и се е завърнало отново.

Член 71

Транзитиране

1. По искане на една от договарящите страни другата страна разрешава преминаването през нейната територия на лица, които трета страна предава на тази договаряща страна. Договарящите страни не са задължени да разрешат преминаването, ако съгласно разпоредбите на този договор не се допуска предаване.

2. Искането за преминаване се оформя и отправя по същия ред, както и искането за предаване.

Член 72

Разноски по предаването и транзитирането

Разноските, свързани с предаването и транзитирането, се поемат от договарящата страна, на чиято територия са възникнали. Когато предаването се извършва със самолет, разноските поема молещата страна.

Член 73

Задължение за възбуждане на наказателно преследване

1. Всяка от договарящите страни съгласно своето законодателство възбужда по искане на другата договаряща страна наказателно преследване срещу свои граждани, заподозрени в извършване на престъпление на територията на тази страна, за което в друг случай би имало предаване.

2. Към искането се прилага справка, която съдържа сведения за престъплението и всички налични доказателства. Замолената договаряща страна може да поиска допълнителни доказателства, които молещата договаряща страна е длъжна да изпрати.

3. Договарящата страна, на чиято територия е възбудено наказателното преследване, съобщава на другата договаряща страна за резултата. Ако бъде постановена влязла в сила присъда, изпраща се препис от нея.

Член 74

Предаване на осъдени лица

Предаването на лица, осъдени на лишаване от свобода на територията на едната от договарящите страни, за изтърпяване на наказанието на територията на другата договаряща страна, тъй като са нейни граждани, се извършва в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за предаване на лица, осъдени на лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са те, подписана в Берлин на 19 май 1978 г., след деня, в който същата влезе в сила за двете договарящи страни.

Член 75

Уведомяване за осъдителни присъди

Всяка година договарящите страни си съобщават взаимно резултатите от произнесените осъдителни присъди срещу граждани на другата страна. Съобщението се извършва чрез изпращане на препис от диспозитива на присъдите.

Член 76

Уведомяване за предишни осъждания

По искане договарящите страни взаимно се уведомяват за осъдителни присъди на лица, които по-рано са живели на територията на замолената договаряща страна, ако тези лица се привличат към наказателна отговорност на територията на молещата договаряща страна.

Член 77

Изпращане на отпечатъци от пръстите

В случаите, за които се отнасят чл. 75 и 76, и след съответно поискване договарящите страни си разменят отпечатъци от пръстите на осъдените.