ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ (РАТИФИЦИРАН ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 529 ОТ 1 ЮЛИ 1968 Г. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 30 АПРИЛ 1969 Г.)
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА ЗА ДРУЖБА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ (РАТИФИЦИРАН ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 529 ОТ 1 ЮЛИ 1968 Г. ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 30 АПРИЛ 1969 Г.)
Обн. ДВ. бр.50 от 27 Юни 1969г.
Преамбюл
Народна република България и Чехословашката социалистическа република,
ръководейки се от непрестанния стремеж за развитие и укрепване традиционните отношения на дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете държави, основани на принципите на социалистическия интернационализъм,
дълбоко убедени, че дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между двете държави отговаря на жизнените интереси на българския и чехословашкия народи и служи за укрепване на цялата социалистическа общност,
констатирайки, че икономическото сътрудничество между двете държави способствува за тяхното развитие и за по-нататъшното задълбочаване на международното социалистическо разделение на труда в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ,
помнейки опита от Втората световна война, предизвикана от нацистка Германия, и твърдо решени да се противопоставят на силите на империализма, заплашващи мира и европейската сигурност,
констатирайки, че докато Германската демократична република осъществи принципите на Потсдамското споразумение, провежда последователна мирна политика и представлява важен фактор за безопасността в Европа, западногерманските милитаристични и реваншистки сили заплашват мира,
стремейки се да осигурят мира и сигурността в Европа на основата на задълженията, произтичащи от Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година,
изразявайки волята си за последователно провеждане политиката на мирно съвместно съществуване на държави с различен обществен строй и за продължаване на усилията за укрепване на мира и сигурността в Европа и света,
ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
констатирайки, че Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Народна република България и Чехословашката република на 23 април 1948 година, е изиграл благоприятна роля в развитието на приятелските отношения между двете държави,
съобразявайки се с постиженията на българо-чехословашкото сътрудничество през изтеклите години и промените, които настъпиха в Европа и света,
решиха да сключат настоящия Договор и се съгласиха за следното:
Член 1
Високодоговорящите се страни в съответствие с принципите на социалистическия интернационализъм и занапред ще укрепват трайната и нерушима дружба между народите на двете държави, ще развиват всестранното сътрудничество и ще си оказват помощ на основата на равноправието, взаимното зачитане на държавния суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на другата страна.
Член 2
Високодоговорящите се страни на основата на приятелското сътрудничество и взаимната изгода всестранно ще развиват и укрепват икономическите и научно-техническите си връзки, ще осъществяват, на основата на международното социалистическо разделение на труда, координация на народностопанските планове, специализация и коопериране на производството, ще съдействуват за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ и с това осигуряват развитието на народното стопанство на двете страни.
Член 3
Високодоговорящите се страни в стремежа си да съдействуват за по-нататъшното взаимно опознаване и сближаване на народите на двете държави ще развиват и укрепват връзките си в областта на културата, изкуството, науката, просветата, здравеопазването, както и в печата, радиото, телевизията, киното, физическото възпитание, туризма и в други области. Те ще подкрепят всестранното сътрудничество между обществените организации на двете страни.
Член 4
Високодоговорящите се страни и занапред ще вземат мерки за по-нататъшното укрепване силите и сплотеността на световната социалистическа общност и в съгласие с Устава на Организацията на обединените нации ще продължат усилията си за осигуряване на световния мир и сигурността на народите, за намаляване на международното напрежение, за спиране надпреварата във въоръжаването и за постигане на всеобщо и пълно разоръжаване, както и за окончателно ликвидиране на колониализма и неоколониализма, в каквито и да е било форми и проявления.
Член 5
Високодоговорящите се страни констатират, че Мюнхенският договор от 29 септември 1938 година, до който се стигна под заплаха от агресивна война, както и използуване на сила срещу Чехословакия, беше съставна част от престъпния заговор на правителството на нацистка Германия против мира и грубо нарушение на основните принципи на съвременното и международно право, поради което договорът е бил от самото си начало невалиден с всички произтичащи от това последствия.
Член 6
Последователно провеждайки политика на мирно съвместно съществуване на държави с различен обществен строй, Високодоговорящите се страни ще се стремят съвместно към осигуряване на мира в Европа, към създаване на ефективна система на европейска сигурност, съществен фактор за което е неприкосновеността на съществуващите държавни граници в Европа.
Член 7
Високодоговорящите се страни изразяват твърдата си решимост в съответствие с Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година да осигуряват неприкосновеността на границите на двете държави и предприемат всички необходими мерки за предотвратяване агресията от силите на империализма и реваншизма.
Член 8
В случай на въоръжено нападение от която и да било държава или група държави срещу едната от Високодоговорящите се страни, другата Високодоговаряща се страна, съгласно Варшавския договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от 14 май 1955 година и в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, незабавно ще й окаже всякаква помощ, включително и военна и подкрепа с всички средства, които се намират на нейно разположение.
За мерките, взети въз основа на настоящия член, Високодоговорящите се страни ще уведомят веднага Съвета за сигурност и ще действуват съгласно съответните клаузи на Устава на Организацията на обединените нации.
Член 9
Високодоговорящите се страни ще се консултират по всички по-важни въпроси, засягащи техните интереси.
Член 10
Настоящият договор е сключен за срок от двадесет години и ще се продължава автоматически всеки път за следващите пет години, ако нито една от Високодоговорящите се страни не го денонсира дванадесет месеца преди изтичането на съответния срок.
Настоящият договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила в деня на размяната на ратификационните документи, която ще стане в София в най-близък срок.
Съставен в Прага на 26 април 1968 година в два екземпляра, всеки на български и чешки език, при което и двата текста имат еднаква сила.