Държавен вестник, брой 37 от 10.V

Член 16

Правоспособност и дееспособност

1. Правоспособността и дееспособността на физическите лица се преценява според правото на Договорящата страна, чийто гражданин е лицето.

2. Правоспособността на юридически лица се преценява според правото на Договорящата страна, върху чиято територия те са били създадени.

Лишаване от дееспособност

Член 17

За лишаване от дееспособност компетентни са съдилищата и се прилага правото на онази от Договорящите страни, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде лишено от дееспособност.

Член 18

1. Ако орган на една от Договорящите страни констатира, че има основание за лишаване от дееспособност на гражданин на другата Договоряща страна, имащ местожителство или местопребиваване в обсега на този орган, тогава той уведомява за това компетентния орган на другата Договоряща страна.

2. Ако органът на другата Договоряща страна, уведомен съгласно разпоредбата на алинея 1, заяви, че предоставя по-нататъшните действия на органа на местожителството или местопребиваването на това лице или не се изкаже в срок от три месеца, тогава органът по местопребиваването или местожителството може да образува производство за лишаване от дееспособност според правото на своята Държава, ако причината за лишаване от дееспособност се предвижда също от правото на тази Договоряща страна, на която даденото лице е гражданин. Решението за лишаване от дееспособност се изпраща на съответния орган на другата Договоряща страна.

Член 19

При случай, който не търпи отлагане, органът по местожителство или местопребиваването на лицето, гражданин на другата Договоряща страна, което трябва да бъде лишено от дееспособност, може да издаде временни разпореждания, нужни за защитата на това лице или неговото имущество. Препис от тези разпореждания се изпраща на компетентния орган на Договорящата страна, чийто гражданин е това лице.

Член 20

Разпоредбите на членове 17 и 18 се прилагат съответно при отменяне лишаването от дееспособност.

Член 21

Обявяване на отсъствие или смърт и установяване на смъртта

1. По делата за обявяване на едно лице за отсъствуващо или умряло и по делата за установяване на факта на смъртта са компетентни съдилищата на Договорящата страна, чийто гражданин е било лицето по времето, когато според последните сведения то е било живо.

2. Съдът на едната Договоряща страна може да признае гражданин на другата Договоряща страна за отсъствуващ или умрял, както и да установи факта на неговата смърт по молба на живеещите на нейната територия лица, които по законодателството на тази страна имат право да подадат такава молба. Това решение ще има правни последици само върху територията на онази Договоряща страна, чийто съд е издал решението.

3. По молба на заинтересуваните лица съдът, който е издал решението съгласно алинея 2, отменя или изменя това решение, ако компетентният съд по ал. 1 издаде друго решение по въпросите на това дело.

4. При разглеждането на делата за обявяване на отсъствие или смърт или установяване факта на смъртта съдилищата на Договорящите страни прилагат правото на своята Държава.

Член 22

Сключване на брак

1. Материалните предпоставки за валидността на брака се преценяват за всяко от лицата, които сключват брак, според правото на Договорящата страна, чийто гражданин е това лице.

2. Формата за сключване на брак се подчинява на правото на Договорящата страна, пред чийто орган се сключва бракът. За да бъде валиден бракът, сключен от граждани на една от Договорящите страни върху територията на другата Договоряща страна, е достатъчно да бъде спазена формата, предписана от отечественото право на лицата, които сключват брака.

Член 23

Лични и имуществени отношения между съпрузите

1. Правата и задълженията на съпрузите и техните имуществени отношения се уреждат по закона на Договорящата страна, на която и двамата съпрузи са граждани. По делата относно тези отношения компетентен е съдът на Договорящата страна, на територията на която съпрузите имат или са имали местожителство в последно време.

2. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната от Договорящите страни, а другият е гражданин на другата Договоряща страна, компетентен е съдът и се прилага правото на тази Договоряща страна, на територията на която съпрузите имат или са имали местожителство в последно време.

Член 24

Развод

1. Ако двамата съпрузи са граждани на едната от Договорящите страни, за развода е компетентен съдът на тази страна. Ако същите имат местожителство на територията на другата Договоряща страна, тогава е компетентен също и съдът на другата страна. Разводът се урежда по правото на тази Договоряща страна, на която съпрузите са граждани в момента на предявяване иска за развод.

2. Ако в момента на предявяване на иска за развод единият от съпрузите е гражданин на едната Договоряща страна, а другият е гражданин на другата Договоряща страна, тогава компетентен е съдът на Договорящата страна, на територията на която двамата съпрузи имат или са имали местожителство в последно време. Съдът прилага законите на своята Държава.

Член 25

Съществуване, несъществуване и недействителност на брака

1. Установяването на съществуването или несъществуването на брака, както и признаването на брака за недействителен поради нарушение на предпоставките за сключване на брака се урежда по правото, което е трябвало да бъде приложено съгласно член 22, алинея 1.

2. Установяването на съществуването или на несъществуването на брака, както и признаването му за недействителен поради неспазване на формата при сключването му се преценява по правото на Държавата, чиято форма е била приложена при сключване на брак.

3. За определяне компетенцията на съдилищата се прилагат съответните разпоредби на член 24.

Правоотношения между родители и деца

Член 26

Правните отношения между родителите и децата, както и установяването и оспорването на бащинството и майчинството се уреждат по правото на онази Договоряща страна, на която е гражданин детето.

Член 27

1. За издаване на решение за правните отношения, предвидени в чл. 26, е компетентен съдът на Договорящата страна, чийто гражданин е детето.

2. Ако двете страни по процеса имат местожителство върху територията на една от Договорящите страни, тогава компетентен е също съдът на тази страна.

Член 28

Осиновяване

1. По отношение на осиновяването се прилага правото на Договорящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.

2. Ако по правото на Договорящата страна, чийто гражданин е осиновителят, се изисква неговото съгласие или съгласието на законните му представители, както и разрешение на компетентния орган, необходимо е получаването на такова съгласие или разрешение.

3. Ако детето се осиновява от съпрузи, от които единият е гражданин на едната Договоряща страна, а другият е гражданин на другата Договоряща страна, то осиновяването се извършва при спазване на условията, предвидени в законите на двете Договорящи страни.

4. По делата за осиновяване е компетентен органът на Договорящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването. В случая, предвиден в алинея 3, компетентен е органът на Договорящата страна, на територията на която съпрузите имат или са имали съвместно местожителство.

5. Разпоредбите на предходните алинеи се прилагат съответно и за отменяване на осиновяването.

Член 29

Задължения за издръжка

1. По отношение на задълженията за издръжка между роднини и лица, чийто брак е бил разтрогнат или обявен за невалиден, както и между осиновител и осиновен, прилага се правото на Договорящата страна, чийто гражданин е правоимащото лице.

2. По делата, посочени в алинея 1, компетентен е съдът на Договорящата страна, на територията на която живее правоимащото лице.

Настойничество и попечителство

Член 30

1. По делата за настойничество над граждани на Договорящите страни са компетентни органите и се прилага правото на страната, чийто гражданин е лицето, подлежащо на настойничество.

2. Правоотношенията между настойника и лицето, което е поставено под настойничество, се определят от правото на Договорящата страна, органът на която е назначил настойника.

3. Задължението за приемане настойничество се преценява съгласно правото на Договорящата страна, чийто гражданин е настойникът.

4. Гражданин на една от Договорящите страни може да бъде назначен за настойник на гражданин на другата Договоряща страна, ако той живее на територията на тази Договоряща страна, където ще трябва да упражнява настойничество, и неговото установяване ще бъде по-изгодно за лицето, подлежащо на настойничество.

Член 31

1. В случай на необходимост да се вземат настойнически мерки в интерес на гражданин на едната от Договорящите страни, който има местожителство или местопребиваване на територията на другата Договоряща страна, органът на тази Договоряща страна без отлагане уведомява настойническия орган на Договорящата страна, чийто гражданин е лицето.

2. В нетърпящи отлагане случаи настойническият орган на другата Договоряща страна може съгласно своето право да издаде съответни временни разпореждания, обаче той е длъжен незабавно да уведоми за това настойническия орган на тази Договоряща страна, чийто гражданин е лицето, нуждаещо се от грижи. До вземането на други решения от този орган остават в сила временните разпореждания.

Член 32

1. Настойническият орган на едната Договоряща страна, чийто гражданин е лицето, което се нуждае от правна защита, може да се обърне към компетентния орган на Другата Договоряща страна за упражняване на настойничество, както и за издаване на разпореждания в интерес на лицето, чието местожителство или местопребиваване се намира върху територията на другата Договоряща страна. Замоленият орган уведомява молещия орган за установяването на настойничество и за издадените разпореждания.

2. Ако върху лице, което е гражданин на една от Договорящите страни е било установено настойничество, а след това местожителството на това лице е било преместено върху територията на другата Договоряща страна, органът, който досега е упражнявал настойничество може да иска от органа на другата Договоряща страна да приеме настойничеството за по-нататъшно упражняване. Прехвърлянето на настойничеството се счита за извършено, след като замоленият орган го приеме и уведоми за това молещия орган.

3. Органът, който е приел настойничество, прилага правото на своята държава, обаче той е длъжен при преценяване на правоспособността и дееспособността да прилага правото на тази Договоряща страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество. Този орган не е упълномощен да издава решения, засягащи гражданското състояние на това лице, обаче може да даде разрешение за сключване на брак, когато такова се изисква от правото на тази Договоряща страна, чийто гражданин е лицето, поставено под настойничество.

Член 33

1. Настойникът упражнява защита както върху лицето, така и върху цялото имущество, независимо от това къде лицето пребивава или къде се намира неговото имущество.

2. Ако лицето, върху което е установено настойничество от органите на една от Договорящите страни, има имущество върху територията на другата Договоряща страна, тогава органът, който упражнява настойничество, може да иска от компетентния орган на другата Договоряща страна да определи лице за управление на това имущество.

Член 34

Разпоредбите на членове 30-33 се прилагат съответно и за попечителството.

Член 35

Принципи на равноправие

1. Гражданите на едната Договоряща страна могат да придобиват върху територията на другата Договоряща страна имуществени права по пътя на наследството въз основа на закона или разпореждания по случай на смърт при същите условия и в същия обсег, както гражданите на тази страна.

2. Гражданите на една от Договорящите страни могат да издават разпореждания по случай на смърт по отношение на имоти, намиращи се върху територията на другата Договоряща страна.

Член 36

Завещание

1. Способността за съставяне и за отменяне на завещание, както и правните последици от недостатъците на волеизявлението се определят от законодателството на Договорящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието. По същото право се уреждат разпорежданията, които могат да се вместят в завещанието.

2. Формата на завещанието се определя от правото на Договорящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието. Достатъчно е обаче, ако е било спазено правото по местосъставяне на завещанието. Тази разпоредба се прилага и към отменянето на завещанието.

Член 37

Компетентност

1. Производството по дела за наследство на движимо имущество се разглежда пред учрежденията на правосъдието на Договорящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в деня на смъртта.

2. Производството по делата за наследство на недвижимо имущество се разглежда пред учрежденията на правосъдието на Договорящата страна, на територията на която се намира това имущество.

3. Разпорежданията на алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и към споровете, възникнали във връзка с наследяването.

4. Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на една от Договорящите страни, се намира на територията на другата Договоряща страна, то по молба на наследника или на друго лице, имащо претенции към наследството, производството на делото за наследство се разглежда от компетентното учреждение на правосъдието на тази Договоряща страна, ако с това са съгласни всички наследници.

Член 38

Уведомяване за смъртта на наследодателя

1. Ако на територията на едната Договоряща страна умре гражданин на другата Договоряща страна, съответното учреждение е длъжно незабавно да уведоми дипломатическото или консулското представителство на другата Договоряща страна и да му съобщи всичко, което му е известно за наследниците и заветниците, за тяхното местожителство или местопребиваване, за размера и стойността на наследството, както и дали има завещание. Това правило се прилага и в случаите, когато съответното учреждение на едната от Договорящите страни получи сведение, че гражданин на другата Договоряща страна, умрял извън територията на двете Договорящи страни, е оставил имущество на територията на неговата Държава.

2. Ако върху територията на една от Договорящите страни стане отваряне на завещание и се окаже, че наследникът или заветникът е гражданин на другата Договоряща страна, тогава местните органи ще уведомят за това незабавно дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

3. Ако дипломатическото или консулското представителство получи по-рано сведения за смъртта, то уведомява за това органа, компетентен да вземе мерки за опазване на наследството.

Член 39

Права на дипломатическото и консулското

представителство по наследствени дела

По дела за наследство дипломатическото или консулското представителство на едната Договоряща страна има право без специални пълномощия да представлява своите граждани пред органите на другата Договоряща страна, ако те отсъствуват и не са възложили воденето на делото на упълномощено лице.

Член 40

Запазване на наследството

1. Компетентният орган на едната Договоряща страна издава съгласно с правото на своята страна необходимите разпореждания за запазването или управлението на наследството, останало на територията на тази страна от гражданин на другата Договоряща страна, или наследство, което се пада на гражданин на другата Договоряща страна.

2. За разпорежданията, направени съгласно алинея 1, незабавно се уведомява дипломатическото или консулското представителство на другата Договоряща страна, което може да вземе участие при изпълнението на тези разпореждания. По предложение на дипломатическото или консулското представителство тези разпореждания могат да бъдат изменени, отменени или да се отложи тяхното изпълнение.

Действия по завещанието

Член 41

Отварянето и обявяването на завещание влиза в компетентността на органа на Договорящата страна, на чиято територия се намира завещанието. Заверен препис от завещанието, а също и протокола за отварянето и обявяването на завещанието се изпраща на дипломатическото или консулското представителство на Договорящата страна, чийто гражданин е бил завещателят. Доколкото е възможно, изпраща се също така оригинал на завещанието при поискване от органа на Договорящата страна, чийто гражданин е бил завещателят, или от органа на другата Договоряща страна, който води производството по делото за наследство.

Член 42

Органът на Договорящата страна, чийто гражданин е бил завещателят, който пази завещанието, е длъжен по искане на компетентния орган на другата Договоряща страна по запазване на наследството да му издаде заверено копие от това завещание.

Предаване на наследство

Член 43

1. Ако след приключване на наследственото производство на територията на едната Договоряща страна движимото наследствено имущество или сумите, получени от продажба на движимо или недвижимо наследствено имущество, подлежат на предаване на наследниците или заветниците, които са граждани на другата Договоряща страна, тогава това имущество се предава на наследниците или на заветниците, а ако те отсъствуват и не са назначили пълномощник, то се предава на дипломатическото представителство или консулството на тази страна.

2. Това имущество може да бъде предадено на наследниците или на заветниците, ако:

1) компетентното учреждение е поканило кредиторите на наследодателя да предявят своите искания в срока, предвиден от правото на Договорящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, и кредиторите не са предявили своите претенции в този срок;

2) дължимите данъци и такси и всички предявени искания са били платени или обезпечени.

Член 44

1. Ако движимото имущество, останало от гражданин на едната Договоряща страна, който е починал на територията на другата Договоряща страна и е имал там местожителството си, е с незначителна стойност и никое от лицата, имащи право на наследство, няма местожителство на тази територия и не е назначило там пълномощник, тогава това имущество, без да се води наследствено производство, се предава на дипломатическото или консулското представителство, чийто гражданин е бил наследодателят. Преди предаването на имуществото на наследниците дипломатическото или консулското представителство ще удовлетвори или обезпечи исканията на кредиторите до размер на стойността на това имущество, предявени в срок от един месец от деня на получаването на имуществото.

2. Разпорежданията на алинея 1 се прилагат също и за имуществото, което е имал със себе си гражданин на едната Договоряща страна, починал през време на пътуване през територията на другата Договоряща страна.

Член 45

Форма на правните сделки

1. Формата на правната сделка се определя от правото, което важи за самата сделка, но достатъчно е спазването на правото по местоизвършване на сделката.

2. Формата на правната сделка относно недвижими имоти се подчинява на правото на онази Договоряща страна, върху чиято територия се намират недвижимите имоти.

Член 46

1. По въпросите, отнасящи се до недвижими имоти, се прилага правото и са компетентни органите на Договорящата страна, върху чиято територия се намира недвижимият имот. Също така по въпросите, отнасящи се до ограничени вещни права върху недвижими имоти, се прилага правото и са компетентни органите на Договорящата страна, върху чиято територия се намира недвижимият имот.

2. Разпоредбите на алинея 1 не отменяват разпоредбите на чл. 23.

Член 47

1. По задълженията от договорни отношения между физически или между физическо и юридическо лица, с изключение на задълженията, засягащи недвижими имоти, прилага се правото на Договорящата страна, на чиято територия е възникнало задължението, освен ако страните по Договора са се съгласили да приложат друго право.

2. По задълженията, възникнали от непозволени и други действия, с които правото свързва възникване на задължение, прилага се правото на Договорящата страна, на чиято територия е настъпило действието.

Член 48

1. По делата за претенции от отношенията, предвидени в член 47, компетентен е съдът на Договорящата страна, на чиято територия има местожителство ответникът. По тези дела компетентен е също съдът на тази Договоряща страна, върху чиято територия има местожителство ищецът, ако върху тази територия се намира предметът на спора или имотът на ответника.

2. Компетентността на съда по делата за отношения по член 47, алинея 1, може да бъде изменена чрез споразумение между страните по договора.

Член 49

Освобождаване от обезпечение на

разноските по производството

От гражданите на една от Договорящите страни, които се явяват пред съдилищата на другата Договоряща страна и имат местожителство или местопребиваване на територията на една от Договорящите страни, не може да се иска обезпечаване на разноските по производството изключително на това основание, че те са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване на територията на другата Договоряща страна.

Процесуални улеснения

Член 50

1. Гражданите на едната Договоряща страна се освобождават на територията на другата Договоряща страна от разноски по производството на делото и се ползуват от безплатна адвокатска защита при същите условия и в същия размер, както гражданите на тази страна.

2. Улесненията, предвидени в алинея 1, се разпростират също и при оказване на правна помощ по даденото дело върху територията на другата Договоряща страна.

Член 51

1. За да се получат улесненията, предвидени в член 50, трябва да се представи удостоверение за личното и семейното положение, както и за доходите и материалното състояние, издадено от компетентния орган на тази Договоряща страна, на територията на която молителят има своето местожителство или местопребиваване.

2. Ако молителят няма върху територията на някоя от Договорящите страни местожителство или местопребиваване, достатъчно е удостоверение от дипломатическото или консулското представителство на неговата Държава.

3. Органът, който издава решение по молбата за даване на процесуални улеснения, може да поиска допълнителни данни.

Член 52

1. Гражданин на едната Договоряща страна, който иска да получи процесуалните улеснения, предвидени в член 50 по производството пред съда на другата Договоряща страна, може да подаде молба за това до компетентния съд по местожителството или местопребиваването си. Този съд препраща молбата заедно с удостоверението по алинея 1 на чл. 51 и други документи, представени от молителя, до съда на другата Договоряща страна. В тези случаи се прилага също така разпоредбата на чл. 9, алинея 2.

2. Едновременно с молбата по алинея 1 може да бъде подадена и молба за образуване на исково или друго производство.

3. Молбите, посочени в алинеи 1 и 2, се изготвят по формата, установена от правото на Договорящата страна, в която молителят има местожителство или местопребиваване. Към тези молби се прилага заверен превод от тях и приложенията им на езика на замолената Договоряща страна.

Член 53

Съдът на една от Договорящите страни, съобщавайки на участника в делото, живеещ или пребиваващ върху територията на другата Договоряща страна, за внасяне на съдебни разноски, определя за тази цел срок не по-кратък от един месец.

Член 54

Признаване на решения

1. Договорящите страни взаимно ще признават:

1) влезлите в сила решения на учрежденията на правосъдието по граждански и семейни дела, както и решения на компетентните органи по настойнически и попечителски дела;

2) влезлите в сила съдебни решения относно обезщетяване на вреди, постановени по наказателни дела;

3) спогодби, сключени пред съдилища.

2. Могат също да се признават влезли в сила решения по неимуществени дела, издадени преди деня на влизане в сила на настоящия Договор.

Член 55

Предпоставки за признаване на решенията

Решенията се признават, ако:

1) според разпоредбите на настоящия Договор въпросът не е спадал към изключителната компетентност на органа на Договорящата страна, върху чиято територия трябва да бъде признато решението;

2) страната не е била лишена от възможност за защита, а в случай на ограничаване на процесуалната способност - от съответно представителство;

3) решението не се намира в противоречие с друго издадено преди това и влязло в сила решение, установено от орган на Договорящата страна, на чиято територия решението ще бъде признато по дело между същите страни, на същото основание и по същите предмети или ако между същите страни, на същото основание и по същия предмет не се води дело пред органите на тази Договоряща страна, на територията на която трябва да бъде признато решението.

Член 56

Признаване на решение по неимуществени дела

По искане на заинтересуваните лица разпоредби за признаване на решения по неимуществени дела издава съдът, който би бил компетентен да разглежда делото според правото на тази Договоряща страна, върху чиято територия признаването на решението ще трябва да предизвика правни последици, ако решението отговаря на предпоставките на чл. 55.

Изпълнение на решения по имуществени дела

Член 57

1. По предложение на кредитора съдът на Договорящата страна, върху чиято територия трябва да се извърши изпълнението, ще издаде решение за изпълнение на решението на съда на другата Договоряща страна, ако има предпоставки за неговото признаване, а решението се предава за изпълнение по пътя на изпълнителното производство.

2. Разглеждането на молби за допускане на изпълнение е от компетентност на съдилищата на Договорящата страна, на чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението.

3. Молбата за допускане на изпълнение се подава до съда, който е постановил решението като първа инстанция. Този съд препраща молбата на съда, който е компетентен да постанови решение по нея.

Член 58

Към молбата за допускане на изпълнение трябва да бъдат приложени:

1) заверен от съда препис от решението с мотивите заедно с официално потвърждение, че решението е влязло в сила;

2) документ, от който се вижда, че на ответника по установения законен ред е връчен препис от исковата молба и че правилно е уведомяван за датите на заседанията на съда;

3) заверен превод на молбата и документите, посочени в точки 1 и 2.

Член 59

Молба за започване на изпълнително производство върху територията на другата Договоряща страна заедно със заверен превод от нея на тази Страна може да се подаде:

1) в съда, който е издал решението по делото в първа инстанция; съдът изпраща молбата на компетентния съд на другата Договоряща страна за предаването й на съответния орган за изпълнение;

2) направо до органа на другата Договоряща страна, който е компетентен да води изпълнително производство.

Член 60

1. За издаване на решение за изпълнение и за по-нататъшното изпълнително производство, както и за правните средства в областта на защитата против изпълнението се прилага правото на онази Договоряща страна, върху чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението. Материалната и местната подсъдност по тези въпроси се определя също от правото на тази Страна. Пред съда, който издава решението за изпълнение, длъжникът може да се ползува от правните средства за защита против принудителното изпълнение на решението, ако това е допустимо според правото на Договорящата страна, върху чиято територия е било издадено решението.

2. Ако върху територията на Договорящата страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно вследствие на започване производство за отменяване или изменяне на решението съгласно правото на тази Страна, спира се издаването на решение за изпълнение, а ако решението за изпълнение е вече издадено, тогава се спира изпълнението върху територията на Страната, чийто орган трябва да изпълни решението.

3. Преди разрешаване на искането за издаване на решение за изпълнение съдът, ако признае това за необходимо, може да призове страните по процеса да направят писмена декларация или да попълнят недостатъците или може да ги разпита. Съдът също може да поиска обяснения от съда, който е издал решението.

Изпълнение на решение за разноските

Член 61

1. Ако на страна по делото, освободена от обезпечаване на разноските по производството съгласно член 49, е било наложено с влязло в сила решение на съд на една от Договорящите страни да заплати съдебни разноски, съответният съд на другата Договоряща страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено, при поискване безплатно издава решение за изпълнение на решението за разноските по производството.

2. В разноските по производството се включват също така разноските за удостоверението, че решението е влязло в сила, преводите и заверките.

Член 62

Съдът, който издава решението за изпълнение на решението за разноските по производството, трябва да провери дали:

1) решението, което трябва да бъде изпълнено, е придружено с удостоверение, че е встъпило в сила;

2) е бил приложен заверен превод на онази част на решението, която съдържа разрешаване на въпроса за разноските.

Член 63

1. С цел да бъдат събрани неплатените съдебни разноски съдът, който издава решението в първа инстанция на Договорящата страна, върху чиято територия е възникнала претенцията за разноските, се обръща към компетентния съд на другата Договоряща страна за събиране на съдебните разноски. Замоленият съд разпорежда за изпълнение на решението и превежда събраната сума на дипломатическото или консулското представителство на другата Договоряща страна.

2. Към искането трябва да се приложи:

решение за разноските заедно с удостоверение, че то е влязло в сила и заверени преводи.

3. За разноските по превода на документите, упоменати в алинея 2, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 61, алинея 2.

Член 64

Относно размера и начина на събиране на съдебните разноски, свързани с изпълнението, се прилага правото на Договорящата страна, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.

Член 65

Задължение за предаване

1. Договорящите страни при поискване си предават лица, намиращи се на територията им, за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода.

2. Предаването се допуска само за такива деяния, които според правото на двете Договорящи страни са престъпления, подлежащи на наказание с лишаване от свобода за срок повече от една година или друго по-тежко наказание (престъпления, обосноваващи предаването), или за които с влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, е наложено наказание повече от една година лишаване от свобода.

Член 66

Непредаване на собствени граждани

Договорящите страни няма да си предават собствените граждани.

Член 67

Отказване на предаване

Предаването не се допуска също така, ако:

1) престъплението е извършено на територията на замолената Договоряща страна;

2) наказателното преследване или изпълнението на наказанието според правото на замолената Договоряща страна е недопустимо поради изтичане на давностния срок или други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;

3) за същото престъпление се води наказателно производство върху територията на замолената Договоряща страна против лице, чието предаване е поискано, или ако това производство е било завършено с влязла в сила присъда или с постановление за прекратяване на производството;

4) извършеното престъпление се преследва по реда на частното обвинение, освен ако прокурорът е иззел наказателното преследване.

Член 68

Искане за предаване

1. Искането за предаване трябва да съдържа наименованието на молещия орган и на замоления орган, името на лицето, което се иска за предаване, неговото гражданство, сведение за местожителството или местопребиваването му, данни за неговата личност, указание за престъпното деяние и неговата правна квалификация и предмета на искането; ако с престъплението е нанесена материална щета, необходимо е да се посочи и нейният размер.

2. Към искането трябва да се приложат:

1) заверен препис от постановлението за привличане към наказателна отговорност и за задържане, а ако искането се отнася до предаване за изпълнение на наказание - заверен препис от влязлата в сила присъда; тези документи трябва да съдържат описание на обстоятелствата на престъплението и мястото и времето на извършването му;

2) текстът на наказателните разпоредби на молещата Договоряща страна, предвиждащи даденото престъпление;

3) данни за размера на неизтърпяното наказание, в случай че се иска предаване на осъдено с влязла в сила присъда лице, което вече е изтърпяло част от наказанието;

4) по възможност описание на външността на лицето, чието предаване се иска, неговата фотография и отпечатъци от пръстите.

Член 69

Допълнения към молбата за предаване

1. Ако изпратените данни не са достатъчни за решаване на искането за предаване, замолената Договоряща страна може да поиска те да бъдат допълнени. Тя може да определи на молещата Договоряща страна срок от един до два месеца да изпрати допълнителни данни. По предложение на тази страна срокът може да бъде продължен.

2. Ако лицето, за което се отнася искането, е задържано, а молещата Договоряща страна не изпрати в определения срок данните, които са необходими за решаване на искането за предаване, тогава замолената Договоряща страна освобождава това лице.

Задържане за предаване

Член 70

Ако искането за предаване е достатъчно обоснована съгласно настоящия Договор, замолената Договоряща страна незабавно взема мерки съгласно своето право за задържане на лицето, чието предаване се иска.

Член 71

1. Задържането може да стане също и преди получаване искането за предаване, ако молещата Договоряща страна помоли за това и едновременно уведоми, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е издадена влязла в сила присъда и съобщи, че ще изпрати искане за предаване. Искането за задържане може да се направи по пощата, телеграфа, телефона или радиото.

2. Задържане може да се извърши и без молбата, предвидена в алинея 1, ако има обосновано подозрение, че дадено лице е извършило на територията на другата Договоряща страна престъпление, за което се допуска предаване.

3. За предварителното задържане е необходимо незабавно да се уведоми другата Договоряща страна.

Член 72

1. Лицето, задържано съгласно алинея 1 на чл. 71, се освобождава, ако в срок от два месеца от изпращане известието за задържането му не постъпи молба за предаване.

2. Лицето, задържано съгласно алинея 2 на чл. 71, се освобождава, ако в срок от един месец от изпращане известието за задържане не постъпи молба за предаване.

Член 73

Отлагане на предаването

Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление, извършено на територията на замолената Договоряща страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието, до помилването или амнистирането.

Член 74

Временно предаване

1. Ако отлагането на предаването, предвидено в член 73, може да доведе до изтичане на срока за давността на наказателното преследване или до други отрицателни последици за наказателното преследване, лицето, предаването на което се иска, по обосновано искане може да бъде временно предадено.

2. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на действието по наказателното дело, за което действие е било предадено.

Член 75

Предаване

Замолената Договоряща страна уведомява молещата Договоряща страна за мястото и времето на предаването. Ако молещата Договоряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в течение на един месец от установената за предаване дата това лице се освобождава от задържане.

Член 76

Повторно предаване

Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване и се върне върху територията на замолената Договоряща страна, не е необходимо да бъде представено ново искане за повторното му предаване. Замолената Договоряща страна решава повторното предаване въз основа на документите, приложени към изпратеното вече искане. Тя може, преди да вземе решение, да помоли молещата Договоряща страна за разяснения дали вече не е изоставено преследването за извършеното от обвиняемия престъпно деяние.

Член 77

Колизия на искания за предаване

Ако от няколко държави постъпят искания за предаване на едно и също лице, замолената Договоряща страна решава кое от тези искания да бъде удовлетворено.

Член 78

Ограничения за преследване на предадено лице

1. Предаденото лице не може без съгласието на замолената Договоряща страна да бъде привлечено към наказателна отговорност, нито подложено на изпълнение на наказание за друго престъпно деяние, извършено преди предаването и различно от това, за което е предадено. Лицето не може също така да бъде предадено на трета страна без съгласие на замолената Договоряща страна.

2. Съгласие не се изисква:

1) ако предаденото лице след приключване на наказателното производство или изпълнението на наказанието или освобождаването от него в срок от един месец не напусне територията на молещата Договоряща страна; в този срок не ще се включва времето, през което предаденото лице не по своя вина не е могло да напусне територията на молещата Договоряща страна;

2) предаденото лице е напуснало територията на молещата Договоряща страна и отново се е върнало на същата територия.

Член 79

Уведомяване за резултатите от наказателното преследване

Договорящата страна, на която е предадено лицето, уведомява Договорящата страна, която го е предала, за резултатите от наказателното преследване, а в случай на издаване на влязла в сила присъда или постановление изпраща копие от тях.

Член 80

Транзитиране

1. Договорящата страна по молба на другата Договоряща страна разрешава транзитирането през своя територия на лица, предадени от трета държава. Това разпореждане не се прилага, когато според настоящия Договор не съществува задължение за предаване.

2. Ако стане нужда за разпит от органите на молещата Договоряща страна като свидетел лице, което е лишено от свобода върху територията на трета държава, замолената Договоряща страна разрешава транзитирането на това лице през своята територия.

3. Молбата за разрешаване на транзитиране се подава и се разглежда по същия ред, както и искането за предаване.

Член 81

Разноски

Разноските по предаването понася тази Договоряща страна, на чиято територия са били направени, а разноските по транзитирането са за сметка на молещата Договоряща страна.

Член 82

Задължение за възбуждане на наказателно преследване

1. Договорящите страни се задължават да преследват съгласно своето право собствените си граждани, които са обвинени в извършване на престъпление върху територията на другата Договоряща страна, които обуславят предаването. За тази цел се предават информации за личността на извършителя на деянието, за извършеното престъпление и за наличните доказателства.

2. Договорящата страна, чийто гражданин е преследваното лице, уведомява другата Договоряща страна за резултатите от наказателното производство, възбудено по алинея 1, а в случай на издаване на влязла в сила присъда или на постановление изпраща препис от тях.

Член 83

Ред за установяване на връзки

По въпросите, свързани с предаването и транзитирането и възбуждането на наказателно преследване Министерството на правосъдието и Главната прокуратура на Народна република България пряко се свързват с Министерството на правосъдието и Генералната прокуратура на Полската народна република.

Член 84

Временно предаване на задържани лица

1. Ако върху територията на едната Договоряща страна трябва да се разпита като свидетел лице, което е лишено от свобода на територията на другата Договоряща страна, тогава може да се направи искане за предаване на това лице за времето, необходимо за разпита му, при условие, че там ще продължи задържането му и че ще бъде върнато незабавно след разпита. За искането и за разрешаването му са компетентни органите по член 83.

2. Разпоредбите на чл. 13, алинея 3 се прилагат съответно и към лицата по предходната алинея.

Член 85

Предаване на вещи

1. Едната Договоряща страна при поискване ще предаде на другата Договоряща страна предметите:

1) придобити от дееца чрез престъпление, обуславящо предаване;

2) придобити от дееца, който е гражданин на замолената Договоряща страна, чрез престъпление, извършено върху територията на молещата Договоряща страна;

3) които могат да послужат като веществени доказателства по делото на молещата Договоряща страна даже и да подлежат на задържане или конфискуване.

2. Замолената Договоряща страна може временно да задържи предметите, посочени в алинея 1, ако са необходими за друго наказателно производство.

3. Ако предметите, посочени в алинея 1, са се намирали във владение на престъпника по време на неговото предаване, предаването им, доколкото е възможно, ще стане едновременно с предаването на престъпника. Предаване на тези предмети се извършва също и в случаите, когато предаването на престъпника не може да стане поради неговата смърт или други обстоятелства. Предаването се отнася и към предмети, укрити от престъпника на територията на замолената Договоряща страна, макар и да са открити след предаването му.

4. Правата на трети лица към предмети, определени в алинея 1, остават незасегнати и същите предмети след завършване на наказателното производство трябва безплатно да се върнат на правоимащите лица.

5. При предаване на предмети съгласно предходните алинеи не се прилагат разпоредбите, ограничаващи вноса и износа на вещите и валутните ценности.

Член 86

Уведомяване за осъдителни присъди

Договорящите страни ще се съобщават взаимно сведения за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на едната Договоряща страна срещу граждани на другата Договоряща страна. Това се отнася и за по-сетнешните изменения на споменатите присъди.

Член 87

Информации от регистъра за осъдените

Съдилищата и прокуратурите на едната Договоряща страна могат да получават сведения от регистрите за осъдените лица, които се водят на територията на другата Договоряща страна, без да се заплаща за това.