Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 8 от 27.I

НАРЕДБА № 3 ЗА ПОДГОТОВКАТА, ОТЧЕТА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ГОДНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

 

НАРЕДБА № 3 ЗА ПОДГОТОВКАТА, ОТЧЕТА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ГОДНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 1975г., изм. ДВ. бр.95 от 6 Декември 1977г., изм. ДВ. бр.8 от 27 Януари 1984г., изм. ДВ. бр.98 от 19 Декември 1989г., отм. ДВ. бр.101 от 26 Ноември 1996г.

Отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 19 от 13 ноември 1996 г. за подготовката, изпитите, отчета и изискванията към водачите на моторни превозни средства - ДВ, бр. 101 от 26 ноември 1996 г., в сила 27.12.1996 г.


Глава първа.
КАТЕГОРИИ И ПРАВА НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г.) Водачите на моторни превозни средства в зависимост от придобитата правоспособност се делят на следните категории: А, В, С, D, Е, М и Т.


Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г.) (1) Водачите от съответните категории имат право да управляват:

1. категория А - мотоциклети и моторни превозни средства с три колела, теглото на които без товар не превишава 400 кг;

2. категория В - автомобили, чието общо тегло не превишава 3500 кг и броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;

3. категория С - автомобили, предназначени за превоз на товари и чието общо тегло превишава 3500 кг;

4. категория D - автомобили, предназначени за превоз на пътници с над 8 места за сядане без мястото на водача;

5. категория Е - превозни средства от категориите В, С или D, които водачът има право да управлява с прикачено ремарке, чието общо тегло да може да превишава 750 куб. см;

6. категория М - мотопеди и други подобни с работен обем на двигателя до 50 куб. см;

7. категория Т - тролейбуси, трамвайни композиции, транспортни трактори, мотокари, електрокари и други подобни според придобитата правоспособност.

(2) Водачите от категория В, С, D имат право да прикачват към управляваните от тях автомобили ремарке с общо тегло до 750 кг. Общо тегло на автомобила с ремарке за категория В не трябва да превишава 3500 кг.


Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.) (1) Водачите от категория С и D имат право да управляват транспортни колесни трактори, мотокари и електрокари, трактористите - електрокари и мотокари, а мотокаристите, ватманите и водачите на тролейбуси - електрокари.

(2) Водачите от категория D имат право и на водачи от категория С и В, а тези от категория С - и на водачи от категория В.

(3) Водачите от всички категории получават права и на водачи от категория М.


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.) Водачите от категория С с едногодишен стаж на служебни автомобили могат да бъдат назначавани за водачи на автомобили за превоз на пътници до 11 места (без мястото на водача) само в пределите на страната.


Чл. 6. (1) Стажът по чл. 5 се установява с удостоверение по образец (приложение № 1).

(2) Образецът на удостоверението, издавано от Министерството на народната отбрана, се съгласува с Министерството на вътрешните работи.


Глава втора.
ПОДГОТОВКА НА ВОДАЧИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Раздел I.
УЧИЛИЩА, ШКОЛИ И КУРСОВЕ ЗА ПОДГОТОВКА НА

ВОДАЧИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 7. (1) Подготовката на водачи на моторни превозни средства се извършва в училища, школи и курсове, организирани само от определените от Министерския съвет министерства, други ведомства и организации, при следните изисквания:

1. да имат утвърдена структура и статут на звената за ръководство и управление на организационната, методическата и възпитателната работа в школите и курсовете;

2. да имат наредба за организационно-педагогическата, методическата и възпитателната работа и вътрешния ред в школите и курсовете.

(2) Изискванията по ал. 1 се съгласуват с Министерството на народната просвета, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта.


Чл. 8. Министерствата, другите ведомства и организациите, които организират и провеждат подготовка на водачи на моторни превозни средства в училища, школи и курсове, са задължени:

1. да анализират работата в училищата и школите и да усъвършенствуват организационната, методическата и възпитателната им работа. Методическата и възпитателната работа в училищата се анализира от Министерството на народната просвета.

2. да утвърждават перспективни (най-малко тригодишни) планпрограми, целещи подобряване на подготовката чрез въвеждането на съвременни технически средства; електронни тренажори, екзаменатори, кинопрожекционни машини, учебни моторни превозни средства и други учебно-технически средства.


Чл. 9. (1) Училищата и школите могат да започнат занятия, ако имат издадено разрешително от "Контрол на автомобилния транспорт" (КАТ) при Софийското градско или съответното общинско управление на МВР.

(2) Разрешителното се иска с писмо на ръководителя на училището на школата най-малко 15 дни преди започване на занятията.

(3) За издаване на разрешително училището или школата трябва да отговарят на следните условия:

1. да има обзаведени необходими кабинети по безопасно движение по пътищата, устройство и експлоатация на съответното моторно превозно средство, учебна работилница и средства за онагледяване съгласно учебната програма;

2. да има обзаведени учебни полигони, пригодени за провеждане на началните упражнения по управление на моторни превозни средства;

3. да има необходимия брой учебни моторни превозни средства съобразно категорията на водачите, като на всеки 10 броя има по едно резервно;

4. да има необходимия брой щатни правоспособни преподаватели по теория и учебна практика (без училищата).


Чл. 10. (1) В десетдневен срок от получаване на писмото за разкриване на училището или школата органите на КАТ проверяват наличието на условията за издаване на разрешително.

(2) Ако училището или школата не отговарят на условията, проверяващото служебно лице съставя протокол, а разрешителното се издава след изпълнение на дадените в протокола предписвания.

(3) Разрешителните за училищата и школите се издават веднъж в годината.


Чл. 11. Разрешителните за самостоятелни курсове се издават при условията на чл. 9 и 10 и имат валидност само за времетраенето на курса.


Чл. 12. Училищата, школите и самостоятелните курсове за подготовка на водачи на моторни превозни средства се считат за нередовни, ако нямат разрешително или ако срокът на разрешителното им е изтекъл.


Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Раздел II.
ПРОГРАМИ ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДАЧИ НА МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 14. (1) Сроковете на подготовка, учебните планове и програми и основните организационни и методически указания за подготовката на водачите на моторни превозни средства от различните категории се определят с единна учебна програма.

(2) Срокът на подготовката в школите и курсовете за водачи от категория А, В и М може да бъде съкратен при отпадане на обучавани.


Чл. 15. (1) В училищата, школите и курсовете за подготовка на водачи на моторни превозни средства от различните категории задължително се изучават в обем, определен от учебната програма, следните предмети:

1. устройство на моторно превозно средство;

2. експлоатация на моторно превозно средство и охрана на труда;

3. безопасно движение по пътищата;

4. гражданска отбрана и първа медицинска помощ (без категории Д и Е);

5. управление на моторно превозно средство.

(2) За подготовката на водачи на моторни превозни средства от категория А, В, Т (мотокаристи и електрокаристи) и М предметите по предходната алинея могат да бъдат обединени по сходни показатели и обем.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г.) Кандидатите за водачи на моторни превозни средства от категория С, D и Т изучават още:

1. практика по монтаж и техническо обслужване на моторните превозни средства, за категория D - и ремонт на автомобила;

2. икономическа подготовка - само за категория С и Т.


Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г. и бр. 98 от 1989 г.) (1) Кандидатите за водачи на моторни превозни средства (без тролейбуси и трамваи) със средно и висше техническо образование по специалностите експлоатация и ремонт на автомобили и кари, автомобили, механизация на селското стопанство и приравнените към тях, както и свръхсрочно служещите механик-водачи с двегодишен стаж изучават само безопасно движение по пътищата и управление на моторно превозно средство.

(2) Трактористите на транспортни трактори с двегодишен стаж, които са кандидати за водачи от категория С, се подготвят по специална програма.

(3) Допълнително обучение по управление с лично моторно средство в присъствие на лице, което притежава съответно свидетелство за управление с най-малко двегодишен стаж, може да се провежда;

1. на полигон - с разрешение на ръководството на училището или школата за категориите М, А и В;

2. на път във и извън населеното място - с разрешително (приложение № 2), издадено от органите на "КАТ" на завършилите курс за подготовка на водачи категория В и положили успешно теоретичния изпит по безопасност на движението.

(4) Водачи на моторни превозни средства от категория Т, които са кандидати за водачи от категория В, изучават само управление на моторно превозно средство.

(5) Трактористите-машинисти, които са кандидати за водачи на моторно превозно средство от категория Т (трактористи на транспортни трактори) изучават безопасно движение по пътищата, управление на моторно превозно средство, гражданска отбрана и първа медицинска помощ и икономическа подготовка.

(6) Водачите на моторни превозни средства от категория В, които са кандидати за водачи от категория С, се подготвят по програма със съкратен срок за подготовка.

(7) Лицата без слух се подготвят за водачи от категория А, В и М по програми с удвоени часове по теория и със завишени с 50% часове по управление на моторно превозно средство.


Чл. 17. (1) Министерството на народната просвета е длъжно периодично да привежда съгласувано с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на транспорта и с Министерството на народната отбрана учебната програма в съответствие с настъпилите изменения в автомобилната техника и нормативните актове по прилагането на Закона за движение по пътищата.

(2) Министерството на народната просвета съгласувано с Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта прави ежегодна преценка и внася съответни изменения в нормативната уредба за усъвършенствуване на организационната, методическата и възпитателната работа в училищата, школите (без тези на МНО) и курсовете.


Чл. 18. Учебници и учебни пособия за подготовка на водачи и на преподаватели за подготовка на водачи се утвърждават от Министерството на народната просвета.


Раздел III.
ПРИЕМАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ВОДАЧИ НА МОТОРНИ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Кандидатите за водачи на моторни превозни средства трябва да отговарят освен на изискванията по чл. 13, ал. 2, 4 и 5 от Закона за движението по пътищата и на:

1. за всички категории да не изтърпяват наказание "лишаване от право да управляват моторно превозно средство" или да не е отнето завинаги свидетелството им за управление на моторно превозно средство;

2. за категория D да имат три години стаж като водачи на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг или пет години стаж като водачи на автомобил, от които поне една година на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг;

3. за категория Е да имат две години стаж като водачи на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг или четири години стаж на автомобил, от които поне една година на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг.

(2) Преподавателите по управление и щатните контролни органи по автотранспорта от Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на народната отбрана, които са кандидати за подготовка на водачи на моторни превозни средства от категория D, следва да са управлявали зачислени леки автомобили в продължение на пет години, а за категория Е 4 години.


Чл. 20. Кандидатите за подготовка на водачи от категория А и В с физически недостатъци, за които школите и курсовете нямат пригодени за недостатъка им моторни превозни средства, се подготвят на собствени, ако са приспособени с двойно управление на спирачките и съединителя.


Раздел IV.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА

Чл. 21. Подготовката на водачи на моторни превозни средства в училищата, школите и курсовете се организира и провежда в съответствие с нормативните актове и организационно-педагогическите и учебно-методическите указания на съответната учебна програма.


Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Кандидатите за водачи от категория С през време на обучението си преминават задължително по определен график 6 часа стаж по контрол на движението по пътищата с автоконтрольорите на КАТ.

(2) Изискването по предходната алинея не се отнася за обучаваните във войсковите поделения и в Министерството на вътрешните работи.


Чл. 23. (1) Седмичното натоварване на обучаваните с откъсване от производството по теоретичните предмети и учебната практика не може да бъде повече от 42 часа, а при обучение без откъсване от производството - 20 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Натоварването на обучаваните по управление на моторно превозно средство не може да превишава 2 часа на денонощие.


Чл. 24. (1) Школите и курсовете водят следната документация:

1. тематичен план;

2. седмично разписание;

3. седмичен план-график по управление на моторно превозно средство;

4. учебен дневник;

5. карта за отчитане на часовете по управление.

(2) Училищата водят документация, която се изисква от съответните правилници и наредби. За провеждане на часовете по управление се съставя и седмичен план-график по управление на моторно превозно средство.

(3) Училищата и школите съставят план за учебно-методическата и възпитателната работа.

(4) Училищата, школите и самостоятелните курсове водят книга за издадените свидетелства за завършена подготовка.


Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) Обучаваните са длъжни да посещават редовно занятията по теория и практика и да спазват установения вътрешен ред.

(2) Пропуснатите по уважителни причини (болест, задгранична командировка, военно обучение и др.) часове по управление на моторно превозно средство и над 10 но сто от часовете по теория и практика могат с разрешение на ръководството на учебната форма да бъдат взети допълнително в същия или следващ курс, но не по-късно от една година от започване на обучението.


Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) На преминалите обучението се издава свидетелство за завършена подготовка.


Глава трета.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ И ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Раздел I.
ИЗПИТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Чл. 29. (1) Изпитът за получаване на правоспособност има за цел да се проверят знанията, уменията и навиците на кандидата за водач самостоятелно да управлява и експлоатира моторно превозно средство в съответствие с квалификационната му характеристика.

(2) Изпитите за получаване на правоспособност биват:

1. първоначални - за лица, които за първи път се явяват на изпит за получаване на правоспособност водач на моторно превозно средство от дадена категория;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) проверочни - за водачи, спрямо които е приложена принудителна административна мярка "проверочен изпит" по Закона за движението по пътищата;

3. поправителни - за лица, които не са положили успешно някои от видовете изпити по точки 1 и 2.


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) За допускане до първоначален изпит кандидатите за водачи подават писмена молба, снимка формат 35х45 мм, карта за медицинско и психологическо освидетелствуване, личен картон и свидетелство за завършена подготовка, а за справка представят личен паспорт и документ за образование. В молбата кандидатът за водач декларира, че не е наказан по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 и чл. 42, т. 7 от Закона за движението по пътищата.

(2) Водач, който има свидетелство за управление на моторно превозно средство от дадена категория, вписва в писмената молба, че притежава такова свидетелство.

(3) Свидетелство за завършена подготовка, издадено в чужбина, не се уважава и притежателят му не се допуска до изпит за получаване на правоспособност.

(4) Не се допуска до изпит лице, което не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 2, 4 и 5 от Закона за движението по пътищата или изтърпява наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" или на което е отнето завинаги свидетелството за управление на моторно превозно средство.


Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) За допускане до изпит за категория С освен документите по ал. 1 на предходния член се представят:

1. от свръхсрочно служещите механик-водачи свидетелство за механик-водач и удостоверение за двегодишен стаж по специалността;

2. от трактористите на транспортни колесни трактори свидетелство за управление и удостоверение за двегодишен стаж по специалността;

3. от водачите от категория В свидетелството за управление.


Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) За допускане до изпит за водачи от категория D се представят:

1. документите, посочени в чл. 30, ал. 1;

2. удостоверение, че кандидатът има три години стаж като водач на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг или пет години стаж на автомобил, от които поне една година на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг.

(2) Преподавателите по управление на автомобили и щатните контролни органи по автотранспорта от Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на народната отбрана представят удостоверение за зачислен служебен автомобил в продължение на пет години.


Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) За допускане до изпит за водачи от категория E се представят:

1. документите, посочени в чл. 30, ал. 1;

2. удостоверение, че кандидатът има две години стаж като водач на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг или четири години на автомобил, от които поне една година на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг. Кандидатите за водачи преподаватели по управление на автомобили и щатните контролни органи по автотранспорта от Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на народната отбрана представят удостоверение, че са управлявали зачислени автомобили в продължение на 4 години.


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) За допускане до първоначален изпит за категория А водачите от категориите В, С и D или Т представят свидетелство за управление на моторно превозно средство и документите, посочени в чл. 30, ал. 1 без свидетелството за завършена подготовка.


Чл. 35. За допускане до първоначален изпит на дипломатически служители към чужди мисии, акредитирани у нас, кандидати за водачи от категория А, В или М представят писмо от Министерството на външните работи по образец и документите, посочени в чл. 30, ал. 1, без документ за образование.


Чл. 36. (1) Лице, което притежава свидетелство за управление, издадено от 9.IX.1944 г. до 31.XII.1960 г., чуждестранно национално свидетелство не по образец на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г. или международно свидетелство, може да се яви на изпит за придобиване на правоспособност след представяне на документите, посочени в чл. 30, ал. 1, и свидетелство за управление вместо свидетелство за завършена подготовка. Чуждестранното национално свидетелство се придружава с превод, официално заверен от отдел "Консулски" при Министерството на външните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г.) Притежателите на международни свидетелства за управление не се допускат на изпит за водачи от категориите С, D, Е и Т.


Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) За допускане до проверочен изпит се подава писмена молба.


Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г. и бр. 98 от 1989 г.) За допускане до поправителен изпит кандидатът за водач подава писмена молба.


Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) (1) Документи за допускане до изпит се подават в Софийското градско или в съответното общинско управление на МВР на територията, на която лицата са завършили подготовката си.

(2) Завършилите подготовката си за водачи в поделенията на Министерството на народната отбрана подават документи за допускане до изпит до командира на съответното поделение, който е длъжен да ги представи заедно с изпитния протокол за издаване на свидетелства за управление.

(3) За поправителен или проверочен изпит документите може да се подават и в други общински управления на МВР, различни от посочените в ал. 1.


Раздел II.
Изпитни комисии

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Изпитните комисии за провеждане на изпити за получаване на правоспособност се назначават от началника на КАТ при Софийското градско или съответното общинско управление на МВР и са в състав: председател - представител на КАТ и член - представител на училището, школа или курса. При провеждане на поправителни изпити за член на комисията може да се назначи и представител на обществеността. При провеждане на изпити с кандидатите за водачи, които са завършили донаборни школи, като член на комисията може да участвува и представител на Министерството на народната отбрана.

(2) Изпитната комисия по предходната алинея се състои от правоспособни преподаватели за водачи от категорията, за която ще провеждат изпита.

(3) Изпитната комисия за провеждане на проверочен изпит на лицата, спрямо които е приложена принудителна административна мярка "проверочен изпит", има състав: председател - представител на КАТ и член - представител на обществеността.


Чл. 41. (1) Завършилите школи и курсове на Министерството на народната отбрана за получаване на правоспособност за водачи на моторни превозни средства се изпитват от комисия на Министерството на народната отбрана с участието на представител на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 8 от 1984 г., изм., бр. 98 от 1989 г.) Правото за провеждане на теоритичен изпит от училищата и школите (без тези на МНО) към ведомствата и организациите се предоставя със заповед на началника на Софийското градско или на общинското управление на МВР въз основа на мотивирано писмено искане. Заповедта се издава за календарната година в десетдневен срок от постъпване на писменото искане и запазва своята валидност за следващите години при наличието на следните условия:

1. в предходната календарна година към училището или школата да не е прилагана мярката, предвидена в чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата;

2. протоколите от проведения теоретичен изпит да са представени в два екземпляра в "КАТ".


Чл. 42. Комисията за провеждане на изпита е длъжна:

1. да се яви на определеното за изпит място най-малко 15 минути преди започване на изпита, като провери подходящи ли са кабинетите и изправно ли е моторното превозно средство, с което ще се проведе изпитът;

2. да провери по паспорт самоличността на кандидатите;

3. да дава кратки указания за начина, по който ще се проведе изпитът, както и за правата, задълженията и отговорностите на кандидатите през време на изпита;

4. да осигурява за всеки кандидат спокойна обстановка, за да може той да покаже степента на знанията и уменията си;

5. да провежда изпита на всеки кандидат само в пълния си състав;

6. да оценява задълбочено и обективно знанията, уменията и навиците на кандидатите.


Чл. 43. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) Изпитната комисия има право да отстранява от изпит кандидат, който с държанието си е нарушил установения ред, и да анулира изпита му. Това се отразява в изпитния протокол.


Чл. 44. Председател или член на комисия, който нарушава правилата за провеждане на изпита, се отстранява от състава на комисията.


Раздел III.
Изпитни предмети и провеждане на изпитите

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) Всички кандидати за водачи на моторни превозни средства задължително полагат следните изпити:

1. теоретичен - по безопасно движение по пътищата. Изпитът включва въпроси и по устройство, експлоатация и теория на управлението на автомобила, които имат отношение към безопасността на движението, и по първа медицинска помощ;

2. практически - по управление на моторно превозно средство. На полигон за категориите "А", "В", "С", "М" и на път във извън населено място за категориите "В", "С", "D", "Е" и "Т".


Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г. и бр. 98 от 1989 г.) (1) Кандидатите за водачи от категория А, които притежават свидетелство за управление от категория В, С, D и Т, полагат само практичен изпит по управление на мотоциклет.

(2) Кандидатите за водачи от категория В, които притежават свидетелство за управление от категория Т, полагат само практически изпит по управление на автомобил.

(3) Лицата, посочени в чл. 36, ал. 1, за да получат свидетелство за управление, полагат теоретичен и практичен изпит.

(4) Лицата, спрямо които е приложена принудителна административна мярка "проверочен изпит", полагат изпит по безопасно движение по пътищата.

(5) Кандидатите за водачи от всички категории, издържали успешно теоретичен изпит при условията на чл. 41, ал. 2, полагат сама практически изпит по управление на моторно превозно средство.


Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) (1) Изпитите по управление на моторни превозни средства се провеждат в места, определени с писмена заповед на началника на Софийското градско или на съответното областно управление на МВР.

(2) Мястото за провеждане на изпита за завършилите подготовката си в поделенията на Министерството на народната отбрана се определя от командира на поделението съгласувано с началника на Софийското градско или съответното общинско управление на МВР.


Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г., бр. 87 от 1995 г.) Теоретичният изпит по безопасно движение по пътищата се провежда писмено с тестове или изпитващи машини.


Чл. 49. (1) Практическият изпит по управление на моторно превозно средство се провежда:

1. за водачи от категория А - с учебен мотоциклет без кош с работен обем на двигателя от 150 куб. см и нагоре;

2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) за водачи от категория С - с учебен товарен автомобил, с общо тегло от 3500 до 9000 кг, натоварен над 50 на сто от товароносимостта;

3. за водачите от категория D - с учебен автобус с минимален брой на местата 37+1;

4. за водачи от категория Е - с учебен товарен автомобил над 9000 кг общо тегло или автобус с брой на местата над 37+1 с прикачено ремарке с общо тегло над 750 кг;

5. за трактористи на транспортен трактор - с учебен трактор с прикачено ремарке;

6. за всички останали категории - с учебно моторно превозно средство за съответната категория.

(2) Инвалидите, кандидати за водачи, се изпитват с автомобил, пригоден съобразно характера на инвалидността и допълнителни педали за съединителя и спирачката.


Чл. 50. Материалната база за провеждане на изпитите (кабинети, моторни превозни средства и полигони) се осигурява от училищата, школите или курсовете, а при възможност - и от Министерството на вътрешните работи.


Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 52. Кандидатите за водачи на моторни превозни средства са длъжни да се явят на определеното място, дата и час за започване на изпита. Неявилите се или закъснелите по неуважителни причини не се допускат до изпит и губят внесената такса. За уважителни причини се считат: болест, учебен сбор, смърт на близки, задгранична командировка, природни и стихийни бедствия и др., което се установява с официален документ.


Чл. 53. (1) Знанията и уменията по всеки изпитен предмет се оценяват за успешно издържалите с "Да", а за неуспешно издържалите - с "Не".

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) Получилите на изпита по безопасно движение по пътищата оценка "Не" не се допускат до изпит по управление на моторно превозно средство.


Чл. 54. (1) Практическият изпит по управление се провежда при разнообразна и сложна обстановка за движение, денем и нощем, с изключение на изпита с кандидатите за категория А и М, които се провеждат само денем.

(2) Преди започване на практическия изпит всеки кандидат има право в присъствието на комисията да изпробва органите за управление на моторно превозно средство, което не се взема предвид при оценката.


Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) Кандидатите за водачи на моторни превозни средства трябва да приключат с практическия изпит по управление на моторно превозно средство в двегодишен срок от датата на успешното полагане на изпита по теория. Те могат да отложат практическият изпит и след този срок, но трябва преди това да положат отново успешно изпит по теория и на полигон.


Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Всеки поправителен изпит може да се насрочи най-рано 15 дни след предишния.

(2) Намаление на срока по предходната алинея може да се направи за донаборници, на които предстои да отбиват военната си служба, и за заминаващите в чужбина граждани за повече от 6 месеца.

(3) Минималният срок от един изпит до друг за лица, спрямо които е приложена принудителна административна мярка "проверочен изпит", е една седмица.


Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 58. Изпитът може да се анулира, когато се установи, че е разрешен въз основа на представен документ с невярно съдържание или не по реда, установен с тази наредба.


Раздел IV.
Протоколи за изпит

Чл. 59. (1) Протоколите за изпит се изготвят по категории водачи. Имената на кандидатите за водачи се вписват в протоколите най-малко ден преди изпита.

(2) Протоколите за изпит за лица, спрямо които е приложена принудителна административна мярка "проверочен изпит", се изготвя общо за всички категории водачи.

(3) Протоколите за изпит се номерират за всеки ден и за всяка комисия поотделно. Те са основни отчетни документи и се съхраняват 50 години.


Чл. 60. (1) Непосредствено след извършване на изпита по безопасно движение по пътищата и по управление на моторно превозно средство комисията уточнява оценките, вписва ги в протокола за изпит и председателят на комисията ги обявява пред всички кандидати.

(2) Поправки в протоколите за изпит не се разрешават. Допуснатите грешки се отстраняват с вписване на забележка, която е валидна, ако е подписана от състава на комисията.

(3) Протоколът от изпит се счита за редовен, ако е попълнен, вписани са оценките на всички кандидати и е подписан от състава на комисията.

(4) При разногласие между членовете на изпитната комисия относно оценките в протокола за изпит се вписва оценка "Не". Поддържащият оценка "Да" може да пише мнението си на гърба на протокола.

(5) Най-късно на следващия ден протоколът за изпита се представя на началника, който е назначил комисията, за утвърждаване. Ако изпитът се провежда вън от областния град, протоколите се представят след приключване на всички изпити.


Чл. 61. (1) Кандидат, който счита, че изпитът е проведен при нарушение на реда и условията, установени с тази наредба, в резултат на което е получил оценка "Не", може да подаде жалба до началника на КАТ при Софийското градско или общинското управление на МВР или до съответния командир на поделение до изтичане на работното време на следващия ден.

(2) Длъжностното лице по ал. 1 е длъжно да разгледа жалбата в деня на нейното подаване и ако е основателна, назначава комисия в друг състав, която на същия или на следващия ден провежда контролен изпит. За резултата със съставя нов протокол за изпит, който е окончателен.


Раздел V.
Свидетелства за управление

Чл. 62. (1) На лице, положило успешно изпит за водач на моторно превозно средство, органите на КАТ издават свидетелство за управление и контролен талон, подписани от началника на КАТ при Софийското градско или съответното общинско управление на МВР.

(2) (Заличена - ДВ, бр. 8 от 1984 г.).

(3) Кандидатът за водач след успешно полагане на изпита, ако има свидетелство за управление от друга категория, е длъжен да го предаде на представителя на изпитната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1989 г.) Дубликат на свидетелство се издава от мястото, където водачът се води на отчет, при поискване с писмена молба. Свидетелството за управление на моторно превозно средство, вместо което е издаден дубликат, е невалидно.


Чл. 63. (1) Свидетелства за управление, които не са по образеца на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г., не са валидни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г., бр. 8 от 1984 г.) Свидетелство за управление не по образец на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г., издадено или заверено след 1.I.1961 г., може да се подмени срещу представяне на писмена молба, снимка формат 35х45 мм, карта за медицинско и психологическо освидетелствуване, личен картон и личен паспорт.

(3) Лице, което притежава свидетелство за управление, издадено или заверено от 9.IX.1944 г. до 31.XII.1960 г., може да възстанови правото си за управление на моторно превозно средство след полагане на теоритичен и практически изпит.


Глава четвърта.
ОТЧЕТ НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

И НА НАЛОЖЕНИТЕ ИМ НАКАЗАНИЯ

Чл. 64. (1) Водачите на моторни превозни средства се водят на отчет по местожителство в Софийското градско или в общинските управления на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Заличена ДВ, бр. 95 от 1977 г.).


Чл. 65. За всеки водач се води личен картон за отчета, наложените наказания и приложената принудителна административна мярка "Проверочен изпит".


Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Софийското градско и общинските управления на МВР, провели изпита на лица не по местожителство, са длъжни в срок от 10 дни да изпратят личните картони на положилите успешно изпита кандидати на съответните поделения по местожителство на водачите.

(2) При промяна на местожителството водачът е длъжен да уведоми писмено органите на Софийското градско или общинското управление на МВР, където се води на отчет.


Чл. 67. (Отм. - бр. 98 от 1989 г.).


Чл. 68. (1) Органът, постановил лишаване на водач от право да управлява моторно превозно средство, е длъжен да изпраща препис от влязлото в сила наказателно постановление до Софийското градско или съответното общинско управление на МВР, където водачът се води на отчет. Ако свидетелството за управление е било иззето от органите, то се прилага към наказателното постановление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от право на управление се извършва чрез изземване и съхраняване на свидетелството за управление от отделите на КАТ при Софийското градско или общинските управления на МВР, където водачът се води на отчет, като наложеното наказание се вписва в личния картон на водача.


Глава пета.
ПРЕПОДАВАТЕЛИ ЗА ПОДГОТОВКА НА ВОДАЧИ НА МОТОРНИ СРЕДСТВА

Раздел I.
Изисквания за преподавателска правоспособност

Чл. 69. В училищата, школите и курсовете за подготовка на водачи на моторни превозни средства се назначават преподаватели по теория, по учебна практика и по управление на моторно превозно средство.


Чл. 70. (1) Преподаватели по теория и учебна практика в училищата, школите и курсовете за подготовка на водачи на моторни превозни средства могат да бъдат:

1. машинни инженери със специалност двигатели с вътрешно горене, автомобили, трактори, кари или селскостопански машини;

2. лица, завършили институт за учители по практика със специалност двигатели с вътрешно горене, автомобили или механизация на селското стопанство;

3. лица със свидетелство за преподавателска правоспособност, издадено от учителски институт при Министерството на народната просвета;

4. (Нова - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) лица, завършили след 1950 г. военно училище - профил "Автомобилисти", със срок на обучение, не по-малък от две години, преминали курс за преквалификация в учителски институт към МНП.

(2) Преподаватели по специалните предмети на водачи от категория Т (шофьори на тролейбуси, ватмани и електрокаристи) могат да бъдат и лица, които имат най-малко завършен институт за учители по практика по специалността електротехника или силни токове.

(3) Преподаватели по предмета безопасно движение по пътищата могат да бъдат и лица с висше юридическо образование, които имат право на водачи най-малко от категория В.

(4) Преподаватели по теория и управление на мотоциклет и мотопед могат да бъдат и лица, които са завършили Висшия институт за физическа култура и спорт със специалност автомобилен и мотоциклетен спорт и имат права на водачи от категория А.

(5) Инженерите и учителите - специалисти, които не притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство, нямат право да преподават предмета безопасно движение по пътищата.


Чл. 71. (1) Преподаватели по управление на моторни превозни средства могат да бъдат лица, които притежават свидетелство за преподавателска правоспособност за съответната категория водачи, издадено от учителски институт при Министерството на народната просвета.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Преподаватели по управление на трамвайни композиции и тролейбуси могат да бъдат правоспособни ватмани, съответно тролейбусни шофьори, най-малко с тригодишен стаж по специалността и със средно образование, преминали курс за квалификация в учителски институт към МНП.

(3) Преподаватели по управление на електрокари и мотокари могат да бъдат лица, които имат преподавателска правоспособност по управление на автомобил.


Чл. 72. (1) Лица, които притежават свидетелства за преподавателска правоспособност, издадени от Министерството на вътрешните работи или Министерството на транспорта при влизането в сила на тази наредба, запазват правата си.

(2) При назначаването на преподаватели в училищата се спазват и Постановление № 6 на Министерския съвет и ЦС на БПС от 9.III.1973 г., както и Правилникът за назначаване на учителите (ДВ, бр. 48 от 1968 г.).


Чл. 73. На преподаватели, лишени от право да управляват моторно превозно средство, се спира разрешението да обучават водачи до изтичане срока на наложеното им наказание.


Раздел II.
Подготовка за преподаватели

Чл. 74. (1) Подготовката на преподаватели за обучение на водачи на моторни превозни средства се извършва в институтите за учители по практика, които се ръководят от Министерството на народната просвета.

(2) Подготовката в институтите се осъществява по програма, разработена от Министерството на народната просвета съгласувано с Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Министерството на народната отбрана.


Чл. 75. (1) Приемането на кандидатите за подготовка на преподаватели се извършва по реда за приемане на студенти в полувисшите учителски институти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г.) Кандидатите за преподаватели по управление на моторни превозни средства трябва да отговарят и на следните условия:

1. да имат завършено средно образование;

2. да имат свидетелство за управление на моторно превозно средство от:

а) категория А - за преподаватели в курсовете за подготовка на водачи от категория А и М;

б) категория С с едногодишен стаж - за преподаватели в курсовете за подготовка на водачи от категория В и С;

в) категория Т (транспортни трактори) с едногодишен стаж - за преподаватели в курсовете за подготовка на трактористи на транспортни трактори;

3. да не са лишавани от правоуправление през последните две години.

(3) Машинните инженери по специалностите двигатели с вътрешно горене, автомобили, трактори, кари и селскостопански машини, завършилите полувисшите институти за учители по практика по специалностите двигатели с вътрешно горене и механизация на селското стопанство, както и завършилите Народната школа за запасни офицери и пълния курс на военните училища по специалност автомобили се подготвят за преподаватели по управление на моторни превозни средства в курсове със съкратени срокове за обучение.


Раздел III.
Изпити за получаване на преподавателска

правоспособност

Чл. 76. Кандидатите за получаване на преподавателска правоспособност се допускат до изпит след редовно завършена подготовка.


Чл. 77. Кандидатите за получаване на преподавателска правоспособност за обучение на водачи на моторни превозни средства полагат следните изпити:

1. теория на специалността - устен;

2. безопасно движение по пътищата - устен;

3. педагогическа практика - изнасяне на урок и провеждане на упражнение по управление на моторно превозно средство.


Чл. 78. (1) Изпитите за придобиване на преподавателска правоспособност се провеждат от комисия, назначена от Министерството на народната просвета.

(2) На успешно издържалите изпита за преподавателска правоспособност се издава свидетелство.


Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.) (1) Придобилите преподавателска правоспособност в учителските институти на Министерството на народната просвета по управление на автомобил за категория В по реда и условията на тази наредба получават право да обучават водачи от категория С след едногодишен стаж на товарен автомобил с общо тегло над 3500 кг, което се вписва в свидетелството за преподавател.

(2) Придобилите преподавателска правоспособност по управление на автомобил за категория С получават право да обучават водачи категория D или Е след придобиване права на водачи от съответните категории.

(3) Придобилите преподавателска правоспособност по управление на автомобили имат право да обучават водачи от категориите А и М след получаване права на водачи от категория А.


Чл. 80. (Доп. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Преподавателите се изпращат периодично, но не на повече от 5 години, на курсове за повишаване на квалификацията, организирани от Министерството на просветата. Незавършилите курсовете не получават разрешително за обучаване на водачи.


Глава шеста.
МЕЖДУНАРОДНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ СВИДЕТЕЛСТВА

ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВО

Чл. 81. (1) Чужденец, който има международно или национално свидетелство за управление на моторно превозно средство по образец на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г., запазва правата си по притежаваното свидетелство на територията на НРБ.

(2) (Нова. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Чужденец, който има свидетелство за управление на моторно превозно средство, различно от посочените в предходната алинея, запазва правата си на територията на НРБ при условие, че свидетелството се придружава от официално заверен превод на български език.


Чл. 82. Български гражданин, който притежава международно или чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство по образец на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г., запазва правото си за управление на територията на НРБ в срок до три месеца от влизането му в страната.


Чл. 83. (1) Международни свидетелства за управление на моторни превозни средства на български граждани и чужденци се издават от Съюза на българските автомобилисти само срещу представяне на редовно българско национално свидетелство.

(2) Международните свидетелства, издадени от Съюза на българските автомобилисти, не са валидни за територията на НРБ.


Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.) Чуждестранно национално свидетелство по образец на Виенската конвенция за пътното движение от 1968 г., може да се замени с българско национално свидетелство срещу представяне на писмена молба, снимка формат 35х45 мм, карта за медицинско и психологическо освидетелствуване, личен картон и личен паспорт, както и документ за образование.


Глава седма.
МЕДИЦИНСКО И ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ И ПРЕОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ НА ВОДАЧИТЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВО

Чл. 85. Медицинското и психологическото освидетелствуване и преосвидетелствуване на кандидатите за водачи и водачите на моторни превозни средства имат за цел да установят тяхната медицинска и психологическа годност да управляват моторни превозни средства.


Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Медицинското освидетелствуване е задължително за кандидатите за водачи на моторни превозни средства от всички категории.


Чл. 87. (1) Медицинското освидетелствуване на кандидати за водачи на моторни превозни средства от всички категории се извършва в здравните заведения на Министерството на народното здраве, Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи или Министерството на народната отбрана от лекари-специалисти: офталмолог, оториноларинголог, невролог, хирург и интернист, а при необходимост - изследвания и от други лекари специалисти.

(2) Заключение за годност или негодност се дава от лекар-интернист.


Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) Психологическото освидетелствуване е задължително за кандидатите за водачи на моторни превозни средства от категориите В (само за лица с глухота), С, D, Т (само за тролейбуси и трамваи).

(2) Психологическата годност се определя въз основа на показателите, отразяващи психологическите изисквания към дейността на съответната категория водачи на моторно превозно средство:

1. качества на личността - характерови особености, абнормни прояви, емоционална устойчивост, типологични особености, социална адаптация и социален статус;

2. комплексна реактивност (сензомоторика);

3. внимание - устойчивост, обем, превключване, разпределение;

4. възприятие;

5. способност за вземане на решения в критични ситуации, оперативно мислене, оперативна памет.

(3) Психологическите заключения за професионална годност се дават от ръководителя на лабораторията в три степени: "Допуска се", "Не се допуска" и "Допуска се за определен срок". Третата степен е в зависимост от развитието на професионалните качества и се използува само при преосвидетелствуване.

(4) Психологическото освидетелствуване и преосвидетелствуване се извършват в психологическите лаборатории на Министерството на транспорта по местожителство на кандидата за водач или по място на провеждане на обучението след представяне на личен паспорт и медицинско удостоверение. Лишените от право да управляват моторно превозно средство представят и решението на съда или наказателното постановление. При заключение "Не се допуска" изследваното лице има право да поиска:

1. повторно изследване - извършва се в лабораторията, провела първото изследване, в срок до един месец от деня на поискването;

2. трето изследване - извършва се от Централната експертна психологическа лаборатория;

3. след шестмесечен срок от третото изследване - ново освидетелствуване.

(5) Психологическото освидетелствуване и преосвидетелствуване се извършват по методики на Министерството на транспорта.


Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) Водачите на моторни превозни средства подлежат на задължително медицинско и психологическо преосвидетелствуване:

1. при лишаване от право да управляват моторно превозно средство по реда на чл. 342 и 343 от Наказателния кодекс и чл. 44, ал. 5, чл. 44а, ал. 1, предложение второ, чл. 46 от Закона за движението по пътищата;

2. по искане на лекуващия лекар при заболяване или травматични увреждания, които водят до промени в медицинската и психологическата годност на водача;

3. при поискване от контролните органи.

(2) Медицинските прегледи за преосвидетелствуване на водачите на моторни превозни средства, посочени в т. 2 и 3 на предходната алинея, се извършват в здравните заведения на Министерството на транспорта, а за Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Стройтелни войски - или в техните здравни заведения.

(3) Медицинското преосвидетелствуване на водачите на моторно превозно средство се извършва по реда на чл. 87.


Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) Медицинските прегледи се извършват след установяване самоличността на лицата.

(2) В медицинските заключения се отбелязва "годен" (допуска се) и "негоден" (не се допуска) за определената категория водач на моторно превозно средство.


Чл. 91. (1) Резултатите от медицинските прегледи и психологическите изследвания се нанасят в "Карта за медицинско освидетелствуване и преосвидетелствуване на водачите на моторни превозни средства".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1977 г. и бр. 8 от 1984 г.) Документите за медицинско освидетелствуване и психологическото заключение на кандидатите за водачи имат валидност три години от датата на издаването им.


Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Спорните случаи по преценка за годността на водачи на моторни превозни средства от различните категории по медицински показатели се обжалват пред областните лекарски експертни комисии (ОЛЕК), изградени към транспортните болници, в които участвуват представители на професионалните съюзи и др., а за служителите от Министерството на народната отбрана - или в гарнизонните военнолекарски комисии (ГВЛК).


Чл. 93. (1) При несъгласие със заключението на ОЛЕК или ГВЛК от страна на освидетелствувания или преосвидетелствувания, съответния административен ръководител, орган на КАТ или здравна служба въпросът се обжалва пред Централната лекарска експертна комисия (ЦЛЕК) при Министерството на транспорта, респ. до ЦВЛК при Министерството на народната отбрана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Централната лекарска експертна комисия, назначена от министъра на транспорта, се състои от председател и членове: лекари-специалисти от Транспортната медицинска служба, представител от ЦК на Професионалния съюз на работниците от транспорта. При нужда се привличат и други членове.

(3) При вземане на решения за преосвидетелствуване ЦЛЕК е задължена да вземе под внимание наличните производствени навици и компенсиращите възможности на организма, които облекчават водачите при изпълнение на възложената им работа при запазена достатъчна трудоспособност, и други положителни данни за преосвидетелствувания.


Чл. 94. Решенията на ЦЛЕК и ЦВЛК са задължителни и не подлежат на обжалване.


Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) (1) Лице с глухота може да стане водач на моторно превозно средство само от категориите А, В и М.

(2) За освидетелствуването и преосвидетелствуването на лице с глухота е необходимо да се представи писмена препоръка от Централния съвет на Съюза на глухите, че лицето е способно на словесен контакт и разбира разговорна реч.


Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Преосвидетелствуването на водачите с глухота и с физически недостатъци се извършва на всеки пет години.


Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г. и бр. 98 от 1989 г.) Водачите на автобуси, тролейбуси, товарни автомобили с ремаркета или полуремаркета или на автомобили със специален режим на движение подлежат на медицинско преосвидетелствуване на всеки 5 години, а на всичките останали моторни превозни средства - на 10 години. Преосвидетелствуването се извършва по график, изготвен от съответното учреждение, предприятие или фирма, в която работят водачите, като резултатите се съхраняват в личните им дела. Резултатите от медицинското преосвидетелствуване на водачите на лични превозни средства се съхраняват от тях.


Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 1984 г.) Медицинските изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за водачи на моторни превозни средства, се определят с приложение № 3.


Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 16 от Закона за движение по пътищата.


Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от наредбата


........................................................................ . (наименование на предприятието) ........................................................................ . (учреждението или организацията) № ......... гр. .............. 19... г.

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Др. ................................................................ (име, бащино име и фамилно име) от гр.(с.) .................... ул. ............................. № ..... е назначен със заповед № ...................... от 19..... г. за шофьор в ........................................................................ .

(наименование на предприятието, учреждението или организацията) и е работил, както следва: 1. На автомобил ......................... регистрационен № ......... (марка и модел) от ..................... 19.... г. до ........................ 19.... г.; 2. На автомобил ......................... регистрационен № ......... (марка и модел) от ..................... 19.... г. до ........................ 19.... г.; 3. ................................................................. Удостоверението се издава за да послужи пред ....................... (наименование ........................................................................ .

на Софийското градско или съответното окръжно управление на МВР) за придобиване право на водач категория С(2).

Главен счетоводител: Директор:


Приложение № 2 към чл. 16, ал. 3, т. 2


Окръжно управление на МВР - Отдел "КАТ" гр. ..............

РАЗРЕШИТЕЛНО № ......

за допълнително обучение по управление на автомобил

Разрешава се на .................................................... (собствено, бащино и фамилно име) .................., ЕГН ..............., положил успешно теоретичен изпит с протокол № ........., да управлява автомобил № ......... в присъствието на водача ....................................., ЕГН ...................,

(собствено, бащино и фамилно име) свидетелство за управление № .................., от категория ...........

Валидно един месец от издаването

Дни от седмицата ........................................................ Часове от денонощието ...................................................

Началник: ....................... (подпис и печат)

.......................

(Дата на издаване)


Указания за ползуване на разрешителното от обучаемия и придружаващото го лице

1. При обучение да носят заедно с разрешителното и другите документи, предвидени от нормативните актове. 2. Да спазват правилата за движение и условията за ползуване на разрешителното. 3. При пътно-транспортно произшествие се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 58 от ЗДП. 4. Разрешителното се прилага към документите за изпит. 5. През време на обучението задължително върху покрива на автомобила се поставя знак "У" съгласно точка I.I от приложение № 1 към чл. 25 от Наредба № 6 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства. За нарушения контролните органи могат да отнемат разрешителното.


Приложение № 3 към чл. 98

МЕДИЦИНСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВОДАЧИ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

I. Заболявания, при наличието на които не се дава право на управление на моторно превозно средство

Неврологични и психични заболявания

1. Органични заболявания на централната нервна система - възпалителни, съдови, неопластични, възпалително-грануломни и системно дистрофични (вкл. прогресивните мускулни) с изразени двигателни, сетивни и трофични нарушения или с подчертани и трайни промени в психиката. 2. Травми и състояние след травми на нервната система с трайни и изразени двигателни, сетивни и психични нарушения. Открити дефекти на черепните кости с размери над 4 кв. см или с по-малки размери с пулсация на мозъка; засядане на чуждо тяло вътре в черепа. 3. Заболявания вследствие смутено развитие на нервната система: сирингомиелия, менингоцеле, болест на Реклингхаузен и др., с подчертано нарушение на функциите. 4. Тежки и неподдаващи се на лечение заболявания и увреждания на вегетативната нервна система. 5. Психози (шизофрения и афективни психози, параноидни състояния и други органични и неорганични психотични разстройства), остро протичащи или при хроничен ход с трайни болестни промени в поведението. 6. Епилепсия независимо от етиологията , вкл. при много редки и единични припадъци или еквиваленти и липса на психични промени в интервала. 7. Хроничен алкохолизъм и неалкохолни наркомании с изразена зависимост и промяна на личността. 8. Олигофрения (умерена, тежка и дълбока).

Хирургични заболявания

9. Увреждане на дихателната система: а) фистула след пиоторакс с деформация на гръдния кош, с ограничение на дихателните функции повече от 40%; б) деформация на гръдния кош след ревматичен плеврит. Хемоторакс с резекция на ребра, смущаващи дишането и кръвообращението. 10. Аневризми на големите кръвоносни съдове. 11. Нефректомия с недостатъчна функция на другия бъбрек.

Вътрешни заболявания

12. Открита, декомпенсирана и субкомпенсирана туберколоза на белите дробове и други органи и системи. 13. Малигнена хипертония - трети стадий. 14. Заболявания на клапанния апарат на сърцето с разстройство в кръвообращението. 15. Заболявания на сърдечния мускул и съдовете с разстройства в коронарното или общото кръвообращение; нарушение на сърдечния ритъм. 16. Аневризма на аортата, клинично изразена с притискане и смущение в кръвообръщението. 17. Злокачествени новообразувания и системни заболявания в стадии на лечение или с данни за метастази.

Кожни заболявания

18. Болест на Реклингхаузен (неврофиброматоза). 19. Тежко протичащи генодерматози, като: епидермолизис булоза хередитария, морбус Меледа, ихтиозис вулгарис и др. 20. Всички форми на невросифилис.

Акушеро-гинекологични заболявания (състояния)

21. Функционални заболявания на половите органи, съпроводени от обилни кръвотечения и болки. 22. Възпалителни изменения на матката, придатъците, перинеума и параметриума в остра форма. 23. Бременност след IV лунарен месец.

II. Заболявания, при наличието на които се дава или не се дава право на управление на моторно превозно средство, в зависимост от категорията на водача



    Групи за годност на водачите  
           
           
         
-1,2          
по Наименование на заболяванията А М В  
           
ред и недостатъците        
           
           
-1,3          
    освиде- преосви- освиде-  
          преосви-§
    телству- детел- телству- детел-
           
    ване ствуване ване  
          ствуване§
1 2 3 4 5 6
  Очни заболявания        
           
24. Тежки конгенитални, възпалите-        
  лни и дегенеративни заболява-        
  ния на очната ябълка и прида-        
  таците й, довели до трайни и        
  невъзвратими разстройства на        
  очните функции при изискванията        
  на т. 29 да да да да
25. Едноочие, функционално или ана-        
  томично, при нормални функции        
  на окото, което се използува и        
  при условия най-малко 3 г. след        
  получаване на едноочието да да да да
26. Глаукома - компенсирана - при        
  условията на т. 29 да да да да
27. Вродени разстройства на цвето-        
  усещането:        
  а) аномална трихромазия (цветна        
  аномалия) да да да да
  б) дихромазия и монохромазия не не не не
28. Придобити разстройства на цвето-        
  усещането в зависимост от        
  степента инд. инд. инд. инд.
29. Зрителна острота при нормални        
  други очни функции:        
  а) сумата от зрителните остроти        
  на двете очи да е равна на 2,0,        
  като на по-слабото око е не по-        
  малко от 1,0 с помощта на ко-        
  рекция до §(-) 2 диоптъра вкл. да да да да
  б) сумата от зрителните остроти        
  на двете очи да е равна на 1,8,        
  като на по-слабото око е не по-        
  малко от 0,8 с помощта на ко-        
  рекция до §(-) 3 диоптъра вкл. да да да да
  в) сумата от зрителните остроти        
  на двете очи да е равна на 1,6,        
  като на по-слабото око е равна        
  на 0,6 с помощта на корекция        
  §(-) 6 диоптъра вкл. да да да да
           
  Ушни, носни и гърлени заболявания        
           
30. Злокачествени образувания на        
  ЛОР-органите инд. инд. инд. инд.
31. Възприемане сумарно с двете уши        
  (без слухов апарат), средна        
  аудиометрична загуба за често-        
  тите от 500 до 4000 херца:        
  а) шепотна реч от 6 м и над 6        
  м, говорима реч от 6 м и над 6        
  м, аудиометрична загуба не по-        
  вече от 0 до 30 децибела (сред-        
  но аритметично) да да да да
  б) шепотна реч от 4 м и над 4        
  м, говорна реч от 6 м и над 6        
  м, аудиометрична загуба не по-        
  вече от 0 до 30 децибела за че-        
  стотите от 500 до 2000 херца да да да да
  в) шепотна реч - без значение,        
  говорна реч - по-малко от 4 м,        
  аудиометрична загуба от 40 де-        
  цибела и повече за 500-1000 и        
  2000 херца да да да да
  г) шепотна реч - без значение,        
  говорна реч - по-малко от 2 м,        
  аудиометрична загуба - не пове-        
  че от 60 децибела за 500-1000 и        
  2000 херца инд. да инд. да
32. Периферен централен и комбини-        
  ран отоневрологичен синдром инд. инд. инд. инд.
33. Спонтанен нистагъм:        
  а) установен без помощни сред-        
  ства, а за хоризонталния - при        
  отклонение на очните ябълки 50        
  градуса от средното положение инд. инд. инд. инд.
  б) установен с очила на Френцел        
  или нистагмограф инд. инд. инд. инд.
           
34. Провокиран нистагъм по пробата        
  на Барани, установен без помощ-        
  ни средства, а за хоризонтално        
  ротаторен нистагъм над 35 сек.        
  и под 7 сек., без разлика между        
  двата лабиринта повече от 5 сек. не инд. не(2) инд.
35. Разлика, по-голяма от 30 сек.        
  във времетраенето на провокиран        
  нистагъм между двата лабиринта,        
  установен с калорична проба        
  (100 куб.см вода, температура        
  20 градуса, вкарана за 10 сек.) не инд. не инд.
           
  Неврологични и психични заболявания        
           
36. Заболявания и увреждания на пе-        
  риферната система с изразени        
  трайни двигателни и сетивни или        
  трофични нарушения инд. инд. инд. инд.
37. Органични заболявания на цен-        
  тралната нервна система с уме-        
  рено или леко изразени двигате-        
  лни, сетивни, трофични или пси-        
  хични нарушения инд. инд. инд. инд.
38. Травми и състояние след травми        
  на нервната система с умерено        
  или леко изразени трайни двига-        
  телни, сетивни или психични на-        
  рушения инд. инд. инд. инд.
39. Заболявания вследствие смутено        
  развитие на нервната система:        
  сирингомиелия, менингоцеле, бо-        
  лест на Реклинхаузен и др., с        
  умерено или леко нарушение на        
  функциите инд. инд. инд. инд.
40. Психози (шизофренни и афективни        
  психози, параноидни състояния и        
  други органични психотични раз-        
  стройства) в състояние на про-        
  дължителна и пълноценна ремисия        
  без промяна на личността и без        
  поддържащо лечение с психоакти-        
  вни медикаменти инд.(4) инд.(4) инд.(4)  
          инд.(4)
41. Оздравели реактивни и органични        
  психози инд.(4) инд.(4) инд.(4)  
          инд.(4)
42. Хроничен алкохолизъм и неалко-        
  холни наркомании с продължител-        
  на (минимум 2 г.) и пълноценна        
  ремисия, без промяна на лич-        
  рността инд.(4) инд.(4) инд.(4)  
          инд.(4)
43. Разстройства на личността и не-        
  врози с изразени психични нару-        
  шения, които трайно повлияват        
  поведението инд.(4) инд.(4) инд.(4)  
          инд.(4)
44. Лека олигофрения инд.(4) инд.(4) инд.(4)  
          инд.(4)
           
  Хирургични заболявания        
           
45. Челюстни увреждания:        
  а) които нарушават дъвкателна-        
  та способност или не позволяват        
  отваряне на устата повече от 2см да да да да
  б) хабитуална луксация та ста-        
  вата с артикулационни смущения да да да да
46. Увреждане на храносмилателната        
  система:        
  а) непоправими повреди и болес-        
  ти на храносмилателния път и        
  съседните жлези инд. инд. инд. инд.
  б) дивертикул и стеноза на хра-        
  нопровода, билокуларен стомах,        
  стеноза на пилора, улкус пепти-        
  кум, фистули на тънките и дебе-        
  лите черва да да да да
47. Увреждане на коремната стена -        
  обширни цикатрикси или евентра-        
  ция, ограничаващи подвижността        
  на тялото инд. инд. инд. инд.
48. Увреждане на дихателната систе-        
  ма - варици на дихателните пъ-        
  тища: туберколоза на белия дроб        
  (за хирургично лечение); хрони-        
  чески адхезивен плеврит с де-        
  формация на гръдния кош инд. инд. инд. инд.
49. Увреждане на кръвоносната сис-        
  тема - разширение на вените с        
  хронически тромбофлебит и язви;        
  тежки форми на хемороиди със        
  или без фистули; спленомегалия        
  и заболяване на костния мозък;        
  спленектомия да да да да
50. Увреждане на пикочно-половата        
  система:        
  а) туберкулоза на бъбрека инд. инд. инд. инд.
  б) хидронефроза на двата бъбрека инд. инд. инд. инд.
  в) едностранна хидронефроза да да да да
  г) плаващ бъбрек; хронически        
  неизлечим цистит; хроническо        
  задържане на урината, фистули        
  на пикочния мехур да да да да
  д) непоправима стеноза на урет-        
  рата; туберкулоза на тестикула;        
  варикоцеле и хидроцеле; херния-        
  бедрена или слабинна да да да да
51. Увреждане на кожата-цикатрикси,        
  ограничаващи подвижността на        
  шията и гръбначния стълб с бол-        
  ки инд. инд. инд. инд.
52. Костни увреждания на гръбначния        
  стълб:        
  а) малум поти; фрактура на        
  гръбначния стълб инд. инд. инд. инд.
  б) фрактура на гръбначния стълб        
  с леко изразена деформация;        
  компенсирана сколиоза или кифо-        
  за, несмущаващи движението;        
  спондилолистезис (сакрализация        
  и лумбализация), спина бифида да да да да
  в) деформация на гръбначния        
  стълб, сколиоза, кифоза, лордо-        
  за, смущаващи движението; спон-        
  дилоартроза без радикулитни        
  смущения да да да да
53. Увреждане на таза:        
  а) смущаващо движението да да да да
  б) при леко смущение на движението да да да да
54. Увреждане на горните крайници:        
  а) фрактура на лопатката и клю-        
  чицата с ограничени движения в        
  раменната става или смущение в        
  нервно-артеро-венозната система инд. инд. инд. инд.
  б) фрактура на хумеруса с кост-        
  на деформация, мускулна атрофия        
  и с нервно-съдови смущения инд. инд. инд. инд.
  в) псевдоартроза инд. инд. инд. инд.
  г) анкилоза на раменна или ла-        
  кътна става да да да да
  д) хронически артрит на раменни        
  стави с ограничени движенията;        
  халтава лакътна става; фрактура        
  на антебрахиума с деформация и        
  смущения в пронация и супинация инд. инд. инд. инд.
  е) фрактура на улната или ра-        
  диуса или на двете кости едно-        
  временно в дисталния им край с        
  ограничения на движенията в ки-        
  тката; фрактура олекранона с        
  ограничена подвижност на ставите инд. инд. да да
55. Увреждания на китката и пръсти-        
  те на горните крайници:        
  а) анкилоза на пръстите с кон-        
  трактура; загуба на два и три        
  пръста или при пълна контракту-        
  ра; при пълна екстензионна и        
  рефлекторна фрактура на кой да        
  е от първите 4 пръста и костна        
  анкилоза; ограничена подвижност        
  на първите 4 пръста; фрактури        
  на метакарпуса, предизвикващи        
  ограничения на движението най-        
  малко на 3 пръста инд. инд. инд. инд.
  б) фрактура на Бенет, при по-        
  легнало положение на палеца инд. инд. да да
  в) загуба на двете фаланги на        
  палеца; контрактура на китката        
  вследствие на сухожилна травма,        
  халтава китка инд. инд. да да
56. Увреждане на долните крайници:        
  а) лошо заздравяла фрактура на        
  коли феморис със значителна де-        
  формация на бедрото, предизвик-        
  ваща скъсяване на крайника над        
  4 см и ограничаваща движенията инд. инд. инд. инд.
  б) псевдоартроза на фемора или        
  круса инд. инд. инд. инд.
  в) анкилоза на коляното инд. инд. инд. инд.
  г) луксация на коляното и увре-        
  ждане на външния лигамент и        
  круциата инд. инд. инд. инд.
  д) анкилоза или халтавост на        
  тазо-бедрената става; фрактура        
  на круса с изразена деформация        
  и ограничени движения в глезен-        
  ната става; псевдоартроза; ан-        
  килоза или халтавост на глезен-        
  ната става; еквинизъм; варус        
  или валгус; фрактура на мета-        
  тарзуса инд. инд. инд. инд.
  е) ампутация на пръстите да да да да
  ж) фрактура на пателата с ар-        
  трозни изменения; хроническа        
  артроза на коляното да да да да
  з) сухожилни увреждания на ко-        
  ляното; хронически артрит на        
  ставата инд. инд. инд. инд.
57. Ампутация на ръка или крак инд. инд. инд. инд.
58. Специфични заболявания на кос-        
  тите:        
  а) хронически остеомиелит със        
  или без фистула да да да да
  б) туберкулоза на коя да е става инд. инд. инд. инд.
59. Елефантиазис на долните крайни-        
  ци и злокачествени тумори на        
  костно-ставния апарат инд. инд. инд. инд.
           
  Вътрешни заболявания        
           
60. Заболявания с остро протичане        
  до оздравяването не инд. не инд.
61. Заболявания на обмяната на ве-        
  ществата и ендокринната система        
  а) рязко изразени форми не инд. не инд.
  б) леко изразени форми да да да да
62. Компенсирана туберколоза на бе-        
  лите дробове и други органи да да да да
63. Хронически заболявания на бели-        
  те дробове, плеврати и дихател-        
  ните пътища с нетуберкулозна        
  етиология:        
  а) при резки функционални нару-        
  шения или чести обостряния не не не не
  б) при умерени функционални на-        
  рушения без чести обостряния да да да да
64. Нервноциркулаторна дистония с        
  вазомоторни реакции от хиперто-        
  ничен тип; нарушения в сърдеч-        
  ния ритъм от неврогенен характер инд. инд. инд. инд.
65. Хипертонична болест: първи и        
  втори стадий да да да да
66. Заболяване на клапанния апарат        
  на сърцето в устойчива компенсация да да да да
67. Заболяване на сърдечния мускул        
  след инфекция или интоксикация        
  без разстройства в общото кръ-        
  вообращение да да да да
68. Състояние след остри заболява-        
  ния на сърдечно-съдовата систе-        
  ма, нарушения на кръвообраще-        
  нието при смущения вритъма от        
  временен характер не инд. не инд.
69. Язва на стомаха и дванадесето-        
  пръстника, хроничен холецистит,        
  хепатит, колит, панкреатит:        
  а) при значително нарушени фун-        
  кции не да не да
  б) при незначително нарушени        
  функции без склонност към чести        
  обостряния да да да да
70. Хронически заболявания на бъ-        
  бреците от различна етиология с        
  бъбречна недостатъчност не не не инд.
71. Камъни в бъбреците, жлъчния ме-        
  хур, пикочните пътища с повта-        
  рящи се пристъпи инд. инд. инд. инд.
72. Заболявания на ставите:        
  а) със значително нарушени фун-        
  кции на крайниците инд. инд. инд. инд.
  б) със незначително нарушени        
  функции на крайниците да да да да
73. Злокачествени новообразувания и        
  системни заболявания в трайна        
  или продължителна ремисия да да да да
           
  Акушеро-гинекологични заболявания        
           
74. Изпадане на стените на влагали-        
  щето и матката инд. инд. да да
75. Разкъсване на перинеума с нару-        
  шени функции на ануса инд. инд. не инд.
76. Пикочно-полови и ректо-вагинал-        
  ни фистули. Тумори на половите        
  органи. Значително разширяване        
  на вените на влагалището инд. инд. инд. инд.
           
  Кожни заболявания        
           
77. Тежко протичащи кожни заболява-        
  ния - пемфигус, прогресивна        
  склеродермия, дерматомиозит,        
  луповисцерит, генерализиран        
  псориазит вулгарис, еритродермия не инд. не инд.
78. Алергични дерматози:        
  а) уртикария, хроническа екзема        
  и невродермит с доказана алер-        
  гия към бензин, нафта, грес не инд. не инд.
  б) остри екземи, неподдаващи се        
  на лечение инд. инд. инд. инд.
Групи за годност на водачите  
С и Т - електрокари, D,Е,Т - трамваи,
мотокари, стр.трактори тролейбус  
освиде- преосви- освиде- преосви-
телству- детел- телству- детел-
ване ствуване ване ствуване
7 8 9 10
       
       
       
       
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
да да не не
       
       
       
не(3) не(6,3) не не(6)
не не не не
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
       
да да да да
       
       
       
       
не(3) да не да
       
       
       
       
не(3) не(3) не не
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
       
       
       
       
       
да да да да
       
       
       
       
не(3) да не да
       
       
       
       
не(3) не(3) не не
       
       
       
       
не не не не
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
не не(3) не не
       
       
       
       
       
не не(3) не не
       
       
       
       
       
       
       
не не не не
       
инд.(4) инд.(4) инд.(4) инд.
       
       
       
       
не инд.(4) не не
       
       
       
не инд.(4) не не
не инд.(4) не не
       
       
       
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
       
не не не не
       
       
не не не не
инд. инд. инд. инд.
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
не не не не
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
не не не не
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
не не не не
       
не не не не
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
не не не не
       
       
не не не не
не не не не
       
не не не не
       
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
       
не не не не
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
не не не не
       
не не не не
не не не не
       
       
не не не не
       
       
       
       
       
       
       
       
не не не не
инд. инд. инд. инд.
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
инд. инд. инд. инд.
не не не не
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
не не не не
       
       
не не не не
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
не не не не
инд. инд. инд. инд.
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
       
не не не не
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
не инд. не инд.
       
не инд. не инд.
       
не инд. не инд.
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
не инд. не инд.
       
       
не не не не
       
       
не инд. не инд.
       
       
не не не не
       
не инд. не инд.
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
не инд. не инд.
       
       
       
инд. инд. инд. инд.
       
       
       
       
       
       
       
не инд. не инд.
       
       
       
не инд. не инд.
       
инд. инд. инд. инд.

Забележки: 1. Заболяването се смята за доказано след амбулаторно или стационарно изследване, лечение и диспансерно наблюдение. 2. За водачи от категория В (вкл. глухи лица) се дава право при вродено или придобито намаление на слуха и липса на реакция на единия или на двата лабиринта, но с компенсация на лабиринтната лезия от централната нервна система. 3. За трактористи на транспортни трактори, електрокаристи и мотокаристи се дава право на индивидуална преценка. 4. Индивидуалната преценка се прави на основание данните за здравословното състояние на лицето в миналото, настоящето и вероятната прогноза за бъдещето. Мотивираното мнение за годността за управление на моторно превозно средство се дава от лекарска консултативна комисия при районната психиатрична диспансерна служба по местоживеене на лицето. Преосвидетелствуването става през пет години, което се отбелязва в медицинското удостоверение. 5. За водачите от категориите А, В и М, които ще управляват МПС, приспособени според физическия им недостатък, индивидуалната преценка се дава от лекарска консултативна комисия. В заключението за годност конкретно се отбелязва органът (органите), чиято функция следва да се компенсира от приспособлението: например лява (дясна) ръка, китка, палец на ръката, ляв (десен) крак, два долни крайника и др. 6. Водачите, получили права при изискванията на Наредбата за освидетелствуване и преосвидетелствуване на водачите на моторни превозни средства (ДВ, бр. 81 от 1966 г.) се преосвидетелствуват от ЦЛЕК по индивидуална преценка при условията на чл. 93, ал. 3. 7. Зрителната острота се коригира с очила или контактни лещи. Водачите са длъжни да ги използуват при управлението на моторното превозно средство, както и да носят резервни. 8. Под нормални очни функции да се разбира зрителна острота минимум 1,0 за всяко око; зрително поле: назално - 55 градуса; темпорално - 90 градуса; горе - 45 градуса; долу - 60 градуса; зрителна адаптация, установена с адаптометър; цветоусещане, изследвано с цветните таблици у нас и контролирано с аномалоскоп; стереоскопично зрение; нормална очна подвижност във всички главни посоки 45 градуса. 9. При наличие на повече от едно заболяване, всяко от които дава право на "индивидуална преценка", заключението за годност се дава от лекарска консултативна комисия, а спорните случаи се решават по реда на чл. 92 и чл. 93.


Промени настройката на бисквитките