Държавен вестник, брой 77 от 3.X

Чл. 1. Буферните зони са територии, обособени около резерватите с цел да възпират, ограничават или смекчават неблагоприятните последици от антропогенното въздействие върху резерватите.

Чл. 2. Стопанските и други дейности в буферните зони се регулират в зависимост от характера на резерватите, около които се създават тези зони.

Чл. 3. Буферните зони се определят със заповед на председателя на Комитета за опазване на природната среда съгласувано с Българската академия на науките (БАН) и ведомството, чието поделение стопанисва резервата или територията, включена в буферната зона.

Чл. 4. Режимът, определен за дадена буферна зона се осигурява от организацията, стопанисваща съответната територия.

Чл. 5. (1) Предложенията за буферните зони се правят от комисия, назначена от председателя на Комитета за опазване на природната среда.

(2) В комисията задължително вземат участие представител на БАН, окръжния народен съвет, ведомствата или организациите, стопанисващи съответните територии.

(3) Комисията след посещаването на обекта подготвя протокол и скица, в които се дават точното описание и размерът (границите) на буферната зона и предложения за регулирана стопанска и друга дейност в зоната.

Чл. 6. При определяне площите на буферните зони се спазват следните условия:

1. широчината на буферната зона, измерена от границата на резервата, да бъде около 250 м съобразена с теренните условия и опасностите за опазване на резервата от неблагоприятно влияние в съответните участъци;

2. в изключителни случаи, в резултат на специални екологически проучвания, широчината на буферната зона може да бъде значително по-широка или по-тясна от 250 м;

3. границите на буферната зона да минават по естествени дадености(било, река, ждрело, скали и др.), граници на горски отдели и подотдели или границите на характерни месторастения.

Чл. 7. Буферните зони в горския фонд се стопанисват като гори със специално предназначение, ако при обявяването им не са установени други изисквания.

Чл. 8. (1) В зависимост от характера и предназначението на резервата в буферната зона могат да се предвидят допълнителни мерки за регулиране стопанската и други дейности, като:

1. ограничаване или забраняване събирането на диворастящи плодове, семена и растения от някои видове;

2. намаляване броя на добитъка, който се допуска за паша на единица площ, забрана на пашата в зоната или в част от нея;

3. забрана на някои видове сечи;

4. ограничаване степента на механизация при стопанската дейност;

5. ограничаване на смолодобива;

6. ограничаване или забрана употребата на пестициди или други химически средства и използуването на авиационна техника за растителна защита;

7. ограничаване или забрана строителството на пътища, стопански и други сгради;

8. ограничаване или забрана на лов и риболов;

9. ограничаване или забрана на добив на инертни материали и други полезни изкопаеми, както и дейности, които са източници на шум или смущават животинския свят в защитения природен обект;

10. поставяне под определен режим или забрана за използуването на водоизточниците, корекция на водни течения и други с оглед запазване водния режим в защитения природен обект;

11. ограничаване или забрана на туризма и спортните прояви.

(2) Конкретните изисквания за всяка буферна зона се определят със заповедта по чл. 3.

Чл. 9. (1) В буферните зони се допускат горскостопански и други дейности, които подобряват ландшафта и подпомагат поддържането на екосистемите в резервата, като:

1. отглеждане на млади насаждения;

2. борба с ерозията;

3. залесяване с подходящи видове дървета и храсти;

4. ловно-стопански мероприятия, които биха увеличили характерната за района фауна;

5. косене и обичайната селскостопанска дейност, каквато традиционно е провеждана в района.

(2) Дейностите по предходната алинея трябва да се извършват по начин и със средства, даващи възможност да не се засягат ограниченията по чл. 8.

Чл. 10. Границите на буферната зона се означават на терена с червена боя и пояснителни табели, а в някои случаи могат да се сложат и други знаци или огради.