Държавен вестник, брой 88 от 14.XI

Чл. 6. (1) Телеграмата е писмено съобщение от личен, стопански, политически, научен и друг характер, предадено по телеграф.

(2) Телеграмата се състои от глава, служебни таксувани указания, адрес, текст, подпис и адрес на подателя.

Чл. 7. (1) Телеграмите се написват чисто и четливо с мастило, химикал или на пишеща машина на специална бланка. Нечетливо написани телеграми не се приемат.

(2) За редактиране на телеграмите се използуват:

1. букви: кирилица и латиница;

2. арабски цифри;

3. препинателни и други знаци: точка (.); запетая (,); двоеточие или знак за деление(:); въпросителен знак (?); апостроф ('); тире, съединителна черта или знак за изваждане (-); скоби (); разделителна или дробна черта(/); знак за събиране или кръстче (+); знак за равенство (=); знак за умножение (x); знак за процент (%); знак за промил (о/оо); кавички ("); минути (`); секунди (``);

4. знакът кръстче (+), употребен като знак за събиране, може да бъде използуван само в групи от букви, цифри и знаци, а не самостоятелно;

5. римските цифри се предават с арабски. Ако подателят желае получателят да бъде уведомен, че се отнася за римски цифри, написва цифрови групи, думата "РИМ" за вътрешните или "ROMAIN" за международните телеграми;

6. всички останали знаци се написват с думи.

Чл. 8. (1) Телеграмите се подават на всички езици. Предназначените за страната се написват на кирилица или латиница, а за чужбина - с латиница на езика на страната на местоназначението или на един от международните езици.

(2) Международните телеграми на български и руски език се написват по транскрипция с латински букви съгласно приложение № 1.

Чл. 9. Текстът и подписът на телеграмите може да бъде съставени на явен и таен език.

Чл. 10. (1) Явен е този, чийто текст е разбираем на някои от езиците, допускани за вътрешна и международна кореспонденция. Всяка дума и израз от текста трябва да имат значението, което нормално се разбира в съответния език.

(2) В явния език се допуска изписването на групи, съставени от букви, цифри, знаци или комбинации от едните и другите, при условие, че нямат секретно значение и не съдържат ударения. Подателят заявява това писмено в долния край на телеграмата и се подписва, като представя и личния си паспорт.

Чл. 11. (1) Телеграми на таен език са тези, чийто текст или подпис съдържа една или няколко групи, съставени от букви, цифри, знаци или комбинации от едните и другите, имащи секретно значение. Тези групи не трябва да съдържат ударения.

(2) Считат се за подадени на таен език и телеграми, съдържащи думи, които нямат значението, което обикновено им се дава в езика, към който принадлежат, и като такива не образуват разбираема фраза в текста на телеграмата.

Чл. 12. (1) На таен език може да бъдат подавани:

1. висши правителствени и правителствени телеграми;

2. телеграми на чуждестранните дипломатически и консулски представителства.

(2) Министерството на вътрешните работи може да разрешава на някои учреждения и организации да подават телеграми на таен език.

(3) Министерският съвет в случай на извънредни обстоятелства може да забрани кореспондирането на таен език.

Чл. 13. Телеграми, подавани от граждани, се приемат само на явен език.

Чл. 14. В главата на телеграмата се вписват служебно данни относно:

1. станцията на местопребиваването - наименование, номер на пощенския клон, окръг;

2. номера на телеграмата;

3. броя на таксуваните и действителните думи, разделени с дробна черта, следвани от дата, час и минути на подаването.

Чл. 15. (1) Служебните таксувани указания служат за причисляване на телеграмата към определена категория съобразно желанието на подателя или за означаване на допълнително искана от него услуга.

(2) Служебните таксувани указания се вписват пред адреса на телеграмата в съкратена форма съгласно приложение № 2.

Чл. 16. С оглед съставянето на адреса и начина на доставянето на телеграмите адресът може да бъде: пълен, регистриран телеграфен, телексен, до поискване и до номер на пощенска кутия.

Чл. 17. Пълният адрес на телеграмата се написва в следната поредност: трите имена на получателя, пълно наименование на улицата или площада, номер, блок, вход, етаж, номер на апартамента или местоназначение, като за малките селища се посочва и окръгът, а за големите - и номерът на кварталната п.т.т. (пощенска, телеграфна и телефонна) станция. В адреса на международните телеграми след местоназначението може да се впише само държавата.

Чл. 18. (1) Регистриран телеграфен адрес е този, в който пълният адрес (с изключение на п.т.т. станция на местоназначението) се замества с условно или съкратено указание.

(2) В съкратения адрес името на получателя е посочено само с една част от пълния адрес.

(3) Условният адрес съдържа дума, различна от името на получателя, или е съчетан от букви и срички, взети от пълния му адрес.

Чл. 19. Не се приемат като съкратени или условни адреси:

1. професии и наименования, които са общи за лица, учреждения и организации в района на станцията;

2. групи от букви, имена и др., които са заети вече;

3. думи или групи от букви, които съдържат повече от 15 букви.

Чл. 20. (1) Регистрирането на съкратен или условен адрес се извършва в местната п.т.т. станция по писмено искане на учреждения, организации и граждани, които ще използуват адреса.

(2) Учреждения, организации и граждани, до които са изпратени телеграми на съкратен или условен адрес и те са го регистрирали, заплащат за всяка получена телеграма допълнителна такса за пълен адрес до регистрирането на такъв адрес.

(3) В села, където получателите на телеграми със съкратен или условен адрес са единствени учреждения и организации с такъв адрес, по изключение телеграмите се доставят, без да се изискват регистриране и заплащане на такса за телеграфен адрес.

Чл. 21. Телефонен или телексен адрес е този, при който пред адреса на получателя се вписва съответно служебното таксувано указание "Тфх" или"Телекс х" - за вътрешните и "ТFx" или "ТХх" - за международните, където "х" се замества с номера на телефонния или телексния му пост.

Чл. 22. Адресът на телеграмите "до поискване" в пощата или телеграфа трябва да съдържа:

1. служебното таксувано указание "До поискване в пощата" (ПП) или "До поискване в телеграфа" (ПТ);

2. собственото, бащиното и фамилното име на получателя;

3. наименованието на п.т.т. станция на местоназначението.

Чл. 23. Адресът "Пощенска кутия" трябва да съдържа:

1. трите имена на получателя;

2. указанието "Пощенска кутия" с номера на кутията - за вътрешните, а за международните - "Boite postale" или равностоен израз на страната на местоназначението;

3. наименованието на п.т.т. станция на местоназначението.

Чл. 24. Телеграми, адресирани до пътници във влакове, плавателни съдове или самолети, се приемат на риск на подателя с указания за номера на влака, самолета, мястото и др., както и гарата, пристанището или аерогарата, където пътникът ще слезе.

Чл. 25. Когато едно лице иска да подаде отговор на получена от него телеграма, но няма данни за адреса на подателя, телеграмата му може да се приеме с указание "за подателя на телеграма № ....... от ...... дата" вместо адреса.

Чл. 26. (1) Текстът на телеграмата може да бъде свободен или текст на удостоверение, свидетелство, пълномощно и какъвто и да е друг документ с изключение на таблици.

(2) Броят на думите в телеграмите с изключение на подадените по телефона е неограничен.

Чл. 27. (1) Подписът на подателя, който се изразява в изписване на пълното или съкратеното му име, се поставя непосредствено след текста на телеграмата.

(2) В телеграми, адресирани до граждани, подписът не е задължителен.

(3) Написването на пълното име на подателя е задължително при телеграми, подавани за учреждения и организации.

(4) В телеграми, подавани от учреждения и организации, под текста задължително се написва в пълна или съкратена форма наименованието на учреждението или организацията - подател.

(5) Подписът в телеграми, подавани от чуждестранни дипломатически представители за вътрешността на страната или за чужбина, не е задължителен.

Чл. 28. (1) Подателят на всяка телеграма вписва на определено място в бланката под чертата пълния си адрес, като телефонните абонати посочват и номера на телефонния си пост.

(2) Когато подателят е пътник, посочва постоянния си адрес.

Чл. 29. (1) Телеграми, подавани от учреждения и организации, се оформят, като под чертата в долния край на бланката се написва пълното наименование на учреждението или организацията, подписват се от отговорното длъжностно лице и се подпечатват.

(2) В телеграми, подписани от ръководителите на няколко отделни учреждения или организации, след всеки подпис се поставя и печатът на съответното учреждение или организация.

Чл. 30. В телеграми, адресирани до учреждения или длъжностни лица, в които се правят оплаквания или се дават указания, разпореждания и др., освен пълното име и адреса на подателя се вписват и данните от личния му паспорт. Ако подателят е командировано лице и подава телеграмата в това си качество, вписват се и номерът и датата на командировъчната заповед.

Чл. 31. Посоченият адрес на подателя под чертата на телеграмата не се таксува и не се предава по телеграфа.

Чл. 48. (1) Телеграми "Преса" съдържат информация с политически, стопански, търговски и културен характер и други сведения и новини, предназначени за публикуване в печата или за разгласяване чрез радиото и телевизията. Текстът на телеграмите "Преса" не може да има характер на реклама.

(2) Допуска се в телеграмата "Преса" да се дават указания относно публикацията или радиоразпръскването на самия материал, когато тези указания не надминават 10 на сто от броя на думите в текста и не се състоят от повече от 20 думи. Указанията се дават в началото или в края на текста и се поставят в скоби, които не се включват в броя на 20-те думи. Указанията и скобите се таксуват по тарифата, прилагана за текста.

(3) Телеграми "Преса" се адресират до редакции, радиото и телевизията и се приемат само от техни кореспонденти срещу представяне на кореспонденска карта. Подписът на подателя не е задължителен.

(4) Телеграмите "Преса" се написват на явен език.

Чл. 49. Телеграмите "Преса" носят служебно таксувано указание"Преса", като могат да бъдат подавани и с указания "Светкавица", "Бърза","АДх" (телеграма с няколко адреса) и "ВАД" (телеграмата да се достави с всички адреси).

Чл. 50. Телеграмите "Преса" имат предимство при предаване и доставяне пред останалите телеграми от същата категория.

Чл. 51. (1) Телеграмите "Преса" се таксуват с 50 на сто намаление от съответната тарифа при най-малка такса за 45 думи за вътрешността на страната и 14 думи за чужбина. Таксата за копие е като за обикновените телеграми.

(2) Когато подадената телеграма "Преса" не отговаря на условията в чл. 49, п.т.т. станция на подаването заличава указанието "Преса" и я таксува с пълна такса.

(3) Когато в п.т.т. станция на местоназначението констатира, че телеграма "Преса" не отговаря на условията за тази категория телеграми, изисква от получателя да заплати разликата до пълната такса. При отказ телеграмата се спира и се уведомява п.т.т. станция на местоподаването за събиране на такса от подателя. Телеграмата се доставя на получателя след съобщението за внасяне на таксата.

Чл. 52. (1) Телеграми-писма са телеграми, с които се предава съдържанието на писма по телеграфен ред. Таксуват се с 50 на сто от обикновената тарифа при минимална такса до 100 думи за вътрешността на страната и до 22 думи за чужбина.

(2) Телеграмите-писма се предават и доставят след обикновените телеграми.

Чл. 53. Телеграмите-писма носят служебно таксувано указание"Тел-писмо" и може да се подават и с указанията "АДх" (телеграма с няколко адреса). ВАД (телеграмата да се достави до всички адреси). "ОПх" (отговор платен), "ПТ" (телеграма до поискване в телеграфа). "ПП" (телеграма до поискване в пощата).

Чл. 54. (1) Телеграмите за телеграфни записи служат за бързо превеждане на суми. Съставят се от пощенската служба въз основа на попълнено от подателя телеграфно известие.

(2) Телеграфните записи се таксуват като телеграми.

Чл. 55. (1) Телеграфните записи може да носят следните служебни таксувани указания: "Светкавица", "Бърза", "ОПх" (с отговор платен). "ПТ" и"ПП" (до поискване в телеграфа или в пощата) и "Потвърдителна".

(2) Телеграфните записи имат предимство при предаването им пред телеграмите от съответната категория.

Чл. 56. При подаване на телеграма подателят може да предплати отговора, който иска да получи. На телеграмата се означава служебното таксувано указание "ОПх" (отговор платен), а за международните - "RPx" като и в двата случая "х" означава размера на предплатената сума в левове или златни франкове.

Чл. 57. Телеграмите за чужбина с платен отговор се приемат само за страни, определени от Министерството на съобщенията.

Чл. 58. (1) Размерът на предплатената такса е в зависимост от броя на думите и категорията на телеграмата-отговор, която подателят желае да получи.

(2) За предплатения отговор п.т.т. станция на местоназначението издава запис (бон), който се доставя заедно с телеграмата и е в сила в продължение на 3 месеца от датата на издаването му. Записът важи пред всички п.т.т. станции в страната.

Чл. 59. (1) Със запис за платен отговор може да си послужи само лицето, учреждението или организацията, чието име е издаден.

(2) Със стойността на един или няколко записа получателят може да заплати както отговор до подателя, така и всякакви други телеграми, адресирани за различни лица в страната или в чужбина.

Чл. 60. (1) Със запис, получен с международната телеграма, може да се подаде и вътрешна телеграма. За изчисляване на сумата от левове в златни франкове и обратно се прилага курсът на лева спрямо златния франк, предвиден в тарифата за таксуване на международните телеграми.

(2) Записите (боновете) за платен отговор, издадени от чуждестранните пощенски администрации, не се приемат в Народна република България за заплащане на телеграми за вътрешността или за чужбина.

Чл. 61. (1) Когато таксата на телеграмата-отговор е по-голяма от стойността на записа, разликата се доплаща, а ако е по-малка, разликата се връща.

(2) Повредени от получателите записи за платен отговор не се приемат.

Чл. 62. (1) Когато получателят откаже да приеме приложения към телеграмата запис, п.т.т. станция уведомява за това подателя със служебна телеграма, като от записа се прихваща стойността за отговора.

(2) Когато по различни причини телеграма с платен отговор не е доставена на получателя, п.т.т. станция уведомява служебно подателя, който в тримесечен срок може да поиска връщането на стойността на записа.

Чл. 63. П.т.т. станция не следи и не носи отговорност за даването на отговор от получателя.

Чл. 64. (1) Всяка телеграма може да бъде отправена с копия:

1. за няколко получатели в едно или различни населени места, влизащи в раздавателния район на една п.т.т. станция;

2. за един получател на различни адреси в едно населено място.

(2) В телеграмите по ал. 1, точка 1 след наименованието (трите имена) на всеки получател се написва адресът му, като п.т.т. станция на местоназначението се вписва веднъж след всички адреси. В телеграмите по ал. 1, точка 2 трите имена на получателя се написват пред всеки адрес.

(3) При адреса на този вид телеграми се означава служебно таксуване"АДх" (телеграма с няколко адреса) или "ВАД АДх" (телеграмата да се достави на всички адреси), като броят на адресите (х) се посочва с цифра или дума.

(4) Телеграмата с указание "АДх" (телеграма с няколко адреса) се доставя на всеки получател с означение само на неговия адрес, а с указание"ВАД АДх" (телеграмата да се достави на всички адреси - на всеки получател с всички адреси (копие).

(5) Служебните таксувани указания, които определят категорията и вида на телеграмата, се вписват само веднъж пред всички адреси, а всички други указания - само пред адреса, за който се отнасят. Съответната допълнителна такса се заплаща за всеки адрес поотделно.

Чл. 65. Телеграма с различни адреси в едно населено място се таксува съобразно категорията и броя на думите и с допълнителна такса за всяко копие според броя на адресите.

Чл. 66. (1) Телеграми с еднакъв текст, предназначени за различни населени места се подават в толкова екземпляри, за колкото местоназначения са адресирани. Те се означават със служебно таксувано указание "х местоназначения", като броят на местоназначенията се посочва с цифри или дума пред адреса на телеграмата.

(2) В телеграмите по ал. 1 служебните таксувани указания, които определят категорията и вида на телеграмата, се вписват само веднъж пред всички адреси, а всички други указания - само пред адреса, за който се отнасят. Съответната такса се заплаща за всеки адрес поотделно.

Чл. 67. Телеграма с еднакъв текст за различни населени места се доставя на получателите с всички посочени в нея адреси.

Чл. 68. (1) Учреждения и организации могат да подават телеграми с еднакъв текст и подпис по подведомствените си поделения с еднакви наименования в различни населени места за страната.

(2) Телеграмите се представят в толкова екземпляра, колкото са адресите.

Чл. 69. (1) Телеграмите по чл. 71 носят служебно таксувано указание "Окръжна". Те могат да се подават и с указанията "Висша правителствена", "Правителствена", "Светкавица" и "Бърза".

(2) Служебните таксувания, които определят категорията и вида на телеграмата, се вписват веднъж пред всички адреси и се отнасят за всички местоназначения.

Чл. 70. (1) Окръжна телеграма със служебно таксувано указание"ВАД" (телеграмата да се достави на всички адреси) се доставя на всеки получател с означение на всички адреси, които се таксуват за всяка телеграма поотделно.

(2) Когато за някое от местоназначенията има няколко адреса, заплаща се допълнителна такса за съответния брой копия.

Чл. 71. (1) Подателят на телеграмата може да поиска да бъде извършена проверка за правилното й предаване. Проверката се осъществява чрез повторение на адреса и цялото съдържание между предаващата и приемащата п.т.т. станция.

(2) Пред адреса на телеграмата фигурира служебното таксувано указание"ТП" (телеграма с проверка).

Чл. 72. (1) Всеки подател на телеграма може да поиска тя да бъде подадена в следа за получател, който постоянно мени своето местопребиваване. В телеграмата подателят посочва един или няколко адреса за последователно издирване на получателя. Ако той не се намери на посочените адреси, служебно се събират сведения за новия му адрес, към който се отправя телеграмата. При невъзможност за доставянето й подателят се уведомява.

(2) Пред адреса на телеграмата се вписва служебно таксувано указание"Следа", а за международните - "FS".

Чл. 73. Всяко лице след удостоверяване на самоличността си може писмено да поиска телеграмите, които ще се получат на негов адрес, да му бъдат предадени като телеграми "Следа" на посочени от него нови адреси. С молбата лицето внася и депозит, с който се заплащат таксите за препредаване на телеграмите.

Чл. 74. (1) Подателят може да поиска да му се съобщят телеграфно датата, часът и кому е доставена подадената от него телеграма.

(2) Пред адреса на телеграмата се означава служебно таксувано указание "ИД" (известие за доставяне), а за международните - "PC".

Чл. 75. (1) След доставяне на телеграмата п.т.т. станция на местополучаването съставя известие за доставяне, което се изпраща на п.т.т. станция на местоподаването за връчване на подавателя.

(2) Когато по различни причини телеграмата с известие за доставяне не е била доставена, п.т.т. станция на местоподаването уведомява служебно подателя. По негово искане в срок от 6 месеца за вътрешните и 4 месеца за международните телеграми таксата за известието му се връща.

Чл. 76. (1) По желание на подателя телеграмата му може да бъде доставена лично на получателя, за което пред адреса се означава служебно таксувано указание "Лично".

(2) Телеграмите се приемат само за домашни адреси и се доставят лично на получателя след удостоверяване на самоличността му. Не се допуска съобщаването им по телефон.

Чл. 77. (1) Телеграмите, които трябва да се доставят на получателя през всяко време на денонощието, носят служебно таксувано указание "Нощна" и се приемат за п.т.т. станции с денонощно телеграфно действие.

(2) Телеграми, които се доставят в срок, указан от подателя, носят служебно таксувано указание "Срок..." с посочване на датата и часа на връчването, които трябва да бъдат съобразени с телеграфното действие на п.т.т. станция на местоназначението.

Чл. 78. (1) По искане на подателя всяка телеграма, съдържаща до 50 думи и написана на български език, може да се съобщи на получателя по телефон. След съобщаване на съдържанието й по телефон, ако получателят пожелае, телеграмата му се доставя.

(2) Пред адреса на телеграмата се означава служебно таксувано указание "Тфх" (да се съобщи на получателя по телефона), където вместо "х" се посочва номерът на телефонния пост.

Чл. 79. (1) По искане на подателя всяка телеграма, адресирана за получателя, който има телексен пост, може да се предаде по телекс. Съобщените по телекс телеграми не се доставят на получателите освен по изрично споразумение.

(2) Телеграмите носят служебно таксувано указание "Телекс х" или"TLX" за международните, като и в двата случая вместо "х" се посочва номерът на телекса.

Чл. 80. При невъзможност да се съобщи по телефон или телекс телеграмата се доставя на адрес.

Чл. 81. Всеки телефонен или телексен абонат може да поиска от съответната п.т.т. станция получените на негов адрес телеграми да му бъдат съобщавани постоянно или за определен срок по телефон или телекс.

Чл. 82. За услугата - съобщаване текста на телеграмата по телефон или телекс по искане на подателя или получателя, допълнителна такса не се заплаща.

Чл. 83. (1) Подателят може да подаде телеграмите си със служебно таксувано указание "ПТ" (до поискване в телеграфа) и "ПП" (до поискване в пощата).

(2) Адресът на телеграмата не може да бъде с означени инициали или псевдоними.

(3) Телеграмите "До поискване" се предават лично на получателя срещу удостоверяване на самоличността му или на упълномощено от него лице.

Чл. 84. Ако в 30-дневен срок от получаването телеграмите не бъдат поискани от получателите им, подателите се уведомяват с телеграми.

Чл. 85. (1) Подателят може да поиска телеграмата му да бъде доставена на получателя на специална художествено изработена бланка, за което се поставя служебно таксувано указание "ЛЗ" (луксозна).

(2) При наличие на няколко служебни указания указанието "ЛЗ" се записва пред останалите.

(3) Като луксозни телеграми не се приемат "Преса", за съобщаване по телефон, телекс и в следа.

Чл. 86. (1) Когато подателят не може да посочи пълния и точен адрес на получателя, телеграмата може да се приеме с указание "Адресна справка заплатена".

(2) В адреса на телеграмата подателят е длъжен да посочи местонахождението, трите имена на получателя и други сведения. Телеграмата се приема на риск на подателя, което той потвърждава на оригиналната бланка.

(3) С указание "Адресна справка заплатена" не се приемат телеграми с указанията "Бърза", "Светкавица", "Със заверка", "Заверен подпис" и"Заверен факт".

Чл. 87. (1) Като телеграми може да се подават пълномощни, заявления, удостоверения, оферти, призовки и други документи, заверени от нотариуса, районния съд, кмета или ръководителя на учреждението или организацията, издала документа (ако по преценка на подателя това е достатъчно за получателя).

(2) Телеграмите се подават с потвърдителен надпис на телеграфната служба за наличието на служебна заверка върху оригиналния документ. Подтвърдителният надпис се таксува.

(3) Пред адреса на телеграмите, с които се извършва упълномощаване, се поставя указанието "Пълномощно", а в останалите случаи - "Със заверка".

Чл. 88. Телеграми с указанията "Пълномощно" и "Със заверка" не се приемат по телефон, телекс и от пощальоните.

Чл. 89. (1) Телеграмите с указание "Пълномощно" или "Със заверка" се доставят лично на получателя с удостоверителна заверка за действителното им приемане, подпечатана с датното клеймо на п.т.т. станция.

(2) Когато телеграмите са с няколко адреса (АДх) в п.т.т. станция на местоназначението се заверява само телеграмата, носеща първия адрес.

Чл. 90. Не се издават преписи от телеграмите с указания"Пълномощно" и "Със заверка".

Чл. 91. При подаване на телеграми със заверено съдържание относно конкретен факт - болест, смърт и др., подателят представя удостоверение от съответното учреждение, потвърждаващо съобщавания с телеграмата факт. Удостоверението важи 3 дни от деня на издаването. Телеграмите се предават с потвърждение на телеграфната служба относно данните от представеното удостоверение. Целият потвърдителен надпис се таксува и се предава.

Чл. 92. Представената от подателя справка или удостоверение, въз основа на което се прави заверката, се прилага към оригиналната телеграма. С една справка или удостоверение може да се подадат няколко телеграми.

Чл. 93. Телеграми със заверен факт не се приемат по телефон и телекс и от пощальоните.

Чл. 94. Телеграмите със заверен факт се доставят лично на получателя. Върху надписа на телеграфа за действителното приемане на телеграмата се поставя датното клеймо на п.т.т. станция.

Чл. 95. Подателят може да включи в своята телеграма заверка на подписа си.

Чл. 96. (1) Подписът на подателя върху телеграмата освен от изброените органи в чл. 87 може да бъде заверен и от телеграфната служба.

(2) Пред адреса на тези телеграми се означава указанието "Подписът заверен".

Чл. 97. Заверка на подписа се извършва след удостоверяване самоличността на подателя и на основание на подписа му, положен върху телеграмата в присъствието на приемащия служител. Заверката се прави в края на телеграмата и се таксува. Международните телеграми се заверяват, като след подписа се вписва "Signature legalisee par...".

Чл. 98. Телеграма със заверен подпис се доставя лично на получателя с удостоверителна заверка за действителното й приемане в п.т.т. станция на местоназначението, подпечатано с датно клеймо.

Чл. 99. телеграми със заверен подпис не се приемат по телефон, по телекс и от пощальоните.

Чл. 146. (1) Справки за телеграми се дават само на подателя и получателя в срок 6 месеца от датата на подаване на вътрешните и 4 месеца на международните телеграми.

(2) Искания за справки се правят с писмена молба, която може да се подаде във всяка п.т.т. станция.

(3) Искания за проверка на данни по подадената оригинална телеграма се отправят само до п.т.т. станция на подаването, а за проверка на данни по разписките за връчени телеграми - до п.т.т. станция на доставянето.

Чл. 147. Към молбата за справка се прилагат разписката за подадената телеграма или оригиналната получена телеграма. При липса на тези документи молителят посочва номера на телеграмата, часа, датата и п.т.т. станция на подаването и на местоназначението, трите имена и адреса на подателя и на получателя, както и всички данни, които могат да улеснят извършването на справката.

Чл. 148. (1) Преписи от телеграми се издават на лицата, указани в чл. 146, ал. 1 и 2.

(2) Не се издават преписи или извлечения от телеграми, носещи указания "Пълномощно", "Със заверка", "Със заверен факт".

Чл. 149. Не се приемат молби за анулиране, поправяне или допълване на адреса или текста на телеграма, от която е издаден заверен препис.

Чл. 150. Службите на Министерството на съобщенията връщат такси в пълен размер на подателите само когато телеграмата е:

1. спряна в изпълнение на тази наредба;

2. недоставена по вина на службата;

3. с изменено по вина на службата съдържание или наименование на местоназначението, вследствие на което не е постигнато предназначението й;

4. доставена след 24 часа от подаването й. В този срок не се включва времето, през което е било закрито телеграфното действие на п.т.т. станции, през които е препредавана, времето, необходимо за пренасянето й по пощата, когато е предназначена за селища, където няма п.т.т. станции, и времето през нощта, когато се прекратява доставянето на телеграмите.

Чл. 151. Връщат се и:

1. надвзети такси;

2. предплатените такси за ползуване на условен или съкратен адрес и за таен език за неизползувани тримесечия.

Чл. 152. Таксите се връщат въз основа на писмено искане на подателя в 6-месечен срок от внасянето им за вътрешните и в 4-месечен срок за международните телеграми. Към молбата се представят оригинални документи - телеграма, разписка и запис (бон).

Чл. 153. Не се връщат такси за телеграма, забавена поради повреда на телеграфните съобщения, за което подателят е бил предизвестен и я е подал на своя отговорност. Не се връщат такси и за телеграми, подадени за селища, в които няма п.т.т. станции и те се приемат по телефон от органи на съветите, кметствата, АПК, ДЗС и др.

Чл. 154. (1) Съдържанието на телеграфните съобщения съставлява тайна на кореспондиращите лица.

(2) Работещите в телеграфната служба са длъжни да пазят в тайна съдържанието на телеграфната кореспонденция и носят отговорност по чл. 171, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Чл. 155. За запазване тайната на кореспонденцията справки и сведения за телеграми се дават само на подателя и получателя или на упълномощени от тях лица.

Чл. 156. Справки и сведения се дават на органите на държавния и ведомствения финансов контрол само за ревизираните от тях обекти. За частни телеграми на ревизираните длъжностни лица справки не се дават.

Чл. 157. Справки за телеграми или за оригинали на телеграми се дават само на съдебните органи и прокуратурата по тяхно писмено искане.

Чл. 158. Преписи от телеграми се дават на трети лица само по писмено разпореждане на съдебните органи или прокуратурата.

Чл. 159. Прокуратурата и съдът могат да спират с писмено нареждане телеграмите на отделни граждани, когато още не са доставени.