Държавен вестник, брой 47 от 19.VI

Чл. 1. (1) Психиатрични служби са здравни заведения или техни подразделения, които оказват специализирана помощ на лица с психични разстройства или с други проблеми на психичното им здраве.

(2) Психиатричните служби са:

1. амбулаторно-поликлинични (вкл. диспансерни);

2. стационарни;

3. полустационарни;

4. допълнителни.

Чл. 2. Психиатричните служби извършват:

1. диагностично-лечебна и социално-рехабилитационна дейност;

2. психохигиенна и психопрофилактична дейност;

3. експертна дейност;

4. организационно-методична дейност;

5. регистрационна и информационно-статистическа дейност;

6. научноизследователска и учебно-преподавателска дейност.

Чл. 3. (1) Диагностично-лечебната и социално-рехабилитационната дейност включват:

1. амбулаторна психиатрична помощ - преценка на психичното състояние на дадено лице; препоръки; провеждане на активно лечение;

2. диспансерна помощ (диспансерно наблюдение) - активна помощ за оздравяване или подобряване състоянието на диспансеризираното лице, помощ за предотвратяване рецидив на душевното заболяване и помощ за поддържане социалното функциониране при психично увредени болни;

3. психиатрична помощ тип "домашен стационар" - активно лечение в дома на болния с ангажиране на семейството в лечебния процес;

4. полустационарна психиатрична помощ (дневен или нощен стационар) - активно лечение и ресоциализиране с частично осигуряване на прехрана, дневно пребиваване или нощуване в съответното лечебно заведение;

5. стационарна психиатрична помощ - активно лечение в условията на специално организирана терапевтична среда (психиатричен стационар) с пълно осигуряване на прехрана и нощуване.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от психиатричен екип, който включва: лекар-психиатър, медицинска сестра или фелдшер, социален работник, психолог и др. Броят на членовете на екипа се определя конкретно във всеки отделен случай.

Чл. 4. Психохигиенната дейност включва здравна просвета и съвместни мероприятия с други ведомства и организации по оздравяване на средата и повишаване психичната устойчивост на личността, а психопрофилактичната дейност - мерки от медицински и социален характер за предотвратяване психични разстройства, провеждане на превантивно и поддържащо лечение.

Чл. 5. Експертната дейност обхваща:

1. съдебнопсихиатрична експертиза;

2. трудова експертиза за временна, трайна нетрудоспособност, трудоустрояване и професионална ориентация или преориентация;

3. експертиза по проблеми на транспорта;

4. експертиза по проблеми на образованието;

5. психиатрични експертизи и освидетелствувания за други здравни и граждански потребности.

Чл. 6. Организационно-методичната дейност на съответната психиатрична служба се изразява в съдействие на други здравни или немедицински заведения, ведомства и организации по опазването и подобряването психично здраве на населението.

Чл. 7. Регистрационната и информационно-статистическата дейност включват събиране, систематизиране, обработване и съхраняване на информация за всички болни с психични разстройства, на които е оказана помощ. Тази информация се използува за решаване на профилактични, лечебни и експертни задачи и за статистически цели.

Чл. 8. Научноизследователската и учебно-преподавателската дейност се състоят в анализиране и обобщаване на резултатите от практическата работа на психиатричната служба и поддържане и повишаване на квалификацията на психиатричните кадри.

Чл. 9. (1) Конкретната форма на медицинска помощ в психиатричните служби се прилага със съгласието на болния след информирането му за целта и същността на психиатричната помощ.

(2) Счита се, че е налице изявено съгласие за психиатрична помощ, когато инициативата за контакт с психиатричната служба е направена от болен с психично разстройство или от негов законен представител: родител; настойник - за малолетен или пълнолетен, поставен под пълно запрещение; попечител - за непълнолетен или пълнолетен, поставен под ограничено запрещение.

(3) Когато инициативата за контакт с психиатричната служба произхожда от други лица или служби и се налага психиатрична помощ, се прави необходимото за убеждаване на болния да приеме тази помощ.

(4) Когато болният или негов законен представител, посочен в ал. 2, откаже психиатричната помощ въпреки съвета на лекаря, това се документира в амбулаторния журнал, личната амбулаторна карта или историята на заболяване с подпис на болния (или законния му представител) и на лекаря, направил предложението. Ако болният или законният му представител откаже да подпише, това се документира с подпис на двама свидетели.

Чл. 10. (1) Информацията, постъпила в психиатричните служби, съставлява медицинска тайна и достъп до нея имат само служителите, които обслужват даденото лице.

(2) Медицински документи и друга информация за психичното състояние на дадено лице се предоставят по искане на:

1. самото лице, ако то не е поставено под запрещение;

2. законен представител на лицето съгласно чл. 9, ал. 2;

3. здравни органи и заведения;

4. други държавни органи или организации, на които с нормативен акт е разрешено това.

Чл. 11. Амбулаторно-поликлинични психиатрични служби са:

1. психиатричен консултативен кабинет или психотерапевтичен кабинет към окръжни, градски, районни, работнически, студентски, ведомствени и други здравни заведения;

2. психиатрична диспансерна служба - психиатричен диспансер. Той може да бъде кабинет или отделение към психиатрично или многопрофилно здравно заведение или самостоятелно заведение.

Чл. 12. Психиатричните диспансери организират цялостната психиатрична помощ и участвуват в дейността по опазване и подобряване психичното здраве на населението от съответен район.

Чл. 13. (1) След получаване на информация за психично разстройство у дадено лице психиатричният диспансер го поканва (с писмо, по телефон или чрез негови близки) да се яви за преглед в определен ден и час.

(2) При установено психично разстройство, което подлежи на психиатрична диспансеризация, на болния се разясняват същността и целта на диспансерното наблюдение, посочват се подробно по подходящ начин възможностите на диспансера за оказване на психиатрична помощ в конкретния случай.

(3) При отказ от диспансерно наблюдение се прилага чл. 9, ал. 4, като се съхранява наличната информация за болния.

(4) При наличие на основания за задължително или принудително лечение съобразно чл. 36 и 59 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) и чл. 67 от правилника за прилагането му (ППЗНЗ) диспансерното наблюдение се осъществява независимо от отказа на болния или на близките му по нареждане на ръководителя на психиатричния диспансер.

(5) Когато болен с психично разстройство или негов законен представител изрази писмено желание за прекратяване на диспансерното наблюдение, то се прекратява, ако не са налице условията по ал. 4, като се съхранява наличната информация за болния.

Чл. 14. Психиатричните диспансери извършват дейностите по чл. 2 за всички лица с постоянно местоживеене над 1 г. в обслужвания район.

Чл. 15. Психиатрични стационари се разкриват във:

1. психиатрична клиника или болница, които са от общ тип или специализирани;

2. отделение към психиатрична диспансерна служба;

3. отделение към многопрофилна болница;

4. отделение с повишена сигурност за особено опасни психично болни;

5. санаториум за психопрофилактика;

6. психопрофилактично отделение към санаториум.

Чл. 16. Структурата и организацията на дейността на специализираните психиатрични клиники и болници се определят от особеностите на лечението, рехабилитацията и ресоциализацията на болните, за които са предназначени.

Чл. 17. (1) Санаториумът за психопрофилактика е специализирано психиатрично заведение за профилактика, лечение и рехабилитация на болни с психични разстройства без остра психопатологична симптоматика, тежка промяна на личността и тежки телесни увреждания.

(2) Насочването за лечение в санаториуми за психопрофилактика става от психиатричните диспансерни служби посредством специални карти.

Чл. 18. Психопрофилактичните отделения към санаториумите обслужват болни с невротични разстройства, психози в стадий на възстановяване, психосоматични заболявания и състояния на социална неприспособимост.

Чл. 19. (1) Приемането в психиатричен стационар става след преценка дали е необходимо стационарно психиатрично лечение и дали са спазени разпоредбите на тази наредба и на Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред(ДВ, бр. 58 от 1981 г.).

(2) При приемането на болни с неустановена самоличност се уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи (МВР) по местонахождение на здравното заведение и съответният районен прокурор.

(3) За смъртта на болни, приети за стационарно лечение, чиято самоличност не е била установена, се уведомява районната прокуратура по местонахождение на здравното заведение.

(4) При приемане на болни, придружени от органи на МВР, в историята на заболяването се вписва номерът на съпровождащия документ, както и имената и служебните адреси на придружаващите служители.

(5) Когато се приема болен с признаци на отравяне, нараняване или насилие, се съобщава незабавно на районното управление на МВР и в първия работен ден се уведомява писмено районната прокуратура с описание на установените данни, които се отбелязват в историята на заболяването.

Чл. 20. (1) При приемане на болен с психично разстройство в психиатричен стационар приемащият лекар събира допълнителни анамнезни данни, извършва предварителен телесен и психиатричен преглед, определя работната диагноза, първоначалното лечение и режим. В срок от 24 часа се извършва основното психиатрично изследване и се определя диагностично-лечебния план. В същия срок се уведомява писмено съответният районен прокурор, ако са налице основания за настаняване на болния на принудително или задължително лечение.

(2) Близките на болен, приет в психиатричен стационар без тяхно знание, се уведомяват в срок от 24 часа, ако болният е поставен под ограничено или пълно запрещение или състоянието му е основание за ограничаване на неговата дееспособност.

Чл. 21. (1) В зависимост от психичното и телесното състояние на болните, от възможностите им за самообслужване, самоконтрол и самосъхранение психиатричното стационарно лечение се провежда:

1. при режим на "отворени врати", при който болните могат да се движат сами в границите на болничния район, спазвайки изискванията на съответния правилник за вътрешния ред;

2. при режим на "затворени врати", при който болните могат да напускат отделението само с разрешение или с придружител от персонала;

3. при режим на "повишен надзор", при който за болните се осигурява специално наблюдение от медицинския персонал или увеличени грижи с обслужване на легло (храна, тоалет и др.).

(2) Допълнителни и специални мерки за сигурност се прилагат само за настанените в психиатрични заведения (отделения) с повишена сигурност. Тези мерки се осъществяват с ведомствена охрана.

Чл. 22. Лечебната програма и мерките по чл. 21 се определят от лекуващия лекар под контрола на завеждащия отделението (клиниката).

Чл. 23. (1) За по-бързо приспособяване на болните към обществената среда може да се използува домашен отпуск.

(2) Предложението за отпуск се прави от лекуващия лекар, като отпускът се разрешава от завеждащия отделението.

(3) Ако болният с психично разстройство не се завърне от отпуск в определения срок, се изписва след изтичане на 24 часа, като се уведомяват близките му и районният психиатричен диспансер, както и съответният районен прокурор, ако са налице основания за настаняване на болния на задължително или принудително лечение.

(4) Отпуск не се разрешава на болен, приет в психиатричен стационар на задължително или принудително лечение. Тези болни не могат да напускат района на заведението освен в случаите по чл. 13 и 14 на Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред. Когато в състоянието има подобрение и принудителната мярка за лечение не е необходима, се постъпва по реда на чл. 64 ЗНЗ и чл. 73 ППЗНЗ.

Чл. 24. (1) Свижданията с болните, лекувани при "затворени врати", се осъществяват под контрола на медицинския персонал.

(2) Лекуващият лекар може да ограничи свижданията с болен, чието състояние не позволява свиждания или контактът му с други лица ще се отрази неблагоприятно върху неговото заболяване и лечение.

(3) Редът и начинът на свиждане, както и конкретните задължения на медицинския персонал при неговото осъществяване се определят с правилник за вътрешния ред на съответното заведение.

Чл. 25. (1) Изписването от психиатричния стационар става от завеждащия отделението по предложение на лекуващия лекар.

(2) Вещи, пари и документи, съхранявани в психиатричния стационар, се предават при изписването на лекувания или на негов законен представител срещу разписка.

(3) В срок до 5 дни след изписването в психиатричния диспансер по местоживеене на болния се изпраща епикриза с данни за:

1. реда, по който болният е бил приет и изписан, и основанията за това; историята на заболяването;

2. препоръки за необходимата психиатрична помощ след изписването от стационара.

(4) Болни, приети за задължително или принудително лечение или за съдебнопсихиатрична експертиза, се изписват по реда на чл. 15-19 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред.

Чл. 26. Когато болен с психично разстройство, постъпил на доброволно лечение, или негов законен представител изяви желание да бъде изписан въпреки съвета на лекаря, молбата му се разглежда в срок от 24 часа от лекуващия лекар и завеждащия отделението и ако не са налице условията за прилагане на чл. 69 ППЗНЗ, болният се изписва. В историята на заболяването му се документира изписването въпреки съвета на лекаря съгласно чл. 9, ал. 4.

Чл. 27. (1) Когато болен с психично разстройство напусне без разрешение психиатричния стационар, той се изписва след изтичане на 24 часа и незабавно се уведомяват писмено районният психиатричен диспансер по местоживеене на болния и неговите близки.

(2) В случаите по ал. 1, когато да налице условията за задължително или принудително лечение, ръководителят на заведението незабавно уведомява писмено районния прокурор, съответното поделение на МВР по местоживеене на лицето и по местонахождение на заведението, съответния районен психиатричен диспансер и близките на болния.

Чл. 28. Полустационарните психиатрични служби (дневни, нощни стационари и други звена) се организират самостоятелно или в структурата на други амбулаторно-поликлинични или стационарни психиатрични служби и са предназначени за болнично лечение през част от денонощието на болни с психични разстройства.

Чл. 29. В полустационарните психиатрични служби получават психиатрична помощ болни с психични разстройства с изключение на болни със:

1. помраченост на съзнанието;

2. тежки психомоторни разстройства;

3. голям риск за самоубийство;

4. напреднали стадии на деменция или дълбока личностова промяна от различен произход;

5. тежки телесни заболявания;

6. други болни, несъвместими с режима на "отворени врати".

Чл. 30. Приемането и изписването на болните в полустационарните психиатрични служби се извършват по реда за приемане и изписване на болни в психиатричните стационари, като се отбелязва, че лечебният режим е "свободен- дневен стационар" или "свободен - нощен стационар".

Чл. 31. Престоят в полустационарните психиатрични служби е от 6 до 12 часа в зависимост от състоянието на болния, лечебно-възстановителната програма и неговите възможности за приспособяване към обществото.

Чл. 32. (1) Дневният и нощният стационар може да се разкриват в едни и същи помещения при осигуряване на постелъчен и друг инвентар за индивидуално използуване от болните.

(2) Дневни стационари (или дневен и нощен стационар) може да се разкриват при подходящи условия в големи селища като самостоятелни заведения с минимален брой 50 места.

(3) Местата в дневния стационар и леглата в нощния стационар са част от легловия фонд и се планират отделно от леглата на денонощния стационар на заведението.

Чл. 33. (1) Болните, които се лекуват в дневен или нощен стационар, когато са във състояние на временна нетрудоспособност, получават болничен лист за цялото време на лечението по общия ред на издаване на болнични листове в стационарно здравно заведение съгласно т. 9 от Инструкция№ 6500 за реда за издаване на болнични листове за временна нетрудоспособност на работниците, служителите и земеделските стопани-кооператори (обн., ДВ, бр. 8 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1972 г., бр. 82 от 1973 г., бр. 14 от 1979 г., бр. 101 от 1983 г. и бр. 25 от 1987 г.).

(2) При издаване на болнични листове за временна нетрудоспособност за лекуващите се в дневни и нощни стационари в графата "Режим" се вписва"дневен стационар", съответно "нощен стационар".

Чл. 34. Разпоредбите на чл. 28-33 не се прилагат по отношение на настанените на задължително или принудително лечение.

Чл. 35. (1) Допълнителните психиатрични служби са предназначени за здравно обслужване на болни с психични разстройства и психична инвалидност.

(2) Допълнителните психиатрични служби извършват психопрофилактична дейност, с която допълват, подпомагат и продължават психиатричната помощ в амбулаторно-поликлиничните, стационарните и полустационарните психиатрични служби.

Чл. 36. (1) Допълнителни психиатрични служби са:

1. заведения за социални грижи за лица с трайна психична инвалидност или за деца, юноши и младежи с умствена изостаналост;

2. рехабилитационен трудотерапевтичен дневен стационар;

3. защитени жилища и пансиони за болни със затруднение в приспособяването им към обществената среда;

4. клубове на лекувани болни.

(2) Заведенията по т. 1 на предходната алинея се ръководят и контролират от Дирекция "Социални грижи" при МНЗ.

(3) Рехабилитационните трудотерапевтични дневни стационари, защитени жилища, пансиони и клубове на лекувани болни се разкриват в по-големи селища с изградена система на психиатрична помощ. Тяхната дейност се наблюдава и ръководи непосредствено от съответната психиатрична диспансерна или стационарна служба.