Държавен вестник, брой 52 от 9.VI

Чл. 1. С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията.

Чл. 2. На обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Чл. 3. Стопанинът на водната площ осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Кметовете на общините, на чиито територии се намират водните площи по чл. 2, ежегодно до 31 март със заповед определят разрешените за къпане места въз основа на заключения на органите на държавния санитарен контрол, районните центрове по здравеопазване, регионалните комитети на Българския червен кръст и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 5. Ежегодно до 30 април комисия, определена от кмета на общината, проверява готовността на водните площи и разрешава ползването им през летния сезон.

Чл. 6. Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието, науката и технологиите и от министъра на здравеопазването.

Чл. 7. Обезопасяването на водните площи е:

1. минимално;

2. средно;

3. максимално.

Чл. 8. (1) Открити канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см, подлежат на минимално обезопасяване.

(2) Водните площи по ал. 1 се обезопасяват с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м между тях.

(3) Когато водните площи се намират в населените места или в непосредствена близост до тях, се ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения.

(4) Когато скоростта на водата в откритите канали е по-голяма от 1,5 м/сек, по протежение на каналите се поставят стълби за слизане до дъното. В населените места те са на разстояние до 200 м, а извън населените места - до 500 метра.

Чл. 9. (1) Бреговите ивици на неохраняемите морски, речни, язовирни и други площи, както и на забранените за къпане водоеми подлежат на средно обезопасяване.

(2) През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи по ал. 1 поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложение № 1.

(3) В забранителните знаци се посочват причините, наложили забраната, в предупредителните - опасностите при къпане, в информационните - начините за оказване на първа помощ и разстоянията до най-близкия телефон и медицински пункт.

(4) Знаците се изработват от устойчиви на атмосферните условия материали с размери от 60 до 80 см.

Чл. 10. (1) Плувните басейни, плажовете и другите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане, плуване и водни спортове, подлежат на максимално обезопасяване.

(2) За максималното обезопасяване е необходимо осигуряването на спасителни постове, спасителни станции, медицински и реанимационни пунктове.

(3) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2016 г., в сила от 19.04.2016 г.) Концесионерът или наемателят на морски плаж ежегодно до 31 март представя за съгласуване от министъра на туризма програма за организацията на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, придружена със схема за охраняваните части от прилежащата към морския плаж акватория и разположението на спасителните постове.

(4) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В програмата по ал. 3 концесионерът или наемателят на морски плаж определя участъците от прилежащата към плажа акватория, които се обезопасяват максимално, в зависимост от пригодността за къпане, плуване и водни спортове и съобразно конкретните особености и опасности.

(5) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В програмата по ал. 3 концесионерът или наемателят на морски плаж извън периода 1 юли - 31 август може да предвиди поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж.

(6) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В случаите по ал. 5 концесионерът или наемателят на морски плаж информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване.

Чл. 11. (1) Спасителен пост се разкрива:

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване, в националните курорти на разстояние до 100 м брегова ивица и извън територията на националните курорти - на разстояние до 150 м;

2. на плувен басейн с дължина над 25 м и повърхност над 312,5 кв. м;

3. при масови прояви по плуване и водни спортове и при използване на плавателни съдове с развлекателна цел.

(2) При плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото работно време на басейна.

Чл. 12. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Чл. 13. (1) Спасителният пост се оборудва с инвентар и съоръжения, посочени в приложение № 2.

(2) Облеклото на личния състав на спасителния пост, спасителните и плавателни средства и съоръжения се оцветяват в оранжев цвят и носят емблемата на водноспасителната служба.

Чл. 14. (1) Спасителни станции се организират при водни площи, около които има разкрити 5 и повече спасителни поста, и се обзавеждат съгласно приложение № 3.

(2) На входните места и около спасителните кули на спасителните станции се поставят табла със схеми на плажната ивица и с означение на: специфичните особености на къпалното място; разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

(3) На местата, посочени в ал. 2, се поставят и табла с означенията на международната флагова сигнализация съгласно приложение № 4.

Чл. 15. Спасителната станция трябва да бъде свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ.

Чл. 16. (1) Дейността на спасителната станция се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ.

(2) Началник на спасителната станция може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за инструктор по водно спасяване.

Чл. 17. (1) Стопанинът на водната площ определя района на действие и зоната на спасяване на спасителните постове и на спасителната станция.

(2) Районът на действие на спасителната станция е водната повърхност, заключена между бреговата ивица и дъгата на окръжност, описана от центъра на спасителната станция с радиус не по-голям от 600 м. В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадал, намиращ се на водната повърхност. Районът на действие се означава с далечни плаващи знаци, които определят крайните точки за действие.

(3) Зоната на спасяване е водната повърхност, в която спасителите оказват помощ на пострадал, намиращ се на повърхността на водата или на дъното на водната площ.

(4) Зоната на спасяване се означава с близкостоящи оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние помежду им от 30 до 50 м, до 100 м от брега и при дълбочина до 2 м.

(5) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната на спасяване се означават с червени плаващи знаци.

(6) Стопанинът на водната площ връчва на всеки спасител срещу подпис точната схема на района на действие и зоната на спасяване.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2012 г., в сила от 14.09.2012 г.) Концесионерите и наемателите на морските плажове са длъжни да осигуряват осъществяването на дейностите по водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на плажовете в периода от време не по-късно от 1 юни и не по-рано от 30 септември.

Чл. 18. (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) На водните площи, които се ползват за къпане, плуване и водни спортове, с изключение на черноморските плажове, се разкриват:

1. медицински пункт - на водни площи, които се охраняват от един до пет спасителни поста;

2. реанимационен пункт - на охранявани плажни ивици с дължина от 1 до 3 км.

3. (отм. - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.)

(2) Медицинските звена се обзавеждат съгласно изискванията, определени в приложение № 5.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) (1) За осъществяването на дейностите по водно спасяване и по обезопасяване на прилежащата акватория на черноморските плажове се разкриват:

1. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия до 200 м - един медицински пункт или се осигурява подвижен реанимационен екип;

2. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 201 м до 1000 м - един медицински пункт и подвижен реанимационен екип;

3. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 1001 м до 2000 м - един реанимационен пункт, един медицински пункт и подвижен реанимационен екип;

4. за черноморски плажове с дължина на бреговата линия от 2001 м и повече - един реанимационен пункт, два медицински пункта и подвижен реанимационен екип.

(2) Медицинските звена по ал. 1 се оборудват съгласно изискванията, определени в приложение № 5.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) В случай на удавяне стопанинът уведомява веднага съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 20. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и придобило правоспособност след обучение и успешно положен изпит.

(2) Българският червен кръст на основание чл. 4, т. 2, букви "д" и "е" от Закона за Българския червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

(3) Всеки спасител при постъпване на работа и ежегодно представя на стопанина на водната площ медицинско удостоверение за здравословното си състояние, издадено от здравното заведение, което го обслужва по местоживеене.

(4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност.

(5) За спасителите, които се назначават за неопределено време, проверочният изпит се провежда всяка година до 10 януари, а за сезонно назначаваните - до 30 май на текущата година.

(6) Спасителите, които управляват дежурни моторни или гребни плавателни средства, трябва да имат съответна правоспособност съгласно Наредбата за компетентност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 83 и 84 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1992 г. и бр. 81 от 1993 г.).

Чл. 21. Водният спасител има следните задължения:

1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист;

3. проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство;

4. уведомява писмено стопанина на водната площ при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

5. не допуска плуването на лица зад ограничителните плаващи знаци и къпането на деца под 10-годишна възраст без придружител;

6. поддържа личната си подготовка на необходимата степен за извършване на спасителни акции.

Чл. 22. Водният спасител няма право по време на дежурство да извършва несвойствена работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на преките му задължения.

Чл. 23. (1) В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анестезиология и реанимация към висшите медицински училища.

(2) В реанимационния пункт или в състава на реанимационния подвижен екип работят лекари с призната специалност по анестезиология и реанимация.

Чл. 24. За осигуряване на медицинските екипи по чл. 23 и санитарен транспорт на територията на водните площи техните стопани сключват договор със здравни заведения или със Санаторно-курортното управление при Министерството на здравеопазването.

Чл. 25. Медицинският персонал е длъжен да:

1. оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми;

2. проверява наличието и годността на медицинската апаратура и медикаментите. При липса или негодност на същите незабавно сигнализира на стопанина на водната площ;

3. проверява сигурността на телефонната връзка или радиовръзката със спасителните постове и с най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ.

Чл. 26. Посетителите на водните площи са длъжни:

1. да се къпят само в зоната на спасяване на разрешените и максимално обезопасени водни площи;

2. да обличат спасителни жилетки при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел;

3. да не претоварват плавателните съдове;

4. да не скачат от плавателните съдове и бреговите съоръжения, непригодени за тази цел;

5. да не се доближават до движещи се и закотвени плавателни съдове;

6. да не ползват гребни и моторни плавателни съдове в зоната, определена за къпане;

7. да не преместват и да пазят от повреждане табелите, сигналните средства и спасителните съоръжения;

8. да не плуват зад ограничителните плаващи знаци.

9. да не замърсяват водата и крайбрежните площи;

10. да паркират превозните средства само на определените за това места и да не ги мият в къпалните места или в близост до тях;

11. да спазват нарежданията на личния състав на спасителните постове и станции;

12. да не допускат къпане в охраняеми водни площи на деца под 10-годишна възраст без придружител.

Чл. 27. (1) Лицата, които нарушават разпоредбите на наредбата, носят административнонаказателна отговорност по чл. 32 от ЗАНН, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията се установяват с актове от длъжностни лица, определени от кмета на общината, на чиято територия се намира водната площ.

(3) Наказателните постановления се издават от кметовете на общините.

Чл. 28. Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на ЗАНН.