Държавен вестник, брой 27 от 5.IV

Член 1

По смисъла на настоящата Конвенция:

1) определението "консул" означава всяко лице, което има гражданството на изпращащата държава и което е получило от приемащата държава екзекватура или друго, макар и временно разрешение да действува като генерален консул, консул или вицеконсул;

2) определението "служител от консулството" означава всяко лице, което е на работа в консулството, без оглед на гражданството му;

3) определението "консулство" означава генерално консулство, консулство или вицеконсулство;

4) определението "консулски архив" обхваща служебната кореспонденция, документите и актовете, както и движимия канцеларски имот, предназначен за тяхното съхраняване;

5) определението "гражданин на държавата..." означава физическо лице, което притежава гражданство на дадената държава или юридическо лице, учредено съгласно законите на тази държава и което има седалище на нейната територия.

Член 2

1. Всяка от Договарящите се страни може да открива консулства на територията на другата Договаряща се страна съгласно настоящата Конвенция.

2. Консулските окръзи във всеки отделен случай ще се определят по споразумение между двете Договарящи се страни.

Член 3

1. Консулът се допуска да изпълнява служебната си дейност и се признава съгласно разпоредбите и обичаите, действуващи в приемащата страна, след представяне на консулски патент и даване на екзекватура. В консулския патент трябва да бъдат посочени: името, презимето и рангът на консула, седалището на консулството и консулския окръг.

2. Приемащата страна може да даде на консула временно разрешение за изпълняване служебната му дейност, докато той получи екзекватурата.

3. Незабавно след като консулът получи екзекватурата или разрешението, споменато в алинея 2, съответните органи в консулския окръг вземат нужните мерки, за да може консулът свободно да изпълнява своята служебна дейност и да се ползува от съответните права, привилегии и имунитет.

Член 4

В консулството могат да работят необходимият брой служители, граждани на изпращащата или на приемащата държава. Името, презимето и функциите на тези служители се съобщават писмено на съответните органи на приемащата държава.

Член 5

В случай на отзоваване или смърт на консула, както и на временно негово отсъствие или поради други причини, които не му позволяват да изпълнява служебната си дейност, за временно изпълнение на тази дейност се упълномощава служител на едно от консулствата или от дипломатическото представителство на изпращащата държава, който притежава гражданството на изпращащата държава, при условие, че възлагането му на тази функция бъде предварително писмено съобщено на съответните органи на приемащата държава. Той ще се ползува през това време от правата, привилегиите и имунитета, които има консулът.

Член 6

1. На сградата, в която се помещава консулството, може да бъде поставена табела с герба на изпращащата държава и с наименованието на консулството.

2. На сградата, в която се помещава консулството, може да бъде издигано знамето на изпращащата държава. Знамето на тази държава може да бъде поставяно също така и на превозните средства - коли, кораби, самолети и др., през време на използуването им от консула при изпълняване на служебната му дейност.

Член 7

1. Служебните помещения на консулството са неприкосновени. В тези помещения, както и в жилището на консула органите на приемащата държава могат да влизат само със съгласието на консула и при спазване на принципа на неприкосновеността на архива на консулството, формулиран в чл. 8, алинея I.

2. Служебните помещения на консулството трябва да бъдат отделени от жилищата на консула и на консулските служители.

Член 8

1. Архивите на консулството са неприкосновени; органите на приемащата държава не могат да ги преглеждат, нито да ги задържат.

2. Архивите на консулството трябва да се държат отделно от личните документи на консула и на служителите при консулството.

Член 9

1. Кореспонденцията на консулството, както изпращаната, така и получаваната, е неприкосновена и органите на приемащата държава не могат да я преглеждат, нито да я задържат.

2. Консулството може да използува куриерска поща и да си служи с шифър.

Член 10

1. Консулът и консулските служители, които имат гражданство на изпращащата държава, не подлежат на юрисдикцията на приемащата държава относно въпросите на тяхната служебна дейност, освен ако изпращащата държава изрази съгласие за това.

2. В случай, че консулът извърши действие, несвързано със служебната му дейност, което подлежи на наказание съгласно законите на приемащата държава, въпросът за вземане на каквито и да било мерки спрямо консула трябва във всеки случай предварително да се съгласува между Договарящите се страни.

Член 11

1. Консулът и консулските служители могат да откажат да дават показания като свидетели пред съдилищата или органите на властта на приемащата държава по въпроси на своята служебна дейност, както и да откажат да показват служебната кореспонденция и други служебни документи. Ако съдът или органът на държавната власт на приемащата държава намери, че отказът е необоснован, въпросът се разрешава по дипломатически път.

2. С изключение на случаите в алинея 1 консулът и консулските служители могат да бъдат призовавани за даване на показания като свидетели по наказателни, граждански и административни дела, но съдът или органът на властта трябва да вземе всички необходими мерки, за да не предизвика смущения при изпълняването на служебните задължения от горните лица. Призовките, изпращани до консула или консулския служител - гражданин на изпращащата държава, трябва да имат формата на официално писмо и не могат да съдържат заплахи за прилагане на наказателна санкция или на друго принудително средство.

3. Позовавайки се на неотложна служебна работа или болест, консулът може да помоли да бъде разпитан по-късно. Той може също така да помоли да бъде разпитан в служебното помещение на консулството или в жилището си.

Член 12

Консулът, консулските служители и живеещите с тях техни съпруги и непълнолетни деца - граждани на изпращащата държава - не подлежат на разпоредбите на приемащата държава относно разрешенията за пребиваване в страната, регистрация и записване на чужденците.

Член 13

1. Консулът, консулските служители и живеещите заедно с тях съпруги и непълнолетни деца - граждани на изпращащата държава - се освобождават от данъци и други задължения от подобен характер, както и от лични и имуществени повинности за военни и други обществени цели.

2. Консулството се освобождава от данъци и други от подобен характер и от повинности за военни и други обществени цели.

3. Определените в алинеи 1 и 2 освобождавания не се отнасят до такси за комунални и други услуги.

Член 14

1. Предметите, предназначени за нуждите на консулството, се освобождават при условия на взаимност от митнически такси при същите условия, както и предметите, предназначени за нуждите на дипломатическото представителство на изпращащата държава.

2. Генералните консули, консулите, вицеконсулите и консулските аташета, както и живеещите с тях техни съпруги и непълнолетни деца - граждани на изпращащата държава - се освобождават при условие на взаимност от митнически такси върху предметите, които са тяхна собственост или са предназначени за тях при същите условия, както дипломатическият персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава, а останалите консулски служители и живеещите с тях техни съпруги и непълнолетни деца - граждани на изпращащата държава - в същия размер, както недипломатическият персонал на дипломатическото представителство на тази държава.

Член 15

Консулът с дейността си допринася за развитието на политическите, стопанските и културните отношения между Договарящите се страни.

Член 16

1. Консулът защищава в своя консулски окръг, съгласно международното право и обичаи, правата и интересите на изпращащата държава и на нейните граждани, а също така се грижи за тези граждани. За тази цел той може да се обръща направо към съдилищата и другите органи на приемащата държава.

2. Консулът може без специални пълномощия да представлява пред съдилищата и другите държавни органи гражданите на изпращащата държава, ако поради отсъствие или по други важни причини те не могат в определеното време да защищават лично своите права и интереси и не са натоварили с това свои пълномощници. Това право не нарушава разпоредбите на приемащата държава, които предвиждат такова представляване да става само от определени лица.

Член 17

В случай на задържане или арестуване на гражданин на изпращащата държава органите на приемащата държава трябва да уведомят за това незабавно съответния консул.

Член 18

Консулът може:

1) да регистрира гражданите на изпращащата държава;

2) да издава паспорти и други документи за пътуване на гражданите на изпращащата държава;

3) да издава визи.

Член 19

1. Консулът може да съставя актове за раждане и смърт на гражданите на изпращащата държава.

2. Разпоредбите на алинея 1 не отменят разпоредбите на приемащата държава относно регистрирането на ражданията и умиранията в съответните служби за гражданско състояние на тази държава.

Член 20

Консулът може да приема декларации за встъпване в брак и да съставя брачни актове, ако и двете лица, встъпващи в брак, са граждани на изпращащата държава. Консулът трябва да уведомява съответните органи на приемащата държава за сключването на брака.

Член 21

I. Консулът може:

1) да съставя и пази завещания на граждани на изпращащата държава;

2) да съставя и заверява документи, потвърждаващи правни действия на граждани на изпращащата държава, но той не може да изготвя, нито да заверява документи, потвърждаващи правни действия, които засягат недвижими имущества, намиращи се на територията на приемащата държава;

3) да съставя и заверява документи, потвърждаващи правни действия между граждани на изпращащата държава и граждани на приемащата или трета държава, ако тези действия ще породят правни последици на територията на изпращащата държава;

4) да заверява подписи на граждани на изпращащата държава върху документи, непосочени в точки 2) и 3);

5) да заверява извлечения и преписи от документи;

6) да съставя и заверява преводи на документи;

7) да легализира документи, изготвени или заверени в приемащата или изпращащата държава, както и документи, изготвени или заверени в трета държава, ако се отнасят за граждани на изпращащата държава;

8) да изпълнява други административни действия, за които е упълномощен от изпращащата държава, ако не нарушават разпоредбите на приемащата държава и ако органите на същата държава не се противопоставят на тях.

2. Документите, съставени, заверени или легализирани от консула съгласно разпоредбите на алинея 1 в предвидената от законите на изпращащата държава форма, имат в приемащата държава същата правна и доказателствена сила, както документите, съставени, заверени или легализирани от орган на тази държава.

Член 22

Консулът може да приема на съхранение от граждани на изпращащата държава пари, документи и други предмети, ако това не нарушава разпоредбите на приемащата държава.

Член 23

1. Консулът може да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата държава. Той може да влиза във връзка с екипажа на кораба и пътниците, да посещава кораба, да иска от капитана и другите членове на екипажа сведения за кораба, за товара, за хода и целта на пътуването, да съставя, потвърждава и проверява корабните документи, да разрешава спорове между капитана и другите членове на екипажа и да взема мерки, имащи за цел осигуряването реда и дисциплината на кораба.

2. Ако корабът на изпращащата държава претърпи авария във вътрешните или териториалните води на приемащата държава или ако пристигне там повреден, органите на приемащата държава трябва да уведомят за това незабавно консула и да го информират за взетите мерки за опазване на кораба, екипажа, пътниците и товара.

Член 24

1. Органите на приемащата държава не могат да се месят в работите на кораба на изпращащата държава, освен ако консулът се обърне към тях със съответна молба или ако изрази съгласие за това. Не се изисква съгласието на консула, ако произшествието, станало на кораба, нарушава спокойствието или безопасността в пристанището или при прилагане на митнически, паспортни или сатитарни разпоредби на приемащата държава.

2. Ако органите на приемащата държава възнамеряват да извършат на кораба принудителни действия, те трябва да уведомят за това консула в такъв срок, щото той да може да присъствува при извършването на тези действия, освен ако неговото пристигане се окаже явно невъзможно с оглед неотложността на случая. Ако консулът не е присъствувал, нито е бил представляван на кораба, органите на приемащата държава трябва да му дадат незабавно изчерпателни сведения относно извършените принудителни действия. Настоящата алинея не се прилага при извършване на митнически, паспортен и санитарен контрол.

Член 25

1. Консулът може да оказва всякаква помощ на въздухоплавателните съдове на изпращащата държава. По-специално той може в случай на принудително кацване на въздухоплавателния съд да оказва помощ на членовете на екипажа и на пътниците, да влиза във връзка с органите на приемащата държава и да взема съответни мерки те да могат да продължат пътуването си.

2. Ако въздухоплавателният съд на изпращащата държава претърпи злополука, консулът може да вземе съответни мерки за оказване помощ на екипажа и пътниците, както и за осигуряване и опазване на въздухоплавателния съд и неговия товар. Консулът може също така да се обърне към органите на приемащата държава с молба да се вземат такива мерки.

3. Разпоредбите на член 23, алинея 2 и на член 24 се прилагат съответно.

Член 26

За извършените служебни действия консулът може да събира такси, предвидени от законите и разпоредбите на изпращащата държава.

Член 27

Разпорежданията на част IV от настоящата Конвенция относно правата и задълженията на консулите се прилагат съответно и към служителя от дипломатическото представителство на всяка от Договарящите се държави, комуто е възложено изпълнението на консулските функции, ако това възлагане бъде съобщено на другата Договаряща се страна. Този служител запазва дипломатическите си привилегии и имунитет.

Член 28

Всяка от Договарящите се страни се задължава да осигури на другата Договаряща се страна третиране като най-привилегирована държава относно привилегиите, имунитета, правата и функциите на консулите и консулските служители. Но никоя от Договарящите се страни не ще може да се позовава на клаузата за най-привилегирована държава и да иска други или по-големи привилегии, имунитет и права от тези, които тя самата предоставя на консулите и консулските служители на другата Договаряща се страна.

Член 29

Спорните въпроси, възникнали във връзка с тълкуването и прилагането на настоящата Конвенция, ще бъдат разрешавани по дипломатически път.

Член 30

Настоящата Конвенция подлежи на ратифициране и ще влезе в сила след изтичане на тридесет дни от размяната на ратификационните документи, която ще стане във Варшава.

Член 31

1. Настоящата Конвенция се сключва за неопределено време. Всяка от Договарящите се страни може да я денонсира и в такъв случай тя губи задължителната си сила, след като изтекат шест месеца от деня, в който другата Договаряща се страна е получила съобщение за нейното денонсиране.

2. В деня, в който влиза в сила настоящата Конвенция, се отменява Консулската конвенция между България и Полша, подписана в София на 22 декември 1934 година, а също така и всички останали споразумения, отнасящи се до въпроси, уредени с настоящата Конвенция.

Настоящата Конвенция се състави в София на 19 септември 1961 година в два екземпляра, всеки на български и полски език, при което и двата текста имат еднаква задължителна сила.

В уверение на което горепосочените пълномощници подписаха и подпечатаха настоящата Конвенция.

По пълномощие на Президиума на Народното събрание на

Народна република България: Атанас Войнов

По пълномощие на Държавния съвет на Полската народна

република: Александър Юшкевич