Държавен вестник, брой 59 от 1.VIII

Загубил значение.

1. Този правилник урежда социалното осигуряване на краткосрочни осигуровки на земеделските стопани-кооператори, които не са включени в административния, инженерно-техническия персонал и механизаторите в трудово-кооперативните земеделски стопанства.

2. Подлежат на задължително осигуряване на всички осигурителни случаи кооператорите, включително и членовете на техните домакинства, които са включени в плана на ТКЗС за редовна работа, навършили 16-годишна възраст и до настъпването на осигурителния случай са изработили не по-малко от 12 дни през последните 30 календарни дни.

Когато осигурителният случай е настъпил през месеците декември, януари, февруари, март и април, макар и да не е налице условието по предходната алинея, осигуряването е за всички осигурителни случаи, ако до настъпване на осигурителния случай са изработени не по-малко от 135 работни дни през последните 12 календарни месеца.

(Ал. 3 доп. - ДВ, бр. 59 от 1973 г. и бр. 59 от 1975 г.) Приетите за членове на ТКЗС или станали членове от домакинството на член-кооператор, както и навършилите 16-годишна възраст през текущата календарна година се считат за осигурени за всички осигурителни случаи, макар и да не са включени в плана за редовно участие с труда си в ТКЗС, щом имат изработени по 12 дни за всеки месец от приемането им за членове, съответно от навършването на 16-годишна възраст до месеца, през който е настъпил осигурителният случай. В случая се взема предвид общият брой на изработените през тези месеци дни, който трябва да съответствува на сумата, получена, като се умножи броят на месеците по 12. Тази разпоредба се отнася и за земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства, които не са включени в плана на ТКЗС за редовна работа поради това, че са били временно нетрудоспособни по време на утвърждаването на плана, или поради това, че са работили в друго поделение на аграрно-промишления комплекс, към който се числи ТКЗС, или са отбивали редовна военна служба, както и тези, които са работили в държавни и други предприятия, учреждения и организации.

Лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14-годишна възраст, и редовно учащите се в средни, полувисши и висши учебни заведения, както и земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства над 16-годишна възраст, които са същевременно работници или служители по трудов договор в друго предприятие, учреждение или организация или не са включени в плана на ТКЗС за редовна работа и не са заработили определения минимум по ал. 1, 2 и 3, допуснати временно на работа в ТКЗС, подлежат на осигуряване само за трудова злополука.

Под "земеделски стопани-кооператори" по този правилник в следващите текстове се разбират земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства, осигурени по предходните алинеи.

3. В броя на дните, въз основа на които се определя осигуряването за всички осигурителни случаи при условията на предходния член, се включват и дните, отразени в личните партиди на кооператорите и други документи за:

а) ползуван платен годишен отпуск съобразно с решението на ръководството на ТКЗС;

б) (доп. - ДВ, бр. 15 от 1968 г.) ползуван платен и неплатен отпуск за временна нетрудоспособност и гледане на новородено дете по чл. 24;

в) ползуван отпуск за следване в политически, културно-просветни, кооперативни и други курсове и школи, както и при специализация, когато земеделският стопанин-кооператор е изпратен от ТКЗС или от висшестоящ административен или политически орган;

г) ползуван отпуск за учебен или проверочен сбор или за преподготовка в народната армия;

д) ползуван отпуск за участие в младежки трудови бригади;

е) отсъствия от работа поради задържане от властите в случаите, когато не е възбудено наказателно преследване, възбуденото наказателно преследване е било прекратено или лицата са били оправдани.

4. На осигурените за всички осигурителни случаи земеделски стопани-кооператори се обезпечават:

а) (доп. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) парични обезщетения при временна нетрудоспособност поради болест, трудова злополука, професионално заболяване, гледане на болен член от семейството, карантина, санаторно-курортно лечение, бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете;

б) заплащане на добавка към трудовото възнаграждение при трудоустрояване на по-ниско платена работа;

в) помощ на осигурени, които нямат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване вследствие на недостатъчен трудов стаж;

г) помощ при смърт и за погребение;

д) еднократна помощ при раждане на дете;

е) ортопедически средства и пътни пари във връзка с набавянето им.

На осигурените само за трудова злополука земеделски стопани-кооператори в случай на трудова злополука се обезпечават:

а) парични обезщетения за временна нетрудоспособност;

б) ортопедически средства и пътни пари във връзка с набавянето им;

в) помощ при смърт и за погребение.

5. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Временна нетрудоспособност е такова състояние на осигурения, при което той не може да изпълнява своите трудови задължения вследствие на болест, трудова злополука, професионално заболяване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, бременност и раждане, както и когато е възпрепятствуван да се яви на работа поради гледане на болен или карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството до лечебно заведение в същото или друго населено място или за лечение в чужбина.

Отсъствията поради временна нетрудоспособност се оформят с болничен лист по образец, утвърден от Главното управление "Социално осигуряване" съгласувано с Министерството на народното здраве. За тези отсъствия земеделските стопани-кооператори са длъжни да уведомят административното си ръководство не по-късно от следващия ден.

6. Временната нетрудоспособност поради болест, трудова злополука или професионално заболяване се установява от лекуващите лекари и фелдшери и от лекарските консултативни комисии. Недопустимо е установяването на временна нетрудоспособност по съдебен ред.

Лекуващите лекари от селските здравни заведения могат да разрешават еднолично отпуск по болест на земеделските стопани-кооператори за всяко ново заболяване общо до 10 дни, но не за повече от 3 дни наведнаж, а при особени случаи - до 10 дни наведнаж. Отпускът над 10 дни, но не повече от 30 дни наведнаж, се разрешава от лекарско-консултативните комисии след преглед на болния с мотивирано решение.

Лекуващите лекари от градските здравни заведения могат да разрешават еднолично отпуск по болест на земеделските стопани-кооператори общо до 20 дни през годината, но за не повече от 3 дни наведнаж, а при особени случаи - до 10 дни наведнаж. Отпуските над 20 дни, но не повече от 30 дни неведнаж, се разрешават от лекарските консултативни комисии след преглед на болния с мотивирано решение.

Когато началото на разрешения отпуск съвпада с 1-во число на месеца, лекарско-консултативната комисия може да разреши отпуск и за 31 ден, когато месецът има толкова дни.

Лекуващите лекари от всички здравни заведения разрешават отпуска поради бременност и раждане, както и за времето, през което земеделските стопани-кооператори се намират в стационарно лечение - цялото време на нетрудоспособността.

В селища, в които има само фелдшерски здравпункт, отпускът поради бременност и раждане се разрешава от фелдшера или акушерката, ако датата на раждането е уточнена от лекар.

Отпускът на изпратените в санаториумите за специална курортна помощ или почивните станции за застрашени от силикоза се разрешава само от лекарската консултативна комисия.

Отпускът на временно нетрудоспособни земеделски стопани-кооператори за санаторно-курортно лечение и в 20-дневните почивни домове се разрешава от лекарско-консултативната комисия само в случаите, при които санаторно-курортното лечение се явява непосредствено продължение на стационарно, домашно или амбулаторно лечение, за което осигуреният има оформен отпуск, и при които, ако осигуреният не бъде изпратен на такова лечение, следва да получи отпуск за продължаване на лечението си.

За неправилно разрешаване на отпуск поради временна нетрудоспособност лекуващият лекар, лекуващият фелдшер и членовете на лекарската консултативна комисия носят лична материална и дисциплинарна отговорност.

7. Болничен лист на земеделските стопани-кооператори от селища, в които има само фелдшерски здравен пункт, се издава от фелдшера за всяко ново заболяване общо до 5 дни, но не за повече от 3 дни наведнаж. Контролът по издаването на тези болнични листове се провежда от лекаря, под чието ръководство се намира здравният пункт.

8. Лекарската консултативна комисия изпраща земеделските стопани-кооператори на трудово-експертна лекарска комисия, за да се установи необходимостта от продължаване на отпуска при временна нетрудоспособност, за трайно трудоустрояване или за установяване на инвалидност при следните случаи:

а) след изтичане на 6 месеца непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност;

б) преди изтичане на 6-месечния отпуск, когато има признаци за настъпване на стабилизирана инвалидност;

в) когато земеделският стопанин-кооператор е ползувал с прекъсване в продължение на 2 предходни календарни години 12 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност независимо от това, дали отпускът е бил поради едно или различни страдания.

9. След прегледа на земеделския стопанин-кооператор трудово-експертната лекарска комисия съставя акт за освидетелствуване, с който определя:

а) групата инвалидност и кога е настъпила, налага ли се трудоустрояване и на каква работа и от кога да се прекрати издаването на болнични листове за временна нетрудоспособност - за случаите, когато е настъпила стабилизирана инвалидност;

б) да се продължи издаването на болнични листове по преценка на лекарската консултативна комисия относно продължителността на отпуска - за случаите, когато трудоспособността не е възстановена и не е настъпила стабилизирана инвалидност;

в) земеделският стопанин-кооператор да се върне на работа и от кога - за случаите, когато трудоспособността е възстановена.

10. Издаването на болнични листове за минало време без предварителен преглед на болния се забранява. Изключение се допуска за не повече от три дни в случаите, когато има явно доказателство, че земеделският стопанин-кооператор е боледувал, но прегледът не е могъл да стане в деня на заболяването.

Когато прегледът е бил извършен и нетрудоспособността е била своевременно констатирана, но не е бил издаден болничен лист, такъв може да се издаде за минало време, ако от документацията на здравните заведения се установи, че лицето през това време е било действително нетрудоспособно. В болничния лист се вписва основанието, на което се издава за минало време.

11. Обжалванията и възраженията от страна на заинтересувания, администрацията и органите на Държавното обществено осигуряване във връзка с експертизата на временната нетрудоспособност и издаването на болничните листове се правят:

а) срещу лекуващия лекар и фелдшер - пред лекарската консултативна комисия;

б) срещу лекарската консултативна комисия - пред трудово-експертната лекарска комисия;

в) срещу трудово-експертната лекарска комисия - пред централната трудово-експертна лекарска комисия, чието решение е окончателно. Решенията на трудово-експертната лекарска комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната трудово-експертна лекарска комисия в 15-дневен срок от получаването им от заинтересуваните лица. За органите, посочени в ал. 1, петнадесетдневният срок започва да тече от узнаване решението на трудово-експертната лекарска комисия.

Решенията на органите на трудово-лекарската експертиза относно временната нетрудоспособност не подлежат на разглеждане от съдебните органи.

12. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) При временна нетрудоспособност поради болест на земеделските стопани-кооператори се заплаща вместо трудово възнаграждение парично обезщетение в зависимост от продължителността на непрекъснатия трудов стаж в следните размери от полученото трудово възнаграждение съгласно чл. 35 от този правилник:

а) от 3 месеца до 10 години трудов стаж - 70%;

б) от 10 години до 15 години трудов стаж - 80%;

в) над 15 години трудов стаж - 90%.

Когато временната нетрудоспособност продължи повече от 15 дни, от 16-ия ден размерите на паричните обезщетения от букви "а" и "б" се увеличават съответно на 80 и 90%.

На ненавършилите 18-годишна възраст до навършване на 3 месеца непрекъснат трудов стаж паричното обезщетение се изплаща по размера, посочен в буква "а".

При трудова злополука (професионално заболяване) паричното обезщетение се изплаща в размер на 90% от трудовото възнаграждение, определено съгласно чл. 35, независимо от продължителността на трудовия стаж.

13. Парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука или злополука, приравнена към нея, се изплаща, ако в болничния лист е вписан номерът на акта за трудова злополука. Когато не е съставен акт за трудова злополука, както и при битова злополука, Когато не е съставен акт за трудова злополука, както и при битова злополука, паричното обезщетение се изплаща при условията за общо заболяване.

Парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради професионално заболяване на земеделските стопани-кооператори се изплаща по размерите, определени за общо заболяване, като разликата до полагаемото се обезщетение за професионално заболяване се изплаща след установяване на професионалния характер на заболяването с документ, издаден от специалист, завеждащ съответното отделение в окръжна болница или в градска болница и медико-санитарна част, а в трудни за изясняване случаи - от Института по охрана на труда и професионални заболявания, както и документ от управителния съвет на трудово-кооперативното земеделско стопанство, установяващ, че заболяването е получено през време и във връзка или по повод извършената работа в трудово-кооперативното земеделско стопанство.

14. На нетрудоспособен земеделски стопанин-кооператор, изпратен на санаторно-курортно лечение или в 20-дневен почивен дом, се заплаща парично обезщетение за определеното време за лечение и за не повече от 3 дни общо за отиване и връщане.

За нетрудоспособен се счита този земеделски стопанин-кооператор, чието здравно състояние е такова, че ако не бъде изпратен на санаторно-курортно лечение, следва да получава отпуск по болест за домашно-поликлинично или болнично лечение.

15. На болни от туберкулоза или силикоза земеделски стопани-кооператори, изпратени на лечение в санаториуми за специална курортна помощ или в почивни станции за застрашени от силикоза, парично обезщетение се плаща за времето на целия им престой в тях, включително и до 3 дни за отиване и връщане.

16. Парично обезщетение за временна нетрудоспособност не се изплаща през времето, когато кооператорът е бил задържан от властите. Ако след освобождаването му не се възбуди наказателно преследване, възбуденото наказателно преследване бъде прекратено или лицето бъде оправдано, парично обезщетение се изплаща съобразно с общите правила.

17. Лишават се от парично обезщетение кооператорите, които:

а) умишлено увреждат здравето си или се преструват на болни (симуланти), като изплатените парични обезщетения подлежат на връщане с 12% годишна лихва;

б) нарушават режима, установен за тях от лекуващия лекар - за целия период, през който са нарушавали режима, а ако нарушаването на режима е дало усложнения - за не повече от 15 дни при условие, че няма ново нарушение;

в) не се явяват без уважителни причини на лекарския преглед - за времето от определения ден за преглед до явяването им.

На земеделските стопани-кооператори, станали временно нетрудоспособни поради напиване или действия, предизвикани от това им състояние (бой, нараняване и др.), както и поради нараняване при хулигански прояви, неморални деяния и други подобни, за първите 5 дни не се изплаща парично обезщетение. За останалите дни паричното обезщетение се изплаща 50% от установените размери.

18. Парично обезщетение по размерите за отпуск по болест се изплаща при отсъствие от работа и в следните случаи:

а) когато е наложена карантина съгласно разпоредбите за борба със заразните болести за времето, през което кооператорът е карантиниран. Ако през периода на карантина земеделският стопанин-кооператор е трудоспособен и не е следвало да се явява на работа по документирани от ръководството на стопанството причини, парично обезщетение не се изплаща;

б) когато болен от заразна болест, но трудоспособен, бацилоносител или контактен със заразно болен поради характера на извършваната работа не следва да я изпълнява по предписание на здравните органи. В тези случаи парично обезщетение се заплаща за времето, за което е отстранен, но не за повече от 90 дни за една календарна година, ако земеделският стопанин-кооператор не може да бъде трудоустроен временно на друга подходяща работа през този период. Ако през целия период или за част от него земеделският стопанин-кооператор не е следвало да работи по документирани от ръководството на стопанството причини, парично обезщетение за дните, през които не е следвало да се работи, не се изплаща.

19. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) За гледане на болен член от семейството или придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина осигурените имат право на отпуск в предписаните от здравните органи размери, а парично обезщетение се изплаща на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година.

За гледане на болно дете до 16-годишна възраст или придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина на родителите - майката или бащата - парично обезщетение се изплаща до 60 календарни дни общо в една календарна година. Родителите не могат да ползуват отпуска по алинея първа за собствени (рождени или осиновени) деца.

Продължителността на отпуска и необходимостта от придружаване на болния се определят от лекуващия лекар, съответно от лекарската консултативна комисия и от Комисията за лечение в чужбина. В тези случаи парично обезщетение при поискване се изплаща авансово до 10, съответно до 30 дни, когато придружаването на члена от семейството, съответно на детето до 16-годишна възраст, е в друго населено място или в чужбина.

За гледане в стационар на болно дете до 7-годишна възраст и на тежко болен член на семейството парично обезщетение в сроковете по предходните алинеи се изплаща при изрично заключение на главния лекар на лечебното заведение за нуждата от гледане на болния в стационар.

На майка-кърмачка, настанена с детето в болница, парично обезщетение се изплаща до изписване на детето от болницата. Това време не се включва в сроковете по предходните алинеи.

За гледане на заразно болно дете в стационар или задължително карантинирано в дома паричното обезщетение се изплаща до изтичане на болничното лечение и карантинния срок. Това време не се включва в срока по предходните алинеи.

20. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г. и бр. 61 от 1984 г.) Паричното обезщетение по предходния член за гледане или придружаване на дете до 9-годишна възраст се изплаща в размер на 100% от трудовото възнаграждение по чл. 35, а за дете над тази възраст и за други членове на семейството - в размерите, предвидени за общо заболяване.

За гледане на здрави деца, върнати от детски ясли, детски градини и др. поради наложена карантина в тях, парично обезщетение се изплаща по условията за общо заболяване, докато трае карантинният период. Това време не се включва в сроковете по предходния параграф.

Паричното обезщетение се изплаща, ако осигуреният през времето на отпуска е следвало да бъде на работа в ТКЗС и ако в семейството няма друго незаето на работа лице, годно да гледа или придружава болния. Това обстоятелство се установява с документ от ръководството на ТКЗС. Изискването да няма друго незаето на работа лице не се прилага, когато майката предяви искане да гледа или придружава болното си дете, ненавършило 7-годишна възраст.

20а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) При тежко заболяване на майката (осиновителката), която ползува отпуск за раждане и допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете, или при смърт на майката (осиновителката) по време на този отпуск се заплаща парично обезщетение за гледане на здравото дете на бащата или на друг роднина до втора степен родство по права или съребрена линия (майка, баща, баба, дядо, сестра, брат на майката (осиновителката) или на бащата на детето за остатъка от отпуска за раждане и отглеждане на малко дете, полагащ се на майката (осиновителката). Обезщетението се изплаща в размер, установен за временна нетрудоспособност по болест до изтичане на отпуска за раждане и до размера на минималната работна заплата до изтичане на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете. Ако преди изтичането на посочените отпуски се възстанови здравето на майката (осиновителката) и тя може да гледа детето, се спира заплащането на паричното обезщетение на бащата, съответно на другия роднина. Тежестта на заболяването на майката (осиновителката) и срокът, за който е невъзможно тя да гледа детето, се установяват от лекарска консултативна комисия със специално заключение. Въз основа на заключението на лекарската консултативна комисия, а при смърт на майката (осиновителката) - въз основа на акта и справката от стопанството, в което е работила майката (осиновителката), за размера на остатъка от полагащия й се отпуск за раждане и отглеждане на малко дете се издава болничен лист по реда на чл. 21.

21. (Изм. - ДВ бр. 67 от 1973 г.) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома или за придружаването му за изследване или лечение в друго населено място в страната или в чужбина се издава, както следва:

а) от лекуващия лекар, обслужващ селската здравна служба - за всяко ново заболяване до 3 дни наведнъж, а при особени случаи - общо до 10 дни, а за повече от 10 дни - от лекарската консултативна комисия;

б) от лекуващия фелдшер, завеждащ самостоятелен селски здравен пункт - за всяко ново заболяване общо до 3 дни. Продължаването на отпуска до 10 дни се извършва от лекаря, завеждащ селската здравна служба, а за повече от 10 дни - от лекарската консултативна комисия;

в) от лекуващия лекар от градската здравна служба - за всяко ново заболяване общо до 3 дни, а за повече от 3 дни - от лекарската консултативна комисия.

Болничен лист за лечение и придружаване в чужбина се издава от лекарска консултативна комисия въз основа на решение на Комисията за лечение в чужбина.

Когато нуждата от гледане на болния продължи повече от 6 месеца, болничен лист се издава след контролен преглед от трудово-експертна лекарска комисия на всеки два месеца и експертно заключение за продължаване на отпуска.

Болничен лист за гледане на болно от заразна болест дете, както и при наложена карантина и отстраняване от работа поради бацилоносителство, се издава еднолично от лекуващия лекар, съобразно установените срокове за съответните заразни болести.

21а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) Членове на семейството на осигурения се считат:

съпругът (съпругата);

възходящите до втора степен родство на осигурения или на съпругата (съпруга) му;

осиновителите;

децата - включително припознати, осиновени, доведени и заварени;

внуците, ако нямат родители или ако родителите им са възпрепятствувани да ги гледат поради отсъствие или заболяване;

братята и сестрите при условие, че живеят в едно домакинство с осигурения и се издържат от него.

22. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 1973 г.) Болничен лист не се издава и парично обезщетение не се изплаща:

а) при изкуствено прекъсване на бременността по желание на бременната, освен при усложнение. В тези случаи парично обезщетение се изплаща по условията за общо заболяване;

б) за гледане на хронично болен, освен при изостряне на страданието;

в) за гледане на болен, ако му се осигури място в стационар, но той или семейството му се отказва от това място;

г) когато през периода на гледане на болния осигуреният кооператор не е следвало да се явява на работа по документирани от ръководството на трудово-кооперативното земеделско стопанство причини.

23. На земеделски стопани-кооператори, заболели от туберкулоза, трудоустроени на работа в облекчени трудови условия на същата или на друга по-лека работа, на които вследствие на това се намали трудовото им възнаграждение, се доплаща разликата до размера на средното брутно месечно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за срок до 6 месеца през една календарна година. В тези случаи не се спазва ограничението до 120% от предвидената тарифна ставка.

(Попр. - ДВ, бр. 72 от 1967 г.) Дневният размер на разликата се намира, като от средното брутно дневно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение, се извади средното дневно възнаграждение, изработено през всеки календарен месец през периода на трудоустояването. Средното дневно възнаграждение се определя, като изработеното възнаграждение през месеца се раздели на броя на работните дни за същия календарен месец. Броят на работните дни се намалява с броя на дните, през които земеделският стопанин-кооператор е ползувал отпуск, посочен в чл. 36, ал. последна.

Дневната разлика не може да надвишава среднодневното трудово възнаграждение, получено на новата работа. Общата сума на разликата през месеца се определя, като дневният размер се умножи на броя на работните дни в месеца.

На земеделските стопани-кооператори, трудоустроени на по-лека работа поради други заболявания, се заплаща разликата до размера на паричното обезщетение, което би им се изплащало за временна нетрудоспособност. Такава разлика се заплаща до 2 месеца през една календарна година.

На работещи пенсионери-кооператори, трудоустроени на по-лека работа по този ред, разликата в трудовото възнаграждение и в паричното обезщетение не се изплаща.

24. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1968 г., бр. 67 от 1973 г. и бр. 61 от 1984 г.) Земеделските стопани-кооператорки имат право на парични обезщетения вместо трудово възнаграждение през време на отпуск за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане.

Отпускът за бременност и раждане е в размер на 120 календарни дни за първо дете, 150 календарни дни за второ, 180 календарни дни за трето, 120 календарни дни за четвърто и следващо дете, от които 45 дни преди раждането. При определяне размера на отпуска в зависимост от поредността на детето се вземат пред вид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска. При раждане на близнаци отпускът се ползува по размера, полагащ се за последното дете. Когато единият от близнаците обаче е трето дете на майката, отпускът се ползува по размерите за трето дете.

Кооператорка, която осинови дете, има право на отпуск по предходната алинея от деня на предаване за осиновяване до навършване на детето на 75-дневна възраст, когато е първо, на 105-дневна възраст, когато е второ, на 135-дневна възраст, когато е трето, и на 75-дневна възраст, когато е четвърто или следващо. При определяне размера на отпуска се вземат пред вид живите деца на осиновителката.

Паричното обезщетение за бременност и раждане и осиновяване се изплаща в размер на 100% от средното дневно трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението по болест, ако до този ден кооператорката е осигурена за всички осигурителни случаи по смисъла на чл. 2 от този правилник.

Минималното парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане във всички случаи не може да бъде по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

Непосредствено след използуването на отпуска по предходните алинеи, ако детето не е настанено в детски ясли или друго детско заведение, на майката или осиновителката, по нейно искане, се разрешава допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишна възраст, а при раждане на близнаци, когато един от тях е второ или трето дете - до навършване на 3-годишна възраст, и по 6 месеца за всяко следващо дете. През този отпуск й се изплаща парично обезщетение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Един месец в този случай включва 30 календарни дни.

Със съгласието на майката (осиновителката) отпускът по ал. 6 може да се разреши на бащата (осиновителя) или на един от техните родители.

В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 6 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи, се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната. Ако майката (осиновителката)е починала, обезщетението се изплаща на бащата (осиновителя) или на лицето по ал. 7, което е поело отглеждането на детето, ако това лице работи.

Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 6 и 8 се изплаща от ТКЗС, в което работи майката (осиновителката) или от предприятието, в което работи лицето по ал. 7, поело отглеждането на детето, срещу представяне на декларация по образец, установен от главното управление "Социално осигуряване". Със същата декларация се установява и обстоятелството, че детето не се намира в детски ясли или в друго детско заведение.

Парично обезщетение по алинеи шеста и осма не се изплаща за времето, през което детето е настанено в детски ясли или в друго детско заведение, както и когато бъде дадено за осиновяване или почине.

На майката или осиновителката, по нейно искане, се разрешава неплатен отпуск до навършване на 3-годишна възраст на детето. Този отпуск се зачита за трудов стаж.

25. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1968 г.) При отпуск поради бременност и раждане, когато действително прекараното време, считано от деня на освобождаване от работа до деня на раждането, се окаже повече от 45 календарни дни, разликата се приспада от останалия отпуск, като в никой случай отпускът след раждането не може да бъде по-малко от 42 календарни дни.

През време на платен отпуск за бременност и раждане, за който се изплаща парично обезщетение, не се изплащат парични обезщетения за друг вид временна нетрудоспособност (болест, злополука, гледане болен член от семейството и пр.).

Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди 45 календарни дни от започване ползуването на отпуска за бременност, за остатъка до 45-те календарни дни парично обезщетение се плаща, независимо от полагащия се отпуск за времето след раждането. Неизползуваният отпуск за бременност поради преждевременно раждане на недоносено дете се използува изцяло след раждането.

Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди да изтекат 45 дни от започване ползуването на отпуска за бременност, както и при преждевременно раждане, за остатъка до 45 дни, но не за повече от 15 дни, парично обезщетение се плаща независимо от полагаемия се отпуск за времето след раждането.

При патологична бременност, както и в случаите, когато по преценка на здравните органи е необходимо да се разреши отпуск, за да се осигури правилно развитие на бременността, кооператорката има право на парично обезщетение при условията и размерите, предвидени за временна нетрудоспособност поради болест, независимо от правото й на парично обезщетение поради бременност и раждане.

26. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1968 г.) При раждане на мъртво или на живо дете, което е починало или е дадено за осиновяване преди 42-ия ден от раждането, парично обезщетение се изплаща за 42 календарни дни. Ако обаче здравето и трудоспособността на родилката не са възстановени, парично обезщетение се изплаща до размера на полагащия се съгласно чл. 24 отпуск съобразно с поредността на детето.

Парично обезщетение при аборт по желание не се изплаща освен при поява на усложнения, в който случай се прилагат общите правила за временна нетрудоспособност поради болест.

27. На кооператорка - самотна майка, парично обезщетение за бременност и раждане се плаща и в случаите, когато е настанена в дом Майка и дете.

27а. (Нов - ДВ, бр. 59 от 1975 г.) Бременните кооператорки, които работят при вредни или тежки условия, се трудоустрояват на подходяща за състоянието им работа в 7-дневен срок от установяване на бременността до започване на отпуска за бременност и раждане. Бременните кооператорки, които работят при вредни или тежки условия, могат да бъдат трудоустроени на същата работа при намален работен ден и други облекчени условия, съобразно указанията на здравните органи за всеки отделен случай. Трудоустроените на друга работа запазват работното си място или длъжността, която са заемали до трудоустрояването.

Работните места и длъжности с вредни или с тежки условия, на които не трябва да работят бременни жени, както и работните места и длъжности, на които могат да се трудоустрояват бременни жени през текущата година, се определят от комисия в състав: председателя на трудово-кооперативното земеделско стопанство, председателя на профкомитета или техни представители, представител на хигиенно-епидемиологичната инспекция и лекар от женската консултация, в чийто район се намира трудово-кооперативното земеделско стопанство. Списъците на длъжностите и работните места се преглеждат, изменят и допълват ежегодно до 20 януари.

Трудоустрояването на бременните кооператорки, които работят при тежки или вредни условия, е задължително за тях и за трудово-кооперативните земеделски стопанства. От деня на установяване на бременността до трудоустройването на бременната кооператорка трудово-кооперативното земеделско стопанство може да й възлага само подходяща работа. За това време трудово-кооперативното земеделско стопанство заплаща на бременната кооператорка за своя сметка възнаграждение в размер, равен на парично обезщетение при временна нетрудоспособност поради бременност и раждане.

Трудоустрояването на бременните кооператорки, чиито работни места или длъжности за включени в списъка на местата и длъжностите с вредни и с тежки условия, става въз основа на болничен лист.

27б. (Нов - ДВ, бр. 59 от 1975 г.) При трудоустрояване поради бременност на нова работа или при намален работен ден или на други облекчени условия, когато брутното трудово възнаграждение на кооператорката е по-ниско от средното брутно месечно трудово възнаграждение, получено през последните 12 месеца преди месеца на трудоустрояването й, се изплаща добавка до това възнаграждение.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение, до което се изплаща добавката, се определя по реда на чл. 35 и 36.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение, към което се изплаща добавката за всеки календарен месец, включен изцяло или отчасти в срока на трудоустрояването, се намира, като полученото брутно трудово възнаграждение през този срок се раздели на дните, за които е изплатено трудово възнаграждение.

27в. (Нов - ДВ, бр. 59 от 1975 г.) Когато полученото трудово възнаграждение през времето на трудоустрояването е по-ниско от гарантирания минимум, определен от Министерския съвет, добавката при трудоустрояване се изплаща в размер на разликата между гарантирания минимум и трудовото възнаграждение.

Общата сума на добавката за месеца се определя, като дневният й размер се умножи на броя на дните, за които е изплатено трудово възнаграждение за работата, на която кооператорката е трудоустроена.

28. Когато на земеделския стопанин-кооператор е определена група инвалидност, но му е отказана пенсия за инвалидност поради общо заболяване вследствие недостатъчен трудов стаж и не е настанен на подходяща за здравото му състояние работа, ако е инвалид от III група, има право на помощ в размер на паричното обезщетение за 3 месеца, а ако е инвалид от I или II група - за 6 месеца, считано от датата на инвалидността. Такава помощ може да се ползува само веднъж.

29. Помощта се изплаща помесечно от ТКЗС, след като земеделският стопанин-кооператор представи документ от пенсионните органи, че му е отказана пенсия за инвалидност поради общо заболяване вследствие на недостатъчен трудов стаж.

Помощта може да се изплати наведнъж за цялото време, ако е изтекъл тримесечният, съответно шестмесечният срок от датата на инвалидността.

Ако кооператорът, придобил право на помощ, бъде настанен на работа или почине преди да изтече тримесечният, съответно шестмесечният срок, помощта се изплаща до деня на настаняването на работа или до деня на смъртта.

30. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) За всяка изплатена помощ ТКЗС е задължено да изпрати в срок от 15 дни на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" сведение, което да съдържа трите имена на земеделския стопанин-кооператор, за колко време му е изплатена помощ и размера на изплатената сума.

Когато на земеделския стопанин-кооператор, получил такава помощ, впоследствие бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание трудов стаж, отнасящ се за време преди получаването на помощта, изплатената сума се удържа от пенсията заедно с 12% годишна лихва.

31. При смърт на земеделски стопанин-кооператор на децата на починалия и съпругата (съпруга), ако са били издържани от него, се изплаща парична помощ в размер на средното брутно месечно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение, но не повече от 80 лева, а при смърт поради трудова злополука или професионално заболяване - не повече от 120 лева. В тези случаи не се спазва ограничението до 120% от предвидената тарифна ставка.

Когато починалият не е оставил деца или съпруга (съпруг), право на помощ имат родителите, ако са били издържани от него.

Децата (собствени, осиновени, доведени, заварени, припознати) имат право на помощ, ако не са навършили 18-години, а ако са учащи се - 24 години, или ако са нетрудоспособни - независимо от възрастта.

Помощта се изплаща:

а) на децата и съпругата (съпруга) срещу удостоверение от народния съвет, че те са наследници на починалия и са били издържани от него. За децата над 18-годишна възраст - учащи се, се представят и удостоверение от учебното заведение, а ако са нетрудоспособни - удостоверение от съответното здравно заведение;

б) на родителите - срещу удостоверение от народния съвет, че починалият няма съпруга (съпруг) и деца и че наследници са родителите, които са били издържани от него.

Децата се считат за еднакво издържани от двамата родители.

Съпругата (съпругът) и родителите се считат за издържани от починалия, когато са получавани от него системно по-голямата част от нужните им за издръжката средства.

32. При смърт на земеделски стопанин-кооператор, както и на личен пенсионер земеделски стопанин-кооператор, на лицата, направили разходи по погребението, се изплаща помощ за погребение в размер на 40 лв. за погребение, извършено в град или селище от градски тип, и 20 лв. за погребение, извършено в село.

При смърт на неосигурен член от семейството на кооператор или от семейството на личен пенсионер-кооператор, както и на лице, получаващо наследствена пенсия от кооператор, на лицата, направили разходи за погребението, се изплаща помощ за погребение в размер на 20 лв., когато погребението е извършено в град или селище от градски тип, и съответно 10 лв., когато погребението е извършено в село.

Членовете на семейството, при смърт на които се изплаща помощ, се считат:

а) съпругата, съпругът;

б) децата - собствени, осиновени, доведени, заварени, припознати по установения ред; братя, сестри;

в) внуци, ненавършили 18 години, а ако са учащи се - 24 години, или ако са нетрудоспособни - независимо от възрастта;

г) родителите и осиновителите или техните съпрузи (баща и майка на съпруга или на съпругата);

д) дядото и бабата на съпруга или съпругата.

За братя, сестри и внуци помощ се изплаща, ако са били издържани от осигурения и нямат трудоспособен родител или имат родители, но по решение на съда те са лишени от родителска власт, която е предоставена на осигурения.

За родители и осиновители и за дядо и баба помощ се плаща, ако са били издържани от осигурения.

Счита се, че е налице издръжка по предходните две алинеи, когато изброените лица са получавали от осигурения системно по-голяма част от нужните им за издръжката средства.

33. Помощ не се плаща в случаите на мъртвородено дете преди изтичане на 7 месеца от бременността.

(Попр. - ДВ, бр. 72 от 1967 г.) За получаване на помощ се представя удостоверение от съответния народен съвет, в което се посочват името на починалия, номерът и датата на акта за смъртта, къде (в град, селище от градски тип или село) е извършено погребението и кой е извършил разходите. За починал член от семейството на осигурен земеделски стопанин-кооператор се посочват и обстоятелствата по чл. 32 от този правилник.

34. Еднократните помощи за раждане на дете, ортопедическите средства и пътните пари във връзка с набавянето им се изпащат по реда и условията на специалните правилници, наредби и инструкции, установени за работниците и служителите.

35. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1973 г. и бр. 61 от 1984 г.) Паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, трудова злополука, професионално заболяване, бременност и раждане, карантина, санаторно-курортно лечение и гледане на болен член от семейството на земеделските стопани-кооператори се изчислява от средното дневно възнаграждение, полагащо се за заработката им през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, но върху не повече от 120% от тарифната ставка за VI разряд работа, предвидена за работниците от държавните земеделски стопанства и върху не по-малко от минималната тарифна ставка, установена за страната.

На земеделските стопани-кооператори, на които трудовото възнаграждение се изчислява в трудодни, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява от средното дневно възнаграждение, полагащо се съобразно броя на трудодните, заработени през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, остойностени по плановата стойност на трудоденя, но върху не повече от 120% от тарифната ставка за VI разряд работа, предвидена за работниците от държавните земеделски стопанства и върху не по-малко от минималната тарифна ставка, установена за страната.

На земеделските стопани-кооператори, които получават трудово възнаграждение на семеен акорд, паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се изчислява на база на средното дневно възнаграждение за всеки участник в акорда, което се полага по плана на ТКЗС при 100% изпълнение на заплануваната продукция през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, но върху не повече от 120% от тарифната ставка за VI разряд работа, предвидена за работниците от държавните земеделски стопанства, и върху не по-малко от минималната тарифна ставка, установена за страната. Във възнаграждението за предходните месеци се включва и полагащото се възнаграждение съобразно заработката за работа извън акорда.

На земеделските стопани-кооператори, приети за членове на стопанството или станали членове на домакинството на член-кооператор, както и на навършилите 16 години през течение на календарната година, през която е настъпила временната нетрудоспособност, паричното обезщетение се изчислява от полагащото се средно дневно възнаграждение по смисъла на предходните алинеи за календарните месеци от приемането им в стопанството или включването в домакинството на член-кооператора, съответно от навършването на възрастта, предшествуващи месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност. Тази разпоредба се отнася и за земеделските стопани-кооператори, които не са включени в плана на ТКЗС за редовна работа поради това, че са били временно нетрудоспособни по време на утвърждаването на плана, като се взема предвид възнаграждението за календарните месеци от деня, от който са започнали работа след одобряването на плана на стопанството.

По този ред се изчислява паричното обезщетение и на осигурените за трудова злополука.

Дневният размер на паричното обезщетение по чл. 24, алинеи шеста и осма се намира, като минималната месечна работна заплата, съответно половината от нея, се раздели на броя на работните дни през месеца, за който се плаща обезщетението.

36. Средното дневно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност по ал. 1 на предходния член, се намира, като възнаграждението, полагащо се за заработката на земеделския стопанин-кооператор през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, се раздели на 306 дни.

Средното дневно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност по ал. 2 на предходния член, се намира, като възнаграждението, полагащо се съобразно заработените трудодни, остойностени по плановата стойност на трудоденя през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, се раздели на 306 дни.

Средното дневно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност по ал. 3 на предходния член, се намира, като възнаграждението, полагащо се по плана на ТКЗС за работа по семеен акорд при 100% изпълнение на заплануваната продукция през предходните 12 календарни месеца преди месеца, през който е настъпила временната нетрудоспособност, се раздели на 306 дни. По отношение на възнаграждението извън акорда се прилага алинея първа.

Средното дневно възнаграждение, от което се изчислява паричното обезщетение за временна нетрудоспособност по ал.з 4 на предходния член, се намира, като полагащото се трудово възнаграждение за календарните месеци от приемането в стопанството, включването в домакинството на член-кооператора, съответно навършването на 16-годишна възраст или започването на работа, предшествуващи месеца на настъпването на временната нетрудоспособност, се раздели на броя на работните дни, включени в тези месеци.

Броят на дните по предходните алинеи се намалява с броя на дните, през които земеделският стопанин-кооператор не е бил на работа поради платен годишен отпуск, учебен сбор или преподготовка в армията, изпълнение на държавни и обществени задължения и отпуск поради временна нетрудоспособност.

37. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният размер на паричното обезщетение съобразно с непрекъснатия трудов стаж се умножи на броя на работните дни (присъствените дни), през които земеделският стопанин-кооператор не е бил на работа поради временна нетрудоспособност.

Общата сума на паричното обезщетение не може да бъде по-голяма от трудовото възнаграждение за съответния брой работни дни, от което е извършено начислението.

38. Парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест, трудова злополука и професионално заболяване в случаите на чл. 2 от този правилник се изплаща от първия ден на настъпване на временната нетрудоспособност до възстановяване на трудоспособността или до установяване на инвалидност от трудово-експертна лекарска комисия.

Когато временната нетрудоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване, отпуск се разрешава и парично обезщетение се изплаща само след контролен преглед от трудово-експертна лекарска комисия на всеки 2 месеца при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на трудоспособността в непродължителен период, но не повече от 6 месеца. По изключение за отделни конкретни случаи, след обстойно мотивирано решение на ЦТЕЛК, отпускът за временна нетрудоспособност може да бъде продължен и след завършване на новите 6 месеца само за някои болести като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативно състояние, хепатит и други подобни, когато е очевидно, че няма да настъпи инвалидизиране, а осигуреният ще възстанови трудоспособността си и ще се върне на основната си работа. По този ред се постъпва и когато кооператорът е ползувал с прекъсване в продължение на две предходни календарни години 12 месеца отпуск за временна нетрудоспособност независимо от това, дали отпускът е бил за едно или различни заболявания.

Ако в течение на временната нетрудоспособност кооператорът бъде изключен от ТКЗС като мярка за дисциплинарно наказание, паричното обезщетение се спира от датата на решението на общото събрание за изключването.

39. На земеделски стопани-кооператори - лични пенсионери, които работят в ТКЗС и са осигурени за всички осигурителни случаи, парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест се изплаща за не повече от един месец с прекъсване или без прекъсване в продължение на една календарна година, независимо от това, дали получават или не следващата им се пенсия. След изтичането на този срок на пенсионера се изплаща само обезщетение или само пенсията му по негов избор.

На земеделски стопани-кооператори - пенсионери, които работят в ТКЗС и пострадат при трудова злополука или заболеят от професионална болест след пенсионирането си, парично обезщетение за временна нетрудоспособност се изплаща до възстановяване на трудоспособността или до установяване на инвалидност, независимо от това, дали получават или не следващата им се пенсия.

Предходните алинеи се прилагат както за лицата, получаващи пенсия по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, така и за тези, получаващи пенсия по Закона за пенсиите.

40. Паричните обезщетения се разрешават и изплащат само срещу представени болнични листове.

Администрацията на ТКЗС определя паричните обезщетения и помощи и вписва в представените болнични листове и в другите разходооправдателни документи съответните данни и размера на сумата, която следва да се изплати. Болничните листове и документите, въз основа на които се извършва плащането, се подписват от председателя или зам.-председателя и отговорния счетоводител на ТКЗС.

Лекарите от селските и градските здравни заведения, обслужващи ТКЗС, правят на 6 месеца анализ на заболяемостта на осигурените земеделски стопани-кооператори въз основа на подработения от администрацията на ТКЗС отчет ДОО-1.

Управителният съвет на ТКЗС следи за размера на разходите за парични обезщетения и помощи за временна нетрудоспособност и съвместно със здравните органи периодически разглежда анализа на заболяемостта и свързаните с нея разходи. Административните органи на ТКЗС съвместно със здравните органи организират и провеждат мероприятия за отстраняване на причините за заболяванията, трудовите злополуки и професионалните заболявания.

41. Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат в сроковете, установени за плащане на трудовите възнаграждения в съответното ТКЗС с изключение на следните случаи, когато плащането се извършва преди тези срокове:

а) при отпуск за санаторно-курортно лечение;

б) при отпуск за лечение в друга местност и за лечение в чужбина;

в) при отпуск поради бременност - за дните преди раждането.

Помощта за раждане на дете, както и помощта за погребение се изплащат в тридневен срок от представяне на необходимите документи.

42. Парични обезщетения и помощи, неполучени приживе от земеделски стопанин-кооператор, се изплащат на наследниците му, ако са били издържани от него.

43. Земеделски стопанин-кооператор, който си послужи с неверни данни, за да му бъде отпуснато парично обезщетение или помощ, връща незаконно получената сума заедно с 12% годишна лихва.

Изплатените в повече суми за парични обезщетения и помощи вследствие на технически грешки се връщат от кооператора без лихва, като се удържат от трудовото му възнаграждение или от обезщетенията и помощите по този правилник. Дължимата лихва се заплаща от длъжностното лице, допуснало счетоводно-техническата грешка.

Получените добросъвестно от кооператора в повече суми за парични обезщетения и помощи не подлежат на връщане от него. Тези суми остават за сметка на трудово-кооперативното земеделско стопанство, което ги е изплатило неправилно. Доросъвестността се предполага до доказване на противното.

Удръжките за възстановяване на неправилно получени суми се правят от трудовото възнаграждение или от обезщетенията и помощите по общественото осигуряване. В тези случаи се прилага чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс.

(Попр. - ДВ, бр. 72 от 1967 г.) Споровете по основателността или размера на удръжките, както и относно недобросъвестността на земеделските стопани-кооператори се решават по реда на чл. 46 от този правилник. До решаването на спора удръжките се спират.

44. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Редът на изплащане и отчитане на паричните обезщетения и помощите се определя с инструкция на Комитета по труда и социалното дело, Министерството на финансите и Националния аграрно-промишлен съюз.

45. (Доп. - ДВ, бр. 15 от 1968 г.) За трудов стаж във връзка с придобиване право на парично обезщетение се зачита времето, което кооператорите са прекарали на работа като осигурени за всички осигурителни случаи, както и времето на ползуван платен или неплатен законоустановен отпуск, включително за временна нетрудоспособност и гледане на новородено дете, посочени в чл. 3.

Зачита се и действително изслуженото и признато за трудов стаж време по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите с изключение на:

а) времето, през което е упражняван частно занаят, търговия или свободна професия;

б) времето в повече от действително изслуженото, зачитано само за пенсия;

в) времето, което се зачита в повече при превръщане на трудов стаж за пенсиониране от една категория в друга.

Зачита се за трудов стаж и времето, прекарано в ТЗКС, както следва:

а) до 1 януари 1957 г. се зачита цялото време, през което кооператорът е бил член на ТКЗС, без да се изисква изработване на минимум брой работни дни през всяка година;

б) от 1 януари 1957 г. до 1 януари 1962 г. за трудов стаж се зачита всяка година, през която кооператорът е изработил определените от общото събрание на ТКЗС минимум брой трудодни;

в) от 1 януари 1962 г. за трудов стаж се зачита всяка година, през която кооператорът е изработил определените от общото събрание на ТКЗС минимум брой работни дни, но не по-малко от 135 работни дни за ТКЗС от полските райони, 100 работни дни за ТКЗС от планинските и полупланинските райони.

Трудовият стаж се прекъсна, когато земеделският стопанин-кооператор бъде изключен от ТКЗС.

46. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Въпросите по определяне, изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи по общественото осигуряване не подлежат на разглеждане от народните съдилища.

Жалбите за отказ или за неправилно определяне на парични обезщетения и помощи се подават до директора на дирекция "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване".

Решенията на директора на дирекция "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" се обжалват пред директора на дирекция "Краткосрочно осигуряване" при Главното управление "Социално осигуряване", чието решение е окончателно.

Решенията по жалбите се вземат в двуседмичен срок от деня на постъпването им, съответно от представяне на последното доказателство, когато представените с молбата доказателства не са пълни.

Против решенията на директора на дирекция "Краткосрочно осигуряване" при Главното управление "Социално осигуряване" може да се иска преглед по реда на надзора съгласно чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс.

47. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Контролът по правилното изплащане на паричните обезщетения и помощи по социалното осигуряване на земеделските стопани-кооператори се извършва от органите на Държавното обществено осигуряване.

Медицинската експертиза на временната нетрудоспособност се провежда от органите на Министерството на народното здраве. Основните въпроси по тази експертиза и организацията й, както и въпросите за нейното правилно осъществяване и свързаната с нея медицинска документация, която трябва да се води, се разработват от Министерството на народното здраве, Комитета по труда и социалното дело и Централния съвет на Българските професионални съюзи, а методическото ръководство се извършва от органите на Министерството на народното здраве. Контролът по медицинската експертиза на временната нетрудоспособност и по издаването на болничните листове се възлага на Министерството на народното здраве и на Държавното обществено осигуряване.

48. Контролните органи са длъжни да не разгласяват сведения от поверителен характер, както и други данни, които могат да увредят интересите на ревизираното ТКЗС.

49. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) За нарушения на разпоредбите по социалното осигуряване ръководителите на ТКЗС и лицата, на които са възложени задължения по прилагане на този правилник, се наказват с глоба съгласно чл. 171 от Кодекса на труда във връзка с чл. 2 от Указа за уреждане на някои въпроси по осигуряването и пенсионирането на земеделските стопани-кооператори.

Нарушенията се констатират с актове, съставени от органите на Държавното обществено осигуряване. Актовете се подписват от съставителя, поне от един свидетел и от нарушителя.

Отказът на нарушителя да подпише акта се установява с подпис на свидетел. Съставителят, преди да даде акта за подпис, уведомява нарушителя за правото му да направи и впише своите възражения, ако има такива.

Въз основа на съставените актове директорът на дирекция "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" издава наказателни постановления. Когато актовете са съставени от директора на дирекцията, наказателните постановления се издават от началника на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване". Издадените наказателни постановления могат да се обжалват пред районния съд по местонарушението в 14-дневен срок от връчване на преписа от постановлението.

Наказателните постановления, с които се налагат глоби до 5 лв. включително, не подлежат на обжалване.

50. Влезлите в сила наказателни постановления и присъди за глоби се изпълняват по реда, установен в Наказателно-процесуалния кодекс, като глобите до 150 лв. се събират от финансовите органи при народните съвети, а над 150 лв. - от съдебните изпълнители. Събраните суми се внасят в приход на републиканския бюджет. Наложените глоби не могат да бъдат плащани по предприятията, учрежденията и организациите, а се удържат от трудовото възнаграждение на нарушителя.

51. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) За неправилно извършени разходи за парични обезщетения и помощи по социалното осигуряване, за неудържани пенсии или част от тях, които пенсионерите нямат право да получават, когато работят, и полагащите се лихви контролният орган съставя ревизионен акт за начет на ТКЗС.

Контролният орган връчва ревизионния акт за начет на отговорните лица, които в 7-дневен срок могат да дадат обяснения или да направят възражения по акта.

По възраженията и обясненията контролният орган се произнася с мотивирано заключение, след като извърши проверка на всички представени или посочени доказателства, ако предварително не са били проверени. Въз основа на акта и заключението към него директорът на дирекция "Краткосрочно осигуряване" издава разпореждане за внасяне на дължимите суми по сметката на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване".

Разпорежданията за събиране на сумите могат да бъдат обжалвани пред началника на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" в 14-дневен срок от датата на връчване на разпореждането и заключението по акта за начет. По жалбата началникът издава решение.

Решението на началника на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаването му пред началника на Главното управление "Социално осигуряване", чието решение е окончателно.

Против влезлите в сила решения може да се иска преглед по реда на надзора съгласно чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс.

52. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) За всяко влязло в сила разпореждане и решение срещу трудово кооперативно земеделско стопанство съответната окръжна дирекция "Краткосрочно осигуряване" изпраща писмено нареждане до клона на Българската народна банка за удържане на дължимите суми и лихви и прехвърлянето им по сметката на окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване".

53. Контролните органи по държавното обществено осигуряване имат право:

а) да посещават по всяко време в своя район всички ТКЗС (канцеларии, работилници, странични предприятия, работни места и пр., където се извършва работа), а също така всички съществуващи при тях бани, ясли и други подобни за ползуване от кооператорите;

б) да изискват от ръководствата на ТКЗС необходимите обяснения, а също така представянето на всички необходими книжа, документи и сведения във връзка с изпълнение на възложените им задачи;

в) да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушенията и други недостатъци във връзка със социалното осигуряване на кооператорите;

г) да предприемат необходимите мерки за привличане под отговорност по административен или съдебен ред лицата, виновни за неспазване разпоредбите на този правилник.

54. Паричните обезщетения и помощи по социалното осигуряване не могат да се отстъпват или залагат за задължения. Те не подлежат на запор освен за задължения за издръжка, за вземания по общественото осигуряване, включително и за надвзети пенсии и за задължения, произтичащи от престъпления.

55. Паричните обезщетения и помощите по този правилник се освобождават от данъци и всякакви такси.

Освобождават се от всякакви такси книжата и документите, които се подават, издават или съставят във връзка с осигуряването, обезщетенията и изплащането на суми по този правилник.

56. Дължимите суми за парични обезщетения, помощи и др., изплащани и отпускани по този правилник, могат да бъдат поискани най-късно в срок от 3 години, считано от края на годината, за която се отнасят. Еднократната помощ за раждане на дете може да бъде поискана в срок до 3 месеца, включително от датата на раждането на детето. След изтичане на посочените срокове вземанията се погасяват.

Относно прекъсването на давностния срок се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

57. На кооператори, които към 1 септември 1967 г. се намират в отпуск за временна нетрудоспособност, парично обезщетение от тази дата се заплаща при условията на този правилник.

58. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Този правилник се издава на основание чл. 2, ал. 3 от Указа за уреждане на някои въпроси по осигуряването и пенсионирането на земеделските стопани-кооператори и влиза в сила от 1 септември 1967 г.

За неговото прилагане Комитетът по труда и социалното дело издава инструкции съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи, Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и Министерството на финансите.