Държавен вестник, брой 9 от 31.I

Отменено основание - виж § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, с който се отменя Указа за насърчаване на раждаемостта - ДВ, бр. 32 от 29 март 2002 г., в сила от 1 април 2002 г.

1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1975 г.) Всички български граждани при раждане на живо дете, независимо дали са осигурени или не, имат право на еднократна помощ в следните размери:

за първо дете - 100 лева

за второ дете - 250 лева

за трето дете - 500 лева

за четвърто и всяко следващо дете по - 100 лева.

(2) Българските граждани, които временно пребивават в чужбина, имат право на еднократна помощ, ако по законодателството на страната, в която работят или съгласно сключените спогодби в чуждата страна не получават такава помощ. Изпратените на работа в чужбина по силата на правителствени решения и наредби, които запазват качеството си на осигурени по българското законодателство, получават еднократна помощ по условията на този правилник.

2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Когато родителите на детето са осигурени по дял III от Кодекса на труда, дял II от Указа за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, по Наредбата за осигуряване на културните дейци и адвокатите или по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, помощта се изплаща от Държавното обществено осигуряване, съответно от Съюза за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации:

а) на майката - когато при раждането на детето тя е осигурена или когато само бащата е бил осигурен, но е починал, преди да получи помощта;

б) на бащата - когато при раждането на детето само той е бил осигурен или когато само майката е била осигурена, но е починала преди да получи помощта;

в) на настойника или осиновителя на детето - когато са починали и двамата родители, ако поне един от тях е бил осигурен при раждане на детето. Помощта на осигурените по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори се изплаща от средствата на фонд "Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори".

3. Когато и двамата родители не са осигурени или са неработещи пенсионери, помощта се изплаща от народните съвети на майката. Ако майката е починала, преди да получи помощта, тя се изплаща на бащата, а когато и двамата родители са починали - на настойника или осиновителя на детето.

4. (1) Когато единият от родителите е чужд гражданин, помощта се изплаща, ако детето е добило българско гражданство.

(2) Чуждите граждани, които са на работа в страната и съгласно сключени спогодби подлежат на осигуряване по законодателството на НР България, имат право на еднократна помощ за раждане на деца по условията за българските граждани, ако не получават такава помощ от тяхната страна.

(3) Политическите емигранти от капиталистическите страни, които са намерили убежище в НР България след 9 септември 1944 година, имат право на еднократна помощ за раждане на деца като българските граждани.

5. Правото за получаване на еднократна помощ за раждане на дете възниква от момента на раждането на детето и се установява с оригинално удостоверение за раждане. Помощта може да бъде поискана в срок от 3 години, считан от края на годината на раждането.

6. (1) Размерът на помощта се определя съобразно броя на родените от майката деца, които са живи в момента на раждането на детето, за което подлежи да се изплати помощ, независимо дали децата са от един или друг баща и дали са в семейството на майката или не. Децата, дадени за осиновяване, също се броят, без да се искат доказателства, че детето е живо.

(2) При определяне размера на помощта се броят като живи, ако това дава право на по-голяма помощ, и децата:

а) загинали или безследно изчезнали на фронта или в борбата против фашизма и капитализма;

б) загинали като трудоваци, бригадири или войници;

в) загинали при изпълнение на граждански или обществен дълг;

г) загинали случайно от органи на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи.

(3) Към децата, загинали на фронта или в борбата против фашизма и капитализма, се приравняват и починали вследствие на рани, контузии или осакатявания, придобити в сражения или вследствие на заболявания, свързани с пребиваването на фронта в оперативната зона. Нараняването, заболяването, смъртта или безследното изчезване на лицата, поменати по-горе, се установява с акт за смъртта. Ако в последния не е отбелязано това обстоятелство, установяването става с удостоверение, издадено от командира на частта, в която е служило лицето, или с установителен иск.

(4) При определяне размера на помощта не се вземат под внимание децата, които нямат българско гражданство, освен в случаите, посочени в чл. 4, ал. 2 от този правилник.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1975 г.) След изплащането на еднократна помощ за трето дете, при следващите раждания размерът на помощта се определя според броя на живородените деца от майката. Повторно плащане на помощ за трети деца не се разрешава, включително и за случаите по ал. 2.

Пример: Майката е имала 3 живи деца и за третото дете е получила вече еднократна помощ от 500 лева. След това, ако едното дете е починало или е дадено за осиновяване и роди четвърто, пето и прочее деца, макар че за семейството това дете може да бъде трето, помощта се изплаща като за четвърто, пето и пр. в размер на 100 лева.

7. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1975 г.) При раждане на близнаци помощта се изплаща за всяко едно дете-близнак по размера, следващ се за последното дете, с изключение на случаите, когато единият от близнаците е трето дете на семейството. В този случай помощта се определя за всеки близнак по размера за трето дете.

Пример: Семейството няма деца и се раждат два близнака. Двамата близнаци се считат втори деца и се изплаща помощ за всеки близнак по 250 лева или общо 500 лева. Ако семейството има едно или две живи деца и се родят два близнака, помощта се изплаща в размер на 1000 лева, по 500 лева за всеки близнак, тъй като единият от близнаците е трето дете в семейството. По същия начин се постъпва и когато близнаците са повече от два.

8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Помощта за раждане на дете на родители, осигурени по дял III от Кодекса на труда, Наредбата за осигуряване на културните дейци и адвокатите, дял II от Указа за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации или по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, се изплаща от касиера на предприятието, учреждението или организацията, откъдето се изплащат паричните обезщетения за временна нетрудоспособност.

(2) За изплащане на помощта правоимащият подава писмена молба-декларация до администрацията на предприятието, учреждението, организацията или творческия съюз, в която декларира кое по ред е раждането, колко от родените деца са били живородени и колко са живи в момента на последното раждане, за което се търси помощта. За всяко живородено дете се посочва датата на раждането, а за починалите се посочва и датата на смъртта. Към молбата се прилагат и оригиналните удостоверения за раждане и актовете за смърт, които след изплащането на помощта се връщат на лицето.

(3) При съмнение или когато случаят не е напълно изяснен, органът, който изплаща, може да извърши служебна проверка, а по изключение да изисква удостоверение от народния съвет за установяване на тези обстоятелства.

(4) За починалите деца, които съгласно чл. 6 от правилника следва да се имат предвид при определяне на помощта, се представят оригиналните документи, издадени от съответните органи, установяващи смъртта на децата и къде са загинали.

(5) Служебното лице, което приема молбата за отпускане на помощта, отбелязва върху самата молба за кое дете поред ще се изплаща помощта.

9. (1) Помощта за живородено дете на осигурените работници и служители по дял III от Кодекса на труда се определя и разрешава в тридневен срок от предявяване на искането от администрацията на предприятието, учреждението или организацията, където работят; на членовете на трудово-производителните кооперации - от комисиите по осигуряването и охраната на труда в тия кооперации, на членовете на творческите съюзи - от съответните ръководства и на членовете на ТКЗС, осигурени по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори - от председателя на кооперативното стопанство или неговия заместник.

(2) Изплащането на помощта става срещу разписка по реда на определяне и изплащане на паричните обезщетения по общественото осигуряване и по социалното осигуряване на земеделските стопани-кооператори.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) След изплащането на помощта касиерът отбелязва върху горния край на гърба на оригиналното удостоверение за раждане размера на изплатената помощ със специален щемпел по приложения образец. Когато се плаща помощ за трето дете, се съобщава писмено и на съответния общински народен съвет за отбелязване отстрани на оригиналния акт за раждане, че е изплатена такава помощ. Отбелязването се прави с посочения щемпел.

(4) Административното ръководство на предприятията, учрежденията и организациите, профкомитетите и комисиите по осигуряването съдействуват за своевременното изплащане и целесъобразното разходване на помощите.

10. (1) Българските граждани на служба при българските учреждения в чужбина получават помощта за раждане на дете от централното ръководство на ведомството, при което служат, на което се изпраща удостоверение за раждане и останалите документи, посочени в чл. 8.

(2) Сумата на отпусканата помощ в лева се отнася по сметка и с нея се постъпва по указание на майката, а ако тя не е жива - на бащата, настойника или осиновителя на детето.

11. (1) Неосигурените родители подават молба за изплащане на помощта в срока по чл. 5 до съответния народен съвет по местожителство на майката заедно с установените в чл. 8 документи.

(2) Председателят на народния съвет или упълномощено от него лице след проверка на данните по молбата и като установи, че помощта следва да се отпусне, разрешава отпускането й.

(3) За получената помощ се дава разписка. Същевременно се прави съответна бележка за отпускането на помощта върху оригиналното удостоверение за раждането, което се връща на молителя.

12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1974 г.) За улесняване изписването на неосигурените самотни майки от родилните домове в срок и за да се даде своевременно полагаемата им се еднократна помощ за родено дете, изплащането на помощта се урежда още в родилния дом.

(2) За тази цел родилният дом, където е станало раждането, представя в службата по социални грижи при общинския народен съвет, където се намира домът, молба от родилката за отпускане на помощта.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 1974 г.) Службата Социални грижи при общинския народен съвет изисква от народния съвет по местожителство на самотната майка предвидените в чл. 8 документи и като установи, че помощта следва да се отпусне, отпуска я незабавно и я изплаща в съответния родилен дом на майката срещу разписка. Тази помощ може да бъде поискана в срок от 3 години, считан от края на годината на раждането.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На самотни майки, които са осигурени по техен избор, помощта за раждане на дете се изплаща или от предприятието, учреждението или организацията, където са на работа, или от дирекцията "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столично) управление"Социално осигуряване". За тази цел службата Социални грижи при общинския народен съвет по местонахождение на родилния дом, където е станало раждането, събира необходимите документи по чл. 8 и ги представя съответно на предприятието, учреждението, организацията или на дирекцията"Краткосрочно осигуряване" по местораждане за превеждане сумата на майката в родилния дом или на посочен от нея друг адрес. Превеждането на сумата на майката става с пощенски запис в тридневен срок от получаване на документите.

13. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г., бр. 19 от 1980 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) На семействата на осигурените за всички осигурителни случаи към трудовото възнаграждение или паричното обезщетение за временна нетрудоспособност и за отглеждане на малко дете се изплащат месечни добавки за издържаните от тях деца, които не са навършили 16-годишна възраст, в следните размери: за първо дете - 15 лева, а след раждането на второ дете - 30 лева; за второ дете - 30 лева; за трето дете - 55 лева; за четвърто и всяко следващо дете - по 15 лева. Когато едно от децата-близнаци е трето дете в семейството, месечните добавки за всеки от близнаците са в размер 55 лева.

(2) За децата с вродени или придобити физически или душевни недъзи, включително с тежки хронични заболявания, чието състояние изисква постоянно гледане или придружаване, добавките по предходната алинея се изплащат в двоен размер. Физическите или душевните недъзи се установяват с удостоверение от специализираната лекарска консултативна комисия по местоживеене на детето. Удостоверението се издава за срок от две години от датата на освидетелствуването. Продължаването на срока става след ново освидетелствуване. При наблюдение повече от четири години и липса на възможности за подобряване срокът се определя до навършване на 16-годишна възраст. Ако заболяването е тежко, но обратимо, лекарската консултативна комисия може да определи съкратен срок до една година. Жалбите на заинтересуваните лица и органи по установяването на физическите или душевните недъзи се решават от специализираните лекарски консултативни комисии при окръжните лечебни заведения. При необходимост решението се взема след уточняване състоянието в болнична обстановка в отделенията на окръжните лечебни заведения или клиниките на Медицинската академия.

(3) Месечни добавки за деца в размерите, посочени в ал. 1 и 2, получават към пенсията си и следните пенсионери, включително и когато работят:

а) получаващите лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост по дял I от Закона за пенсиите;

б) получаващите лична или наследствена пенсия за инвалидност по дял II от Закона за пенсиите - за трудова злополука или професионално заболяване, за общо заболяване, гражданско-инвалидна и военно-инвалидна пенсия;

в) получаващите лична или наследствена пенсия за особени заслуги и народна пенсия;

г) получаващите лична или наследствена пенсия за старост по дял II от Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори;

д) получаващите лична или наследствена пенсия за инвалидност по дял III от Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори - за трудова злополука, за професионално заболяване или за общо заболяване;

е) получаващите социална пенсия по дял VI от Закона за пенсиите.

(4) Не се изплащат месечни добавки за децата, които са настанени на пълна държавна издръжка в детски и други заведения, където на детето се осигуряват жилище, храна и облекло, без да се заплаща каквато и да е такса. Децата, които получават наследствена пенсия или стипендия, не се считат на пълна държавна издръжка и за тях се изплащат месечни добавки на общо основание.

14. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) (1) Размерът на месечните добавки за деца се определя съобразно с броя на живите деца в семейството, включително припознатите, осиновените, доведените и заварените на възраст до 16 навършени години, издържани от родителите. Този размер за всяко отделно дете се запазва, независимо от това, че някои от децата са навършили 16-годишна възраст.

(2) При определяне поредността на всяко дете, за което се изплащат месечни добавки по предходната алинея, следователно се вземат предвид и навършилите 16-годишна възраст рождени, припознати, осиновени, доведени и заварени деца, независимо от това къде живеят и дали се издържат от родителите при спазване условията, посочени в следващите алинеи.

(3) Поредността на децата се определя според рождените дати, а за близнаците - по реда на раждането им. При определяне поредността на всяко дете не се вземат предвид дадените за осиновяване и починалите деца. При настъпването на такива събития се определя нова поредност на децата в семейството по общия ред.

(4) Доведените и заварените деца се включват в поредността на децата на този родител, на когото е възложено упражняването на родителските права върху тях. Установяването на това обстоятелство при разведени родители става с влязло в сила съдебно решение, а за припознатите - с удостоверение, издадено от народния съвет. Когато бракът е прекратен поради смърт на единия от родителите, родителските права по право се упражняват от живия родител, поради което не се изисква представянето на съдебно решение. Това се отнася и за извънбрачните деца, които не са припознати.

(5) Когато при развода на родителите детето е пълнолетно, то се взема предвид при определяне поредността на децата в семейството на този родител, при когото е адресно регистрирано след прекратяването на брака. Установяването на това обстоятелство става с удостоверение, издадено от народния съвет или от съответната адресна служба. Ако детето след развода на родителите не е регистрирано при нито един от родителите, то не се взема предвид при определяне поредността на децата в семейството на никой от родителите.

(6) Всички деца от предшествуващ брак, включително извънбрачните и сираците, се считат за доведени или заварени в семейството, образувано при сключване на втори или следващ брак, независимо от това, в каква родствена връзка се намират с получателя на месечните добавки за деца.

15. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) Месечните добавки за деца се изплащат за сметка на средствата по общественото осигуряване, от които се изплащат останалите обезпечения по общественото осигуряване - парични обезщетения за временна нетрудоспособност, пенсии и др.

16. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) (1) Когато родителите са починали или са лишени от родителски права, месечните добавки за деца се изплащат на лицата, на които са възложени правата по настойничеството (попечителството), ако тези лица или съпрузите, (съпругите) им са осигурени или пенсионери по смисъла на чл. 13. Добавките за тези деца се изплащат в размерите, съответствуващи на поредността, която са имали в семейството на своите родители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато съдът на основание чл. 74 или чл. 106, ал. 4 от Семейния кодекс е възложил отглеждането на децата на други лица, без да е лишил родителите от родителски права.

Пример: Майката и бащата са починали или са разведени и лишени от родителски права върху двете си деца. Децата са под 16 г. и са дадени за отглеждане на лелята, която упражнява родителските права. Тя е осигурена или получава пенсия по смисъла на чл. 13 от правилника и също има две деца. Лелята ще получава месечни добавки за своите две деца в размер 60 лв. и месечни добавки за предоставените й за отглеждане две деца в размер 60 лв., или общо 120 лв., тъй като в случая няма обща поредност. Ако обаче на лелята са предоставени за отглеждане второ и трето поредно дете на починали, разведени, лишени или нелишени от родителски права родители, ще й бъдат изплащани месечни добавки за тези деца в размер 85 лв. - 30 лв. за второто и 55 лв. за третото дете, освен полагащите й се добавки за нейните две деца, или общо ще получава 145 лв.

17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) Месечните добавки се получават от майката, а ако тя не е осигурена по смисъла на чл. 13, ал. 1, нито е пенсионер с право на месечни добавки, тези добавки се изплащат на бащата, ако той е осигурен или пенсионер и отговаря на изискващите се условия.

(2) Когато единият от родителите е пенсионер, а другият е на непостоянна работа (надомници, сезонни работници и др.), месечните добавки се изплащат на родителя, който получава пенсия.

18. (1) Когато родителите са разделени, но нямат развод или са разведени и съобразно споразумението между тях или по решение на съда някои от децата са при единия родител, а останалите при другия и ако и двамата родители са на работа или получават пенсия, независимо дали единият плаща издръжка на децата, намиращи се при другия, месечните добавки се изплащат на всеки един от родителите в размери съобразно броя и поредността на децата в двете отделни семейства, включително и децата - осиновени, доведени, заварени или родени от втория или следващите бракове. В този случай поредността на децата се определя за всяко новообразувано семейство поотделно при спазване на чл. 14.

Пример: (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г., бр. 54 от 1985 г.) А и Б са разведени и имат от брака си три деца, две от които (първото и третото) са при А и едно (второто) е при Б. И двамата са на работа. При това положение А ще получава добавка за две деца в размер 60 лв. (като за първо и второ), а Б ще получава добавка за едно дете - 15 лв., тъй като децата във всяко ново семейство получават нова поредност.

Ако А встъпи в нов брак с В, който доведе в семейството едно дете, и от този брак се роди още едно дете, това семейство ще получава месечни добавки за 4 деца, ако са под 16 години, в размер общо 130 лв. Когато някое от доведените и заварените деца навърши 16 години, за него няма да се получават месечни добавки, но то ще се взема предвид при определяне поредността на останалите деца.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Счита се, че родителите са разделени, когато имат бракоразводен процес, не живеят в едно домакинство и имат различна адресна регистрация. Обстоятелството при кой родител живеят децата, когато няма решение (определение) на съда, а съществува само споразумение между родителите, се установява с удостоверение от народния съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г. и бр. 86 от 1973 г.) Когато родителите са разделени, но нямат развод, или са разведени и съобразно споразумение между тях или по решение на съда някои от децата са при единия родител, а останалите при другия, и ако единият родител е на работа или е пенсионер, а другият не работи или не получава пенсия, която да му дава право на месечни добавки за деца, добавките за всички деца се изплащат на работещия родител (пенсионер). В случая за децата, живеещи при неработещия родител, добавките се изплащат в такъв размер, в какъвто би следвало да се изплащат, ако неработещият родител работеше или получаваше пенсия и имаше право да получава добавките. В този случай касиерът на предприятието, учреждението или организацията, където работи родителят, или пенсионният отдел, от който се изплаща пенсията, превежда служебно месечните добавки на неработещия родител, при когото живеят децата. Ако неработещият родител е встъпил отново в брак с лице, което е осигурено по смисъла на чл. 13, ал. 1, или е пенсионер с право на месечни добавки за деца, на това лице се изплащат месечните добавки за всички деца в семейството му, включително и за доведените (заварените) деца, независимо от това, дали те получават издръжка от родителя си от предхождащ брак.

Пример: А и Б са разделени или разведени и имат четири деца, ненавършили 16 години, две от които са останали при А и две при Б, който не работи. Касиерът на предприятието, учреждението или организацията, в която работи А, ще му изплаща следващите се месечни добавки за двете деца, оставени при него, в размер 60 лв. и за двете деца, оставени при Б - също 60 лв., които следва да превежда със запис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Ако работещият съпруг - работник, служител, пенсионер или осигурен земеделски стопанин-кооператор отказва да представи декларация за изплащане на месечни добавки за децата, намиращи се при неработещия съпруг, последният може сам да представи декларация, към която следва да приложи удостоверение от народния съвет, че е съпруг(а) или бивш(а) съпруг(а) на работещия или получаващия пенсия съпруг.

19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Месечните добавки за деца се получават от началото на месеца, следващ този на постъпването на работа, раждането на детето или предаването му за осиновяване, а плащането се прекратява от началото на месеца, следващ този, в който детето е навършило 16-годишна възраст, настанено е на пълна държавна издръжка в детско или друго заведение или е починало.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) Когато работникът или служителят или кооператор е напуснал работата, при следващото постъпване на работа месечните добавки за деца се изплащат от датата на постъпването при спазване предходната алинея.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Когато бащата с право на месечни добавки не полага достатъчно грижи за децата, пиянствува или има неморално поведение, месечните добавки се изплащат на майката, макар последната да не работи и да не е осигурена по смисъла на чл. 13. В този случай майката представя в предприятието, учреждението или организацията, където работи бащата, или в пенсионния отдел, който изплаща пенсията му, писмена молба, придружена със сведение от кварталната организация на Отечествения фронт, че бащата не полага достатъчно грижи за издръжката и отглеждането на децата, пиянствува или има неморално поведение. Това сведение се заверява от районния комитет на Отечествения фронт.

20. (1) На лицата, посочени в чл. 13, ал. 1, месечни добавки за деца се изплащат съразмерно с изслуженото време в съотношение за всеки изработен ден по 1/21, 1/22, 1/23, 1/24, 1/25, 1/26 или 1/27 от подлежащата за изплащане сума според броя и поредността на децата и в зависимост от броя на работните дни през съответния месец или по графика на звеното, към което се числи работникът или служителят, когато за това звено е въведен сменен режим на работа с намален брой на нощните смени или петдневна работна седмица.

(2) При помесечно изчисляване на работното време месечни добавки се изплащат в пълен размер, ако са изработени всички часове по личния месечен график на осигурения или ако няма такъв, по месечния график на звеното, към което се числи. В случай, че не са изработени всички часове, месечни добавки за деца се изплащат за всеки изработен час по графика, като припадащата се част за всеки изработен час се намира, като се раздели общата сума на месечните добавки на броя на работните часове по графика.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) На кооператорите, които работят на акорд, когато са осигурени съгласно Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, дните, за които се изплащат месечни добавки за деца във връзка с работата на акорд, се определят, като броят на предоставените на кооператора декари за обработка на акорд се умножи на броя на дните, определени по плана на съответното стопанство за обработка на един декар и полученото се раздели на броя на месеците, включени в периода за работа на акорд.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1971 г. и бр. 19 от 1980 г.) Когато майката не е изработила всички работни дни в месеца, а осигуреният баща е изработил повече от нея, добавките се изплащат според изработените дни от бащата срещу служебна бележка за броя на изработените дни от него. Това се отнася и за случаите, когато майката ползува неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. За времето, за което на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 10 лв., през периода на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете до тригодишна възраст по реда на чл. 28, т. 10 й се заплащат месечните добавки за деца в пълен размер независимо от изработените от бащата дни и от това, дали той е осигурен. В случаите, когато обезщетението се заплаща за част от месеца, месечните добавки се заплащат пропорционално на дните, за които се заплаща обезщетението.

(5) Считат се също така за изработени: дните на платен престой; платеният годишен отпуск, служебният платен отпуск; почивните дни, които са разрешавани за компенсация на положен извънреден труд (т. 41 от Наредбата за работното време и почивките); отпускът за временна нетрудоспособност, за който се плаща парично обезщетение; дните, за които се плаща обезщетение по чл. 93 и 94 от Кодекса на труда и при трудоустрояване, както и допълнителните почивни дни, полагащи се за намалена работна седмица, когато по решение на компетентните органи се ползуват общо за месец, тримесечие, сезон или година и за тях се заплаща трудово възнаграждение.

(6) Назначените за половин работен ден се счита, че са изработили цял ден, ако са получили полагащото се за 1/2 ден възнаграждение.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) За изработени дни от механизаторите в ТКЗС, ДЗС и държавните горски стопанства се считат: дните, през които са работили в тракторна, тракторно-полевъдна или друга бригада на полето; дните, през които са работили в работилниците по извършване на текущи прегледи, ремонти, монтажни работи, преустройство на машините и др.; дните на платен престой; дните, прекарани на път при преместване от обект на обект; дните, прекарани в законоустановен отпуск, включително в платен отпуск за временна нетрудоспособност, както и допълнителните почивни дни, полагащи се за намалена работна седмица, когато по решение на компетентните органи се ползуват общо за месец, тримесечие, сезон или година и за тях се заплаща трудово възнаграждение. За изработени се считат тези дни, за които е изплатено най-малко следващото се трудово възнаграждение за половин работен ден.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) За осигурените работници и служители, които поради характера на извършваната работа сами определят работното си време и нямат установеното трудово възнаграждение (заплаща се на процент, на парче, на добив и др.) или работят по-малко от половината на законоустановеното работно време, броят на изработените дни през месеца се намира, като общата сума на полученото възнаграждение се раздели на основната или тарифната заплата за половин работен ден, определена със заповедта за назначаването им. Ако в заповедта за назначаването им няма посочена основна или тарифна заплата, броят на изработените през месеца дни се намира, като заработеното дневно възнаграждение се раздели на половината от минималното дневно възнаграждение, определено от Министерския съвет за работниците. Така определените дни не могат да бъдат повече от работните дни на съответния месец.

(9) Не се изплащат месечни добавки за деца:

а) на работници и служители, които работят през месеца до 6 дни включително. Когато през един календарен месец работникът или служителят е работил при различни осигурители и при всеки един от тях е бил осигурен от първия ден за всички осигурителни случаи, съгласно чл. 145, ал. 1 от Кодекса на труда, изработените дни се сумират и ако са повече от 6 месечни добавки се изплащат за всички дни.

Пример: Служител, осигурен за всички осигурителни случаи от първия ден, е работил в едно учреждение до 5 юни, след което от 6 юни се премества на работа в друго учреждение, където също е осигурен от първия ден и е работил до края на месеца. За м. юни на този служител ще се изплатят месечни добавки за целия месец от учреждението, където се е преместил, включително и за петте дни, изработени в учреждението, откъдето се е преместил;

б) на лицата, които извършват краткотрайни услуги по чл. 3 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, т.е. когато през календарния месец са изработени без прекъсване до 6 дни. Ако през един календарен месец обаче са изработени в едно и също предприятие, учреждение или организация повече от 7 дни, от които най-малко 7 дни са последователни, месечни добавки се изплащат за всички изработени дни през месеца;

в) (изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) на кооператорите, които подлежат на осигуряване по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, за месеците, през които не са осигурени за всички осигурителни случаи съгласно чл. 2 от същия правилник.

21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г. и бр. 54 от 1985 г.) Месечните добавки за деца се изплащат срещу декларация по утвърдения образец МД-1971 г., попълнена от лицето, на което се изплащат добавките. Когато в декларацията са вписани неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и дължи възстановяване на получените в повече месечни добавки с 12% годишна лихва. За доведените, заварените и припознатите деца към декларацията се прилагат съответните документи, посочени в чл. 14 и 18, както и в предходните разпоредби на настоящия правилник. За децата с физически и душевни недъзи към декларацията се прилага удостоверението по чл. 13, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Декларацията се подава всяка година до края на м. януари. Новопостъпилите работнички и служителки и новоприетите членки в ТКЗС подават такава декларация до края на първия месец след постъпването им на работа. Длъжностното лице, което приема декларацията, сверява данните по нея с вписванията в паспорта на подателя на декларацията, както и с данните по приложените към декларацията документи, ако се изискват такива. Длъжностното лице, което изплати месечни добавки за деца по неоформена декларация или по декларация по старите образци, носи материална отговорност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Когато случаят не е изяснен напълно, длъжностното лице, което изплаща месечните добавки, може да извърши служебна проверка на изложените обстоятелства, или ако се съмнява в достоверността на данните, само при особени случаи и по изключение може да поиска заверка на декларацията от съответния народен съвет. В тези случаи народният съвет е длъжен да извърши проверка за верността на отразените в декларацията данни, и ако те правилно са посочени, да завери декларацията и да я върне на предприятието, учреждението или организацията, от което е изпратена. Когато декларацията съдържа неверни данни, народният съвет я връща обратно без заверка, като отбелязва в какво се състои неточността на данните и какво е семейното положение на декларатора.

(4) При промяна в семейното положение, водещо до прекратяване плащането на месечните добавки или до увеличаване или намаляване на техния размер поради намаляване или увеличаване членовете на семейството, работникът, служителят, пенсионерът или земеделският стопанин-кооператор е задължен да подаде нова декларация.

(5) Изплащането на месечните добавки става едновременно с изплащането на работната заплата, като сумата и броят на децата, за които се плаща добавката, се вписват в отделна графа на ведомостта. С общата сума на изплатените месечни добавки се задължава сметката на Държавното обществено осигуряване или сметката на Съвета за взаимно осигуряване членовете на ТПК при спазване разпоредбите на Инструкция № 1-4 за реда на изплащане и отчитане на паричните обезщетения, помощи и други на земеделските стопани-кооператори, осигурени с Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори.

22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Месечни добавки за деца на пенсионери (чл. 13, ал. 3) се изплащат за времето, за което се плаща пенсията, след представяне на декларация и удостоверения или справки, посочени в чл. 21.

(2) Месечните добавки за деца, изплащани на пенсионери, се вписват в пенсионните им картони с означение на имената, рождените дати и поредността на децата, за които се изплащат месечните добавки.

(3) Изплащането на добавките става едновременно с получаването на пенсията и се отнася в задължение на сметката по осигуровката, по която се плаща пенсията.

22а. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.)

22б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г., изм, бр. 54 от 1985 г.) (1) На самотните майки, които не работят и не са осигурени за всички осигурителни случаи, се изплаща ежемесечна помощ в размер минималната месечна заплата, установена за страната, за времето от раждането на детето до навършване на двегодишната му възраст.

(2) На самотните осиновителки, които не работят и не са осигурени за всички осигурителни случаи, помощта по ал. 1 се изплаща за времето от деня на предаване на детето за осиновяване до навършване на двегодишната му възраст.

(3) Ако самотната майка по ал. 1 роди или осиновителката по ал. 2 осинови близнаци, един от които е второ или трето дете в общата поредност от децата в семейството, помощта по ал. 1 и 2 се изплаща до навършване на тригодишната им възраст.

(4) Когато самотната майка (осиновителка) не е работничка или служителка, но получава пенсия или упражнява самостоятелно занаят или свободна професия, помощта по ал. 1, 2 и 3 се изплаща в половин размер.

22в. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) При изплащане на помощ за част от календарен месец дневният размер на помощта се намира, като половината или пълният размер на минималната работна заплата се раздели на броя на календарните дни, съдържащи се в съответния месец. Общата сума на помощта се намира, като дневният размер се умножи на броя на календарните дни, за които се плаща.

22г. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г.) (1) Помощта по предходните членове се изплаща по молба-декларация обр. ПМС-1973 г., приложена към това изменение и допълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На пенсионерките - самотни майки (осиновителки), помощта по чл. 22б се изплаща към пенсията от дирекция "Пенсионно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване". На неработещите и на неосигурените за всички осигурителни случаи тази помощ се изплаща от народните съвети по местоживеене от 1 до 10 число на месеца, следващ месеца, за който тя се отнася.

22д. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 година) Не се изплаща помощ на самотните майки, чиито деца са настанени в дом "Майка и дете" или в други детски заведения на пълна държавна издръжка.

23. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) На самотни майки (осиновителки), които сами се грижат за издръжка на децата си, се изплащат месечни добавки за деца до 16-годишна възраст в следните размери: за първо дете - 40 лева, а след раждането на второ дете - 60 лева; за второ дете - 60 лева; за трето дете - 110 лева; за всяко следващо дете - по 30 лева. Когато едно от децата-близнаци е трето дете, месечните добавки за всеки от близнаците са в размер 110 лева.

(2) На самотните майки (осиновителки) български гражданки, които не са осигурени и не са пенсионери по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 3, месечните добавки за деца се изплащат от народните съвети по местоживеене от средствата за социално подпомагане. Поредността на децата - брачни и извънбрачни, се определя по реда на чл. 14.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г.).

(4) Под самотни майки (осиновителки) по смисъла на чл. 3 от Указа за насърчаване на раждаемостта се разбират:

а) майки, които при раждането на детето не се намират в законен брак;

б) вдовици, когато раждането на детето е станало по-късно от десетия месец след смъртта на съпруга;

в) разведени, когато раждането на детето е станало по-късно от десетия месец след влизане в сила на решението на съда, с което е допуснат разводът между съпрузите;

г) осиновителки, които при осиновяването на детето не се намират в законен брак.

(5) Не се считат за самотни майки (осиновителки) онези, които получават присъдени суми за издръжката на детето или живеят в едно домакинство с бащата на детето, а така също когато се намират в законен брак с друго лице.

(6) Ако самотната майка (осиновителка) получава присъдени суми за издръжка на някои от децата, а за други не получава или пък някои от децата й са брачни, а други извънбрачни, тя се счита за самотна майка (осиновителка) само по отношение на децата, за които не получава издръжка и които са извънбрачни.

Пример I: Самотна майка (осиновителка) не е осигурена по Кодекса на труда и има три деца, за които й се полагат месечни добавки в размер 230 лв. (60+60+110). Ако за първото дете получава присъдени суми за издръжка, следва да й се изплащат месечни добавки от народния съвет (кметството) само за второто и третото дете в размер 170 лв. В същия размер (170 лв. за първото и третото дете) ще се изплащат месечните добавки за деца на самотната майка (осиновителка), когато тя получава присъдени суми за издръжка само за второто дете. Ако майката (осиновителката) получава издръжка само за третото дете, ще получава месечни добавки за първото и второто дете в общ размер 120 лв.

Пример II. Самотна майка (осиновителка), осигурена по Кодекса на труда, също има три деца, но първото дете е брачно, останалите две - извънбрачни. Тя ще получи месечна добавка 200 лв. (за първото дете 30 лв. по общия ред, плюс 60 лв. за второто дете, плюс 110 лв. за третото дете).

(7) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.)

24. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г. и бр. 54 от 1985 г.) Самотните майки (осиновителки) са длъжни да уведомяват писмено службата по социалните грижи при народния съвет, предприятието, учреждението или организацията, където работят, или пенсионния отдел, откъдето получават месечните добавки и помощите за деца за настъпилите промени - смърт на детето, даването му за осиновяване, прекратяване на осиновяването, получаване на присъдена сума за издръжка на детето от бащата, настаняване на детето на държавна издръжка и пр., които имат за последица намаляването или прекратяването на месечните добавки.

25. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1973 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) Изплащането на месечните добавки за деца започва от началото на месеца, следващ този, през който е възникнало правото върху тях. Прекратяването или видоизменянето на размера на добавката става също от началото на месеца, следващ този, през който е настъпила промяната по предходния член. За самотните майки (осиновителки), които са пенсионери, се прилага разпоредбата на чл. 22.

(2) В случаите на смърт на самотната майка (осиновителка) или на лишаването й от родителски права месечните добавки се изплащат на настойника (попечителя) в размерите, получени от самотната майка (осиновителка). В същите размери се изплащат месечните добавки за деца на лицата, на които съгласно чл. 74 или чл. 106, ал. 4 от Семейния кодекс съдът е възложил отглеждането на децата без лишаването на самотната майка (осиновителка) от родителски права. В случаите на непълно осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс, когато самотната осиновителка почине, месечните добавки се изплащат по общия ред (чл. 13-22).

(3) Когато осиновяването бъде прекратено, изплащането на месечните добавки на самотната осиновителка се прекратява от първо число на месеца, следващ влизането в сила на съдебното решение за прекратяването му. От тази дата изплащането на месечните добавки за децата се извършва по общия ред(чл. 13-22).

(4) Помощта по чл. 22б и месечните добавки за деца на самотните майки(осиновителки), които не са осигурени и не са пенсионери, могат да се поискат най-късно в срок от 3 години, считано от края на месеца, за който се отнасят.

26. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) (1) Месечните добавки за деца на самотните майки (осиновителки), които не са осигурени и не са пенсионерки, се отпускат от народния съвет по местоживеене въз основа на писмена молба, подадена до службата по социални грижи, и декларация за получаване на месечни добавки за деца, обр. МД - 1971 г. В молбата майката декларира, че са й известни разпоредбите на чл. 23 и 24 от правилника. Службата по социални грижи след проверка на данните по молбата, ако намери искането за основателно и законосъобразно, разрешава отпускането на месечната добавка.

(2) Ако самотната майка (осиновителка) е осигурена по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 3, прилагат се разпоредбите на чл. 20, 21 и 22 от правилника.

27. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1971 г., бр. 86 от 1973 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) Изплащането на месечните добавки за деца на самотните майки (осиновителки) от народните съвети става между 1 и 10 число на месеца, следващ този, за който се плащат добавките.

(2) Недобросъвестно получените в повече месечни добавки за деца и месечни помощи за деца по чл. 22б от средствата за социално подпомагане на народните съвети подлежат на връщане от лицето, което ги е получило.

28. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г., бр. 86 от 1973 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) Когато самотната майка (осиновителка), която получава месечни добавки и месечни помощи за деца по чл. 22б от народния съвет, промени местоживеенето си или поради неотложни причини се наложи да живее другаде за повече от два месеца, същата подава заявление до службата за социални грижи при съвета, от който получава добавките и месечните помощи за деца по чл. 22б, като иска да се прехвърли личното й досие към съвета, където се установява да живее.

(2) Службата след получаване на такова заявление не по-късно от два дена изпраща личното досие за отпускане на месечните добавки в службата за социални грижи в новото местоживеене на майката, която продължава изплащането им.

28а.1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г., бр. 54 от 1985 г.) Право на парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г. и бр. 51 от 1984 г.) в размер минималната месечна заплата, установена за страната имат жените:

а) студентки на редовно обучение във висшите учебни заведения в страната и чужбина;

б) студентки на редовно обучение в полувисшите учебни заведения в страната;

в) учащи се на редовно обучение в средните специални училища в страната (или отделни паралелки в тях), в които се приемат завършили средно образование;

г) (нова - ДВ, бр. 80 от 1975 г.) учащите се по буква "а", "б" и "в", преминали от редовно в задочно или вечерно обучение поради бременност, раждане и отглеждане на дете, без задължение да работят;

д) (нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) редовните аспирантки в страната и в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г., бр. 54 от 1985 г.) Студентките във висшите учебни заведения в чужбина и редовните аспирантки в чужбина имат право на помощ само ако записването им за студентки или аспирантки е станало с разрешение на Министерството на народната просвета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г., бр. 54 от 1985 г.) Помощта на учащите се в учебни заведения в страната се изплаща от съответното учебно заведение, а за студентките във висшите учебни заведения в чужбина - от Министерството на народната просвета. Помощта за аспирантките в страната се изплаща от научните организации, в които се обучават, а за аспирантките в чужбина - от Министерството на народната просвета. Помощта за учащите се и аспирантките в чужбина се изплаща в левове.

28а.2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Помощта се изплаща за срок от 45-ия ден преди раждането до навършване на двегодишна възраст на първото, второто и третото дете и до навършване на десетмесечна възраст на всяко следващо дете. При раждане на близнаци, един от които е второ или трето дете, помощта за тях се изплаща до навършване на тригодишна възраст на близнаците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) В случаите на осиновяване, включително на осиновяване на близнаци, помощта се изплаща за времето от деня на предаването на детето за осиновяване до изтичане на сроковете по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Поредността на децата се определя по реда на раждането им, като се вземат предвид живите деца на майката, родени или осиновени от нея. При смърт или даване за осиновяване на някои от децата се определя нова поредност.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) При раждане на мъртво или на живо дете, което е починало или е дадено за осиновяване преди изтичане на 42-ия ден от раждането, паричната помощ на майката се изплаща за 45 дни преди раждането и за 42 дни след раждането.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1975 г., предишна ал. 4, изм., бр. 54 от 1985 г.) Когато детето е родено (осиновено) преди постъпването на майката (осиновителката) в учебно заведение или зачисляването й на редовна аспирантура, помощта се изплаща за времето от началото на учебната година след записването на майката (осиновителката) в учебното заведение или зачисляването й на редовна аспирантура до изтичането на сроковете по ал. 1.

28а.3. Помощта за времето от 45 дни се изплаща срещу медицинско удостоверение, издадено от здравното заведение, от което се наблюдава бременната, а за остатъка от времето, посочено в чл. 28а.2 - срещу декларация обр. ПУЖ-1974 г., приложена към това изменение и допълнение, в сроковете за изплащане на стипендиите.

28а.4. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На учащи се жени и аспирантки, чужди граждани, омъжени за български граждани, помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта се изплаща, ако детето е записано за български гражданин. В тези случаи помощта за времето преди раждането се изплаща след раждането на детето и записването му за български гражданин.

28а.5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 1975 г.) Помощта не може да се получава едновременно със стипендия и помощ за самотна майка по чл. 3а от Указа за насърчаване на раждаемостта, както и с обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете по чл. 156 и 157 от Кодекса на труда и чл. 24 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори (ДВ, бр. 67 от 1967 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1968 г., бр. 59 и 67 от 1973 г. и бр. 59 от 1975 г.).

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Когато учащата се жена или аспирантка с право на помощ по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта получава стипендия, равна или по-голяма от помощта, продължава да получава стипендията си от съответното учебно заведение, организация или ведомство. Ако през това време загуби правото на стипендия, за останалото време получава помощ.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Когато за част от времето, през което на учащата се жена или аспирантка се полага парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете, й е изплатена стипендия, тя се удържа от полагащата се помощ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Когато учащата се жена или аспирантка има право и на помощ по чл. 3а от Указа за насърчаване на раждаемостта като самотна майка (осиновителка), получава само помощ по чл. 3б от този указ като учаща се или аспирантка.

(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Помощ по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта не се изплаща за времето, през което майката (осиновителката) работи като осигурена за всички осигурителни случаи и получава трудово възнаграждение.

28а.6. Помощта не се изплаща, когато детето е настанено в дом "Майка и дете" или друго детско заведение на пълна държавна издръжка по смисъла на чл. 13, ал. 4 от този правилник.

28а.7. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Помощта на майката (осиновителката) се спира при смърт на детето, даването му за осиновяване, както и при загубване правата на учаща се или на редовна аспирантка съгласно законите и правилниците, които уреждат този въпрос, от месеца, следващ месеца на настъпване на тези случаи. За настъпилите изменения в тридневен срок майката уведомява писмено учебното заведение или научната организация, откъдето й се изплаща помощта.

28а.8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На бременните и майките (осиновителките), които завършват последния курс на обучение в съответното учебно заведение, помощта в сроковете по чл. 28а.2 се изплаща до изтичане на 1 месец след дипломирането при условие, че то е станало не по-късно от 1 месец след втората редовна сесия, установена с учебния план за полагане на държавен изпит.

(2) При назначаването им на работа преди изтичането на 1 месец след дипломирането помощта се изплаща до датата на назначаването.

(3) Когато учащата се през времето, през което й се полага помощ по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта, провежда преддипломна практика и получава трудово възнаграждение, по-високо от размера на помощта, тя не се изплаща. Ако получаваното от нея трудово възнаграждение е по-малко от помощта, от последната се изплаща само разликата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На бременните, майките и осиновителките, които са редовни аспирантки, помощта се изплаща в сроковете по чл. 28а.2, когато по тяхно искане е прекъснат срокът на редовната им аспирантура. Ако не са искали прекъсване на редовната аспирантура или са искали прекъсване за по-кратък срок от този по чл. 28а.2, помощта се изплаща до изтичане на един месец от приключване на аспирантурата им. При назначаването им на работа преди изтичане на един месец след приключване на аспирантурата им помощта се изплаща до датата на назначаването им.

28а.9. (1) Помощта може да бъде поискана в тригодишен срок, считано от края на месеца, за който се дължи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Неправилно получената помощ подлежи на връщане от учащата се или аспирантката. Когато неправилно получената помощ се дължи на неверни вписвания в декларацията, деклараторката носи наказателна отговорност.

(3) Длъжностните лица, които са изплатили помощ, без да има основание за това, носят отговорност по Закона за финансов контрол.

28а.10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1976 г., бр. 54 от 1985 г.) На жените, посочени в чл. 28а. 1, на които правото на парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете е възникнало до дипломирането или приключването на аспирантурата им или в едномесечен срок след това, ако са назначени на работа, се разрешава отпуск по чл. 60 от Кодекса на труда, съответно по § 24 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, от деня, от който са назначени, до изтичане на остатъка от времето по чл. 28а.2, без да се изисква да са започнали работа или да са подлежали на осигуряване за всички осигурителни случаи.

(2) За периода на отпуска по предходната алинея се изплаща парично обезщетение по условията на чл. 156 и 157 от Кодекса на труда и чл. 44, 45, 45а, 46, 47 и 48 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, а на кооператорките - по условията на § 24, 25, 26 и 27 от Правилника за социалното осигуряване на земеделските стопани-кооператори.

(3) Когато се ползува отпуск за бременност и раждане по предходните алинеи, паричното обезщетение се изчислява по условията на чл. 65 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда - от основната заплата или тарифната ставка, по която са назначени, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата, определена за страната. За кооператорите, осигурени по Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, паричното обезщетение за отпуска по бременност и раждане, ползуван по условията на предходните алинеи, се изчислява от минималната месечна работна заплата за страната.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 1975 г., бр. 35 от 1976 г., бр. 54 от 1985 г.) Изплащането на паричните обезщетения за отпуска поради бременност и раждане става от предприятието, учреждението или организацията, към която е назначена бременната или майката (осиновителката) за сметка на общественото осигуряване въз основа на болнични листове, а изплащането на паричните обезщетения за допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете - въз основа на молба-декларация обр. ПО-1973 (ДВ, бр. 67 от 1973 г.). Към тези документи се прилага справка от съответното учебно заведение или от народния съвет по местоживеене на бременната или майката (осиновителката) за дните, за които е изплатена помощ от него по чл. 3б от Указа за насърчаване на раждаемостта, и от коя дата е придобито правото на помощ. При изплащането на обезщетенията се спазват условията, установени в Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, съответно в Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, за кооператорките, подлежащи на осигуряване по същия правилник. Ако майките (осиновителките) в случаите на ал. 1 не са назначени на работа, до изтичане на останалото време по чл. 28а.2 им се изплаща помощ от народните съвети по местоживеене по реда на раздел IIIг от този правилник.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1976 г.).

28а.11. (Нов - ДВ, бр. 80 от 1975 г., изм., бр. 35 от 1976 г., доп., бр. 54 от 1985 г.) На жените, посочени в чл. 28а.1, които са се дипломирали или са приключили аспирантурата си, но не са назначени на работа и са родили (осиновили) до 6 месеца след дипломирането или приключването на аспирантурата, помощта за бременност, раждане и отглеждане на дете в размера и сроковете по чл. 3б на Указа за насърчаване на раждаемостта се изплаща от народните съвети по реда на раздел IIIг на този правилник, като за тях се прилага и чл. 3 на Указ № 519 за изменение и допълнение на Указа за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 21 от 14 март 1975 г.).

28а.12. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1976 г., изм., бр. 54 от 1985 г.) (1) На бременните и майките (осиновителките), които са завършили семестриално последния курс на обучението си, но не са се дипломирали на първата или на втората сесия, установена с учебния план за полагане на държавен изпит (защита на дипломна работа), паричната помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете в сроковете по чл. 28а.2 се изплаща от съответното учебно заведение, а за следвалите в чужбина - от Министерството на народната просвета до края на месеца, през който се провежда втората сесия за държавен изпит (защита на дипломна работа).

(2) Когато поради заболяване, злополука, бременност и раждане семестриалните (срочните) изпити, които е следвало да се положат най-късно до края на последната поправителна сесия по учебен план или първата или втората сесия, установена с учебния план за полагане на държавен изпит(защита на дипломна работа), са били отложени, паричната помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете за периода от датата на преустановяването й по предходната алинея до изтичане на останалото време по чл. 28а.2, но не повече от края на месеца на отлагането на изпитите се изплаща от народния съвет по местоживеенето на майката (осиновителката) срещу подаване на декларацията по чл. 28г.4 (ДВ, бр. 80 от 1975 г.) и представяне на уверение от съответното учебно заведение, а за следвалите в чужбина - на удостоверение от Министерството на народната просвета, в които задължително се вписват данните за:

1. времето, за което е изплатена помощта - означено с начална и крайна дата;

2. края на месеца, определен от ръководството на съответното учебно заведение, до който бременната или майката (осиновителката) следва да положи семестриалните, съответно срочните или държавния си изпит (да защити дипломната си работа);

3. основанието за отлагането на изпитите - съответен текст от нормативен акт и медицинско удостоверение, в което да са посочени номерът и датата на издаването му и откъде е издадено. При заболяване и злополука удостоверението следва да бъде издадено от ЛКК, а при бременност и раждане- от здравното заведение, което наблюдава бременната или майката(осиновителката).

(3) Краят на месеца за полагане на държавния изпит (защита на дипломната работа) от бременните и майките (осиновителките) с отложени семестриални (срочни) изпити по реда и условията на предходната алинея се определя допълнително, след успешно полагане на семестриалните (срочните) им изпити.

(4) Бременните и майките (осиновителките) с отложени семестриални (срочни) изпити или първа или втора сесия за полагане на държавен изпит (защита на дипломна работа), които придобиват право на парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете през периода на отлагане на изпитите, получават парична помощ от народния съвет по местоживеенето си при условията на предходните две алинеи.

28б.1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.) Право на месечна помощ по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта в размер 30 лв. за всяко дете, ненавършило 16-годишна възраст, което е в семейството на родителите, имат:

а) студентите на редовно обучение във висше учебно заведение в страната или в чужбина;

б) студентите на редовно обучение в полувисше учебно заведение в страната;

в) учащи се на редовно обучение в средните специални училища в страната, в които се приемат завършили средно образование;

г) курсантите във висшите и полувисшите народни военни училища, включително и тези към Строителните войски, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта;

д) редовните аспиранти в страната и в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.) Студентите и аспирантите, които се обучават в чужбина, имат право на месечна помощ за деца само ако са записани с разрешение на Министерството на народната просвета. Те получават помощта независимо дали децата са в страната или в чужбина с тях.

28б.2. (1) Когато съпругът (съпругата) на учащия се или аспиранта е чужд гражданин, месечна помощ за деца се изплаща, ако детето е добило българско гражданство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 1975 г.) Чуждестранните студенти и аспиранти, които се обучават в НРБ, имат право на месечна помощ за деца, ако отговарят на условията по чл. 28б.1 за български граждани и ако детето е записано като български гражданин и живее в НРБ.

(3) Чуждестранните граждани - учащи се и аспиранти, на които е предоставено право на убежище в НРБ след 9 септември 1944 г., имат право на месечна помощ за деца, ако отговарят на условията по чл. 28б.1 и ако децата им се намират в НРБ.

28б.3. (1) Месечната помощ за деца се изплаща за рождени, осиновени, доведени и заварени деца, които отговарят на условията, посочени в чл. 28б.1.

(2) Месечна помощ за деца не се изплаща за децата, настанени в заведения на пълна държавна издръжка по смисъл на чл. 13, ал. 1 от този правилник.

(3) Децата - рождени, осиновени, доведени и заварени, които временно пребивават при роднини на съпрузите по права и съребрена линия, се считат, че са в семейството на родителите.

28б.4. Когато и двамата родители са учащи се или аспиранти и отговарят на условията за получаване на месечна помощ, помощта се изплаща на майката, а когато само бащата отговаря на условията за получаване на месечната помощ, тя се изплаща на него.

28б.5. Когато право на помощ има само единият съпруг, но той отказва да поиска помощта и не подаде нужната декларация или не полага грижи за издръжката на детето, по искане на другия съпруг месечната помощ се изплаща от учебното заведение на него. За целта съпругът без право на помощ подава молба до учебното заведение, в което учи другият съпруг, и прилага писмено сведение от кварталната организация на Отечествения фронт, че учащият се съпруг не се грижи за издръжката на детето. Едновременно с подаването на молбата се попълва и декларация за получаване на месечната помощ. Сведението се заверява от съответния общински или районен комитет на Отечествения фронт.

28б.6. (1) Когато учащият се или аспирантът има право на месечна помощ за деца по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта, а другият родител има право на месечни добавки за деца по чл. 2 от същия указ, на последния се изплащат месечни добавки за деца от предприятието, в което работи (или от пенсионния отдел, ако е пенсионер), а на учащия се родител се изплаща само разликата до пълния размер на месечната помощ за учащи се и аспиранти. Ако през някои месеци съпругът (съпругата) на учащия се или аспиранта не е имал право на никакви месечни добавки за деца по чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта поради ползуване на неплатен отпуск или други причини, помощта по този раздел на правилника се изплаща в пълен размер.

Пример. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.).

(2) Това правило се прилага и в случаите, когато на учащия се или аспиранта с право на месечна помощ по този правилник или на съпруга (съпругата) му се изплащат добавки и помощи на друго основание. В тези случаи, ако размерът на добавката и помощта за деца, изплащани на друго основание, е равна или по-голяма от месечната помощ по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта , последната не се изплаща. Във връзка с това в издаваните удостоверения, справки, служебни бележки и др., с които се удостоверява, че съпругът (съпругата) на учащия се е на редовно обучение в средни, висши или полувисши учебни заведения, школи, курсове и др., следва да се вписва дали на него (нея) се изплащат месечни добавки и помощи за деца, в какъв размер и на какво законно основание.

(3) Когато съпругът на учащата се отбива редовната си военна служба, месечната помощ се изплаща от учебното заведение в пълен размер.

28б. 7. (1) Когато родителите са разведени или разделени и всеки от тях има право на месечна помощ като учащ се или аспирант, помощта се изплаща на този родител, при който живеят децата. Ако и при двамата родители има деца, всеки от тях получава месечна помощ само за децата, които живеят в неговото семейство или които временно пребивават при роднините му по права или съребрена линия.

(2) Когато само единият от разведените родители е с право на месечна помощ за учащи се и аспиранти, такава помощ се изплаща само за децата, които живеят при него. За децата, които живеят при другия родител, помощ не се изплаща, тъй като те са престанали да бъдат членове на семейството на учащия се родител или аспиранта.

(3) При разделени родители, ако само единият от тях е с право на месечна помощ за учащи се и аспиранти, помощта се изплаща за всички деца, включително и за живеещите при другия родител, тъй като двамата родители продължават да са едно семейство. В тези случаи се прилага чл. 28б.5, като в сведението на отечественофронтовската организация се посочва, че родителите не живеят в едно домакинство, и се представя удостоверение от съда, че между родителите има образувано бракоразводно дело.

(4) Родителите се считат разделени, когато не живеят в едно домакинство и се намират в бракоразводен съдебен процес.

28б.8. (1) Месечната помощ за деца се изплаща от началото на месеца, следващ месеца на раждането на детето или месеца, през който лицето придобива право на учащ се или аспирант, ако детето е родено преди това.

(2) Помощта се изплаща за всички календарни месеци на годината в сроковете за изплащане на стипендиите. Изплащането продължава и през време на: летните ваканции; разрешените отпуски (отсъствия) при крайно уважителни причини до 25 дни в течение на една учебна година или за участие в обществено-политически, културни, спортни и други мероприятия; разрешени отпуски (отсъствия) поради болест, злополука, бременност, раждане или майчинство; производствена и учебна практика; военно обучение и участие в бригади; годината, когато се повтаря курсът или семестърът.

(3) Месечната помощ за деца се изплаща и през годината на прекъсване на обучението, ако същото е разрешено поради болест, злополука, бременност и раждане. При прекъсване на обучението поради други причини месечна помощ за деца не се изплаща.

28б.9. (1) Разрешаването на отпуск или прекъсване на обучението поради болест и злополука става във основа на медицинско свидетелство, издадено от съответната студентска или училищна здравна служба по реда, установен от министъра на народната просвета и министъра на народното здраве.

(2) Състояние на болест или злополука, което продължава до 20 календарни дни, се установява с медицинско свидетелство, издадено еднолично от лекуващия лекар при съответното студентско или училищно здравно заведение, а за времето след този срок - с медицинско удостоверение, издадено от лекарска консултативна комисия. По същия ред се установява и състоянието на болест или злополука, когато болните се лекуват от други здравни заведения. Медицинските удостоверения, издадени от тези здравни заведения, се заверяват от съответните студентски или ученически здравни служби, ако има такива служби.

(3) При поискване на отпуск или прекъсване на обучението поради бременност или раждане състоянието на бременност и раждане се установява с медицинско удостоверение, издадено от здравното заведение, в което се наблюдава бременната, а когато искането за прекъсване на обучението или отпуска е направено след раждането - с удостоверението за раждане на детето.

(4) Медицинските удостоверения, въз основа на които е разрешен отпуск или прекъсване на обучението, се съхраняват от учебните заведения като неразделна част от ведомостите за изплащане на месечните помощи за деца, а в съответните книги и в студентските и ученическите книжки се отбелязват точно срокът на отпуската или прекъсването, както и номерът и датата на медицинското удостоверение или удостоверението за раждане. Удостоверението за раждане не се задържа, а се връща на учащия се.

28б.10. Когато в съответните книги на учебното заведение и в студентските и ученическите книжки не е отбелязано достатъчно ясно, че отпускът или прекъсването са разрешени поради болест, злополука, бременност и раждане и не са посочени номерата и датите на медицинските удостоверения (удостоверенията за раждане), месечна помощ за деца не се изплаща.

28б.11. Когато поради тежки продължителни заболявания или поради бременност и раждане се разреши повече от едно прекъсване на обучението, месечни помощи за деца се изплащат за всяко едно от прекъсванията. Едно прекъсване не може да трае повече от 12 календарни месеца.

28б.12. За месеците, през които учащият се или аспирантът е работил като осигурен за всички осигурителни случаи и е получавал трудово възнаграждение, месечна помощ за деца не се изплаща, тъй като през това време той има право на месечни добавки за деца по чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта.

28б.13. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1976 г.) Изплащането на месечните помощи за деца се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който:

а) (изм. - ДВ, бр. 35 от 1976 г.) приключва втората сесия за явяване на държавен изпит (защита на дипломна работа или дисертация) съгласно утвърдения учебен план;

б) учащият се или аспирантът е изгубил студентските, ученическите или аспирантските си права;

в) детето е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, дадено е за осиновяване или е починало.

28б.14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.) Помощта за деца на учащите се и аспирантите в страната се изплаща от съответното учебно заведение (научен институт или научен център), а за студентите и аспирантите, обучаващи се в чужбина - от Министерството на народната просвета, от средствата, предназначени за стипендии.

(2) Помощта за деца на студентските семейства и аспирантите, които се обучават в чужбина, се изплаща в лева на съпруга (съпругата) или техните родители, които живеят в страната, срещу писмено пълномощие, подписано от правоимащия. Когато студентът или аспирантът няма съпруга (съпруг) или родители в страната, или не им е оставил писмено пълномощие, помощта се изплаща лично на него при завръщане в страната.

28б.15. Помощите за деца се изплащат по отделна ведомост, в която се отбелязват броят на децата и сумите за изплащане. Когато не се изплаща пълният размер на месечната помощ, а само разлика съгласно чл. 28б.6, във ведомостта се посочва като сума за получаване само тази разлика.

28б.16. Месечните помощи за деца могат да бъдат поискани в тригодишен срок от края на месеца, за който се дължат.

28б.17. (1) За получаване на месечните помощи за деца учащите се и аспирантите в началото на всяка учебна година, но не по-късно от края на октомври, подават декларация обр. МПД1974, приложена към това изменение и допълнение, по реда на чл. 21 от този правилник, към която се прилагат съответни удостоверения или други документи, ако това се налага за изясняване на някои обстоятелства.

(2) Подадените декларации се подреждат в отделна папка за всяка година и се съхраняват заедно с ведомостите за изплащането на месечните помощи за деца.

(3) Когато е декларирано, че съпругът (съпругата) на декларатора не работи или че работи, но няма право на месечни добавки за деца по чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта, и не се представят документи, удостоверяващи тези обстоятелства, до представянето на необходимите доказателства се изплаща само разликата между месечната помощ по чл. 3в и месечната добавка по чл. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта. По този ред се постъпва и когато съпругът (съпругата) на декларатора е учащ се или аспирант, или следва курсове (школи) за квалификация.

28б.18. При всяка промяна в семейното положение на учащия се или аспиранта (увеличаване или намаляване броя на децата поради раждане, осиновяване, настаняване на детето в заведение на пълна държавна издръжка, отиване на детето да живее в семейството на другия разведен или разделен съпруг, започване на работа на другия съпруг, придобиване право на други помощи и добавки за деца, при смърт на дете или даването му за осиновяване и др.), или при започване на работа от декларатора, които обстоятелства водят до прекратяване на изплащаната месечна помощ за деца или до намаляване или увеличаване на нейния размер, учащият се е длъжен да подаде нова декларация.

28б.19. (1) Неправилно получените месечни помощи за деца подлежат на връщане от получателя.

(2) Когато неправилното получаване се дължи на неверни вписвания в декларацията, на укриване на някои обстоятелства или на използуване на документи с невярно съдържание, от декларатора се търси наказателна отговорност.

28б.20. Длъжностните лица, които са изплатили месечни помощи за деца, без да има основание за това, носят отговорност по Закона за финансов контрол.

28б.21. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1976 г.) (1) Когато поради заболяване, злополука, бременност и раждане семестриалните (срочните) изпити, които е следвало да се положат най-късно до края на последната поправителна сесия по учебен план или първата или втората сесия, установена с учебния план за полагане на държавен изпит (защита на дипломна работа или дисертация), са били отложени, помощта за деца по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта се изплаща и през времето на отлагането, но при условие, че през това време учащият се или аспирантът не е работил като осигурен за всички осигурителни случаи и не е имал право на месечни добавки по чл. 2 и 3 от Указа за насърчаване на раждаемостта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.) Месечната помощ за деца по този член се изплаща от народния съвет по местоживеенето на учащия се или аспиранта срещу подаване на декларацията по чл. 28б.17 (ДВ, бр. 32 от 1974 г.) и представяне на уверение от съответното учебно заведение, а за следвалите в чужбина - на удостоверение от Министерството на народната просвета с данни съобразно изискванията на чл. 28а.12, ал. 2, т. 1, 2 и 3.

28в.1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1980 г.) На жените, чиито съпрузи отбиват редовната си военна служба, се изплаща месечна помощ за деца в размер 30 лв. за всяко дете до навършване на 16-годишна възраст. Тази помощ се изплаща за рождени, припознати, осиновени, доведени и заварени деца в семейството на срочнослужащия.

(2) Когато съпругата на срочнослужащия има право на месечни добавки за деца по чл. 13 от този правилник, изплаща се разликата между помощта и месечната добавка.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 1975 г.) На жените, чужди граждани, чиито съпрузи отбиват редовната си военна служба, помощта се изплаща, ако детето е добило българско гражданство, с изключение на жените, граждани на страни, с които нашата страна е сключила конвенция (договор) за сътрудничество в областта на социалната политика.

28в. 2. Помощта по предходния член, включително на членове на ТКЗС, се изплаща от народните съвети по местоживеене на семействата срещу декларация обр. МПД-1974, приложена към това изменение и допълнение, удостоверение от военното поделение и удостоверение от местоработата, ако жената работи.

28в.3. (1) Помощта по чл. 28в.1 се изплаща от началото на месеца, следващ месеца, през който срочнослужащият е постъпил във въоръжените сили, или раждането на детето. Изплащането на помощта се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който срокът на военното обучение е изтекъл, детето е дадено за осиновяване или е починало.

(2) Помощта се изплаща и когато децата временно пребивават при роднини по права и съребрена линия. Когато детето е припознато или родителите са разделени или разведени, помощта се изплаща само за рождените или осиновените деца на срочнослужащия.

(3) Тази помощ не може да се получава едновременно с месечната помощ за деца, която се полага на майките - учащи се и аспиранти, по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта.

(4) Месечната помощ за деца на войнишки семейства не се изплаща, когато децата са настанени в дом "Майка и дете" или други детски заведения на пълна държавна издръжка.

28в.4. Месечната помощ за деца на войнишки семейства може да бъде поискана от народния съвет в тригодишен срок, считан от месеца, за който се дължи.

28в.5. (1) При всяка промяна в семейното положение, която води до прекратяване или до изменение на размера на помощта, се попълва нова декларация, която се съхранява в народния съвет.

(2) От декларатора се търси наказателна отговорност в случаите, когато неправилното изплащане на месечните помощи се дължи на вписвания на неверни данни в декларацията, на укриване на обстоятелства или на използуване документи с невярно съдържание.

(3) Длъжностните лица, които са изплатили месечни помощи за деца по този раздел, без да има основание за това, носят отговорност по Закона за финансов контрол.

(4) Неправилно получени помощи за деца на войнишки семейства подлежат на връщане от получателя.

28г.1. (1) (Попр. - ДВ, бр. 85 от 1975 г., изм., бр. 19 от 1980 г., бр. 54 от 1985 г.) Право на парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на дете по чл. 3д от Указа за насърчаване на раждаемостта в размер минималната месечна заплата, установена за страната, имат жените, които са работили като работнички, служителки или кооператорки и са родили (осиновили) дете до 6 месеца (180 дни) от прекратяване на трудовия договор или на осигуряването за всички осигурителни случаи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) При раждане на дете помощта се изплаща за срок от 45-ия ден преди раждането до навършване на двегодишна възраст на първото, второто и третото дете и до навършване на 10-месечна възраст на всяко следващо. При раждане на близнаци, един от които е второ или трето дете, помощта за тях се изплаща до навършване на тригодишната им възраст.

(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) В случаите на осиновяване, включително и осиновяване на близнаци, помощта се изплаща за времето от деня на предаването на детето за осиновяване до изтичане на сроковете по предходната алинея.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Жени, които са работили като работнички, служителки и кооператорки и са придобили право на парично обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете по чл. 119, 152, ал. 2, 156 и 157 от Кодекса на труда и чл. 35 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, съответно по чл. 24 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, получават полагащото им се парично обезщетение по тези нормативни актове, а помощ по чл. 3д от Указа за насърчаване на раждаемостта получават само за остатъка от сроковете по ал. 1, 2 и 3.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Прекратяването на осигуровката настъпва, когато не са налице условията на чл. 1, 3 и 4 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда и на чл. 2 и 3 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори.

28г.2. На жени, чужди граждани, омъжени за български граждани, помощта за бременност, раждане и отглеждане на дете по чл. 3д от Указа за насърчаване на раждаемостта се изплаща, ако детето е записано за български гражданин, освен ако с международен договор, по който страна е НРБ, е предвидено друго. Помощта за времето преди раждането се изплаща след записването на детето за български гражданин.

28г.3. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Поредността на децата се определя по реда на раждането им, като се вземат пред вид живите деца, родени или осиновени от нея. При смърт или даване за осиновяване на някое от децата се определя нова поредност.

28г.4. Помощта се изплаща от народния съвет по местоживеене на майката. За времето преди раждането тя се изплаща срещу медицинско удостоверение, издадено от здравно заведение, а за времето след раждането - срещу декларация обр. ПНЖ-1975 г. При поискване на помощта правоимащата представя и трудова книжка или препис от заповедта за уволнение и служебна бележка от предприятието, учреждението, организацията или учебното заведение, в което е работила (учила) майката, от което се вижда дали й е платено парично обезщетение (помощ) за бременност, раждане и отглеждане на дете и за какъв период (от коя до коя дата).

28г.5. Помощта не може да се получава едновременно с помощ за самотна майка по чл. 3а от Указа за насърчаване на раждаемостта и с обезщетение за бременност, раждане и за отглеждане на малко дете по чл. 156 и 157 от Кодекса на труда и чл. 24 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори.

28г.6. Помощта не се изплаща, когато децата са настанени в детски заведения (детски ясли, дом "Майка и дете" и др.).

28г.7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Помощта се спира при смърт на детето или даването му за осиновяване, както и при прекратяване на осиновяването от месеца, следващ месеца на настъпване на тези случаи, а при постъпване на работа - от деня на постъпването. За настъпилите изменения в тридневен срок майката уведомява писмено народния съвет, от който й се изплаща помощта.

(2) При раждане на мъртво или живо дете, което е починало или е дадено за осиновяване преди изтичане на 42-ия ден от раждането, паричната помощ на майката се изплаща за 45 дни преди раждането и за 42 дни след раждането.

28г.8. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) Когато майката (осиновителката) постъпи на работа през периода на изплащане на помощта, изплаща й се парично обезщетение по чл. 156 и 157 от Кодекса на труда, съответно по чл. 24 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори, а за остатъка от срока, посочен в чл. 28г.1 - след представяне на удостоверение от народния съвет по местоживеене за срока, за който е изплатена помощта за бременност, раждане и отглеждане на дете.

28г.9. (1) Помощта може да бъде поискана в тригодишен срок, считано от края на месеца, за който се дължи.

(2) Неправилно получената помощ подлежи на връщане. Когато неправилно получената помощ се дължи на неверни вписвания в декларацията, деклараторката носи наказателна отговорност.

28г.10. (Нов - ДВ, бр. 19 от 1980, изм., бр. 54 от 1985 г.) (1) На майките и осиновителките - работнички, служителки, кооператорки и други трудещи се, осигурени за всички осигурителни случаи, за времето, през което ползуват неплатен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст, се заплаща парично обезщетение в размер 10 лв. месечно. Това обезщетение се изплаща от съответните предприятия, учреждения или организации за сметка на общественото осигуряване.

(2) На майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение и не са осигурени за всички осигурителни случаи, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер 10 лв. месечно от съответния общински (районен) народен съвет или кметството. Времето, за което се изплаща помощта, се зачита за трудов стаж по дял II и дял III от Кодекса на труда и по Закона за пенсиите. Трудовият стаж се установява от органа, който признава правата, произтичащи от него, въз основа на акта за раждане на детето, решението на съда за осиновяване и писмената декларация на осиновителката за датата, на която е взела детето за осиновяване. Когато детето е починало преди навършване на 3-годишната му възраст, се представя и актът за смърт.

(3) Паричното обезщетение по ал. 1 и помощта по ал. 2 се изплащат въз основа на следните документи:

1. за осигурените срещу представяне на молба-декларация за получаване парично обезщетение за отглеждане на малко дете, обр. ПО-1973, съставляваща приложение към Изменението и допълнението на Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда (ДВ, бр. 67 от 1973 г.), и заповед за разрешен отпуск по чл. 61 КТ;

2. за неработещите и неосигурените срещу представяне на декларация за получаване на парична помощ за бременност, раждане и отглеждане на деца от жени, които не работят и нямат качество на осигурени, обр. ПНЖ 1975, съставляваща приложение към Изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 80 от 1975 г.), без да се изискват данните по т. 2 и 3. Към декларацията се прилагат удостоверение за раждането на детето, личен паспорт и трудова книжка (ако има такава), които след ползуването се връщат.

(4) Паричното обезщетение по ал. 1 и помощта по ал. 2 не може да се получава едновременно с трудово възнаграждение, възнаграждение за законоустановен отпуск, с парично обезщетение по дялове II и III от Кодекса на труда, с лична или наследствена пенсия, със стипендии и месечна помощ по чл. 6 от Правилника за паричното подпомагане и привилегиите (ДВ, бр. 100 от 1979 г.).

(5) Помощта по ал. 2 може да бъде изплащана и в края на тримесечието със съгласието на майката, което се отразява в декларацията. Давностният срок за получаване на помощта е тригодишен от края на месеца, за който се дължи.

29. (1) На многодетни семейства, изпаднали в особено тежко семейно и материално положение, по преценка и мотивирано решение на председателя на изпълнителния комитет на народния съвет могат да се отпускат еднократни помощи от кредитите по социални грижи.

(2) За многодетно се счита всяко семейство, което има три и повече живи деца, като при определяне броя на децата в семейството не се прави разлика между брачни, осиновени, доведени, заварени или природени.

30. Искането на помощта става с писмена молба, по която в тридневен срок се прави проверка, като данните от проверката се нанасят върху молбата или на отделен лист, който се прикрепя към нея.

31. (1) Отпускането на помощта става по мотивиран доклад на органа по социални грижи.

(2) В доклада се изтъква защо се предлага отпускането на помощта, като се посочват и двете условия за подпомагане на многодетното семейство:

а) особено тежко семейно положение - малки деца, които задържат майката около тях; недъгави или болни членове от семейството; задължение и грижи към други стари или нетрудоспособни членове от същото - баща, майка, дядо, баба и др.;

б) особено тежко материално положение - много нисък доход на семейството, болест, смърт, злополука и др.

(3) На многодетни семейства с работоспособни членове, които могат, но безпричинно не упражняват обществено полезен труд, не се отпуска помощ.

(4) При преценка за отпускане на помощ на изпаднали в особено тежко материално положение многодетни семейства да се имат предвид преди всичко малолетните деца, които не работят.

(5) Изплащането на помощта става срещу разписка и представяне на личен паспорт от страна на получателя. При тежки случаи органите по социални грижи изплащат помощта у дома на подпомогнатото семейство.

32. За правилно и най-целесъобразно оползотворяване на отпуснатите по този правилник помощи от народните съвети органите по социалните грижи извършват следното:

а) при даване на помощта събеседват с лицето, което я получава, и му обясняват с каква цел се дава тая помощ и че тя трябва да се изразходва с оглед нейното предназначение;

б) посещават семействата, на които са отпуснати помощи, за да проверят дали отпуснатите помощи се изразходват целесъобразно (правилно);

в) когато съществуват данни, че помощите няма да се изразходват съобразно предназначението им, се определя друг начин за изразходване на сумите, който може да се изрази в закупуване на хранителни продукти, облекло, пеленки, обувки, отоплителни материали и др. от самите органи на социалните грижи. В такъв случай изразходваните суми се оправдават с документ за закупени материали и с разписка от лицето, че е получило закупените материали.

33. По-високостоящите органи по социалните грижи упражняват постоянен контрол за основателно и правилно отпускане на помощите и добавките от средствата за социално подпомагане при народните съвети съгласно този правилник.

34. За прегледност и за засилване на контрола по отпускането на помощите местните органи по социални грижи водят следните регистри и партидни книги:

а) поименен регистър за изплатени еднократни помощи за раждане на деца (образец № 1);

б) (доп. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) партидна книга за месечните добавки за деца, изплащани на самотните майки (осиновителките) (образец № 2);

в) поименен регистър за еднократни помощи на многодетни семейства(образец № 3).

35. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1981 г., бр. 54 от 1985 г. и бр. 40 от 1989 г.) (1) На основание чл. 7, във връзка с чл. 11 от Указа за насърчаване на раждаемостта от 1 февруари 1968 година се облагат с данък българските граждани за доходите, придобити в страната и за внесените такива от чужбина, а чуждите граждани - за реализираните доходи в страната, ако са неомъжени, неоженени, семейни или разведени без деца (рождени, припознати или осиновени).

(2) Данъкът се определя върху доходите, облагаеми с данък върху общия доход, без да се изключват необлагаемите доходи.

(3) Данъкът се начислява в размер 5 % за лицата от 21 до 30 навършени години, 10 % за лицата от 30 до 35 навършени години и 15 % за лицата над тази възраст.

(4) Данъкът се събира до навършване на 45 години от жените и на 50 години от мъжете.

36. Данъкът се определя и внася по реда и в сроковете за данъка върху общия доход.

37. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г. и бр. 40 от 1989 г.) Освобождават се от данък:

1. семейните - до 3 години от сключването на брака;

2. родителите, чиито деца са починали или са мъртвородени;

3. слепите, глухите и лицата с установена група инвалидност или установена стерилност. Ако тези лица са семейни, освобождават се от данък и двамата съпрузи;

4. съпругът неродител и в случаите, когато не е осиновил детето на другия съпруг, на когото е възложено упражняването на родителските права при условие, че се грижи за това дете, то живее в семейството и не е навършило 18 години към датата на сключване на брака.

38. ((Изм. - ДВ, бр. 35 от 1981 г., бр. 54 от 1985 г. и бр. 40 от 1989 г.) (1) Семейното положение се установява с декларация. При съмнение или когато случаят е неизяснен, органът, който удържа данъка, извършва служебно проверка или по изключение може да изисква представянето на удостоверение от народния съвет.

(2) Слепотата, глухотата и инвалидността на лицата по т. 3 на чл. 37 от този правилник се установяват с решение на трудово-експертната лекарска комисия. Стерилността на лицата, посочени в същата точка, се установява със заключение на специализирана акушеро-гинекологична лекарска консултативна комисия при първостепенните общински и специализираните акушеро-гинекологични болници, акушеро-гинекологичните клиники при висшите медицински институти и Научния институт по акушерство и гинекология "Майчин дом" при Медицинската академия. Комисията оформя заключението си в протокол. Недоволните от заключението на комисията могат да го обжалват в 14-дневен срок пред Специализирана лекарска консултативна комисия под ръководството на главния републикански специалист по акушерство и гинекология при Министерството на народното здраве и социалните грижи.

(3) При сключване на брак, раждане, осиновяване или припознаване, установяване на инвалидност или стерилност гражданите са длъжни да подадат декларация в учрежденията, организациите, фирмите и др., където работят.

(4) Гражданите, чиито доходи не са облагани с данък, за да бъдат обложени поради навършване на 21-годишна възраст, изтичането на 3 години от сключването на брака или от смъртта на детето, а също, за да бъде увеличен данъкът от 5 % на 10 % или от 10 % на 15 % поради навършването на 30, съответно на 35-годишна възраст, са длъжни да подадат декларация.

(5) Неподалите своевременно декларация плащат лихва 0.05 % за всеки просрочен ден.

39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 1989 г.) Данъкът се събира:

а) от учрежденията, организациите, фирмите и др. при изплащане на възнаграждения, хонорари и др.;

б) от финансовите органи в останалите случаи.

(2) Длъжностните лица, които своевременно не удържат данъка, носят административна отговорност и заплащат солидарно със задълженото лице дължимата лихва.

40. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 1989 г.) Данъкът се прекратява при сключване на брак, раждане, припознаване, осиновяване на дете, установяване на инвалидност или стерилност от деня на сключването на брака, раждането или припознаването на детето и от влизане в сила на решението за осиновяване, на решението на трудово-експертната лекарска комисия за определяне на група инвалидност и на заключението на специализираната лекарска комисия за установяване на стерилност.

41. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1969 г. и бр. 40 от 1989 г.) При разтрогване на брак с едно или повече деца освобождават се от данък и двамата родители, освен в случаите, когато детето или децата са осиновени от другиго.

42. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1989 г.)

43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) На работниците в частни предприятия и при частни лица и домакинства месечни добавки за деца се плащат от дирекция "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" при условие, че:

а) са наети от работодател, който има разрешение за упражняване на занаят или друга свободна професия, както и разрешение за наемане на работник съгласно действуващите за тази цел разпоредби;

б) са снабдени с осигурителна книжка за месеца, за който искат месечни добавки за деца, и осигурителните вноски са внесени не по-късно от 10-то число на следващия месец;

в) не са членове на семейството на работодателя по смисъла на чл. 5, буква "б" от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Месечните добавки се изплащат на работника срещу декларация, образец МД-1971 г., която се подава съгласно изискванията на чл. 21 и сведение от работодателя за изработените дни и полученото трудово възнаграждение през месеца, за който се изплащат добавките. Сведението се представя ежемесечно и вписаните в него данни се сверяват с тези по личния паспорт и осигурителната книжка на работника.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) При съмнение или когато случаят не е изяснен напълно, длъжностното лице, което изплаща месечните добавки, може да постъпи по реда на чл. 21, ал. 3 от правилника.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1985 г.) След проверка на посочените документи дирекция "Краткосрочно осигуряване" при окръжното (столичното) управление "Социално осигуряване" изплаща срещу подпис на работника в сведението или му превежда с пощенски запис следващата се сума за месечни добавки.

(5) Когато единият от родителите е на работа в частно предприятие, лице или домакинство, а другият работи в държавно или обществено предприятие, учреждение или организация или е пенсионер, месечните добавки се получават от родителя, който работи в държавния или обществения сектор или който получава пенсия.

44. (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1989 г.)

44а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1971 г., изм. и доп., бр. 86 от 1973 г., бр. 32 от 1974 г. и бр. 54 от 1985 г.) (1) Споровете по правилността на изплащането на еднократни помощи и месечните добавки за деца или месечни помощи и на парични обезщетения по чл. 28а. 10, и по наличието на недобросъвестност на получателите им, с изключение на изплатените суми от народните съвети от средствата на социалното подпомагане, се разглеждат и решават по реда на чл. 77 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, § 46 от Правилника за социално осигуряване на земеделските стопани-кооператори и чл. 87 от Правилника за прилагане на дял II от Указа за взаимно осигуряване на членовете на ТПК.

(2) Споровете по предходната алинея по отношение на изплащаните еднократни помощи и месечни добавки за деца или месечни помощи за бременност, раждане и отглеждане на деца на самотните майки (осиновителки) и месечни помощи за деца на войнишки семейства, изплатени от средствата на социалното подпомагане на народните съвети, се решават от председателя на окръжния народен съвет или друг щатен член на изпълкома, определен с писмена заповед на председателя.

(3) Споровете по правилността на изплащането на паричните помощи за бременност, раждане и отглеждане на дете на учащи се жени и месечните помощи за деца на учащи и аспиранти се решават от ръководителя на ведомството или председателя на окръжния народен съвет, на чието подчинение е учебното заведение (научен институт или научен център), с изключение на споровете за паричните обезщетения по чл. 28а.10, които се решават по условията на алинея 1 на чл. 44а.

(4) Недобросъвестно получените в повече месечни добавки за деца или месечни помощи за бременност, раждане и отглеждане на дете към пенсиите се събират по реда на събиране на надвзети пенсии.

45. Съветските граждани съгласно Указ за уреждане положението на съветските граждани в Народна република България (ДВ, бр. 260 от 3. ХI. 1950 г.) се ползуват с правата по този правилник на общо основание като българските граждани.

46. Майки, родили, отгледали и възпитали три и повече живи деца, се награждават с ордени и медали съгласно Указа за ордените, медалите и почетните звания.

47. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г. и бр. 54 от 1985 г.) Указания по прилагането на този правилник се дават от председателя на Комитета по труда и социалното дело, министъра на народното здраве и министъра на финансите или от оправомощени от тях лица.

48. (1) Този правилник се издава на основание чл. 11, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта - обнародван в Държавен вестник, бр. 15 от 1968 г., и влиза в сила от 1. I. 1968 година с изключение на раздел II - Месечни добавки за деца, който влиза в сила от 1. I. 1969 година; раздел VI - Облагане с данък на неомъжените, неоженените, овдовелите, семейните и разведените без деца, който влиза в сила от 1. I. 1968 година, и отменя Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта и многодетството от 1955 година.

(2) По отношение изплащането на месечните добавки през 1968 година за деца на осигурени родители се издава отделна временна наредба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1971 г.) Утвърждават се молба-декларация ПД и декларация МД-1971 г. по установени образци, които като отделни формуляри ще се продават в книжарниците на Печатни произведения.