Държавен вестник, брой 10 от 4.II

Преамбюл

Правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър, в стремежа си да улеснят търговските отношения между двете страни и да установят сътрудничество в областта на ветеринарната медицина и санитарната дейност, с оглед да предпазят своите територии от появяването и разпространението на болести по животните и да осигурят безопасна употреба на животински продукти за човешка консумация, решиха да сключат настоящата ветеринарно-санитарна конвенция.

Член 1

За да се установи сътрудничество в областта на ветеринарната медицина, двете страни се споразумяват централните ветеринарни служби или други компетентни служби да извършват следното:

1. Да си разменят материали по организацията на ветеринарните служби по най-новите методи на контрол върху болестите по животните и по ветеринарното законодателство (закони, укази, постановления, правилници и др.).

2. Да си доставят и разменят бактериални и вирусни щамове за производство на биопрепарати, антигени, диагностични серуми, антибиотици и други.

3. Да си доставят и разменят научно-популярна литература, плакати, филми, фотокопия и други средства за пропаганда на ветеринарната служба.

4. Да осигуряват и си разменят поне по два екземпляра от публикуваните научни доклади, монографии, книги и периодични специални списания от общ интерес за подписалите се страни.

5. Да се информират взаимно за предстоящи научни конгреси, сесии, конференции, тържества и други в областта на ветеринарната медицина.

6. Да организират посещения и разменят научни работници и ветеринарни лекари, заети в практическа дейност, с оглед същите да придобият знания и специализират в областта на ветеринарната и санитарна служба.

Член 2

1. Подписалите се държави установяват граничен ветеринарно-санитарен надзор върху вноса, износа и транзита на животни, продукти от животински произход, фураж и предмети, чрез които биха могли да се пренасят инфекции и зоонози, на определени ветеринарно-инспекционни пунктове (железопътни гари, пристанища, аерогари).

2. Граничният ветеринарно-санитарен надзор се извършва само от държавни ветеринарни служители.

3. Граничните ветеринарно-санитарни пунктове са:

За НР България:

А) Железопътен транспорт:

1. Кулата

Б) Воден транспорт:

1. Пристанище Варна

2. Пристанище Бургас

В) Въздушен транспорт:

1. Аерогара София

За Република Кипър:

А) Воден транспорт:

1. Пристанище Фамагуста

2. Пристанище Ларнака

3. Пристанище Лимасол

Б) Въздушен транспорт:

1. Аерогара Никозия

4. В случай на нужда могат да се учредят и нови гранични ветеринарно-инспекционни пунктове по предварително споразумение между подписалите се страни.

Член 3

1. Взаимен износ и внос на животни и продукти от животински произход става само с предварително разрешение от централните ветеринарни служби на подписалите се страни.

2. Транзитът на животни и продукти от животински произход се осъществява само след предварително уведомление и съгласие на централните ветеринарни служби на транзитните страни.

Член 4

1. Животните, включени в тази конвенция, са:

а) еднокопитни (коне, магарета, катъри и мулета) и двукопитни (говеда, биволи, овце, кози, прасета и други) домашни и диви животни;

б) кучета и котки;

в) домашни птици (кокошки, пуйки, гъски, патици и други домашни птици).

2. За целите на настоящата конвенция определението "продукт от животински произход" означава:

а) сурови животински материали и всички необработени части от животинския труп, независимо от тяхното предназначение;

б) продукти от животински произход - части от животинския труп, пресни или обработени, предназначени за човешка консумация, както и яйца, мляко и млечни продукти и мед;

в) вторични животински продукти - части от животинския труп, които не са за консумация.

3. Живи животни и продукти от животински произход, неупоменати в настоящата конвенция, се третират съгласно съществуващите правилници на подписалите се страни.

4. Разпоредбите на тази конвенция са приложими също и за зайци (диви и питомни); пчели, рибен улов, животни с ценни кожи, екзотични животни и птици.

Член 5

1. При внос, износ и транзит на животни и продукти от животински произход, всяка пратка трябва да се придружава от следните документи:

(1) За животни:

(а) Ветиринарно свидетелство за произход и здравно състояние, издадено от държавен ветеринарен лекар или от надлежно упълномощен от държавата ветеринарен лекар.

(2) За хранителни продукти, сурови животински материали и вторични животински продукти:

(a) Ветеринарно свидетелство за произход и здравно състояние, издадено от държавен ветеринарен лекар или от надлежно упълномощен от държавата ветеринарен лекар.

2. Ветеринарните свидетелства се издават в установената форма от централните ветеринарни служби на двете подписали се страни на националния и английски език.

Член 6

1. Ветеринарното свидетелство за произход и здравно състояние на животните удостоверява името на собственика, мястото, областта, окръга или района, от където те идват, породата, броя, описание и особености на животните.

В свидетелството трябва да се отбележи, че:

а) преди изпращането животните са държани 21 последователни дни в мястото на произхода им или в карантинно депо, под пряк ветеринарен контрол;

б) в мястото на произхода и на територията на тази област, район или участък и в областите, през които са били придвижени до мястото на натоварването, не са установени никакви болести, за които следва да се съобщава на властта;

в) животните са прегледани преди натоварването и е установено, че са клинично здрави.

2. Ветеринарното свидетелство за произход и здравно състояние на животните важи 10 дни от датата на издаването. Ако този срок изтече преди животното или животните да са изпратени от граничния пункт на страната-износителка, същият може да се продължи с още 10 дни от държавен ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, надлежно упълномощен от държавата, само ако при втория преглед животното не е показало признаци на заразна болест. В такъв случай резултатът от прегледа се вписва в свидетелството.

3. Отделни ветеринарни свидетелства се издават за едри животни, предназначени за разплод.

4. За дребни животни и птици, както и за животни за клане се разрешават общи ветеринарни свидетелства, когато животните са от един и същ вид, идват от една област и от едно и също място, пренасят се с едно и също превозно средство и имат едно и също предназначение.

Член 7

1. Ветеринарното свидетелство за произход и здравно състояние трябва ясно да посочва, че не съществуват следните болести:

а) чума по говедата, заразна плевропневмония и чума по конете в цялата страна през последните 12 месеца;

б) шап по двукопитните животни на мястото на произхода и в радиус от 30 километра около него през последните 6 месеца;

в) туберкулоза, бруцелоза, левкоза, прихомониаза и виброза по говедата на мястото на произхода и в радиус от 15 километра около него през последните 12 месеца;

г) дурин, сап, инфекциозна анемия, инфекциозен енцефаломиелит и катарална треска по еднокопитните на мястото на произхода и в радиус от 30 километра около него през последните 12 месеца;

д) заразна плевропневмония по козите в цялата страна през последните 6 месеца;

е) африканска чума по свинете в цялата страна през последните 12 месеца;

ж) класическа чума по свинете, атрофичен ринит и ензоотичен енцефаломиелит по свинете, краста по еднокопитните и едрия добитък, овце и кози, шарка по овцете и козите на мястото на произхода и в радиус от 30 километра около него през последните 3 месеца;

з) птича чума, псевдоптича чума, холера по птиците и пулуроза на мястото на произхода и в радиус от 30 километра около него през последните 3 месеца;

и) хронични болести на горните дихателни пътища по птиците, левкемия, инфекциозен бронхит, орнитоза, инфекциозен ларинготрахит по птиците на мястото на произхода през последните 12 месеца;

й) за кучета и котки - че в мястото на произхода не е имало бяс през последните 6 месеца;

к) за дивеч и животни с ценни кожи - че районът или областта на произхода не са били заразени с бактерийни или овариални болести, характерни за даден вид животни, през последните 12 месеца;

л) за екзотични животни - че са били в карантинно депо или зоопарк, където не е съществувала специфична за дадения вид животно заразна болест през последните 2 месеца от престоя им;

м) за пчели - износът и вносът подлежат на законите и правилниците на всяка подписала се държава и при условие, че се извършват след взаимно писмено съгласие на компетентните власти на двете подписали се страни;

н) за риби и хайвер, предназначени за развъждане във вътрешните води - че те идват от рибарници и басейни, незасегнати от инфекциозни и паразитни болести.

2. Ветеринарните свидетелства за произход и здравно състояние трябва да съдържат още и следните данни:

А. Че животните са били подложени на следните изследвания или прегледи:

а) за еднокопитните - че не повече от 15 дни преди изпращането за износ им е направена офталмо малеинизация и серологично изследване с отрицателен резултат;

б) за жребци и кобили - че са изследвани три пъти клинично и серологично за дурин с отрицателен резултат на интервали от 21 дни, като последното изследване е извършено не повече от 3 седмици преди изпращането.

За жребци - че не са имали катарална инфлуенца и че мястото и областта на произхода са били свободни от тази болест през последните две години.

За кобили - че произхождат от и са били държани в район, където не е съществувала катарална инфлуенца през последните 12 месеца;

в) за едър рогат добитък за разплод - че в последните 8-20 дни преди изпращането им за износ са били подложени на кожна туберкулинизация с отрицателен резултат;

г) за едър рогат добитък, овце, кози и прасета за разплод - че 14 дни преди изпращането им за износ са били изследвани серологично за бруцелоза в държавна лаборатория с отрицателен резултат и че идват от или са били държани в стопанства, обявени за свободни от бруцелоза чрез изследване на стадото два пъти в интервал от 20 дни;

д) дребни животни (овце, кози, овни и пръчове) за разплод - че 15 дни преди изпращането им за износ са били изследвани серологично за инфекциозен епидидимит и вирусен аборт с отрицателен резултат;

е) за овце и говеда за разплод - че са изследвани със серумно-вирусен неутрализиращ тест за "син език" в период от 14 дни преди напускане на мястото на произхода при отрицателен резултат;

ж) за едър рогат добитък, овце и кози за разплод - животните да са доставени от места, за където не е известно да е съществувала паратуберкулоза и животните да са подлагани на изследване с паратуберкулозен тест и комплемент за фиксиране с отрицателен резултат в период от 21 ден преди напускането мястото на произхода;

з) за едър добитък и свине за разплод - че през последните 12 месеца нито клинично, нито чрез серологични проби не е била констатирана лептоспироза в стадото, от което произхождат, и че говедата и свинете за износ са били подложени на аглутинационни проби в период от 14 дни преди напускане на мястото на произхода;

и) за едър добитък, овце, кози, свине и коне - че през време на техния престой на карантина не са показали никакви признаци на протозойни заболявания и през последните 14 дни преди изпращането са били изследвани хематалогично с отрицателен резултат;

к) за едър рогат добитък - че са незасегнати от хопидермоза и през периода на наблюдение редовно са провеждани предпазни мероприятия срещу тази болест.

Б. Че животните за износ са били ваксинирани:

а) едър добитък, овце, кози за разплод - срещу болестта шап поне 15 дни преди изпращането и не повече от 4 месеца преди същото, с ваксина, одобрена от централната ветеринарна служба на страната-вносителка;

б) еднокопитни и едър рогат добитък, овце и кози за угояване и разплод - поне 30 дни преди изпращането, срещу антракт;

в) прасета на възраст над 2 месеца - поне 20 дни преди изпращането, против класическа чума с кристал-виолетова ваксина;

г) кучета и котки - не по-малко от 30 дни и не повече от 6 месеца преди изпращането, против бяс.

Член 8

Временният внос на коне за надбягвания, предназначени за участие в състезания, се разрешава при условие, че се придружават от удостоверение, издадено от държавен ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, надлежно упълномощен от държавата.

В удостоверението трябва да се посочи, в допълнение името на собственика, и точното описание на животното (животните), местопроизхода и предназначението им и, че на местопроизхода им няма заразни болести и че животните са здрави.

Временният внос се осъществява само след издаването на писмено разрешение от официалните ветеринарни служби на страната-вносителка.

Член 9

Ветеринарното свидетелство за хранителни продукти от животински произход, издадено от държавен ветеринарен лекар или от надлежно упълномощен от държавата такъв, трябва да удостоверява, че:

а) животните са заклани в обществена кланица или експортна кланица, които са под постоянен ветеринарно-хигиенен контрол и, че кланицата се намира на територията на район, официално признат за свободен от шап;

б) преглед преди клането и аутопсия на животните са направени от държавен ветеринарен лекар или надлежно упълномощен от държавата такъв, и че не са констатирани зоонози или заразни болести, които биха могли да се пренесат чрез износ на продукти от животински произход и, че месото на тези животни е годно за свободна консумация. Направено е изследване за трихинела на свинското месо и такава не е констатирана. Освен това, удостоверението за месни продукти и консервирано месо трябва да удостоверява, че същите са получени в месокомбината, който е под постоянен ветеринарно-санитарен контрол, и че продуктите не съдържат вредни вещества и са съхранявани или стерилизирани по разрешен от законите на страната-вносителка начин. Всяка пратка месо, получена от един вид животни и собственост на едно предприятие, която се изпраща на един и същ получател, се съпровожда само от едно ветеринарно свидетелство. Прясното, замразеното и охладеното месо трябва да носи печат от ветеринарно-санитарния преглед, който да удостоверява кланицата, от която месото произлиза.

Ветеринарното свидетелство за всички други продукти от животински произход трябва да удостоверява, че същите са добити от здрави животни и могат да бъдат изнесени без опасност от разпространение на заразни болести и зоонози.

Член 10

За да се улесни граничният ветеринарен надзор, прясното, охладеното и замразеното месо и другите хранителни продукти от животински произход се изнасят по следния начин:

а) 1. Говеждо месо - нарязано на половини или четвъртини, без глави; а телешкото или телета (до 75 кг) - целият труп.

2. Обезкостено говеждо месо - обвито в полиетилен и поставено в картонени или дървени кутии с тегло 40 кг.

б) свинско месо - цели трупове или на половини с главите, краката, кожите и тлъстините;

в) овче и козе месо - целите трупове.

Преди износа, мозъкът и очите се изваждат от главите или труповете, както е уточнено в букви "а", "б" и "в";

г) убит дивеч (елени, сърни, диви свини и др.) - целите трупове с кожата. Месото на дивите свини следва да се подложи на трихиноскопия и подпечата.

Член 11

Не се правят никакви ограничения от ветеринарно-санитарно естество за мляко и млечни продукти, както и за яйца, при условие, че същите произхождат от предприятия или ферми, контролирани от държавните ветеринарни власти.

Пратките яйца за инкубация трябва да са снабдени със свидетелство за произход и здравно състояние, което да удостоверява, че стопанствата, от които произхождат, не са заразени от птичи болести и от болести на горните дихателни пътища, чума по птиците, холера, пулуроза, туберкулоза, левкемия, орнитоза-пситакоза и инфекциозен бронхит.

Член 12

Прясната риба, замразена или охладена, солената или опушената риба трябва да бъде цяла при вноса; големите риби се изпращат почистени от главите и вътрешностите или приготвени на филета. Видът на рибата, тежината и името на предприятието трябва да са обозначени точно върху опаковката на тези филета. При консервираната и други рибни продукти, както и за консервиране на рибни храни, държавната ветеринарно-контролна служба трябва да удостовери, че методите на съхранение и стерилизация, използувани при приготовлението и обработката им, не са в разрез със законните разпоредби на страната-вносителка.

Член 13

Не се изисква ветеринарен преглед при транзита на:

а) прана вълна в защитни торби;

б) обработени или щавени кожи;

в) четина, кожни отпадъци и други, изварени или ефикасно дезинфекцирани;

г) консервирано месо и риба;

д) топена свинска мас и лой;

е) карантия, шкембета, сушени мехури, които са опаковани и непромокаеми сандъци или бурета;

ж) рога, копита и кости - изварени, обезмаслени, напълно изсушени, като меките части са премахнати;

з) пера - измити фабрично и обработени на пара.

Гореспоменатите продукти следва да се придружават от ветеринарно свидетелство.

Член 14

На мястото на заминаването транспортът се преглежда от държавен ветеринарен лекар съгласно инструкциите, валидни за страната-вносителка и за страните, през които минава транзит.

Железопътният транспорт на животни се извършва от товарните гари, директно свързани с граничните инспекционни пунктове, без разтоварване, прехвърляне и допълнително товарене на животни през време на транспорта.

В случай, че се наложи прехвърляне по спешност, всички животни или животински продукти задължително отново се преглеждат от държавен ветеринарен лекар или ветеринарен лекар, надлежно упълномощен от държавата. Резултатът от направения преглед на мястото на прехвърлянето се вписва в свидетелството.

Ако някое животно умре по време на транспорта, трупът се отстранява и диагностично изследва от държавен ветеринарен лекар или надлежно упълномощен от държавата ветеринарен лекар. Резултатът от изследването и предполагаемата причина за смъртта, както и особените белези на мъртвото животно се вписват в свидетелството.

Член 15

При транспорт, несъгласуван с посочените по-горе разпоредби, както и когато животни бъдат намерени за болни от граничната инспекция или за съмнителни от някоя заразна болест от ветеринарния лекар или от надлежно упълномощен от държавата ветеринарен лекар, мерките, които следва допълнително да се вземат, трябва да отговарят на законните постановления за контрол върху заразните болести, валидни за съответната страна.

Ако при внос или транзит се установи чума или заразна плевропневмония по говедата или шап по двукопитните животни, всички животни в транспорта незабавно се заколват.

Централната ветеринарна служба на страната-вносителка или на страната на транзита следва незабавно да уведоми телеграфически или по телефона централната ветеринарна служба на другата подписала се държава за заразните болести, посочени по-горе, установени по животните, които се транспортират.

С месото и месните продукти на спешно закланите животни се постъпва според законните разпоредби на подписалата се страна, където е станало изколването на животните.

В тези случаи ветеринарният лекар на страната-вносителка или на страната, където е станал транзитът, който е прегледал животните, трябва да състави протокол. Препис от този протокол веднага де изпраща на централната ветеринарна служба на другата подписала се държава.

Член 16

В случай на чума при едрия рогат добитък или на заразна плевропневмония по говедата на територията на една от подписалите се страни, другата страна има правото да забрани вноса или транзита на говеда и продукти или вторични суровини от говежди произход от цялата територия на страната, където има заразни болести, а за всички други видове животни и животински продукти - само от заразените райони в радиус от 100 километра от центъра на инфекционното огнище.

Ако се установи шап по двукопитните животни на територията на една от подписалите се страни, същата е длъжна незабавно да информира другата страна и да приложи разпоредбите на член 7 от настоящата конвенция.

Член 17

В случай, че някоя заразна болест, за която трябва да се съобщи на властите, упомената в член 7 на тази конвенция, се пренесе чрез вноса или транзита на животни на територията на една от подписалите се страни, съответната страна има правото да ограничи или забрани вноса или транзита на животни, възприемчиви на тази зараза, от заразената или застрашената територия, докато опасността премине.

Ограничението или забраната за внос или транзит може при същите условия да бъде разширено, за да включи и продукти, суровини и вторични суровини от животински произход, както и всички продукти или предмети, които могат да бъдат носители на заразата, произхождащи от заразената или застрашената територия.

Не се забраняват вносът и транзитът, когато има отделни случаи на антракс, злокачествен оток, пастьорелоза, червенка, контагиозен вагинит по кравите и туберкулоза по животни, предназначени за клане.

Член 18

Транспортните средства за животни трябва да се почистват и дезинфекцират както преди товаренето, така и след употреба. Почистването и дезинфекцията на транспортните средства, извършени съгласно съществуващите инструкции на територията на една от подписалите се страни, се признават за валидни и от другата страна.

Подписалите се страни се държат взаимно в течение за дезинфекционните методи, които се прилагат.

Член 19

Подписалите се страни са задължени да издават на 1-о и 15-о число всеки месец бюлетин за състоянието и случаите на заразни болести, който бюлетин се разменя директно между централните ветеринарни служби.

В случай на чума по говедата, плевропневмония по добитъка, шап по двукопитните или шарка по овцете на територията на една от подписалите се страни, централната ветеринарна служба на тази страна се задължава незабавно да съобщи телеграфически на централната ветеринарна служба на другата страна за появата на болестта, името на местонахождението, броя на заразените огнища, броя на болните животни и предприетите мерки за ликвидиране на заразата. В случай на шап съобщават се данни и върху вирусния тип и естеството на болестта. Докато инфекцията се ликвидира, страната, на чиято територия е възникнала болестта, е длъжна да уведомява телеграфически другата страна всеки 15 дни за развитието на болестта и евентуалните случаи на нови видове и щамове на вируса.

Член 20

Решенията на тази конвенция важат също и за други познати или непознати досега болести.

В такива случаи централните ветеринарни служби на двете страни се съгласуват по необходимите мерки и споразумения.

Член 21

1. Представители на централните ветеринарни служби на двете подписали се страни следва да се срещат периодично, след като тази конвенция влезе в сила, за да изготвят и координират мерките, произтичащи от поетите задължения по конвенцията.

2. Представителите на двете централни ветеринарни служби могат да се срещат след предварително споразумение в една от подписалите се страни посменно, за да изготвят и координират практически проекти, които са необходими след преценяване на епизоотичната обстановка, в резултат на появяването на нови болести или във връзка с важни проблеми на ветеринарната медицина.

3. Проектите, разгледани на тези срещи, и взетите решения подлежат на одобрение от съответните правителства на подписалите се страни.

Член 22

В случай на разлика в тълкуването и прилагането на настоящата конвенция, подписалите се страни се задължават да поверят уреждането на възникналите въпроси на смесена комисия.

Ако комисията не може да уреди спорните въпроси в срок от 15 дни, двете подписали се страни са задължени да уредят спора по дипломатически път.

Член 23

Настоящата конвенция се сключва за срок от 5 години.

Тя автоматически се продължава за още 5 години при условие, че една от подписалите се страни не я отхвърли една година преди нейното изтичане.

Конвенцията подлежи на одобрение съгласно законодателствата на двете подписали се страни и влиза в сила в деня на обявяване на нейното одобрение по дипломатически път от съответните правителства.

Съставена в Никозия на 23 май 1966 година в два оригинала на английски език.