Държавен вестник, брой 33 от 25.IV

Отменено основание. Виж § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие - ДВ, бр. 77 от 9 август 2002 г.

Чл. 1. Стопанисването, ползуването и защитата на природата и природните богатства се извършва при спазване разпоредбите на съответните специални закони, Закона за защита на природата и на този правилник.

Чл. 2. (1) Строителството на обекти в природната среда се извършва в съгласие с териториалноустройствени планове - районни, градоустройствени, идейнозастроителни, регулационни, озеленителни и др., като се спазва изискването да не се допускат разрушения, унищожаване, замърсяване и загрозяване на природата.

(2) Когато няма такива планове, строителни площадки за обекти в природната среда се определят със съгласие на Държавния комитет за планиране, Комитета по архитектура и благоустройство, Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на горите и горската промишленост, Комитета за опазване на природната среда, Министерството на народното здраве и окръжните народни съвети. Ако се засягат работни земи или пасища, прилагат се разпоредбите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.

(3) Забранява се възлагането и проектирането на обекти, строителните площадки за които не са определени по изложения по-горе ред.

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.).

Чл. 4. (1) Проекти, в които няма разработени мероприятия за опазване и възстановяване на природната среда в процеса на строителството и при експлоатация, не се утвърждават.

(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Проектите в частта им за възстановяване на нарушените терени се съгласуват с Комитета за опазване на природната среда и с Министерството на земеделието и хранителната промишленост, когато се касае до земеделски терени, или с Министерството на горите и горската промишленост, когато се касае до горски терени.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Проучвателни и експлоатационни дейности, с които се нарушава природната среда - мини, насипища, кариери, разместване на землени маси, просеки и др., се извършват само след вземане писмено съгласие на Комитета по архитектура и благоустройство, Комитета за опазване на природната среда и окръжните народни съвети, а когато обектите се намират в поземления или горския фонд - съответно и със съгласието на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на горите и горската промишленост. Когато се засягат работни земи или пасища, прилагат се разпоредбите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.

(2) За съгласуване се представя проект и ситуационни схеми относно вида, характера и обсега на проучвателните и експлоатационните дейности.

(3) Проектът предвижда мероприятия и средства за възстановяване на природната среда или за премахване на неблагоприятните последици от проучванията и експлоатацията. Средствата за тези мероприятия се предвиждат в сметната документация за проучване, проектиране или за капитални вложения и не могат да се съкращават или предназначават за други цели.

(4) Когато експлоатацията или проучванията се извършват от учреждение на бюджетна издръжка, средствата за съответните мероприятия се осигуряват по плана за капиталните вложения или по бюджета.

(5) Възстановителните работи се извършват по такъв начин, че да се осигури безпрепятствено продължаване на проучвателните и експлоатационните дейности.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Когато природната среда край населени и курортни места, пътни и жп. магистрали, обекти на международния туризъм и защитени природни обекти е нарушена, загрозена или е влошена вследствие проучвателни, строителни или експлоатационни дейности, извършени преди влизането в сила на този правилник, Комитетът за опазване на природната среда съгласувано с Министерството на горите и горската промишленост (за горския фонд), Министерството на земеделието и хранителната промишленост (за поземления фонд), съответния окръжен народен съвет и заинтересуваните ведомства определя мероприятията и сроковете, в които съответните инвеститори трябва да възстановят или подобрят природната среда.

(2) В случаите, когато не може да се установи коя организация е била длъжна да възстанови нарушената природна среда, възстановяването или подобряването се извършва от организацията, която стопанисва дадената площ.

Чл. 7. Ако в проектосметните документации на обектите няма предвидени мероприятия и средства за премахване на неблагоприятните последици от проучването и експлоатацията, проектите не се утвърждават, банката не открива финансирането, а органите на народните съвети не издават строителни разрешения.

Чл. 8. Всички държавни и кооперативни предприятия, организации и частни земеделски стопани при обработване на наклонени терени са задължени да спазват изискванията на противоерозионната агротехника, установена от органите на Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 9. (1) Държавните и кооперативните селскостопански предприятия и организации се задължават да изграждат и поддържат необходимите технико-укрепителни съоръжения в поземления фонд за борба с ерозията.

(2) Министерството на горите и горската промишленост задължително планира, организира и извършва строителството на необходимите укрепителни съоръжения и мероприятия за борба с ерозията върху земите на държавния горски фонд.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) За да се предпазят от увреждане и замърсяване ландшафтът, въздухът, водите и почвата при извършване на сондажни проучвания и други случаи, съответните стопански и други организации и учреждения са длъжни да вземат мерки за обезвреждане на вредните вещества, химикали, отпадъчни води и др., като ги третират по подходящ начин.

Чл. 11. (1) Естествените водоизточници - извори, езера, потоци и реки, като природна красота и източници на ценна суровина за народното стопанство се съхраняват и опазват в естествен вид и се създават условия за използуването им като места за отдих и развлечение на трудещите се.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Пресушаването на езера, блата и други водоеми се извършва само след съгласуване с Комитета за опазване на природната среда, Министерството на горите и горската промишленост, Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на народното здраве, Комитета по архитектура и благоустройство, съответния окръжен народен съвет и Българската академия на науките.

Чл. 12. Край реките, изкуствените водни течения, напоителните, отводнителните и плавателните канали, водните деривации при ВЕЦ, пътищата и жп. линии се създават насаждения, изравнителни канали, водопои и др. за нуждите на народното стопанство, за стопанския прогрес и за отдих и развлечение на трудещите се.

Чл. 13. (1) За да се предпазват териториалните води на страната от замърсяване, почистването и промиването на корабите и танкерите да става на специални места и по такъв начин, че да се събират и по възможност оползотворяват петролните остатъци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Органите на Комитета за опазване на природната среда контролират дейността на министерствата и другите ведомства по опазването на морските и дунавските води от замърсяване.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Комитетът за опазване на природната среда и неговите органи контролират съответните министерства и другите ведомства по изпълнението на разпоредбите на чл. 7 от Закона за защита на природата.

(2) Представител на съответната районна инспекция за опазване на природната среда участвува в лесоустройствените съвещания и в техническия съвет при приемането на лесоустройствените проекти.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Подлежат на опазване и специална закрила зелените зони и горските насаждения край населените места, парковете, обектите за отдих и туризъм, курортите, вододайните зони, плажовете, пътищата и железопътните линии и минералните води поради тяхното здравно-защитно и естетическо значение.

(2) В тези горски насаждения и зелени зони се забранява извършване на сечи, които намаляват или унищожават украсните, защитните, здравните или естетическите им функции; пускане добитък на паша; унищожаване на храстовата и тревната растителност; разработване на тези земи или извършване на друго строителство извън предвиденото по устройствените им планове.

Чл. 15. (1) Дивите животни - бозайници, птици, риби, влечуги, земноводни и други - подлежат на опазване и разумно ползуване.

(2) Всички ведомства, предприятия и организации, чиято дейност засяга фауната на страната, са длъжни да спазват установените правила и норми за лов и риболов; да съдействуват за подобряване условията за съществуване и възпроизводство на дивите животни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Органите на Комитета за опазване на природната среда контролират дейността на министерствата, другите ведомства и съответните стопански и обществени организации по спазване разпоредбите на предходните алинеи.

Чл. 16. Защитените природни обекти биват резервати, народни паркове, природни забележителности, местности с характерен пейзаж, исторически места и ценни растителни и животински видове, които имат трайно значение за научноизследователска дейност, за запазване красотата на природата, за отдих на трудещите се и за туризъм.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, които нарушават самобитния характер на природата.

(2) В горските резервати при наличие на масов каламитет (повреди с опасни последствия за растителността), като изключение с разрешение на Министерството на горите и горската промишленост, със съгласието на Комитета за опазване на природната среда и Българската академия на науките, могат да се извършват санитарни сечи.

(3) Влизането в резерватите става с разрешение от министерствата и ведомствата, стопанисващи резерватите със съгласието на Комитета за опазване на природната среда, а движението в тях - само по определени пътища и пътеки.

(4) В резерватите могат да се извършват системни научни изследвания на растителните и животинските общности в естествена обстановка или да се изучава естественото развитие на почвите и теренните форми.

(5) Залагането на опити, пробни площи и др. във връзка с научните изследвания в резерватите става с разрешение на министерствата и ведомствата, стопанисващи резерватите, със съгласието на Комитета за опазване на природната среда и Българската академия на науките.

Чл. 18. За стопанисването и ползуването на природните богатства в границите на народните паркове, които обхващат големи територии и се отличават с разнообразие на природата, се издават специални наредби. Строителството на сгради, пътища и др. в тях се урежда с паркоустройствения проект.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) За природни забележителности се обявяват природни обекти от геоложки, палеонтоложки, ботанически или друг характер, които, независимо от средата, в която се намират, имат научна, културна, историческа или естетическа стойност, като:

пещери, понори, каменни гъби, скални мостове, красиви скали, ждрела, каменни реки (морени), навеси и други карстови образувания, пясъчни дюни, земни пирамиди и др.;

извори, езера, блата, водопади, устия на реки, меандри, калища и др.;

вековни кории, групи или единични стари дървета, храсти или тревисти растения, находки от растения или животни.

(2) Заедно с обектите, обявени за природна забележителност, се поставя под специален режим за защита и околната площ, необходима за опазването им.

(3) Извършването на дейности, които водят до изменение на вида, своеобразието, естетическата, научната и културната стойност и характера на природните забележителности, става с разрешение от Комитета за опазване на природната среда, съгласувано с Българската академия на науките.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Защитените местности за кътове от природата с характерен пейзаж - планински склонове и дефилета, изгледи край пътните магистрали и жп. линии, които се отличават с особена красота, служат за отдих на населението и са от особено значение за развитието на туризма или представляват находища на рядко срещащи се растения и животни. Ползуването на земята, водите и другите природни богатства в защитените местности се поставя под режим с оглед да се запази естественият облик на района.

(2) Строителството в защитените местности се извършва съобразно предвижданията в изготвения план за района, като се съобразява с природния пейзаж и характера на района.

Чл. 21. (1) При устройството на историческите места се полагат грижи за запазване на растителността и обстановката на района, при които са се развили историческите събития.

(2) Изучаването на историческите места, разработването на проекти за паметници, паметни плочи и др. и тяхното строителство се извършват под ръководството и контрола на Института за опазване паметниците на културата.

Чл. 22. (1) Под режим за защита се поставят и отделни ценни и редки видове диви животни и растения, които са застрашени от изчезване или унищожаване или е необходимо да бъдат запазени по научни или стопански съображения.

(2) Не се разрешава преследването, улавянето и убиването на защитени диви животни без оглед на тяхното състояние или форма на развитие.

(3) Не се разрешава самоволно преместване, увреждане, унищожаване и продаване на защитени растения или части от тях.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Комитетът за опазване на природната среда със съгласие на съответните министерства, други ведомства и Българската академия на науките може да разрешава за научни и други нужди събирането, улавянето и убиването на поставени под защита растителни и животински видове.

(5) Внасянето в свободната природа на чужди за страната диви растения и животни се допуска с разрешение на Българската академия на науките.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Издирването и предлагането на обекти, които трябва да се поставят под закрилата на закона, се извършва от органите на Комитета за опазване на природната среда, министерствата и другите ведомства, окръжните народни съвети, научни и обществени организации и отделни граждани. Предложенията се изпращат в Комитета за опазване на природната среда.

(2) Изготвянето на необходимите документи за обявяване на предложените обекти за защитени се извършва от организациите, които стопанисват обекта.

(3) Когато предложеният обект се намира в имот, собственост на граждани, документацията се изготвя от съответната районна инспекция за опазване на природната среда.

Чл. 24. Обявяването на предложените обекти за защитени се предхожда от предварителна проверка и проучване на място от органите по защита на природата, от предложителя, от органа, който в момента стопанисва обекта, и от представителя на съответния общински съвет.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Обявяването на природните обекти за защитени става със заповед от председателя на Комитета за опазване на природната среда след съгласуване с Българската академия на науките, окръжния народен съвет и заинтересуваните министерства, ведомства и организации. Заповедта се обнародва в Държавен вестник.

(2) В заповедта за обявяване на защитените природни обекти се определят забранените действия, характерни за всеки обект.

(3) Границите на защитените природни обекти се определят подробно в заповедта за обявяването им и се отбелязват на терена с ясни и трайни видими знаци.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) През време на издирването и проучването на природните обекти, собственост на отделни граждани или стопанисвани от учреждения, предприятия или организации, до обявяването им за защитени, Комитетът за опазване на природната среда може временно да ограничи ползуването им за срок до 6 месеца, като уведоми за това притежателите им.

(2) Всяко самоволно действие в тези обекти, като сеч, паша, разработване, разрушение, бране и др., се смята за повреждане на защитени природни обекти и виновните лица се наказват по реда на Закона за защита на природата и на този правилник.

Чл. 27. (Изм.- ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Всеки притежател на защитен природен обект е длъжен старателно да го пази и поддържа, като при нужда уведомява Комитета за опазване на природната среда за настъпилите промени в него.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Провеждането на мероприятия като строителство и разкопки, насипването, изменянето на водните течения и състава на водата, внасянето на нови растения и животни и др. в защитените природни обекти (без резерватите), които пряко или косвено могат да предизвикат промяна в тях или застрашават съществуването им, става само с писмено разрешение от министерствата и другите ведомства, стопанисващи защитените природни обекти, със съгласие на Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) За всяко отчуждаване или преотстъпване на защитен природен обект притежателят му уведомява Комитета за опазване на природната среда, в който е регистриран обектът.

(2) Новият притежател на защитения природен обект поема правата и задълженията, определени със закона и заповедта, с която обектът е поставен под защита.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Категоризацията на защитените природни обекти се извършва от Комитета за опазване на природната среда със съгласие на съответните министерства, други ведомства и с Българската академия на науките.

(2) Защитените природни обекти се регистрират в специални регистри: централен - обхваща всички защитени природни обекти на страната, и окръжни - обхващат всички защитени природни обекти на територията на окръга.

Чл. 31. Стопанисването, възстановяването и опазването на защитените природни обекти се извършва под общото ръководство и контрол на Министерството на горите и горската промишленост.

Чл. 32. Стопанисването на важни за науката и народното стопанство защитени природни обекти се извършва въз основа на специални устройствени проекти. Останалите защитени природни обекти се стопанисват по годишни предвиждания.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Защитените природни обекти, предмет на вътрешния и международния туризъм, се устройват от учрежденията, предприятията или организациите, които ги стопанисват, съгласувано с Комитета по архитектура и благоустройство, Комитета за опазване на природната среда, Българската академия на науките, Държавния комитет по туризма и Българския туристически съюз.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Редът на посещенията на защитените природни обекти се определя от Комитета за опазване на природната среда, съгласувано с Българската академия на науките и министерствата и другите ведомства, стопанисващи обектите, като се поощрява посещението на обектите, предмет на местния и международния туризъм.

Чл. 35. В районите на защитените природни обекти (без резерватите) с разрешение на органите по чл. 27 от Закона за защита на природата се допуска:

а) строеж на административно-битови сгради, заслони и хранилки за дивеч и туристически хижи;

б) извършване на изкуствени залесявания, попълване и възобновяване на горската растителност по предварително утвърдения план, като се държи сметка за запазване по възможност характерната за страната растителност;

в) намаляване на вредния дивеч, в случай че се развие в размери, които представляват опасност за околната природна среда или народното стопанство и провеждане на борба против гъбните болести и насекомни вредители;

г) строителство на ресторанти, хотели и други обслужващи помещения за нуждите на вътрешния и международния туризъм;

д) други дейности, които не нарушават основното предназначение на съответния защитен природен обект.

Чл. 36. Националният съвет по защита на природата има следните по-важни задачи:

а) разглежда и решава основните въпроси по защита на природата и дава мнение по технико-икономическите доклади за комплексно използуване на природните ресурси, преди да се внесат в Министерския съвет;

б) контролира как се изпълняват Законът за защита на природата и други правителствени разпоредби по опазване и целесъобразно използуване на природните ресурси, като при нужда информира Министерския съвет;

в) координира дейността на отделните министерства, ведомства и окръжни народни съвети по защита на природата и опазване на почвата, водата и въздуха от замърсяване и разхищение, опазване от повреждане и унищожаване на защитени природни обекти - резервати, народни паркове, защитени животни и птици, исторически места и др. от загрозяване и повреждане на типичния природен пейзаж и др.;

г) решава възникнали спорове между отделните министерства, ведомства и окръжни народни съвети, на които е възложено непосредствено изпълнение и приложение на Закона за защита на природата;

д) организира проучването, обсъждането и разрешаването на проблемите по защита на природата и целесъобразно използуване на природните ресурси.

Чл. 37. Комитетът за опазване на природната среда осъществява държавния надзор по защита на природата, като съгласува с другите министерства и ведомства въпросите, които са от тяхна компетентност.

Чл. 38. Окръжните комисии по защита на природата имат следните задачи:

ръководят, координират и осъществяват общото ръководство по защита на природата в окръга;

правят предложения за обявяване на защитени природни обекти и организират месеца за защита на природата в окръга;

организират пропаганда по защита на природата върху територията на окръга;

чрез изпълнителните комитети на окръжните народни съвети изискват от всички предприятия, организации и служби да вземат мерки за опазване чистотата на водата, въздуха, почвата и за разумното ползуване на природните богатства и опазване красотата на местния пейзаж.

Чл. 39. (1) Разработването на научните основи по защита на природата и провеждането на научноизследователската работа в защитените природни обекти се извършва под ръководството на Българската академия на науките.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Комитетът за опазване на природната среда съвместно със съответните министерства и други ведомства, стопанисващи защитените природни обекти, и Българската академия на науките определя в кои защитени природни обекти може да се откриват научни станции и бази за научноизследователска работа.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Общонародният комитет за защита на природата към Националния съвет на Отечествения фронт и другите обществени организации оказват обществено съдействие на органите по защита на природата, като развиват широка разяснителна работа за оформяне на правилно отношение към природата, осъзнаване необходимостта от правилното използуване, възстановяване и увеличаване на природните богатства и запазване разнообразието на българската природа.

(2) Общонародният комитет за защита на природата към Националния съвет на Отечествения фронт, Българският туристически съюз и другите обществени организации подпомагат държавните органи по опазване на природата, по издирване, обявяване, опознаване и изучаване на защитените природни обекти, по изграждане и ръководство на доброволните отряди от природозащитници, по маркировка на туристически маршрути и други дейности по защита на природата.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) (1) Към комитета за защита на природната среда със съдействието на съответните комитети на Отечествения фронт, на Българския туристически съюз и другите обществени организации се изграждат доброволни отряди от природозащитници. Членовете им се набират на обществени начала от организациите на ДКМС, ОФ, БТС и БЛРС.

(2) Към училищата под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз и Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се изграждат на доброволни начала зелени патрули. В тях се привличат най-активните и най-добрите ученици, които имат склонност и влечение към природните красоти, горите и полезния дивеч и са готови да съдействуват за тяхното опазване.

Чл. 42. Доброволните отряди от природозащитници и зелените патрули при училищата оказват съдействие на органите по защита на природата за опазване на родната природа, за издирване на нови защитени обекти, за изучаване и опазване на природата и родния край.

Чл. 43. В училищата и извън тях се извършва широка възпитателна работа, за да се развие у населението чувство на любов към родната природа.

Чл. 44. (1) За всички вреди на природата, причинени в нарушение на разпоредбите на Закона за защита на природата, виновните лица заплащат обезщетение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 1978 г.) Когато са нанесени отстраними повреди на природата, размерът на обезщетението се определя съобразно необходимите средства за възстановяване на повредените природни обекти. Обезщетението се заплаща на организацията, която стопанисва природния обект.

(3) Когато причинените вреди са неотстраними, размерът на обезщетението се определя по тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

Чл. 45. Този правилник се издава въз основа на чл. 42, ал. 2 от Закона за защита на природата (ДВ, бр. 47 от 1967 г.).