КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (РАТИФИЦИРАНА ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НС С УКАЗ № 632 ОТ 22 АВГУСТ 1968 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 21 ДЕКЕМВРИ 1968 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
(РАТИФИЦИРАНА ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НС С УКАЗ № 632 ОТ 22 АВГУСТ 1968 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 21 ДЕКЕМВРИ 1968 Г.)
Обн. ДВ. бр.38 от 16 Май 1969г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и останалите нейни владения и територии, Глава на Общността,
Ръководени от стремежа да се укрепват по-нататък дружеските връзки между двете страни,
Желаейки да регулират консулските си отношения, да определят правата, привилегиите и имунитетите на консулските си длъжностни лица и да улеснят закрилата на своите граждани и национални интереси,
Решиха да сключат консулска конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България:
Негово Превъзходителство д-р Петър Вутов, извънреден и пълномощен посланик на Народна република България в Лондон,
Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и на останалите нейни владения и територии, Глава на Общността (по-нататък наричана "Нейно Британско Величество"):
За Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия:
Многоуважавания Джордж Алфред Браун, член на Парламента, Министър на външните работи на Нейно Британско Величество,
Които, след като размениха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха за следното:
Глава първа.
Определения
Член 1
За целите на тази Конвенция:
1. Изразът "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство;
2. Изразът "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително и шефа на консулството, на което е възложено да изпълнява консулски функции и е било назначено или за него е било направено уведомление в съответствие с член 3 или член 4 според случая;
3. Изразът "сътрудник на консулството" означава лице, което изпълнява административни, технически или спомагателни длъжности в консулството и, за което е било направено уведомление в съответствие с чл. 6;
4. Изразът "консулски окръг" означава районът, определен за изпълнение на консулски функции съгласно с алинея 2 на чл. 2;
5. Изразът "плавателен съд" означава по отношение на изпращащата страна всеки плавателен съд, зарегистриран в пристанище на тази страна; изразът "плавателен съд" обаче не включва военните плавателни съдове.
Глава втора.
Откриване на консулства и назначаване на консулски длъжностни лица и сътрудници на консулството
Член 2
1. Изпращащата страна може при всеки случай, със съгласието на приемащата страна, да открива и поддържа консулства на нейна територия.
2. Седалището на консулството и границите на консулския окръг се определят по взаимно съгласие между изпращащата и приемащата страна.
Член 3
1. Изпращащата страна трябва предварително да поиска по дипломатически път съгласието на приемащата страна за назначаване шеф на консулството.
2. След получаване на съгласието дипломатическото представителство на изпращащата страна представя на Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг документ за назначение, в който се посочват пълното име, гражданството и рангът на шефа на консулството, седалището на консулството и консулският окръг, в който той ще изпълнява своите длъжности.
3. След прекратяване на патента или друг документ за назначаване шеф на консулството приемащата страна по възможност в най-кратък срок издава безплатно екзекватура или друг документ за разрешение. До издаване на екзекватурата или друг документ приемащата страна издава, ако е нужно, временно разрешение на шефа на консулството.
4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на длъжностите си, след като приемащата страна издаде екзекватура или друго разрешение, включително временно разрешение.
Член 4
За консулското длъжностно лице, което не попада под разпоредбите на член 3, изпращащата страна съобщава предварително по дипломатически път на Министерството на външните работи на приемащата страна пълното име, гражданството, ранга и длъжността му.
Член 5
Само гражданин на изпращащата страна може да бъде назначен за консулско длъжностно лице.
Член 6
Изпращащата страна съобщава предварително по дипломатически път на Министерството на външните работи на приемащата страна пълното име, гражданството и длъжността на сътрудника, назначен в консулството.
Член 7
Гражданин на изпращащата страна, който вече се намира в приемащата страна или пътува за нея, не може да бъде назначен за консулско длъжностно лице или за сътрудник на консулството. Тази забрана обаче не се отнася за гражданин, който е вече член на персонала на консулството или на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна.
Член 8
Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да обяснява причините за своето решение да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че дадено консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството е неприемливо. В такъв случай изпращащата страна отзовава съответното консулско длъжностно лице или сътрудник или прекратява неговата дейност в консулството. Ако изпращащата страна не изпълни това задължение в разумен срок, приемащата страна може, ако лицето е шеф на консулството, да оттегли неговата екзекватура или другото разрешение или, ако е консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството, да откаже да го признава в това му качество.
Член 9
1. Ако шефът на консулството не е в състояние да изпълнява длъжността си или ако тази длъжност е временно вакантна, изпращащата страна може да назначи консулско длъжностно лице от същото консулство или от друго свое консулство в приемащата страна или член на дипломатическия персонал на своето дипломатическо представителство в тази страна да ръководи временно консулството. Пълното име на указаното лице се нотифицира предварително от Министерството на външните работи на приемащата страна.
2. Консулското длъжностно лице, назначено временно да ръководи консулството в съответствие с алинея 1 на този член, се ползува от правата, привилегиите и имунитетите на шефа на консулството, когото замества.
3. Ако член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство бъде назначаван като такъв, той се ползува от същите права на шефа на консулството, когото замества. Без да се нарушават разпоредбите на член 49, той продължава да се ползува от привилегиите и имунитетите, предоставени му съгласно с неговия дипломатически статус.
Член 10
1. Членове на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна могат да бъдат назначени в приемащата страна да изпълняват консулски задължения в допълнение на дипломатическите си задължения. Името на всяко лице, назначено по този начин, се нотифицира на Министерството на външните работи на приемащата страна.
2. Член на дипломатическото представителство, спрямо когото се прилага алинея 1 на този член, се ползува със същите права, както и консулското длъжностно лице съгласно с тази Конвенция. Без да се нарушават разпоредбите на член 49, той продължава да се ползува с привилегиите и имунитетите, дадени му съгласно дипломатическия му статут.
Член 11
Приемащата страна осигурява своята защита на консулското длъжностно лице и взема необходимите мерки, за да може то да се ползува от правата, привилегиите и имунитетите, предоставени му по тази Конвенция и по друг начин. Компетентните органи на приемащата страна му оказват необходимото съдействие при изпълнение на неговите функции.
Член 12
1. Консулското длъжностно лице получава от компетентните органи на приемащата страна съответен документ, в който се указва неговото консулско качество.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член се прилагат също и по отношение на сътрудници на консулството и на членове на семействата на консулските длъжностни лица и сътрудници, живеещи с тях, ако въпросните лица не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в тази страна.
Член 13
Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако последният не е гражданин на приемащата страна, след като изтече срокът на неговото назначение в консулството има право заедно с членовете на семейството си, които живеят с него, да напусне приемащата страна безпрепятствено и да замине за изпращащата страна или в такова направление, каквото дипломатическата мисия на изпращащата страна ще определи. Заминаването трябва да стане в разумен срок.
Член 14
1. Изпращащата страна може, доколкото това е допустимо от законодателството на приемащата страна, да придобива в собственост, да наема или да владее във всякаква форма, установена от това законодателство, земя, сгради или части от сгради за помещения на консулството или за жилища на консулските длъжностни лица и сътрудници на консулството, ако последните не са граждани на приемащата страна, и да се разпорежда с тях. Приемащата страна, ако това е необходимо, оказва съдействие на изпращащата страна за придобиване на земя, сгради или части от сгради за указаните цели.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да спазва правните разпоредби относно благоустройството и строителството в населените места, които се прилагат за района, където се намират земята, сградите или части от сгради.
Глава трета.
Привилегии и имунитети
Член 15
1. Земята, сградите или части от сгради, използувани изключително за целите на консулството, са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях, освен със съгласието на шефа на консулството или шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на друго лице, упълномощено от един от тях.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член се прилагат и спрямо жилището на консулското длъжностно лице.
3. Помещенията, упоменати в този член, могат да се ползуват само за цели, които са свързани с изпълнението на консулски задължения и са съвместими с тяхното консулско качество.
Член 16
1. Земи, сгради и части от сгради, използувани изключително за консулски цели, включително и за жилище на консулско длъжностно лице или сътрудници на консулството, ако последният не е гражданин на приемащата страна, както и имуществото за тяхното обзавеждане, се освобождават от всички форми на реквизиция. Те обаче подлежат на отчуждаване или изземване в съответствие със законодателството на приемащата страна за целите на националната отбрана и за обществени нужди.
2. Когато се предприемат такива действия, компетентните органи на приемащата страна ще вземат всички необходими мерки, за да се избягнат затрудненията в работата на консулството.
3. Приемащата страна съгласно със своето законодателство обезщетява своевременно другата страна за отчуждените и иззети по този начин имущества.
4. Разпоредбите на този член се прилагат също така за превозните средства на консулството, консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна.
Член 17
1. На сградата, в която се помещава консулството, на входните врата или на външната сграда може да се постави държавния герб или консулската емблема на изпращащата страна и съответно наименование на консулството на езика на изпращащата и приемащата страна.
2. На сградата, където се помещава консулството, и на жилището на шефа на консулството може да се постави националното знаме или консулски флаг на изпращащата страна.
3. Съответният флаг на изпращащата страна може да се постави и на превозното средство на шефа на консулството, когато той го използува при изпълнение на служебни задължения.
Член 18
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това къде се намират. Неслужебни документи и предмети не могат да се пазят в консулските архиви.
Член 19
1. Консулството има право да се свързва със своето правителство или с дипломатическото представителство и другите консулства на своята страна в приемащата страна. За тази цел то може да ползува всички обществени средства за съобщение, както и куриери и запечатани пратки (чували, куфари и други подобни) и може да си служи с шифър.
2. При използуване обществените средства на съобщение се прилагат същите тарифи, които се прилагат и към дипломатическото представителство на изпращащата страна.
3. Служебната кореспонденция на консулството, независимо от това какви средства за съобщения се използуват, както и запечатаните куфари, чували и други, упоменати в алинея 1 на този член, които имат видими външни знаци, указващи за техния официален характер, са неприкосновени. Те не подлежат на контрол или задържане от страна на органите на приемащата страна.
4. Лицата, натоварени с пренасяне на консулските чували, куфари и други, се ползуват със същите права, привилегии и имунитети, дадени от приемащата страна на дипломатическите куриери на изпращащата страна.
Член 20
1. Консулското длъжностно лице, ако не е гражданин на приемащата страна, се ползува с имунитет от юрисдикцията на тази страна, освен в случаите, упоменати в член 49 на тази конвенция и в букви (а), (б) и (в) на алинея първа и алинея трета на член 31 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, подписана на 18 април 1961 година. Личността на такова консулско длъжностно лице е неприкосновена.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член се прилагат и по отношение членовете на семейството на такова консулско длъжностно лице, живеещи с него, ако при всеки случай заинтересуваното лице не е гражданин на приемащата страна.
3. Сътрудниците на консулството, ако не са граждани на приемащата страна, не подлежат на юрисдикцията на приемащата страна относно тяхната служебна дейност.
4. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на лицата, посочени в ал. 1, 2 и 3 на този член. Отказът трябва във всички случаи да бъде изрично изразен.
5. Отказ от имунитета на юрисдикцията по отношение на граждански и административни процесуални действия не означава отказ от имунитета на изпълнение на решение, за което се изисква отделен отказ.
Член 21
1. Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, който не е гражданин на приемащата страна, може в интерес на правосъдието доброволно да се съгласи да дава свидетелски показания. В такъв случай обаче той може да откаже да даде свидетелски показания по обстоятелства, спадащи в обсега на неговата служебна дейност или в качеството на свидетел-експерт по законодателството на изпращащата страна. Никакви принудителни мерки с цел да се накара такова консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството да даде показания или да се яви в съда за тази цел не се допускат и никакво наказание не може да се наложи, в случай, че откаже да даде показания или да се яви в съда.
2. Във всеки случай, когато консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството се съгласи да даде свидетелски показания, трябва да се вземат всички разумни мерки, за да не се пречи на работата на консулството. По искане на шефа на консулството такива показания могат да се дават, където това е възможно и допустимо, устно или писмено в консулството, или в жилището на консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството.
3. Сътрудник на консулството, по отношение на когото не се прилагат разпоредбите на алинея 1 на този член, може да откаже да даде свидетелски показания по обстоятелства, спадащи в обсега на служебната му дейност.
4. Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството има право при даване на свидетелски показания вместо клетва да даде обещание.
5. Разпоредбите на този член се прилагат както по отношение на процесуални действия пред административни органи, така и за такива действия пред съдилищата.
6. Разпоредбите на алинеи 1, 3, 4 и 5 на този член се прилагат също, доколкото това е възможно, и спрямо членовете на семействата на консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, живеещи с него, в случай, че заинтересуваното лице не е гражданин на приемащата страна.
7. Разпоредбите на този член не ограничават разпоредбите на член 49.
Член 22
1. Консулското длъжностно лице се освобождава в приемащата страна от служба във въоръжените сили и от всякакви други принудителни повинности.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член се прилагат и спрямо сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, при условие, че във всеки отделен случай заинтересуваното лице не е гражданин на приемащата страна.
Член 23
Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от изискванията на законите и правилниците на приемащата страна относно регистрация, получаване на разрешение за пребиваване и други подобни изисквания, които се прилагат към чужденците.
Член 24
1. Никакви данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид не се налагат или събират от приемащата страна върху:
а) земята, сградата или части от сгради, ако са собственост или са взети под наем от изпращащата страна или от някое физическо или юридическо лице, действуващо от нейно име и се използуват изключително за целите, указани в член 14;
б) сделки или документи, отнасящи се до придобиването и наемането на такива имущества.
2. Разпоредбите на буква (а) на алинея 1 на този член не се прилагат относно плащанията за извършени услуги.
Член 25
Никакви данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид, каквито изпращащата страна в други случаи би била длъжна да заплати на законно основание, не се налагат или събират от приемащата страна по отношение на придобиването, собствеността, владеенето или използуването на движимо имущество от изпращащата страна за консулски цели.
Член 26
Никакви данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид не се налагат или събират в приемащата страна по отношение на прихода, получен от изпращащата страна за консулски услуги, или по отношение на разписки, издадени във връзка с такива приходи.
Член 27
Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако последният не е гражданин на приемащата страна, се освобождава в тази страна от заплащане на всякакъв вид данъци или други подобни облагания, които се налагат или събират от приемащата страна по отношение на официалните доходи, заплати и други възнаграждения, получавани от тях за изпълнение на служебните задължения.
Член 28
1. При условие, че се спазват разпоредбите на алинея 2 на този член, консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако той не е гражданин на приемащата страна, ако не се занимава с частна дейност с цел за придобиване на печалба в приемащата страна и е постоянно длъжностно лице на изпращащата страна, се освобождава в качеството си на частно лице в приемащата страна от всякакви данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид, налагани или събирани от тази страна, за заплащането на които в друг случай то би било задължено на законно основание.
2. Разпоредбите на алинея 1 на този член обаче не се прилагат по отношение на всякакви данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид, налагани върху:
а) придобиването собствеността, владеенето или разпореждането с недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна;
б) доходи от други източници или върху увеличението на активи в приемащата страна, с изключение на предвиденото от разпоредбите на член 27;
в) сделки или документи, оформящи сделки, включително държавни такси, налагани или събирани във връзка с такива сделки;
г) предаване на имущество при случай на смърт, включително и наследствено имущество, с изключение на предвиденото от разпоредбите на член 30.
Член 29
1. Всички предмети, включително и моторни превозни средства, които се внасят за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митни сборове, данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид, налагани за или по причина на внос, до същия размер, както внасяните от дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна.
2. Консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, ако при всеки случай не е гражданин на приемащата страна, при условие, че не се занимава с частна дейност за получаване на доходи в тази страна и е постоянно длъжностно лице на изпращащата страна, за внесени предмети, включително и моторни превозни средства, се освобождава от митни сборове, данъци или други подобни облагания от какъвто и да е вид до същия размер, както членовете от съответните категории на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата страна.
3. Разпоредбите на алинея 2 на този член се прилагат също така и по отношение на членовете на семействата на консулското длъжностно лице или на сътрудник на консулството, живеещи заедно с тях, ако при всеки случай не са граждани на приемащата страна и не се занимават с частна дейност с цел да получават доходи в тази страна.
Член 30
В случай, че консулско длъжностно лице, сътрудник на консулството или член на неговото семейство, живеещ с него, почине и остави движимо имущество в приемащата страна, върху това имущество не се налагат или събират от приемащата страна никакви данъци или други подобни облагания, ако починалият не е гражданин на приемащата страна и това движимо имущество се е намирало в тази страна изключително поради пребиваването на покойния в качеството му на консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството или като член на семейството на консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството.
Член 31
1. Привилегиите и имунитетите, установени с тази Конвенция, се дават на консулското длъжностно лице или на сътрудника на консулството от момента на влизането му в приемащата страна, за да заеме длъжността си, или, ако той вече се намира в тази страна, от момента на встъпването му в длъжност в консулството. Те продължават да му се дават до момента на заминаването му от приемащата страна след изтичане срока на неговото назначение.
2. По отношение на член на семейството на консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, който живее с него, привилегиите и имунитетите се дават от момента, от който се дават на съответното консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството или от момента на влизането му в приемащата страна, в зависимост от това, кое е станало по-късно, и продължават да се дават до момента на заминаването на консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството след изтичане срока на неговото назначение.
Член 32
1. Всички лица, на които съгласно тази Конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни без увреждане на тези привилегии и имунитети да уважават законите и правилата на приемащата страна, включително и правилата относно регулиране движението по транспорта и застраховката на превозните средства.
2. Правата, привилегиите и имунитетите, дадени на консулското длъжностно лице или на сътрудник на консулството, не могат да се използуват от него освен за цели, съвместими с това му качество.
Глава четвърта.
Консулски функции
Раздел I.
Общи разпоредби
Член 33
1. Консулското длъжностно лице има право да извършва функциите, предвидени в тази глава. То може освен това да извършва и други консулски функции, ако не противоречат на законодателството на приемащата страна.
2. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява функциите си само в консулския окръг. Обаче след нотификация на съответните органи в приемащата страна и при липса на възражения от тях то може да извършва такива функции и вън от казания окръг.
3. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да влиза във връзка писмено или устно с компетентните органи на приемащата страна в консулския окръг.
4. Консулското длъжностно лице има право да събира такси, които са предвидени по законодателството на изпращащата страна за изпълнение на консулски функции.
5. След нотифициране до приемащата страна, консулското длъжностно лице може да бъде упълномощено да изпълнява функции от името на трета страна, ако приемащата страна не направи възражение.
Раздел II.
Общи функции
Член 34
Консулското длъжностно лице има право:
а) да защищава правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани, като терминът "гражданин" за целите на тази глава означава всяко лице, което изпращащата страна признава за свой гражданин, и където смисълът на текста позволява - и юридическо лице.
б) да съдействува за разширяването на контактите между изпращащата и приемащата страна по отношение на търговски, икономически, научни и културни въпроси и туризма, както и да допринася за развитието на приятелските връзки между тях в тези и в други области на взаимните им отношения.
Член 35
В случаите, когато гражданин на изпращащата страна не присъствува и не е представен по друг начин в приемащата страна, консулското длъжностно лице има право, съгласно със законодателството на приемащата страна, да взема лично или чрез упълномощен представител всякакви необходими мерки за запазване правата и интересите на гражданина пред съдебните и административни органи на приемащата страна. Консулското длъжностно лице може също така да предложи на компетентните органи решението на въпроса да бъде отложено дотогава, докато гражданинът бъде уведомен и има възможност да присъствува лично или да бъде представен.
Член 36
1. Консулското длъжностно лице има право да се свързва, да беседва и да дава съвети на гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ във връзка с или при производство пред административни и съдебни органи на приемащата страна, да му урежда правна помощ, където е необходимо, и по покана на казаните власти или с тяхно съгласие да действува като преводач от името на такъв гражданин или да предложи преводач.
2. Никакви ограничения не се налагат от приемащата страна върху достъпа на гражданин на изпращащата страна в консулството или свързването му с него.
Член 37
1. При всеки случай, когато гражданин на изпращащата страна е арестуван, задържан или подложен на някакво друго лишаване от свобода, компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице в срок не по-късно от 1 до 3 дни.
2. Консулското длъжностно лице има право без отлагане да се свърже, да посети и да разговаря с всеки такъв гражданин и когато е необходимо да му осигури правна защита.
3. При всеки случай, когато гражданин на изпращащата страна е осъден и изтърпява присъда лишаване от свобода, консулското длъжностно лице има право да се свързва, да го посещава и да разговаря с него. Такива посещения могат да се правят периодично.
4. Правата, указани в алинеи 2 и 3 на този член, се осъществяват съгласно със законите и правилниците на приемащата страна при условие, че казаните закони и правилници не отнемат тези права.
5. Гражданин, за когото се отнасят разпоредбите на този член, може да получава колети със съдържание в размер и на интервали, разрешени от правилника на института, в който е задържан.
Член 38
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да приема всякакви заявления във връзка с гражданството, необходими съгласно със законодателството на изпращащата страна;
б) да води регистри на гражданите на изпращащата страна;
в) да нрегистрира раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;
г) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна съгласно с нейното законодателство;
д) да регистрира бракове, сключени съгласно законодателството на приемащата страна, или разводи, извършени съгласно това законодателство, ако поне една от страните на този брак или развод е гражданин на изпращащата страна;
е) да сключва бракове при условие, че двете лица, встъпващи в брак, са граждани на изпращащата страна, ако сключването на такива бракове не се забранява от законодателството на приемащата страна;
ж) да издава, отменява, подновява, изменя и продължава валидността на паспорти, входни, изходни и транзитни визи и други подобни документи;
з) да издава удостоверения за произход на стоки и други подобни документи за послужване в изпращащата страна.
2. Разпоредбите на букви (в), (д) и (е) на алинея 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да правят регистрация и уведомления, които се изискват по законодателството на приемащата страна.
Член 39
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да удостоверява, заверява и легализира актове и документи от правен характер или техни копия, включително търговски документи, декларации, регистрации и договори, завещателни разпореждания, както и да извършва други действия, необходими за действителността им, по молба:
I) на лице от всякакво гражданство за използуване в изпращащата страна и съгласно нейното законодателство и
II) на гражданин на изпращащата страна за използуване вън от нейната територия;
б) да превежда документи и удостоверява верността на превода.
2. Подразбира се обаче, че разпоредбите на алинея 1 на този член не задължават органите на приемащата страна да признават валидността на актове и документи, упоменати в същата алинея, ако те искат за ползуване в приемащата страна или съгласно законодателството на тази страна.
3. В случай, че тези документи, копия, извлечения и преводи се представят пред компетентните органи на приемащата страна, те трябва да бъдат легализирани, ако това се изисква по законодателството на тази страна.
Член 40
1. Консулското длъжностно лице има право да предложи на съд или друг компетентен орган на приемащата страна името на подходящо лице, което да действува като настойник или попечител на гражданин на изпращащата страна или по отношение на имущество на такъв гражданин, при всеки случай, когато такова имущество е оставено без надзор.
2. Ако съдът или компетентните органи сметнат, че предложеното лице по някаква причина е неприемливо в качеството си на настойник или попечител, консулското длъжностно лице може да предложи друго лице.
Член 41
Консулското длъжностно лице има право, от името на съдилищата на изпращащата страна, да връчва съдебни документи за гражданин на своята страна по начин, който не противоречи на законодателството на приемащата страна.
Раздел III.
Функции, отнасящи се до наследства
Член 42
Когато стане известно на компетентните органи на приемащата страна, че гражданин на изпращащата страна е починал в приемащата страна, те уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице.
Член 43
1. Когато стане известно на компетентните органи на приемащата страна, че в тази страна има наследство:
а) на гражданин на изпращащата страна, по отношение на което имущество няма лице, освен органите на приемащата страна, овластено да претендира за управление на имуществото, или представител на това лице в приемащата страна или
б) на починало лице, независимо от гражданството му, по отношение на което имущество консулското длъжностно лице има право да представлява интересите му съгласно с разпоредбите на ал. 2 на член 44, указаните органи съобщават за това на съответното консулско длъжностно лице на изпращащата страна.
2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата страна, ако то е получило такова съобщение по друг път.
Член 44
1. Когато починал гражданин на изпращащата страна остави имущество в приемащата страна, консулското длъжностно лице има право с оглед на защитата, запазването и управлението на наследственото имущество:
а) да поиска от компетентните органи на приемащата страна да предприемат за тази цел такива действия, каквито се предвиждат от законодателството на приемащата страна, то може да присъствува при съставяне на описа и при запечатването и изобщо да се интересува за действията, предприети по отношение на наследственото имущество;
б) доколкото това е допустимо от законодателството на приемащата страна, то може да предприема подходящи действия лично или чрез упълномощено лице.
2. Когато гражданин на изпращащата страна има или претендира за право върху имущество, останало в приемащата страна от починало лице, независимо от какво гражданство е, и ако гражданинът не се намира в приемащата страна или няма представител там, консулското длъжностно лице има право да представлява интересите на този гражданин относно наследственото имущество, както, ако този гражданин би дал на консулското длъжностно лице пълномощно по съответния ред.
3. Когато консулското длъжностно лице има право да предприема действия съгласно с алинея 2 на този член, всякакво разрешително или заповед от съда, което може да е необходимо съобразно със законодателството на приемащата страна, за да му даде възможност да влезе във владение или да управлява наследството, трябва да бъде дадено в полза на консулското длъжностно лице при молба от него, както би било дадено в полза на съответно назначен пълномощник на гражданина, чиито интереси консулското длъжностно лице представлява.
4. При доказателства РRIMA FACIE за необходимостта от незабавна защита и запазване на наследството и за съществуването на лице или лица с интерес, които консулското длъжностно лице има право да представлява, съдът трябва, ако е убеден, че е необходимо, да издаде временно разрешително или заповед в полза на консулското длъжностно лице, ограничени до защитата и запазването на наследството дотогава, докато бъде дадено допълнително разрешително за представляване.
Член 45
Ако гражданин на изпращащата страна, когото консулското длъжностно лице представлява по силата на разпоредбите на член 44, бъде след това законно представен в приемащата страна, консулското длъжностно лице престава да го представлява от датата, когато му бъде съобщено, че гражданинът е представен по друг начин.
Но когато разрешителното за представляване или заповед на съда вече е издадена в полза на консулското длъжностно лице, то продължава да представлява гражданина до датата, когато се даде допълнително разрешително или заповед по молба на гражданина или на неговия представител.
Член 46
1. Консулското длъжностно лице има право от името на гражданин на изпращащата страна, който не се намира в приемащата страна, да получи от съд, учреждение или лице парични суми или друго имущество, върху което съответният гражданин има право вследствие смъртта на някое лице, включително дялове от наследствено имущество, плащания, направени съгласно законите за обезщетение на работниците, и плащания по застраховки за живот.
2. Съгласно със законодателството на приемащата страна консулското длъжностно лице може да превежда на гражданина суми или имущества, упоменати в алинея I на този член.
3. Ако съдът, учреждението или заинтересуваното лице сметнат за необходимо да поставят условие във връзка с:
а) представяне на пълномощно или друг документ за оторизация от гражданина или
б) представяне на убедително доказателство за получаването на тези пари или имущество от казания гражданин или връщане на парите или имуществото при липса на такова доказателство, консулското длъжностно лице трябва да изпълни тези условия.
Член 47
1. Ако гражданин на изпращащата страна, който не живее в приемащата страна, почине, когато временно пребивава в тази страна или преминава през нея, консулското длъжностно лице има право незабавно да вземе сумите и вещите, намиращи се у починалия, с цел да ги запази.
2. Консулското длъжностно лице съгласно със Закона за наследството има право да приеме за пазене тези вещи, които починалият гражданин е носел със себе си за лично ползуване, обаче правото за пазене на парите или вещите трябва да съответствува на разпоредбите на членове 44 и 46, освен случаите, когато законодателството на приемащата страна предвижда друго.
Член 48
При всеки случай, когато консулското длъжностно лице получи от съд, учреждение или лице пари или имущество, съдът, учреждението или лицето имат право да получат от него разписка за тези пари или имущество.
Член 49
При упражняване правата, предоставени съгласно с членове 44-48 включително, консулското длъжностно лице трябва да се съобразява със законодателството на приемащата страна и във връзка с това подлежи на гражданската юрисдикция на тази страна.
Раздел IV.
Функции по корабоплаването
Член 50
1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякакво съдействие и помощ на плавателен съд на изпращащата страна, който е пристигнал в пристанище или друго място за закотвяне в района на консулския окръг.
2. Консулското длъжностно лице може да се свързва с плавателния съд и да се качи на борда му веднага щом му бъде разрешена връзка с брега (практика).
3. Капитанът на плавателния съд и екипажът му могат да се свързват с консулското длъжностно лице. Те могат също така, като спазват законите и правилата на приемащата страна за режима на пристанищата и за влизането в страната на чужденци, да посещават консулствата.
4. Консулското длъжностно лице може да поиска помощ от компетентните органи на приемащата страна по всеки въпрос, отнасящ се до изпълнението на неговите функции относно плавателните съдове на изпращащата страна, капитана и членовете на екипажа на тези плавателни съдове.
Член 51
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) да разследва, без да накърнява правата на органите на приемащата страна, всякакви произшествия, станали на борда на плавателния съд на изпращащата страна по време на пътуването му, да разпитва капитана и всеки член на екипажа, да проверява корабните книжа, да приема изявления във връзка с пътуването и местоназначението на плавателния съд, и изобщо да улеснява влизането, престоя и отпътуването на плавателния съд на изпращащата страна;
б) да взема мерки по уволнението и наемането на капитана или на член на екипажа, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна;
в) без да уврежда правата на органите на приемащата страна, да разрешава спорове между капитана и член на екипажа, включително и спорове относно заплати и договор за наемане на работа, доколкото това е позволено по законодателството на изпращащата страна;
г) да взема мерки за поддържане добър ред и дисциплина на борда на плавателния съд;
д) да взема мерки за лечение в болница и за репатриране на капитана или на член от екипажа на плавателния съд;
е) да получава, съставя или надлежно оформя всякакви декларации или други документи, предвидени по законодателството на изпращащата страна по отношение на плавателните съдове;
ж) да взема други мерки за прилагане закона на изпращащата страна по отношение на търговското корабоплаване.
2. Консулското длъжностно лице може, доколкото това е позволено от законодателството на приемащата страна, да се явява заедно с капитана или член на екипажа на плавателния съд пред съдебните и административни органи на тази страна и да им оказва всякаква помощ, а така също да изпълнява функциите на преводач пред тези органи.
Член 52
1. Съдебните органи на приемащата страна не могат да предприемат никакви процесуални действия по отношение на спорове за заплати и договори за наемане на работа между капитана и член на екипажа на плавателния съд на изпращащата страна без предварително да уведомят съответното консулско длъжностно лице и отказват да предприемат такива процесуални действия, ако консулското длъжностно лице възрази.
2. Тези органи обаче могат да упражняват всякаква друга гражданска юрисдикция, която те притежават съгласно законодателството на приемащата страна.
Член 53
1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на плавателния съд на изпращащата страна, те трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Уведомяването се прави на време освен, когато това не е възможно поради спешност, за да може консулското длъжностно лице или негов представител да присъствува при извършване на действията. Ако консулското длъжностно лице или негов представител не са присъствували, по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предават пълна информация за извършеното.
2. Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и в случаите, когато компетентните органи от пристанищния район възнамеряват да разпитват на брега капитана или член на екипажа.
3. Разпоредбите на този член не се прилагат обаче към обичайния митнически, паспортен или санитарен контрол, а така също за спасяване на човешки живот по море, за предотвратяване замърсяването на морето, безжичната телеграфия и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на плавателния съд.
Член 54
1. Ако плавателният съд на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне на плитчина, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга някоя авария в приемащата страна или, ако какъвто и да е предмет, съставляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета страна, който е собственост на гражданин на изпращащата страна, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата страна, или бъде донесен в пристанище на тази страна, компетентните органи на приемащата страна във възможния най-кратък срок уведомяват съответното консулско длъжностно лице. Те също така известяват консулското длъжностно лице за мерките, които вече са взети за спасяването на хората, плавателния съд и предметите, принадлежащи на плавателния съд или съставляващи част от неговия товар, които са се отделили от плавателния съд.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на такъв плавателен съд, на пътниците и екипажа му, включително и да взема мерки, описани в алинея 1 на този член, както и за поправка на плавателния съд и във връзка с това може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна.
3. Ако претърпелият авария плавателен съд или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този плавателен съд, са били намерени на брега или близо до брега на приемащата страна или донесени в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът, нито неговият агент, нито неговите застрахователи са в състояние да вземат мерки за запазването му и за разпореждането с него, консулското длъжностно лице се счита упълномощено да предприема от името на собственика на плавателния съд такива мерки, каквито би могъл да предприеме за същата цел самият собственик.
4. Разпоредбите на алинея 3 на този член се прилагат също за всеки предмет, съставляващ част от товара на плавателния съд и представляващ собственост на гражданина на изпращащата страна.
5. Органите на приемащата страна по отношение на всякакъв плавателен съд, товар или предмет, спрямо които се прилагат предходните алинеи на този член, не събират никакви данъци, такси и сборове, освен тези данъци, такси и сборове от същия вид и размер, които биха били събрани в подобни обстоятелства по отношение на плавателен съд, товар или предмет на приемащата страна или на трета страна.
6. Когато някой предмет, съставляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета страна, е собственост на гражданин на изпращащата страна и бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или бъде донесен в пристанище на тази страна и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът на предмета, нито неговият агент, нито съответният застраховател са в състояние да вземат мерки за запазването му и за разпореждането с него, консулското длъжностно лице се счита упълномощено да предприеме от името на собственика такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.
Член 55
1. Ако военен кораб на изпращащата страна пристигне в пристанище или в друго място за закотвяне в приемащата страна, съответното консулско длъжностно лице има право да оказва помощ и съдействие на кораба, на командира му и на екипажа.
2. Консулското длъжностно лице може да се качва на борда на кораба. Командирът на кораба и членовете на екипажа могат да се свързват с консулското длъжностно лице.
Член 56
Разпоредбите на членове 50-54 от тази Конвенция, доколкото това е възможно, се прилагат и по отношение на граждански въздухоплавателни средства.
Глава пета.
Заключителни разпоредби
Член 57
1. Тази Конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните документи, която ще стане в София, колкото е възможно по-скоро.
2. Конвенцията остава в сила за срок от пет години. Ако някоя от Високодоговарящите се страни в течение на 12 месеца до изтичането на указания 5-годишен срок не съобщи на другата страна намерението си да прекрати нейното действие, Конвенцията остава в сила и за в бъдеще до изтичане на 12 месеца от датата, когато една от Високодоговарящите се страни съобщи на другата страна за намерението си да прекрати нейното действие.
В удостоверение на което пълномощниците на двете Високодоговарящи се страни подписаха тази Конвенция и положиха върху нея своите печати.
Изготвена в Лондон на 13 март 1968 година в два екземпляра, на български и английски езици, като и двата текста имат еднаква сила.
По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна република България: д-р П. Вутов
По пълномощие на Нейно Британско Величество: Дж. Ал. Браун
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ
По време на подписването на Консулската конвенция от днешна дата между Народна република България и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това, се споразумяха за следното:
"Във връзка с алинея 3 на член 37 - Високодоговарящите страни ще тълкуват израза "на периодична база" в смисъл, че посещения могат да се правят на интервали не по-дълги от един месец, при нормални обстоятелства и на интервали не по-дълги от три месеца, при всички обстоятелства".
Този Протокол представлява неделима част от Конвенцията.
В удостоверение на което пълномощниците на двете Високодоговарящи се страни подписаха този протокол и положиха върху него своите печати.
Изготвен в Лондон на 13 март 1968 година в два екземпляра, на български и английски езици, като и двата текста имат еднаква сила.
По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна република България: д-р П. Вутов
По пълномощие на Нейно Британско Величество: Дж. Ал. Браун
ВТОРИ ПРОТОКОЛ
ВТОРИ ПРОТОКОЛ
По време на подписването на Консулската конвенция на тази дата между Народна република България и Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това, се споразумяха за следното:
"Високодоговарящите се страни ще влязат в преговори в срок от дванадесет месеца с оглед сключване на Спогодба за регулиране правата на техните органи, съдебни и административни, да упражняват юрисдикция или да се намесват по отношение на въпроси, възникнали на борда на плавателен съд на едната страна, на територията на другата страна".
Този Протокол представлява неделима част от Конвенцията.
В уверение на което пълномощниците на двете Високодоговарящи се страни подписаха този Протокол и положиха върху него своите печати.
Изготвен в Лондон на 13 март 1968 година в два екземпляра, на български и английски езици, като и двата текста имат еднаква сила.
По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна република България: д-р П. Вутов
По пълномощие на Нейно Британско Величество: Дж. Ал. Браун
