КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 906 ОТ 14 НОЕМВРИ 1968 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА ОТ 1 АПРИЛ 1970 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА
(РАТИФИЦИРАНА ОТ ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С УКАЗ № 906 ОТ 14 НОЕМВРИ 1968 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА ОТ 1 АПРИЛ 1970 Г.)
Обн. ДВ. бр.50 от 26 Юни 1970г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и
Президентът на Френската република,
В желанието си да урегулират консулските отношения между Народна република България и Френската република, както и да допринесат по този начин за развитието на връзките между двете държави,
Решиха да сключат Консулска конвенция и за тази цел назначиха свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България:
Господин Владимир Топенчаров, посланик,
Президентът на Френската република:
Господин Ерве Алфан, посланик, генерален секретар на Министерството на външните работи,
които след като размениха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха за следното:
Член 1
Определения за целите на тази конвенция
1. Изразът "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство или вицеконсулство.
2. Изразът "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулски функции.
3. Изразът "шеф на консулство" означава лице, на което е възложено да действува в това качество.
4. Изразът "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително и шефа на консулството, на което е възложено да изпълнява консулски функции.
5. Изразът "сътрудник на консулство" означава всяко лице, което изпълнява административна или техническа служба в консулството.
6. Изразът "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, изпълняващо задължения по обслужването на консулството.
7. Изразът "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал.
8. Изразът "частен домашен работник" означава лице, което е изключително на частна работа при член на консулството.
9. Изразът "консулски архиви" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулството, както и шифровия материал, картотеките и мебелите, предназначени за тяхното опазване и съхраняване.
10. Изразът "кораб" на една от държавите, означава всеки кораб или плавателен съд регистриран според законодателството на тази държава, с изключение на военните кораби.
Глава първа.
Откриване на консулства - назначаване на консулски длъжностни лица и сътрудници на консулството
Член 2
1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава.
2. Седалището на консулството, неговият клас и окръг се определят с общо съгласие между изпращащата държава и приемащата държава.
3. За откриване на канцелария, която е съставна част от консулството, извън седалището му, се изисква предварително и изрично съгласие на приемащата страна.
Член 3
1. Преди назначаването на шефа на консулството, изпращащата държава иска по дипломатически път съгласието на приемащата държава за това назначение.
2. След получаване на това съгласие, дипломатическото представителство на изпращащата държава представя на Министерството на външните работи на приемащата държава консулски патент, съдържащ името и презимето на шефа на консулството, ранга му, консулския окръг и седалището на консулството.
3. Шефът на консулството се допуска да изпълнява функциите си с разрешение от приемащата държава, наречено "екзекватура", което се издава в най-кратък срок.
4. Под резервата на разпоредбите на точка 5 на този член, шефът на консулството не може да поеме функциите си преди получаване на екзекватурата.
5. До издаване на екзекватурата, шефът на консулството може да бъде допуснат временно да изпълнява функциите си. В този случай за него са приложими разпорежданията на тази конвенция.
Член 4
1. Министерството на външните работи на приемащата държава се уведомява:
а) за назначаването на членовете на консулството, тяхното пристигане след назначаването им в консулството, окончателното им заминаване или прекратяване на техните функции, както и за всички други промени отнасящи се до статута им, които могат да настъпят по време на тяхната работа в консулството;
б) за пристигането и окончателното заминаване на член от семейството на член на консулството, който постоянно живее с него, а също така, когато някое лице става или престава да бъде член на семейството;
в) за пристигането и окончателното заминаване на частен домашен работник на член на консулството, както и за прекратяването на работата в това му качество;
г) за наемането и освобождаването на лице, пребиваващо в приемащата държава като член на консулството или като частен домашен работник.
2. Винаги когато това е възможно, трябва предварително да се уведомява за пристигането и окончателното заминаване на посочените в този член лица.
Член 5
Консулското длъжностно лице трябва да бъде гражданин само на изпращащата държава, то не трябва да има постоянно местопребиваване в приемащата държава, нито пък да упражнява в нея професионална или търговска дейност с цел за лична печалба.
Член 6
1. Приемащата държава може по всяко време и без да е длъжна да съобщава мотивите за своето решение да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че дадено консулско длъжностно лице е "персона нон грата" или че, който и да е друг член на консулството е нежелан. В такъв случай изпращащата държава ще отзове това лице, ще прекрати неговите функции в консулството или ще оттегли назначението, според случая.
2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, които й са възложени съгласно точка 1 на този член, приемащата държава може съответно да оттегли екзекватурата на даденото лице, или да престане да го счита за член на консулството.
Член 7
1. Ако шефът на консулството е възпрепятствуван по някаква причина да изпълнява функциите си или ако неговата длъжност е временно вакантна, изпращащата държава може да натовари с изпълнението на тези функции като временно управляващ консулското длъжностно лице от това консулство или от друго свое консулство в приемащата държава или някой член на дипломатическия персонал от своето дипломатическо представителство. Името на това лице се съобщава предварително на Министерството на външните работи на приемащата държава.
2. Временно управляващият консулството се ползува от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция за шефа на консулството.
3. Назначаването на член на дипломатическия персонал от дипломатическото представителство на изпращащата държава в консулството съгласно точка 1 на този член не засяга привилегиите, които са му дадени по силата на дипломатическия статут.
Член 8
Приемащата държава осигурява закрилата на консулското длъжностно лице и взема всички необходими мерки, за да може то да се ползува от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.
Член 9
1. Изпращащата държава може при условията и според формите, предвидени от законодателството на приемащата държава, да придобива, владее или да наема земя, сгради, части от сгради и пристройки, необходими на консулството за установяването му, както и за жилища на членовете на консулството, ако те не са граждани на приемащата държава; тя може също така да се разпорежда с тези имоти.
2. При нужда, приемащата държава оказва помощ на изпращащата държава за придобиване, построяване или наемане на недвижими имоти за целите, предвидени в точка 1.
3. Никое разпореждане от този член не освобождава изпращащата държава от задължението да се съобразява със законите и правилниците относно строителството и благоустройството, приложими в зоната, където са разположени недвижимите имоти.
Глава втора.
Привилегии и имунитети
Член 10
1. Държавният герб на изпращащата държава, както и надпис с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата държава може да бъде поставен на фасадата на сградата и на входната врата на консулството.
2. Националното знаме на изпращащата държава може да се постави на сградата на консулството и на жилището на шефа на консулството.
3. Националното знаме на изпращащата държава може да се постави и на превозните средства на шефа на консулството, когато се използуват при изпълнение на служебни задължения.
4. При упражняване на правото, предвидено в този член, се имат предвид законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.
Член 11
1. Сградите или части от сгради и прилежащият терен, които се използуват изключително за консулски цели, са неприкосновени. Органите на приемащата държава не могат да проникват в тях без съгласието на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, определено от един от двамата.
2. Разпоредбите на точка на този член се прилагат също и за жилището на консулското длъжностно лице.
3. Помещенията, посочени в този член няма да бъдат използувани по начин, несъвместим с изпълнението на консулските функции.
Член 12
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират. Документи, които не се отнасят до консулската служба, не могат да бъдат поставени в картотеките и шкафовете, предназначени за пазене на консулските архиви.
Член 13
1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщения на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират, консулството може да използува всички подходящи средства за съобщение, включително дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща (чували, куфари и други подобни) и кодови или шифровани съобщения. При използуване на обществени средства за съобщение, консулството се ползува от тарифите, прилагани спрямо дипломатическото представителство на изпращащата държава.
2. Служебната кореспонденция на консулството е неприкосновена, каквито и да са използуваните средства за съобщения. Изразът "служебна кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.
3. Пакетите, съставляващи консулската поща трябва да носят видими външни знаци, сочещи техния характер и не могат да съдържат друго освен служебна кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за служебни нужди.
4. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Обаче, ако компетентните власти на приемащата държава имат сериозни основания да смятат, че консулската поща съдържа други предмети освен служебна кореспонденция или документи и предмети, предназначени изключително за служебни нужди, те могат да поискат пощата да бъде върната обратно в мястото на изпращането.
5. Консулският куриер трябва да носи официален документ в който се посочва неговото качество и се уточнява броят на пакетите, съставляващи консулската поща. Той не може да бъде нито гражданин на приемащата държава, нито лице постоянно пребиваващо в нея. Този куриер се ползува от улесненията, привилегиите и имунитетите, от които се ползуват куриерите на дипломатическото представителство на изпращащата държава.
Член 14
При спазване на законите и правилниците относно зоните, в които достъпът е забранен или ограничен по съображения от национална сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движения и пътуване на своя територия.
Член 15
1. Консулското длъжностно лице може да бъде задържано под стража или лишаване от свобода под каквато и да е форма, само ако е обвинено в тежко престъпление с решение на компетентните съдебни или прокурорски органи или в изпълнение на влязла в сила присъда.
2. Под "тежко престъпление" трябва да се разбира всяко престъпление, за което законодателството на приемащата държава предвижда наказание по-голямо от 5 години лишаване от свобода.
3. Когато срещу консулското длъжностно лице е започнато наказателно преследване, то е длъжно да се яви пред компетентните органи. При все това производството трябва да се води с дължимото към консулското длъжностно лице внимание поради служебното положение, което то заема, и с изключение на случая, предвиден в точка 1 от този член, по начин, че да се попречи колкото се може по-малко при изпълнението на консулските функции. Когато при посочените в точка 1 на този член случаи е необходимо консулското длъжностно лице да бъде предварително задържано, производството срещу него трябва да се води бързо.
4. В случай на арестуване или предварително задържане на член на консулството или при възбуждане на наказателно преследване срещу него, приемащата държава е длъжна да уведоми незабавно за това шефа на консулството. Ако обект на една от тези мерки е шефа на консулството, приемащата държава уведомява за това изпращащата държава по дипломатически път.
Член 16
1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако последните не са граждани на приемащата държава и нямат постоянно местопребиваване в нея, не подлежат на наказателна юрисдикция на приемащата държава по отношение на действия, извършени в изпълнение на служебната им дейност.
2. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството не подлежат на гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава за действия, извършени в изпълнение на служебната им дейност.
3. Разпоредбите на точка 2 на този член не се прилагат в случаи на граждански иск:
а) произтичащ от договор, който не е бил сключен изрично или подразбиращо се от консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството в качеството му на представител на изпращащата държава; или
б) предявен от трето лице за вреди, причинени на територията на приемащата държава от превозно средство, кораб и въздухоплавателно средство.
Член 17
1. Членовете на консулството могат да бъдат призовавани като свидетели по съдебни и административни производства. Сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал не могат да откажат да отговарят като свидетели, освен в случаите, упоменати в точка 3 на този член. Ако едно консулско длъжностно лице откаже да свидетелствува, никаква принудителна мярка или друга санкция не може да бъде приложена по отношение на него.
2. Съдебните и административни органи на приемащата държава, които са призовали консулско длъжностно лице като свидетел, вземат всички необходими мерки, за да не се попречи на работата на консулството, и всеки път, когато това е възможно, вземат устно или писмено показанията на това консулско длъжностно лице в неговото жилище или в консулството.
3. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, могат да отказват да дават показания за обстоятелства, свързани със служебната дейност на членовете на консулството, или в качеството на експерти по законодателството на изпращащата държава.
Член 18
1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството от привилегиите и имунитетите, предвидени в членове 15, 16 и 17.
2. С изключение на случая, предвиден в точка 3 от този член, отказването трябва да бъде винаги изрично и трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма.
3. Ако член на консулството възбуди производство по материя, по която се ползува от имунитет от юрисдикция въз основа на точки 1 и 2 на член 16, той не може да се позовава на имунитета от юрисдикция по отношение на насрещен иск, свързан с първоначалния иск.
4. Отказването от имунитет от юрисдикция относно гражданско или административно дело не включва отказване от имунитет по отношение на изпълнение на решението. Отказването от имунитет от изпълнение на решението се прави отделно.
Член 19
Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живущи заедно с тях, които не са граждани на приемащата държава, се освобождават от всякаква лична повинност в тази държава. Тези лица, ако не са граждани нито постоянно живущи в приемащата държава, се освобождават от всякакви други обществени задължения, както и от военни задължения, като реквизиции, контрибуции и настаняване на военни.
Член 20
Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, ако не са постоянно живеещи в приемащата държава и ако не упражняват в нея никаква частна дейност с цел за печалба, се освобождават от задълженията, предвидени по законите и правилниците на приемащата държава, по отношение на регистрацията на чужденците, разрешения за престой и работа и други формалности от подобен характер, с които се задължават чужденците изобщо.
Член 21
1. Приемащата държава освобождава изпращащата държава от държавни, областни и общински данъци и всякакъв вид такси върху:
а) земята, сградите или частите от сгради, използувани изключително за консулски цели, както и за жилища на консулските длъжностни лица, ако тези имоти са собственост на изпращащата държава или са наети от името на изпращащата държава, или от физическо или юридическо лице, действуващо за нейна сметка;
б) договори и актове на движими имущества, предназначени изключително за нуждите на консулството.
2. Освобождаванията, предвидени в точка 1 на този член, не се прилагат:
а) за данъци и такси, които според законите и правилниците на приемащата държава са в тяжест на лицето сключило договор с изпращащата държава или с лице, което е действувало за нейна сметка;
б) за такси, дължими като възнаграждение за извършени услуги.
Член 22
Членовете на консулството, граждани на изпращащата държава, се освобождават от всички данъци и такси за доходите, заплатите или възнагражденията, които получават от изпращащата държава за изпълнението на служебните си задължения.
Член 23
1. При условие, че не са граждани на приемащата държава, нито са постоянно живущи в нея и не упражняват частна дейност за печалба, консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички данъци и такси, лични или имуществени, държавни, областни и общински, с изключение на:
а) косвени данъци, които са обикновено включени в цената на стоките и услугите;
б) данъци и такси върху недвижими имущества, тяхна собственост, намиращи се на територията на приемащата държава, с изключение на разпорежданията на член 21;
в) данъци върху наследство и такси за прехвърляне на собственост или права, събирани от приемащата държава, при спазване разпорежданията на член 24;
г) данъци и такси върху доходи от частна дейност, включително доходи от капитал, придобити в приемащата държава, и данъците върху капиталовложения в търговски и финансови предприятия, намиращи се в приемащата държава;
д) данъци и такси събирани за указани услуги;
е) данъци и такси за регистриране, канцеларски услуги, ипотеки и марки при спазване разпорежданията на член 21.
2. Членовете на консулството, които използуват лица, чиито заплати и възнаграждения не се освобождават от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законите и правилниците на тази държава възлагат на работодателите във връзка със събирането на данъка върху дохода.
Член 24
В случай на смърт на член на консулството или на член от неговото семейство, който живее заедно с него, приемащата държава освобождава наследствените движими имущества от данъци и такси или други подобни при условие, че починалият не е бил гражданин или постоянно живеещ в приемащата държава, и че тези имущества са се намирали на територията на тази държава единствено поради присъствието на починалия в качеството на член на консулството или на член на семейството.
Приемащата държава разрешава изнасянето на движимите имущества на починалия, с изключение на имуществата, придобити в тази държава, които са предмет на забрана за износ.
Член 25
1. Съгласно разпоредбите на законите и правилниците действуващи в приемащата държава, тя разрешава вноса и освобождава от всякакви митни сборове, такси и други подобни облагания, с изключение на разходите за склад, транспорт и други подобни услуги:
а) за предмети, включително и автомобили, предназначени за служебно ползуване от консулството;
б) за предмети предназначени за лично ползуване от консулското длъжностно лице или членове на семейството му, живущи заедно с него.
2. Сътрудниците на консулството се ползуват от привилегиите, предвидени в буква "б" на точка 1 на този член, за вещите, внесени за тяхното първоначално обзавеждане.
3. Гражданите и постоянно пребиваващите в приемащата държава не се ползуват от привилегиите, предвидени в буква "б" на точка 1 и в точка 2 от този член.
Член 26
1. Лицата, на които, съгласно тази конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни, без да се накърняват тези привилегии и имунитети, да зачитат законите и правилниците на приемащата държава, включително правилата относно движението и застраховката на превозните средства.
2. Улесненията, привилегиите и имунитетите, дадени на консулското длъжностно лице или на сътрудника на консулството, не могат да се използуват от него за цели несъвместими с това му качество.
Член 27
Терените, сградите и пристройките, включително обзавеждането и вещите, които се намират в тях, притежавани или заемани за консулски цели от изпращащата държава, както и превозните средства, притежавани от тази държава, не могат да бъдат предмет на никаква форма на реквизиция. Тези терени, сгради и пристройки не се освобождават от отчуждаване за целите на националната отбрана или за обществена полза, съгласно законите на приемащата държава. Ако е наложително отчуждаване за подобни цели, ще бъдат взети всички подходящи мерки, за да не се пречи на изпълнението на консулските функции и на изпращащата държава ще бъде дадено бързо, равностойно и действително обезщетение.
Глава трета.
Консулски функции
Член 28
В границите на консулския окръг консулското длъжностно лице може:
а) да защищава правата и интересите на изпращащата държава, както и тези на нейните граждани, включително на юридическите лица;
б) да съдействува за развитието на търговските, икономическите, културните, научните и туристическите отношения между изпращащата и приемащата държава;
в) да подпомага изобщо и по всеки друг начин развитието на приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава.
Член 29
1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава такси предвидени от законите и правилниците на изпращащата държава за консулски услуги.
2. Събраните суми от такси, предвидени в точка 1 на този член и квитанциите, отнасящи се до тях, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата държава.
Член 30
1. Консулското длъжностно лице може да упражнява функциите си само в границите на консулския окръг. Обаче при особени обстоятелства, консулското длъжностно лице може със съгласие на приемащата държава, да упражнява функциите си извън консулския окръг.
2. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице има право да се обръща писмено или устно към компетентните органи в консулския окръг, включително към представителите на централните органи в консулския окръг.
3. С предварително съгласи на приемащата държава консулството на изпращащата държава може да упражнява консулски функции в приемащата държава в полза на трета държава.
Член 31
1. Консулското длъжностно лице има право, в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава, да взема необходимите мерки, за да се осигури представителството на граждани на изпращащата държава пред съдилищата и другите органи на приемащата държава, ако поради отсъствие или други уважителни причини тези граждани не са в състояние да защитят своевременно своите права и интереси. Това важи и за юридическите лица на изпращащата държава.
2. Представителството, предвидено в точка 1 на този член, се прекратява, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само поеме защитата на правата и интересите си.
Член 32
Консулското длъжностно лице може да поддържа връзки с граждани на изпращащата държава, да ги съветва, да им съдействува при техните постъпки, искания или процесуални действия пред местните органи и да им осигурява, ако е нужно, помощта на юрист или преводач.
Гражданите на изпращащата държава могат да поддържат връзки с консулското длъжностно лице и да посещават консулството на изпращащата държава.
Член 33
1. Компетентните органи на приемащата държава трябва да предупреждават незабавно, но във всеки случай в срок до 10 дни консулството на изпращащата държава, когато в неговия консулски окръг гражданин на тази държава е арестуван или по какъвто и да било друг начин е ограничено личната му свобода. Всяко съобщение, отправено до консулството от арестуваното или поставеното под каквото и да е ограничение на личната му свобода лице, трябва да бъде предадено от посочените органи най-късно в срок до 10 дни.
Тези органи трябва незабавно да уведомяват заинтересования за правата му, предвидени в тази точка.
2. Консулското длъжностно лице има право да посещава този гражданин, да разговаря и да кореспондира с него и да се грижи за неговото представляване пред съда. Упражняването на това право не може да бъде отлагано по-дълго от 15 дни, считано от деня на арестуването на заинтересуваното лице или от началото на ограничаване на личната му свобода.
3. Когато гражданинът изтърпява наказание лишаване от свобода, консулското длъжностно лице има право да го посещава. При всяко посещение консулското длъжностно лице може да разговаря с този гражданин.
4. Правата, посочени в този член могат да се упражняват само в рамките на законите и правилниците на приемащата държава, като посочените закони и правилници обаче не трябва да правят тези права неосъществими.
Член 34
Консулското длъжностно лице има право:
а) да регистрира гражданите на изпращащата държава;
б) да издава на гражданите на изпращащата държава паспорти или други документи за пътуване и да ги подновява;
в) да издава визи и съответни документи на лицата, които желаят да отидат в изпращащата държава и да ги подновява.
Член 35
1. Доколкото законодателството на изпращащата държава му дава право, консулското длъжностно лице може:
а) да приема всякакви декларации предвидени от законите за гражданството на изпращащата държава;
б) да съставя и да вписва актовете за гражданско състояние на гражданите на изпращащата държава;
в) да сключва бракове, когато и двамата бъдещи съпрузи са граждани на изпращащата държава при условие, че това не противоречи на законодателството на приемащата държава. Той трябва да уведомява за това компетентните органи на приемащата държава, ако нейното законодателството го изисква;
г) да вписва актовете за сключване на брак и да регистрира разводите, станали съгласно законите на приемащата държава, ако поне единият от съпрузите е гражданин на изпращащата държава.
2. Горните разпоредби не освобождават гражданите на изпращащата държава от задължението да правят декларациите, предвидени от законите на приемащата държава.
3. Компетентните органи на приемащата държава ще изпращат незабавно и безплатно на консулството копия или извлечения от актовете за гражданско състояние, отнасящи се до граждани на изпращащата държава, поискани за административни цели.
Член 36
1. Консулското длъжностно лице има право:
а) по искане на гражданин на изпращащата държава да изготвя, удостоверява, заверява и легализира юридически актове и документи или преписи от тях, включително търговски документи, декларации и договори и да извършва всички необходими формалности за валидността на горните документи при условие, че тяхното действие не засяга недвижими имоти, намиращи се в приемащата държава и доколкото не се нарушава законодателството на тази държава;
б) да извършва същите действия, при условията посочени в буква "а", по молба на гражданин на друга държава, ако се касае за имущества или съществуващи права, намиращи се в изпращащата държава или за работи, които трябва да се извършват в тази държава;
в) да изготвя, удостоверява и приема на съхранение завещания или други актове, както и декларации на граждани на изпращащата държава;
г) да издава удостоверения за произход на стоки и други подобни документи, които ще бъдат представени в изпращащата държава;
д) да приема декларации и да изготвя всякакви документи относно регистрирането на кораба, съгласно законодателството на изпращащата държава и да издава разрешения за корабоплаване;
е) да превежда всякакви актове и документи и да заверява превода.
2. Органите на приемащата държава признават автентичността на актовете и документите посочени в точка 1, изготвени или заверени от консулското длъжностно лице и скрепени с официалния печат, както и преписите, извлеченията и преводите на такива актове и документи, скрепени с официалния печат, ако тези актове и документи са необходими в приемащата държава и доколкото това е съвместимо с нейното законодателство.
3. Актовете, документите, преписите, преводите или извлеченията посочени в точка 1, трябва да бъдат легализирани преди да се представят на органите на приемащата държава, ако това се изисква от нейното законодателството.
Член 37
Органите на приемащата държава съобщават на консулството, когато им са известни случаите, в които би следвало да се назначи настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава.
Консулското длъжностно лице може да интервенира пред компетентните органи на приемащата държава за назначаването на настойници или попечители и да предлага кандидати за упражняване на тези функции.
Член 38
Консулското длъжностно лице има право да връчва съдебни и извънсъдебни актове и да изпълнява съдебни поръчки съгласно действуващите международни споразумения или при липса на такива споразумения, доколкото законите и правилниците на приемащата държава допущат това.
Член 39
1. Консулското длъжностно лице може доколкото законодателството на приемащата държава допуща това, да приема на съхранение парични суми, документи и предмети, които му се предават от граждани на изпращащата държава или за сметка на нейни граждани.
2. Предадените суми, документи и предмети могат да бъдат изнасяни от приемащата държава само съобразно разпоредбите на тази държава.
Член 40
Когато стане известно на компетентните органи на приемащата държава, че гражданин на изпращащата държава е починал в приемащата държава, те уведомяват незабавно консулството.
Член 41
1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулството за откриването на наследство в приемащата държава, когато наследникът или заветникът е гражданин на изпращащата държава, който не пребивава и не е представляван в приемащата държава.
2. По искане на консулското длъжностно лице органите на приемащата държава му съобщава всички данни относно наследството с които приемащата държава разполага.
3. Консулското длъжностно лице може:
а) да поиска от компетентните органи на приемащата държава да вземат мерки за запазването и управлението на наследствените имущества, оставени в приемащата държава на гражданин на изпращащата държава, както и да го уведомяват за мерките, които вече са взели;
б) да оказва помощ направо или чрез представител за провеждане на мерките, предвидени в буква "а".
4. Ако след изпълнение на формалностите, отнасящи се до наследството в приемащата държава, движимите вещи или полученото от продажбата на движимото или недвижимото имущество се падат на наследник или заветник, гражданин на изпращащата държава, който не пребивава в приемащата държава и не е посочил пълномощник, тези имущества или полученото от тяхната продажба ще бъдат предадени на консулството на изпращащата държава при условие:
а) че компетентните органи на приемащата държава, ако е нужно са разрешили предаването на наследствените имущества или на полученото от тяхната продажба;
б) че всички наследствени задължения, предявени в срока, предвиден от законодателството на приемащата държава, са платени или гарантирани;
в) че данъците върху наследството са платени или гарантирани.
5. В случай че гражданин на изпращащата държава се намира временно на територията на приемащата държава и почине, предметите, паричните суми и ценностите, които е имал със себе си, се предават без формалности на консулството за временно пазене, с изключение на тези, които са придобити в приемащата държава и износът на които е забранен. Всички последващи мерки, както и евентуалният износ на тези имущества се вземат съобразно законодателството на приемащата държава.
Член 42
1. а) Консулското длъжностно лице може да оказва помощ и съдействие на корабите на изпращащата държава, които се намират в пристанище или на друго място за хвърляне на котва в границите на консулския окръг;
б) консулското длъжностно лице може да се качва на борда на корабите на изпращащата държава щом е обявено свободна практика;
в) капитанът или членовете на екипажа могат да установяват връзка и да се срещат с консулското длъжностно лице, като спазват правилниците за пристанищата и за преминаване на границата;
г) консулското длъжностно лице може да поиска съдействие от органите на приемащата държава при упражняване на функциите си относно корабите на изпращащата държава и техните екипажи.
2. Без да нарушава правата на органите на приемащата държава консулското длъжностно лице може:
а) да разследва всякакви произшествия, станали на борда на кораба на изпращащата държава по време на пътуването, да разпитва капитана и членовете на екипажа, да проверява корабните документи, да приема декларации във връзка с корабоплаването и местоназначението на кораба, да урежда всякакви спорове възникнали между капитана, офицерите и моряците;
б) да взема мерки за поддържане реда и дисциплината на борда на кораба;
в) да взема мерки за настаняване в болница или репатриране на капитана или членовете на екипажа, да улеснява пристигането и заминаването на кораба, както и неговия престой в пристанището, да оказва съдействие на капитана и на членовете на екипажа пред съдилищата на приемащата държава.
3. Консулското длъжностно лице може да извършва всички действия, предвидени от законодателството на изпращащата държава относно корабоплаването, доколкото не нарушават законодателството на приемащата държава.
Член 43
1. В случай че компетентните органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на на борда на кораб на изпращащата държава, който се намира във водите на приемащата държава, тези органи, преди да започнат такива действия, уведомяват консулството, за да може консулското длъжностно лице да присъствува при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не е присъствувал на тези действия, по негова молба, тези органи му дават пълна информация за станалото.
Разпоредбите на горната алинея се прилагат и когато се наложи посочените органи да разпитат на брега капитана или член на екипажа.
2. Органите на приемащата държава могат да се намесват в работи, станали на борда на кораба, само по искане на капитана или на консулското длъжностно лице, освен в случаите на безредици, които могат да смутят спокойствието и обществения ред на брега или в пристанището, или да засегнат здравето или обществената сигурност, или в които са замесени лица чужди на екипажа.
3. Точка 1 на този член не се прилага за митническия санитарния и паспортния контрол, за спасяване на човешки живот по море, за предотвратяване замърсяването на морските води, нито за действията, извършени по искане на капитана на кораба.
Член 44
1. Ако кораб на изпращащата държава претърпи корабокрушение, заседни или претърпи друга авария в границите на приемащата държава, компетентните органи на приемащата държава уведомяват в най-кратък срок консулството и му съобщават взетите мерки за спасяването на пътниците, кораба и неговия товар.
Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на кораба, на членовете на екипажа и на пътниците, както и да взема мерки за опазването на товара и поправката на кораба. То може също така да поиска от органите на приемащата държава да вземат подобни мерки.
2. Ако арматьорът, капитанът или друго упълномощено лице не са в състояние да вземат необходимите мерки за опазването и управлението на кораба и неговия товар, консулското длъжностно лице може да взема от името на арматьора на кораба мерките, които последният би могъл да вземе за тази цел.
3. Разпоредбите на точка 2 на този член се прилагат и за всеки предмет, принадлежащ на гражданин на изпращащата държава и съставляващ част от товара на кораб на изпращащата държава или на трета държава, намерен на брега или близо до брега на приемащата държава, или донесен в пристанище намиращо се в консулския окръг.
4. Компетентните органи на приемащата държава оказват на консулското длъжностно лице необходимото съдействие при мерките, които трябва да се вземат във връзка с авариите на кораба.
5. Корабът претърпял авария, товарът му и корабните провизии, се облагат с мита на територията на приемащата държава, само ако са предадени за потребление в тази държава.
Член 45
Консулското длъжностно лице може да упражнява контрол и инспекция на въздухоплавателните съдове на изпращащата държава и на техните екипажи съобразно законодателството на тази държава. То може да оказва и съдействие на тези въздухоплавателни съдове и екипажи.
Член 46
Освен функциите, предвидени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да упражнява и други консулски функции, които не са в противоречие със законодателството на приемащата държава.
Глава пета.
Заключителни разпоредби
Член 47
1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и към консулската дейност на дипломатическото представителство на изпращащата държава. Членовете на персонала на дипломатическото представителство на изпращащата държава, които са натоварени с упражняването на консулски функции и чиито собствени фамилни имена са съобщени на Министерството на външните работи на приемащата държава, се ползуват от правата и са подчинени на задълженията предвидени в тази конвенция за консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството.
2. Упражняването на консулски функции от членовете на персонала на дипломатическото представителство, предвидени в точка 1 на този член, не засяга привилегиите и имунитетите, с които тези лица се ползуват в качеството си на членове на дипломатическото представителство.
Член 48
1. Тази конвенция подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще стане в София.
2. Тази конвенция ще влезе в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи и ще остане в сила, докато една от Договарящите страни не я денонсира с писмено предизвестие една година.
В уверение на което, пълномощниците на двете Договарящи страни подписаха тази конвенция и положиха своите печати.
Изготвена в Париж на 22 юли 1968 година в два екземпляра, всеки на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.
