Държавен вестник, брой 12 от 11.II

Преамбюл

Държавите - участнички в настоящата Конвенция,

Считайки, че действията за незаконно завладяване или осъществяване на контрола на самолет, намиращ се в полет, застрашаващ безопасността на лицата и имуществата, сериозно нарушават въздушното движение и подронват вярата на народите в света в безопасността на гражданската авиация,

Считайки, че наличието на такива действия предизвиква сериозна загриженост,

Считайки, че с цел за предотвратяване на такива действия е необходимо да се осигури вземането на подходящи мерки за наказване на престъпниците,

се съгласиха за следното:

Член 1

Всяко лице на борда на самолет, намиращ се в полет, което,

а) незаконно, по насилствен път или заплашване чрез прилагане на насилие, или посредством каквато и да е друга форма на заплаха, завладява този самолет или го контролира, или се опитва да извърши такова действие, или

б) е съучастник на лице, което извършва или се опитва да извърши такова действие, извършва престъпно деяние (наречено по-нататък "престъпление")

Член 2

Всяка Договаряща страна се задължава да прилага строги наказателни мерки по отношение на такова престъпление.

Член 3

1. За целите на настоящата Конвенция самолетът се счита в полет по всяко време от момента на затварянето на всички външни врати след натоварването, до момента на отварянето на която и да е от тези врати за разтоварване. В случай на принудително кацане счита се, че полетът продължава до тогава, до когато компетентните власти не поемат отговорността за самолета, както и за лицата и имуществото, намиращи се на борда.

2. Настоящата Конвенция не се прилага за самолети, заети от военна, митническа и полицейска служби.

3. Настоящата Конвенция се прилага само в случай, ако мястото на излитане или мястото на фактическото кацане на самолета, на борда на който е извършено престъплението, се намира извън пределите на територията на държавата на регистрацията на самолета, при това няма значение, дали самолетът извършва международен полет или полет по вътрешни линии.

4. Настоящата Конвенция не се прилага в случаите, посочени в член 5, ако мястото на излитането и мястото на фактическото кацане на самолета, на борда на който е извършено престъплението, се намират на територията на една и съща от упоменатите в член 5 държави.

5. Въпреки разпоредбите на точки 3 и 4 на настоящия член, членовете 6, 7, 8 и 10 се прилагат независимо от мястото на излитането или мястото на фактическото кацане на самолета, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението се намира на територията на друга държава, а не на държавата на регистрацията на самолета.

Член 4

1. Всяка Договаряща страна взема необходимите мерки, за да установи, че това престъпление и всеки друг акт на насилие по отношение на пътниците или екипажа, извършени от предполагаемия престъпник в пряка връзка с това престъпление, попадат под нейна компетенция в следните случаи:

а) когато престъплението е извършено на борда на самолет, регистриран в дадена държава;

б) когато самолетът, на борда на който е извършено престъплението, извърши кацане на нейна територия и предполагаемият престъпник още се намира на борда;

в) когато престъплението е извършено на борда на самолет, даден под наем на наемател без екипаж, като основното седалище на дейността на наемателя или, ако той няма такова, постоянното му пребиваване се намира в тази държава.

2. Всяка Договаряща страна взема също така необходимите мерки, за да установи, че престъплението попада под нейна компетенция, когато предполагаемият негов извършител се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира съгласно член 8 в една от държавите, упоменати в точка 1 на настоящия член.

3. Настоящата Конвенция не изключва извършването на упражняването на каквато и да е наказателна юрисдикция в съответствие с националното законодателство.

Член 5

Договарящите държави, които създават смесени съвместни въздушно-транспортни организации или международни експлоатационни агентства, експлоатиращи самолети, които подлежат на съвместна или международна регистрация, посочват надлежно на всеки самолет държавата под чиято юрисдикция е поставен той и която се счита за държава на регистрацията за целите на настоящата Конвенция и уведомяват за това Организацията за международната гражданска авиация, която уведомява всички държави - участници в настоящата Конвенция.

Член 6

1. Като се убеди, че обстоятелствата изискват това, всяка Договаряща държава на чиято територия се намира престъпникът или предполагаемият престъпник, осигурява задържането му или взема други мерки осигуряващи неговото присъствие. Задържането и другите мерки се извършват в съответствие със законодателството на тази държава, но могат да се поддържат само в течение на необходимото време, за предприемане на наказателно преследване или процедура за екстрадиция.

2. Тази държава пристъпва незабавно към предварително разследване на фактите.

3. На всяко лице, задържано съгласно точка 1 на настоящия член, се указва съдействие за незабавно установяване на контакт със съответния най-близко намиращ се представител на държавата, чийто гражданин е то.

4. Когато една държава е задържала лице, съгласно разпоредбите на настоящия член, тя незабавно уведомява държавата на регистрацията на самолета, държавата, посочена в точка 1 (с) на член 4, държавата, чийто гражданин е задържаното лице и, ако сметне за целесъобразно, всяка друга заинтересувана държава за задържането на това лице и за обстоятелствата, които са предизвикали задържането. Държавата, която извършва предварително разследване, предвидено с точка 2 на настоящия член, незабавно съобщава получените от нея данни на горепосочените държави и посочва, дали има намерение да приложи своята юрисдикция.

Член 7

Договарящата държава, на територията на която се намира предполагаемият престъпник, ако не го предава е задължена, без каквито и да е изключения от това дали престъплението е извършено на нейна територия да предаде делото на своите компетентни органи за наказателно преследване. Тези органи вземат решение по същия начин, както в случая на тежко престъпление от общ характер в съответствие с националното си законодателство.

Член 8

1. Това престъпление се включва в престъпленията, които водят до предаване, и са предвидени във всеки договор за екстрадиция, сключен между Договарящите държави. Договарящите държави се задължават да включат това престъпление като престъпление, водещо до предаване във всеки договор за екстрадиция, който те ще сключат помежду си.

2. Ако Договарящата държава, която подчинява екстрадицията на наличието на договор, получи молба за предаване от друга Договаряща държава с която тя не е обвързана с договор за екстрадиция, тя може по свое усмотрение да счита настоящата Конвенция като юридическа основа за предаване що се отнася до такова престъпление. Предаването се извършва в съответствие с другите условия, предвиждани от законодателството на държавата, към която е отправена молбата за екстрадиция.

3. Договарящите държави, които не обуславят предаването с наличието на договор, разглеждат помежду си такова престъпление като престъпление, водещо до предаване, в съответствие с условията, предвидени от законодателството на държавата, към която е отправена молбата за предаване.

4. По отношение предаването Договарящите държави разглеждат престъплението като извършено не само на местопрестъплението, но също на територията на държавите, длъжни да установят компетенцията си съгласно член 4, точка 1.

Член 9

1. Когато, което и да е от действията, посочени в член 1 (а), е извършено или предстои да бъде извършено, Договарящите държави вземат всички необходими мерки, за да може законният командир на самолета да си възвърне или да запази контрол над него.

2. В случаите, предвидени в горната точка, всяка Договаряща държава, в която се намира самолетът, неговите пътници или екипаж, съдействува на пътниците или екипажа за продължаване на пътя им колкото е възможно по-скоро, след като това стане възможно и връща незабавно самолета и товара му на законните притежатели.

Член 10

1. Договарящите държави си оказват най-пълна правна помощ във връзка с наказателно-процесуалните действия, предприети по отношение на такова престъпление и други действия, посочени в член 4. При всички случаи се прилага законодателството на държавата към която е отправена молбата.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член не влияят на задълженията, произтичащи от разпоредбите на който и да е друг договор, двустранен или многостранен, който урежда или ще урежда, напълно или частично, взаимната правна помощ по наказателни дела.

Член 11

Всяка Договаряща държава, в съответствие със своето национално законодателство съобщава на Съвета на Организацията за Международната гражданска авиация колкото е възможно по-скоро всяка съответна информация за:

а) обстоятелствата на престъплението;

б) действията, предприети в съответствие с член 9;

в) мерките, взети по отношение на престъпника или предполагаемия престъпник и в частност, резултатите от процедурата за екстрадиция, или от която и да е друга съдебна процедура.

Член 12

1. Всеки спор между две или повече Договарящи държави, отнасящ се до тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция, който не може да се уреди чрез преговори, ще се предава на арбитраж по молба на една от тях. Ако в течение на шест месеца от деня на молбата за арбитраж страните не са в състояние да постигнат съгласие по въпроса за организиране на арбитраж, по молба на която е да е от тези страни спорът може да се отнесе до Международния съд в съответствие със Статута на съда.

2. Всяка държава може при подписването или ратифицирането на настоящата Конвенция или при присъединяването си към нея да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на горната точка. Другите договарящи държави не ще бъдат обвързани от посочените разпоредби на горната точка при взаимоотношенията с всяка Договаряща държава, направила такава уговорка.

3. Всяка Договаряща държава, направила уговорка в съответствие с горната точка, може по всяко време да се откаже от тази уговорка чрез нотификация до правителствата - депозитари.

Член 13

1. Настоящата Конвенция ще бъде открита за подписване в Хага на 16 декември 1970 година от държавите, участвуващи в Международната конференция по въздушно право, състояла се в Хага от 1 до 16 декември 1970 година (наричана по-нататък Хагска конференция). След 31 декември 1970 година Конвенцията ще бъде открита за подписване от всички държави в Москва, Лондон и Вашингтон. Всяка държава, която не подпише настоящата Конвенция до влизането й в сила в съответствие с точка 3 на настоящия член, може да се присъедини към нея по всяко време.

2. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави. ратификационните документи и документите за присъединяване се предават на съхранение на правителствата на Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати, които с настоящето се назначават за правителства - депозитари.

3. Настоящата Конвенция влиза в сила тридесет дни след датата на предаването за съхранение на ратификационните документи от десет държави, подписали настоящата Конвенция, и които са взели участие в Хагската конференция.

4. За другите държави настоящата Конвенция влиза в сила от деня на влизането й в сила съгласно точка 3 на настоящия член или тридесет дни след датата на депозирането на техните ратификационни документи или документи за присъединяване, в зависимост от това кое ще постъпи по-късно.

5. Правителствата - депозитари уведомяват бързо всички подписали и присъединили се държави за датата на всяко подписване, датата на депозирането на всеки документ за ратификация или за присъединяване, датата на влизането в сила на настоящата Конвенция, а така също и всички други съобщения.

6. След влизането в сила на настоящата Конвенция, тя трябва да бъде регистрирана от правителствата - депозитари в съответствие с член 102 на Устава на Организацията на Обединените нации и в съответствие с член 83 на Конвенцията за Международна гражданска авиация (Чикаго, 1944 година).

Член 14

1. Всяка Договаряща държава може да денонсира настоящата Конвенция чрез писмено уведомление до правителствата - депозитари.

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаването на уведомлението от правителствата - депозитари.

В уверение на което долуподписаните представители, съответно упълномощени от своите правителства, подписаха настоящата Конвенция.

Съставена в Хага на шестнадесети декември хиляда деветстотин и седемдесета година в три оригинални екземпляра, всеки на руски, английски, испански и френски езици, при което всички текстове са еднакво достоверни.