Държавен вестник, брой 62 от 7.VIII

Чл. 1. Работата на районните, окръжните и военните съдилища се организира и извършва с оглед качественото и срочното изпълнение на задачите, възложени им от Конституцията, Закона за устройство на съдилищата и другите нормативни актове.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) При организиране работата на съдилищата се спазват и следните основни изисквания:

1. осъществяване на съдебната и превантивната дейност върху широка обществена основа;

2. тясното взаимодействие на съдебните органи с другите специализирани органи за борба срещу престъпленията и другите правонарушения;

3. специализация на съдиите в отделните области на правораздаването;

4. качествено и бързо правно-административно обслужване на гражданите;

5. последователно и все по-пълно използуване на възможностите на съвременните научни методи, съчетано с внедряване на съответни организационни и технически средства.

Чл. 21. Постъпващите в съдебно деловодство книжа се образуват в дела, преписки и съдебни поръчки или се прилагат към канцеларски дела.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) По обвинителните актове се образуват наказателни дела от общ характер, а по тъжбите на частни тъжители - наказателни дела от частен характер.

(2) По жалби против наказателни постановления, по преписките по Указа за борба с дребното хулиганство и по преписките по Закона за движението по пътищата се образуват дела от административнонаказателен характер, а по преписките по чл. 40а от Закона за народната милиция - дела от административнопревантивен характер.

(3) По частните жалби по НПК, по молбите за реабилитация по предложенията за прилагане принудителни медицински мерки и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията се образуват частни наказателни дела.

(4) По всички молби и жалби от гражданскоправен характер, които се разглеждат в открито или закрито заседание и се издава решение, се образуват граждански дела.

(5) По жалби срещу индивидуални административни актове по Закона за административното производство се образуват дела от административен характер.

(6) По частните жалби по ГПК, жалбите против действията на нотариус или съдебен изпълнител, както и молбите за обезпечаване на доказателствата за обезпечаване на бъдещ иск и за производства по открити наследства (запечатване и опис) се образуват частно-граждански дела.

(7) По молби за тълкуване на решенията (чл. 194 ГПК), за поправка на решения поради очевидна фактическа грешка (чл. 192, ал. 2 ГПК), за издаване на дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист (чл. 248 ГПК), както и по чл. 191, ал. 2 ГПК и чл. 288, ал. 8 ГПК се образуват частно-граждански дела, ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.

(8) По предложенията за преглед по реда на надзора на актовете по дела от административнонаказателен характер се образуват надзорни производства.

(9) По молби за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди не се образуват дела, а молбите се прилагат и разглеждат по делото, по което е постановена последната присъда.

Чл. 23. По жалбите и протестите пред втората инстанция срещу решения и присъди се образуват второинстанционни дела от същия характер, от какъвто е характерът на делото, по което е издаден съдебният акт.

Чл. 24. Върнатите от втората инстанция дела за ново разглеждане се образуват с нов номер. Върху кориците на преобразуваното дело се отбелязва "Подновено".

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) По искане за регистриране на юридическо лице или фирма на граждани се образува фирмено дело. Към него се прилагат по реда на тяхното постъпване и исканията за вписване на обстоятелства след вписването на юридическото лице или фирмата на граждани, за изменение, заличаване, допълване или поправка на вписани обстоятелства и други книжа.

Чл. 26. По делегациите на други съдилища (за събиране на доказателства) се образуват съдебни поръчки.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г., бр. 82 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) В съдилищата се водят следните книги:

1. входящ и изходящ регистър;

2. азбучен указател за образуваните дела поотделно за граждански, за фирмени, за наказателни и за административнопревантивни дела;

3. описна книга за образуваните дела поотделно за граждански, за фирмени, за наказателни и административнопревантивни дела;

4. книга за съдебните (откритите) заседания;

5. книга за закритите (разпоредителните) заседания;

6. книга за изпратените съдебни поръчки;

7. книга за получените съдебни поръчки;

8. книга за изпълнение на присъдите;

9. книга за глобите и присъдените на държавата суми;

10. книга за веществените доказателства;

11. архивна книга за предаване на свършените дела от съдебното деловодство в архивата;

12. наръчници за получаване и връщане на призовките;

13. библиотечна книга;

14. разносна книга;

15. книга за постъпилите предложения, сигнали, жалби и молби;

16. регистри за юридически лица и фирми на граждани;

17. книга за постъпилите молби за преглед по реда на надзора и за отмяна по чл. 231 ГПК;

18. книга за надзорно-възпитателните дела.

(2) За изготвяне на статистическите отчети съдилищата водят спомагателни наръчници.

(3) Във военните съдилища книгите по ал. 1, т. 4-9 включително може да не се водят.

(4) Всички книги трябва да бъдат номерирани, прошнуровани, подпечатани с печат и заверени с подписа на председателя на съда.

Чл. 28. За всеки служител в съда се образува служебно дело, в което се подреждат книжата във връзка с назначаването, промените в служебното му положение, отпуските, поощренията, дисциплинарните наказания и др.

Чл. 29. (1) Във входящия регистър се вписват само постъпили книжа, които не се образуват в съдебни дела, както и книжата, чието подаване е свързано със срок. На тези книжа се отбелязва и входящият номер.

(2) Във входящия регистър не се вписват книжа, постъпили по повод на писма, които са заведени в изходящия регистър, а се прави само отбелязване в същия за датата на постъпването им.

(3) На получените по пощата книжа се запазва и пликът с марките и клеймото.

(4) При кореспонденция, отнасяща се до един и същ въпрос, във входящия регистър се вписва само първото писмо, а за датата на постъпване на последващите книжа се прави отбелязване в предвидената графа на регистъра.

Чл. 30. (1) Всички книжа, по които се образуват дела, и книжата, подлежащи на таксуване по Закона за държавните такси, се приемат от административния секретар на съда. Останалите книжа могат да се приемат и от друг служител, определен от председателя на съда.

(2) Служителят, който приема книжата, отбелязва върху тях датата на постъпването им, събраната такса и се подписва.

Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Получените книжа се предават същия ден на председателя или заместник-председателя на съда, който ги резолира най-късно на следващия ден от постъпването им.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г.) (1) Постъпващите книжа, които не се образуват в съдебни дела или не се отнасят до образувани съдебни дела, както и изходящите книжа, които не са във връзка с образувани съдебни дела, се подреждат в следните канцеларски дела:

1. № 1. Заповед във връзка с административната дейност на съда, списъците за личния състав и материалите във връзка с личния състав;

2. № 2. Планове за работата на съда, статистически сведения, отчети, включително материали по отчитането на съдиите пред избирателите;

3. № 3. Директивни писма и окръжни на Министерството на правосъдието, актовете за съдебни и финансови ревизии;

4. № 4. Материали по избора на съдебни заседатели, създаването на секции, дейността и квалификацията на съдебните заседатели;

5. № 5. Кореспонденция с Министерството на правосъдието;

6. № 6. Постановления на Пленума на Върховния съд и решения на общото събрание на колегиите на Върховния съд;

7. № 7. Писма, с които съдилищата отправят сигнали до учреждения, предприятия или организации, и отговорите по тях;

8. № 8. Протоколи за общите събрания на съдиите и записки за констатираните неправилности при разглеждане на делата от втората инстанция, обобщаване на съдебната практика;

9. № 9. Протоколи и материали за проведени мероприятия с обществеността;

10. № 10. Материали по оставени без движение наказателни дела и преписки;

11. № 11. Материали по оставени без движение граждански дела и преписки;

12. № 12. Материали по унищожаване на архивата и подбора на книжата, които се предават на Държавния архивен фонд;

13. № 13. Запазени документи от унищожени дела;

14. № 14. Поверителни книжа;

15. № 15. Други книжа, включително и преписките от писмата, с които се изпращат дела по подсъдност в други съдилища, както и документите, издадени от п. т. т. станция за получени от тях пратки. Тези документи се подреждат в общо канцеларско дело. По преценка на председателя на съда те могат да се подреждат в две или повече канцеларски дела по отделни въпроси.

(2) Председателят на съда определя със заповед кои от служителите кои книги и канцеларски дела да водят.

(3) Канцеларските дела № 12 и 13 се пазят в архивата.

(4) Военните съдилища водят канцеларски дела, предвидени в наставлението по секретната работа и деловодството на Българската народна армия (БНА).

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) В изходящия регистър се вписват само книжата, които не се издават по образувани съдебни дела, преписки или съдебни поръчки, нито по повод постъпили книжа, вписани във входящия регистър. Писмата, с които се изпращат съдебните дела, преписки или съдебни поръчки в други съдилища или учреждения, се вписват винаги в изходящия регистър.

(2) Върху изходящите книжа по предходната алинея се поставят номерът на съответното канцеларско дело, изходящият номер и датата.

(3) Номерацията във входящия и изходящия регистър се води по години.

(4) Изходящи книжа по образувани съдебни дела, фирмени дела и съдебни поръчки не се регистрират във входящия регистър. Върху тях се поставят номерът на делото или съдебната поръчка и датата на издаването на книжата.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г., бр. 42 от 1989 г.) (1) От изходящите книжа се оставят преписи, които се прилагат към съответните съдебни или канцеларски, фирмени дела, преписки и съдебни поръчки.

(2) На преписите се отбелязват имената на лицата, подписали изходящия документ, и номерът, под който са изведени.

Чл. 35. (1) Всички изходящи книжа от окръжните и районните съдилища се подписват от председателя на съда или негов заместник и от административния секретар, с изключение на призовките, съобщенията и писмата за тяхното изпращане, които се подписват само от административния секретар или от натоварения за това служител.

(2) Във военните съдилища всички изходящи писма се подписват от председателя на съда или от заместника му.

Чл. 36. (1) При издаване на изпълнителни листове и други книжа въз основа на оригинален акт, който остава в съда, върху оригинала се прави съответна бележка, датирана и подписана от служителя, извършил тези действия.

(2) Върху издадените преписи, изпълнителни листове и заповеди се отбелязва името на служителя, който ги е сверил.

Чл. 37. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Изпращането на призовките се отбелязва на списъка за призованите лица, а на съобщенията - отстрани на съдебния акт или резолюцията, по силата на които се изпращат.

(2) При призоваването по телефона или с телекс длъжностното лице отбелязва на списъка времето и часа на телефонния разговор или на изпращането на телекса, както и името и качеството на лицето, когато уведомяването става чрез лицата, посочени в чл. 46, ал. 2, 48 и 49 ГПК.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) Молбите, исканията и жалбите, по които се образуват дела (съдебни, фирмени, съдебноизпълнителни и нотариални), както и преписите от тях трябва да бъдат написани четливо на хартия канцеларски формат и съобразно изискванията на НПК, ГПК и другите нормативни актове. Когато молбата или жалбата е написана от адвокат, спазват се и изискванията на Указа за адвокатурата и актовете за прилагането му.

Чл. 39. (Доп. - ДВ бр. 2 от 1984 г.) (1) При образуване на делото председателят или заместник-председателят на съда проверява редовността на молбата (искането, тъжбата, жалбата, протеста), както и внесени ли са държавните такси, след което с резолюция означава характера на делото, прави всички разпореждания във връзка с по-нататъшния му ход и определя докладчик по него.

(2) Съдията-докладчик може да бъде заместен от друг само по нареждане на председателя или заместник-председателя на съда, когато има уважителни причини за това.

Чл. 40. (Доп. - ДВ бр. 2 от 1984 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) Образуваните дела се вписват в описната книга и в азбучния указател, които се водят отделно за наказателните, за гражданските, за фирмените и за административнопревантивните дела.

(2) В азбучния указател на наказателните дела се вписват и делата от административнонаказателен характер, делата по Указа за борба с дребното хулиганство и по Закона за движението по пътищата, по молбите за реабилитация, по производствата във връзка с изпълнение на наказанията, по предложенията за прилагане на принудителни медицински мерки и по частните жалби по НПК.

(3) В азбучния указател за гражданските дела се вписват и делата от административен характер.

(4) Азбучният указател се води: за първоинстационните наказателни дела - по имената на подсъдимите; за първоинстационните граждански дела - по имената на ищците; за фирмените дела - по наименованието на юридическото лице или фирмата на граждани, за които вписването се отнася по делата за реабилитация и по производствата във връзка с изпълнение на наказанията - по имената на осъдените; по производствата за прилагане на принудителни медицински мерки - по имената на лицата, по отношение на които се иска прилагането на тези мерки; по делата за дребно хулиганство - по имената на нарушителите. Делата по финансови начети, гражданските дела, заведени от прокурора и други подобни се вписват в азбучния указател и по имената на ответниците.

(5) Второинстанционните дела и другите дела, образувани по жалби, се вписват в азбучника по имената на жалбоподателите.

(6) В съдилищата, с малко дела може да се водят обща описна книга и общ азбучен указател, но при отделна номерация за делата от наказателен характер и за делата от граждански характер.

(7) Когато лицата, чиито имена се вписват в азбучника, са няколко, вписването в него става за всяко от тях.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г., бр. 42 от 1989 г.) (1) Книжата по образуваните съдебни дела, фирмени дела, преписки и съдебни поръчки се поставят в папки, оформени по утвърден от министъра на правосъдието образец.

(2) На кориците на папките се отбелязват: наименованието на съда, характерът и номерът на делото, предметът на делото, страните, датата на образуване и свършване.

(3) Върху кориците на взетите на специален отчет дела се отбелязва съкратено с едър шрифт техният вид (бързо производство, непълнолетни, трудово, арестантско и др.).

Чл. 42. (1) Всички книжа, които постъпват или се съставят по делото, се пришиват последователно по начин да бъде осигурено свободното четене на текста, датата, резолюцията и се номерират.

(2) Дознанията, следствените дела и преписките на несъдебни органи се пришиват към съдебните дела. Жалбата и книжата по второинстанционното производство се пришиват последователно към първоинстационното дело.

(3) В канцеларски дела книжата се подшиват, след като въпросът, за който се отнасят, бъде решен. Чакащите отговор писма се подшиват след получаване на отговора.

(4) Книжата в канцеларски дела № 10 и 11 се подшиват след приключване на делата.

Чл. 43. (1) Несвършените съдебни дела се пазят в шкафове, наредени в групи (връзки), по датите на които са насрочени.

(2) Свършените дела се държат в отделни връзки.

(3) Свършените, но непредадени в архивата дела се подреждат според реда на образуването и характера им, като тия, по които има да се работи, се държат отделно.

(4) Канцеларските дела се пазят в шкафове и се нареждат последователно по реда на поредните им номера.

(5) Делата, взети на специален отчет, се държат отделно.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) След приключване на работното време шкафовете и помещенията се заключват.

Чл. 44. (1) Когато делото си изнася от стаята, където се пази, служителят отбелязва във водения наръчник къде е дадено.

(2) За изпратените другаде дела за послужване, за разглеждане от второинстанционния съд и др. се оставят копия от писмата, които държат в отделна папка, и след връщане на делата се прилагат към тях.

(3) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) За изпратено дело във Върховния съд или в Главната прокуратура се оставя копие от писмото, което се държи в отделна папка и след връщането на делото се прилага към него.

Чл. 45. Не се допуска да се правят никакви бележки, знаци и подчертавания в книжата по делата.

Чл. 46. (1) Делата се дават за справка само на страните и на техните защитници и повереници.

(2) Адвокатът е длъжен да представя пълномощно, когато прави справка по:

1. дела, в които се съдържат данни от поверителен характер;

2. дела, заведени пред военни съдилища;

3. отделни дела, определени от председателя на съда.

(3) Адвокатът е длъжен да представи при поискване на съответното длъжностно лице служебната си карта, издадена от Централния съвет на адвокатурата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Справки по делата и в книговодствата на различните служби се дават веднага. Издаването и връщането на документи, на веществени доказателства и др. на правоимащите се извършват в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден.

(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) На телеграмите, изпращани от други съдилища във връзка с издаването на свидетелства за съдимост, се отговаря в деня на получаването им или най-късно на следващия ден.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Служителят следи делата да не се изнасят от канцеларията и да не се вземат от тях документи.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1967 г. бр. 42 от 1989 г.) (1) Представените по делото писмени доказателства могат да се върнат от съда на страната преди свършване на делото в двете инстанции само със съгласието на другата страна.

(2) Ако оригинален документ е нужен на страната, за да го представи другаде, и не се налага да се намира към делото, по преценка на съда той може да се върне на страната, след като в делото се остави заверен препис или фотокопие от него.

(3) По свършените дела с изключение на фирмените дела, писмените доказателства се връщат, освен ако някоя от страните е заявила писмено, че ще подаде молба за преглед по реда на надзора и месечен срок от това заявяване представи доказателства, че е подал такава молба.

Чл. 48. (1) Преписи от документи, представени като доказателства, се дават на страните само когато те не могат да се снабдят с такива от местата, които са ги издали, или когато това ще бъде свързано със значителни трудности. Не се издават удостоверения, възпроизвеждащи съдържанието на такива документи.

(2) Страните могат да получават преписи или извлечения от останалите книжа, които се представят или съставят по делото, както и удостоверения за извършените по делото действия, а неучаствуващите по делото лица могат да получават такива, след като удостоверят, че им са нужни по друго дело или пред друго учреждение, предприятие или организация.

Чл. 49. Изпълнителните листове, заповедите, документите, извлеченията или преписите от тях и удостоверенията се предават на молителите срещу датирана разписка върху молбата, с която са искани. На молбата се отбелязва каква такса е събрана.

Чл. 50 (1) Несвършените дела не могат да се прилагат към други дела.

(2) Съдът може да разпореди свършено дело да се приложи към друго дело, когато:

1. трябва да се реши въпрос за присъдено нещо;

2. делото се води между същите страни и документите, намиращи се към свършеното дело, от които страната иска да се ползва, са толкова многобройни и обширни, че е целесъобразно да се приложи самото дело;

3. се иска изменение на присъдената издръжка или на мерките за упражняване на родителски права.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) На несъдебни учреждения дела могат да се изпращат само с разрешение на Министерството на правосъдието, и то за срок, не по-дълъг от седем дни. Това не се отнася за случаите, когато делата се изпращат по искане на прокурор или следовател. Насрочените дела се изпращат след заседанието освен ако могат да бъдат върнати най-малко седем дни преди заседанието.

(4) Делата, образувани по жалби срещу дворищнорегулационни планове, могат да бъдат изпращани за послужване на съответните народни съвети или кметствата с разрешение на председателя на съда.

(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Изпратените дела се връщат веднага след послужването.

Чл. 51. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, председателят на съда нарежда то да бъде възстановено. За целта се съставя акт от административния секретар и се използуват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и в страните.

(2) Когато делото е изгубено или унищожено в първата инстанция, преди да е издадено решение по него, разпитаните свидетели и вещи лица могат да бъдат разпитани наново, ако не е възможно да се възстановят съответните протоколи.

(3) След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред.

(4) Когато е изгубено или унищожено дело, което е било приложено към друго дело, делото, което е било приложено, се възстановява от съда, в който е било образувано, след като му се изпрати препис от акта, съставен от съответния друг съд, установяващ изгубването или унищожаването.

(5) По реда на предходните алинеи се възстановят и изгубени или унищожени съдебни актове.

(6) Когато несвършено наказателно дело от общ характер не може да се възстанови, съдът с определение предлага на органите на предварителното производство да проведат ново разследване.

(7) Когато делото не е възстановено поради това, че събраните материали са недостатъчни и бъде заведено наново, не се събират повторно държавни такси.

Чл. 52. (1) При свършване на делата или при изпращането им другаде, листовете освен празните се номерират на горния десен ъгъл. На последния лист или на корицата на делото се прави заверителен надпис, като се вписват броят на листовете, липсите и повредите, ако има такива, и датата на съставянето му. Под надписа се поставят подпис на съставителя и печат на съда.

(2) При изваждане на документи от така подреденото дело се прави съответно отбелязване след заверителния надпис.

Чл. 53. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) На всяко полугодие се извършва проверка за наличността на делата в съдебното деловодство като се съпоставят с описните книги или картоните.

(2) За делата, които липсват, се уведомява веднага Министерството на правосъдието и се вземат мерки за издирването им. Ако се окаже, че делото е изгубено или унищожено, се прилага чл. 51.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Районните, окръжните и военните съдилища могат да разглеждат дела на пунктове извън седалищата им.

(2) Извън района на окръга окръжните и районните съдилища разглеждат дела с разрешение на министъра на правосъдието.

(3) Извън района си, но в района на съответния окръг, районните съдилища разглеждат дела с разрешение на председателя на окръжния съд.

(4) Военните съдилища разглеждат делата по начало в района на поделението, от което са подсъдимите.

Чл. 81. За разглеждане на насрочените на пункт наказателни дела се определят съдебни заседатели от района на пункта. Председателят на съда може да разпореди да се определят съдебни заседатели от други райони, когато важни съображения налагат това.

Чл. 82. (1) Делата, които са от особен обществен интерес, могат да се разгледат пред колективите на трудещите се, а за военните съдилища - пред личния състав на поделенията, ако това би допринесло за разширяване на възпитателното въздействие.

(2) Когато делото се разглежда пред колектива на трудещите се или във военното поделение, то не може да бъде отложено само за решаването му в седалището на съда.

Чл. 83. (1) Когато няколко дела трябва да се разгледат или отделни съдебни действия по тях да се извършват извън седалището на съда, в едно и също или близки места, това се възлага на един състав, съответно на един съдия, и се извършва с едно отиване.

(2) Пътните, дневните и квартирните пари на членовете на състава се разпределят съразмерно между всички дела, като се взема предвид и отдалечеността на местата.

(3) Когато делата се разглеждат пред колективите на трудещите се или на пункт, пътните, дневните и квартирните пари не се възлагат на страните.

Чл. 84. В предвидените в закона случаи съдът може да възложи събирането на доказателства да се извърши от друг съд и без да е налице искане от страните.

Чл. 85. (1) Когато поръчката е за разпит на свидетели, съдът, който я възлага, изпраща въпросния лист на делегирания съд. Този лист следва да бъде представен и подписан от страната, която го представя, проверен и приподписан от съдията-докладчик по делото.

(2) При необходимост съдът с мотивирано определение постановява заедно със съдебната поръчка да се изпрати и делото.

Чл. 86. (1) Едновременно с допускане на поръчката съдът я насрочва и съобщава на заинтересования къде, по коя сметка, каква сума да внесе и в какъв срок да представи доказателства, че е внесъл сумата.

(2) Делегиращият съд насрочва съдебните поръчки за разглеждане от районните съдилища в провинцията за петък, а от районния съд в София - за сряда и петък, като уведомява страните за датата и часа на изпълнението.

(3) Поръчката се изпраща, след като страната в определения срок представи въпросник и доказателства, че е внесла необходимите разноски за изпълнение на делегацията.

(4) При отлагане на поръчката за новото насрочване страните не се призовават.

Чл. 87. (1) Когато при изпълнението на поръчката се окаже, че лицето, което трябва да се разпита по делегация, живее в друг район, съдът, до който е била отправена съдебната поръчка, я препраща на съда по местоживеенето на лицето, като съобщава това на делегиращия съд.

(2) При други пречки за изпълнение на поръчката в зависимост от характера им тя се прекратява или се иска указание от делегиращия съд.

(3) При изпълнение на поръчки по наказателни дела участието на прокурора не е задължително.

Чл. 88. Съдебните поръчки от български до чуждестранни съдилища за оказване правна помощ чрез извършване на отделни процесуални действия, като връчване на книжа, разпит на свидетели, обвиняеми, страни и други лица, извършване на експертизи, съдебни огледи и обиски, изземане и предаване на веществени доказателства и др. се изпращат до Министерството на правосъдието освен ако с договор за правна помощ е определен друг ред.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Молбата за оказване на правна помощ, отправена от български до чуждестранен съд, трябва да съдържа:

1. наименование и седалище на молещия съд в Народна република България;

2. наименование и седалище на замоления съд в чуждата държава;

3. имената на страните, обвиняемите, подсъдимите и други лица, по отношение на които ще се извършват процесуални действия, тяхното гражданство и адреси;

4. съдържание на поръчката, а по наказателни дела - описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и неговата правна квалификация;

5. подпис и служебен печат.

Чл. 90. По молби за връчване на съдебни и други книжа наред с изискванията по т. 1-3 на предходния член се прави описание на книжата с посочване реда и начина за връчването им.

Чл. 91. По молби за разпит на свидетели, обвиняеми, страни и други лица, както и за извършване на експертиза в поръчката се посочват обстоятелствата за разпит и предметът на експертизата.

Чл. 92. (1) На български граждани, работещи в дипломатическите, консулските, търговските и други представителства и органи на Народна република България книжата, както и всички други съобщения и призовки се връчват чрез съответните органи на тези представителства.

(2) На български граждани, намиращи се в съответната държава, извън тези по предходната алинея, призовки и съобщения могат да се връчват чрез съответното дипломатическо или консулско представителство.

Чл. 93. (1) За български граждани, работещи в учреждения, посочени в ал. 1 на предходния член, не се изготвят съдебни поръчки за разпит от чуждестранния съд. Ако явяването им е необходимо лично пред българския съд, те се призовават за време, съвпадащо с командировка, отпуск или завръщането им в България от съответната страна.

(2) По дела с важен държавен или обществен интерес може да се постанови явяването на свидетел и преди времето, посочено в предходната алинея, като за тази цел се иска съдействието на ръководителите на учреждението или организацията, където работи свидетелят.

Чл. 94. Съдебните поръчки по насрочените дела за европейските страни се изпращат най-малко четири месеца преди датата, определена за разглеждане на делото, а за страните вън от Европа - най-малко шест месеца преди тази дата.

Чл. 95. Съдебните поръчки от чуждестранен до български съд, след като се получат от Министерството на външните работи, се изпращат чрез Министерството на правосъдието до съответния съд в Народна република България с необходимите указания относно изпълнението.

Чл. 96. (1) По исканията на чуждестранните съдилища за събиране на доказателства (разпит на свидетели, извършване на експертиза, огледи, заключения на вещи лица и др.) се образуват съдебни поръчки, а по исканията за връчване на съдебни книжа - преписки.

(2) Когато лицето, на което следва да се връчат съдебните книжа, не се намери на посочения адрес, съдът прави всичко възможно за издирването му чрез органите на МВР.

Чл. 97. При изпълнение на съдебни поръчки на чуждестранен до български съд се прилага българското процесуално законодателство. По молба на чуждестранния съд може да бъде приложено процесуалното законодателство на съответната чужда държава, ако то не противоречи на основни принципи на българското законодателство и не застрашава обществения ред и сигурността на Народна република България.

Чл. 98. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Когато съдебната поръчка или искането на чуждестранния съд не се отнася до съда, на който са изпратени, той ги изпраща на съответния компетентен български съд, като уведомява за това Министерството на правосъдието.

Чл. 99. Ако съдебната поръчка на чуждестранния съд не може да бъде изпълнена от българския съд, тя се връща заедно с всички приложени книжа на молещия чуждестранен съд, като същевременно се съобщават обстоятелствата, които са попречили на изпълнението.

Чл. 100. След изпълняване на съдебната поръчка на чуждестранния съд се изпращат книжата, удостоверяващи извършените процесуални действия.

Чл. 101. Връчването на съдебните книжа се удостоверява чрез полагане на подпис и печат върху изпратената разписка или върху такава, изготвена от българския съд, или с протокол, като се отбелязва какво е връчено, на кого, датата, както и лицето, което е извършило връчването.

Чл. 102. Книжата по съдебните поръчки на български до чуждестранен съд се придружават с превод на езика на съответната държава.

Чл. 103. Книжа, изпратени от чуждестранния съд до български съд за връчване на лица, намиращи се на територията на Народна република България, които не са придружени с превод на български език, се връчват на лицето, ако то желае да ги получи доброволно, без превод.

Чл. 104. Преводи по съдебни поръчки от български до чуждестранен съд на съответния език, както и преводи на книжа на чуждестранен съд до български съд се извършват, когато това е необходимо, от определени от съда преводачи или от органи на Министерството на външните работи. В последния случай се прилагат съответните разпоредби за таксите за превод.

Чл. 105. Искания до чуждестранен съд за признаване и допускане изпълнението на решение на български съд по граждански дела се изготвят съобразно изискванията на договора, сключен със съответната държава.

Чл. 106. Искания до български съд за признаване и допускане изпълнение на чуждестранно решение се разглеждат съобразно разпоредбите на ГПК и на съответния договор за правна помощ.

Чл. 107. Искания от български до чуждестранен съд, както и от чуждестранен до български съд за предаване на лица, извършили престъпление, се извършват съгласно разпоредбите на НПК и на договора, сключен със съответната държава.

Чл. 108. Исканията и съдебните поръчки на чуждестранните съдилища се изпълняват най-късно в едномесечен срок.

Чл. 109. Председателите на окръжните и районните съдилища определят един или повече съдии, които организират изпълнението на чуждестранните съдебни поръчки.

Чл. 110. Разпоредбите на тази глава се прилагат, доколкото не е предвидено друго в договор, сключен със съответната държава.

Чл. 111. (1) Веществените доказателства, които постъпват в съда, се регистрират в книгата за веществените доказателства.

(2) Ценностите и документите се предават на касиера, а ако няма такъв - на административния секретар. Другите веществени доказателства се предават на определен от председателя на съда служител. Предаването на доказателствата се удостоверява с подпис в книгата за веществените доказателства.

(3) В книгата веществените доказателства се описват подробно, като се означават видът, марката, фабричният номер, броят, метражът, теглото им и тяхната износеност, когато това е от значение. При нужда описването може да стане с помощта на вещо лице.

(4) Документите се запечатват в пликове, а на останалите веществени доказателства се прикачва картон. На плика или на картона се отбелязват номерът и годината на делото и номерът, под които вещественото доказателство е регистрирано в книгата за веществените доказателства.

(5) Ценностите се предават за пазене в Държавната спестовна каса или в Българската народна банка.

(6) Парите, които не са необходими като конкретно веществено доказателство, се вписват в касовата книга и се внасят в Държавната спестовна каса по депозитната сметка на съда съгласно Правилника за финансовата и счетоводната отчетност на съдебните учреждения (ДВ, бр. 91 от 1958 г.).

(7) Огнестрелно оръжие, взривни вещества и силно действащи отровнии и упойващи вещества се предават на съхранение в съответното поделение на МВР, за което се съставя подробен протокол.

(8) При сменяване на длъжностните лица предаването и приемането на веществените доказателства става с протокол, съставен в книгата за веществените доказателства, който се подписва от тях и председателя на съда.

Чл. 112. Документите, представени като доказателство по делата, по искане на страните и по нареждане на председателя на съда могат да се предадат за пазене в касата на съда.

Чл. 113. (1) Номерът, под който вещественото доказателство е вписано в книгата, се отбелязва върху корицата на делото.

(2) Когато веществени доказателства или документи бъдат взети във връзка с разглеждане на дела, те трябва да се върнат на служителя, комуто са предадени за пазене, веднага щом нуждата от тях отпадне.

Чл. 114. При изпращане на делото в по-горен съд заедно с него се изпращат и предадените за пазене в касата документи. Веществените доказателства се изпращат само ако бъдат поискани от по-горния съд.

Чл. 115. (1) Веществените доказателства се проверяват всяка година през януари от комисия, назначена от председателя на съда, състояща се от съдия, административен секретар и един служител.

(2) Комисията проверява налице ли са всички веществени доказателства, съхраняват ли се правилно, изпълнени ли са разпоредбите на чл. 116-118 и има ли доказателства, по отношение на които съдът да не е издал разпореждане при постановяване на съдебния акт. Протоколът за проверката се вписва в книгата за веществените доказателства.

(3) Използването на веществените доказателства за каквито и да било служебни или други цели е забранено.

Чл. 116. (1) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата парични суми се внасят в приход на републиканския бюджет.

(2) Конфискуваните и отнетите в полза на държавата валутни ценности се предават на Българската външнотърговска банка за изкупуване с изключение на злато, сребро, платина в монети, на слитъци и в суров вид, които се предават на Българската народна банка съгласно чл. 62, ал. 1 и 2 от Наредбата за държавните имоти (ДВ, бр. 79 от 1975 г.).

(3) С движимите вещи, паричните суми в левове и чуждестранна валута, конфискувани или отнети в полза на държавата въз основа на Закона за митниците, Закона за горите, Закона за лова, Закона за рибарството и Закона за съобщенията, се постъпва според разпоредбите на съответните нормативни актове.

Чл. 117. (1) Веществените доказателства, за които е постановено да се върнат на собственика им, се предават срещу подпис в книгата за веществените доказателства, като се отбелязва номерът на паспорта му и на коя дата е издаден.

(2) Ако собственикът не потърси тези вещи в шестмесечен срок от съобщението, с тях се постъпва по реда, предвиден в ал. 1 на предходния член.

(3) Ако вещите подлежат на бърза развала и не могат да се върнат на собствениците им, те се предават на съответните предприятия, учреждения и организации за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в Държавната спестовна каса за пазене.

Чл. 118. (1) Унищожаването на веществените доказателства, които са без стойност и за които е постановено това, се отбелязва в книгата за веществените доказателства.

(2) Ако вещите са изгубили стойността си след постъпването им в съда поради недобро съхранение или друга причина, комисията по чл. 115 съставя протокол за това, който се представя на председателя на съда. Председателят разпорежда да се търси съответна отговорност от виновното длъжностно лице. Ако за такива вещи в присъдата не е постановено да бъдат унищожени, унищожаването става по решение на същата комисия, одобрено от председателя на съда.

Чл. 119. Във втората инстанция се прилагат съответно правилата за делопроизводството пред първата инстанция.

Чл. 120. (1) Всеки докладчик в окръжния съд, когато констатира, че районният съдия е проявил небрежност или не знае закона, съставя записка, която се подрежда в отделна папка и се предава за пазене в канцеларско дело № 8. Препис от записката се изпраща в затворен плик на председателя на районния съд и на съдията, който е допуснал нарушението.

(2) Записките по предходната алинея се използуват от председателя на съда при упражняване на надзора, при изготвяне на отчетите, обобщаване на съдебната практика и др.

Чл. 121. (1) Разгледаните от втората инстанция дела се връщат в районния съд в тридневен срок след изготвянето на съдебния акт заедно с делото от второинстанционното производство.

(2) Ако осъденият е задържан под стража, делото се връща не по-късно от 24 часа от изготвянето на съдебния акт.

Чл. 122. Второинстанционният съд веднага разпорежда писмено на началника на затвора (поправителния дом) да бъдат освободени задържаните подсъдими, които са оправдани, осъдени условно или са изтърпели наложеното им наказание. Когато задържаният присъствува в залата, той се освобождава незабавно освен ако той се задържа и на друго основание. Съдът уведомява за това началника на затвора или на поправителния дом писмено чрез конвоиращия.

Чл. 123. (1) По производствата по жалби против действия на нотариусите и съдебните изпълнители се прилагат правилата на ГПК.

(2) След свършване делата се връщат на нотариусите и съдебните изпълнители заедно с техните преписки.

Чл. 124. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) По останалите дела, образувани по постановления и други актове, издадени от несъдебни органи, се прилагат съответно правилата за делопроизводството пред първата инстанция освен когато е постановено друго в закона. При свършването им тези дела остават в съда и след издаването на изпълнителен лист преписката с обжалвания акт се връща на органа, който я е изпратил, с уведомление за резултата по делото. Когато постановлението е изменено, в писмото се съобщава в какъв смисъл е направено изменението (размерът на глобата, обезщетението и др.).

(2) Когато наказателно постановление на административен орган не е обжалвано пред районния съд, а въпросът е решен от окръжния съд по същество, изпълнителният лист се издава от окръжния съд.

Чл. 124а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1984 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) Молбите и сигналите за преглед по реда на надзора по наказателни, граждански и фирмени дела се подават до председателя на Върховния съд на Народна република България по реда, установен с Инструкция № 1 на Министерството на правосъдието и Върховния съд на НРБ за движението и разглеждането на молбите и сигналите за преглед по реда и надзора, подадени до Върховния съд на НРБ (ДВ, бр. 68 от 1983 г.).

(2) Делата, изисквани от Главния прокурор на Народна република България, се изпращат незабавно. Ако делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание, се прилага разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изречение второ от този правилник, съответно чл. 12 от инструкцията по ал. 1.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство се изпращат на съответните органи в тридневен срок за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или от определението се изпраща незабавно на съответните органи.

(2) Когато подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, с изключение на конфискация и глоба, най-късно три дни след влизане на присъдата в сила препис от нея с мотивите се изпраща на съответния прокурор за изпълнение. Когато с една присъда са осъдени няколко лица и са наложени различни по вид наказания, изпращат се толкова преписи от присъдата, колкото са осъдените лица и колкото са различните по вид наказания, плюс по един екземпляр в повече. Когато е наложено наказание лишаване от свобода, се изпраща и препис от свидетелството за съдимост.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Когато е наложено смъртно наказание, присъдата, заедно с делото се изпраща незабавно на Държавния съвет на НРБ (чл. 375, ал. 3 НПК).

(2) В случай че Държавния съвет не замени смъртното наказание, след връщане на делото в съда препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение.

(3) Когато смъртното наказание е заменено с лишаване от свобода, прилага се чл. 125, ал. 2.

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Когато подсъдимият е предаден на обществено поръчителство, препис от присъдата се изпраща на ръководството по местоработата му или на ръководството на съответната обществена организация.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Когато изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 НК, ако съдът е възложил полагането на възпитателни грижи, препис от присъдата се изпраща на ръководството по месторабота на осъдения или на ръководството на съответната обществена организация или на лицето, натоварено с възпитателни грижи, и на районния съд по местоживеенето на лицето за изпълнение на мерките, предвидени в чл. 6 от Закона за изпълнение на наказанията. За непълнолетни препис от присъдата се изпраща вместо на районния съд на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато условно осъденият по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи или учи, районният съд по местоживеенето, който упражнява възпитателни грижи, изпраща препис от присъдата на съответния общински (районен) народен съвет с оглед на мерките по чл. 67, ал. 4 НК и на прокурора.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Когато непълнолетен е настанен в трудово-възпитателно училище (ТВУ) по реда на чл. 61 и 64, ал. 1 НК, препис от присъдата или определението заедно с мотивите се изпращат на прокурора. Заедно с преписа се изпращат и преписи от характеристиката от детската педагогическа стая, медицинското удостоверение относно психиатричното изследване на осъдения и свидетелството от последния завършен клас.

(2) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.

(3) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Препис от присъдите срещу военнослужещи на срочна служба, осъдени от общите съдилища на лишаване от свобода или обществено порицание за престъпления , извършени от тях като граждански лица, се изпращат за изпълнение на военната прокуратура, в района на която е поделението им.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) На прокурора се изпращат преписи от определенията по чл. 433 НПК за настаняване на принудително лечение, от определенията по чл. 30 НПК, с които се определя общо наказание по няколко присъди, и от определенията за отменяне на предсрочно или условно предсрочно освобождаване.

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Когато осъдените с една присъда са повече от едно лице и само някои от тях са подали жалби пред втората инстанция, съдът изпраща на прокурора за изпълнение присъдата по отношение на лицата, които не са обжалвали присъдата, след което изпраща делото и жалбите във втората инстанция.

Чл. 133. (1) Всички писма и книжа по привеждане в изпълнение на присъдите се проверяват и резолират от председателя на съда или негов заместник.

(2) Всички действия по привеждане в изпълнение на присъдите се отразяват в книгата за изпълнение на присъдите, която се проверява ежемесечно от председателя на съда, който отбелязва в нея датата на проверката.

Чл. 134. (1) Едновременно с изпращане на присъдата за изпълнение се съставя и бюлетин за съдимост съгласно Наредбата за организацията и работата на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 64 от 1975 г.) и карта за обвиняемо лице, която се изпраща в Комитета по единна система за социална информация към Министерския съвет.

(2) Кореспонденцията по изпълнение на присъдата се прилага към самото дело.

(3) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) С влизане на присъдата или на определението за прекратяване на производството в сила съдията-докладчик във военния съд съставя статистически карти за делото и за осъдения.

Чл. 135. В седемдневен срок съдът съобщава и на отдел "Пенсии" при окръжния народен съвет по местожителството на осъдения на лишаване от свобода пенсионер, че той е лишен от свобода за срок повече от един месец (чл. 21, буква "а" от Правилника за приложение на Закона за пенсиите).

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Препис от решението за настаняване на задължително лечение по чл. 36 от Закона за народното здраве се изпраща за изпълнение на главния лекар на съответното здравно заведение.

Чл. 137. (1) По влезлите в сила съдебни актове в полза на държавни учреждения и предприятия, кооперации и други обществени организации в седемдневен срок се издават служебно изпълнителни листове, които се изпращат на ръководителя на учреждението, предприятието или организацията, а когато решенията или присъдите са издадени по акт за начет - на контролната служба, изпратила акта в съда. В тези случаи изпълнителните листове за присъдени суми в полза на държавата се издават отделно и се изпращат на съдебния изпълнител, респективно на финансовите органи при народните съвети, съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) В изпълнителния лист се вписват трите пълни имена на длъжника и адресът му, а когато са известни - и местожителството, местоработата и единният му граждански номер.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) (1) Когато със съдебният акт е потвърдено или изменено постановлението на несъдебен орган и е присъдена глоба, обезщетение или парична конфискация, изпълнителният лист се издава служебно и се изпраща на съдебния изпълнител, ако глобата, обезщетението или паричната конфискация поотделно надминават 150 лв., и на финансовите органи при общинските (районните) народни съвети, съответно при кметствата - в останалите случаи, като едновременно с това се уведомява за изпращането на листа органът, който е изпратил постановлението в съда.

(2) Когато е потвърдено или изменено наказателно постановление за нарушаване Кодекса на труда срещу длъжностни лица, не се издават изпълнителни листове, а се изпращат преписи от решенията заедно с обжалваната преписка на органа, който е издал постановлението, за да се удържи глобата от трудовото възнаграждение на нарушителя съгласно чл. 174, ал. 2 от КТ.

Чл. 139. Държавните учреждения и предприятия, кооперациите и другите обществени организации уведомяват съда за получаването на изпълнителния лист, а съдебният изпълнител съобщава и номера на образуваното изпълнително дело.

Чл. 140. По влезли в сила съдебни актове в полза на граждани, изпълнителните листове се издават по тяхна молба.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г., бр. 2 от 1984 г.) (1) В седемдневен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който се конфискуват или отнемат в полза на държавата движими или недвижими имоти, се изпраща препис-извлечение от него на служба "Държавни имоти" при съответния общински (районен) народен съвет или кметство, определено от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на Столичния народен съвет съгласно чл. 60 от Наредбата за държавните имоти. Заедно с преписа от съдебния акт се изпраща и протоколът за възбрана, когато е наложена такава.

(2) Препис от влязлата в сила присъда срещу чужди граждани, с която е наложена конфискация или глоба, се изпраща незабавно и на съответните митнически органи.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) По влезлите в сила решения относно изменение в гражданското състояние - развод, обявяване на брака за недействителен, допускане и отменяне на осиновяване, установяване на произход, поставяне под запрещение, лишаване от родителски права и др. се правят съобщения до съответния общински (районен) народен съвет или кметство.

Чл. 143. След влизане в сила на решенията по бракоразводните дела се изготвя бракоразводна карта, която се изпраща в Комитета по единна система за социална информация.

Чл. 144. Когато някоя страна по делото дължи държавна такса, съдът още при гледане на делото я поканва да внесе дължимата сума. Ако тя не стори това, съдът издава изпълнителен лист.

Чл. 145. (1) При изпращане на присъдата за изпълнение, издаване на изпълнителен лист, бюлетин за съдимост, карта за обвиняемо лице и при извършване на други действия въз основа на съдебния акт се прави съответна датирана бележка за това върху самия акт, която се приподписва от служителя, извършил тези действия.

(2) Когато предаването на документите по предходната алинея се извършва в същото населено място, то може да се извърши срещу подпис върху самия съдебен акт, като се написват пълно трите имена и длъжността на лицето, които ги е получило.

(3) Ако е нужно при изпълнението на съдебния акт да се направят много вписвания върху него, те може да се нанесат върху отделен лист (справка), който се подрежда непосредствено след съдебния акт и се номерира.

Чл. 146. (1) Когато лицето, против което е издаден служебно изпълнителен лист, има към делото лични суми или гаранция, съдилищата прихващат направо сумата или гаранцията и издават изпълнителен лист само за разликата между присъдената и дължимата сума. Прихванатата сума се внася в местния клон на БНБ по съответния параграф на държавния бюджет, когато се касае до вземания в полза на бюджетните учреждения, а когато се касае до вземания на държавни предприятия, кооперации и други обществени организации - по тяхната сметка. В случай че присъдената сума е по-малка от сумата по гаранционното удостоверение, гаранцията се освобождава само за разликата, което изрично се отбелязва на гърба на банковото удостоверение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) Ако лицето по предходната алинея има към делото други ценности и влогови книжки, съдът с изпращането на изпълнителния лист уведомява съдебния изпълнител или финансов орган при общинските (районните) народни съвети, съответно при кметствата за това. В този случай ценностите и влоговите книжки не се връщат, докато осъденият не представи доказателства, че е изплатил присъдената сума.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1985 г.) (1) В районните съдилища, където има повече от един нотариус, министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител.

(2) Нотариусът извършва нотариални действия само в района на районния съд. Където няма нотариус, нотариалните действия се извършват от районния съдия.

(3) Актовете, подлежащи на вписване, както и всички вписвания, отбелязвания и заличавания на вписвания се извършват само в канцеларията на нотариата през работно време.

(4) Всички други нотариални действия могат да се извършват и извън канцелариите, когато уважителни причини пречат за явяване на участвуващите в нотариалното производство. За съществуването на тези причини трябва да се представят доказателства. За извършване на нотариални действия, в които участвува лице, настанено в болнично заведение, не се изисква документ.

Чл. 148. (1) Освен книгите в чл. 33-41 от Правилника за вписването (Изв., бр. 101 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1955 г.) в нотариата се водят и следните книги:

1. описна книга на нотариалните дела;

2. актова книга за вписване на нотариалните завещания и за отмяна на завещания;

3. книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчните завещания;

4. регистър за записване на протестите и за удостоверяване на съдържанието на частни документи, на подписи, на дати и на преписи от документи;

5. азбучни указатели само на нотариални дела и завещания;

6. актова книга за нотариални актове, които не подлежат на вписване;

7. книга за нотариалните покани;

8. разносна книга.

(2) Книгите по т. 6 и 7 на предходната алинея се образуват от подреждането на нотариалните актове, съответно на преписите от документите или нотариалните покани, в томове от по 200 документа. Нотариалните актове трябва да бъдат написани на листове канцеларски формат. Номерирането на документите и на томовете на тези книги започва всяка година наново от № 1. До подвързването или подшиването им томовете се пазят в класификатори. Така образуваните томове се подшиват, след като се номерират, прошнуроват, подпечатват и приключват с подписа на нотариуса.

Чл. 149. (1) В нотариалните книги не се допускат оставяне на празни места, заличавания, поправки и прибавки, които не са оформени съгласно следващата алинея.

(2) Празните места трябва да бъдат зачертани, а допуснатите грешки се поправят със забележка, като се изписва изрично как трябва да се чете поправката. Забележката се датира и подписва от нотариуса и страните.

Чл. 150. (1) По всяка молба, с която се иска извършване на нотариален акт, се образува нотариално дело.

(2) Останалите молби се прилагат към образуваните канцеларски дела:

1. № 1 - "За заличаване на ипотеки и възбрани";

2. № 2 - "За констативни протоколи";

3. № 3 - "За засвидетелствуванията".

(3) Молби, по които се образуват дела или които се отнасят до образуваните дела, не се завеждат във входящия регистър.

Чл. 151. (1) Всяко нотариално дело се записва в описната книга и в азбучния указател.

(2) На корицата на делото се отбелязват характерът и номерът му, страните, датата на образуването и свършването, както и номерът и томът на нотариалния акт.

Чл. 152. (1) При няколко прехвърлителни сделки (продажба, замяна и др.), извършени от едно и също лице, представените документи - удостоверения и др. по едната сделка могат да се използуват и за останалите до изтичането на посочения в тях срок.

(2) Документите, представени по нотариалните дела, при поискване се връщат на страната, която ги е представила, с изключение на отчетните документи, удостоверенията от банките, както и декларациите, които се дават въз основа на нормативен акт.

Чл. 153. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г., бр. 56 от 1985 г.) (1) За удостоверяване на подпис върху частен документ, както и за съставяне на нотариално завещание и за връщане на саморъчно завещание молителят трябва да се яви лично пред нотариуса.

(2) За извършването на всички други нотариални действия страните могат да бъдат представени и от пълномощници.

(3) Удостоверяване на датата и съдържанието на частни документи, както и на верността на преписи от документи може да се иска от всяко лице.

(4) Нотариалните актове за сделки (продажба, суперфиция, дарение и др.) и констативни актове се приемат и нотариусът се произнася по тях в същия ден, в който е направено искането, или най-късно на следващия ден.

(5) Заверки на подписи, вписвания на законни ипотеки, заверки на договори се извършват незабавно.

(6) Преписи от нотариални актове, подписани от нотариуса и вписани в съответните книги, могат да се издават и във вид на фотокопия, заверени от нотариуса.

Чл. 154. Лице, което има писмени доказателства за своето право на собственост върху недвижим имот, но не притежава нотариален акт, може да иска да му се издаде констативен нотариален акт.

Чл. 155. (1) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Обстоятелствената проверка за признаване правото на собственост върху недвижим имот се извършва по декларация, подадена от собственика чрез местния общински (районен) народен съвет или кметство до съответния нотариус (чл. 483, ал. 2 ГПК). Върху декларацията общинският (районният) народен съвет или кметството отбелязва тарифната, а в населените места, където не се прилага глава втора от ЗСГ, и пазарната цена на имота и на чие име е записан и дали имотът не е държавна или кооперативна собственост.

(2) След получаване на декларацията нотариусът образува нотариално дело.

(3) При извършване на обстоятелствена проверка нотариусът разпитва трима свидетели, посочени от изпълнителния комитет на съответния общински (районен) народен съвет, респективно кметството, за удостоверяване на давностно владение. За проверката се съставя протокол, който се подписва от нотариуса.

(4) Отсъствието на молителя, който е редовно призован, не е пречка за извършване на проверката.

Чл. 156. (1) Въз основа на проверката нотариусът съставя мотивирано постановление, в което описва подробно имота. В мотивите нотариусът обсъжда както гласните, така и писмените доказателства, след което постановява признава или не признава правото на собственост на молителя.

(2) Когато нотариусът признае правото на собственост, той издава нотариален акт на молителя.

Чл. 157. (1) По писмено искане на всеки заинтересуван нотариусът съставя констативен протокол за явяването или неявяването на лица за извършване на известни действия пред него.

(2) При поискване нотариусът издава препис от този протокол.

Чл. 158. При отмяна на нотариално завещание нотариусът отбелязва веднага отстрани на отмененото завещание номера и тома на акта за отмяната. Ако отмененото завещание е извършено в друг нотариат, прави му се съответно съобщение.

Чл. 159. (1) Саморъчно завещание може да бъде предадено за пазене в нотариата с писмена молба от всяко лице.

(2) Когато научи за смъртта на завещателя, нотариусът поканва наследниците му да поискат да се отвори завещанието. Ако няма наследници или не се явят, нотариусът отваря завещанието в присъствието на прокурора.

(3) Нотариусът може да събере служебно сведение за смъртта на завещателите и за наследниците им.

Чл. 160. (1) Заверените от нотариуса преписи от документи носят номера и датата, под които са изведени в регистъра за удостоверенията.

(2) Удостоверяването се извършва с надпис върху преписа.

(3) Преписи, които са написани на няколко листа, трябва да бъдат номерирани, прошнуровани, подпечатани и подписани от нотариуса.

(4) Преписът се получава срещу подпис на правоимащия.

Чл. 161. При извършване на нотариалните действия нотариусът събира предвидените такси и внася и отчита събраните суми по установения ред.

Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) При извършването на нотариално общо завещание на цялото имущество или идеална част от него завещателят е длъжен да представи удостоверение за цената по Наредбата за цените на недвижимите имоти, респективно и за пазарната цена на недвижимите си имоти и да даде писмена декларация какви други имущества има и каква е тяхната стойност.

(2) В нетърпящи отлагане случаи нотариусът може да извърши завещанието и без да е представено удостоверението по предходната алинея. В такъв случай той таксува завещанието по обявените от завещателя данни и дава срок за представяне на удостоверението. След като то бъде представено, нотариусът задължава завещателя да довнесе таксата, ако се дължи такава. В случай че таксата не бъде внесена, районният съдия по искане на нотариуса издава изпълнителен лист.

(3) Нотариусът може да изисква да бъде представен депозит за обезпечаване заплащането на допълнителната такса, както и служебно да събере сведения за цената по Наредбата за цените на недвижимите имоти, респективно за пазарната цена на завещаното имущество.

Чл. 163. (1) Нотариусът отказва да извърши искано нотариално действие с мотивирано определение.

(2) Отказът на нотариуса по предходната алинея подлежи на обжалване по съответния ред. Когато въпросът е свързан с материални интереси на държавата, представя се препис от жалбата, който нотариусът изпраща на юрисконсулта на съответния окръжен народен съвет.

(3) Когато нотариусът е уважил изцяло предявеното искане, действието му не може да се обжалва.

Чл. 164. Съдебноизпълнителната служба се ръководи и контролира от председателя на съответния районен съд.

Чл. 165. Председателят на районния съд:

1. следи за бързото изпълнение на делата и особено за тези в полза на държавата и държавните предприятия, кооперациите и другите обществени организации, за издръжка и трудово възнаграждение, както и за своевременното отчитане на събраните суми по тях;

2. взема мерки за постоянното подобряване работата в службата, като най-малко един път в шестмесечието я проверява основно и разпорежда за отстраняването на констатираните нередности.

Чл. 166. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Съдията-изпълнител осигурява бързо и точно изпълнение на съдебните и другите изпълняеми актове.

(2) В съдебноизпълнителните служби, където има повече от един съдебен изпълнител, министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител.

(3) Ръководителят на съдебноизпълнителната служба освен задачите си като съдебен изпълнител:

1. организира работата на съдебноизпълнителната служба;

2. контролира планирането и отчитането на работата;

3. подписва общите за службата книжа;

4. периодично проверява движението на делата, възложени на останалите съдебни изпълнители, и за констатираните пропуски уведомява председателя на районния съд.

5. контролира своевременното отчитане на събраните суми по изпълнителните дела.

Чл. 167. (1) Съдебните изпълнители работят по годишни и шестмесечни планове.

(2) Месечни планове се съставят за насрочените дела, събираемите суми, за изпълнението на контролните цифри по делата в полза на държавата и на социалистическите организации.

Чл. 168. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Съдебният изпълнител съставя за всяко шестмесечие статистически отчет за дейността си, който изпраща до Министерството на правосъдието и Комитета по единна система за социална информация най-късно 15 дни след изтичане на шестмесечието.

(2) Най-късно до 20 януари всяка година съдебният изпълнител чрез председателя на районния съд представя в Министерството на правосъдието годишен отчет за работата през изтеклата година. В отчета се прави анализ на постиженията, слабостите и трудностите, които се срещат, като се дават и препоръки за отстраняването им.

(3) Съдията-изпълнител дава сведение за изпълнението на плана по събиране на вземанията на държавата и социалистическите организации:

1. ежемесечно на председателя на окръжния (Софийския градски) съд - в срок до десето число на следващия месец;

2. тримесечно на Министерството на правосъдието - в срок до петнадесето число на месеца, следващ тримесечието.

Чл. 169. (1) Секретарят на съдебноизпълнителната служба:

1. следи за финансовата и счетоводната отчетност на съдебноизпълнителната служба;

2. осигурява правилния ход на деловодството, книговодството и реда в канцеларията;

3. полага грижи за опазване на инвентара, канцеларските и други материали;

4. отговаря за постъпилите и намиращи се в службата изпълнителни дела и книжа, както и за изпълнение разпорежданията на съдебния изпълнител.

(2) В съдебноизпълнителните служби, където има архивар, той отговаря за постъпилите и намиращи се в архивата изпълнителни дела.

Чл. 170. (1) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) В съдебноизпълнителните служби се водят следните книги:

1. описна книга на изпълнителните дела;

2. азбучен указател на изпълнителните дела на името на длъжника;

3. срочна книга;

4. разносна книга;

5. контролен дневник за изпълнение на плана;

6. книги за финансовата и счетоводната отчетност на службата, предвидени в Правилника за финансовата и счетоводна отчетност на съдебните учреждения.

(2) Книгите се водят от помощния персонал, с изключение на срочната книга, която се води от съдебния изпълнител.

(3) В съдебноизпълнителната служба се води канцеларско дело за изпълнителни листове и материали по перемирани дела.

Чл. 171. (1) По всеки акт, подлежащ на изпълнение, се образува отделно изпълнително дело с означение на корицата: номер, година, дата на образуването, предмет на изпълнението, както и имената на взискателя и длъжника.

(2) Когато длъжникът е един и същ, съдебният изпълнител образува едно изпълнително дело, макар и да са представени повече изпълнителни листове против него.

(3) Изпълнителните листове, които се представят, след като е образувано вече изпълнително дело срещу същия длъжник, се присъединяват към образуваното дело.

Чл. 172. Всички книжа се приемат от секретаря или от длъжностното лице, натоварено от съдебния изпълнител, и му се предават незабавно.

Чл. 173. (1) Книжата, които се подават от страните по образуваните изпълнителни дела, не се завеждат във входящия регистър, освен в следните случаи:

1. когато взискателят заявява, че е удовлетворен изцяло или отчасти;

2. когато взискателят иска връщане на изпълнителния лист;

3. когато се представят документи от страните;

4. когато се иска извършване на действие, свързано със срок (продажба, искане за възлагане и др.)

5. при подаване на жалба против действията на съдебния изпълнител.

(2) Върху всички книжа се отбелязва датата на постъпването им в канцеларията.

Чл. 174. Приложените документи по несвършените изпълнителни дела могат да се върнат на страната по реда указан в чл. 47.

Чл. 175. Призовките за доброволно изпълнение и запорните съобщения до третите лица, удостоверенията по делата и другите книжа, предвидени в Правилника за финансовата и счетоводната отчетност на съдебните учреждения, се подписват от съдебния изпълнител. Останалите книжа се подписват от секретаря на съдебноизпълнителната служба.

Чл. 176. По изпълнителните дела се предприемат действия за принудително изпълнение незабавно с образуването им. Когато се иска опис, въвод, предаване на деца, изпълнителните действия се предприемат не по-късно от 30 дни от поискването им.

Чл. 177. (1) Съдебният изпълнител движи служебно делата в полза на държавата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) С образуването на делата съдебният изпълнител събира сведения от общинските (районните) народни съвети и кметствата, народната милиция или по друг подходящ начин за точния адрес на длъжника, ако не е посочен в изпълнителния лист, за местоработата, адреса и местоживеенето му, за притежаваните от него имоти и незабавно взема мерки за обезпечаване на вземанията.

(3) Съдебният изпълнител ежемесечно проверява всички висящи изпълнителни дела с оглед ритмичното им движение. Делата, по които не постъпват суми, се отделят и по всяко едно от тях се набелязват конкретни мерки, обезпечаващи събиране на присъдената сума.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) Изпълнителните дела в полза на държавата, по които вземането не може да се събере, се отделят в група "несъбираеми". Към тях се прилагат необходимите данни, от които се вижда, че вземането е несъбираемо, като: протокол от съдебния изпълнител, сведение, че длъжникът не е намерен, че не притежава движимо имущество, върху което може да се насочи принудителното изпълнение, протокол, че длъжникът не работи и не получава доходи, писмо от общинския (районния) народен съвет или кметството по местожителство и месторождение на длъжника, че последният не притежава недвижими имоти, писмо от ДСК, че длъжникът няма спестовен влог, върху който може да се наложи запор съгласно чл. 18 от Закона за Държавна спестовна каса.

Чл. 179. В края на полугодието по всяко дело в полза на държавата съдебният изпълнител изготвя сметка за събраната сума и за остатъка от задължението. Обобщена сметка се изпраща в Министерството на правосъдието. В нея се посочват броят на делата и размерът на събраните суми.

Чл. 180. Съдебният изпълнител поддържа връзка с финансовоконтролните и следствените органи с оглед да насочи принудителното изпълнение върху имуществата, издирени от тях, върху които те са наложили запори и възбрани.

Чл. 181. При изпълнение на конфискация и глоба се прилагат чл. 45, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 НК относно вещите, които не подлежат на конфискация.

Чл. 182. (1) Съдебният изпълнител движи служебно делата в полза на държавните предприятия, кооперациите и другите обществени организации.

(2) Принудителното изпълнение по делата по ал. 1 се насочва незабавно след като взискателят посочи начин за изпълнение съгласно чл. 323, ал. 3 ГПК.

(3) Ако длъжникът не живее или не работи на посочения адрес, или ако не се намери имущество, подлежащо на принудително изпълнение, съдебният изпълнител незабавно дава на взискателя седемдневен срок да посочи точния адрес или местоработата на длъжника или да посочи нов начин на изпълнение съгласно чл. 323 ГПК.

(4) Ако взискателят не отстрани в срока нередностите и ако и съдебният изпълнител не може да направи това, изпълнителното дело се прекратява, а изпълнителният лист се връща на взискателя.

(5) Взискателят може отново да представи изпълнителния лист и да поиска да се образува ново изпълнително дело, като се посочи адреса или местоработата на длъжника, или нов начин на изпълнение.

Чл. 183. Когато има изпълнителни дела по вземания на държавата, държавните предприятия, кооперациите и другите обществени организации, насрочването им се извършва групово за няколко близки населени места заедно с останалите дела, по които предстои изпълнение на същите места, с оглед изпълнението да бъде най-малко обременително за страните. Ако няма изпълнителни дела в полза на граждани, тези в полза на държавата и на социалистическите организации се насрочват самостоятелно.

Чл. 184. (1) При изпълнителни дела в полза на държавата, държавните предприятия, кооперациите и другите обществени организации съдебният изпълнител държи непосредствена връзка с техните ръководители за правилното и редовно движение на делата им, като за допуснати нередности прави съответен сигнал.

(2) Съдебният изпълнител провежда разяснителна работа сред населението за подобряване платежната дисциплина на задължените лица, като за целта търси помощта на държавните органи и на обществените организации.

Чл. 185. Изпълнителните дела за издръжка в полза на чуждестранни лица се водят на отчет от ръководителя на съдебноизпълнителната служба. Всеки месец той проверява събрана ли е и преведена ли е сумата на взискателя в чужбина. При необходимост той взема мерки за отстраняване на недостатъците и за бързото изпълнение на тези дела.

Чл. 186. (1) Внесените по делата суми в полза на редовните взискатели се превеждат служебно веднага след постъпването на приходния ордер.

(2) На нередовните взискатели се съобщава да представят необходимите документи.

Чл. 187. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Съдебният изпълнител полага грижи за осигуряване ежемесечно постъпление на суми по наложените запори, като периодично прави проверка на третите задължени лица относно размерите и редовността на правените от тях удръжки.

(2) Съдията-изпълнител периодично проверява по трудовите книжки на длъжниците вписването на запорите върху трудовото възнаграждение за вземания за издръжка и взимания на държавата и социалистическите организации, както и изпълнението на наложените запори.

Чл. 188. За неизпълнение от длъжностните лица на нарежданията на съдебния изпълнител във връзка с изпълнението на съдебните актове се прилагат разпорежданията на чл. 77 ГПК, а при повторно неизпълнение се уведомява съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу виновните лица, като същевременно се уведомява и ръководителят на учреждението.

Чл. 189. (1) Изпълнителните дела се подреждат в деловодството в пет групи:

1. изпълнителни дела в полза на държавата;

2. изпълнителни дела в полза на държавните предприятия, кооперациите и другите обществени организации;

3. изпълнителни дела в полза на държавата, по които са съставени констативни протоколи за несъбираемост на вземането, както и тези, по които адресът на длъжника е неизвестен;

4. изпълнителни дела за издръжка;

5. останалите изпълнителни дела, по които взискателите са частни лица.

(2) По възможност делата, указани в т. 2 на ал. 1, се подреждат и по отделни предприятия, учреждения и организации.

Чл. 190. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Изпълнителните дела освен в случаите на чл. 330 ГПК се прекратяват с протокол от съдебния изпълнител:

1. когато изпълнителният лист е приведен в изпълнение и са събрани присъдените суми и разноски по изпълнението;

2. когато взискателят е получил обратно изпълнителния лист;

3. когато след направено искане от длъжника се констатира, че задължението е погасено по давност. В този случай прекратяването се извършва след уведомяване на взискателя и изтичане на срока за възражението;

4. когато наследниците на длъжника са се отказали от наследство. В тези случаи съдията-изпълнител уведомява общинския народен съвет.

Чл. 191. Когато изпълнителното дело бъде прекратено поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на срока по чл. 330, буква "д" ГПК, изпълнителният лист се изважда от делото и се пришива в канцеларско дело. При поискване изпълнителният лист се връща на взискателя срещу разписка, която се прилага към канцеларското дело.

Чл. 192. Срокът за прекратяване на делото по перемция не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно по причините, посочени в чл. 329 ГПК, освен в случаите, когато изпълнителното дело е спряно по искане на взискателя.

Чл. 193. Върху извадения от прекратеното дело изпълнителен лист съдебният изпълнител отбелязва:

1. номера на делото;

2. получените от взискателя суми;

3. връчена ли е призовка за доброволно изпълнение, кому и кога;

4. внесените, но неполучени от взискателя суми с означение номера и датата на ордерите;

5. на коя дата е извършено последното изпълнително действие.

Чл. 194. Неполучените суми по прекратеното изпълнително дело, които са отбелязани върху изпълнителния лист, се изплащат на взискателя, след като той представи изпълнителния лист.

Чл. 195. Образуваните изпълнителни дела се съхраняват в съдебноизпълнителната служба по начин, който да не допуска загубване и унищожаване на изпълнителните листове. Шкафовете, в които се съхраняват делата, се заключват след завършване на работното време. От длъжностните лица, виновни за загубване или унищожаване на изпълнителен лист, се търси лична отговорност.

Чл. 196. (1) Когато след най-щателна проверка се констатира, че изпълнителният лист е загубен или унищожен, съдебният изпълнител съставя констативен протокол за това. Въз основа на констативния протокол взискателят подава писменна молба до съда, който е издал изпълнителния лист за издаване дубликат от него по реда на чл. 248 ГПК.

(2) Когато изпълнителният лист е в полза на държавата, искане за издаване дубликат прави съответният съдебен изпълнител.

(3) Молбите за издаване дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист, след като е било образувано изпълнително дело, се разглеждат по най-бърз начин.

Чл. 197. Свършените през текущата година дела и преписки се предават в архивата най-късно до края на юни следващата година, на не по-рано от два месеца от свършването им.

Чл. 198. В същия срок се предават в архивата и делбените производства, по които е допусната делбата, ако съделителите в дадения им срок не са внесли разноски за извършване експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете. Ако до изтичане на срока за пазене на делото съделиителите внасят разноските, по определение на съда делото се изважда от общата архива и му се дава по-нататъшен ход, като се образува под нов номер.

Чл. 199. (1) Свършените наказателни дела, по които предварително следствие е извършено от следствените органи на Държавна сигурност, се предават за съхранение в съответните поделения на МВР, след като са изпратени присъдите и изпълнителните листове за изпълнение.

(2) Свършените дела за трудов стаж се изпращат за съхранение на съответните окръжни народни съвети - отдел "Пенсии".

Чл. 200. (1) Свършените наказателни дела, по които е изпратен препис от присъдата за изпълнение, не се предават в архивата, докато не се получи уведомление, че присъдата, както и бюлетинът за съдимост са получени от надлежното учреждение и че е започнало изтърпяването на наказанието, а за поправителен труд - до изпълнение на наказанието.

(2) Свършените дела, по които трябва за се издадат служебно изпълнителни листове, не се предават в архивата, докато не се издаде и изпрати изпълнителният лист на надлежното място и не се получи потвърдително писмо, че е получен.

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 1987 г.и бр. 42 от 1989 г.) Фирменото дело се счита свършено и се внася в архивата след прекратяване на юридическото лице или фирмата на граждани, за което се отнася.

Чл. 202. (1) Книгите и канцеларските дела се внасят в архивата, след като необходимостта от тях и съдебното деловодство отпадне.

(2) Ако до внасянето в архивата някой от въпросите по канцеларските дела остане неразрешен, книжата отнасящи се до него, се изваждат и подреждат в съответното канцеларско дело за следната година.

(3) Канцеларското дело с поверителните книжа се пази от председателя на съда.

Чл. 203. (1) Преди да се внесат в архивата, съдебните дела се преглеждат от административния секретар или друг служител, натоварен от председателя на съда, който проверява дали не е пропуснато да се извърши някое действие по тях.

(2) Банковите удостоверения за внесените суми се изваждат от делата. Върху тях се отбелязва датата на свършване на делото и се подреждат в съответното канцеларско дело съгласно Правилника за финансовата и счетоводната отчетност на съдебните учреждения. На последната страница на делото се отбелязва какви удостоверения са извадени от него.

Чл. 204. (Доп. - ДВ, бр. 82 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) (1) На корицата на всяко прегледано дело секретарят или натовареният служител поставя надпис "Архивно" и се подписва.

(2) Свършените съдебни и канцеларски дела и фирмените дела се приемат в архивата, след като се номерират и подпишат.

Чл. 205. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1989 г.) (1) Преди внасянето в архивата съдебните дела, фирмените дела и канцеларските дела и преписки се вписват в архивната книга по групи според вида и характера им, като във всяка група те се подреждат по реда на образуването им. На всяко архивно дело се слагат архивен номер и номер на връзката.

(2) След вписването на делата в архивната книга се подписват както служителят, който ги е предал, така и този, който ги е приел.

Чл. 206. (1) Делата и преписките на нотариалната и съдебноизпълнителната служба, както и книгите, които се водят в съдебните учреждения, се предават по отделни описи в два екземпляра - единият за службата и другият за архивата.

(2) В описната книга се отбелязва под кой пореден номер на архивната книга е предадено делото в архивата.

Чл. 207. Архивните материали на съдилищата, съдебноизпълнителната и нотариалната служба се държат отделно.

Чл. 208. На всяка връзка със свършени дела и преписки се поставя картон с означение номера на връзката и архивните номера на делата, които се съдържат в нея.

Чл. 209. (1) Архивните материали се съхраняват в специално помещение, което трябва да бъде запазено от пожар, влага, гризачи и повреди от друг характер.

(2) По възможност помещението на архивата се състои от две отделения: канцелария и хранилище. Достъпът на външни лица в хранилището е забранен.

Чл. 210. (1) Изнасянето на делата, преписките и другите книжа от архивата за служебни справки се допуска само по писмено искане на друг съд, прокуратурата и органите на МВР с писмено разрешение на председателя на съда срещу разписка.

(2) На мястото на изваденото дело се поставя картон, на който се означава къде се намира то. Освен това архиварят води наръчник на извадените от архивата дела, по който следи за връщането им.

Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г., доп. - бр. 82 от 1987 г. и бр. 42 от 1989 г.) Внесените в архивата дела и други книжа се пазят в окръжните и военните съдилища - 10 години; в районните съдилища, нотариалните и съдебноизпълнителните служби - 5 години, с изключение на бракоразводните дела, които се пазят 10 години.

(2) Наличните регистри за гражданско състояние, за юридически лица и фирми на гражданите, книгите за имотно състояние, образувани в нотариалните служби (нотариални актове, завещания, приемане и отказване от наследство) , и книгите за изпълнение на присъдите се пазят 75 години.

(3) Наказателните дела, по които присъдата не е приведена в изпълнение, се запазват в архивата в срока, указан в чл. 82 НК.

(4) Канцеларското дело с оригиналните заповеди, описната книга и азбучниците на военните съдилища не се унищожават и се пазят в Централния архивен фонд на МНО.

Чл. 212. (1) След изтичане на установените срокове за пазене се извършва подбор на материалите, като тези, които имат политическо, научно, историческо и практическо значение, се отделят и предават в съответните окръжни държавни архивни фондове, а от военните съдилища - в Централния архивен фонд на МНО.

(2) Още при разглеждането на делата съдът отбелязва върху корицата кои от материалите да бъдат пазени.

(3) Подборът на материалите се извършва всяка година до края на първото тримесечие от експертна комисия в състав от трима служители, в която задължително участвуват съдия и служителят завеждащ архивата.

(4) Експертната комисия се назначава от председателя на съда и работи под негов надзор и указание.

(5) При подбора на материалите комисията се ръководи от издадените за тази цел инструкции от органите на Държавния архивен фонд, а военните съдилища - и от ръководството по архивите в БНА, обявено със заповед на МНО № 0440 от 1963 г.

Чл. 213. Ако комисията намери, че делото не подлежи на запазване, от него се изваждат документите за гражданско и имотно състояние, решенията по делата за гражданско състояние и за вещни права върху недвижими имоти, за наследство, разделителните протоколи и протоколите за теглене на жребий по делата за делби, влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти на публична продан, протоколите за обстоятелствена проверка, съставени през периода от 16.II.1948 г. до 12.II.1952 г. Тези книжа се подреждат в канцеларско дело, като им се съставя опис. Това канцеларско дело, както и архивната книга се пазят съгласно чл. 211, ал. 2.

Чл. 214. (1) За материалите, които подлежат на унищожаване, комисията съставя опис в три екземпляра, който се утвърждава от председателя на съда. Два екземпляра от описа се изпращат на местния орган на Архивното управление, а единият остава в архивата.

(2) Във военните съдилища при унищожаване на съдебните наказателни и граждански дела присъдите и решенията по тях се отделят и подшиват в томове, които се изпращат на съхранение в Централния архивен фонд на МНО, заедно със съответните описни книги.

(3) Унищожаването на архивните материали се извършва, след като докладът на комисията бъде одобрен от органа на архивното управление.

(4) При унищожаване на материалите се вземат всички необходими мерки за предотвратяване издаването на държавна и военна тайна.

Чл. 215. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Съдебните органи провеждат системна превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на престъпленията и другите правонарушения и противообществени прояви, укрепване на социалистическата законност и възпитание на гражданите в дух на съзнателно изпълнение на законите.

(2) Организацията и ръководството на превантивната дейност в окръга се осъществяват от председателя на окръжния (Софийски градски) съд в съответствие с плана и указанията на Министерството на правосъдието и окръжното звено за координация и методическо ръководство на превантивната дейност.

Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Превантивната дейност на съда се планира в общия годишен план на съда. Въз основа на криминалогически изследвания на структурата и динамиката на престъпността и и другите правонарушения може да се съставят перспективен план и прогнози за развитието на превантивната дейност в съответния район.

(2) Съдът съгласува превантивните мероприятия с прокуратурата, органите на Народната милиция, обществените организации, народните съвети, средствата за масова информация, а военният съд - и с командирите на поделенията и политорганите.

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Превантивната дейност се отчита на всяко шестмесечие по формулярите на Комитета по единна система за социална информация, както и в годишния доклад на председателя на съда пред Министерството на правосъдието.

(2) Военните съдии попълват карта за превантивна дейност за всяко проведено мероприятие.

Чл. 218. По всяко наказателно дело от общ характер съдът изследва причините и условията, способствували за извършване на престъплението. Резултатите от направеното изследване се отбелязват в мотивите на присъдата.

Чл. 219. (1) Ако по делата се установят закононарушения, недостатъци в организацията, липса на ефективен административен финансов или технологичен контрол и други обстоятелства и условия в дейността на държавни органи, стопански или други организации, които създават благоприятна обстановка за извършване на престъпления, съдът изпраща мотивиран сигнал до ръководителите или до по-горестоящите органи, както и до съответния орган на Комитета за държавен и народен контрол.

(2) Сигнали се изпращат и когато в резултат на обобщаването на съдебната практика се разкрият такива недостатъци или правонарушение.

(3) Със сигнала се препоръчват конкретни мерки за отстраняване на допусканите закононарушения и недостатъци в работата на предприятията, ведомствата и обществените организации.

(4) Ако сезираните ръководители на предприятия, учреждения или организации не отговорят в месечен срок на сигнала, прилагат се санкции по чл. 98 от Закона за устройството на съдилищата.

Чл. 220. В случай, когато това е необходимо, съдиите или съдебните заседатели правят проверка на място за изпълнението на съдържащите се в сигналите препоръки.

Чл. 221. Ежегодно съдилищата правят анализи и обобщавания на състоянието на сигналната дейност и нейната ефективност и набелязват съответни мероприятия за отстраняване на констатираните слабости в тази им дейност. Информацията за извършеното обобщаване се разглежда в общото събрание на съдиите. На тези съвещания се канят да вземат участие представители на прокуратурата, органите на МВР, органите на Комитета за държавен и народен контрол и на заинтересованите ведомства и обществени организации.

Чл. 222. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) По наказателните дела за престъпления от общ характер, които представляват значителен обществен интерес, съдията-докладчик взема своевременно мерки за участието на обществеността в процеса чрез изпращане на обществен обвинител или обществен защитник при условията на чл. 77-81 НПК.

(2) За повишаване възпитателния и предупредителния ефект на съдебния процес се насрочват дела за разглеждане пред колективи.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1979 г.) (1) Председателите на съдилищата периодично информират съответните окръжен, общински (районни) народни съвети и кметствата, партийните и други органи и обществени организации за състоянието на престъпността и закононарушенията в окръга, района, селището, квартала, предприятието, поделенията и причините и условията, които ги пораждат.

(2) Председателите на военните съдилища информират командирите на съединения и обединения в района на съда.

Чл. 224. Съдиите, съдебните изпълнители, нотариусите и съдебните заседатели разясняват и пропагандират социалистическото законодателство чрез изнасяне на лекции, беседи, консултации, публикации в печата, радиото, телевизията, радиотронслационните възли, народните университети за правни знания, помирителните комисии, квалификационните курсове и семинари, организирани от държавни органи, стопански или други организации.

Чл. 225. Съдиите и съдебните заседатели от съответната секция поддържат непрекъснат контакт и оказват методическа помощ на другарските съдилища, а тези от военния съд - и на съдилищата на честта, с оглед укрепване на законността в тяхната работа и възпитаване на гражданите, съответно военнослужещите, в дух на висока социалистическа нравственност и правосъзнание.

Чл. 226. Съдиите участвуват в подготовката и провеждането на пленуми и съвещания по проблемите на законността, обществения ред, борбата с престъпността и правонарушенията, оказват методическа помощ при организираните от обществените организации почини и движения, като "селища без престъпност и с образцов обществен ред" и "предприятие, цех, участък без трудови злополуки и аварии".

Чл. 227. Районните и военните съдии организират и провеждат надзорно-възпитателна работа спрямо лицата, посочени в чл. 6 ЗИН.

Чл. 228. По отношение на осъдените на поправителен труд без лишаване от свобода възпитателната работа се възлага на ръководствата на предприятията, учрежденията или обществените организации при съответните трудови колективи, в които работи лицето, а за въоръжените сили - на командирите (началниците).

Чл. 229. (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) Възпитателната работа спрямо предсрочно и условно-предсрочно освободените пълнолетни лица се осъществява от съответната наблюдателна комисия, спрямо условно осъдените или предсрочно освободените непълнолетни - от съответните местни комисии за борба с противообществените прояви на непълнолетните и малолетните, а спрямо военнослужещите - от командирите и политорганите.

(2) По отношение на условно осъдените за умишлени деяния и осъдените на задължително заселване възпитателните грижи се възлагат на обществените организации по местоработата или по местоживеенето на осъденото лице.

(3) Когато намери за необходимо, съдът може да възложи възпитателни грижи на отделни граждани или военнослужещи.

Чл. 230. Осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, не се картотекират и не се поставят под възпитателни грижи.

Чл. 231. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 1984 г.) (1) Най-малко веднъж в годината районните и военните съдии провеждат срещи с поставените под възпитателни грижи лица, с възпитателите и ръководствата на обществените организации, на които са възложени тези грижи.

(2) В края на всяка година районните и военните съдилища, обществените организации и определените от съда индивидуални възпитатели обсъждат съвместно извършената възпитателна работа, обменят опит и набелязват мерки за подобряване на тази дейност.

Чл. 232. В началото на всяка година районните и военните съдилища правят анализ на проведената през изтеклата година надзорно-възпитателна работа. За направените констатации и изводи се уведомяват съответно окръжните съдилища и Министерството на правосъдието.

Чл. 233. (1) Съдилищата анализират и обобщават съдебната практика с цел да се усъвършенствува правораздаването и да се разкрият причините и условията, които пораждат престъпленията, другите правонарушения и гражданскоправните конфликти.

(2) Предмет на обобщаването на съдебната практика са делата, които са характерни за района на съда за периода от една-две години.

Чл. 234. Периодично съдилищата правят анализ на отменените от втората инстанция решения и присъди.

Чл. 235. Анализът и обобщаването на съдебната практика се основават на достоверни статистически данни и проучване на делата, предмет на изследването, като въпросите на съдебната практика се свързват с практиката на Върховния съд на НРБ и с постиженията на науката.

Чл. 236. Материалите по анализиране и обобщаване на съдебната практика се обсъждат на съвещание на съдиите, на което се поканват да присъствуват съдебните заседатели, представители на прокуратурата, органите на Министерството на вътрешните работи, на Комитета за държавен и народен контрол и на други заинтересовани ведомства и обществени организации.

Чл. 237. За стажант-съдии се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 65, точки 1, 4 и 5 от Закона за устройство на съдилищата, след представяне на следните документи:

1. молба;

2. автобиография;

3. диплом за завършено висше юридическо образование;

4. попълнен формуляр по установен образец;

5. трудова книжка;

6. свидетелство за съдимост;

7. военна книжка;

8. карта за медицински преглед;

9. за офицери - заповед за командироване на стаж.

Чл. 238. (1) Продължителността на стажа е една година.

(2) На стажант-съдия, който отсъствува повече от два месеца по уважителни причини (болест, майчинство, военен сбор, платен годишен отпуск), стажът се продължава за времето на отсъствие, надвишаващо двата месеца. Времето, прекарано в отпуск за участие в строителството, съгласно установен от Министерския съвет ред се зачита за трудов стаж.

(3) Стажът се провежда по програма, утвърдена от министъра на правосъдието.

Чл. 239. (1) Председателят на окръжния и военния съд организира и контролира провеждането на стажа.

(2) Председателят на окръжния и военния съд определя за всеки стажант-съдия ръководител-съдия, който пряко се грижи за правилното и ефективно провеждане на стажа.

Чл. 240. При постъпване на стажант-съдията се издава стажантска книжка, в която се вписват данни за провеждане на стажа.

Чл. 241. Стажант-съдия, който е прослужил шест месеца, може да бъде назначен от министъра на правосъдието да изпълнява за срок от един месец длъжността съдебен изпълнител или нотариус.

Чл. 242. (1) След завършване на стажа се полага теоретико-практически изпит по:

1. гражданко право и граждански процес;

2. наказателно право и наказателен процес;

(2) Изпитът се полага пред Министерството на правосъдието и се провежда от тричленна комисия, назначена със заповед на министъра на правосъдието.

(3) Изпитът се провежда най-малко три пъти през годината по програма, утвърдена от министъра на правосъдието.

(4) Оценката се определя по шестобалната система за всяка дисциплина отделно.

(5) Ако по някоя от дисциплините стажант-съдията получи оценка слаб (2), той полага поправителен изпит в една от следващите изпитни сесии.

(6) Ако на поправителния изпит стажант-съдията получи оценка слаб (2), той се явява отново на изпит. В тези случаи комисията определя по каква част от програмата и кога да се проведе допълнителният изпит.

Чл. 243. Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на комисията. Протоколът се предава на съответната служба в Министерството на правосъдието.

Чл. 244. На положилите успешно изпита се издава удостоверение за завършен стаж, подписано от министъра на правосъдието.