Държавен вестник, брой 22 от 16.III

Преамбюл

Държавите - страни по тази конвенция.

Ръководейки се от интереса за укрепването на мира и желаейки да допринесат за делото на прекратяването на надпреварата във въоръжаването и за постигането на общо и пълно разоръжаване под строг контрол и ефикасен международен контрол и за спасяването на човечеството от опасността от използването на нови средства за водене на война.

Реши да продължат преговорите за постигане на ефективен прогрес по пътя на приемането на по-нататъшни мерки в областта на разоръжаването.

Признавайки, че научно-техническият прогрес може да разкрие нови възможности в областта на въздействието върху природната среда.

Вземайки пред вид Декларацията на Конференцията на Организацията на обединените нации по окръжаващата среда, приета в Стокхолм на 16 юни 1972 г.,

Съзнавайки, че използването на средства за въздействие върху природната среда за мирни цели би могло да подобри взаимодействието между човека и природата и да съдейства за опазване и подобряване на природната среда за благото на сегашното и бъдещите поколения.

Признавайки все пак, че военното или всяко друго враждебно използване на такива средства би могло да има крайно вредни последици за благосъстоянието на човека.

Желаейки ефикасно да забранят военното или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда, за да се отстранят опасностите за човечеството от такова използване, и потвърждавайки желанието си да работят за постигането на тази цел.

Стремейки се също да допринесат за задълбочаването на доверието между народите и за по-нататъшно подобряване на международното положение в съгласие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,

Се споразумяха за следното:

Член I

1. Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да не прибягва до военно или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда, които имат широки, дългосрочни и сериозни последици като способи за разрушаване, нанасяне на щети или причиняване на вреда на друга държава-страна.

2. Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да не подпомага, да не поощрява и да не подбужда която и да е държава, група държави или международна организация към осъществяването на дейност, противоречаща на разпоредбите на т. 1 на този член.

Член II

Използваният в член I термин "средства за въздействие върху природната среда" се отнася за които и да е средства за изменение - чрез преднамерено направляване на природните процеси - на динамиката, състава или структурата на Земята, включително нейната биота, или на космическото пространство.

Член III

1. Разпоредбите на тази конвенция не възпрепятстват използването на средства за въздействие върху природната среда за мирни цели и не накърняват общопризнатите принципи и приложими норми на международното право, отнасящи се до такова използване.

2. Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да съдействат за възможно най-широкия обмен на научна и техническа информация по използването на средства за въздействие върху природната среда за мирни цели и имат право да участват в този обмен. Държавите - страни, които са в състояние да правят това, ще допринасят, сами или заедно с други държави или международни организации, за осъществяване на международно икономическо и научно сътрудничество в областта на опазването, подобряването и мирното използване на окръжаващата среда, като се отдава дължимото внимание на нуждите на развиващите се райони на света.

Член IV

Всяка държава - страна по тази конвенция се задължава да предприема всички мерки, които счета за необходими в съответствие със своите конституционни процедури, за забрана и предотвратяване на всяка дейност, нарушаваща разпоредбите на тази конвенция на всяко място, намиращо се под нейната юрисдикция или контрол.

Член V

1. Държавите - страни по тази конвенция, се задължават да се консултират помежду си и да си сътрудничат при решаването на всички проблеми, които могат да възникнат по отношение на целите или във връзка с прилагането на разпоредбите на тази конвенция. Консултации и сътрудничество по изпълнението на този член могат да бъдат предприети и чрез използване на съответни международни процедури в рамките на Организацията на обединените нации и в съответствие с нейния устав. Тези международни процедури могат да включват услугите на съответни международни организации, а също и на Консултативния комитет от експерти, както е предвидено в т. 2 на този член.

2. За целите, изложени в т. 1 на този член, депозитарят в течение на един месец от получаването на молба от която и да е държава - страна по тази конвенция, свиква Консултативния комитет от експерти. Всяка държава - страна може да назначи експерт в този комитет, чиито функции и процедурни правила са изложени в приложението, което представлява неразделна част от тази конвенция. Комитетът изпраща на депозитаря резюме за извършеното изясняване на фактите, включващо всички мнения и информации, представени на комитета по време на неговата работа. Депозитарят изпраща резюме но всички държави-страни.

3. Всяка държава - страна по тази конвенция, която има основание да счита, че друга държава-страна действа в нарушение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на конвенцията, може да подаде оплакване в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това оплакване трябва да съдържа цялата отнасяща се до въпроса информация, както и всички възможни доказателства, потвърждаващи неговата основателност.

4. Всяко държава - страна по тази конвенция, се задължава да сътрудничи при провеждането на всяко разследване, което Съветът за сигурност може да предприеме в съответствие с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации на основание на оплакването, което е получил. Съветът за сигурност информира държавите-страни за резултатите от разследването.

5. Всяка държава - страна по тази конвенция, се задължава да оказва помощ или подкрепя оказването на помощ в съответствие с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации на всяка държава - страна по конвенцията, която поиска такава, ако Съветът за сигурност вземе решение, че казаната страна е претърпяла или е вероятно да претърпи щети в резултат на нарушение на конвенцията.

Член VI

1. Всяка държава - страна по тази конвенция, може да предложи поправки към конвенцията. Текстът на всяка предложена поправка трябва да бъде изпратен на депозитаря, който го съобщава незабавно на всички държави-страни.

2. Поправката влиза в сила за всички държави - страни по тази конвенция, които са я приели, след депозирането при депозитаря на документите за приемането й от мнозинството държави-страни. След това тя влиза в сила за всяка останала държава-страна от датата на депозиране на нейния документ за приемане.

Член VII

Тази конвенция е безсрочна.

Член VIII

1. Пет години след влизането в сила на тази конвенция в Женева (Швейцария) депозитарят свиква конференция на държавите - страни по конвенцията. Конференцията разглежда въпроса за това, как действа конвенцията, за да се увери, че нейните цели и разпоредби са осъществяват, и в частност разглежда ефективността на разпоредбите на точка 1 на член I за отстраняване на опасностите от военно или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда.

2. Впоследствие, на интервали не по-малко от пет години, мнозинството от държави - страни по тази конвенция, може чрез изпращането на съответно предложение до депозитаря да поиска свикването на конференция със същите цели.

3. Ако не бъде свикана конференция съгласно т. 2 на този член в течение на 10 години след завършването на предишната конференция, депозитарят иска мнението на всички държави - страни по тази конвенция, относно провеждането на такава конференция. Ако една трета или десет от държавите-страни в зависимост от това, кое число е по-малко, отговарят положително, депозитарят взема незабавни мерки за свикването на конференцията.

Член IХ

1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави. Всяка държава, която не подпише конвенцията преди нейното влизат в сила в съответствие с т. 3 на този член, може да се присъедини към нея по всяко време.

2. Тази конвенция подлежи на ратифициране от държавите, които са я подписали. Ратификационните документи и документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази конвенция влиза в сила след депозирането на ратификационните документи на двадесет правителства в съответствие с т. 2 на този член.

4. За държавите, чиито ратификационни документи или документи за присъединяване бъдат депозирани след влизането н сила на тази конвенция, тя влиза в сила от деня на депозирането на техните ратификационни документи или документи за присъединяване.

5. Депозитарят незабавно уведомява всички подписали и присъединили се към тази конвенция държави за датата на всяко подписване, за датата на депозиране на всеки ратификационен документ или документ за присъединяване, за датата на влизане в сила на тази конвенция и на всяка поправка към нея, както и за ползването на други уведомявания.

6. Тази конвенция се регистрира от депозитаря съгласно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Член Х

Тази конвенция, чиито английски, арабски, испански, китайски, руски и френски текстове са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща на правителствата на подписалите я или присъединили се към нея държави надлежно заверени копия.

В уверение на което долуподписаните, упълномощени за това от съответните правителства, подписаха тази конвенция, открита за подписване в Женева на 18 май 1977 г.