Държавен вестник, брой 59 от 31.VII

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1991 г.) Медицинското освидетелствуване на встъпващите в брак да се извършва от участъковия или от цеховия лекар по местоживеене или по месторабота съгласно списъка на болестите, посочени в приложения № 1, 2 и 3.

(2) Когато освидетелствуваният няма участъков или цехов лекар по местоживеене или по месторабота или е затруднен да се обърне към него, освидетелствуването се извършва в районното лечебно-профилактично заведение по местопребиваване след разрешение на главния лекар.

Чл. 2. Освидетелствуващият лекар е длъжен да събере най-подробни данни за встъпващия в брак от наличната медицинска документация и да извърши обстоен медицински преглед.

Чл. 3. (1) При съмнение за заболяване, посочено в приложения № 1, 2 и 3, ако е необходимо диагностично изясняване, участъковият или цеховият лекар изпраща лицето за преглед и преценка от съответен специалист.

(2) В случаите по ал. 1 при съмнение за дермато-венерологични, туберкулозни или психични заболявания лицето се насочва към районната диспансерна служба (диспансер, отделение или кабинет) по местоживеенето му, а при съмнение за наследствени заболявания - към медико-генетична консултация.

(3) Лицата, чието здравно състояние не е известно на участъковия или цеховия лекар, задължително се консултират с дермато-венеролог, психиатър и пневмо-фтизиатър.

Чл. 4. В случаите по чл. 3 съответният специалист уточнава диагнозата и дава преценка дали се касае за заболявания, посочени в приложения № 1, 2 и 3, и я изпраща на участъковия или цеховия лекар, който дава окончателно заключение.

Чл. 5. (1) Медицинското свидетелство (приложение № 4) се издава в два екземпляра от съответното здравно заведение, като единият екземпляр остава в неговата архива.

(2) В медицинското свидетелство се вписват само заболявания, посочени в приложения № 1, 2 и 3, ако лицето има такива.

Чл. 6. Медицинското свидетелство се връчва лично на освидетелствуваното лице. Съдържанието му не се съобщава на други лица освен ако освидетелствуваният поиска лекарят да разясни на другия кандидат за всъпване в брак естеството и проявите на заболяванията му.

Чл. 7. (1) Недоволните от медицинското заключение могат да го обжалват пред съответната лекарско-консултативна комисия (ЛКК), а недоволните от заключението на ЛКК - пред ЛКК на съответните окръжни (градски) лечебно-профилактични заведения.

Чл. 8. За вписване на неверни данни в медицинското свидетелство лицето, което го е издало, носи дисциплинарна, административнонаказателна или наказателна отговорност.

Чл. 9. Медицинското свидетелство е валидно 30 дни от датата на издаването му.

Приложение № 3 към чл. 1, чл. 3,ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 2

Приложение № 3

към чл. 1, чл. 3,

ал. 1, чл. 4 и чл. 5, ал. 2

Списък на заболяванията, които съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Семейния кодекс могат да представляват сериозна опасност за живота или здравето само на другия съпруг и бракът може да бъде сключен, ако той знае за това

1. Серорезистентен сифилис след провеждане на пълноценно лечение от специалист.

2. Късни форми на сифилис.

3. Гонококция (трипер), остри и хронични форми - до излекуването.

4. Лепра (проказа) - до излекуването, доказано с бактериологично изследване в специално заведение.

5. Активни отворени форми на белодробна туберкулоза и ендобронхиална туберкулоза.

6. Активна туберкулоза на пикочо-половата и лимфната система и опорно-двигателния апарат с открити поражения с бактериурия.

7. Заразни заболявания, при които болният подлежи на задължително лечение съгласно чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г.).