Държавен вестник, брой 21 от 14.III

Чл. 1. Този указ определя условията и реда за предоставяне, загубване и отнемане правото на убежище в Народна република България.

Чл. 2. (1) Право на убежище в Народна република България се предоставя на чужденци, преследвани за защита интересите на трудещите се, за участие в националноосвободителна борба, за прогресивна политическа, научна, културна и художествена дейност, за борба срещу расовата дискриминация или за защита на мира.

(2) Членове на семейството на лице, което иска или е получило право на убежище, ползуват основанията, които има това лице, ако нямат самостоятелно основание да искат убежище.

Чл. 3. Не се предоставя право на убежище, когато това представлява нарушение на задължения по международни съглашения или противоречи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.

Чл. 4. Лицата, на които е предоставено право на убежище, имат правата и задълженията на чужденци, постоянно пребиваващи в страната. Органите на Министерството на вътрешните работи им издават съответни документи за самоличност и за пътуване и пребиваване в чужбина.

Чл. 5. (1) Чужденец, получил право на убежище, не може да бъде екстрадиран от Народна република България в страна, в която ще бъде преследван поради причините, посочени в чл. 2. Той не може да бъде експулсиран по начин, който води до преследване поради тези причини.

(2) Предходната алинея се прилага и към лице, поискало право на убежище, до вземане на решение по искането.

Чл. 6. Чужденец, който е влязъл в Народна република България без разрешение на надлежните органи или е влязъл не през определените за това места, за да търси право на убежище, не се преследва и наказва за тези деяния.

Чл. 7. Правото на убежище се предоставя от Държавния съвет на Народна република България с указ, а се отказва с решение.

Чл. 8. (1) Чужденец, който иска да му се предостави право на убежище, подава писмена молба до Държавния съвет.

(2) Исканията за предоставяне право на убежище се разглеждат от комисия в състав: председател - заместник-председател на Държавния съвет, и членове - член на Държавния съвет, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на външните работи и заместник-министър на правосъдието. Тя се назначава със заповед на председателя на Държавния съвет.

(3) Комисията обсъжда събраните служебно и представените от молителя данни и дава мнение за уважаване или за отхвърляне на искането за предоставяне право на убежище. Тя дава мнение и по издаване на указите по чл. 11, ал. 2 и чл. 12.

Чл. 9. Държавният съвет може да предостави право на убежище и без да са изпълнени изискванията на предходния член.

Чл. 10. На чужденец, който е поискал право на убежище и се намира в страната, се разрешава от органите на Министерството на вътрешните работи временно пребиваване до вземане на решение по молбата му.

Чл. 11. (1) Право на убежище се загубва, когато чужденецът:

1. придобие по свое желание отново гражданството, което е загубил, или гражданство на друга държава;

2. доброволно се върне в страната, в която е бил преследван, или поиска да отиде в друга страна и се откаже доброволно от предоставеното му право на убежище;

3. може да се върне в държавата, на която е гражданин, или ако е лице без гражданство - в държавата, където е било постоянното му местопребиваване, поради това, че причините, за които му е предоставено право на убежище, вече не съществуват.

(2) Правото на убежище се загубва с настъпването на обстоятелствата по предходната алинея. При съмнение или спор загубването се обявява с указ от Държавния съвет.

Чл. 12. Държавният съвет отнема с указ правото на убежище, ако се открият обстоятелства, които го изключват и не са били известни при предоставянето му, или когато поведението на лицето е несъвместимо с ползуването от това право.