Държавен вестник, брой 62 от 12.VIII

Чл. 1. Този указ определя реда за сключване на международните договори, в които участвува Народна република България, за обвързването й с международни договори, както и реда за изменяването, допълването и денонсирането им.

Чл. 2. (1) Указът се прилага за всяко писмено многостранно или двустранно споразумение между Народна република България и друга държава или международна организация независимо от неговото наименование, от органа, изразил съгласието на Народна република България, от начина по който то е изразено, и от това, дали се съдържа в един или повече свързани документи.

(2) Извън обсега на указа са международните договори за мир или изменение на границите на Народна република България.

Чл. 3. (1) Проектите за сключване, изменяване или допълване на международни договори, в които участвува Народна република България, се изготвят от съответните министерства и други ведомства след обстойно проучване.

(2) Проектът заедно с доклада до Министерския съвет се изпраща за мнение на Министерството на външните работи, както и на заинтересуваните министерства и други ведомства, които дават своето становище писмено.

Чл. 4. Проектът за договор се внася за одобряване в Министерския съвет с доклад, към който се прилагат становищата на министерствата и другите ведомства, като се посочва кои от техните препоръки не са взети предвид.

Чл. 5. (1) Одобреният от Министерския съвет проект и дадените указания служат за основа на преговорите.

(2) Ръководителят на делегацията за водене на преговорите се определя от Министерския съвет. Той може да бъде определен и от Държавния съвет.

(3) Ако по време на преговорите се наложи съществено отклонение от одобрения проект, парафирането или подписването на текста става след указания от Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Правилата на чл. 3, ал. 2, и на чл. 4 и 5 се прилагат и когато проектът за международен договор е предложен от друга държава или от международна организация. В този случай проектът се превежда на български език.

(2) Правилата на чл. 3, ал. 2, и чл. 4 и 5 се прилагат и при предложенията за временно спиране действието или за денонсиране на международен договор, по който Народна република България е страна.

Чл. 7. (1) Международни договори се сключват от Държавния съвет или от Министерския съвет.

(2) По решение на Министерския съвет министерствата и другите ведомства могат да сключват международни договори в кръга на своята компетентност със съответните органи на другите държави.

Чл. 8. (1) Връчването на проекта, одобрен съгласно чл. 4 и 5, на другата или на другите страни, както и съгласуването на времето и мястото за преговорите се извършват от Министерството на външните работи.

(2) За договорите по чл. 7, ал. 2 действията, предвидени в предходната алинея, се извършват от съответното министерство или друго ведомство.

Чл. 9. (1) Пълномощни за водене на преговори и за подписване на международен договор се издават:

1. при договори, сключвани от Държавния съвет - от председателя на Държавния съвет;

2. при договори, сключвани от правителството - от председателя на Министерския съвет;

3. при договори по чл. 7, ал. 2 - от министъра на външните работи въз основа на писмо на ръководителя на съответното министерство или друго ведомство;

4. за участие в международни конференции, на които се обсъждат проекти за многостранни международни договори - от министъра на външните работи.

(2) Пълномощните по точки 1 и 2 на предходната алинея се изготвят от Министерството на външните работи и се приподписват от министъра на външните работи.

Чл. 10. Председателят на Държавния съвет, председателят на Министерския съвет и министърът на външните работи могат да подписват международни договори без пълномощия.

Чл. 11. Двустранният международен договор се съставя в два еднообразни екземпляра - на български език и на езика на другата страна. При съгласие между страните договорът може да бъде съставен и на трети език или само на трети език. Всеки от екземплярите има силата на оригинал.

Чл. 12. Съгласието на Народна Република България да бъде обвързана с международен договор се изразява чрез ратификация или утвърждаване, присъединяване, приемане, подписване без последваща ратификация или утвърждаване, както и чрез размяна на ноти.

Чл. 13. След подписване на международният договор се внася в Министерския съвет с доклад от ръководителя на съответното министерство или друго ведомство съгласувано с Министерството на външните работи и заинтересуваните министерства и други ведомства. Ако договорът е сключен само на чужд език, представя се и превод.

Чл. 14. Съобразно значението на договора или материята, до която той се отнася, както и съобразно неговите разпоредби, Министерският съвет внася договора за ратификация в Народното събрание, съответно в Държавния съвет, или го утвърждава. Това правило не се прилага, когато международният договор е сключен по инициатива и пряко от Народното събрание или Държавния съвет.

Чл. 15. Когато многостранен международен договор предвижда възможност за присъединяване или приемане, съгласието на Народна Република България да бъде обвързана с такъв договор се дава чрез ратификация или утвърждаване съобразно предходния член.

Чл. 16. Когато международен договор предвижда обвързването да се изрази чрез подписване без последваща ратификация или утвърждаване, съгласието за това се дава от органа, от името на който договорът ще бъде подписан.

Чл. 17. По решение на Министерския съвет министърът на външните работи изразява съгласие Народна Република България да бъде обвързана с международен договор чрез размяна на ноти.

Чл. 18. (1) Резерви по разпоредби на многостранен договор се вписват при подписването или в акта за ратификация, утвърждаване, присъединяване или приемане.

(2) Възраженията срещу резерви, направени от друга държава, както и оттеглянето на резерви и възражения се заявяват от министъра на външните работи.

(3) По реда на предходните алинеи могат да се вписват декларации или да се правят възражения срещу декларации.

Чл. 19. (1) Министерството на външните работи уведомява другата договаряща страна или депозитаря на договора за ратификацията, утвърждаването, присъединяването или приемането, като изготвя необходимите ратификационни и други документи и извършва размяната им, за което се съставя протокол.

(2) Ратификационните документи и документите за присъединяване се подписват от председателя и секретаря на Държавния съвет.

(3) Документите за приемане на международен договор се подписват от председателя на Министерския съвет.

(4) Документите, посочени в този член, се приподписват от министъра на външните работи.

Чл. 20. Когато Народна Република България е депозитор на многостранен международен договор, задълженията на депозитар се изпълняват от Министерството на външните работи.

Чл. 21. (1) При явни грешки в текста на международен договор, по който Народна Република България е страна, министърът на външните работи прави постъпки по дипломатически път, за да се получи съгласието на другата или на другите страни за поправката.

(2) След получаване на съгласието поправката се обнародва, ако международният договор е бил обнародван.

Чл. 22. Международният договор влиза в сила спрямо Народна република България по реда и при условията, посочени в него или уговорени допълнително между страните.

Чл. 23. Когато международния договор налага да бъде издаден нормативен акт, Министерският съвет приема постановление по въпросите от неговата компетентност, а по другите въпроси прави предложение за приемане на указ или на закон.

Чл. 24. (1) Международните договори след влизането им в сила спрямо Народна република България се обнародват в Държавен вестник.

(2) Органът, който е дал съгласие за обвързване на Народна република България с международен договор, може да разпореди той да не бъде обнародван.

Чл. 25. (1) Оригиналите на двустранните договори и заверени преписи от многостранните договори, по които Народна република България е страна, се съхраняват от Министерството на външните работи.

(2) Министерствата и другите ведомства изпращат на Министерството на външните работи оригиналите на двустранните договори веднага след тяхното подписване заедно с придружаващите ги документи, както и всички последващи документи за изменение, допълнение или денонсиране на договорите.

Чл. 26. Министерството на външните работи извършва всички действия по регистрирането в Организацията на обединените нации и в други международни организации на двустранните договори, по които Народна република България е страна, съобразно поетите от нея задължения.