Държавен вестник, брой 25 от 28.III

Чл. 1. Този указ има за цел да насърчи икономическото сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица чрез установяване на благоприятни правни, финансови, кредитни, митнически и други условия за организиране на взаимноизгодна стопанска дейност.

Чл. 2. (1) Икономическото сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица се осъществява в производствената, научно-техническата, инженеринговата, развойната, пласментната и други видове дейности в областта на промишлеността, селското стопанство, строителството, търговията, транспорта, услугите и туризма.

(2) Дейността по икономическото сътрудничество може да се извършва както в Народна република България, така и в други страни.

Чл. 3. Икономическото сътрудничество се осъществява чрез договори за промишлено коопериране и за създаване на сдружения. Тези договори се сключват при условие, че се повишава научно-техническото равнище на производството, неговата ефективност и качеството на продукцията, разширяват се възможностите за износ и се увеличава положителният валутен резултат, по-пълно се задоволяват потребностите на народното стопанство.

Чл. 4. (1) С договора за промишлено коопериране се уговаря дългосрочно научно-техническо, производствено и търговско взаимноизгодно сътрудничество.

(2) С договора за сдружение се уговаря съвместна стопанска дейност въз основа на вноски на страните, съвместно управление и разпределение на печалбите и загубите от нея. С договора се определя дали сдружението е или не е юридическо лице.

Чл. 5. Договорите за икономическо сътрудничество се сключват с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Отношенията между българските и чуждестранните участници в икономическото сътрудничество се уреждат от този указ и от договора.

(2) Ако при сътрудничеството възникнат въпроси, неуредени от този указ или от договора, те се уреждат по взаимно съгласие на страните, а когато не се постигне съгласие - от уговорен от тях арбитраж. Решението на арбитража става част от договора.

(3) По реда на предходната алинея се уреждат и споровете във връзка с тълкуването, изпълнението или прекратяването на договора.

Чл. 7. В договора за създаване на сдружение, което не е юридическо лице, страните задължително определят:

1. наименованието и седалището на сдружението;

2. предмета на дейност на сдружението;

3. срока, за който се образува сдружението;

4. вноските на съдружниците и начина на оценяването им;

5. управлението на работите на сдружението и начина на вземане решения;

6. представителството;

7. реда за осъществяване на материално-техническото снабдяване, пласмента, ценовите и валутно-финансовите условия, вносно-износната дейност;

8. реда за съставяне на баланса и разпределението на печалбите и загубите;

9. реда за прекратяване на сдружението.

Чл. 8. Договорът за сдружение не може да се сключва за срок, по-дълъг от петнадесет години. По искане на страните този срок може да бъде продължен с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 9. (1) За постигане целта на сдружението страните могат да внасят пари, вещи, ноу-хау, услуги и права.

(2) Вноските се оценяват по международни цени.

(3) Делът на чуждестранно участие може да бъде повече от 50 на сто. Уговореният дял може да бъде променен с разрешение на министъра на финансите и министъра на външната търговия.

(4) Недвижимите вещи, както и незаместимите вещи (машини, съоръжения, инсталации и др.) се внасят за общо ползване. Съдружниците запазват върху тях правото си на собственост.

(5) Внесените и придобитите за сдружението пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават при употреба, принадлежат на съдружниците. Дължимите вещи, създадени от съвместната дейност, са обща собственост.

Чл. 10. (1) Страните могат да уговарят сдружението да се ръководи от управителен съвет и съвет на директорите.

(2) Правомощията на управителния съвет и на съвета на директорите, както и броят и разпределението на местата в тях, се определят в договора.

(3) Председателят на управителния съвет и председателят на съвета на директорите са български граждани.

Чл. 11. Управителният съвет се събира най-малко един път в годината. Той определя основните насоки на дейността на сдружението, назначава директорите, утвърждава баланса на неговата дейност и разпределението на печалбите и загубите, доколкото друго не е предвидено в договора.

(2) Съветът на директорите ръководи текущата дейност на сдружението, доколкото друго не е предвидено в договора.

Чл. 12. (1) Решенията относно дейността на сдружението се вземат със съгласието на всички съдружници, съответно на всички членове на управителния съвет и на съвета на директорите.

(2) По текущата дейност съдружниците могат да упълномощават отделни членове на управителния съвет и съвета на директорите.

Чл. 13. Съгласуването на дейността на сдружението с плановите, валутно-финансовите, търговските и други държавни и обществени органи и организации в Народна република България се осъществява от българския съдружник.

Чл. 14. Съдружниците могат да бъдат кредитирани за дейността на сдружението от български и от чуждестранни банки. Условията, при които българският съдружник се кредитира от чуждестранни банки, се определят от Българската народна банка.

Чл. 15. Паричните суми във връзка с дейността на сдружението се преизчисляват от левове в чуждестранна валута и от чуждестранна валута в левове по официалния обнародван курс на Българската народна банка.

Чл. 16. Българската външнотърговска банка или неин чуждестранен кореспондент открива специални банкови сметки на съдружниците в левове и в чуждестранна валута. Българският съдружник може да открива специални банкови сметки в чужбина с разрешение на Българската външнотърговска банка.

Чл. 17. Българската външнотърговска банка може да гарантира вземането за обезщетение на чуждестранния съдружник за имуществени вреди от актове на органи на българската държава.

Чл. 18. (1) Печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техните дялове, освен ако е уговорено друго.

(2) Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Чл. 19. Всеки съдружник се разпорежда с припадащия му се дял от печалбата. Чуждестранният съдружник може да използува своя дял от печалбата в Народна република България или да го изнесе извън страната.

Чл. 20. (1) Сдружението се прекратява с изтичане на срока, по съгласие на съдружниците и ако не е уговорено друго, в следните случаи:

1. при невъзможност да се постигне целта на сдружението;

2. при обявяване на един от съдружниците в несъстоятелност;

3. при съществено неизпълнение на задълженията от един от съдружниците;

4. при смърт или поставяне под запрещение на съдружник - физическо лице.

(2) Чуждестранният съдружник след прекратяване на договора може да изнесе ликвидационната си квота от Народна република България или да я прехвърли на българския съдружник или на друго българско юридическо лице.

Чл. 21. (1) В договора за учредяване на сдружение, което е юридическо лице, страните задължително определят:

1. наименованието и седалището на сдружението;

2. предмета на неговата дейност;

3. срока, за който се образува;

4. уставния фонд и размера на дяловите вноски;

5. правата и задълженията на членовете;

6. органите за управление и реда за вземане на решения;

7. представителството;

8. реда за осъществяване на материално-техническото снабдяване, пласмента, ценовите и валутно-финансовите условия, вносно-износната дейност;

9. реда за съставяне на баланса и резпределението на печалбите и загубите;

10. реда за уреждането на споровете между сдружението и членовете му;

11. основанията и реда за прекратяване, както и ликвидацията.

(2) Учредителният договор е и устав на сдружението.

(3) Сдружението има седалище в Народна република България и е българско юридическо лице.

(4) Сдружението се вписва в регистъра при Българската търговско-промишлена палата. В регистъра се вписват наименованието и седалището на сдружението, предметът на неговата дейност и начинът на представляване. Вписва се и прекратяването на сдружението.

(5) Сдружението възниква, съответно се прекратява от момента на вписването му.

Чл. 22. (1) Вноските на членовете в сдружението могат да се състоят в пари, суровини и материали, права на индустриална собственост, ноу-хау, както и в ползуване на земя, сгради, машини и съоръжения.

(2) Внесените за ползуване машини, съоръжения и инсталации остават собственост на внеслия ги член и когато се вграждат.

(3) Сдружението не може да бъде собственик на недвижими имоти на територията на Народна република България.

Чл. 23. (1) Член на сдружението може да прехвърли членствените си права и задължения на трето лице със съгласието на другите членове.

(2) Предходната алинея не се отнася до приемство, което произтича от държавен акт за реорганизация на българския член на сдружението.

Чл. 24. Сдружението образува резервен фонд. То може да образува и други фондове.

Чл. 25. Решенията на органите на сдружението се вземат с единодушие.

Чл. 26. (1) Гражданските правоотношения между сдружението и български физически или юридически лица се уреждат от общото българско гражданско право.

(2) В договорите между сдружението и български юридически лица може да се уговаря изпълнението на парични задължения и в чуждестранна валута.

Чл. 27. Споровете между сдружението и български физически или юридически лица са подведомствени на българските съдилища. Те могат да бъдат отнасяни пред уговорен от страните арбитраж, когато страна по спора е българско юридическо лице.

Чл. 28. След приключване на ликвидацията неосребрените имуществени права на сдружението са общи на членовете. Дяловете им съответствуват на тяхното участие в уставния фонд на сдружението. При делба българският участник има право да изкупи дела на чуждестранния участник при условия, предвидени в договора. Ако това право не бъде упражнено, чуждестранният член има правата по чл. 20, ал. 2.

Чл. 29. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава втора.

Чл. 30. Трудовите отношения и общественото осигуряване на българските граждани - работници и служители в сдружението по глава трета, се уреждат от българското право.

Чл. 31. Трудовите отношения на чуждите граждани със съдружниците по глава втора или със сдружението по глава трета се уреждат в договора за сдружение и в трудовия договор.

Чл. 32. Работниците и служителите - чужди граждани, се осигуряват задължително за временна нетрудоспособност по българското право.

Чл. 33. (1) За общественото осигуряване на работниците и служителите съдружниците, съответно сдружението, внасят осигурителни вноски.

(2) Размерът на осигурителните вноски за работниците и служителите - чужди граждани, е 20 на сто върху изплащаното трудово възнаграждение.

Чл. 34. Работниците и служителите - чужди граждани, могат да превеждат в чужбина до 50 на сто от заплатите и другите възнаграждения, получени във връзка с дейност, уредена с този указ.

Чл. 35. Трудовите спорове, по които е страна работник или служител - чужд гражданини, са подведомствени на българските съдилища освен ако работодателят е чуждестранен съдружник.

Чл. 36. Печалбата на чуждестранните съдружници по глава втора се облага с данък:

1. 30 на сто - за частта, която се изнася;

2. 20 на сто - за частта, която се влага в стопанска дейност, уредена с този указ.

Чл. 37. (1) Определената с годишния баланс печалба на сдружението по глава трета за разпределяне се облага с данък в размер 20 на сто.

(2) Частта от печалбата, получена от чуждестранния член на сдружението по глава трета, се облага с данък в размер на 10 на сто, ако бъде изнесена.

Чл. 38. Министърът на финансите и министърът на външната търговия могат да освобождават от данък по чл. 36 и 37 или да намаляват размера на данъка за срок от една година, но не за повече от три години от започване на стопанската дейност съобразно резултатите от тази дейност.

Чл. 39. (1) Когато чуждестранният съдружник или член на сдружението внася суровини, материали и съоръжения, предназначени за производство за износ, той се освобождава от мито за този внос. Не се плаща мито и в случаите, когато въз основа на договора за промишлено коопериране в страната се внасят за временно ползуване машини, съоръжения или апаратура.

(2) Вносът на суровини и материали за производство за вътрешния пазар се облага с установеното мито.

(3) По изключение с оглед характера на стопанската дейност министърът на финансите и министърът на външната търговия могат да намаляват или да освобождават от мито вноса по предходната алинея.

Чл. 40. Не подлежат на задължителна застраховка вещите, собственост на чуждестранния съдружник, които той внася в Народна република България за осъществяване на стопанска дейност по този указ.

Чл. 41. Съдружниците, съответно сдружението плащат общинските данъци и таксите за комунални услуги по Закона за местните данъци и такси.

Чл. 42. (1) Печалбата, която се облага с данък по чл. 36 и 37, се декларира в тримесечен срок от деня на утвърждаване на годиншния баланс. Декларацията се подава във финансовия отдел на окръжния народен съвет, съответно Столичния народен съвет, на територията на който е седалището на сдружението.

(2) Актът за определяне на данъка се издава от началника на финансовия отдел на окръжния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет.

(3) Актът може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред особена юрисдикция при Министерството на финансите в състав: председател - член на Върховния съд на Народна република България, и членове - представител на министъра на финансите и представител на министъра на външната търговия. Решението на комисията е окончателно.

(4) Данъкът се внася в 10-дневен срок от влизането в сила на акта, с който е определен.

Чл. 43. За неплатени в срок данъци, такси, мита и др. се събират лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.