СПОГОДБА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЗАДЪРЖАНЕ И ВРЪЩАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, НЕЗАКОННО ПРЕНАСЯНИ ПРЕЗ ГРАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 182 НА БЮРОТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 1986 Г. И ВЛИЗА В СИЛА ЗА
СПОГОДБА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЗАДЪРЖАНЕ И ВРЪЩАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, НЕЗАКОННО ПРЕНАСЯНИ ПРЕЗ ГРАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 182 НА БЮРОТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 1986 Г. И ВЛИЗА В СИЛА ЗА НРБ, ГДР И СССР ОТ 2 МАЙ 1987 Г.)
Обн. ДВ. бр.49 от 26 Юни 1987г.
Преамбюл
Договорящите страни, имайки предвид, че културните ценности са един от елементите на цивилизацията и културата на народите,
отбелязвайки, че незаконният износ, транзит и внос на културни ценности нанасят щети на културното богатство на народите, за охраната на което са длъжни да съдействат митническите и другите компетентни органи на държавите,
стремейки се към усилване борбата с незаконното пренасяне на културни ценности през държавните граници и укрепване на митническото сътрудничество в тази област,
желаейки да развиват принципите, съдържащи се в Спогодбата за сътрудничество и взаимопомощ по митническите въпроси, подписана на 5 юли 1962 г. в Берлин, имайки предвид Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконния износ, внос и предаване правата на собственост върху културните ценности от 14 ноември 1970 г., се договориха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
1. Под "културни ценности" за целта на спогодбата се разбират ценностите, определени от законите и другите нормативни актове на държавата на техния износ.
2. Под "държавата на износа" се разбира държавата, която е договоряща страна по спогодбата и от която първоначално са били изнесени културните ценности.
3. Под "държавата на транзита" се разбира държавата, която е договоряща страна по спогодбата и през територията на която културните ценности се пренасят от държавата на износа за други държави.
4. Под "държавата на вноса" се разбира държавата, която е договоряща страна по спогодбата и в която културните ценности са били внесени.
5. Под "незаконно пренасяне" на културните ценности се разбира износ, транзит и внос на ценности, извършени в нарушение на разпоредбите на спогодбата.
6. Под "връщане на културни ценности" се разбира фактическото предаване на държавата на износа от държавата на вноса или на транзита на културни ценности, задържани като незаконно пренасяни.
Глава втора.
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 2
В случаите, предвидени от законодателството на договорящите страни, културните ценности могат да се изнасят от тези държави с разрешения за износ.
Член 3
1. Разрешението за износ се издава от упълномощени за това органи на държавата на износа на културни ценности и съпровожда културните ценности.
Митническите управления на договорящите страни си обменят необходимите образци от бланки на разрешения и отпечатъци на печати, с които те се заверяват.
2. Разрешението по т. 1 се издава в необходимия брой екземпляри, определени от нормативните документи на държавата на износа на културни ценности.
Митническите органи на изходящите и входящите пунктове на държавите на износа, транзита и вноса на културни ценности потвърждават представянето им за контрол чрез нанасяне на бележки на обратната страна на първите екземпляри от разрешението.
Член 4
Физическите лица или представителите на юридическите лица, пренасящи културни ценности, са длъжни да ги декларират и да ги представят заедно с разрешенията за износ на митническите органи за контрол на онези договорящи страни, чрез териториите на които те се пренасят.
Член 5
Договорящите страни ще приемат мерки за осигуряване:
1. Връщането в държавата на износа на откритите културни ценности, непридружени от разрешения за износ.
При рипса на разрешения за износ митническите органи, извършващи контрол върху пропускането на културните ценности, не ги допускат в страната, а ги задържат и незабавно съобщават на митническите органи на държавата на износа за задържането. В такива случаи се определя срок за представяне на разрешения за износ на културните ценности, който не може да превишава 2 месеца.
2. В случаите на привличане към отговорност на лица, които са внесли или пренесли транзит културни ценности, непридружени от разрешения за износ, връщането на ценностите в държавата на техния износ се извършва след произнасянето на окончателното решение за отговорността на лицата.
3. Назначаването на пълномощници в лицето на митническите и други компетентни органи за предаване и приемане на връщаните културни ценности.
4. Взаимен обмен на информации за онези културни ценности, които в съответствие със законодателството на договорящите страни могат да се изнасят с разрешения за износ.
Член 6
Задържаните от митническите органи на държавата на вноса или транзита културни ценности се връщат непосредствено на упълномощените за това съгласно чл. 5, т. 3 от спогодбата органи на държавата на износа и всички претенции, свързани с връщането на културните ценности, се разглеждат от държавата на износа.
Член 7
1. Митническите органи на договорящите страни си оказват взаимно помощ по прилагането на спогодбата безвъзмездно с изключение на заплащането на разходите, свързани със съхраняването, транспортирането или връщането на задържаните културни ценности от държавата на вноса или на транзита в държавата на износа.
Посочените разходи се поемат от митническите органи на държавата на износа.
2. Културните ценности, които се връщат съгласно изискванията на тази спогодба, не се облагат с никакви митнически или други сборове.
Член 8
Митническите органи на договорящите стани ще си обменят опит по изпълнението на спогодбата.
Глава трета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 9
1. Тази спогодба е открита за участие на правителствата на всички държави.
2. Правителствата на държавите да могат да станат договорящи страни по спогодбата:
а) чрез предаване за съхранение на документ за ратификация, приемане или утвърждаване след подписването или
б) чрез предаване за съхранение на документ за присъединяване.
3. Спогодбата ще бъде открита за подписване от всички правителства на държавите в Пловдив до 31 юли 1986 г. включително.
4. От датата по т. 3 тя ще бъде открита и за присъединяване.
5. Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се предават за съхранение на депозитара.
Член 10
1. Спогодбата влиза в сила след 3 месеца от деня, когато правителствата на 3 държави предадат за съхранение своите документи за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.
2. След влизане в сила на спогодбата за всяка следваща договоряща страна тя влиза в сила след 3 месеца от деня на предаването от нея за съхранение да документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.
3. Всякакъв документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, предаден за съхранение след влизането в сила на някаква поправка към спогодбата се счита, че се внася към нея заедно с внесената в нея поправка.
4. Всякакъв документ, предаден за съхранение след приемането на някаква поправка, направена съгласно чл. 11, до влизането й в сила се счита, че се отнася към спогодбата с внесената в нея поправка от деня на влизане в сила на тази поправка.
Член 11
1. Предложенията на една или повече договорящи страни за внасяне на поправки в спогодбата се изпращат писмено на депозитара, който съобщава на договорящите страни за обсъждане текста на поправките.
2. Предложените поправки, съобщени в съответствие с т. 1 се считат за приети, ако в течение на 6 месеца от деня на съобщаването от депозитара на текста на предлаганата поправка нито една от договорящите страни не заяви възражения срещу нея.
3. Депозитарът уведомява всички договорящи страни дали е имало заявено възражение срещу предлаганата поправка. Ако срещу предлаганата поправка е имало заявено възражение, тя се счита за неприета и във връзка с нея не се приемат никакви мерки. Ако за такова възражение не е било съобщено на депозитара, поправката влиза в сила 3 месеца след периода от 6 месеца, посочени в т. 2.
Член 12
1. Всяка договоряща страна може да денонсира спогодбата, съобщавайки за това писмено на депозитара.
2. Денонсирането влиза в сила след 6 месеца от деня на получаване от депозитара на съобщението по т. 1.
Член 13
1. Депозитарът на спогодбата писмено ще уведомява всички договорящи страни.
а) за всички подписвания, ратификации, приемания, утвърждавания и присъединявания;
б) за датата на влизане в сила;
в) за денонсиранията;
г) за влизане в сила на поправки.
2. Депозитарът ще изпрати на всички договорящи страни копия от спогодбата, заверени по надлежен начин.
Депозитар на спогодбата е правителството на Народна република България.
Член 14
Разпоредбите на спогодбата не засягат задълженията, поети от договорящите страни съгласно други спогодби.
Член 15
Спогодбата е съставена в Пловдив на двадесет и втори април, хиляда деветстотин осемдесет и шеста година в един екземпляр на руски език.
В удостоверение на което, упълномощените представители подписаха спогодбата.
