ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВАТА КУВЕЙТ
Обн. ДВ. бр.59 от 1 Август 1989г.
Преамбюл
Народна република България и Държавата Кувейт, желаейки да уредят правната и съдебна помощ по граждански и наказателни дела в дух на зачитане на принципите на суверенитет, национална независимост, равенство на правата, ненамеса във вътрешните работи и взаимна изгода, решиха да сключат този договор.
За тази цел те посочиха за свои пълномощници:
Народна република България - Нейно превъзходителство Светла Даскалова,
Държавата Кувейт - Негово превъзходителство Дари Абдула Ал-Отман,
които, след като размениха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следните разпоредби:
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
1. Гражданите на всяка от договарящите страни се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на техните лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази договаряща страна.
2. Гражданите на всяка от договарящите страни имат на територията на другата договаряща страна свободен и безпрепятствен достъп до съдилищата, прокуратурата, нотариата и други органи, към чиято компетентност спадат гражданските и наказателни дела (наричани по-нататък "органи на правосъдието"). Те могат да се явяват пред тях, да подават молби, да предявяват искове и да обжалват при същите условия, както и гражданите на тази договаряща страна.
3. Под "граждански дела" по смисъла на този договор се разбират още и търговски дела.
Разпоредбите на този договор се прилагат и за делата за личния статут по начин, който не противоречи на законодателството на замолената страна.
4. Юридическите лица, които имат седалище на територията на една от договарящите страни и са създадени в съответствие със законодателството на тази договаряща страна, имат съответно правата, предвидени по този договор.
Член 2
Правната помощ по граждански и наказателни дела обхваща: връчване на книжа, разпит на заподозрени, обвиняеми, свидетели и страни, изслушване на експерти, извършване на огледи на място, обиск, изземване и предаване на вещи, предаване на лица за възбуждане на наказателно преследване или за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и др.
Член 3
При оказване на правна помощ органите на правосъдието на двете договарящи страни влизат във връзка помежду си: за Народна република България - чрез Министерството на правосъдието и Главната прокуратура, а за Държавата Кувейт - чрез Министерството на правосъдието и правните дела.
Член 4
В своите взаимни връзки органите на договарящите страни си служат с езика на собствената си страна и с английски език.
Член 5
От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред правосъдните органи на другата договаряща страна, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че е чужденец или няма местожителство, местопребиваване или седалище на територията на тази страна.
Член 6
1. Документ, който на територията на една от договарящите страни е издаден или заверен от неин компетентен орган в съответствие с нейните закони, се признава на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписи, поставени върху частен документ, ако е заверен съгласно законодателството на съответната договаряща страна.
2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и до препис на документ, заверен от съответния компетентен орган на договарящата страна.
3. Документ, издаден в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите страни, който се счита за официален документ, се счита за официален и на територията на другата договаряща страна.
Член 7
Всяка от договарящите страни изпраща на другата договаряща страна препис от съставени от нейните органи актове по гражданско състояние относно раждания, бракове и смърт на граждани на другата договаряща страна, както и препис от нанесените в тях допълнения и изменения. Актовете се изпращат безплатно по дипломатически път в 6-месечен срок от съставянето или изменението им.
Член 8
Двете договарящи страни при поискване си изпращат информация относно законодателството, правната система и съдебната практика по начина, посочен в чл. 3 от този договор.
Глава втора.
ПРАВНА ПОМОЩ
Член 9
Гражданите на всяка от договарящите страни се ползуват на територията на другата договаряща страна от безплатна правна помощ и се освобождават от такси и съдебни разноски при същите условия, както гражданите на тази страна с оглед на тяхното материално и семейно положение.
Член 10
1. Удостоверението относно материалното и семейното положение на молителя се издава от компетентния орган на договарящата страна, на територията на която молителят има своето местожителство или местопребиваване.
2. Удостоверението се издава от дипломатическия или консулския представител на държавата му, който е териториално компетентен, ако молителят има местожителство или местопребиваване в трета страна.
3. Органът на правосъдието, към който е отправена молба за освобождаване от такси и разноски, при нужда може да поиска допълнителни сведения от компетентните органи на другата договаряща страна, чийто гражданин е молителят.
4. С молбата за безплатна правна помощ може да бъде представена и молбата, с която се търси правна защита.
Член 11
1. Молбата за безплатна правна помощ може да бъде подадена и чрез компетентните органи на страната, чийто гражданин е молителят. Те препращат молбата заедно с удостоверението за семейно и материално положение и другите документи представени от молителя, на компетентните органи на другата договаряща страна съгласно чл. 3.
2. Разрешената безплатна правна помощ от компетентните органи на замолената страна се отнася до всички процесуални действия, които се извършват по това дело пред нейните правосъдни органи.
Глава трета.
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 12
1. Съдебните поръчки, които органът на правосъдието на едната договаряща страна отправя до органа на правосъдието на другата договаряща страна, трябва да бъдат представени в писмена форма и да съдържат:
а) наименованието на органа, от който изхождат;
б) наименованието на органа, до който се отправят;
в) предмета на молбата;
г) имената, адресите и гражданството на страните или на техните представители или седалището на юридическото лице;
д) необходимите данни по предмета на молбата и по-специално: адреса на получателя в случай на връчване на документи, наименованието и естеството на документите, които следва да се връчат. Молбите за правна помощ, които се отнасят до разпит, трябва да съдържат и въпросите, по които ще се извърши разпитът;
е) по наказателни дела се посочва и правната квалификация на деянието, както и текстът от наказателния закон, отнасящ се до това деяние.
2. Молбите за правна помощ трябва да бъдат подписани и подпечатани от съответния компетентен орган на молещата договаряща страна. Не е необходимо тяхното заверяване или друго подобно действие.
Член 13
1. При изпълнение на съдебна поръчка органът, до който е отправена молбата, прилага законодателството на своята страна. При поискване той може при изпълнението да приложи законодателството на молещата договаряща страна, ако това не е в противоречие със законите на замолената страна.
2. Ако замоленият орган не е компетентен, той препраща молбата на компетентния орган, за което веднага уведомява молещия орган.
3. Съдебната поръчка се изпълнява колкото е възможно най-бързо.
4. При искане замоленият орган уведомява своевременно молещия орган за мястото и времето на изпълнение на съдебната поръчка.
5. Когато съдебната поръчка не може да бъде изпълнена, замоленият орган съобщава това на молещия орган, като посочва причините за неизпълнението и връща приложените документи. В случай на отказ го уведомява за причините, поради които изпълнението е било отказано, и връща приложените документи.
Член 14
Договарящите страни не могат да изискват възстановяването на направените разноски по изпълнението на съдебните поръчки с изключение на хонорарите и другите разходи, свързани с изготвянето на докладите на експертите, които не са на държавна служба, и разходите за свидетелите.
Член 15
Изпълнението на съдебна поръчка може да бъде отказано, ако замолената договаряща страна прецени, че изпълнението противоречи на основни принципи на нейното законодателство или може да навреди на нейната сигурност, суверенитет и обществен ред.
Член 16
1. Замоленият орган връчва документи в съответствие със законодателството на своята страна, ако документите са съставени на неговия език или са придружени със заверен превод на този език. В противен случай той извършва връчването на документите на адресата само ако същият желае да ги получи.
2. Връчването на документи може да бъде направено в специална форма, ако молещата страна иска това, при условие, че тази форма на връчване не е в противоречие със законите на замолената страна.
Член 17
1. Ако адресът на лицето, което трябва да бъде разпитано или на което следва да бъде връчен документ, е неточно посочен или е неправилен, съответният компетентен орган на замолената договаряща страна взема необходимите мерки за установяването на адреса.
2. Ако замоленият орган на правосъдието не е компетентен да изпълни искането, съдържащо се в молбата, той препраща служебно поръчката на компетентния орган и уведомява за това молителя.
3. Ако замоленият орган въпреки взетите мерки по ал. 1 не може да установи адреса, той може да поиска допълнителни сведения от молещия орган. Ако не получи исканата информация или не може да извърши връчването, той връща документите на молещия орган.
Член 18
Връчването на документи се извършва съобразно законодателството на страната, където се извършва връчването. Замоленият орган трябва да потвърди връчването. В потвърждението трябва да се посочат мястото, датата на връчването, името на лицето, на което са били връчени, както и неговата връзка с адресата.
Член 19
Договарящите страни имат право да връчват призовки, документи и книжа на собствените си граждани, намиращи се на територията на другата договаряща страна, чрез своите дипломатически или консулски представителства, ако те са съгласни да ги приемат.
Член 20
1. Свидетел или експерт, който се намира на територията на замолената договаряща страна и след призоваване по реда на този договор се яви пред орган на правосъдието на молещата договаряща страна, не може независимо от неговото гражданство да бъде задържан или принуден да изтърпява наказание на територията на молещата договаряща страна за престъпление, което е предмет на процеса, за който той е бил призован, или за друго престъпление, извършено, преди той да напусне територията на замолената договаряща страна, или за показанията, които е дал на процеса, по който е призован.
2. Неприкосновеността по ал. 1 се прекратява, ако свидетелят или експертът не напусне територията на молещата договаряща страна в срок от 30 дни от датата, когато органът на правосъдието, който го е призовал, го уведоми, че присъствието му не е повече необходимо. В този период не се включва времето, през което свидетелят или експертът не е могъл да напусне територията на тази договаряща страна по независещи от него причини.
Член 21
Съдебната процедура, изпълнена по съдебна поръчка по силата на този договор, ще има същата правна сила, както, ако е извършена пред компетентен орган на молещата страна.
Глава четвърта.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ И АРБИТРАЖНИ РЕШЕНИЯ
Член 22
Всяка една от договарящите страни се задължава да признава и да допуска на своя територия изпълнението на следните решения, издадени на територията на другата страна:
а) влезлите в сила и изпълняеми съдебни решения по граждански дела, както и спогодби по такива дела, одобрени от съда;
б) присъди по наказателни дела, влезли в сила и изпълняеми в частта им относно обезщетение за вреди и връщане на предмети;
в) решения на арбитражен съд и спогодби, постигнати пред него.
Член 23
Решенията, упоменати в чл. 22 от този договор, се признават и тяхното изпълнение се допуска, ако:
а) решението е влязло в сила и неговото изпълнение се допуска по законите на договарящата страна, на чиято територия е издадено;
б) делото, според законите на договарящата страна, на чиято територия се иска признаването и изпълнението, не е от изключителна компетенция на нейните органи;
в) лицето, срещу което е издадено решението и което не е участвувало в делото, е било редовно призовано по реда, предвиден от законите на договарящата страна, на чиято територия е издадено решението и му е било дадено достатъчно време да се яви и защити, а в случай на недееспособност е било съответно представлявано. Ако лицето, срещу което е издадено решението, е гражданин на договарящата страна, на чиято територия се иска признаване и изпълнение на решението, трябва най-малкото да му е връчена призовка за явяване по делото;
г) между същите страни, на същото основание и за същото искане не е било произнесено решение от съда на договарящата страна, на чиято територия се иска признаване и изпълнение;
д) между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящо производство пред компетентните органи на договарящата страна, на територията на която се иска признаване и изпълнение на решението;
е) признаването и изпълнението на решението не нарушава основни принципи на законодателството, суверенитета, сигурността и обществения ред на замолената страна.
Член 24
Решение на арбитражен съд се признава и изпълнение се допуска при условията на чл. 23, ако:
а) решението се основава на споразумение в писмена форма относно компетентността на арбитражния съд и е произнесено от упоменатия в споразумението арбитражен съд в рамките на компетентността, предоставена му от споразумението;
б) споразумението относно компетентността на арбитражния съд е валидно според законите на договарящата страна, на чиято територия се искат признаването и допускането на изпълнението;
в) решението не противоречи на разпоредбите на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г.
Член 25
1. Молбата за признаване на решението и за допускане на неговото изпълнение може да се подаде или направо от заинтересуваната страна, или по реда, предвиден в чл. 3 от този договор, пред компетентния съдебен орган на договарящата страна, на чиято територия трябва да се признае решението или да се допусне изпълнението, или до съда, който е произнесъл решението по делото като първа инстанция.
2. Молбата следва да бъде придружена от:
а) текста на решението на съда или съдебната спогодба или заверен препис от тях и удостоверение, че решението (спогодбата) е влязло в сила и е изпълняемо, ако това не се разбира от текста на самото решение;
б) документ, удостоверяващ, че страната, срещу която е произнесено решението, макар че не е участвувала в делото, е била своевременно призована и й е било дадено достатъчно време да участвува в делото в съответствие със закона на договарящата страна, на чиято територия е издадено решението, а в случай на правна недееспособност е била съответно представлявана;
в) заверен превод на молбата и документите, посочени в точки "а" и "б" на този член, на английски език.
Член 26
1. Съдебният орган, решаващ молбата за признаване или допускане на изпълнение, се ограничава с това да провери, дали условията, посочени в чл. 23, 24 и 25 от този договор, са изпълнени. Решението за изпълнение се издава от компетентния съдебен орган на договарящата страна, на чиято територия ще се допусне признаването и изпълнението на решението.
2. Съдебният орган на договарящата страна, на чиято територия се признава решението или се допуска неговото изпълнение, прилага законодателството на своята държава.
Член 27
Окончателните съдебни решения, издадени във всяка от договарящите страни, отнасящи се до личния статут на техни граждани, се признават и имат действие на територията на другата договаряща страна, без да е необходима друга процедура по признаването им.
Член 28
1. Ако страната по дело, освободена от обезпечение съгласно чл. 5, е осъдена да заплати на другата страна съдебни разноски и такси, компетентният съд на другата договаряща страна признава и допуска изпълнението на съдебното решение, като проверява само дали решението е влязло в сила.
2. В съдебните разноски и такси се включват и разноските по превода и заверката на решението и други документи.
Член 29
За изпълнение и признаване на съдебните решения за разноски молителят представя:
а) заверен превод на молбата на езика на съда, който е компетентен да я разреши, ако тя е подадена в съда, постановил решението като първа инстанция, или на английски език;
б) официален препис от решението с удостоверяване, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, и заверен превод на същите документи на езика на съда, който е компетентен да вземе решение по молбата, или на английски език.
Член 30
Разпоредбите на този договор относно изпълнението на решенията не засягат законните разпоредби на договарящите страни относно превода на парични суми или износа на вещи, придобити посредством изпълнение на съдебни решения.
Глава пета.
ПРАВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА И ПРЕДАВАНЕ
Член 31
1. Двете договарящи страни се задължават да си оказват правна помощ по наказателни дела при условията, установени от този договор.
2. Разпоредбите, включени в глава I, озаглавена "Общи разпоредби", и тези, включени в глава III, озаглавена "Съдебни поръчки", се прилагат съответно и при оказване на правна помощ по наказателни дела.
Член 32
За осъществяване на правна помощ по наказателни дела съдилищата и другите компетентни органи на договарящите страни влизат във връзка помежду си: за Народна република България - чрез Министерството на правосъдието или Главната прокуратура, а за Държавата Кувейт - чрез Министерството на правосъдието и правните дела.
Член 33
1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
2. Към искането за възбуждане на наказателно преследване трябва да се приложат събраните доказателства за престъплението.
3. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за резултатите от искането за наказателно преследване, а в случай, че е постановена присъда, при поискване изпраща заверен препис след влизането й в сила.
Член 34
1. Договарящите страни се задължават да си съобщават за влезлите в сила присъди, издадени от техните съдилища срещу граждани на другата договаряща страна, веднага след влизане в сила на съответната присъда.
2. Информацията по ал. 1 се предава безплатно по реда, посочен в чл. 32.
Член 35
Договарящите страни се задължават да си предават една на друга в съответствие с разпоредбите на този договор лицата, намиращи се на тяхна територия, срещу които трябва да се предприеме наказателно преследване или изпълнение на наказание по влязла в сила присъда.
Член 36
1. Предаване за възбуждане на наказателно преследване се допуска само за престъпления, за които се предвижда по законодателството на двете договарящи страни наказание лишаване от свобода повече от една година или друго по-тежко наказание независимо от минималния размер на наказанието.
2. Предаване на лице за изпълнение на наказание се допуска само за престъпления, наказуеми по законодателството на двете договарящи страни, и когато лицето, чието предаване се иска, е осъдено на лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Член 37
1. Предаване не се допуска, ако:
а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща страна;
б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;
в) наказателното преследване или изпълнението на наказанието по законодателството на една от договарящите страни е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изтърпяването на наказанието;
г) по отношение на лицето, чието предаване се иска, за същото деяние на територията на замолената договаряща страна: вече е образувано наказателно производство или е издадена влязла в сила присъда или друго приключващо производство, решение на съд или друг компетентен орган по наказателното преследване;
д) престъплението, за което се иска предаване, се счита от замолената договаряща страна за политическо престъпление или за престъпление, свързано с такова престъпление. Престъпленията тероризъм, умишлено убийство, опит за убийство и атентат срещу емира и престолонаследника на Кувейт и държавния глава на Народна република България не се считат за политически престъпления;
е) престъплението е извършено извън територията на молещата договаряща страна и когато законодателството на замолената договаряща страна не допуска наказателно преследване за такова престъпление;
ж) престъплението е военно;
з) наказателното преследване започва по молба на пострадалото лице.
2. Като изключение от гореизложеното, предаване за престъпления, отнасящи се до такси, мита, както и до валутни престъпления, се предоставя на дискрецията на замолената договаряща страна.
3. Ако предаването се отказва, замолената договаряща страна уведомява за това молещата договаряща страна, посочвайки съображенията, поради които отказва предаването.
Член 38
1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведения за местожителството или местопребиваването му, данни за престъплението и неговата квалификация, както и за щетата, причинена от това престъпление.
2. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени:
а) в случай на искане за наказателно преследване официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства за престъплението и правната квалификация, а в случай на искане за изпълнение на присъда - официален препис от влязлата в сила присъда;
б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата договаряща страна, съгласно който деянието се квалифицира като престъпление;
в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност отпечатъци от пръстите и снимката му;
г) всякаква друга информация, която би помогнала за идентифициране на лицето.
3. Ако лицето, чието предаване се иска, е изтърпяло част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.
Член 39
1. Ако искането за предаване не съдържа достатъчно данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения и да определи срок за тяхното съобщаване, не по-дълъг от 2 месеца. По молба този срок може да бъде продължен с още 15 дни.
2. Ако исканите допълнителни сведения не се предадат в срок, замолената договаряща страна прекратява производството по предаването и освобождава задържаното лице.
Член 40
След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна издирва лицето, чието предаване се иска, и взема незабавно мерки за неговото задържане съгласно своето законодателство.
Член 41
1. Лицето може да бъде задържано и преди получаване на искането за предаване, ако молещата договаряща страна уведоми, че е издадено постановление за задържане или че е постановена влязла в сила присъда, и съобщи, че ще направи искане за предаване. Това искане може да бъде предадено по пощата, с телеграма или по всеки друг начин, оставящ писмена следа.
2. Задържането съгласно разпоредбите на този член се довежда незабавно до знанието на другата договаряща страна.
3. Задържаното лице се освобождава, ако искането за предаването не постъпи в срок от 30 дни. Срокът тече от деня, когато задържането е било съобщено на молещата договаряща страна. По искане на молещата договаряща страна и при уважителни причини този срок може да се продължи с още 15 дни.
Член 42
1. Ако лице, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено на територията на замолената договаряща страна за друго престъпление, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.
2. Ако отлагането на предаването, предвидено в ал. 1, може да доведе до изтичане срока на давността за наказателното преследване или сериозно да затрудни следствието, лицето, чието предаване се иска, може да бъде предадено временно.
3. Временно предаденото лице трябва незабавно да бъде върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.
Член 43
Ако предаване се иска от няколко държави, било за едно и също престъпление или за различни престъпления, замолената договаряща страна решава, като вземе предвид характера на престъплението, местоизвършването, гражданството на лицето, чието предаване се иска, възможността за последващо предаване между молещите държави и датата на молбите.
Член 44
1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност, да изтърпява наказание, нито да бъде предавано на трета държава за привличане към наказателна отговорност или да изтърпява наказание за престъпление, което е извършено преди предаването и не е посочено в искането за предаване.
2. Съгласието на замолената договаряща страна не е необходимо:
а) ако предаденото лице, което не е гражданин на молещата договаряща страна, в срок от 1 месец след приключване на наказателното преследване или след изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща страна. В срока не се включва времето, през което предаденото лице поради независещи от волята му причини не е могло да напусне територията на тази страна;
б) ако предаденото лице е напуснало територията на договарящата страна, на която е било предадено, но се завърне доброволно в нея.
Член 45
Договарящата страна, която е поискала предаването, уведомява замолената договаряща страна за резултата от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако предаденото лице е осъдено, тя изпраща и заверен препис от влязлата в сила присъда.
Член 46
1. Ако замолената договаряща страна е уважила искането за предаване, тя уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаване на лицето.
2. Лице, чието предаване е било допуснато, се освобождава, ако молещата договаряща страна не го приеме в 7-дневен срок от деня, определен за предаването. По споразумение този срок може да бъде продължен с още 7 дни.
Член 47
Ако предаденото лице се отклони по някакъв начин от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и пребивава на територията на вече замолената договаряща страна, при ново искане това лице се предава, без да се представят посочените в чл. 38 книжа.
Член 48
1. Замолената договаряща страна предава на молещата договаряща страна предметите, които са използувани за извършване на престъплението, както и всички предмети, които престъпникът е придобил чрез престъпното деяние. Тези предмети се предават дори ако предаването не може да бъде извършено поради смърт на лицето или поради други причини.
2. Замолената договаряща страна може да задържи временно предметите, посочени в ал. 1, когато те са необходими за друго наказателно производство.
3. Правата на трети лица върху предметите, посочени в ал. 1, не се засягат. След завършване на наказателното производство молещата договаряща страна връща тези предмети на замолената договаряща страна, която от своя страна ги предава на правоимащите лица. Ако лица, които имат права върху тези предмети, се намират на територията на молещата договаряща страна, тя може да им ги предаде направо при условие, че замолената договаряща страна е дала съгласие за това.
4. Когато предметите, които следва да бъдат предадени като доказателства, подлежат на конфискация в замолената договаряща страна, те може да се предадат на молещата договаряща страна при условие, че ще бъдат върнати след приключване на производството.
5. При износа на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират тези вещи или суми.
Член 49
1. Двете договарящи страни при поискване разрешават транзитно преминаване през тяхната територия на лица, които се предават от трета държава на една от тях. Замолената договаряща страна не е задължена да осигури преминаването в случаите, посочени в чл. 37 на този договор.
2. Искането за транзитно преминаване се изпраща и разглежда по същия ред, както и искането за предаване.
3. Замолената договаряща страна разрешава транзитното преминаване през нейна територия по начин, който тя преценява като най-изгоден за нея.
Член 50
Разноските по предаването се поемат от договарящата страна, на чиято територия са били извършени, а тези по транзитното преминаване - от молещата договаряща страна.
Глава шеста.
ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЦА, ОСЪДЕНИ НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО В ДОГОВАРЯЩАТА СТРАНА, НА КОЯТО ТЕ СА ГРАЖДАНИ
Член 51
1. Гражданин на една от двете договарящи страни, осъден на лишаване от свобода с влязла в сила присъда от съд на другата договаряща страна, може да бъде предаден за изтърпяване на наложеното му наказание в страната, на която той е гражданин.
2. Предаването се осъществява след вземане на съгласието на осъденото лице и постигане на съгласие за предаване между компетентните органи на двете договарящи страни. Всеки случай за предаване се разглежда отделно.
3. Предаващата страна може да откаже предаването, без да посочва причините за отказа си.
Член 52
Компетентни органи по въпросите за предаването на осъдени лица по реда на тази глава са: за Народна република България - Министерството на правосъдието и Главната прокуратура, а за Държавата Кувейт - Министерството на правосъдието и правните дела.
Член 53
1. Предложението за предаване може да се направи както от страната, чийто гражданин е осъденото лице, така и от страната, чийто съд е постановил присъдата. Предложението се прави в писмена форма.
2. Когато предложението за предаване на осъденото лице изхожда от договарящата страна, чийто съд е постановил присъдата, към предложението се прилагат:
а) заверени преписи от влязлата в сила присъда и намиращите се към делото решения на висшестоящи съдебни инстанции, както и документи, удостоверяващи, че присъдата е влязла в сила;
б) документ за частта от наказанието, изтърпяна вече от осъдения, и онази част от наказанието, която подлежи на по-нататъшно изтърпяване;
в) документ за изпълнение на допълнително наказание, ако такова наказание е било наложено;
г) текст на члена на наказателния закон, въз основа на който лицето е осъдено;
д) заверен превод на молбата и на приложените към нея документи;
е) декларация за съгласието на осъденото лице или на неговия представител за предаване за изтърпяване на наказанието в страната, на която то е гражданин.
2. При необходимост органите на договарящата страна, чийто гражданин е осъденият, може да поискат допълнителни документи или сведения.
Член 54
Разходите, свързани с предаването на осъдения, възникнали преди неговото предаване, се поемат от договарящата страна, където са възникнали. Другите разходи, свързани с предаването, включително и тези по превозването на осъденото лице, се поемат от договарящата страна, на която то е гражданин.
Глава седма.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 55
1. Този договор подлежи на ратификация.
2. Договорът влиза в сила на тридесетия ден след размяна на ратификационните документи, която ще се извърши в София.
3. Този договор ще се прилага по отношение съдебни присъди и решения, постановени преди или след влизането му в сила.
Член 56
Този договор се сключва за срок от 5 години и се подновява автоматично за всеки следващ период от 5 години, ако една от договарящите страни не го прекрати с писмено предизвестие поне 6 месеца преди изтичане на 5-годишния период.
Съставен в Кувейт на 26 декември 1988 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, арабски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на различия валиден е английският текст.
В уверение на което пълномощниците на договарящите страни подписаха и подпечатаха настоящия договор.