ДОГОВОР между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ
Обн. ДВ. бр.106 от 17 Декември 1993г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия, наричани по-долу "договарящи се страни",
в желанието си да създадат благоприятни условия за извършване на инвестиции на инвеститори на едната държава на територията на другата държава,
признавайки, че насърчаването и защитата на инвестициите във всяка от договарящите се страни е в интерес на разширяването на икономическото сътрудничество,
вземайки предвид Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа,
се договориха за следното:
Член 1
За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиции" обхваща имуществени стойности и права, свързани с участие в предприятия или дружества или с други видове участия, по-специално:
а) право на собственост и други вещни права;
б) вземания и права, които имат икономическа стойност;
в) авторски права, права в областта на индустриалната собственост (патенти, лицензии, търговски марки и наименования), технически процеси, ноу-хау и гуд-уил;
г) други имуществени стойности и права в смисъла на този параграф.
2. Понятието "приходи" означава сумите, получени от инвестицията за определен период от време, и по-специално чистата печалба, дивиденти или лихви.
3. Понятието "инвеститор" означава:
А) По отношение на Народна република България:
всяко юридическо лице, както и всяко стопанско или друго дружество, предприятие или обединение със или без юридическа личност, учредено съгласно българското законодателство и чието седалище се намира на територията на Народна република България, доколкото те извършват или са извършили инвестиции на територията на Кралство Холандия.
Б) По отношение на Кралство Холандия:
а) физическо лице, имащо гражданство на кралството съгласно неговите закони;
б) юридическо лице, учредено съгласно неговите закони и имащо седалище на територията на Кралство Холандия, доколкото те извършват или са извършили инвестиции на територията на Народна република България.
4. Понятието "територия" означава държавната територия на Народна република България и на Кралство Холандия, както и морските пространства, прилежащи към брега на съответната държава, в размера, до който тази държава може да упражнява суверенни права или юрисдикция в тези пространства съгласно международното право.
Член 2
1. Всяка от договарящите се страни в съответствие със своите закони и разпоредби ще създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейната територия.
2. Инвестициите, извършени в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на територията на която са извършени, и приходите от тези инвестиции се ползват от защитата на този договор.
3. В случай на реинвестиране на приходите от инвестициите тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
Член 3
1. На инвестициите, приходите и дейностите, свързани с инвестиции на инвеститори на всяка една от договарящите се страни, по всяко време ще бъде предоставено равно и справедливо третиране и ще се ползват с пълна защита и сигурност на територията на другата договаряща се страна.
2. Третирането, както е посочено в параграф 1 на този член, ще бъде не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите на инвеститорите на трети страни.
3. Разпоредбите на параграф 1 няма да бъдат тълкувани така, че да задължават едната договаряща се страна да предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна облагите от което и да е третиране, преференции или привилегии, произтичащи от:
а) споразумения за създаване на митнически съюзи, икономически съюзи и общности или други подобни институции, както и временни споразумения, водещи до такива съюзи, общности или институции;
б) всякаква спогодба или споразумение, отнасящи се до избягване на двойното данъчно облагане.
4. Всяка договаряща се страна ще спазва каквото и да е било специално задължение, поето от същата по отношение на специфична инвестиция на инвеститори от другата договаряща се страна на своята територия.
5. Ако разпоредбите на закона на една от договарящите се страни или задължения по силата на международното право, съществуващи понастоящем или създавани в бъдеще между договарящите се страни в допълнение на този договор, съдържат разпоредба, било то обща или специална, даваща право на инвестиции на инвеститори от другата договаряща се страна на третиране по-благоприятно от предвиденото в този договор, тази разпоредба ще има приоритет до степента, до която е по-благоприятна, пред този договор.
Член 4
1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна могат да бъдат отчуждавани на територията на другата договаряща се страна само на законно основание, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу обезщетение. Обезщетението трябва да съответства на реалната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или предстоящото отчуждаване да е станало обществено достояние. Обезщетението трябва да се изплати незабавно след отчуждаването. То трябва да бъде действително използваемо и свободно преводимо в конвертируема валута.
2.Правомерността на отчуждаването ще бъде преразгледана по искане на заинтересувания инвеститор от съдебен или друг компетентен орган на договарящата се страна, която е предприела отчуждаването.
Споровете между една от договарящите се страни и инвеститор на другата договаряща се страна относно размера на обезщетението ще бъдат уреждани по възможност по приятелски начин. Ако тези спорове не могат да бъдат уредени в срок 3 месеца от датата, от която едната от договарящите се страни е поискала доброволно уреждане, и страните не са се споразумели за каквито и да са други процедури за уреждане на спора, то размерът на обезщетението ще бъде преразгледан по молба на заинтересувания инвеститор от съдебен или друг компетентен орган на договарящата се страна, предприела отчуждаването, или от международен арбитражен съд ад-хок.
Член 5
1. Всяка договаряща се страна ще разрешава без неоправдани ограничения или забавяне в държавата на другата договаряща се страна свободния превод на плащанията, които са резултат от инвестиционната дейност, и по-конкретно на капитала, приходите, и в случай на ликвидация или продажба - на приходите от такава ликвидация или продажба.
2. Преводът се извършва в срока, който обикновено се изисква за съблюдаване на всички формалности за превода на сумите. Този срок във всички случаи не трябва да надвишава един месец. Той започва в деня, когато е подадена молбата за превода.
3. Валутният курс, прилаган спрямо подобен превод, ще бъде валутният курс в момента на превеждането.
Член 6
1. Споровете относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат чрез преговори между договарящите се страни.
2. Ако спорът не може да бъде уреден по този начин в рамките на целесъобразен срок, той ще бъде отнесен по искане на която и да било от договарящите се страни пред арбитражен съд.
3. Арбитражният съд ще бъде съставян за всеки отделен случай. Всяка договаряща се страна ще посочи един член. Двамата членове се договарят за гражданин на държава, с която двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения, който да бъде председател и който да бъде назначен от правителствата на двете договарящи се страни. Членовете трябва да се посочат в срок от два месеца, а председателят - в тримесечен срок след уведомление на една от договарящите се страни до другата относно желанието й да отнесе спора пред арбитражен съд.
4. Ако сроковете, споменати в параграф 3, не бъдат спазени, всяка договаряща се страна може, при липса на друга уговорка, да покани председателя на Международния съд при ООН да извърши необходимото назначение. В случай, че председателят на Международния съд е гражданин на едната договаряща се страна или е възпрепятстван по някакъв друг начин, заместник-председателят на Международния съд ще бъде поканен да извърши назначението. В случай, че заместник-председателят е гражданин на една от договарящите се страни или в случай, че той също е възпрепятстван да изпълни тази функция, следващият по старшинство член на съда, който не е гражданин на която и да било договаряща се страна, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
Така назначените председател и членове на арбитражния съд трябва да са граждани на държава, с която двете договарящи се страни поддържат дипломатически отношения.
5. Преди да вземе решение, арбитражният съд може във всеки стадий на процеса да предложи на страните спорът да бъде решен приятелски.
Арбитражният съд ще постанови решението си въз основа на разпоредбите на този договор, съответните вътрешни закони и общоприетите принципи на международното право.
Същият ще постановява решения с мнозинство на гласовете. Неговите решения са задължителни. Всяка договаряща се страна поема разходите на арбитъра, който е определила, както и разходите за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от двете договарящи се страни. Арбитражният съд може да определи друг начин за уреждане на разходите. Арбитражният съд ще определи своя собствена процедура.
Член 7
Този договор ще се прилага към инвестиции, които са извършени от инвеститори на едната договаряща се страна в съответствие със законните разпоредби на другата договаряща се страна на територията на последната, считано от 1 януари 1964 г.
Член 8
Всяка договаряща се страна ще решава в съответствие със своите закони и разпоредби и доколкото е възможно най-благоприятно въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своя територия на граждани на другата договаряща се страна и на техните семейства, представляващи част от домакинството им, извършващи дейности, свързани с инвестициите в смисъла на този договор.
Член 9
Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да се консултират по всички въпроси, засягащи действието на този договор. Другата страна ще прояви добра воля и ще предостави подходяща възможност за такава консултация.
Член 10
Разпоредбите за изпълнение на някои от членовете на този договор са предмет на Приложение, което представлява негова неразделна част.
Член 11
Що се отнася до Кралство Холандия, този договор ще се прилага към частта на кралството в Европа и към Аруба.
Член 12
1. Този договор ще влезе в сила 30 дни след датата, на която се получи последната нота, в която договарящите се страни се уведомяват взаимно, че конституционните изисквания за влизането в сила на този договор са изпълнени.
2. Този договор се сключва за срок 10 години. Валидността му ще бъде продължена за неопределен срок, освен ако която и да било договаряща се страна не уведоми писмено 6 месеца преди неговото изтичане другата договаряща се страна за желанието си да прекрати договора. След 10-годишния период на валидност всяка договаряща се страна има право да прекрати договора след 6-месечно писмено уведомление. Прекратяването ще влезе в сила 6 месеца след получаване на уведомлението от другата договаряща се страна.
3. По отношение на инвестиции, извършени преди датата, на която влиза в сила прекратяването на този договор, разпоредбите на същия остават в сила за по-нататъшен период от 15 години от тази дата.
Съставен в София на 8 март 1988 г. в два оригинала на български и на английски език.
П Р И Л О Ж Е Н И Е
При подписването на договора между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите упълномощените представители на двете договарящи се страни се договориха за следните разпоредби, представляващи неразделна част от този договор:
Към член 3
Дейности, свързани с инвестиции, означава експлоатация, управление, поддържане, използване, употреба или разпореждане с тези инвестиции от инвеститора.
Към член 4
а) Разпоредбите на член 4 се прилагат и за преминаването в обществена собственост, поставянето под обществен контрол, както и всяко друго отнемане или ограничаване собствеността чрез суверенни мерки, които по последствията си са равни на отчуждаване.
б) Посоченият в параграф 2 международен арбитражен съд се създава за всеки отделен случай, като всяка страна по спора посочва един член, а двамата членове се договарят за гражданин на трета държава като председател. Членовете трябва да се посочат в срок от два месеца, а председателят - в срок от три месеца след съобщението на едната страна по спора до другата, че желае да отнесе спора пред арбитражен съд. Ако посочените по-горе срокове не се спазят, всяка страна по спора, при липса на друга договореност, може да покани председателя на Търговската палата в Стокхолм да извърши необходимите назначения.
Така назначените председател и членове на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държава, с която договарящите се страни поддържат дипломатически отношения. Арбитражният съд ще взема решения въз основа на разпоредбите на този договор, съответните вътрешни закони и принципите на международното право, приети от двете договарящи се страни.
Съдът определя сам своята процедура, като прилага арбитражните правила на Комисията на Обединените нации за международно търговско право (УНСИТРАЛ) от 15 декември 1976 г. Съдът постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително. То се изпълнява съгласно вътрешното право. В решението трябва да се посочва основанието, на което то е издадено. Неговите мотиви трябва да бъдат изложени по искане на която и да е от страните по спора.
Всяка страна по спора ще поеме разходите за посочения от нея член и за представянето си в арбитражния процес. Разходите за председателя, както и другите разходи ще се поемат от двете страни по спора поравно.
Към член 5
а) Що се отнася до Народна република България, средствата за свободен превод по силата на член 5 се осигуряват:
Съгласно действащите при подписването на този договор валутни разпоредби на Народна република България плащанията по смисъла на член 5 ще се превеждат в чужбина по валутната сметка на сдруженията с чуждестранно участие. Ако сдруженията с чуждестранно участие не разполагат с достатъчно валутни авоари за плащанията по смисъла на член 5, то тогава Българската народна банка ще предоставя необходимите за превода валутни средства срещу местна валута. По отношение на превода на дела от печалбите и лихвите това важи тогава, когато сдружението с чуждестранно участие с разрешение на компетентните български власти извършва стопанска дейност, в резултат на която се реализират приходи изцяло или частично в местна валута.
б) По отношение на приходите на персонала, работещ във връзка с дадена инвестиция, в съответствие с разпоредбите, които са в сила по време на подписването на този договор, тези приходи:
могат да бъдат превеждани до 5О% от Народна република България;
могат да бъдат превеждани без ограничения от Кралство Холандия.
