Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 11 от 8.II

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА

 

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА

Обн. ДВ. бр.11 от 8 Февруари 1991г.

Преамбюл



Народна република България и Италианската република, придавайки важно значение на сътрудничеството между двете страни в областта на правните отношения, желаейки да уредят чрез общо споразумение въпросите, отнасящи се до правната помощ по граждански дела, се договориха за следното:

Раздел V.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1


Правна защита


1. Гражданите на една от договарящите страни се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на личните си и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази друга договаряща страна.

2. Гражданите на една от договарящите страни имат право да се обръщат свободно и безпрепятствено към съда и лицата и другите органи на другата договаряща страна, в чиято компетентност, съобразно законодателството на последната, спадат гражданските (вкл. семейните) дела. Те могат да се явяват пред тях, да подават молби и предявяват искове при еднакви условия с гражданите на другата договаряща страна.

3. Разпоредбите на този договор се прилагат и по отношение на юридическите лица, създадени на територията на една от договарящите страни съобразно законодателството, действуващо на тази територия, и имащи седалище на територията на една от договарящите страни.

Член 2


Правна помощ


Договарящите страни си оказват взаимно правна помощ по граждански (вкл. семейни) дела.

Член 3


Обхват на правната помощ


Правната помощ обхваща:

а) изпълнение на съдебни поръчки за извършване на различни процесуални действия, а именно връчване и предаване на документи и книжа, разпит на страни, свидетели и експерти, изпращане на веществени доказателства, извършване на експертизи, както и признаване и изпълнение на решения по граждански дела;

б) изпращане преписи от актове за гражданско състояние и извлечения от регистрите, необходими за съдебен процес, при спазване на ограниченията, съдържащи се в законодателството на замолената договаряща страна.

Член 4


Начин за установяване на връзки


За осъществяване на правната помощ органите на двете договарящи страни влизат във връзка помежду си, доколкото този договор не предвижда друго, посредством своите централни органи, а именно: за Народна република България - Министерството на правосъдието; за Италианската република - Министерството на правосъдието.

Член 5


Съдържание на съдебните поръчки


1. Съдебната поръчка в зависимост от характера си трябва да посочва:

а) наименованието на молещия орган;

б) наименованието на замоления орган, ако е възможно;

в) делото, по което се иска правна помощ;

г) имената, адресите и гражданството на страните;

д) имената и адресите на представителите на страните по делото;

е) предмета на съдебната поръчка и необходимите данни за изпълнението й.

2. Съдебните поръчки носят подписа и печата на молещия орган.

Член 6


Изпълнение на съдебните поръчки


1. При изпълнение на съдебните поръчки замоленият орган прилага своето национално законодателство. По искане на молещия орган той може да приложи процесуалните норми на другата договаряща страна, доколкото те не са в противоречие с основните принципи на неговото законодателство.

2. По искане на молещия орган замоленият орган съобщава своевременно на него и на заинтересуваните страни датата и мястото за изпълнение на съдебната поръчка. Съдебните органи, заинтересуваните страни и техните представители могат да присъствуват при изпълнение на съдебната поръчка, ако това не противоречи на законодателството на замолената договаряща страна.

3. Ако замоленият орган не е компетентен, той препраща молбата на компетентния орган.

4. Ако адресът, посочен в съдебната поръчка, не е точен, замоленият орган взема необходимите мерки за установяването му, доколкото това е възможно.

5. Замоленият орган изпраща на молещия орган книжата и документите, съставени в изпълнението на съдебната поръчка. Ако съдебната поръчка не е изпълнена, замоленият орган връща незабавно получените книжа и документи на молещия орган и го уведомява за причините за неизпълнението.

6. Съдебната поръчка трябва да бъде изпълнена във възможния най-кратък срок.

Член 7


Неприкосновеност на свидетелите и експертите


1. Спрямо свидетел или експерт, който се е явил пред молещия орган по призовка, връчена му от замоления орган, независимо от неговото гражданство, не може на територията на молещата договаряща страна да се възбуди наказателно преследване, да се извърши задържане или да се приведе в изпълнение присъда за престъпления, извършени преди преминаване на границата на тази договаряща страна.

2. Неприкосновеността на свидетеля или експерта отпада, ако той не напусне територията на договарящата страна в едноседмичен срок от деня, в който молещият орган му съобщи, че присъствието му не е вече необходимо. В този срок не се включва времето, през което свидетелят или експертът не е могъл да напусне тази територия по независещи от него причини.

Член 8


Връчване на книжа и документи


1. Замоленият орган извършва връчването на книжа и документи, ако са съставени на неговия език или са придружени със заверен превод на този език. Книжата и документите, които не отговарят на тези условия, се връчват на получателя само ако той се съгласи да ги получи. Връчването се извършва в съответствие със законодателството на замолената страна.

2. В молбата за връчване трябва да бъдат посочени точният адрес на получателя и наименованието на книжата и документите.

3. Замоленият орган е длъжен да потвърди връчването в съответствие с реда, установен от неговото законодателство. В потвърждението трябва да се посочи името на лицето, на което са били връчени книжата и документите, както и мястото и датата на връчването им.

Член 9


Връчване на книжа или документи на собствени граждани


1. Всяка договаряща страна може да връчва книжа или документи на свои граждани, намиращи се на територията на другата договаряща страна, чрез своето дипломатическо или консулско представителство.

2. При връчването не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.

Член 10


Признаване на документи и освобождаване от легализацията


1. Официалните документи, издадени от една от договарящите страни във връзка с оказването на правна помощ, имат същата сила и на територията на другата договаряща страна.

2. Документите, предадени от едната договаряща страна на другата във връзка с оказване на правна помощ, се освобождават от всякаква форма на легализация.

Член 11


Разноски по изпълнение на съдебните поръчки


1. Изпълнението на съдебната поръчка не може да породи искане за възстановяване на таксите или разноските, независимо от тяхното естество.

2. Замолената страна има право да изисква от молещата страна възстановяването на възнаграждението, заплатено на експертите, и разноските, произлезли от прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.

Член 12


Размяна на информация по законодателството


Министерствата на правосъдието на двете договарящи страни си изпращат взаимно при поискване всички правни сведения, необходими за изпълнението на този договор, както и всякаква друга информация относно тяхното законодателство. Исканията за информация и отговорите се изготвят на езика на замолената страна.

Член 13


Отказване на правна помощ


Правната помощ може да бъде отказана, ако замолената договаряща страна счита, че с изпълнението се засягат нейният суверенитет, сигурност или противоречи на обществения й ред.

Член 14


Език


1. Съдебните поръчки и приложените към тях документи, ако не са съставени на езика на замолената договаряща страна, трябва да се придружават с превод на този език или на френски език.

2. Преводите се заверяват от официален преводач или от дипломатическото или консулското представителство на молещата договаряща страна.

Раздел II.
СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ И ПРОЦЕСУАЛНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ

Член 15


Освобождаване от даване на обезпечение

за съдебни разноски


От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съд на другата договаряща страна и чието местожителство или местопребиваване е на територията на една от договарящите страни, не може да се иска обезпечаване на съдебните разноски само на основание, че той е чужденец и няма местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща страна.

Член 16


Безплатна правна помощ


Гражданите на една от договарящите страни се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата договаряща страна и се ползуват от други облекчения и от безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както гражданите на тази договаряща страна.

Член 17


Издаване на документи за безплатна правна помощ


1. Документите за личното, семейното и имущественото положение, необходими за ползуване на облекченията по чл. 16, се издават от компетентните органи на договарящата страна, на територията на която лицето има своето местожителство или местопребиваване.

2. Ако лицето, което желае да се ползува от предвидените облекчения, няма местожителство или местопребиваване на територията на нито една от договарящите страни, тези документи могат да бъдат издадени от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.

3. Компетентният орган, който решава въпроса за облекченията, предвидени в чл. 16, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите, посочени по-горе.

Член 18


Молба за безплатна правна помощ


Гражданин на една от договарящите страни, който желае да се ползува от облекченията по чл. 16, може да подаде молба или пред органа на другата договаряща страна, или пред органа на своята страна. В последния случай молбата и документите се препращат на компетентния орган на другата договаряща страна.

Раздел III.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Член 19


Условия за признаване и изпълнение на решенията


1. Съдебните решения, постановени по граждански дела на територията на една от договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща страна, ако отговарят на следните условия:

а) решението е постановено от компетентен съд по смисъла на чл. 2О;

б) осъдената страна се е явила пред съда или е била редовно призована съгласно законодателството на договарящата страна, на територията на която е било постановено решението;

в) решението е влязло в сила съгласно законодателството на договарящата страна, на територията на която е било постановено;

г) решението не съдържа разпоредба, която засяга суверенитета, сигурността или противоречи на обществения ред на договарящата страна, в която се иска признаване и изпълнение на решението;

д) между същите страни, за същото искане и на същото основание не е било постановено решение, влязло в сила, от съд на договарящата страна, в която се иска признаване и изпълнение на решението;

е) пред съд на договарящата страна, в която се иска признаване и изпълнение на решението, между същите страни, за същото искане и на същото основание няма висящо производство, образувано преди иска, предявен пред съда, който е произнесъл решението, чието признаване и изпълнение се иска.

2. Съдебни решения по смисъла на този раздел са и частите от присъдите по наказателни дела, с които се присъждат обезщетения за вреди, причинени от престъпления.

Член 20


Компетентност на съда


1. Съдът, постановил решението, се счита компетентен по смисъла на чл. 19, буква "а", ако е налице едно от следните условия:

а) към датата на предявяване на иска ответникът е имал местожителство или местопребиваване на територията на договарящата страна, чийто съд е постановил решението;

б) спорът се отнася до дейността на предприятие или филиал от търговски, промишлен или друг характер, което ответникът притежава на територията на договарящата страна, чийто съд е постановил решението;

в) договорното задължение, предмет на спора, е било или е трябвало да бъде изпълнено на територията на договарящата страна, чийто съд е постановил решението;

г) при извъндоговорна отговорност фактът, от който тя произхожда, се е осъществил на територията на договарящата страна, чийто съд е постановил решението;

д) при задължение за издръжка ищецът към датата на предявяване на иска е имал местожителство или местопребиваване на територията на договарящата страна, чийто съд е постановил решението;

е) ответникът се е подчинил изрично на компетентността на този съд посредством споразумение за компетентност или се е защитавал по същество на спора, без да направи възражение за компетентност, стига това да не противоречи на законодателството на договарящата страна, в която се иска признаване и изпълнение на решението.

2. При спорове за вещни права върху недвижими имоти компетентен по смисъла на чл. 19, буква "а" е само съдът на договарящата страна, на чиято територия се намира имотът.

3. При спорове за правоспособност или дееспособност компетентен по смисъла на чл. 19, буква "а" е само съдът на договарящата страна, на която лицето е било гражданин към датата на предявяване на иска.

Член 21


Процедура


1. Процедурата по допускане изпълнението на решението се урежда от правото на замолената страна.

2. Съдът, който решава въпроса за признаване на решението, се ограничава само да установи дали са спазени условията, установени с този договор.

3. Ако решението се отнася до няколко искания, изпълнението му може да бъде допуснато частично.

Член 22


Изпълняеми решения


Решенията на съда на една от договарящите страни, които са признати на територията на другата договаряща страна съгласно този договор, са изпълняеми на територията на тази страна, ако са изпълняеми на територията на договарящата страна, в която са били постановени.

Член 23


Искане за признаване и изпълнение на съдебно решение


1. Искането за признаване и изпълнение на съдебно решение трябва да се придружава от:

а) заверен препис от решението;

б) удостоверение, че решението е влязло в сила, ако това не е изрично посочено в самото решение;

в) когато решението е произнесено в отсъствие на ответника - заверен препис от призовката или друг документ, който установява редовността на призоваване на ответника, освен ако това не е видно от самото решение.

2. Когато се иска изпълнение на съдебно решение, молбата трябва да бъде придружена с удостоверение, че решението подлежи на изпълнение.

3. Документите по предходните алинеи трябва да бъдат придружени с превод съгласно чл. 14 и не подлежат на легализация.

Член 24


Признаване и изпълнение на съдебни спогодби

и на решения за съдебни разноски


1. Спогодбите, сключени пред съдебните органи на една от договарящите страни, се признават и изпълняват на територията на другата договаряща страна при същите условия и по същия ред, установени в този договор за съдебните решения.

2. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и към решения, с които са присъдени само съдебни разноски.

Член 25


Признаване и изпълнение на арбитражни решения


Арбитражните решения, произнесени на територията на една от договарящите страни, се признават и изпълняват на територията на другата договаряща страна съобразно Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.

Член 26


Предаване на вещи и прехвърляне на суми


Ако при изпълнение на съдебно решение вещи или суми, намиращи се на територията на една от договарящите страни, трябва да бъдат предадени или прехвърлени на лице, намиращо се на територията на другата договаряща страна, прилагат се процедурните разпоредби на договарящата страна, на територията на която се намират тези вещи и суми.

Член 27


Граници на приложение


Разпоредбите на този раздел не се прилагат:

а) за съдебни решения и съдебни спогодби относно фалит, конкордат и аналогични производства;

б) за съдебни решения и съдебни спогодби, постановени или сключени преди влизането в сила на този договор.

Член 28


Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила на първия ден от втория месец след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

Този договор се сключва за неопределен период от време. Всяка една от договарящите страни може да го денонсира във всеки момент. Денонсирането влиза в сила на първия ден от шестия месец след датата на получаване на нотификацията от другата договаряща страна.

Съставен в Рим на 18 май 1990 г. в два екземпляра на български и италиански език, като и двата текста имат еднаква сила.

Промени настройката на бисквитките