Държавен вестник, брой 11 от 7.II

Член 1

Обем на правната защита

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, каквато тя предоставя на собствените си граждани.

2. Гражданите на едната договаряща страна имат право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата, прокуратурата, нотариалните органи и други органи на договарящата страна (наричани по-нататък "органи на правосъдието"), в чиято компетентност спадат делата, предмет на този договор, могат да се явяват пред тях, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както и гражданите на тази договаряща страна.

3. Разпоредбите на този договор се прилагат съответно и за юридически лица, учредени по законите на договарящата страна, където е тяхното седалище.

Член 2

Обем на правната помощ

1. Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански дела съобразно условията, предвидени в този договор.

2. Органите на правосъдието на договарящите страни оказват също така правна помощ и на други органи, в компетенцията на които се отнасят делата, посочени в ал. 1.

3. За целите на този договор под термина "граждански дела" се включват още търговски и семейни дела.

Член 3

Предмет на правната помощ

Правната помощ по граждански дела обхваща връчване на книжа и призовки, разпит на страни или свидетели, извършване на експертизи, огледи и други процесуални действия.

Член 4

Съдържание на молбата за правна помощ

1. Молбата, която органът на правосъдието на едната договаряща страна отправя до органа на правосъдието на другата страна, трябва да бъде писмена и да съдържа:

а) наименованието на органа, от който изхожда;

б) наименованието на органа, до който се отправя;

в) наименованието и характера на делото, по което се иска правна помощ;

г) имената, адресите и гражданството на страните или на техните представители;

д) какво се иска да бъде извършено и необходимите данни за изпълнението.

2. В молбите за връчване на книжа освен данните, които се изискват по ал. 1, трябва да се посочат и точният адрес на получателя, наименованието и естеството на документите, подлежащи на връчване.

3. Молбите за правна помощ, които се отнасят до извършването на разпит на страни или свидетели, трябва да съдържат и въпросите, по които ще се извърши разпитът.

4. Молбите за правна помощ трябва да имат подписа и печата на съответния орган на молещата договаряща страна.

Член 5

Ред за установяване на връзки

При оказване на правна помощ органите на правосъдието на двете договарящи страни влизат във връзка помежду си чрез министерствата на правосъдието, доколкото в този договор не се предвижда друго.

Член 6

Официални документи

Всички документи, които се разменят при оказване на правна помощ, се съставят на езика на молещата страна заедно с превод на английски език, заверен от органа, издал документа, или от дипломатическото или консулското представителство на молещата страна в замолената договаряща страна.

Член 7

Изпълнение на молбата за правна помощ

1. При изпълнение на молбите за правна помощ органът, до който е отправена молбата, прилага законодателството на своята държава.

2. По искане на молещия орган замоленият орган може да приложи законодателството на молещия орган, ако това не противоречи на неговото законодателство.

3. Ако замоленият орган не е компетентен, той препраща молбата до компетентния орган, за което уведомява своевременно молещия орган.

4. По искане на молещия орган замоленият орган го уведомява за мястото и датата на изпълнението на молбата за правна помощ.

5. Когато молбата не може да бъде изпълнена, замоленият орган съобщава причините за това.

Член 8

Връчване на документи

1. Замоленият орган връчва призовка, съдебни книжа и други документи в съответствие със законите на своята държава, ако документите са съставени на езика на замолената страна или са придружени със заверен превод на този език или на английски. В противен случай документите се връчват на адресата само ако той се съгласи да ги получи.

2. Ако връчването не може да се извърши на посочения адрес, замоленият орган взема мерки за установяване на точния адрес; ако адресът не може да се установи, документите се връщат на молещия орган.

Член 9

Доказване на връчването

Замоленият орган трябва да потвърди връчването на документите съгласно правилата за връчване на замолената страна. В потвърждението трябва да се посочат мястото, датата на връчването, както и името на лицето, на което са били връчени.

Член 10

Връчване на документи на собствени граждани

Договарящите страни имат право да връчват документи на граждани на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.

Член 11

Разноски, свързани с оказването на правна помощ

1. Замолената страна няма да изисква заплащането на разноските, направени по оказването на правна помощ. Всяка от договарящите страни поема всички разноски, възникнали при оказване на правна помощ на нейна територия.

2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на разноските. Ако молещият орган събере тези разноски от длъжника, събраната сума остава за договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.

Член 12

Отказване на правна помощ

Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако застрашава суверенитета, сигурността, обществения ред на замолената страна или противоречи на основните принципи на нейното законодателство.

Член 13

Неприкосновеност на свидетелите и експертите

1. Свидетел или експерт без оглед на неговото гражданство, който, след като е бил призован, се е явил пред орган на правосъдието на другата договаряща страна, не може да бъде преследван, задържан или принуден да изтърпи наказание на територията на тази договаряща страна за деяние, извършено, преди той да е преминал границите на молещата договаряща страна, нито да бъде приведено в изпълнение наказание въз основа на по-рано издадена присъда.

2. Свидетелят или експертът губи защитата по ал. 1, ако не напусне, макар и да има възможност за това, територията на молещата договаряща страна 15 дни от деня, в който му е съобщено, че неговото присъствие повече не е необходимо, или се завърне, след като я е напуснал.

3. Когато лице, задържано на територията на замолената договаряща страна, е призовано от орган на правосъдието на другата договаряща страна като свидетел или експерт и бъде предадено за тази цел, то се ползува от защитата, предвидена в ал. 1 и 2.

Член 14

Освобождаване от даване на обезпечение

за съдебни разноски

От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред органите на правосъдието на другата договаряща страна, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на основание, че е чужденец или че няма местопребиваване на територията на тази страна.

Член 15

Безплатна правна помощ и освобождаване

от такси и съдебни разноски

Гражданите на едната договаряща страна се ползуват пред правосъдните органи на другата договаряща страна от правото на безплатна правна помощ и с оглед семейното и материалното положение се освобождават от заплащането на държавни такси и съдебни разноски при същите условия, както и гражданите на тази страна.

Член 16

Издаване на документи за освобождаване

от такси и съдебни разноски

1. На лицето, което желае да се ползува от облекченията на чл. 15, се издават документи за лично, семейно и материално положение от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия то има своето местожителство или постоянно местопребиваване.

2. Ако лицето, което желае да се ползува от облекченията, няма местожителство или постоянно местопребиваване на територията на една от двете договарящи страни, документът по ал. 1 може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, на която той е гражданин.

3. Когато лицето има временно местопребиваване на територията на една от договарящите страни, където желае да ползува облекченията по чл. 15, документът по ал. 1 може да се издаде от компетентните органи на страната, на която то е гражданин, или от дипломатическото или консулското му представителство в страната, където има временно местопребиваване.

4. Компетентният орган, който взема решение по искането за облекченията съгласно чл. 15, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.

Член 17

Подаване на молби за освобождаване

от такси и съдебни разноски

Гражданин на едната договаряща страна, който желае да се ползува от облекченията по чл. 15, може да отправи молбата си до компетентните органи на страната, чийто гражданин е той, или до компетентните органи по своето местожителство или постоянно местопребиваване. Тези органи препращат молбата и документите към нея на компетентните органи на другата договаряща страна.

Член 18

Признаване на документи

1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма и върху които е положен подпис и печат, се признават на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.

2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и до преписите на документи, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна.

3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на една от договарящите страни, които се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

Член 19

Размяна на документи по гражданското състояние

Всяка от договарящите страни изпраща преписи от актове по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и смъртта на граждани на другата договаряща страна, както и за допълненията и поправките, направени в такива актове. Изпращането се извършва по дипломатически път, безплатно и незабавно.

Член 20

Решения, подлежащи на изпълнение

1. При условията, посочени в този договор, всяка от договарящите страни признава и допуска изпълнение на своята територия на следните решения, издадени на територията на другата договаряща страна:

а) съдебни решения по граждански дела;

б) присъдите по наказателни дела в частта им относно обезщетяване на вредите, причинени от престъплението;

в) арбитражните решения по граждански спорове.

2. Смятат се за съдебни решения по смисъла на ал. 1 съдебните и арбитражните спогодби, както и решенията относно наследства, издадени от несъдебни органи на договарящите страни, които според законодателството на съответната държава са компетентни да издават такива решения.

Член 21

Условия за признаване и изпълнение

на съдебни решения

Решенията, посочени в чл. 20, се признават и изпълняват при следните условия:

а) ако решението е влязло в сила и е изпълняемо по силата на законите на договарящата страна, на чиято територия е било издадено;

б) ако органът на договарящата страна, издал решението, е компетентен съгласно законодателството на страната, на чиято територия се иска изпълнението;

в) ако страната, по решението на която то ще се противопостави, е взела участие в процеса или й е била връчена поне една призовка в надлежна форма съгласно законите на договарящата страна, на територията на която е издадено решението, и е могла да бъде представлявана по надлежния ред в случай, че не е могла да присъствува на процеса;

г) ако на същото основание между същите страни на територията на договарящата страна, където решението трябва да бъде изпълнено, не е издадено влязло в сила съдебно решение или ако по същия спор няма висящо производство, образувано пред съдебен орган или друг компетентен орган на тази договаряща страна преди влизането в сила на решението, чието признаване се иска;

д) ако признаването и изпълнението на съдебното решение не застрашава суверенитета, сигурността, обществения ред или не противоречи на основните принципи на законодателството на страната, на чиято територия се иска признаването и изпълнението на решението.

Член 22

Условия за изпълнение на арбитражни решения

Арбитражните решения се изпълняват, ако освен условията, предвидени в чл. 21, са налице и следните условия:

а) решението е постановено в изпълнение на писмено съглашение, установяващо компетентността на арбитражния съд, и арбитражният съд е постановил своето решение в рамките на така установената му компетентност;

б) съглашението, установяващо компетентността на арбитражния орган, е в съгласие със законите на договарящата страна, на територията на която решението трябва да бъде изпълнено.

Член 23

Молба за признаване и допускане на изпълнението

1. Молбата за признаване и допускане на изпълнение по издадено решение може да бъде отправена пряко до компетентния орган на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде изпълнено решението, или чрез органа, който е решил делото като първа инстанция. В последния случай молбата се препраща на другата договаряща страна по реда на чл. 5.

2. Към молбата се прилагат:

а) заверен препис от решението, както и удостоверение, че същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не личи от самото решение;

б) удостоверение, че страната, на която решението ще се противопостави, е присъствувала на процеса или е била своевременно и по надлежния ред призована, като й е била връчена поне една призовка;

в) заверен превод на документите, упоменати в букви "а" и "б", на езика на договарящата страна, на територията на която трябва да се изпълни решението, или на английски език.

3. Ако молбата за признаване и допускане на изпълнение се отнася до решение на арбитражен орган, тя трябва да бъде придружена от заверен препис и превод на съглашението, с което е била определена компетентността на арбитражния съд.

Член 24

Производство по признаване и допускане

на изпълнението

1. Органът на договарящата страна, който се произнася по молбата за признаване и допускане на изпълнението, проверява само дали са изпълнени условията, предвидени в чл. 21 и 22.

2. В това производство ответникът може да прави и възражения, които са допустими по законодателството на страната, чийто съд е постановил решението, включително новонастъпили факти, след влизане на решението в сила.

Член 25

Производство по изпълнение на решението

Органът на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде изпълнено решението, го изпълнява съгласно законите на своята страна.

Член 26

Изпълнение на решения за разноски

1. Ако страната, освободена съгласно чл. 14 от даване на обезпечение за разноските, е осъдена да заплати разноските по делото във връзка с влязло в сила съдебно решение, издадено от компетентен съд на една от договарящите страни, решението се изпълнява по молба на страната по делото, в полза на която то е издадено, на територията на другата договаряща страна без заплащане на такси.

2. Органът, който допуска изпълнението на решението съгласно ал. 1, проверява само дали решението за разноските по делото е влязло в сила и дали подлежи на изпълнение.

3. По отношение на молбата за признаване и допускане на изпълнението важат разпоредбите на чл. 23.

Член 27

Износ на вещи и превод на парични суми

Разпоредбите на този договор относно изпълнението на решенията не засягат законните разпоредби на договарящите страни относно износа на вещи или превода на парични суми, придобити посредством изпълнение на съдебно или арбитражно решение.

Член 28

Обем на правната помощ

1. Двете договарящи страни се задължават да си оказват правна помощ по наказателни дела при условията, установени от този договор.

2. Правната помощ по наказателни дела обхваща връчването на документи, разпит на обвиняеми, свидетели и експерти, извършване на експертизи, оглед, претърсвания, изземвания, лични обиски, предаване на лица и др.

Член 29

Ред за установяване на връзки

1. За осъществяване на правна помощ по наказателни дела съдилищата и другите компетентни органи на договарящите страни влизат във връзка помежду си: за Народна република България - чрез министъра на правосъдието или главния прокурор, а за Народна демократична република Йемен - чрез министъра на правосъдието и вакъфите.

2. Разпоредбите на чл. 9-18 се прилагат съответно и при оказване на правна помощ по наказателни дела.

Член 30

Предприемане на наказателно преследване

1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил престъпление на територията на другата договаряща страна, за което се допуска предаване.

2. Към искането за възбуждане на наказателно преследване се прилагат съществуващите доказателства за престъплението.

3. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за резултатите от искането й за наказателно преследване, а в случай, че е постановена влязла в сила присъда, й изпраща заверен препис от нея.

Член 31

Информация за присъди по наказателни дела

1. Договарящите страни се задължават да си съобщават в началото на всяка година влезлите в сила присъди, издадени през изтеклата година от техните съдилища срещу граждани на другата договаряща страна.

2. Информацията по ал. 1 се предава по реда, посочен в чл. 29.

Член 32

Задължение за предаване

Договарящите страни се задължават да си предават една на друга в съответствие с разпоредбите на този договор лицата, намиращи се на тяхна територия, срещу които трябва да се предприеме наказателно преследване или изпълнение на наказание по влязла в сила присъда.

Член 33

Престъпления, за които се допуска предаване

1. Предаване за привличане към наказателна отговорност се допуска само за престъпления, за които се предвижда по законодателството на двете договарящи страни наказание лишаване от свобода повече от една година.

2. Предаване на лице за изпълнение на наказание се допуска само за престъпления, наказуеми по законодателството на двете договарящи страни, и когато лицето, чието предаване се иска, е осъдено на лишаване от свобода за повече от една година.

Член 34

Отказ от предаване

1. Предаване не се допуска, ако:

а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща страна;

б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) наказателното преследване или изпълнението на наказанието по законодателството на една от договарящите страни е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;

г) по отношение на лицето, чието предаване се иска, за същото деяние на територията на замолената договаряща страна е издадена присъда или постановление за прекратяване на производството;

д) предприемането на наказателното преследване става по искане на пострадалото лице;

е) на лицето, чието предаване се иска, е дадено убежище съгласно законодателството на замолената страна;

ж) престъплението е политическо или свързано с политическо престъпление. Не се считат за политически престъпления или за престъпления, свързани с политически престъпления, престъпленията против мира и човечеството.

2. Ако предаването се отказва, замолената договаряща страна уведомява за това молещата договаряща страна, посочвайки съображенията, поради които отказва предаването.

Член 35

Искане за предаване

1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, данни за квалификацията на престъплението и щетата, причинена от това престъпление.

2. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени:

а) в случай на искане за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и правната квалификация, а в случай на искане за изпълнение на присъда - заверен препис от влязлата в сила присъда;

б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата договаряща страна, съгласно който деянието се квалифицира като престъпление;

в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност отпечатъци от пръстите и снимката му.

3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.

4. Ако искането за предаване не съдържа достатъчно данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения и да определи срок за тяхното съобщаване. По молба този срок може да бъде продължен.

Член 36

Задържане за предаване

След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна издирва лицето, чието предаване се иска, и взема незабавно мерки за неговото задържане съгласно своето законодателство.

Член 37

Задържане преди искането за предаване

1. При изрично искане лицето може да бъде задържано и преди получаване на искането за предаване, ако компетентният орган на молещата договаряща страна уведоми, че е издадено постановление за задържане или че е постановена влязла в сила присъда, и съобщи, че ще направи искане за предаване. Това искане може да бъде предадено по пощата, с телеграма или по всеки друг начин, оставящ писмена следа.

2. Задържането съгласно разпоредбите на този член се довежда незабавно до знанието на другата договаряща страна.

Член 38

Освобождаване на задържаното за предаване лице

1. Ако исканите допълнителни сведения не се предадат в срока, предвиден в чл. 35, замолената договаряща страна прекратява незабавно производството по предаването и освобождава задържаното лице.

2. Лице, задържано по силата на чл. 37, се освобождава, ако искането за предаване не постъпи в срок от шестдесет дни от деня, когато задържането е било съобщено на другата договаряща страна.

Член 39

Отлагане на предаването

1. Ако лице, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено на територията на замолената договаряща страна за друго извършено престъпление, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.

2. Ако отлагането на предаването, предвидено в ал. 1, може да доведе до изтичане срока на давността на наказателното преследване или сериозно да затрудни следствието, лицето, чието предаване се иска, може по изключение да бъде предадено временно.

3. Временно предаденото лице трябва незабавно да бъде върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.

Член 40

Искане за предаване от няколко държави

Ако няколко държави поискат предаването на едно и също лице за едно или няколко престъпления, замолената договаряща страна решава кое искане да уважи, като вземе предвид гражданството на лицето, чието предаване се иска, характера на извършеното престъпление, мястото на извършването му и датите на получаване на исканията за предаване.

Член 41

Предели на наказателното преследване

1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или принудено да изтърпи наказание или да бъде предадено на трета държава за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наказание за престъпление, което не е посочено в искането за предаване.

2. Съгласието на замолената договаряща страна не е необходимо:

а) ако предаденото лице, което не е гражданин на молещата договаряща страна, в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или след изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща страна. В срока не се включва времето, през което предаденото лице поради независещи от волята му причини не е могло да напусне територията на тази страна;

б) ако предаденото лице е напуснало територията на договарящата страна, на която е било предадено, но се завърне доброволно в нея.

Член 42

Уведомяване за резултата от наказателното преследване

Договарящата страна, която е поискала предаването, уведомява замолената договаряща страна за резултата от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако предаденото лице е осъдено, тя изпраща и заверен препис от влязлата в сила присъда.

Член 43

Начин на предаване

1. Замолената договаряща страна, която е уважила искането за предаване, уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата за предаване на лицето.

2. Лицето, чието предаване е било допуснато, се освобождава, ако молещата договаряща страна не го приеме в седемдневен срок от деня, определен за предаването.

Член 44

Повторно предаване

Ако предаденото лице се отклони по някакъв начин от наказателното преследване или от изтърпяване на наказанието и пребивава на територията на вече замолената договаряща страна, при ново искане това лице се предава, без да се представят посочените в чл. 35 книжа.

Член 45

Предаване на предмети

1. Замолената договаряща страна предава на молещата договаряща страна предметите, които са използувани за извършване на престъплението, както и всички предмети, които престъпникът е придобил чрез престъпното деяние. Тези предмети се предават дори ако поради смърт или поради други причини лицето не може да бъде предадено.

2. Замолената договаряща страна може да задържи временно предметите, посочени в ал. 1, когато те са необходими за друго наказателно производство.

3. Правата на трети лица върху предметите, посочени в ал. 1, не се засягат. След завършване на наказателното производство молещата договаряща страна връща тези предмети на замолената договаряща страна, която ги предава на правоимащите лица. Ако лицата, които имат права върху тези предмети, се намират на територията на молещата договаряща страна, тя може да им ги предаде направо при условие, че замолената договаряща страна даде съгласие.

4. При предаването на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия те се намират.

Член 46

Транзитиране

1. Двете договарящи страни разрешават при поискване транзитирането през тяхна територия на лица, които се предават от трета държава на една от тях. Замолената договаряща страна не е задължена да осигури преминаването в случаите, които не са предвидени в този договор.

2. Искането за транзитиране се изпраща и разглежда по същия ред, както искането за предаване. Замолената договаряща страна разрешава транзитирането през нейна територия по начин, който тя преценява като подходящ за нея.

Член 47

Разноски по предаването и транзитирането

Разноските по предаването се поемат от договарящата страна, на чиято територия са били извършени, с изключение на разноските по транспорта, които се поемат от молещата страна. Разноските по транзитирането се поемат от молещата договаряща страна.

Член 48

Размяна на информация

При поискване министерствата на правосъдието на договарящите страни се информират взаимно по въпросите на законодателството и съдебната практика на своите държави.

Член 49

1. Този договор подлежи на ратификация.

2. Размяната на ратификационните документи ще се извърши в Аден.

Член 50

1. Този договор влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните документи.

2. Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да го денонсира. Денонсирането влиза в сила шест месеца от датата на получаване на съобщението.

Съставен в София на 13 май 1988 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и арабски език, като и двата текста имат еднаква сила.