Държавен вестник, брой 16 от 23.II

Член 1

1. Гражданите (физически и юридически лица) на всяка една от договарящите се страни се ползуват на територията на другата договаряща се страна със същото третиране, както нейните граждани, относно правната защита на тяхната личност, имущества и права.

2. Те имат свободен достъп до съдилищата, прокуратурата и нотариатите и може да участвуват като ищци и ответници в процеси при същите условия и същите формалности, както нейните граждани.

Член 2

1. Гражданите на всяка от договарящите се страни, които предявяват иск или се включат в започнал процес пред съдилищата на другата договаряща се страна, се освобождават от представяне на гаранция под каквото и да било наименование в качеството им на чужденци или поради това, че нямат местожителство или местопребиваване на територията на държавата, в която участвуват като ищци и ответници в процеси, но при условие, че имат местожителство на територията на една от договарящите се страни.

2. Когато граждани на една от договарящите се страни са предявили иск или са се включили в започнал процес, без да представят гаранция съгласно разпоредбите на предходната алинея и са осъдени да заплатят разноските по делото, влязлото в сила решение се изпълнява на територията на другата договаряща се страна във формите, предвидени от законодателството на тази държава, но безплатно без право на обжалване от осъдената страна и без изслушване на страните.

3. При решаване на молбата за допускане на изпълнението компетентният орган проверява само дали то е влязло в сила съгласно законодателството на страната, в която е било постановено решението. За да се изпълни това условие, достатъчна е декларация от компетентния орган на молещата договаряща се страна, установяваща, че решението е влязло в сила. Компетентността на този орган се удостоверява от Министерството на правосъдието на молещата държава.

Молбите за допускане на изпълнението, отправени съгласно ал. 2, се предават на компетентните органи посредством Министерствата на правосъдието на договарящите се страни, а разноските по превода на влязлото в сила решение относно разноските се добавят към последните.

Член 3

1. Гражданите на една от договарящите се страни се ползуват на територията на другата договаряща се страна от безплатна правна помощ при същите условия, както гражданите на държавата, където имат местожителство.

2. Удостоверението, че лицето е социално слабо, се издава от органите по обикновеното местопребиваване на молителя или ако няма такова - от органа на страната по настоящето местопребиваване. Ако местопребиваването на молителя не е в договарящите се държави, достатъчно е да се представи свидетелство, издадено от дипломатическия или консулския представител на страната, към която принадлежи молителят.

Ако молителят не пребивава в страната, в която е подал молбата, удостоверението, че лицето е социално слабо, се легализира безплатно от дипломатическия или консулския представител на страната, където трябва да бъде представено.

Член 4

Министерствата на правосъдието на двете договарящи се страни при поискване си предоставят информация относно своето законодателство.

Член 5

1. Договарящите се страни взаимно си оказват правна помощ по граждански и наказателни дела.

2. Договарящите се страни ще осъществяват формалностите относно правната помощ: в Народна република България - чрез Министерството на правосъдието и Главната прокуратура; в Република Турция - чрез Министерството на правосъдието.

Член 6

Всяка от договарящите се страни може да откаже на другата страна молба за правна помощ съобразно разпоредбите на този договор, ако:

а) молбата се отнася за политически престъпления или за свързани с тях престъпления;

б) молбата се отнася за военни престъпления, които не съставляват престъпления по общото право;

в) молбата е от естество да увреди нейния суверенитет, сигурност или обществен ред.

Член 7

1. Всяка договаряща се страна използува свой език в молбите за правна помощ.

2. Документите, които се изискват за оказване на правна помощ съгласно разпоредбите на този договор, се съставят от компетентните органи на договарящите се страни в предвидените от законодателствата им форми.

3. Документите, отнасящи се за правна помощ по граждански и наказателни дела, се придружават от заверен превод на езика на другата договаряща се страна.

Член 8

Договарящите се страни се задължават да си предават взаимно преписи или извлечения от влезлите в сила присъди, постановени срещу граждани на другата договаряща се страна, с оглед вписване в бюрото за съдимост, както и фиш с дактилоскопични отпечатъци, ако се водят такива.

Член 9

1. Всяка от договарящите се страни може да отправи до другата договаряща се страна съдебни поръчки по граждански и наказателни дела с оглед извършване на действия по следствие, по наказателно преследване, констатиране на доказателства, разпит на обвиняеми, изслушване на свидетели, експерти, пострадали, тъжители, извършване на експертизи или предаване на досиета и книжа. Замолената договаряща се страна изпълнява съдебната поръчка в съответствие със своето законодателство.

2. Изпълнението на съдебни поръчки за обиск и изземване на предмети е допустимо при следните условия:

а) престъплението, за което се отнася съдебната поръчка, трябва да е от тези, за които се допуска предаване, и да е наказуемо според законодателството на замолената договаряща се страна;

б) изпълнението на съдебните поръчки трябва да е съвместимо със законодателството на замолената договаряща се страна.

3. Замолената договаряща се страна предава заверени преписи или фотокопия от исканите досиета и книжа. Но ако молещата договаряща се страна изрично иска да й бъдат изпратени оригиналите, на тази молба се дава ход в рамките на възможното.

Вещите, а също и оригиналите на досиетата и книжата, предадени в изпълнение на съдебна поръчка, се връщат от молещата на замолената договаряща се страна веднага щом това стане възможно освен ако последната се откаже изрично от тях.

4. Замолената договаряща се страна си запазва правото да отложи предаването на вещите, досиетата и книжата, ако те са й необходими за незавършено производство.

Член 10

1. Всяка от договарящите се страни връчва всички видове документи, съставени от правосъдните органи на другата договаряща се страна, съгласно действуващите закони и процесуални правила в страната.

Тя предава на другата договаряща се страна декларация, потвърждаваща връчването. Ако връчването не е могло да се извърши, замолената договаряща се страна съобщава причините за това на молещата договаряща се страна.

2. Всяка от договарящите се страни си запазва правото да връчва без принуда документи на собствените си граждани чрез своите дипломатически или консулски представители.

Член 11

Молбата за правна помощ трябва да съдържа:

а) изброяване на приложените към нея документи;

б) посочване на органа, от който изхожда предаваният акт, името, качеството и гражданството на страните, адреса и гражданството на получателя и естеството на акта;

в) името, адреса и гражданството на обвиняемите, задържаните и осъдените;

г) предмета на съдебната поръчка и необходимите данни за изпълнението й;

д) описание и квалификация на престъпното деяние.

Член 12

1. Свидетел или експерт, който не се е отзовал на призовка за явяване, даже тази призовка да съдържа изрична заповед, не може да бъде подложен на никаква санкция или мярка на принуда освен ако впоследствие доброволно се е явил на територията на молещата страна и там отново редовно е призован.

2. Никой свидетел или експерт без оглед на неговото гражданство, който се е явил по призовка пред правораздавателните органи на молещата договаряща се страна, не може да бъде преследван, нито задържан на територията на тази договаряща се страна за престъпления, извършени преди напускането на територията на замолената договаряща се страна.

3. Предвиденият в този член имунитет престава, ако свидетелят или експертът, който е имал възможност на територията на молещата договаряща се страна в течение на петнадесет последователни дни от момента, от който неговото присъствие не е било повече необходимо за правораздавателните органи, е останал въпреки това на тази територия.

Член 13

1. Разноските, направени на територията на всяка от договарящите се страни за изпълнение на молба за оказване на правна помощ по наказателни дела, остават за сметка на тази договаряща се страна.

2. Разноските, направени за изпълнение на молба за правна помощ по граждански дела, са за сметка на физическите и юридическите лица, които са поискали процесуалното действие, предмет на молбата за правна помощ.

3. Относно разноските за правна помощ във връзка с лични права по наказателни дела се прилагат разпоредбите на ал. 2.

Член 14

Договарящите се страни се задължават да си предават съгласно правилата и условията, предвидени в тази глава, лица, против които се води следствие или които са осъдени от правосъдните органи на молещата договаряща се страна, но се намират на територията на замолената договаряща се страна.

Член 15

1. Допуска се предаване за деяния, които съгласно законите на двете договарящи се страни се наказват с лишаване от свобода или с мярка за сигурност, свързани с лишаване от свобода с минимум не по-малко от една година или с по-тежко наказание.

2. Когато на територията на молещата договаряща се страна е наложено наказание или е приложена мярка за сигурност за деяния, предвидени в ал. 1 на този член, постановената санкция трябва да бъде с продължителност най-малко 6 месеца.

3. Предаване се допуска също в случай на опит и на съучастие при условията, предвидени в този член.

Член 16

Не се допуска предаване в следните случаи:

а) ако престъплението е политическо или е свързано с политическо престъпление;

б) ако престъплението е военно и не съставлява престъпление по общото право;

в) ако лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща се страна;

г) ако престъплението е извършено на територията на замолената договаряща се страна;

д) ако е настъпила давност за деянието или наказанието или ако е последвала амнистия съгласно законодателството на една от договарящите се страни;

е) ако в замолената договаряща се страна е започнало производство против лицето, чието предаване се иска за престъпление, за което се допуска предаване, или ако правосъдните органи са произнесли влязла в сила присъда за това престъпление;

ж) ако наказателното преследване е свързано с тъжба на пострадалото лице.

Член 17

Договарящите се страни извършват действията по предаването по дипломатически път.

Член 18

1. Към искането за предаване, което се представя на другата договаряща се страна, се прилагат:

а) постановление за задържане под стража или постановление за издирване и задържане или влязла в сила присъда;

б) документ, в който се излага характерът на престъплението, като отбелязват датата и мястото на извършването му;

в) документ за самоличност или други документи, съдържащи сведения за самоличността на обвиняемия или осъдения;

г) документ, съдържащ описание на външния вид на обвиняемия или осъдения (в случай че има);

д) фотография на обвиняемия или осъдения, ако има такава;

е) дактилоскопичен фиш на обвиняемия или осъдения (в случай че има);

ж) текстът на законните разпоредби, които се считат за приложими или за приложени по отношение на престъплението на обвиняемия или осъдения.

2. Замолената договаряща се страна може да поиска допълнителни сведения, ако дадените съгласно предходната алинея са непълни. Другата договаряща се страна трябва да отговори на тази молба в срок от един месец. Този срок може да бъде продължен от договарящите страни при основателни причини.

Член 19

Замолената договаряща се страна извършва действията във връзка с предаването, включително задържането на исканото лице, при получаване на искането за предаване с необходимите сведения и документи.

Член 20

При спешни случаи договарящите се страни може да поискат временно задържане на исканото лице.

В искането за временно задържане се посочват характерът на престъплението, наличността на постановление за задържане под стража или на влязла в сила присъда, както и данни за датата и мястото на извършеното престъпление.

Искането за временно задържане може да се предаде по всякакъв начин.

Замолената договаряща се страна извършва необходимите действия във връзка с временното задържане и уведомява другата договаряща се страна за резултата. Временното задържане не може да продължи повече от 18 дни.

Когато това е необходимо, при поискване от молещата договаряща се страна срокът на временното задържане може да бъде удължен до два месеца.

Член 21

1. Замолената договаряща се страна има право да допусне или да откаже предаване на дадено лице съгласно разпоредбите на този договор.

2. Замолената договаряща се страна може, след като се е произнесла по молбата за предаване, да отложи предаването на исканото лице поради водене на следствие или наказателно преследване от нейните органи, а също и ако лицето е вече осъдено и трябва да изтърпи на нейна територия наказание, наложено за деяние извън това, за което се иска предаването.

Член 22

Замолената договаряща се страна съобщава на молещата договаряща се страна своето решение относно предаването.

В случай на съгласие молещата договаряща се страна се уведомява за мястото и датата на предаването, както и за продължителността на изтърпяното задържане от лицето, чието предаване се иска.

Ако исканото лице не бъде прието на определената дата, то може да бъде пуснато на свобода след изтичането на един месец.

Замолената договаряща се страна може да откаже предаването на лицето, което не е било прието от другата договаряща се страна, ако то е било отново поискано за същото престъпление.

В случай че предаденото лице избяга и се върне на територията на замолената договаряща се страна, молещата договаряща се страна може отново да поиска неговото предаване без представяне на изброените в чл. 17 от този договор документи.

Член 23

Договарящите се страни съставят документите във връзка с предаването във формата, предвидена от техните закони и процедури.

Член 24

Лицето, предадено съгласно този договор, не може да бъде подложено на следствие, да бъде преследвано, съдено или задържано за изпълнение на наказание или мярка за сигурност или да бъде подложено на каквото и да е ограничаване на личната му свобода за деяние, извършено преди предаването и различно от това, за което е предадено, освен в следните случаи:

а) ако замолената договаряща се страна изрично се съгласи за това;

б) ако предаденото лице е имало възможност да стори това, но не е напуснало територията на договарящата се страна, на която е било предадено, в срок от 45 дни след освобождаването му или ако се е върнало в тази страна, след като я е напуснало.

Член 25

В случай че и трета държава иска предаването на същото лице, замолената договаряща се страна решава на коя молба да даде ход.

Член 26

1. По искане на молещата договаряща се страна замолената договаряща се страна изземва изброените по-долу предмети, доколкото това е допустимо по нейното законодателство, и ги предава на молещата договаряща се страна:

а) предмети, които могат да послужат за веществени доказателства;

б) предмети, произхождащи от престъплението и намерени у исканото лице в момента на задържането му или открити по-късно.

Посочените предмети се предават на молещата договаряща се страна при предаването на лицето или ако това не е възможно - по-късно по пощата.

2. Предаването на посочените в ал. 1 предмети се извършва и когато предаването е уважено, но не може да се осъществи поради смърт или бягство на исканото лице.

3. Посочените предмети може временно да се задържат или да се предадат при условие да бъдат върнати обратно, ако са необходими за наказателно преследване на територията на замолената договаряща се страна.

4. Във всички тези случаи се запазват правата, които замолената договаряща се страна или трети лица имат върху тези предмети. Ако такива права съществуват след завършване на процеса, предметите се връщат възможно най-бързо и безплатно на замолената договаряща се страна.

Член 27

Договарящите се страни се задължават да разрешават съгласно разпоредбите на този договор транзитирането през тяхна територия на лица, които се предават от трета държава.

Член 28

1. Разноските, направени преди предаването, до предаването на лицето са за сметка на замолената договаряща се страна, а тези след предаването са за сметка на молещата договаряща се страна.

2. Разноските във връзка с предаване чрез транзитиране са за сметка на молещата договаряща се страна.

Член 29

1. Всяка договаряща се страна в съответствие със своето законодателство може при уведомяване от другата договаряща се страна да предприеме наказателно преследване срещу свой собствен гражданин.

2. За целта на уведомената договаряща се страна се изпращат доказателствени материали.

3. Посоченото по-горе уведомление се прави чрез компетентния орган.

4. Заинтересуваната договаряща се страна се информира за хода, който е даден на нейното уведомление.

Член 30

Договарящите се страни се задължават да си съобщават взаимно резултатите от следствията и наказателните престъпления, предприети срещу предаденото лице, и да си предават заверени преписи от влязлата в сила присъда.

Член 31

С влизането в сила на този договор Конвенцията за предаване между България и Турция, сключена на 23 декември 1929 г., престава да бъде в сила.

Член 32

1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след датата на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

2. Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите се страни може да го денонсира с предизвестие от шест месеца.

В уверение на това пълномощниците на договарящите се страни подписаха този договор и го подпечатаха с печатите си.

Съставен в Анкара на 2 септември 1975 г. в два оригинални екземпляра на френски език.