ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КИПЪР
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КИПЪР
Обн. ДВ. бр.4 от 15 Януари 1985г.
Преамбюл
Държавният съвет на Народна република България и Президентът на Република Кипър, като отдават голямо значение на сътрудничеството между двете страни в правната област, решиха да сключат договор за правна помощ по граждански и наказателни дела и за тази цел определиха за свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Светла Даскалова - министър на правосъдието.
Президентът на Република Кипър - Фивос Клиридис - министър на правосъдието,
които след размяна на пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следното:
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Глава първа.
ПРАВНА ЗАЩИТА И ПРАВНА ПОМОЩ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна от същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и нейните собствени граждани.
2. Гражданите на едната договаряща страна могат да се явяват пред съдебните органи на другата договаряща страна, да завеждат дела и да обжалват пред тези органи при същите условия, както и нейните собствени граждани.
3. Разпоредбите на този договор се прилагат мутатис мутандис и за юридическите лица, които имат седалище на територията на една от двете договарящи страни и са учредени в съответствие с нейните закони.
Член 2
Правна помощ
1. Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански и наказателни дела.
2. За целите на този договор терминът "органи на правосъдието" означава всеки съдебен или съответен друг орган, имащ по закона на съответната договаряща страна компетентност по делата, предмет на този договор.
3. За целите на този договор в термина "граждански дела" се включват още търговски и семейни дела.
Член 3
Обхват на правната помощ
Двете договарящи страни си оказват правна помощ посредством извършването на различни процесуални действия: изпращане и връчване на призовки и други документи, обиски, огледи, изземване и предаване на доказателствени материали, разпит на свидетели, експерти и обвиняеми, включително изслушване обясненията на страните и на други лица по делата.
Член 4
1. При прилагане на този договор органите на правосъдието на договарящите страни поддържат контакти чрез своите централни органи освен ако не е указано друго в този договор.
2. За целите на този договор централните органи са:
а) за Народна република България - Министерството на правосъдието и Главната прокуратура;
б) за Република Кипър - Министерството на правосъдието.
3. При взаимните си връзки органите на правосъдието на договарящите страни си служат със своя национален език, като актовете и документите, които се разменят, се превеждат на езика на замолената страна или на английски език.
Член 5
Съдържание на искането за правна помощ
1. Искането за оказване на правна помощ съдържа:
а) наименованието на молещия орган;
б) наименованието на замоления орган;
в) указания за естеството на делото, по което се иска правна помощ;
г) имената, адресите, занятието и гражданството на страните, на обвиняемите, заподозрените, подсъдимите, осъдените, свидетелите и другите лица, упоменати в искането за правна помощ;
д) имената и адресите на представителите на страните, ако има такива;
е) предмета на искането за правна помощ и необходимите данни за изпълнението му;
ж) по наказателни дела - описание и квалификация на престъплението.
2. Исканията за правна помощ трябва да бъдат подписани и подпечатани от съответния компетентен орган.
Член 6
Изпълнение на искане за правна помощ
1. При изпълнението на искане за правна помощ замоленият орган прилага своето национално законодателство.
2. Ако замоленият орган не е компетентен да изпълни искането за правна помощ, той незабавно го препраща на съответния компетентен орган и уведомява за това молещия орган.
3. Ако точният адрес на лице, упоменато в искането за правна помощ, не е известен, замоленият орган предприема необходимото за установяване на адреса; при невъзможност да се изпълни искането за правна помощ, документите се връщат на молещия орган.
4. Замоленият орган при поискване в най-скоро време осведомява молещия орган относно мястото и времето на изпълнението на искането за правна помощ.
5. След изпълнението на искането за правна помощ замоленият орган връща документите на молещия орган, а ако искането не е могло да бъде изпълнено, съобщава за причините, които са попречили за това.
6. В случаите, когато адресатът е починал, замолената страна връща документите на молещата страна, като съобщава имената на неговите наследници или правоприемници, на изпълнителите на завещанието или на управителите на наследственото имущество, ако има такива.
Член 7
Връчване на документи
Замоленият орган извършва връчването, ако документите, които трябва да се връчат, са съставени на езика на замолената страна или са придружени от заверен превод на този език. В противен случай документите се връчват на адресата, само ако той е съгласен да ги получи.
Член 8
Удостоверяване на връчването
1. Връчването на документи се извършва срещу разписка, подписана от лицето, на което се връчва документът, и подписана и подпечатана от органа, извършващ връчването, с датата на връчването.
2. Документите, удостоверяващи връчването, трябва веднага да се изпратят на молещата страна. Ако връчването не може да се осъществи, замолената страна съобщава незабавно причините.
Член 9
Връчване на документи на собствени граждани
Договарящите страни имат право да връчват документи на граждани на собствената си страна чрез своите дипломатически или консулски представителства. В тези случаи не могат да се прилагат принудителни мерки.
Член 10
Закрила на свидетели и експерти
1. Свидетел или експерт, който се явява пред орган на замолената договаряща страна след призоваване по искане на орган на правосъдието на молещата страна, не може независимо от своето гражданство да бъде подложен на наказателно преследване или на изтърпяване на наказание за извършено престъпление или наложено наказание, преди той да е преминал границата на молещата договаряща страна.
2. Неприкосновеността, предвидена в алинея 1 на този член, се преустановява, ако свидетелят или експертът не напусне територията на молещата страна в срок 7 дни от деня, в който призовалият го орган го уведоми, че присъствието му не е повече необходимо. Времето, през което свидетелят или експертът не е могъл да напусне територията на тази договаряща страна по независещи от него причини, не се включва в гореупоменатия срок.
Член 11
Разноски по оказване на правна помощ
1. Замолената страна не изисква заплащането на разноските по оказването на правна помощ. Всяка от договарящите страни поема всички разноски, възникнали по този повод на нейната територия.
2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на разноските. Ако органът, от който изхожда молбата, събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги заплати, сумата остава за договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.
Член 12
Информация по правни въпроси
1. По молба договарящите страни взаимно се информират относно тяхното законодателство, което е или е било в сила на тяхната територия, и си предоставят копия на текстове от това законодателство.
2. Молбата за информация трябва да посочва органа, от който изхожда, както и характера на случая, във връзка с който информацията се изисква. Към молбата могат да бъдат прикрепени копия на документи, които са необходими за изясняване същността на искането.
Член 13
Отказване на правна помощ
Правна помощ може да бъде отказана:
а) ако искането се отнася до престъпление, което замолената договаряща страна счита за политическо престъпление;
б) ако замолената договаряща страна прецени, че изпълнението на молбата за правна помощ е в разрез с основни принципи на нейното законодателство или че може да навреди на нейния суверенитет, сигурност и обществен ред.
Член 14
Валидност на документите
1. Документи, издадени и удостоверени в надлежната форма, скрепени с официалния печат на компетентния държавен орган или длъжностното лице на една от договарящите страни, не се нуждаят от легализация на територията на другата договаряща страна. Същото се отнася до подписи върху частни документи, заверени от длъжностни лица на една от договарящите страни.
2. Документи, считани за официални на територията на една от договарящите страни, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Член 15
Установяване на адреси и други данни
1. Ако пред орган на правосъдието на една от договарящите страни постъпи искова молба за издръжка срещу лице, намиращо се на територията на другата договаряща страна, органът при поискване оказва помощ за установяване на източника и размера на доходите на това лице.
2. Ако възникне съмнение относно гражданството на дадено лице във връзка с прилагането на този договор, при поискване от страна на една от договарящите страни другата я уведомява дали въпросното лице е неин гражданин.
Глава втора.
РАЗМЯНА НА АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
Член 16
1. Договарящите страни си изпращат взаимно преписи от актове по гражданско състояние относно раждания, женитби и смърт на граждани на едната договаряща страна с местожителство на територията на другата договаряща страна, както и сведения за внесени допълнения и изменения в тези актове.
2. Всички актове по гражданско състояние и внесените допълнения и изменения се изпращат служебно и безплатно по дипломатически път от компетентните органи на съответната договаряща страна.
Член 17
Компетентните органи на договарящите страни си изпращат взаимно преписи от влезли в сила съдебни решения и други актове, отнасящи се до промени в гражданското състояние на граждани на другата договаряща страна.
Глава трета.
СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ
Член 18
Освобождаване от внасяне на обезпечение юдикатум солви
Граждани на една от договарящите страни, които се явяват пред съдилищата на другата страна, ако имат местожителство в едната от двете страни, не могат да бъдат задължени да внасят обезпечение юдикатум солви заради това, че са чужденци или че нямат местожителство на територията на тази страна, където е висящо производството.
Член 19
Освобождаване от заплащане на разноски
Гражданите на едната договаряща страна се освобождават на територията на другата страна от заплащане на такси и съдебни разноски и ползуват улеснения и безплатна адвокатска защита при същите условия и в същите размери, както и гражданите на съответната страна.
Член 20
1. Освобождаването, предвидено в член 19 от този договор, се допуска въз основа на удостоверение за лично и имотно положение на молителя. Удостоверението се съставя от компетентния орган на договарящата страна, на чиято територия е местожителството на молителя.
2. Ако местожителството на молителя, желаещ да ползува улесненията по член 19, е извън територията на договарящите страни, удостоверението може да бъде издадено от дипломатическото или консулското представителство в страната, където той има местожителството.
3. Органът, разглеждащ молбата за освобождаване, може да поиска от органа, издал удостоверението, допълнителна информация и подробности.
Член 21
Ако гражданин на една от договарящите страни желае да ползува освобождаването по член 19 от този договор и да направи искане пред компетентния орган на другата договаряща страна, той може да подаде молбата си до компетентния орган по своето местоживеене. Ако молителят има местожителство извън територията и на двете договарящи страни, той може да подаде молбата си до дипломатическото или консулското си представителство в страната, където има местожителство. Тези органи препращат молбата заедно с удостоверението, съставено в съответствие с член 20 от този договор, на компетентния орган на другата договаряща страна.
Член 22
Ако компетентният орган допусне освобождаването, предвидено в член 19 от този договор по отношение на гражданин на другата договаряща страна, улесненията важат за целия процес, включително и за процедурите по привеждане в изпълнение на решението или акта.
Член 23
Заплащане на разноски по окончателни решения
1. Ако страната по делото, която е освободена от внасяне на обезпечение за съдебните разноски на основание член 18 от този договор, по силата на окончателно решение или разпореждане на орган на правосъдието на една от договарящите страни е задължена да заплати съдебните разноски на другата страна по процеса, това решение по искане на заинтересуваната страна се изпълнява безплатно на територията на другата договаряща страна.
2. Към съдебните разноски се включват и разноските, свързани с превода и заверката на документите, посочени в член 24.
Член 24
Молба за възстановяване на разноски
1. Към молбата за допускане изпълнението на решението относно разноските се прилагат заверен препис от решението за съдебните разноски и официално удостоверение, от което се вижда, че това решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
2. Документите по ал. 1 трябва да бъдат придружени от превод на английски или на езика на договарящата страна, на чиято територия ще се извърши събирането на разноските.
3. Съдът, който допуска изпълнението на решението за събиране на съдебните разноски, трябва да установи, че:
а) решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение;
б) документите са преведени на езика на договарящата страна, на чиято територия се иска изпълнението, или на английски език.
Част втора.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
Член 25
Всяка една от договарящите страни се задължава да признава и да допуска на своя територия изпълнението на следните решения, издадени на територията на другата страна:
а) влезлите в сила и изпълняеми съдебни решения по граждански дела, както и спогодби по такива дела, одобрени от съда;
б) присъди на наказателните съдилища, влезли в сила и изпълняеми в частта им относно обезщетение за вреди;
в) решения на арбитража и спогодби, постигнати пред него.
Член 26
Решенията, упоменати в член 25 от този договор, се признават и тяхното изпълнение се допуска, ако:
а) решението е влязло в сила и неговото изпълнение се допуска по законите на договарящата страна, на чиято територия е издадено;
б) делото не попада под изключителната компетентност на органите на договарящата страна, на чиято територия стават признаването и допускането на изпълнението;
в) лицето, срещу което е издадено решението и което не е участвувало в делото, е било редовно призовано по реда, предвиден от законите на договарящата страна, на чиято територия е издадено решението, и му е било дадено достатъчно време да се яви да се защищава, а в случай на недееспособност е било съответно представлявано;
г) решението не е в противоречие с предшествуващо решение, произнесено между същите страни за същото искане и на същото основание от съда на договарящата страна на територията, на която изпълнението трябва да се извърши;
д) между същите страни, за същото искане и на същото основание няма висящ процес пред орган на замолената договаряща страна, предшествуващ този, по който е произнесено решението, чието изпълнение се иска;
е) признаването и изпълнението на решението не нарушава основни принципи на законодателството, суверенитета, сигурността и обществения ред на замолената страна.
Член 27
Решения на арбитражни съдилища се признават и тяхното изпълнение се допуска по реда, предвиден в член 26 от този договор, ако:
а) решението се основава на споразумение в писмена форма относно компетентността на арбитражния съд и е произнесено от упоменатия в споразумението арбитражен съд в рамките на компетентността, предоставена му от споразумението;
б) споразумението относно компетентността на арбитражния съд е валидно според законите на договарящата страна, на чиято територия се искат признаването и допускането на изпълнението.
Член 28
1. Молбата за признаване на решението и за допускане на неговото изпълнение може да се подаде или направо от заинтересуваната страна, или по реда, предвиден в член 4 от този договор пред компетентния съдебен орган на договарящата страна, на чиято територия трябва да се признае решението или да се допусне изпълнението.
2. Молбата за признаване или допускане изпълнение на решение трябва да се подаде в срока, предвиден в закона на договарящата страна, на чиято територия се изисква признаването или допускането.
3. Молбата следва да бъде придружена от:
а) текста на решението на съда или заверен препис от него, удостоверяващ, че решението е влязло в сила и е изпълняемо, ако това не се разбира от текста на самото решение;
б) документ, удостоверяващ, че страната, срещу която е произнесено решението, макар че не е участвувала в делото, е била своевременно призована и й е било дадено достатъчно време да участвува в делото в съответствие със закона на договарящата страна, на чиято територия е издадено решението, а в случай на недееспособност е била съответно представлявана;
в) заверен превод на молбата и документите, посочени в точки "а" и "б" на този член, на езика на замолената договаряща страна или на английски език.
Член 29
1. Съдебният орган, решаващ молбата за признаване или допускане на изпълнение, се ограничава с това да провери дали условията, посочени в членове 26, 27 и 28 от този договор, са изпълнени. Решението се издава от компетентния съдебен орган на договарящата страна, на чиято територия ще се допусне признаването или изпълнението на решението.
2. Съдебният орган на договарящата страна, на чиято територия се признава решението или се допуска неговото изпълнение, прилага законодателството на своята държава.
Част трета.
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Глава първа.
Член 30
1. Договарящите страни се задължават при поискване да възбуждат в съответствие със своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, които са извършили на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване съгласно разпоредбите на този договор.
2. Искането за възбуждане на наказателно преследване трябва да е придружено от необходимите документи. В случай, че те не са достатъчни, допълнителна информация се изпраща по искане на договарящата страна, възбуждаща наказателното преследване.
3. Искането за възбуждане на наказателно преследване се прави от Главния прокурор на Народна република България и от Главния прокурор на Република Кипър.
4. Договарящата страна, възбуждаща наказателното преследване, уведомява другата договаряща страна за резултата по искането за възбуждане на преследването колкото може по-бързо. Ако е произнесена присъда, при поискване изпраща копие от нея след влизането й в сила.
Член 31
Съобщаване за резултата от наказателното преследване
1. Договарящите страни си съобщават една на друга за всички осъдителни присъди и последващи мерки, наложени от съдилищата на едната договаряща страна на граждани от другата договаряща страна.
2. Въз основа на обоснована молба договарящите страни се уведомяват за осъдителни присъди, произнесени срещу лица, които не са граждани на молещата договаряща страна.
3. Договарящите страни, когато е възможно, си изпращат при поискване отпечатъци от пръсти на лицата, посочени в алинеи 1 и 2.
Член 32
Свидетелства за съдимост
Органите на правосъдието на едната договаряща страна предават по молба на органите на правосъдието на другата договаряща страна свидетелства за съдимост.
Глава втора.
ПРЕДАВАНЕ
Член 33
Задължение за предаване
1. Договарящите страни се задължават съгласно разпоредбите на този договор да си предават всички лица, намиращи се на територията им, за привличане към наказателна отговорност или за изтърпяване на наказание, наложено от съдебен орган на молещата договаряща страна.
2. Предаването се допуска за престъпления, наказуеми по закона на молещата и на замолената страна с лишаване от свобода най-малко от една година или с по-тежко наказание.
3. Предаването за изпълнение на наказание се прилага само за такива деяния, които са наказуеми по закона и на двете договарящи страни и ако въпросното лице е осъдено за такива деяния с лишаване от свобода за срок най-малко от една година или с по-тежко наказание.
Член 34
Отказване на предаване
1. Предаване не се допуска, ако:
а) престъплението се счита от замолената страна за политическо или за свързано с политическо престъпление;
б) по време на получаване на молбата за предаване лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената страна;
в) престъпното деяние е извършено на територията на замолената страна;
г) според законите на замолената страна не може да се започне наказателно преследване или наказанието не може да бъде изпълнено, защото лицето поради изтичане на давностен срок не може да бъде наказателно преследвано или да се изпълни наложеното му наказание;
д) лицето, чието предаване се иска, е било осъдено с влязла в сила присъда от компетентните органи на замолената договаряща страна за същото деяние или деяния, за които се иска предаването, или ако те са решили да не започват наказателно преследване или да прекратят започнатото наказателно преследване за същото или същите деяния;
е) по законодателството на една от договарящите страни наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалото лице.
2. Предаване за военни престъпления, които не са престъпления по обикновеното наказателно законодателство се изключва от сферата на прилагане на този договор.
Член 35
Молба за предаване
1. Молбата за предаване трябва да е в писмена форма и да бъде предадена по дипломатически път.
2. Искането за предаване трябва да съдържа името и фамилното име на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, датата и мястото на раждане, местожителството или местопребиваването му, данни за естеството на престъплението и за щетата, причинена от него, както и за нейния размер.
3. Искането трябва да бъде придружено от:
а) заверен препис от заповедта за задържане или друг документ, имащ същата валидност;
б) описание на престъпленията, за които се иска предаване. Времето и мястото на тяхното извършване, правната им квалификация и текстът на съответните правни разпоредби трябва да бъдат посочени колкото може по-точно;
в) ако предаването се иска за изпълнение на наложено наказание - заверен препис от влязлата в сила присъда. Ако лицето е изтърпяло част от присъдата, това трябва да се отбележи;
г) описание на външността на лицето и по възможност отпечатъци от пръстите му, снимката му и други данни, които ще спомогнат за установяване на неговата идентичност и гражданство.
Член 36
Задържане за предаване
Ако искането за предаване е достатъчно обосновано с оглед на този договор, замолената страна в съответствие с разпоредбите на нейното законодателство взема незабавни мерки за задържането на лицето, чието предаване се иска.
Член 37
Временно задържане
1. В случай, който не търпи отлагане, замолената договаряща страна може да пристъпи към задържане на лицето, преди да е получила искане за предаването му, ако молещата договаряща страна изрично настоява за това и уведоми замолената страна, че е издадено постановление за задържане на лицето или друг документ, имащ същата правна сила, или че е постановена влязла в сила присъда. В този случай искането за временно задържане може да бъде направено по дипломатически път или пряко по телефона, телеграфа или по друг начин, оставящ писмена следа, или приет от замолената страна.
2. Молещата страна се информира за резултата от искането веднага.
Член 38
Освобождаване на временно задържаното лице
Лице, задържано съгласно член 37 от този договор, подлежи на освобождаване, ако искането за предаване не постъпи в срока, определен от замолената страна, и не по-късно от един месец от деня на задържането.
Член 39
Допълнителни сведения
1. Ако сведенията, изпратени от молещата страна, са недостатъчни за вземане на решение от замолената страна в изпълнение на поетите задължения по този договор, тя може да поиска да й бъдат изпратени допълнителни сведения в срок, не по-дълъг от четиридесет дни. По молба този срок може да бъде продължен при наличие на уважителни причини.
2. Ако замолената страна не представи в определения от молбата срок исканите сведения, замолената страна има право да освободи задържаното лице.
Член 40
Отлагане на предаването
Ако лицето, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление, извършено на територията на замолената страна, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване, до изтърпяване на наказанието или до временно отлагане или опрощаване на наказанието.
Член 41
Искания от няколко държави за предаване
Ако предаването на едно лице се иска едновременно от няколко държави за едно и също или за различни престъпления, замолената страна взема решение, имайки предвид всички обстоятелства и по-специално сериозността на извършените престъпления, мястото на извършването им, датите на молбите за предаване, гражданството на лицето и възможността за последващо предаване на лицето на друга държава.
Член 42
Предели на наказателното преследване на предадени лица
1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или към изтърпяване на наказание за друго престъпление, извършено преди предаването, освен за това, за което е допуснато предаване.
2. Без съгласието на замолената страна предаденото лице не може да бъде предадено на трета държава.
3. Съгласието на замолената страна не е необходимо, ако:
а) предаденото лице не е напуснало територията на молещата договаряща страна в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна по независещи от него причини;
б) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и се е върнало отново доброволно на тази територия.
Член 43
Предаване на лицето
1. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаването.
2. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето в срок от петнадесет дни след определената дата за предаването, то може да бъде освободено.
3. Ако по независещи от нея обстоятелства една от двете страни е възпрепятствувана да предаде или да приеме лицето, тя може да поиска от другата договаряща страна да продължи срока.
Член 44
Повторно предаване
Ако предаденото лице по някакъв начин се отклони от наказателното преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща страна, то трябва да бъде предадено повторно без представяне на документите, упоменати в член 35 от този договор.
Член 45
Уведомяване за резултатите от наказателно преследване
Молещата договаряща страна уведомява замолената договаряща страна за резултата от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако е произнесена присъда срещу предаденото лице, копие от нея се изпраща веднага щом тя влезе в сила.
Член 46
Разноски по предаването
Разноските, свързани с предаването, се поемат от договарящата страна, на чиято територия са възникнали. Разноските по транспортирането от мястото на предаване на лицето са за сметка на молещата договаряща страна.
Член 47
Предаване на имущества
1. Всякакви предмети в притежание от лице, обвинено в извършване на престъпление, за което се допуска предаване в съответствие с този договор, и всякакви други предмети, използувани от това лице, както и имущества, придобити в резултат на престъплението, а също и всякакви други предмети, които могат да бъдат използувани като доказателства, се предават на молещата договаряща страна.
2. Не се предават предметите, чийто износ не е разрешен съгласно законодателството на замолената страна.
3. Замолената договаряща страна може временно да отложи предаването на исканите предмети, ако те са й необходими за друго наказателно преследване.
4. Правата на трети лица върху предадените предмети не се засягат. След завършване на наказателното преследване те се връщат на страната, от която са изпратени, за да бъдат предадени на лицата, които имат право на тях.
Част четвърта.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 48
1. Този договор подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат разменени в София.
2. Този договор влиза в сила на тридесетия ден от размяната на ратификационните документи.
Член 49
Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка една от договарящите страни може да го денонсира писмено по дипломатически път. Денонсирането влиза в сила шест месеца от получаване на съобщението за това.
Съставен в Никозия на 29 април 1983 г. в два оригинални екземпляра на английски език, като и двата текста имат еднаква сила.
В уверение на което пълномощниците на двете договарящи страни подписаха и подпечатаха този договор.
