ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ (РАТИФИЦИРАН СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 15 ФЕВРУАРИ 1996 Г. - ДВ, БР. 17 ОТ 1996 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 6 ЮНИ 1996 Г.)
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ГРУЗИЯ
Обн. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1997г.
Преамбюл
Република България и Република Грузия, наричани по-долу "договарящи страни",
с цел да установят по-тясно сътрудничество в областта на правните отношения при взаимно зачитане на суверенитета,
решиха да си оказват правна помощ по граждански дела, поради което се договориха за следното:
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право да се обръщат към съд, други юрисдикции, прокуратура и други институции, в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и могат да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата договаряща страна.
2. Обстоятелството, че гражданите на една от договарящите страни нямат местожителство или местопребиваване или са чужди граждани на територията на другата страна, не може да бъде само по себе си основание за изискване на обезпечение или залог.
3. Точка 1 се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка от договарящите страни в съответствие с нейното национално законодателство.
4. Терминът "гражданско дело" в този договор означава: за Република България - граждански, семейни и търговски дела, и за Република Грузия - граждански, семейно-брачни и стопански дела.
Член 2
Правна помощ
Органите и институциите на договарящите страни по т. 1 на чл. 1 си оказват взаимно правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определена от националното законодателство на всяка страна.
Член 3
Безплатна правна помощ
Гражданите на всяка договаряща страна се ползват на територията на другата страна от безплатна правна помощ така, както и нейните граждани съгласно законодателството, уреждащо тази материя в договарящата страна, където се иска безплатната правна помощ.
Член 4
Видове правна помощ
При поискване договарящите страни ще си връчват взаимно съдебни и извънсъдебни документи, ще вземат мерки по обезпечение на искове, ще разпитват участници в процеса, свидетели и експерти, ще извършват експертизи и оглед, ще признават и изпълняват съдебни решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, като изпълняват и други процесуални действия.
Член 5
Начин за осъществяване на връзки
1. При оказване на правна помощ компетентните органи на договарящите страни се свързват помежду си чрез определените в този договор централни органи.
2. Към централните органи по т. 1 се отнасят:
за Република България - министърът на правосъдието, и
за Република Грузия - Министерството на правосъдието на Република Грузия.
Член 6
Език
По всички въпроси от този договор институциите на договарящите страни ползват официалния език на молещата страна, а също така и руски език.
Член 7
Оформяне на документи
Документите, които се изпращат от компетентните органи на договарящите страни с цел оказване на правна помощ, се съставят на официалния език на молещата страна и се придружават от заверен превод на руски език, като се подписват от длъжностното лице и се подпечатват.
Член 8
Разходи по оказване на правна помощ
Договарящите страни си оказват правна помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор. Замолената договаряща страна не търси разходите по оказване на правна помощ. Договарящите страни поемат всички разходи, възникнали при оказване на правна помощ на тяхна територия.
Член 9
Отказ от оказване на правна помощ
Ако замолената договаряща страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, безопасност, обществен ред или противоречи на националното й законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата договаряща страна мотивите за отказа.
Глава втора.
УВЕДОМЯВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ
Член 10
В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи засягат лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на другата договаряща страна, компетентните органи на молещата страна отправят молбата за уведомяване или връчване до централния орган на замолената страна заедно със съответните документи.
Член 11
1. Връчването на документите става в съответствие със законодателството на замолената договаряща страна.
2. Потвърждаването на връчването на документите или на опита за връчване се оформя в съответствие с правилата за връчване на документи, действащи на територията на замолената договаряща страна. В потвърждението трябва да бъдат посочени времето и мястото на връчване или опитът за връчване, а също така и лицето, на което е връчен документът.
3. Документите се връщат на централния орган на молещата страна.
Член 12
Връчване на документи чрез дипломатическите или
консулските представителства
По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната договаряща страна, акредитирани към другата договаряща страна, могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи на собствените си граждани. Тези действия не могат да съдържат принудителни мерки и да противоречат на националното законодателство на страната по местопребиваването им.
Член 13
Приложим закон при оказване на правна помощ
1. При оказване на правна помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.
2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да прилага по молба на договарящата страна процесуални норми на другата договаряща страна, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената договаряща страна.
Член 14
Независимо от прилагането на предходните членове:
а) документите могат да се изпратят пряко на техния адресат по пощата;
б) всяко заинтересувано лице може да извърши на собствени разноски връчване на документи или уведомяване за тях съобразно начините, действащи на територията на договарящата страна, където документите следва да се връчат.
Глава трета.
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 15
Форма на молбата за оказване на правна помощ
Молбата за оказване на правна помощ се съставя в писмена форма и съдържа следното:
а) наименование на молещия орган;
б) по възможност наименование на замоления орган;
в) характер и предмет на делото, по което се иска правната помощ; съдържание на искането;
г) име на лицата, които имат отношение към делото, тяхното гражданство, пол, занятие, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, наименование и седалище на юридическото лице;
д) име и адрес на представителите на лицата по буква "г";
е) наименование на документа, който следва да се връчи;
ж) извлечение от закона на замолената страна относно процесуалните права и задължения на лицата по букви "г" и "д".
Член 16
Изпълнение
1. В документа, удостоверяващ изпълнението на искането за връчване на документи, се вписва датата на получаването, подпис на получателя и подпис на лицето, изпълняващо поръчката. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.
2. Ако съгласно националното законодателство на замолената договаряща страна изпълнението на поръчката не е в компетентността на съда или другите компетентни органи на тази страна, поръчката може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.
3. Ако замоленият орган на договарящата страна не е компетентен да изпълни поръчката, той е длъжен да я препрати за изпълнение на компетентните органи на замолената договаряща страна, както и да уведоми за това молещата страна.
4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересуваните страни и по възможност техните представители да се уведомят непосредствено за датата и мястото на изпълнение на исканите мерки с цел да присъстват на изпълнението.
Член 17
Специална форма за изпълнение на поръчката
1. Компетентните органи на договарящите страни, които изпълняват съдебните поръчки, прилагат своя вътрешен закон относно формата, която следва да се приложи.
2. Той може да уважи молбата на молещия орган за прилагане на специална форма, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна, не отговаря на нейната съдебна практика или поради практически затруднения.
3. Замолената страна има право да изиска от молещата страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на експерти, както и на разходите, свързани с прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.
4. Всяка договаряща страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява поръчки, които засягат нейни граждани, без прилагане на принуда.
Член 18
Уведомяване за резултата от изпълнението
Документът, удостоверяващ изпълнението на поръчката, съдържа датата на получаването, подписа на получателя, подписа на лицето, изпълнило поръчката, и се подпечатва. Опитът за връчване се удостоверява чрез документ, издаден от връчващия орган. Ако получателят отказва да приеме документите, се вписват мотивите за отказа.
Глава четвърта.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ
Член 19
Решения, подлежащи на признаване и изпълнение
1. Договарящите страни са длъжни съгласно този договор да признават и изпълняват на своя територия съдебните решения, произнесени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна.
2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава: за Република България - решение, определение, постановление на съда, съдебна спогодба, присъда в частта си за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело, и за Република Грузия - решения по граждански (в т. ч. стопански) дела, помирителни спогодби, сключени в съдилища, присъди в частта относно възстановяване на причинените от престъплението щети, документи за признаване на бащинство, издръжки, решения за изплащане на съдебни разноски, изпълнителни листове, издадени от съдия-изпълнител.
Член 20
Признаване и изпълнение на съдебни решения
1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, произнесъл това решение, който я предава на съда на другата договаряща страна по начин, предвиден в чл. 5. Молителят може да подаде молбата и непосредствено до съда на другата договаряща страна.
2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:
а) копие от съдебното решение, заверено от съда. Ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява влизането на решението в сила;
б) документ, издаден от съда за изпълнение на част от решението на територията на молещата договаряща страна;
в) документ, който удостоверява, че страната, неучаствала в процеса, а при недееспособност - нейният представител, е била редовно призована пред съда.
3. Посочените документи се придружават от заверен превод, извършен от дипломатическите или консулските представителства или от всяко друго лице, упълномощено за това на територията на една от двете страни.
Член 21
Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения
1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от съда на договарящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази договаряща страна.
2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този договор.
3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на съдебни решения, може да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.
Член 22
Правна сила на признаването и изпълнението
Съдебните решения, постановени в едната договаряща страна, имат същата сила и за другата договаряща страна.
Член 23
Отказ от признаване и изпълнение на решение
1. Признаването и изпълнението на съдебно решение може да се откаже в следните случаи:
а) решението не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение според националното законодателство на договарящата страна, където е произнесено;
б) според националното законодателство на договарящата страна, към която е отправена молбата за признаване и изпълнение на решението, делото се отнася изключително към компетенцията на съда на замолената страна;
в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно националното законодателство на договарящата страна, чийто орган е произнесъл решението, или при пълна или ограничена недееспособност не е участвал представителят на страната;
г) между същите страни и за същия предмет съдът на замолената договаряща страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред съда, или е признато влязло в сила решение на трета държава по същото дело.
2. Освен на посочените в т. 1 основания признаване и изпълнение на арбитражни решения може да се откаже и в следните случаи:
а) арбитражното решение е произнесено по спор, който не е предвиден или не попада под условията на арбитражната спогодба или арбитражната клауза в договора;
б) съставът на арбитражния съд не съответства на съглашението на страните или арбитражните клаузи в договора или не съответства на законодателството на страната, където се е състоял арбитражът;
в) страните не са били редовно уведомени за назначаване на арбитър и арбитражно дело.
Глава пета.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ. ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ
Член 24
1. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявяват на територията на другата страна.
2. По смисъла на този договор за официални се считат:
а) документи, издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите;
б) документи, издадени от административни органи;
в) нотариални документи;
г) официални удостоверения, като отметки в регистрите, заверки на дати и подписи на частни документи.
3. Документи, които на територията на една от договарящите страни се разглеждат като официални документи, придобиват на територията на другата договаряща страна доказателствена сила на официални документи.
Член 25
1. Всяка страна предава безплатно на другата страна при искане и при наличие на административен, точно посочен интерес актове и копия от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на граждани на молещата страна.
2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и копията от съдебни решения се предават чрез централните органи.
Член 26
При поискване централните органи си изпращат взаимно информация относно тяхното законодателство и съдебна практика, както и копия от съдебни решения.
Глава шеста.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 27
Разрешаване на спорове
Договарящите страни решават споровете, възникнали относно тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между съответните централни органи по чл. 4 или по дипломатически път.
Член 28
Влизане на договора в сила
Този договор влиза в сила след приключване на процедурата, предвидена в националното законодателство на всяка страна за влизане на договора в сила, и след размяната на писмени известия по дипломатически път, на 30-ия ден след получаването на последното известие.
Член 29
Изменение и допълнение на договора
Договарящите страни се консултират по дипломатически път по въпросите на изменение и допълнение в текста на този договор.
Член 30
Прекратяване действието на договора
Този договор е безсрочен и прекратява действието си след изтичане на шест месеца от изпращането на писмено известие от едната договаряща страна по дипломатически път.
Съставен в София на 19 януари 1995 г. в два екземпляра, всеки един от които на български, грузински и руски език, като и трите текста имат еднаква сила.
При разногласие в тълкуването на този договор договарящите страни се придържат към текста на руски език.
