Държавен вестник, брой 92 от 28.XI

Член 2

1. Гражданите на всяка от договарящите страни се ползуват на територията на другата страна със същата защита на своите лични и имуществени права, както тази, с която се ползуват гражданите на другата договаряща страна.

Те имат следователно на територията на другата договаряща страна свободен достъп до органите на правосъдието за установяване и защита на своите права.

2. Юридическите лица, създадени съгласно законите на една от двете страни, които имат седалище на нейна територия, се ползуват от същата правна защита, както и гражданите на двете страни.

Член 3

На гражданите на всяка от договарящите страни не може да се налага на територията на другата страна внасянето на обезпечение или залог, както и да се нарича това, поради обстоятелството, че те са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване в тази страна.

Член 4

Гражданите на всяка от договарящите страни се ползуват на територията на другата страна от безплатна правна помощ, както и нейните граждани в съответствие със законодателството, уреждащо тази материя на територията на договарящата страна, където се иска безплатната правна помощ.

Член 5

Когато едно лице е било допуснато да се ползува от правото на безплатна правна помощ на територията на една от двете страни във връзка с дело, довело до издаването на решение, то това лице се ползува без нова проверка от правото на безплатна правна помощ на територията на другата страна за признаване и изпълнение на това решение.

Член 6

1. Молбата за безплатна правна помощ се изпраща било на компетентния орган на замолената страна, било чрез централните органи.

2. Към молбата се прилага официален документ, удостоверяващ доходите на молителя, с изключение на случаите, обхванати от разпоредбата на чл. 5.

Член 7

1. Когато съдебни или извънсъдебни книжа се отнасят до лице, което има местожителство на територията на другата договаряща страна, компетентният орган отправя молбата за уведомяване до централния орган на замолената страна.

2. Към молбата се прилагат книжата без превод в два екземпляра, както и формулярът модел на двата езика, приложен към този договор, където се посочват съществените елементи на тези книжа.

3. Формулярът модел се попълва на езика на молещата страна.

Член 8

1. Централният орган на замолената страна пристъпва или нарежда да се пристъпи към връчване на книжата по начин, който счете за най-подходящ.

2. Доказването на връчването или на опита за връчване става чрез разписка, свидетелство или протокол. Тези документи заедно с един екземпляр от книжата се връщат направо на молещия орган.

3. Тези услуги на замолената страна не водят до заплащане на такси или разноски.

Член 9

Всяка от страните има възможност да предава пряко и без принуда съдебни и извънсъдебни книжа, отнасящи се до нейни граждани, намиращи се на територията на другата страна.

Член 10

Предходните членове не са пречка за:

възможността да се изпратят книжата пряко на техния адресат по пощата;

възможността за всяко заинтересувано лице да извърши на собствени разноски връчване на дадени книжа или уведомяване за тях съобразно начините за това, които са в сила на територията на договарящата страна по предназначение.

Член 11

1. Органът на правосъдието на една от договарящите страни може да поиска от органа на правосъдието на другата страна посредством съдебна поръчка да пристъпи към извършване на съдебни процесуални действия, които той счита за необходими във връзка с дело, с което е сезиран.

2. В съдебната поръчка трябва да се посочат:

а) молещият орган и ако е възможно, и замоленият орган;

б) имената и адресите на страните и на техните представители, ако има такива;

в) естеството и предметът на делото и кратко изложение на фактите;

г) процесуалните действия, които следва да се извършат.

Съдебната поръчка трябва да бъде подписана и подпечатана с печата на молещия орган.

3. Към съдебната поръчка трябва да се приложи превод на езика на замолената страна. Съдебната поръчка се изпраща от централния орган на молещата страна до централния орган на замолената страна, който я изпраща до компетентния орган на правосъдието.

Член 12

Молещият орган на правосъдието може да поиска заинтересуваните страни и ако е възможно, и техните представители да бъдат пряко уведомени за датата и мястото, където ще се пристъпи към изпълнение на исканата мярка, за да могат да присъствуват.

Член 13

1. Органът на правосъдието, който пристъпва към изпълнение на една съдебна поръчка, прилага своя вътрешен закон, що се отнася до формата, която трябва да се следва.

2. Но органът по ал. 1 може да уважи молбата на молещия орган, с която се иска прилагането на специална форма, освен ако тя е несъвместима със законите на замолената страна или ако нейното прилагане е невъзможно, тъй като не отговаря на съдебната й практика или поради практически трудности.

3. Съдебната поръчка трябва да се изпълни спешно.

Член 14

Изпълнението на съдебната поръчка може да бъде отказано само ако то не се обхваща от компетенциите на органа на правосъдието на замолената страна или ако изпълнението по преценка на този орган може да засегне нейния суверенитет или сигурност.

Член 15

Документите, с които се установява изпълнението на съдебната поръчка, се предават от замоления орган на молещия орган посредством централните органи.

Член 16

1. Изпълнението на съдебната поръчка не може да породи искане за възстановяване на таксите или разноските независимо от тяхното естество.

2. Но замолената страна има право да изисква от молещата страна възстановяването на възнаграждението, заплатено на експертите, и разноските, произлезли от прилагането на специална форма, поискана от молещата страна.

Член 17

Всяка от договарящите страни има възможността да изпълнява без принуда съдебните поръчки посредством своите дипломатически или консулски представителства, когато те се отнасят до нейни граждани.

Член 18

Тази глава се прилага по граждански, семейни и търговски дела, към решенията, издадени от съдилищата на договарящите страни, както и към присъдите, издадени от наказателните съдилища, в частта им относно гражданския иск за възмездяване на вреди.

Член 19

Решенията, произнесени от съдилищата на една от договарящите страни, се признават и може да се обявят за изпълняеми на територията на другата договаряща страна, ако отговарят на следните условия:

а) съдът, който е произнесъл решението, чието признаване или изпълнение се иска, е бил компетентен съгласно законодателството на договарящата страна, на територията на която това решение трябва да бъде признато и изпълнено;

б) приложеният закон към спора е този, посочен от стълкновителните норми, приети на територията на замолената страна, но приложеният закон може да бъде различен от този, посочен от стълкновителните норми на замолената страна, ако прилагането на единия или другия закон води до един и същ резултат;

в) решението не може повече да бъде обжалвано по общия ред на територията на държавата, където е било произнесено и е изпълняемо; но по отношение на задължение за издръжка, за родителски права над ненавършило пълнолетие лице или във връзка с правото на свиждане е достатъчно решението да е само изпълняемо на територията на страната, където е произнесено;

г) исковата молба е била редовно връчена на лицето, което не е взело участие в делото, и му е било дадено достатъчно време, за да може да се защити;

д) решението не съдържа нищо, което противоречи на обществения ред на замолената страна;

е) между същите страни, за същия предмет и на същото основание на територията на страната, където е произнесено решението:

няма висящо дело пред съд на замолената страна, който пръв е бил сезиран, или

не се е стигнало до произнасяне на решение на територията на замолената страна, което да е с дата, предхождаща тази на решението, което е представено за изпълнение, или

не се е стигнало до издаване на решение в една трета държава, което да има дата, предхождаща тази на решението, представено за изпълнение, и което да обхваща условията, необходими за неговото признаване на територията на замолената страна.

Член 20

1. Процедурата по допускане изпълнението на решението се урежда от правото на замолената страна.

2. Замоленият съдебен орган не обсъжда решението по същество.

3. Ако решението се отнася до няколко искания, то изпълнението му може да бъде допуснато частично.

Член 21

Лицето, което иска признаването или изпълнението на решението, трябва да представи:

а) копие на решението, отговарящо на условията за автентичност;

б) документ, удостоверяващ, че решението е било съобщено или връчено;

в) ако е необходимо, заверено копие на призовката до страната, която не е взела участие в делото, и всякакви други документи, с които може да се установи, че призовката й е била връчена навреме;

г) документи, удостоверяващи, че решението е изпълняемо на територията на страната, където е било издадено, и че не може повече да бъде обжалвано, с изключение на случаите на решения по дела за издръжка, родителски права над ненавършили пълнолетие лица или във връзка с правото на свиждане.

Тези документи трябва да се придружават от заверен превод, извършен било от дипломатическото или консулското представителство, било от всяко друго лице, овластено да извършва това на територията на една от двете страни.

Член 22

Всяка от двете договарящи страни признава и изпълнява арбитражните решения, издадени на територията на другата страна, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от Ню Йорк от 10 юни 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Член 23

Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или всякакви други аналогични формалности, когато трябва да бъдат представени на територията на другата страна.

Считат се за официални документи по смисъла на този договор:

документи, издадени от съд, прокуратура, от съдия-изпълнител и от секретар на съда;

документите, издадени от административни органи;

нотариалните актове;

официалните удостоверявания, като отбелязвания в регистри, заверка на определени дати и заверка на подписи върху частни документи.

Член 24

1. Всяка от страните предава безплатно на другата страна при поискване и при наличието на административен интерес, точно упоменат, актовете и преписите от съдебни решения, които се отнасят до гражданското състояние на граждани на молещата страна.

2. Молбите и актовете по гражданското състояние се предават по дипломатически или консулски път; молбите и преписите от съдебните решения се предават посредством централните органи.

Член 25

Централните органи си изпращат при поискване информации относно законодателството и съдебната практика, които са в сила на тяхна територия, както и преписи от съдебни решения, издадени от съдилищата.

Член 26

Всяка от двете договарящи страни се задължава да нотифицира другата за изпълнението на процедурите, изискуеми от нейната Конституция, за да може този договор да влезе в сила на първия ден от втория месец след датата на последната от тези нотификации.

Член 27

Този договор се сключва за неопределен срок. Всяка от двете договарящи страни може във всеки момент да го денонсира и денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на нотификацията от другата страна.

Съставен в София на 18 януари 1989 г. в два екземпляра, всеки един на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.