ДОГОВОР между Народна република България и Унгарската народна република
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
Обн. ДВ. бр.29 от 11 Април 1967г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и Президиумът на Унгарската народна република,
ръководени от желанието да укрепват и все повече да разширяват приятелските връзки между народите на двете страни и правното сътрудничество,
решиха да сключат Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, за което назначиха свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България - Светла Даскалова, министър на правосъдието,
Президиумът на Унгарската народна република - д-р Ференц Незвал, министър на правосъдието,
които, след като размениха пълномощията си и ги намериха за редовни и в надлежна форма, се договориха за следното:
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази договаряща страна.
2. Гражданите на едната договаряща страна имат право да се отнасят свободно и безпрепятствено до съдилищата, прокуратурите, държавните нотариати и до други органи на другата договаряща страна, в компетентността на които спадат делата, предмет на настоящия договор, могат да се явяват пред тях, да подават молби и да правят искания при същите условия, както гражданите на тази договаряща страна.
3. Разпоредбите на настоящия договор се прилагат съответно и за юридическите лица на договарящите страни.
Член 2
Правна помощ
Съдилищата, прокуратурите, държавните нотариуси и другите органи на двете договарящи страни, упоменати в чл. 1, ал. 2, си оказват взаимна правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
Член 3
Ред за установяване на връзки
Поменатите в чл. 2 органи при оказване на правна помощ влизат във връзка чрез министерствата на правосъдието и главните прокуратури на двете договарящи страни, освен ако в настоящия договор е предвиден друг ред.
Член 4
Обем на правната помощ
Правната помощ обхваща изпълнение на отделни действия, като разпит на страни, свидетели, експерти и други лица, извършване на експертизи, обиски, изземвания, препращане и предаване на веществени доказателства, както и съставяне, препращане и предаване на веществени доказателства, както и съставяне, препращане и връчване на книжа и документи.
Член 5
Съдържание на молбите за правна помощ
1. Молбата за оказване на правна помощ трябва да съдържа:
а) наименование на молещия орган;
б) наименование на замоления орган;
в) означаване на делото, по което се иска правна помощ;
г) имената, местожителството, адреса и гражданството на участвуващите в делото;
д) имената и адресите на представителите на страните;
е) предмета на искането и необходимите данни за неговото изпълнение;
ж) по наказателни дела - описание на деянието и неговата квалификация.
2. Договарящите страни могат да ползуват формуляри на двата езика по искания за оказване на правна помощ.
3. Исканията за оказване на правна помощ трябва да бъдат подписани и подпечатани.
Член 6
Ред на изпълнение на молбите за правна помощ
1. При изпълнение на молбите за правна помощ замоленият орган прилага правото на собствената си държава. Обаче по искане на молещия орган замоленият орган може да приложи правото на договарящата страна, от която изхожда искането, доколкото то не противоречи на правото на замолената договаряща страна.
2. Ако замоленият орган не е компетентен, той изпраща искането на компетентния орган, за което уведомява молещия орган.
3. Ако точният адрес на посоченото лице не е известен, замоленият орган прави необходимото за установяване на адреса; ако това не е възможно, уведомява за това молещия орган, като същевременно му връща документите по искането за правна помощ.
4. Замоленият орган по молба на молещия орган уведомява своевременно за мястото и датата на изпълнението на поръчката.
5. След изпълнението на поръчката замоленият орган връща документите по поръчката на органа, който ги е изпратил; ако поръчката не е могла да бъде изпълнена, едновременно с връщането на документите молещият орган се уведомява за пречките за изпълнение.
Член 7
Неприкосновеност на свидетели и експерти
1. Свидетел или експерт, който е призован в това му качество от територията на една от договарящите страни на територията на другата договаряща страна, без оглед на неговото гражданство, не подлежи на наказателно преследване или на изпълнение на наложено наказание за престъпление, извършено преди преминаване на нейната граница.
2. Неприкосновеността на свидетеля или експерта се прекратява в случай, че същият не напусне територията на страната в срок от една седмица от деня, в който му е било съобщено от органа, който го призовава, че неговото присъствие не е необходимо. В този срок не влиза времето, през което свидетелят или експертът не по своя вина не е могъл да напусне територията на страната.
Член 8
Връчване на документи
1. Замоленият орган връчва документите съгласно правилата на собствената си държава, при условие, че подлежащите на връчване документи са изготвени на езика на замолената договаряща страна или ако към тях е приложен заверен превод на този език. В противен случай замоленият орган може да връчи документите на посоченото лице само ако то доброволно ги приеме.
2. В искането за връчване трябва да се посочи точният адрес на лицето, както и видът на подлежащите на връчване документи.
3. Ако връчването не може да бъде изпълнено на посочения адрес, замоленият орган прави необходимото за установяване на точния адрес; ако адресът не може да бъде издирен, уведомява за това молещия орган, като същевременно връща документите.
Член 8Об
Ако по време на започване на наказателното преследване заподозряното лице е задържано или се намира в предварителен арест, вземат се мерки за прехвърлянето му на територията на замолената страна."
§ 11. Към член 82 се създава нова алинея 4:
"4. Когато предметите, които следва да бъдат предадени като доказателства, подлежат на отнемане в замолената договаряща страна, те може да се предадат на молещата договаряща страна при условие, че ще бъдат върнати след приключване на наказателното производство."
§ 12. Член 83 се изменя, както следва:
"Ч л е н 83
Ред за установяване на връзки
По въпросите за възбуждане на наказателното преследване, предаване и транзитиране на лица, извършили престъпление, както и предаване на задържани лица (чл. 81) се свързват непосредствено министърът на правосъдието или Главният прокурор на Народна република България и министърът на правосъдието или Главният прокурор на Унгарската народна република."
§ 13. След член 83 се създава нов член 8За:
"Ч л е н 8За
Действие на започнатото наказателно преследване
Когато една от договарящите страни е била замолена въз основа на разпоредбите на член 80 да започне наказателно преследване, с влизането в сила на постановеното заключително решение от компетентните органи на замолената договаряща страна отпадат предпоставките за наказателно преследване, предвидено в законодателството на молещата договаряща страна."
§ 14. Заключителни разпоредби
1. Този протокол подлежи на ратифициране и влиза в сила тридесет дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.
2. Този протокол е неразделна част от Договора между Народна република България и Унгарската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 16 май 1966 г., и е валиден, докато е в сила договорът.
Съставен в Будапеща на 15 септември 1981 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и унгарски език, като и двата текста имат еднаква сила.
Член 9
Потвърждаване на връчването
Замоленият орган трябва да потвърди извършването на връчването според правилата за връчване. В потвърждаването трябва да се посочи мястото, датата на връчването и на кого е бил връчен документ.
Член 10
Връчване на документи на граждани на собствената страна
1. Договарящите страни имат право да връчват документи на граждани на собствената си страна чрез техните дипломатически или консулски представителства.
2. При такова връчване не могат да се прилагат принудителни мерки.
Член 11
Разноски по правната помощ
1. При изпълнение на правна помощ замолената договаряща страна няма да изисква заплащането на направените разноски. Договарящите страни сами понасят разноските, възникнали при оказване на правна помощ на тяхна територия.
2. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на направените разноски. Ако молещият орган събере тези разноски от задълженото лице, събраната сума остава в полза на договарящата страна чийто орган е събрал сумата.
Член 12
Информация по правни въпроси
1. Министерствата на правосъдието на двете договарящи страни при поискване се информират взаимно за своето законодателство.
2. Министерствата на правосъдието и главните прокуратури на договарящите страни при поискване се информират взаимно относно практиката на органите, занимаващи се с разглеждането на гражданските, семейните и наказателните дела.
Член 13
Издирване на местопребиваване
Ако гражданин на една от договарящите страни желае да упражни свое право по отношение на гражданин на другата договаряща страна, който пребивава на нейна територия, но адресът му е неизвестен, по искане централните органи по чл. 3 извършват всичко необходимо за издирването адреса на този гражданин.
Член 14
Език
В своите взаимни отношения органите на договарящите страни си служат с езика на собствената си страна или с руски език.
Член 15
Валидност на документите
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били изготвени, подпечатани или заверени от нейните органи в рамките на тяхната компетентност и съгласно установената форма, не се нуждаят от заверка, за да се използуват на територията на другата договаряща страна. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съобразно правилата на съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Част втора.
ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Глава първа.
ДЕЛА ПО ЛИЧНОТО ПРАВО
Член 16
Правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността и дееспособността на лицата се определят от правото на договарящата страна, чийто гражданин е лицето.
2. Правоспособността на юридическите лица се определя от правото на договарящата страна, на чиято територия са създадени.
3. При сключване на сделки за задоволяване на ежедневни нужди дееспособността на лицето се определя от правото на тази договаряща страна, където е сключена сделката.
Член 17
Обявяване на починали лица и установяване на смърт
1. Обявяване на някое лице за починало и установяване на смърт се извършва от органите на договарящата страна, чийто гражданин е било то по време на последните сведения за него.
2. Органите на една от договарящите страни могат да обявяват за починал и да установяват смъртта на гражданин на другата договаряща страна:
а) по молба на лице, което желае да осъществи наследствени или имуществени права, произтичащи от брак върху имуществото на изчезналия, намиращо се в тази страна;
б) по молба на съпруга при условие, че има местожителството си в тази страна при подаването на молбата.
3. В случаите по предходните алинеи съответните органи прилагат правото на договарящата страна, чийто гражданин е било изчезналото лице според последните сведения за него.
Глава втора.
СЕМЕЙНИ ДЕЛА
Член 18
Сключване на брак
1. По отношение формата за сключване на брак се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.
2. По отношение формата за сключване на брак пред упълномощения за тази цел дипломатически или консулски представител се прилага правото на изпращащата страна.
3. Материалните условия за сключването на брака, за всеки един от сключващите брак, се определят от правото на договарящата страна, чийто гражданин е всеки от тях.
Член 19
Лични и имуществени отношения между съпрузите
1. Ако съпрузите са граждани на една от договарящите страни, а живеят на територията на другата договаряща страна, относно личните и имуществените им отношения се прилага правото на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите.
2. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият на другата договаряща страна, относно личните и имуществените отношения се прилага правото на договарящата страна, на територията на която имат или са имали местожителство в последно време.
3. В случаите по предходните алинеи компетентни са органите на двете договарящи страни.
Член 20
Развод
1. Когато двамата съпрузи са граждани на една от договарящите страни и при завеждането на бракоразводното дело живеят на територията на другата договаряща страна, за развода се прилага правото на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите. Съдилищата и на двете договарящи страни имат право да разглеждат бракоразводни дела. Ако при завеждането на бракоразводното дело единият от съпрузите живее на територията на едната, а другият - на територията на другата договаряща страна, компетентен е съдът на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите.
2. Ако при завеждането на бракоразводното дело единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият - на другата договаряща страна, и двамата живеят на територията на някоя от договарящите страни или единият живее на територията на едната, а другият - на територията на другата договаряща страна, за развода са компетентни съдилищата на двете договарящи страни. Съдът, пред който се води делото, прилага правото на собствената си държава.
Член 21
Недействителност на брака
1. За обявяване недействителността на брака поради неспазване формата се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия е сключен бракът.
2. Относно обявяването на брака за недействителен поради нарушение на материалните условия за сключване на същия се прилага правото, указано в чл. 18, ал. 3.
3. Компетентността на съда за обявяване на брака за недействителен се определя съгласно разпоредбите на чл. 20.
Член 22
Правоотношения между родители и деца
1. По делата за установяване или оспорване на бащинство или майчинство се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е било детето по време на раждането.
2. По останалите правоотношения между родители и деца се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
3. По тези дела компетентен е съдът на договарящата страна, на територията на която детето има своето местожителство по време на предявяване на иска.
Член 23
Задължение за издръжка
1. Относно задължението за издръжка, основаващо се на семейното право, се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което има право на издръжка.
2. По делата по предходната алинея компетентен е съдът на договарящата страна, на чиято територия живее правоимащото лице.
Член 24
Осиновяване
1. Относно осиновяването се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят.
2. За осиновяването трябва да се вземе съгласието на детето, както и на други лица или органи, ако това се изисква от правото на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
3. Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, а другият - на другата договаряща страна, прилага се правото и на двете договарящи страни.
4. За извършване на осиновяването са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят; в случаите по ал. 3 компетентни са органите на договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си местожителство.
5. Разпоредбите на този член се прилагат и относно отменяване на осиновяването.
Настойничество и попечителство
Член 25
1. Настойничество и попечителство на гражданите на договарящите страни се учредява от органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство, ако в настоящия договор не е предвидено друго.
2. Когато е необходимо да се учреди, съответно прекрати настойничество или попечителство, се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е лицето по ал. 1.
3. Относно правните отношения между настойник или попечител и лицето, което се намира под настойничество или под попечителство, се прилага правото на договарящата страна, чийто орган е назначил настойника или попечителя.
4. Относно задължението за приемане на настойничество или попечителство се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е настойникът или попечителят.
5. За настойник или попечител на лице, което живее на територията на една от договарящите страни, може да се назначи гражданин на другата договаряща страна, ако той живее на територията на страната, където трябва да се изпълнява настойничеството или попечителството, и назначаването му отговаря на интересите на лицето.
Член 26
1. Ако е необходимо да се назначи настойник или попечител на гражданин на една от договарящите страни, чието местожителство, местопребиваване или имущество се намира на територията на другата договаряща страна, органите на същата незабавно уведомяват за това съответните органи, посочени в ал. 1 на чл. 25.
2. В неотложни случаи органите на другата договаряща страна могат да вземат съгласно своето право временно необходимите мерки, за което са длъжни незабавно да уведомяват органите, посочени в ал. 1 на чл. 25. Тези мерки остават в сила до взимането на друго решение от страна на последните органи.
Член 27
1. Посочените в ал. 1 на чл. 25 органи могат да прехвърлят на органите на другата страна упражняването на настойничеството или на попечителството, ако поставеният под настойничество или попечителство има на територията на тази страна местожителство, местопребиваване или имущество. Прехвърлянето на правомощията става валидно тогава, когато замолените органи поемат упражняването на настойничеството или попечителството и уведомят за това молещите органи.
2. Поелите упражняването на настойничеството или на попечителството органи прилагат правото на собствената си държава, но по отношение на правоспособността и дееспособността прилагат правото на договарящата страна, чийто гражданин е поставеният под настойничество или попечителство. Тези органи нямат право да издават решения по личното състояние на лицето, което се намира под настойничество или попечителство, но могат да дадат разрешение за встъпване в брак, ако това се изисква от правото на договарящата страна, чийто гражданин е това лице.
Глава трета.
ИМУЩЕСТВЕНИ ДЕЛА
Член 28
Форма на правните сделки
1. Формата на правните сделки се определя от правото, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на правото по мястото на сключване на сделката.
2. Относно формата на сделките за недвижими имоти се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
Член 29
Недвижими имущества
1. Относно недвижимите имоти се прилага правото и е компетентен съдът на договарящата страна, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
2. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат относно имуществени отношения между съпрузи.
Глава четвърта.
НАСЛЕДСТВЕНИ ДЕЛА
Член 30
Принцип на равноправие
1. Гражданите на една от договарящите страни могат да придобиват по наследство въз основа на закон или завещателно разпореждане имущества, намиращи се на територията на другата договаряща страна, при същите условия, както гражданите на тази страна.
2. Гражданите на една от договарящите страни могат да правят завещателни разпореждания относно имоти, намиращи се на територията на другата договаряща страна.
Член 31
Приложимо право
1. Правото на наследяване върху движимо имущество се урежда от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си.
2. Правото на наследяване върху недвижими имоти се урежда по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
3. Ако правото на една от договарящите страни предвижда ограничения на правото на наследяване на собствените си граждани по отношение намиращите се на територията й имущества, тези ограничения се прилагат и по отношение гражданите на другата договаряща страна.
Член 32
Вакантно наследство
Когато според правото на договарящите страни наследственото имущество преминава в собственост на държавата, движимото имущество остава в полза на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си, а недвижимото - в полза на договарящата страна, на чиято територия се намира.
Член 33
Завещателни разпореждания
1. Способността за съставяне или за отмяна на завещателно разпореждане, а така също и правните последици поради недостатъци на волеизявлението, се определят от правото на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на волеизявлението.
2. Формата за съставяне на завещателно разпореждане се определя от правото на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на съставяне на акта. Достатъчно е обаче, ако е спазено правото на договарящата страна, на чиято територия е било съставено завещателното разпореждане. Тази разпоредба се прилага и относно отменяването на завещателното разпореждане.
Член 34
Компетентност по наследствени дела
1. Делата за наследство на движимо имущество се разглеждат от органите на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта си.
2. Делата за наследство на недвижими имоти се разглеждат от органите на договарящата страна, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
3. Ако цялото движимо имущество се намира на територията на една от договарящите страни, по молба на който и да е наследник или заветник наследственото дело се разглежда от органите на същата договаряща страна, ако всички известни наследници и заветници се съгласят на това.
4. Постановленията на предшествуващите алинеи се прилагат и към споровете, възникнали във връзка с наследяването.
Член 35
Уведомяване за смъртта на наследодателя
1. Когато гражданин на едната договаряща страна умре на територията на другата договаряща страна, съответният местен орган трябва да уведоми незабавно и непосредствено за това дипломатическото или консулското представителство на страната на починалия и да съобщи всичко, което му е известно за наследниците, за местожителството и адреса им, за наследствените имущества, както и за завещателните разпореждания, ако са направени такива. Такова съобщение местният орган трябва да направи и тогава, когато узнае, че умрелият е оставил имущество в трета държава.
2. Когато се открие наследство на територията на една от договарящите страни и се окаже, че има наследници или заветници, които са граждани на другата договаряща страна и живеят на територията на последната, местният орган незабавно и непосредствено уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.
Член 36
Права на дипломатическите и консулските представителства
1. Дипломатическото или консулското представителство на едната договаряща страна може да представлява своите граждани пред органите на другата договаряща страна по наследствени дела и без да е упълномощено за това, ако тези граждани се намират извън държавата и нямат свои пълномощници.
2. Когато гражданин на едната договаряща страна умре при временно пребиваване на територията на другата договаряща страна, намиращите се у него движими вещи се предават направо, без производство, на дипломатическото или консулското представителство на страната му. Правните разпоредби, отнасящи се до износа на вещи и превеждането на парични суми, се прилагат и в тези случаи.
Член 37
Обявяване на завещание
Обявяването на завещание се извършва от органите на договарящата страна, на чиято територия се намира завещанието. Заверени преписи от завещанието и от протокола за обявяването му се изпращат на надлежния орган на договарящата страна, който има право да води производството.
Член 38
Мерки за запазване на наследството
1. Органите на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, останало от гражданин на другата договаряща страна, са длъжни да вземат необходимите мерки за запазването и управляването на имуществото съгласно местното право. Същото задължение имат съответните органи на договарящите страни и по отношение на наследствено имущество, от което е заинтересуван като наследник или заветник гражданин на другата договаряща страна.
2. Дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна трябва да бъде уведомено за взетите по ал. 1 мерки, което може да съдействува непосредствено или чрез свой пълномощник при вземането на тези мерки. По негово предложение тези мерки могат да бъдат изменени или отменени.
3. По искане на органа, компетентен за разглеждане на наследственото дело, мерките по ал. 1 се отменят.
Член 39
Предаване на наследство
1. Ако движимото имущество или постъпилите суми от продажбата на движимото и недвижимото имущество след разглеждането на наследственото дело трябва да се предаде на наследници или заветници, живеещи на територията на другата договаряща страна, които не са участвували в производството, нито са изпратили пълномощници, движимото имущество или постъпилите суми се предават на дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща страна.
2. Предаването на наследственото имущество по ал. 1 става:
а) след като се изплатят или обезпечат вземанията на кредиторите, които са били предявени в определения срок, съгласно правото на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
б) след като дължимите такси и данъци са били изплатени или обезпечени;
в) след като съответните органи издадат необходимото разрешение за износа на движимото имущество и за превеждане на постъпилите от продажбата суми.
Глава пета.
СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ
Член 40
Освобождаване от даване на обезпечение
за разноски по съдебни дела
1. От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съда на другата договаряща страна и живее на територията на една от страните, не може да се иска обезпечаване на разноските по производството поради това, че е чужденец или няма местожителство, местопребиваване или седалище на територията на страната, пред съда на която се явява.
2. Посочените в предходната алинея облекчения се прилагат по отношение на гражданите на двете договарящи страни и тогава, когато живеят на територията на трета страна, с която даващата облекченията страна е сключила договор за взаимно изпълнение на решения.
Процесуални облекчения
Член 41
1. Гражданите на една от договарящите страни се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата договаряща страна и се ползуват от други облекчения и от безплатна правна помощ при същите условия, както собствените граждани.
2. Облекченията по ал. 1 се отнасят и за изпълнителното производство.
3. Облекченията по предходните алинеи се отнасят и до процесуалните действия, които се извършват по това от органите на другата договаряща страна.
Член 42
1. Удостоверения за личното, семейното и имущественото положение, се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия има своето местожителство или местопребиваване лицето, което желае да се ползува от облекченията по чл. 41.
2. Ако молителят няма местожителство или местопребиваване на територията нито на една от двете договарящи страни, удостоверението може да се издаде от дипломатическото или консулското представителство на държавата на молителя.
3. Органът, който следва да се произнесе по облекченията по чл. 41, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал удостоверението.
Член 43
Ако гражданин на една от договарящите страни иска от съответните органи на другата договаряща страна да му се дадат облекченията по чл. 41, може да заяви това пред съответните органи по своето местожителство или местопребиваване. Тези органи изпращат молбата или протокола, ако съставянето му е допустимо по правото на държавата на този орган, заедно с удостоверението по чл. 42 и другите документи на съответните органи на другата договаряща страна.
Член 44
Когато трябва да се внесат такси и разноски от гражданин на една от договарящите страни пред органите на другата договаряща страна, в която той няма местожителство или местопребиваване, на същия се дава срок, достатъчен за внасянето им.
Глава шеста.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ
Член 45
1. Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела по неимуществени правоотношения, издадени от съдилищата на една от договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва някакво производство, освен ако органите на последната са издали преди това по същия въпрос влязло в сила решение или ако съгласно настоящия договор въпросът е от изключителна компетентност на органите на тази договаряща страна.
2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и за решения, издадени преди влизането в сила на настоящия договор.
3. Влезлите в сила решения относно упражняването на родителски права, издадени от органите на една от договарящите страни, се изпълняват на територията на другата договаряща страна, където детето живее или пребивава, при условие, че то е гражданин на страната, чиито органи са издали решението.
Член 46
1. Договарящите страни признават и изпълняват издадени на територията на другата страна след 21 януари 1954 г.:
а) влезли в сила съдебни решения по граждански и семейни дела от имуществен характер;
б) влезли в сила съдебни решения по искове за обезщетение на вреди по наказателни дела.
2. По молба на министъра на правосъдието на една от договарящите страни министърът на правосъдието на другата договаряща страна може да даде съгласието си за изпълнението на решения, издадени преди посочената в ал. 1 дата.
Член 47
Договарящите страни признават и изпълняват издадените след влизането в сила на настоящия договор влезли в сила решения на арбитражните органи, както и сключените пред такива органи спогодби, ако условията на арбитражния договор отговарят на правото и на двете договарящи страни.
Член 48
1. Решението за допускане на изпълнение се издава от съда на страната, на чиято територия трябва да се изпълни решението.
2. Молбата за допускане на изпълнение на решението може да бъде подадена до първостепенния съд, който е разгледал делото, или до съда на другата страна, който е компетентен да се произнесе по молбата. Първостепенният съд, който е разгледал делото, препраща молбата до компетентния съд на другата страна.
Член 49
Към молбата за допускане на изпълнението трябва да се приложат:
а) официален препис от пълния текст на решението, а ако от него не се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, за това трябва да се представи и надлежно удостоверение;
б) удостоверение, от което да се вижда, че е била връчена своевременно призовка на неучаствувалия в делото ответник или на негов пълномощник;
в) заверен превод на молбата и на посочените в букви "а" и "б" документи.
Член 50
Преди да се произнесе по молбата, ако е необходимо, съдът може да поиска обяснения от страните, като ги изслуша, или да поиска допълнителни материали. Съдът може да поиска и сведения от съда, който е постановил решението.
Член 51
1. По производството за допускане на изпълнение на решения се прилага правото на страната, на територията на която се иска изпълнението.
2. Ответникът може да прави такива възражения против допускане на изпълнение на решението, които са допустими и по правото на страната, чийто съд е постановил решението.
Член 52
Не се допуска признаване и изпълнение на решение, ако:
а) ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил своевременно и редовно призован;
б) съдебното решение противоречи на издадено преди това между същите страни, за същото искане и на същото основание решение от съда на страната, на чиято територия се иска признаване и изпълнение на решението; това разпореждане не се прилага за случаите, когато съществено са се изменили обстоятелствата, на основа на които с предшествуващото решение са определени съдържанието и срокът на изпълнението;
в) искането, за което се отнася решението, не може да се изпълни по правото на страната, чийто гражданин е ответникът;
г) съгласно настоящия договор съдът на страната, на чиято територия се иска изпълнението, е изключително компетентен да реши делото.
Член 53
Разноски по изпълнението
Относно разноските по изпълнение на решението се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия се иска изпълнението.
Член 54
Съдебни спогодби
Разпоредбите на членове от 45 до 53 се прилагат и за съдебните спогодби.
Изпълнение на решения за съдебни разноски
Член 55
1. Ако освободената съгласно чл. 40 на настоящия договор от депозирането на съдебни разноски страна с влязло в сила решение на територията на едната страна се задължава да заплати съдебни разноски в полза на другата страна по спора, компетентният съд на другата страна, при поискване, допуща изпълнението безплатно.
2. Към съдебните разноски се прибавят и разноските за превода и заверката на посочените в чл. 56 документи.
Член 56
1. Към молбата за допускане на изпълнението трябва да се приложи служебен препис от решението, установяващо съдебните разноски, и удостоверение, от което да се вижда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
2. Преводът на тези документи трябва да бъде извършен на езика на страната, на чиято територия се иска изпълнението.
3. При допускане изпълнението съдът взема предвид само:
а) дали е удостоверено влизането в сила на решението и дали подлежи на изпълнение;
б) дали са приложени заверени преводи на поменатите в ал. 1 на този член документи.
Член 57
Когато относно съдебните разноски решението трябва да бъде изпълнено на територията на другата договаряща страна, молбата за допускане изпълнението може да бъде подадена:
а) до съда, който е издал решението като първа инстанция; в този случай съдът препраща молбата до компетентния съд на другата договаряща страна;
б) непосредствено до съда на другата договаряща страна, който е компетентен да допусне изпълнението.
Член 58
1. Съдът допуска изпълнението на решението, без да изслуша страните.
2. Изпълнението на решението не може да бъде отказано поради това, че молителят не е внесъл предварително разноските по изпълнението.
Член 59
1. Съдът на една от договарящите страни по молба на първостепенния съд на другата договаряща страна събира направените на територията на другата страна дължими такси, както и авансираните от държавата разноски; събраната сума се предоставя на разположение на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна.
2. Към молбата трябва да се приложи служебен препис от решението, с което се присъждат разноските, удостоверение, от което да се вижда, че то е влязло в сила, както и заверен превод на тези документи.
Член 60
Предаване на вещи и превеждане на парични суми
Ако намиращи се на територията на една от договарящите страни вещи или парични суми трябва да се предадат, съответно преведат на лице, живеещо на територията на другата договаряща страна, при износа на вещите и превеждането на сумите се прилага правото на първата страна.
Член 61
При установяване и събиране на разноските по изпълнението се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.
Глава седма.
ИЗПРАЩАНЕ НА ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ РЕГИСТРИТЕ ПО ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ
Член 62
1. Договарящите страни си изпращат взаимно извлечения от регистрите по гражданското състояние, отнасящи се за граждани на другата договаряща страна. Изпращането на извлеченията става безплатно по дипломатически път.
2. По молба на съответните органи за служебно ползуване договарящите страни си изпращат взаимно извлечения от регистрите по гражданското състояние за гражданите на двете страни, както и други документи, отнасящи се до личните им права и интереси. Изпращането на документите става безплатно по дипломатически път.
3. Гражданите на двете договарящи страни могат да изпращат молби за издаване на извлечения от регистрите по гражданско състояние или за издаване на други, засягащи правата и интересите им документи, непосредствено до съответните органи. Исканите документи се изпращат на молителя посредством дипломатическото или консулското представителство на тази държава, органите на която са издали документа. Едновременно с това дипломатическото или консулското представителство събира от молителя изискуемата се за издаването на документа такса.
Член 63
1. Ако органите по гражданското състояние на една от договарящите страни впишат допълнително данни в регистрите по гражданското състояние за личното състояние на граждани на другата договаряща страна или внесат поправки в тях, се задължават да изпратят на другата страна извлечения от регистрите, съдържащи допълнителните вписвания или поправки.
2. Договарящите страни си изпращат взаимно служебни преписи от решенията, засягащи личното състояние на гражданите на другата страна. В тези решения трябва да се посочат данни за гражданството на лицето, за което се отнася решението.
3. Посочените в ал. 1 и 2 документи се изпращат безплатно по дипломатически път.
Част трета.
НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 64
Задължение за предаване
1. Договарящите страни се задължават по искане да си предават взаимно при условията, установени в този договор, лица, намиращи се на територията на една от тях, за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наказание.
2. Предаване се допуска само за тези наказуеми съгласно законодателствата и на двете договарящи страни, за които се предвижда наказание повече от една година лишаване от свобода или по-тежко наказание или за извършването на което е определено от съда на молещата страна наказание в размер не по-малко от една година лишаване от свобода (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване").
Член 65
Отказване на предаване
Предаване не се допуска, когато:
а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената страна;
б) престъплението е извършено на територията на замолената страна;
в) наказателното преследване или изпълнението на наказанието според законодателството на замолената страна е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;
г) спрямо лице, по отношение на което за това престъпление е произнесена присъда или е прекратено производството по делото с влезли в сила актове на компетентните органи на замолената страна.
Член 66
Искане за предаване
1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведения за местожителството или местопребиваването му и данни за размера на щетата, причинена от престъплението, когато това е необходимо.
2. Към искането за предаване трябва да се приложат:
а) в случай на искане за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства на престъплението и правната квалификация, а в случай на искане за изтърпяване на наказание - официален препис от влязлата в сила присъда;
б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата страна, съгласно който деянието се квалифицира като престъпление;
в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност снимка и отпечатъци от пръстите му.
3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.
Член 67
Задържане за предаване
В случай, че искането за предаване е достатъчно обосновано съгласно настоящия договор, замолената страна взема незабавно мерки съгласно своето законодателство за задържане на лицето, чието предаване се иска.
Член 68
Допълнителни сведения
1. Ако искането за предаване не съдържа всички необходими данни, замолената страна може да поиска допълнителни сведения и да определи за това срок до два месеца. Този срок може по уважителни причини да бъде продължен.
2. Ако в определения или продължен срок исканите сведения не бъдат получени, компетентният орган на замолената страна прекратява производството за предаване и освобождава задържаното лице.
Член 69
Временно задържане
1. В случаи, които не търпят отлагане, органите на замолената страна могат да задържат лице, преди да е получено искане за предаване, отговарящо на условията на чл. 66 от настоящия договор, ако молещата страна уведоми, че е издадено постановление за задържане на лицето или че е постановена влязла в сила присъда и съобщи, че ще изпрати незабавно искане за предаването му. В тези случаи искането за задържане може да бъде отправено по пощата, телефона, телеграфа или радиото.
2. Компетентните органи могат и без такова искане да задържат временно лице, пребиваващо на тяхна територия, ако имат сведения, че то е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
3. За задържането по ал. 1 и 2 трябва незабавно да се уведоми другата договаряща страна.
Член 70
Освобождаване на временно задържано лице
Лице, задържано съгласно чл. 69 от настоящия договор, подлежи на освобождаване, ако в срок от тридесет дни от съобщението за задържането не постъпи искане за предаване от другата договаряща страна. За освобождаване на лицето трябва да се уведоми другата договаряща страна.
Член 71
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или осъдено за друго престъпление на територията на замолената страна, предаването може да бъде отложено до прекратяване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.
Член 72
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 71 от настоящия договор, може да доведе до изтичане срока на давността за наказателното преследване или до сериозно затруднение в разследване на престъплението, по обосновано искане лицето може да бъде временно предадено на молещата страна.
2. Временно предаденото лице трябва да бъде върнато незабавно след извършване на тези процесуални действия по наказателното дело, за които то е било предадено.
Член 73
Колизия на искания за предаване
Ако постъпят искания от няколко страни за предаване на едно и също лице, договарящата страна, към която те са отправени, решава кое от тези искания трябва да бъде удовлетворено.
Член 74
Предели на наказателното преследване
срещу предаденото лице
1. Предаденото лице без съгласието на замолената договаряща страна не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или за изтърпяване на наказание за престъпление, за което то не е било предадено.
2. Предаденото лице не може да бъде предадено на трета страна без съгласието на замолената договаряща страна.
3. Не е необходимо съгласието на замолената страна, ако:
а) предаденото лице в срок от един месец след приключване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата страна. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице не по своя вина не е могло да напусне територията на молещата страна;
б) предаденото лице е напуснало територията на молещата страна и отново се е завърнало в нея.
Член 75
Предаване
1. Договарящата страна, към която е отправено искането, уведомява договарящата страна, от която изхожда искането, за мястото и времето на предаване на лицето.
2. Ако договарящата страна, от която изхожда искането, не приеме лицето в течение на петнадесет дни от определената дата за предаване, същото може да бъде освободено.
Член 76
Повторно предаване
Ако предаденото лице по какъвто и да е начин се отклони от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне обратно на територията на договарящата страна, от която то е поискано, по ново искане на молещата страна същото лице трябва да бъде повторно предадено и без представяне на данните и материалите, упоменати в чл. 66 от настоящия договор.
Член 77
Уведомяване за резултатите от наказателно преследване
Договарящите страни си съобщават една на друга резултатите от наказателното преследване срещу предаденото лице. А ако по отношение на това лице бъде издадена присъда, се изпраща служебен препис от същата след влизането й в сила.
Член 78
Транзитиране
1. Всяка договаряща страна се задължава, по искане на другата договаряща страна, да транзитира през своята територия лицата, които третата страна предава на другата договаряща страна. Договарящите страни не са задължени да разрешават такова транзитиране, ако съгласно разпоредбите на настоящия договор не се предвижда предаване.
2. Искането за допускане на транзитиране трябва да бъде направено по същия ред, както и искането за предаване.
3. Органите на замолената страна извършват транзитирането по начин, най-изгоден за тях.
Член 79
Разноски по предаването
Разноските по предаването са за сметка на договарящата страна, на чиято територия са направени, а разходите по транзитирането се понасят от молещата страна.
Член 80
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
1. Всяка договаряща страна се задължава, по искане на другата договаряща страна, да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил на територията на молещата страна престъпление, за което се допуска предаване.
2. Към искането трябва да се приложат материали относно деянието на лицето, както и други доказателства.
3. Искането за възбуждане на наказателно преследване се прави от българска страна от главния прокурор на Народна република България, а от унгарска страна, до предаване делото на съда - от главния прокурор на Унгарската народна република, а след предаването му в съда - от министъра на правосъдието на Унгарската народна република.
4. Замолената страна уведомява молещата страна за резултата от наказателното преследване, а в случай, че е постановена влязла в сила присъда, изпраща и официален препис от същата.
Член 81
Предаване на задържано лице за разпит като свидетел
Ако във връзка с наказателно преследване, започнато на територията на една от договарящите страни, е необходимо да се разпита лично като свидетел лице, което е задържано на територията на другата договаряща страна, последната по искане временно предава лицето на молещата страна. Молещата страна държи лицето под стража и след разпита му незабавно го връща на замолената страна.
Член 82
Предаване на предмети, свързани с престъплението
1. Предметите, които се намират у престъпника в резултат на престъпление, за което се допуска предаване, а така също и други предмети, които могат да бъдат използувани по наказателно дело като веществени доказателства, се предават на молещата страна и в тези случаи, когато предаването на престъпника не може да бъде осъществено поради неговата смърт или по други причини.
2. Замолената страна може временно да отсрочи предаването на поисканите предмети, ако те са й необходими по друго наказателно дело.
3. Правата на трети лица върху предметите, предадени на другата договаряща страна, се запазват. След окончателното завършване на наказателното преследване те се връщат на договарящата страна, от която са изпратени, с цел да се предадат на лицата, които имат право върху тях.
Член 83
Ред за установяване на връзки
По въпросите за предаване и транзитиране на лица, извършили престъпление, и предаване на задържани лица (чл. 81) се свързват непосредствено главният прокурор на Народна република България и министърът на правосъдието или главният прокурор на Унгарската народна република.
Член 84
Уведомяване за осъдителни присъди
1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на едната договаряща страна срещу граждани на другата договаряща страна.
2. При обосновано искане договарящите страни се уведомяват взаимно за осъдителните присъди на лица, които не са граждани на молещата страна.
3. При поискване договарящите страни по възможност си предават и отпечатъци от пръсти на упоменатите в ал. 1 и 2 лица.
4. Сведенията по предходните алинеи се предават от компетентните органи на двете договарящи страни по реда, указан в чл. 3 от настоящия договор.
Част четвърта.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 85
Спорните въпроси, които могат да възникнат при прилагането и тълкуването на настоящия договор, се решават от министрите на правосъдието и главните прокурори на двете договарящи страни в рамките на тяхната компетентност.
Член 86
Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила тридесет дни след размяна на ратификационните документи. Размяната на ратифицирани документи ще стане в Будапеща.
Член 87
Настоящият договор се сключва за пет години. Ако нито една от договарящите страни не денонсира договора шест месеца до изтичане на неговия срок, действието му се продължава всеки път за следващите пет години.
Член 88
От деня на влизане в сила на настоящия договор престава да действува сключеният на 8 август 1953 г. договор между Народна република България и Унгарската народна република за оказване на съдебна помощ по граждански и наказателни дела.
Съставен в София на 16 май 1966 г. в два екземпляра, на български и унгарски език, като и двата текста имат еднаква сила.
В удостоверение на това пълномощниците на договарящите страни подписаха и подпечатаха настоящия договор.
ПРОТОКОЛ
П Р О Т О К О Л
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА
МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, ПОДПИСАН В СОФИЯ НА 16 МАЙ 1966 Г.
(Ратифициран с Указ № 29 от 8 януари 1982 г. на Държавния
съвет - ДВ, бр. 4 от 1982 г. В сила от 29 септември 1982 г.)
Обнародван, ДВ, бр. 76 от 28 септември 1982 г.
Държавният съвет на Народна република България и Президиумът на Унгарската народна република, ръководени от стремежа за задълбочаване и усъвършенствуване на сътрудничеството в областта на правната помощ, решиха да изменят и допълнят Договора между Народна република България и Унгарската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 16 май 1966 г., и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България Светла Даскалова, министър на правосъдието,
Президиумът на Унгарската народна република д-р Имре Маркоя, министър на правосъдието,
които, след размяна на своите пълномощия, признати за редовни и съставени в съответната форма, се съгласиха за следното:
§ 1. Член 13 се изменя, както следва:
"Ч л е н 13
Издирване на местопребиваване
Правната помощ обхваща още установяване на територията на една от договарящите страни местопребиваването на лица, срещу които се предявяват претенции от областта на гражданското или семейното право от лица с местожителство или местопребиваване на територията на другата договаряща страна, както и установяване на местоработата и доходите на лица, срещу които ще бъдат предявени претенции за издръжка. С цел да се улесни изпълнението на такива молби, молещата договаряща страна съобщава всички сведения, с които разполага."
§ 2. В член 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея З:
"З. Ако единият от съпрузите е гражданин на едната, а другият на другата от договарящите страни, и нямат и не са имали общо местожителство на територията на нито една от договарящите страни, относно техните лични и имуществени отношения се прилага правото на държавата, чийто съд или друг орган ще разреши спора."
2. Сегашната алинея 3 става алинея 4.
§ 3. В член 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
"2. За формата на припознаването е достатъчно спазването на законите на договарящата страна, на чиято територия е станало припознаването."
2. Сегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
§ 4. След член 23 се създава член 2За:
"Ч л е н 2За
Прилагане на по-благоприятното за детето право
Ако детето е гражданин на едната от договарящите страни, но местожителството му е на територията на другата договаряща страна, в случаите на чл. 22 и 23 правоприлагащият орган може да приложи правото на договарящата страна по местожителството му, ако това е по-благоприятно за детето."
§ 5. В член 29 алинея 2 се заличава.
§ 6. След член 29 се създава нов член 29а:
"Ч л е н 29а
Приложимо право и компетентност при непозволено увреждане
1. При отговорност за нанесени вреди от непозволено увреждане се прилага правото на договарящата страна, на чиято територия е станало действието, довело до настъпването на вредите.
2. Ако причинителят на вредите и увреденият са граждани или имат местожителство на територията на една от договарящите страни, прилага се правото на тази страна.
3. За установяване на вината се прилага правото на страната, чийто гражданин е причинителят на вредите, или правото по местоизвършване на деянието.
4. При разглеждане на правни спорове за непозволено увреждане са компетентни органите на тази договаряща страна, на територията на която е извършено правонарушението, или на договарящата страна, на територията на която е местожителството на ответника."
§ 7. След член 61 се създава нов член 61а:
"Ч л е н 61а
Процесуална подведомственост
Ако в съдилищата на двете договарящи страни между същите лица, на същото основание и за същото искане е започнато производство, по което са компетентни съдилищата и на двете договарящи страни, съдът, в който производството е започнато по-късно, отклонява молбата, съответно прекратява производството."
§ 8. В член 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Сегашният текст става алинея 1. В нея буква "б" се заличава, като сегашните букви "в" и "г" стават съответно "б" и "в".
2. Създава се нова алинея 2:
"2. Предаването може да бъде отказано, ако престъплението, за което се иска предаването, е извършено на територията на замолената договаряща страна."
§ 9. Член 80 се изменя, както следва:
"Ч л е н 80
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
1. Всяка от договарящите страни се задължава по предложение от другата договаряща страна да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, основателно заподозрени в извършване на престъпление на територията на молещата договаряща страна.
2. Доказателствата, които са събрани от компетентните органи на молещата договаряща страна в съответствие с нейните закони, могат да бъдат използувани при провеждане наказателно производство от органите на замолената договаряща страна.
3. Молби за наказателно преследване, които са подадени от пострадалия в определения срок пред компетентните органи на едната договаряща страна и в съответствие с нейните закони, са валидни и на територията на другата договаряща страна.
4. Ако от престъплението, което е предмет на започнатото производство, произтичат гражданскоправни претенции от страна на пострадалия и ако са постъпили съответни искове за обезщетение, последните се включват в производството."
§ 10. След член 80 се създават нови членове 8Оа и 8Об със следното съдържание:
"Ч л е н 8Оа
1. Молбата за възбуждане на наказателно преследване трябва да съдържа името и фамилията на заподозрения, други данни, необходими за неговото индентифициране, включително и гражданството му, както и описание на фактите и юридическата квалификация на деянието.
2. Към молбата се прилагат:
а) оригиналните документи по делото или заверени копия от тях;
б) препис от текста на закона по местоизвършване на престъплението;
в) молбата за възбуждане на наказателното преследване и евентуално за обезщетяване;
г) веществените доказателства.
3. Замолената страна уведомява молещата страна за резултата от наказателното преследване, като й изпраща официален препис от влязлата в сила присъда или друг акт, с който е завършено наказателното производство.
