ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ЗАКРИЛА НА ЦИВИЛНИТЕ ЛИЦА ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА(Ратифицирана с Указ на Президиума на НС № 181 от 22 май 1954 г.; Изв., бр. 43 от 1954 г. В сила за България от 22 януари 1955 г. Закон на НС от 16 февруари..
ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ЗАКРИЛА НА ЦИВИЛНИТЕ ЛИЦА ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА
(Ратифицирана с Указ на Президиума на НС № 181 от 22 май 1954 г.; Изв., бр. 43 от 1954 г. В сила за България от 22 януари 1955 г.)
Обн. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г.
Долуподписаните упълномощени представители на правителствата, представени на дипломатическата конференция, проведена в Женева от 21 април до 12 август 1949 г., с цел създаване на Конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война, се договориха за следното:
Част първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на тази Конвенция при всички обстоятелства.
Член 2
В допълнение към разпоредбите, които се прилагат в мирно време, тази Конвенция се прилага при всички случаи на обявена война или на всякакъв друг въоръжен конфликт, който може да възникне между две или повече от Високодоговарящите страни, дори ако състоянието на война не е признато от някоя от тях.
Конвенцията се прилага също така при всички случаи на окупация на част или на цялата територия на Високодоговаряща страна, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.
Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази Конвенция, държавите, които са страни по нея, остават обвързани с нея във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с Конвенцията по отношение на тази държава, ако тя приеме и прилага нейните разпоредби.
Член 3
В случай на въоръжен конфликт, който не е от международен характер, протичащ на територията на една от Високодоговарящите страни, всяка участваща в конфликта страна е задължена да прилага като минимум следните разпоредби:
1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително лицата от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и тези, които са извадени от строя поради болест, раняване, задържане в затвор или лагер или поради друга причина, при всички обстоятелства се третират хуманно, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, религия или вероизповедание, пол, произход или имотно състояние или друг подобен критерий.
За тази цел следните деяния са и остават забранени по всяко време и навсякъде по отношение на посочените по-горе лица:
а) насилието над живота и личността и по-специално убийството във всичките му форми, осакатяването, жестокото третиране и изтезанията;
b) вземането на заложници;
c) посегателствата над личното достойнство и по-специално унизителното и оскърбителното третиране;
d) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предходно съдебно решение, постановено от редовно учреден съд, който предоставя всички съдебни гаранции, които са признати за необходими от цивилизованите народи.
2. Ранените и болните се прибират и за тях се полагат грижи.
Независима хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.
Участващите в конфликта страни следва да продължат да полагат усилия да приведат в действие, посредством специални споразумения, всички или част от останалите разпоредби на тази Конвенция.
Прилагането на предходните разпоредби не влияе на правния статут на участващите в конфликта страни.
Член 4
Под закрилата на тази Конвенция са лицата, които в даден момент и по някакъв начин се намират, в случай на въоръжен конфликт или на окупация, във властта на участваща в конфликта страна или на някоя държава-окупатор, на която те не са граждани.
Гражданите на държави, които не са обвързани с тази Конвенция, не се ползват от нейната закрила. Гражданите на някоя неутрална страна, които се намират на територията на една от воюващите държави, както и гражданите на съвоюваща държава не се считат за закриляни лица за времето, през което държавата, на която те са граждани, има редовно дипломатическо представителство в държавата, под чиято власт те се намират.
Разпоредбите на част ІІ имат обаче по-широк обхват, както е определено в член 13.
Лицата, закриляни от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили или от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили, или от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците, няма да бъдат считани за закриляни лица по смисъла на тази Конвенция.
Член 5
Ако на територията на някоя участваща в конфликта страна същата е убедена, че дадено закриляно от тази Конвенция лице е основателно заподозряно или извършва действия, насочени срещу сигурността на държавата, това лице не може да претендира за правата и привилегиите, предвидени в тази Конвенция, тъй като прилагането им в полза на такова лице би нанесло вреда на сигурността на тази държава.
Ако на окупирана територия закриляно от тази Конвенция лице е заловено като шпионин или диверсант или е задържано с основателни подозрения, че извършва вредна за сигурността на държавата-окупатор дейност, то може да бъде лишено, когато това е безусловно наложително с оглед на военната сигурност, от предвидените от тази Конвенция права за връзка с външния свят.
Независимо от това такива лица при всички случаи се третират хуманно и в случай на съдебен процес не са лишени от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес. Също така им се предоставят всички права и привилегии на закриляни лица съгласно тази Конвенция в най-краткия възможен срок, съвместим със сигурността на държавата или на държавата-окупатор, според случая.
Член 6
Тази Конвенция се прилага от самото начало на всеки конфликт или окупация, посочени в член 2.
Прилагането на тази Конвенция на територията на участващите в конфликта страни се прекратява с общото приключване на военните операции.
В случай на окупирани територии прилагането на тази Конвенция се прекратява една година след общото приключване на военните операции; независимо от това държавата-окупатор е обвързана за периода на окупацията дотолкова, доколкото тази държава упражнява правителствени функции във въпросните територии, с разпоредбите на следните членове от тази Конвенция: 1 - 12, 27, 29 - 34, 47, 49, 51, 52, 53, 59, 61 - 77 и 143.
Закриляните лица ще продължат да се ползват от тази Конвенция и след този срок до окончателното им освобождаване, репатриране или възстановяване на местожителството им.
Член 7
В допълнение към споразуменията, изрично предвидени в членове 11, 14, 15, 17, 36, 108, 109, 132, 133 и 149, Високодоговарящите страни могат да сключват и други специални споразумения по всеки въпрос, който те преценят за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не засяга положението на закриляните лица, така както е определено в тази Конвенция, нито ограничава правата, които тя им предоставя.
Закриляните лица продължават да се ползват от въпросните споразумения, докато Конвенцията е приложима по отношение на тях, освен когато изрични разпоредби в обратен смисъл се съдържат в споменатите или в последващи споразумения или когато са приети по-благоприятни мерки по отношение на тях от една или друга участваща в конфликта страна.
Член 8
Закриляните лица не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им гарантирани от тази Конвенция и от специалните споразумения, предвидени в предходния член, ако има такива.
Член 9
Тази Конвенция се прилага със съдействието и под контрола на държавите-покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел защитаващите държавите-покровителки могат да посочват, извън своя дипломатически и консулски персонал, делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Посочените делегати подлежат на одобрение от държавата, в която те ще трябва да изпълняват своите задължения.
Участващите в конфликта страни улесняват във възможно най-голяма степен задачите на представителите или на делегатите на държавите-покровителки.
Представителите или делегатите на държавите-покровителки в никакъв случай не надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази Конвенция. По-специално те трябва да вземат предвид неотложните нужди, свързани със сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си.
Член 10
Разпоредбите на тази Конвенция не представляват пречка за хуманитарните действия, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга независима хуманитарна организация може да предприеме със съгласието на засегнатите в конфликта страни, за закрила и оказване на помощ на цивилни лица.
Член 11
Високодоговарящите страни могат по всяко време да постигат съгласие да поверят на международна организация, която дава всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задълженията, възложени на държавите-покровителки по силата на тази Конвенция.
Ако закриляните от тази Конвенция лица не се ползват или са престанали да се ползват, по каквато и да било причина, от дейността на държавата-покровителка или на организация, предвидена в първа алинея по-горе, задържащата държава отправя искане до неутрална държава или организация, която да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази Конвенция от държава-покровителка, определена от участващите в конфликта страни.
Ако защитата не може да бъде осигурена по този начин, задържащата държава отправя искане или приема, в съответствие с разпоредбите на този член, предлагането на услугите на хуманитарна организация като Международния комитет на Червения кръст, която да поеме хуманитарните функции, изпълнявани от държавите-покровителки съгласно тази Конвенция.
От всяка неутрална държава или от всяка организация, поканена от засегнатата държава или предлагаща услугите си за тези цели, се изисква да действа с чувство за отговорност по отношение на участващата в конфликта страна, към която принадлежат закриляните от тази Конвенция лица, както и да представи достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.
Не се допуска отклонение от предходните разпоредби посредством специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или с нейните съюзници поради военни събития, особено в случаите, когато е окупирана цялата или значителна част от територията на тази държава.
Когато в тази Конвенция се споменава държава-покровителка, това се отнася до организациите, които я заместват по смисъла на този член.
Разпоредбите на този член се простират и адаптират за случаите на граждани на неутрална държава, които се намират на окупирана територия или на територията на воюваща държава, в която държавата, на която те са граждани, няма редовно дипломатическо представителство.
Член 12
В случаите, когато по тяхна преценка това е препоръчително в интерес на закриляните лица, особено в случаи на несъгласие между участващите в конфликта страни по отношение на прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-покровителки предлагат своето съдействие за уреждането на спора.
За тази цел всяка от държавите-покровителки може, по покана на една страна или по своя собствена инициатива, да предложи на участващите в конфликта страни да бъде свикана среща на техни представители и по-специално на органите, отговорни за закриляните лица, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни са задължени да изпълнят предложенията, които са им направени за тази цел. Държавите-покровителки могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни лице от неутрална държава или лице, изпратено от Международния комитет на Червения кръст, което е поканено да участва в срещата.
Част втора.
ОБЩА ЗАКРИЛА НА НАСЕЛЕНИЕТО СРЕЩУ НЯКОИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Член 13
Разпоредбите на част II обхващат цялото население на участващите в конфликта страни, без каквато и да е дискриминация, основаваща се по-специално на раса, националност, религия или политически убеждения, и имат за цел да смекчат страданията, причинени от войната.
Член 14
В мирно време Високодоговарящите страни, а след започване на военните действия и участващите в конфликта страни могат да създават на своя територия и ако е необходимо, в окупираните райони, санитарни и безопасни зони и пунктове, организирани така, че да защитават от последиците на войната ранените, болните и старите хора, децата под 15 години, бременните жени и майките на деца под 7 години.
При започването и по време на военните действия засегнатите страни могат да сключват споразумения за взаимно признаване на зоните и пунктовете, които са създали. За тази цел те могат да прилагат разпоредбите на приложеното към тази Конвенция проектоспоразумение, като внасят в него измененията, които биха сметнали за необходими.
Държавите-покровителки и Международният комитет на Червения кръст се приканват да съдействат за улесняване на създаването и признаването на тези санитарни и безопасни зони и пунктове.
Член 15
Всяка участваща в конфликта страна може, пряко или посредством неутрална държава или някоя хуманитарна организация, да предложи на неприятелската страна в районите на военни действия да бъдат създадени неутрални зони, предназначени за убежище от последиците от войната, без да се правят никакви различия, на следните лица:
а) ранените и болните комбатанти (бойци) или некомбатанти;
b) цивилни лица, които не участват във военните действия и които по време на пребиваването си в тези зони не извършват никаква дейност от военен характер.
Когато засегнатите страни се споразумеят относно географското местоположение, администрирането, снабдяването с храна и контрола на предложената неутрална зона, сключва се и се подписва споразумение от представителите на участващите в конфликта страни. Споразумението определя началото и срока на съществуване на съответната неутрална зона.
Член 16
Ранените и болните, както и инвалидите и бременните жени са обект на особена закрила и зачитане.
Доколкото съображенията от военен характер позволяват това, всяка участваща в конфликта страна улеснява предприетите мерки за издирване на убитите и ранените и за оказване на помощ на претърпелите корабокрушение и на другите лица, изложени на голяма опасност, както и за защитата им от грабежи и малтретиране.
Член 17
Участващите в конфликта страни полагат усилия да сключват местни споразумения за извеждането от обсадени или обкръжени райони на ранени, болни, инвалиди и стари хора, деца и родилки и за допускането до тези зони на свещеници от всички вероизповедания, на санитарен персонал и медицинско оборудване.
Член 18
Гражданските болници, организирани за оказване на помощ на ранените и болните, инвалидите и родилките, не могат при никакви обстоятелства да бъдат обект на нападение, а по всяко време се зачитат и закрилят от участващите в конфликта страни.
Държавите, които са страни в конфликта, издават на всички граждански болници документи, който удостоверяват, че са граждански болници и че сградите, които те заемат, не се използват за каквито и да било цели, които в съответствие с член 19 биха могли да лишат тези болници от закрила.
Гражданските болници, ако са получили разрешение за това от държавата, са обозначени с емблемата, предвидена в член 38 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.
Участващите в конфликта страни предприемат, доколкото съображенията от военен характер позволяват това, необходимите мерки, за да направят ясно забележими за неприятелските сухопътни, военновъздушни и военноморски сили отличителните емблеми, които обозначават гражданските болници, с цел отстраняване на възможността за всякакъв акт на враждебност.
Поради опасностите, на които могат да бъдат изложени болниците вследствие на близостта им до военни обекти, се препоръчва те да бъдат разполагани колкото е възможно по-далеч от такива обекти.
Член 19
Закрилата, на която имат право гражданските болници, се прекратява само ако те се използват за извършването, извън хуманитарните им задължения, на действия във вреда на неприятеля. Закрилата обаче може да бъде прекратена само след отправяне на надлежно предупреждение, което определя при всички подходящи случаи разумни срокове, и след като това предупреждение не е дало резултат.
За действие във вреда на неприятеля не може да бъде считано обстоятелството, че ранени или болни лица от състава на въоръжените сили са настанени за лечение в тези болници или че в тях се намират малки оръжия и боеприпаси, които са иззети от тези комбатанти (бойци) и още не са предадени в съответната служба.
Член 20
Лицата, които са ангажирани редовно и изключително с дейността и администрирането на гражданските болници, включително персоналът, натоварен с издирването, преместването и транспортирането и лечението на ранените и болните цивилни лица, инвалидите и родилките, се зачитат и закрилят.
В окупираните територии и в зоните на военни действия посоченият по-горе персонал се разпознава посредством карта за самоличност, която удостоверява техния статут, снабдена със снимка на притежателя и със сухия печат на отговорните власти, както и посредством подпечатана влагоустойчива лента, която те носят на лявата си ръка, докато изпълняват задълженията си. Тази наръкавна лента се издава от държавата и носи емблемата, предвидена в член 38 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.
Другите лица, които са ангажирани с дейността и администрирането на гражданските болници, са зачитани и закриляни и носят наръкавна лента, както е предвидено и съгласно условията, установени в този член, докато изпълняват такива задължения. В картата за самоличност се посочват функциите, които те изпълняват.
Администрацията на всяка гражданска болница постоянно е в състояние да предоставя на компетентните национални или окупационни власти актуален списък на този персонал.
Член 21
Транспортните конвои или санитарните влакове или специално осигурените плавателни съдове, които превозват ранени и болни цивилни лица, инвалиди и родилки, се зачитат и закрилят по същия начин както болниците, предвидени в член 18, и се обозначават, със съгласието на държавата, с отличителната емблема, предвидена в член 38 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.
Член 22
Летателните апарати, използвани изключително за превозването на ранени и болни цивилни лица, на инвалиди и родилки или за транспортирането на медицински персонал и оборудване, не могат да бъдат обект на нападение, а се зачитат, докато летят на височина, в часове и по маршрути, за които всички заинтересовани участващи в конфликта страни са се споразумели специално.
Те могат да бъдат маркирани с отличителната емблема, предвидена в член 38 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили.
Освен ако не е уговорено друго, полетите над неприятелска или окупирана от неприятеля територия са забранени.
Тези летателни апарати се подчиняват на всяко нареждане за приземяване. В случай на така наложено кацане летателният апарат заедно с намиращите се на борда му лица може да продължи полета си след евентуална проверка.
Член 23
Всяка Високодоговаряща страна разрешава свободното преминаване на всички пратки с лекарствени средства и санитарни материали и с принадлежности за богослужение, предназначени изключително за цивилното население на друга, дори и неприятелска Високодоговаряща страна. Тя също така разрешава свободното преминаване на всички пратки с основни храни, дрехи и средства за укрепване на организма, предназначени за деца под 15 години, бременни жени и родилки.
Задължението на Високодоговаряща страна да разреши свободното преминаване на посочените в предходната алинея пратки подлежи на изпълнение, ако тя е убедена, че няма сериозни причини да се опасява:
а) че пратките могат да бъдат отклонени от местоназначението им; или
b) че контролът може да не бъде ефикасен; или
c) че неприятелят може да извлече определена изгода за собствените си военни или икономически усилия, като замества посочените по-горе пратки със стоки, с които той иначе би се снабдил или би произвел, или като освободи по този начин материали, услуги и оборудване, които биха били необходими за производството на такива стоки.
Държавата, която разрешава преминаването на пратките, посочени в първа алинея от този член, може да постави като условие за своето разрешение разпределянето им сред лицата, които се ползват от тях, да се извършва под контрола на държавите-покровителки, осъществяван на място.
Изпращането на тези пратки се извършва колкото е възможно по-бързо, а държавата, която разрешава свободното им преминаване, има правото да определя техническите условия на това преминаване.
Член 24
Участващите в конфликта страни предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма да бъдат оставени без подкрепа децата под 15 години, останали сираци или разделени от семействата си вследствие на войната, и при всички обстоятелства да улесняват издръжката, изповядването на религията им и образованието им. Доколкото е възможно това, образованието им се поверява на лица със сходни културни традиции.
Участващите в конфликта страни съдействат за приемането на такива деца в неутрална държава за периода на въоръжения конфликт, със съгласието на евентуалната държава-покровителка, при наличието на своевременно получени гаранции за спазване на принципите, изложени в алинея 1.
Освен това те предприемат необходимите мерки, за да може самоличността на всички деца под 12 години да бъде установявана чрез носен от тях разпознавателен медальон или посредством други начини.
Член 25
На всички лица на територията на участваща в конфликта страна или на окупирана от нея територия се дава възможност да изпращат съобщения само от личен характер на членове на техните семейства, където и да се намират те, и да получават вести от тях. Изпращането на тази кореспонденция се осъществява бързо и без неоправдано забавяне.
Ако в резултат на обстоятелствата възникнат трудности или стане невъзможно семейната кореспонденция да бъде осъществявана по обичаен пощенски път, засегнатите в конфликта страни се обръщат към някой неутрален посредник като предвидената в член 140 Централна агенция и решават, като се консултират с нея, как да обезпечат изпълнението на своите задължения при възможно най-добрите условия и по-специално със съдействието на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце).
Ако участващите в конфликта страни сметнат за необходимо да ограничат семейната кореспонденция, тези ограничения се свеждат до задължителната употреба на стандартни формуляри с място за 25 думи по собствен избор, както и до ограничаване на броя на изпращаните формуляри до един на месец.
Член 26
Всяка участваща в конфликта страна улеснява издирванията, предприети от членове на семействата, които са разделени вследствие на войната, за да могат да установят отново контакт помежду си и ако е възможно, да се срещнат. По-специално тя подкрепя дейността на организациите, ангажирани с тази задача, при условие че те са приемливи за нея и се съобразяват с мерките за сигурност, които тя е предприела.
Част трета.
СТАТУТ И ТРЕТИРАНЕ НА ЗАКРИЛЯНИТЕ ЛИЦА
Раздел I.
РАЗПОРЕДБИ, ОБЩИ ЗА ТЕРИТОРИИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В КОНФЛИКТА СТРАНИ И ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Член 27
Закриляните лица имат право при всички обстоятелства на зачитане на тяхната личност, чест, семейните им права, религиозните убеждения и обреди и техните навици и обичаи. Те се третират хуманно по всяко време и са защитавани особено от всякакви актове на насилие или заплаха и от оскърбления и изяви на обществено любопитство.
Жените са специално защитавани от всякакво поругаване на тяхната чест и по-специално от изнасилване, принуждаване към проституиране или от всякаква форма на непристойно посегателство.
Без да се накърняват разпоредбите относно здравословното им състояние, възрастта и пола, всички закриляни лица се третират еднакво от участващата в конфликта страна, в чиято власт се намират, без каквато и да е дискриминация, основаваща се по-специално на раса, религия или политически убеждения.
Участващите в конфликта страни могат обаче да предприемат мерки за контрол и сигурност спрямо закриляните лица, които могат да се окажат необходими в резултат от войната.
Член 28
Присъствието на закриляно лице не може да бъде използвано за осигуряване на неприкосновеност на определени пунктове или райони срещу военни операции.
Член 29
Участващата в конфликта страна, в чиято власт се намират закриляни лица, е отговорна за третирането, на което те са подложени от нейните представители, независимо от евентуалните им индивидуални отговорности.
Член 30
На закриляните лица се предоставя всякаква възможност да се обръщат с молба към държавите-покровителки, Международния комитет на Червения кръст, националното дружество на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) на страната, където те се намират, както и към всяка организация, която би могла да им окаже помощ.
На тези организации се предоставят всички необходими за целта улеснения от властите в рамките на ограниченията, налагани от военната необходимост или от съображения за сигурност.
Извън посещенията на делегатите на държавите-покровителки и на Международния комитет на Червения кръст, предвидени в член 143, задържащите държави или държавите-окупатори улесняват във възможно най-голяма степен посещенията при закриляни лица от представителите на други организации с цел оказване на духовна или материална помощ на тези лица.
Член 31
Никаква физическа или морална принуда не се упражнява спрямо закриляни лица и по-специално - с цел получаване на информация от тях или от трети лица.
Член 32
Високодоговарящите страни специално се споразумяват, че на всяка от тях е забранено да предприема каквито и да било мерки, които биха могли да причинят физическото страдание или унищожаване на закриляните лица, които се намират в тяхна власт. Тази забрана се отнася не само до убийство, изтезание, телесно наказание, осакатяване и медицински или научни експерименти, които не се налагат от лечението на закриляното лице, но и до всякакви други прояви на бруталност, независимо дали извършителите им са представители на гражданските, или на военните власти.
Член 33
Никое закриляно лице не може да бъде наказано за нарушение, което то лично не е извършило. Колективните наказания, както и всяка мярка на заплаха или на тероризъм са забранени.
Плячкосването е забранено.
Забранени са репресиите по отношение на закриляни лица и на тяхното имущество.
Член 34
Вземането на заложници е забранено.
Раздел II.
ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ, НАМИРАЩИ СЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА УЧАСТВАЩА В КОНФЛИКТА СТРАНА
Член 35
Всички закриляни лица, които пожелаят да напуснат територията в началото или по време на въоръжен конфликт, имат правото да извършат това, освен ако отпътуването им противоречи на националните интереси на държавата. Молбите на тези лица да напуснат територията се разглеждат по обичайно установените процедури и решенията се вземат във възможно най-кратък срок. Лицата, които са получили разрешение да напуснат територията, могат да се снабдят с необходимите за пътуването им парични средства и да вземат със себе си достатъчно количество вещи и принадлежности за лична употреба.
Лицата, на които е отказано разрешение да напуснат територията, имат правото да поискат този отказ да бъде преразгледан колкото е възможно по-скоро от съответния съд или административния орган, определен за тази цел от задържащата държава.
Ако е отправено искане, представителите на държавата-покровителка получават информация, освен когато това е недопустимо поради съображения за сигурност или поради наличието на възражения от страна на съответните лица, относно причините за отказ по всяко искане за напускане на територията и възможно най-експедитивно ще им бъдат предоставени имената на всички лица, на които е отказано такова разрешение.
Член 36
Разрешени отпътувания съгласно предходния член се извършват при задоволителни условия относно безопасност, хигиена, здравословност и храна. Всички разходи по пътуването от пункт на излизане от територията на задържащата държава се поемат от държавата, в която отиват репатрираните лица, а при настаняване в някоя неутрална страна - от държавата, чиито граждани се ползват от тази възможност. При необходимост практическите подробности по тези придвижвания могат да бъдат уреждани посредством специални споразумения между съответните държави.
Изложеното по-горе не накърнява специалните споразумения, които участващите в конфликта страни могат да сключват във връзка с размяната и репатрирането на техни граждани, които се намират във властта на неприятеля.
Член 37
Закриляните лица, задържани в предварителен арест или излежаващи присъда, която ги лишава от свобода, се третират хуманно за целия период на затварянето им.
Веднага след освобождаването им те могат да поискат да напуснат територията в съответствие с предходните членове.
Член 38
Извън специалните мерки, разрешени от тази Конвенция, и по-специално от членове 27 и 41 от нея, положението на закриляните лица по правило продължава да бъде регулирано от разпоредбите относно третирането на чуждестранни граждани в мирно време. Във всички случаи те се ползват от следните права:
1. Те имат правото да получават изпратените им индивидуални или колективни помощи.
2. Те получават, ако това се налага от здравословното им състояние, медицински грижи и болнично лечение в същата степен както гражданите на съответната държава.
3. Те имат правото да изповядват своята религия и да получават помощ от религиозен характер от свещеници с тяхното вероизповедание.
4. Ако пребивават в район, особено изложен на опасностите от войната, те имат право да напуснат този район в същата степен както гражданите на съответната държава.
5. Децата под 15 години, бременните жени и майките с деца под 7 години се ползват от привилегировано третиране в същата степен както гражданите на съответната държава.
Член 39
На закриляните лица, които в резултат на войната са загубили своя източник на доходи от трудова дейност, им се предоставя възможност да си намерят платена работа. Тази възможност, предмет на съображения за сигурност и на разпоредбите на член 40, е еднаква с възможностите, от които се ползват в това отношение гражданите на държавата, на чиято територия те се намират.
Ако участваща в конфликта страна прилага по отношение на някое закриляно лице мерки за контрол, които го лишават от възможността да се грижи за препитанието си, и особено ако поради съображения за сигурност това лице е възпрепятствано да си намери платена работа при разумни условия, тази участваща в конфликта страна осигурява средства за препитание за него и за лицата, които то издържа.
Закриляните лица при всички случаи могат да получават помощи от своята родина, от държавата-покровителка или от посочените в член 30 дружества за оказване на помощ.
Член 40
Закриляните лица могат да бъдат принуждавани да извършват някакъв труд само в същата степен както гражданите на участващата в конфликта страна, на чиято територия те се намират.
Ако закриляните лица са граждани на неприятелска държава, те могат да бъдат заставяни да извършват само труд, който обикновено е необходим за обезпечаване на прехраната, подслона, облеклото, транспорта и здравословното състояние на хората и който не е пряко свързан с воденето на военни действия.
В случаите, посочени в предходните две алинеи, закриляните лица, заставени да извършват определена работа, се ползват от същите условия на труд и мерки за охрана както работниците от съответната държава и по-специално - по отношение на заплащането, продължителността на работния ден, облеклото и оборудването, предварителното обучение и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания.
В случай на нарушение на изложените по-горе разпоредби на закриляните лица се разрешава да упражнят правото си на жалба съгласно член 30.
Член 41
Ако държавата, в чиято власт се намират закриляни лица, прецени, че предвидените в тази Конвенция мерки за осъществяване на контрол са недостатъчни, тя няма правото да прибягва до по-сурова мярка за контрол от налагането на принудително пребиваване или интерниране в съответствие с разпоредбите на членове 42 и 43.
При прилагането на разпоредбите на член 39, втора алинея, в случаите, когато от определени лица се изисква да напуснат обичайното си местопребиваване по силата на решение, което налага принудителното им пребиваване на друго място, задържащата държава се придържа възможно най-стриктно към правилата относно третирането на интернираните лица, изложени в част III на раздел IV на тази Конвенция.
Член 42
Интернирането или налагането на принудително пребиваване на закриляни лица може да бъде наложено само ако това е абсолютно необходимо за сигурността на задържащата държава.
Ако някое лице доброволно поиска чрез представителите на държавата-покровителка да бъде интернирано и ако неговото положение действително налага това, то се интернира от държавата, в чиято власт се намира.
Член 43
Всяко закриляно лице, на което е наложено интерниране или принудително пребиваване, има правото да поиска това решение да бъде преразгледано във възможно най-кратък срок от съответния съд или административен орган, определен за тази цел от задържащата държава. Ако интернирането или налагането на принудително пребиваване остане в сила, съдът или административният орган периодично и поне два пъти годишно преразглежда случая на това лице с цел благоприятно изменение на първоначалното решение, ако обстоятелствата позволяват това.
Ако засегнатите закриляни лица не се противопоставят, задържащата държава съобщава колкото е възможно по-бързо на държавата-покровителка имената на закриляните лица, които са били интернирани или подложени на принудително пребиваване, както и на онези, които са били освободени от интерниране или от принудително пребиваване. Решенията на съдилищата или на административните органи, посочени в първа алинея от този член, предмет на същите условия, се съобщават колкото е възможно по-бързо на държавата-покровителка.
Член 44
При прилагане на предвидените в тази Конвенция мерки за контрол задържащата държава не третира като чуждестранни граждани - неприятели, бежанците, които фактически не се ползват от закрилата на никое правителство, само въз основа на принадлежността им de jure към някоя неприятелска държава.
Член 45
Закриляните лица не се прехвърлят в държава, която не е страна по Конвенцията.
Тази разпоредба по никакъв начин не представлява пречка за репатрирането на закриляни лица или за завръщането им в страната, където е постоянното им пребиваване, след приключването на военните действия.
Закриляните лица могат да бъдат прехвърляни от задържащата държава само в държава, която е страна по тази Конвенция, след като задържащата държава се е уверила, че въпросната държава разполага с необходимата воля и е в състояние да прилага Конвенцията. Когато се извършва прехвърляне на закриляни лица при тези обстоятелства, приемащата държава носи отговорността за прилагането на Конвенцията дотогава, докато те са под нейно попечителство. В случай че тази държава не изпълни разпоредби на Конвенцията, които са от съществено значение, държавата, от която са били прехвърлени закриляните лица, след уведомяване от държавата-покровителка предприема ефективни мерки за коригиране на ситуацията или отправя искане закриляните лица да й бъдат върнати. Такива искания трябва да бъдат удовлетворявани.
При никакви обстоятелства никое закриляно лице не се прехвърля в страна, в която то може да има причини да се страхува от преследване заради своите политически или религиозни убеждения.
Разпоредбите на този член не представляват пречка за екстрадирането въз основа на договори за екстрадиране, сключени преди започването на военните действия, на закриляни лица, обвинени в престъпления от общ характер.
Член 46
Доколкото не са били прекратени преди това, ограничителните мерки, предприети по отношение на закриляни лица, се отменят във възможно най-кратък срок след приключването на военните действия.
Ограничителните мерки, които засягат тяхното имущество, се отменят колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия в съответствие със законодателството на задържащата държава.
Раздел III.
ОКУПИРАНИ ТЕРИТОРИИ
Член 47
Закриляните лица, които се намират на окупирана територия, в никакъв случай и по никакъв начин не могат да бъдат лишени от правата си по тази Конвенция поради всякаква възникнала промяна в институциите или правителството на тази територия вследствие на нейната окупация, поради сключване на каквото и да е споразумение между органите на окупираната територия и държавата-окупатор или поради анексия от държавата-окупатор на цялата окупирана територия или на част от нея.
Член 48
Закриляните лица, които не са граждани на държавата, чиято територия е окупирана, могат да се възползват от правото си да напуснат тази територия при условията, предвидени в член 35, като решенията по всяка постъпила молба в това отношение се вземат в съответствие с процедурата, която държавата-окупатор е установила съобразно разпоредбите на посочения член.
Член 49
Индивидуалните или масовите насилствени премествания, както и депортирането на закриляни лица от окупирана територия на територията на държавата-окупатор или на територията на която и да е друга държава, окупирана или не, са забранени независимо от мотивите.
Държавата-окупатор обаче може да предприеме цялостна или частична евакуация на определен окупиран район, ако това се налага заради сигурността на населението или поради наложителни съображения от военен характер. Такава евакуация не може да включва преместване на закриляни лица извън границите на окупираната територия, освен когато това е неизбежно поради причини от материално естество. Евакуираните по този начин лица се връщат по домовете им веднага след приключването на военните действия в този район.
Предприемащата такива премествания или евакуации държава-окупатор е задължена да осигури във възможно най-голяма степен закриляните лица да бъдат подходящо настанявани, а преместванията да бъдат осъществявани при задоволителни условия на хигиена, здравеопазване, безопасност и хранене, без да бъдат разделяни членовете на едно и също семейство.
Държавата-покровителка се уведомява за съответните премествания или евакуации веднага след тяхното провеждане.
Държавата-окупатор не задържа закриляни лица в който и да е район, особено изложен на опасност от военните действия, освен ако сигурността на населението или наложителни съображения от военен характер не налагат това.
Държавата-окупатор не депортира или премества части от собственото си цивилно население в завзетата от нея територия.
Член 50
Държавата-окупатор със съдействието на държавните и местните власти подпомага нормалното функциониране на всички институции, чието предназначение е да полагат грижи за децата и възпитанието им.
Държавата-окупатор е задължена да предприема всички необходими мерки, за да улеснява установяването на самоличността на децата и регистрирането на техния семеен произход. Тя не може в никакъв случай да променя техния личен статут или да ги зачислява във формирования или организации, които са й подчинени.
Ако местните институции са недостатъчни за целта, държавата-окупатор е задължена да предприеме необходимите мерки, за да осигури издръжката и образованието, по възможност посредством лица от собствената им националност, език и религия, на децата, които са останали сираци или са отделени от родителите си вследствие на войната и нямат близък роднина или приятел, който би могъл да се погрижи за тях.
Специален отдел на бюрото, създадено в съответствие с член 136, е натоварен със задачата да предприема всички необходими мерки за установяване самоличността на децата с неизяснена самоличност. Сведенията за техните родители или други близки роднини винаги се вписват, ако са налични.
Държавата-окупатор не възпрепятства прилагането на приетите преди окупацията преференциални мерки в полза на децата под 15 години, бременните жени и майките с деца под 7 години по отношение на храната, медицинските грижи и закрилата срещу последиците от военни действия.
Член 51
Държавата-окупатор не може да принуждава закриляни лица да служат в нейните въоръжени или спомагателни сили. Всякакъв натиск или пропаганда, които целят обезпечаването на доброволно постъпване в армията, са забранени.
Държавата-окупатор не може да изисква от закриляните лица да работят, освен ако са навършили 18 години, и то да полагат само труд, който е необходим за нуждите на окупационната армия или за комуналните услуги, или за изхранването, подслона, облеклото, транспорта и здравеопазването на населението в окупираната страна. Закриляните лица не могат да бъдат заставяни да извършват каквато и да е работа, която би могла да ги задължи да участват във военни операции. Държавата-окупатор не може да заставя закриляните лица да използват силови методи за обезпечаване сигурността на съоръженията, където те полагат принудителен труд.
Възложената работа се извършва само в окупираната територия, където се намират заставените да полагат принудителен труд закриляни лица. Всяко от тези лица, доколкото е възможно, се оставя на обичайното му работно място. Полаганият труд се заплаща справедливо и съответства на техните физически и интелектуални способности. Действащото законодателство в окупираната страна относно условията на труд и мерките за охрана на труда, например по отношение на надниците, продължителността на работния ден, оборудването, предварителното обучение и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания, се прилага спрямо закриляните лица, натоварени с работата, посочена в този член.
Реквизирането на работна сила не трябва в никакъв случай да води до мобилизиране на работници в организации с военен или полувоенен характер.
Член 52
Никакви договори, споразумения или правилници не ограничават правото на който и да е работник, който извършва доброволна или принудителна работа, където и да се намира той, да се обръща към представителите на държавата-покровителка с молба за намеса от нейна страна.
Всички мерки, които целят създаване на безработица или ограничаване на възможностите за работа, предлагани на трудещите се в окупираната територия с цел те да бъдат принудени да работят за държавата-окупатор, са забранени.
Член 53
На държавата-окупатор е забранено да унищожава каквото и да е недвижимо или лично имущество, което принадлежи индивидуално или колективно на частни лица, на държавата, на обществените власти или на социални или кооперативни организации, освен когато това е безусловно необходимо заради военните операции.
Член 54
Държавата-окупатор не може да променя статута на държавните служители или съдиите в окупираните територии или по какъвто и да е начин да прилага спрямо тях санкции или мерки на принуда или дискриминация, ако те се въздържат да изпълняват функциите си поради съображения, продиктувани от тяхната съвест.
Тази забрана не представлява пречка за прилагането на член 51, втора алинея. Тя не накърнява правото на държавата-окупатор да отстранява държавните служители от длъжностите им.
Член 55
Държавата-окупатор е задължена с всичките си налични средства да осигурява населението с храна и медикаменти; по-специално тя следва да внася необходимите хранителни продукти, медицински материали и други стоки в случаите, когато ресурсите на окупираната територия са недостатъчни.
Държавата-окупатор може да реквизира хранителни продукти, стоки или други медицински материали, които се намират на окупираната територия, само за целите на окупационните въоръжени сили и на административния персонал и ако са взети предвид нуждите на цивилното население. Предмет на разпоредбите на други международни конвенции, държавата-окупатор предприема необходимите мерки за справедливо заплащане на всички реквизирани стоки.
Държавата-покровителка по всяко време има правото да проверява състоянието на продоволственото и медицинското снабдяване в окупираните територии, освен когато са въведени временни ограничения, обусловени от наличието на повелителна военна необходимост.
Член 56
Държавата-окупатор е задължена с всичките си налични средства да осигурява и поддържа, със съдействието на държавните и местните власти, санитарните и болничните заведения и служби, общественото здравеопазване и хигиената в окупираната територия, особено като приема и прилага профилактичните и превантивните мерки, необходими за борба срещу разпространението на заразни болести и епидемии. Санитарният персонал от всички категории има правото да изпълнява своите задължения.
Ако на някоя окупирана територия бъдат създадени нови болници, а компетентните власти на окупираната държава не функционират на тази територия, окупационните власти, ако е необходимо, ги признават в съответствие с член 18. При подобни обстоятелства окупационните власти признават статута на болничния персонал и на съответните транспортни средства, до които се отнасят разпоредбите на членове 20 и 21.
При приемането на мерки в областта на здравеопазването и хигиената, както и при тяхното прилагане, държава-окупатор взема предвид спецификата на морално-етичните норми на населението в окупираната територия.
Член 57
Държавата-окупатор може да реквизира граждански болници само временно, в случай на неотложна необходимост от лечение на ранени и болни военнослужещи и при условие, че своевременно се предприемат подходящи мерки, за да бъдат осигурени грижите и лечението, необходими за настанените в тези болници пациенти, както и за да бъдат удовлетворени нуждите на цивилното население от болнично лечение.
Оборудването и складовете на гражданските болници не могат да бъдат реквизирани, докато са необходими за нуждите на цивилното население.
Член 58
Държавата-окупатор разрешава на свещениците да оказват помощ от богослужебен характер на лицата, които принадлежат към техните религиозни общности.
Държавата-окупатор е задължена също така да приема пратки с книги и принадлежности за религиозни цели и да улеснява разпределянето им на окупираната територия.
Член 59
Когато снабдяването на цялото население на някоя окупирана територия или на част от него не е достатъчно, държавата-окупатор е задължена да даде своето съгласие за акции за доставяне на помощи в полза на това население и да ги улеснява с всички свои налични средства.
Тези акции, които могат да бъдат предприемани от държави или от независими хуманитарни организации, като например Международния комитет на Червения кръст, включват по-специално осигуряването на пратки с хранителни продукти, медицински материали и дрехи.
Всички договарящи държави разрешават свободното преминаване на тези пратки и гарантират опазването им.
Държавата, която разреши свободното преминаване на пратки, предназначени за територия, окупирана от участваща в конфликта неприятелска страна, има обаче правото да проверява тези пратки, да регулира преминаването им съгласно предварително определени срокове и маршрути и да получи достатъчни уверения чрез държавата-покровителка, че тези пратки ще бъдат използвани за подпомагане на нуждаещото се население, а не в интерес на държавата-окупатор.
Член 60
Пратките с помощи по никакъв начин не освобождават държавата-окупатор от отговорностите й, които произтичат от разпоредбите на членове 55, 56 и 59. Държавата-окупатор по никакъв начин не отклонява пратките с помощи от тяхното първоначално предназначение освен в случай на неотложна необходимост, в интерес на населението на окупираната територия и със съгласието на държавата-покровителка.
Член 61
Разпределянето на пратките с помощи, до които се отнасят предходните членове, се осъществява в сътрудничество с държавата-покровителка и под неин контрол. Това задължение може също така да бъде делегирано, със споразумение между държавата-окупатор и държавата-покровителка, на неутрална държава, на Международния комитет на Червения кръст или на друга независима хуманитарна организация.
Такива пратки се освобождават на окупирана територия от всички такси, данъци и мита, освен когато събирането им е необходимо в интерес на икономиката на окупираната територия. Държавата-окупатор улеснява бързото разпределяне на тези пратки.
Всички договарящи страни полагат усилия да разрешават безплатното транспортиране и транзитното преминаване на такива пратки с помощи, предназначени за окупирани територии.
Член 62
При възникнали наложителни съображения за сигурност на намиращите се на окупирана територия закриляни лица се разрешава да получават изпратените им индивидуални пратки с помощи.
Член 63
При временни и изключителни мерки, наложени поради неотложни съображения за сигурност от държавата-окупатор:
а) признати национални дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) продължават своята дейност в съответствие с принципите на Червения кръст, установени от международните конференции на Червения кръст; на другите дружества за оказване на помощ се разрешава да продължат своята хуманитарна дейност при подобни условия;
б) държавата-окупатор не може да изисква никакви промени в персонала или структурата на тези дружества, които биха били във вреда на посочената по-горе дейност.
Същите принципи се прилагат и спрямо дейността и персонала на специалните организации с невоенен характер, които вече съществуват или могат да бъдат създадени за обезпечаване на нормални условия на живот на цивилното население чрез поддържането на необходимите комунални служби, разпределянето на помощите и организирането на спасителни акции.
Член 64
Наказателните закони на окупираната територия остават в сила с изключение на случаите, когато държавата-окупатор може да отмени или временно да преустанови действието им, ако тези закони представляват заплаха за нейната сигурност или пречка за прилагането на тази Конвенция. Предмет на посочените по-горе съображения и на необходимостта от обезпечаване на ефективно правораздаване, съдилищата на окупираната територия продължават да функционират по отношение на всички правонарушения, предвидени в тези закони.
Държавата-окупатор обаче може да подложи населението в окупираната територия на действието на разпоредби, които са й необходими, за да изпълнява задълженията си по тази Конвенция, да поддържа нормално управление на територията и да обезпечи сигурността на държавата-окупатор, на личния състав и имуществото на окупационните въоръжени сили и администрация, както и на съоръженията и комуникационните линии, които се използват от тях.
Член 65
Наказателните разпоредби, издадени от държавата-окупатор, не могат да влязат в сила, докато не бъдат обнародвани и оповестени сред населението на неговия език. Те не могат да имат обратна сила.
Член 66
В случай на нарушаване на наказателните разпоредби, издадени от нея въз основа на член 64, втора алинея, държавата-окупатор може да изправя обвиняемите лица пред своите надлежно учредени неполитически военни съдилища, ако те заседават в окупираната страна. За предпочитане е апелативните съдилища да заседават в окупираната страна.
Член 67
Съдилищата прилагат само законовите разпоредби, които действат към момента на извършването на правонарушението и намиращи се в съответствие с основните принципи на правото и по-специално с принципа за съразмерност на наказанието. Те трябва да вземат предвид обстоятелството, че обвиняемият не е гражданин на държавата-окупатор.
Член 68
Закриляните лица, които са извършили нарушение единствено с цел да нанесат вреда на държавата-окупатор, но това правонарушение не представлява посегателство над живота или неприкосновеността на лица от окупационните въоръжени сили или администрация, не причинява сериозна колективна опасност и не нанася значителни щети на имуществото на окупационните въоръжени сили или администрация или на съоръженията, които се използват от тях, подлежат на интерниране или на затвор, като времетраенето на това интерниране или на съответното въдворяване в затвор трябва да бъде пропорционално на извършеното правонарушение. Освен това за такива правонарушения въдворяването в затвор или интернирането следва да е единствената мярка на лишаване от свобода, предприемана по отношение на закриляни лица. Съдилищата, до които се отнася член 66 от тази Конвенция, могат по свое усмотрение да заменят присъдата, предвиждаща въдворяване в затвор, с интерниране за същия срок.
Наказателните разпоредби, издавани от държавата-окупатор съгласно членове 64 и 65, могат да предвиждат смъртно наказание по отношение на закриляни лица само в случаите, когато тези лица са признати за виновни в шпионаж, в сериозни актове на саботаж срещу военни съоръжения на държавата-окупатор или в умишлени правонарушения, които са причинили смъртта на едно или повече лица, и при условие, че действащото преди началото на окупацията законодателство на окупираната територия е предвиждало смъртно наказание за такива деяния.
Срещу закриляно лице може да бъде произнесена смъртна присъда само ако съдът е взел във възможно най-голяма степен предвид факта, че обвиняемият, тъй като не е гражданин на държавата-окупатор, не е обвързан спрямо нея с дълг за вярност.
Смъртно наказание в никакъв случай не може да бъде наложено на закриляно лице, което в момента на извършване на деянието е било под осемнадесетгодишна възраст.
Член 69
При всички случаи времетраенето на предварителния арест в очакване на съдебен процес се приспада от срока на всякаква присъда, произнесена срещу съответното закриляно лице и предвиждаща лишаване от свобода.
Член 70
Държавата-окупатор не арестува, не преследва по съдебен път или не осъжда закриляни лица за извършени деяния или изказани мнения преди окупацията или в период на временно прекъсване на окупацията, с изключение на случаите, когато съответните закриляни лица са нарушили законите и обичаите на войната.
Граждани от държавата-окупатор, които преди започването на военните действия са потърсили убежище в пределите на територията на окупираната държава, не могат да бъдат арестувани, преследвани по съдебен път, осъждани или депортирани извън окупираната територия освен за правонарушения, извършени след започването на военните действия, или за извършени преди началото на въоръжения конфликт престъпления от общ характер, които съгласно законите на окупираната държава в мирно време биха били основание за екстрадиране.
Член 71
Компетентните съдилища на държавата-окупатор не могат да произнасят никаква присъда, която не е била предшествана от редовен съдебен процес.
Обвиняемите лица, спрямо които държавата-окупатор е предприела съдебно преследване, своевременно и в писмена форма се информират на понятен за тях език относно подробностите на повдигнатите срещу тях обвинения и следва да бъдат изправени пред съд колкото е възможно по-бързо. Държавата-покровителка се уведомява за всички съдебни процедури, предприети от държавата-окупатор срещу закриляни лица по обвинения за престъпления, които подлежат на смъртно наказание или на лишаване от свобода за срок от две или повече години; на държавата-покровителка следва да се предоставя възможност по всяко време да получава информация за хода на тези процедури. Държавата-покровителка има също така правото да получава след отправяне на съответна молба всички налични сведения относно хода на тези и всякакви други съдебни процедури, предприети от държавата-окупатор срещу закриляни лица.
Уведомлението до държавата-покровителка, предвидено във втора алинея от този член, се изпраща незабавно, но във всеки случай следва да бъде получено от държавата-покровителка не по-късно от три седмици преди деня на първото съдебно заседание. Ако при започването на съдебния процес не бъдат представени доказателства, че разпоредбите на този член са били спазени напълно, процесът няма да се състои. Уведомлението включва следната информация:
а) самоличност на обвиняемия;
b) място на пребиваването или задържането;
c) подробности относно обвинението или обвиненията (с посочване на наказателните разпоредби, на които се основава съответното обвинение);
d) посочване на съда, който разглежда делото;
e) място и дата на първото съдебно заседание.
Член 72
Обвиняемите лица имат право да представят необходимите за защитата доказателства и по-специално - да призоват свидетели. Те имат правото да бъдат подпомогнати от правоспособен защитник по техен избор, който да може свободно да ги посещава и да получава необходимите улеснения, за да подготви защитата им.
При липса на избран от обвиняемия защитник държавата-покровителка може да му осигури такъв. В случай че обвиняемият трябва да отговаря по тежко обвинение и не съществува държава-покровителка, държавата-окупатор със съгласието на обвиняемия му осигурява защитник.
Обвиняемите лица, освен ако доброволно не отклонят това съдействие, се подпомагат от преводач както по време на досъдебното производство, така и по време на съдебните заседания. Те имат право по всяко време да възразят против преводача и да поискат той да бъде заменен с друг.
Член 73
Осъденото лице има право на обжалване съгласно законодателството, прилагано от съда. Осъденото лице се информира напълно за своето право на обжалване или молба и относно сроковете, в които би могло да го упражни.
Предвидената в този раздел наказателна процедура се прилага и спрямо обжалванията, доколкото това е възможно. Ако законите, прилагани от съда, не предвиждат възможност за обжалване, осъденото лице има право да подаде жалба срещу съдебното решение и присъдата до компетентните власти на държавата-окупатор.
Член 74
Представители от държавата-покровителка имат право да присъстват на съдебния процес срещу всяко закриляно лице, освен когато по изключение се налага заседанията да се състоят при закрити врата в интерес на сигурността на държавата-окупатор, като последната информира за това държавата-покровителка. Държавата-покровителка се уведомява относно датата и мястото на съдебните заседания.
Всички присъди, които предвиждат смъртно наказание или затваряне в затвор за срок от две или повече години, се оповестяват на държавата-покровителка с данни за съответните мотиви във възможно най-кратък срок. Съобщението следва да съдържа информацията от предвиденото в член 71 уведомление, а в случай на присъда, която предвижда лишаване от свобода - и данни за мястото, където се изтърпява наказанието. Другите присъди се вписват в съдебните регистри и се предоставят за инспекция на представителите на държавата-покровителка. В случай че е била произнесена присъда, предвиждаща смъртно наказание или лишаване от свобода за две или повече години, сроковете за обжалване започват да текат едва от датата, на която държавата-покровителка е получила съобщението за присъдата.
Член 75
В никакъв случай осъдените на смърт лица не се лишават от правото си да отправят молба за помилване.
Никоя смъртна присъда не може да бъде приведена в изпълнение преди изтичането на срок от поне шест месеца след деня, в който държавата-покровителка е получила съобщение за окончателното решение, което потвърждава смъртната присъда, или за постановлението, което отхвърля молбата за помилване.
Предвиденият в този член шестмесечен срок до изпълнението на която и да е смъртна присъда може да бъде съкратен в отделни случаи при наличието на извънредни обстоятелства, които включват организирана заплаха за сигурността на държавата-окупатор или на нейните въоръжени сили, но държавата-покровителка се уведомява за това, като й се предоставят достатъчно време и възможности, за да може да направи необходимите постъпки пред компетентните окупационни власти във връзка с произнесената смъртна присъда.
Член 76
Закриляните лица, които са обвинени в правонарушения, се задържат в окупираната страна и ако бъдат осъдени, изтърпяват наказанието си там. Те следва да бъдат, ако е възможно, отделени от другите задържани лица, като им се осигуряват условия на хранене и хигиена, които позволяват поддържането им в добро здравословно състояние и съответстват като минимум на режима в затворите в окупираната страна.
Тези лица получават медицинските грижи, които се налагат от здравословното им състояние.
Те имат правото също така да получават всякаква духовна помощ, каквато биха пожелали.
Жените се държат в отделни помещения и са поставени под прекия надзор на жени.
Трябва да се вземе предвид специалният режим, предвиден за непълнолетните лица.
Задържаните закриляни лица имат правото да бъдат посещавани от делегати на държавата-покровителка и от Международния комитет на Червения кръст в съответствие с разпоредбите на член 143.
Тези лица имат право да получават ежемесечно поне по един колет с помощи.
Член 77
Обвинените в правонарушения или осъдените от съдилищата в окупираната територия закриляни лица се предават след приключването на окупацията заедно с техните досиета на властите на освободената територия.
Член 78
Ако поради наложителни съображения за сигурност държавата-окупатор прецени за необходимо да предприеме мерки за безопасност по отношение на закриляните лица, тя има правото, като максимално възможна мярка, да им наложи принудително местопребиваване или интерниране.
Решенията относно налагането на принудително местопребиваване или на интерниране се вземат съгласно обичайна процедура, която следва да бъде определена от държавата-окупатор в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция. Тази процедура включва правото на обжалване от страна на заинтересованите лица. Решенията по съответните жалби следва да бъдат вземани в най-краткия възможен срок. Ако взетите решения останат в сила, те се подлагат на периодично преразглеждане, по възможност не по-рядко от веднъж на всеки шест месеца, от страна на компетентен орган, учреден от посочената държава.
Закриляните лица, на които е наложено принудително местопребиваване и следователно се налага да напуснат домовете си, се ползват без никакви ограничения от всички права, предвидени в член 39 от тази Конвенция.
Раздел IV.
ПРАВИЛА ОТНОСНО ТРЕТИРАНЕТО НА ИНТЕРНИРАНИТЕ ЛИЦА
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 79
Участващите в конфликта страни могат да интернират закриляни лица само в случаите, посочени в членове 41, 42, 43, 68 и 78.
Член 80
Интернираните лица запазват своята пълна гражданска правоспособност и упражняват произтичащите от нея права в степен, съвместима с техния статут на интернирани лица.
Член 81
Участващите в конфликта страни, които са интернирали закриляни лица, са задължени безплатно да им осигуряват издръжка и необходимите медицински грижи, изисквани от здравословното им състояние.
Никакви удръжки, целящи възстановяване на горепосочените разходи, не могат да бъдат приспадани от отпусканите джобни пари, от трудовите възнаграждения или от заприходяваните суми по индивидуалните сметки на интернираните лица.
Задържащата държава е задължена да оказва материална подкрепа на лицата, издържани от интернирани лица, ако въпросните финансово зависими лица не разполагат с достатъчни средства за издръжката си или не са в състояние сами да осигурят прехраната си.
Член 82
Доколкото е възможно, задържащата държава следва да настанява интернираните лица съобразно тяхната националност, език и обичаи. Интернираните лица, които са граждани на една и съща страна, не се настаняват отделно едни от други единствено поради различия в езика.
За целия период на интернирането си членовете на едно и също семейство, и по-специално родители и деца, се настаняват заедно в едно и също място за интерниране, освен когато се налага те да бъдат временно разделени поради съображения, свързани с трудовата заетост или със здравни фактори, или с прилагането на разпоредбите на глава IX на този раздел на тази Конвенция. Интернираните лица могат да поискат децата им, оставени на свобода без родителски грижи, да бъдат интернирани заедно с тях.
Винаги когато е възможно, интернираните членове на едно и също семейство се настаняват в едни и същи помещения, отделно от другите интернирани лица, като им се предоставя възможност за нормален семеен живот.
Глава втора.
МЕСТА ЗА ИНТЕРНИРАНЕ
Член 83
Задържащата държава не може да разполага местата за интерниране в райони, особено изложени на опасностите от военните действия.
Задържащата държава предоставя на неприятелските държави чрез посредничеството на държавите-покровителки цялата полезна информация относно географското местоположение на местата за интерниране.
Всеки път, когато съображенията от военен характер позволяват това, лагерите за интернирани лица се обозначават с буквите "IC", поставени по такъв начин, че да бъдат ясно забележими денем от въздуха. Заинтересованите държави обаче могат да се споразумеят и за някоя друга система на обозначаване. Само лагерите за интернирани лица могат да бъдат обозначавани по този начин.
Член 84
Интернираните лица следва да се настаняват отделно от военнопленниците и от лицата, лишени от свобода по каквато и да е друга причина, и да имат отделна администрация.
Член 85
Задържащата държава е задължена да предприеме всички необходими и възможни мерки, за да могат закриляните лица от самото начало на интернирането да са настанени в сгради или други помещения, които осигуряват всички необходими хигиенни и здравословни условия и обезпечават ефикасна защита срещу лошите климатични условия и последиците от войната. В никакъв случай местата за дългосрочно интерниране не бива да са разположени в нездравословни местности или в области, където климатът е вреден за интернираните лица. При всички случаи, когато областта, в която някое закриляно лице е временно интернирано, е нездравословна или има вреден за здравето му климат, това лице при първа възможност се премества в по-подходящо място за интерниране.
Помещенията са напълно защитени от влага и са подходящо отоплявани и осветени от свечеряване до часа за загасване на осветлението. Спалните помещения са достатъчно просторни и добре проветрени, а интернираните лица разполагат с подходящи постелъчни принадлежности и достатъчно одеяла, като се вземат предвид съответните климатични условия, както и възрастта, полът и здравословното състояние на интернираните лица.
Интернираните лица разполагат денонощно със сервизни помещения за лични нужди, съобразени с хигиенните норми, които са поддържани постоянно чисти. На интернираните лица се доставя вода и сапун в достатъчно количество за ежедневния им личен тоалет и за пране на дрехите им; за тази цел те трябва да имат на разположение необходимите помещения и оборудване, както и душове или бани. Необходимо е да им се предоставя и достатъчно време за пране и чистене.
В случаите, когато по изключение и като временна мярка възникне необходимост в същия лагер за интернирани лица, където са настанени мъже, да бъдат настанени и интернирани жени, които не са членове на семейства в лагера, за тези жени е задължително да бъдат осигурени спални и сервизни помещения, отделени от мъжките.
Член 86
Задържащата държава осигурява на интернираните лица независимо от тяхното вероизповедание подходящи помещения, където могат да се провеждат религиозни служби.
Член 87
Във всички места за интерниране, където няма на разположение други по-подходящи улеснения в това отношение, трябва да са уредени лавки. Там интернираните лица имат възможност да си набавят на цена, която не надвишава местните пазарни цени, хранителни продукти и вещи за ежедневна употреба, включително сапун и тютюн, които биха подобрили техния бит и удобства.
Печалбите от тези лавки се внасят като приход в специален помощен фонд, който следва да бъде създаден във всяко място за интерниране в полза на интернираните лица, въдворени да пребивават там. Предвиденият в член 102 Комитет на интернираните лица има правото да контролира управлението на лавките и на този фонд.
При закриването на лагер за интернирани лица активното салдо на помощния фонд се прехвърля в помощния фонд на някой друг лагер, където са интернирани лица от същата националност, а ако не съществува такъв лагер - в централния помощен фонд, учреден в полза на всички интернирани лица, които се намират във властта на задържащата държава. В случай на общо освобождаване тези печалби се запазват от задържащата държава, освен ако не съществува някое споразумение в обратен смисъл, сключено между заинтересованите държави.
Член 88
Във всички места за интерниране, изложени на въздушни бомбардировки и на други военни опасности, са изградени достатъчно подходящи по структура и брой скривалища, за да се осигури необходимата защита. В случай на тревога интернираните лица могат да отидат в убежищата колкото е възможно по-скоро, с изключение на онези от тях, които са натоварени със защитата на общите помещения от посочените по-горе опасности. Всяка друга защитна мярка, предприета в полза на населението, се прилага и по отношение на интернираните лица.
В местата за интерниране трябва да бъдат взети всички необходими предпазни мерки срещу опасността от пожар.
Глава трета.
ХРАНА И ОБЛЕКЛО
Член 89
Дневната дажба на интернираните лица е достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да ги поддържа в добро здравословно състояние и да предотвратява увреждане на организма им поради недостиг на храна. Необходимо е да се вземе предвид и режимът на хранене на интернираните лица.
На интернираните лица също така се осигуряват необходимите условия сами да приготвят допълнителната храна, с която разполагат.
На интернираните лица се доставя достатъчно питейна вода. Употребата на тютюн е позволена.
Интернираните лица, които работят, следва да получават необходимите за полагане на съответния труд допълнителни дажби.
Бременните жени и родилките, както и децата под петнадесетгодишна възраст, получават допълнителна храна, съобразена с физиологичните им потребности.
Член 90
Когато са арестувани, на интернираните лица им се осигуряват всички удобства, дава им се необходимото облекло, обувки и бельо, а на по-късен етап им се предоставят допълнителни такива, ако е необходимо. Ако интернираните лица не разполагат с достатъчно облекло за съответните климатични условия и ако не могат да си го набавят, това облекло им се осигурява безплатно от задържащата държава.
Дрехите, осигурени на интернираните лица от задържащата държава, както и евентуалните отличителни знаци върху облеклото им не трябва да ги опозоряват или да дават повод за присмех.
Полагащите труд интернирани лица получават подходящи работни дрехи, включително защитно облекло, когато естеството на работата им налага това.
Глава четвърта.
ХИГИЕНА И МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ
Член 91
Всяко място за интерниране следва да разполага с подходящ лазарет, ръководен от квалифициран лекар, където интернираните лица да могат да получат необходимата помощ, като им бъде осигурен правилен режим на хранене. За болните от заразни или душевни болести се определят изолационни помещения.
Родилките и интернираните лица, които страдат от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, се приемат във всяко медицинско заведение, където се осигурява необходимото лечение, като им се оказват равностойни на получаваните от населението грижи.
Интернираните лица се лекуват предимно от специализиран персонал, който е от същата националност.
Интернираните лица не могат да бъдат възпрепятствани да се явят на медицински преглед в здравните служби. При поискване медицинските власти на задържащата държава са задължени да издадат на всяко интернирано лице, което е било лекувано, официално удостоверение, в което се посочват естеството на неговата болест или нараняване, както и времетраенето и характерът на лечението. Дубликат на това удостоверение се препраща до Централната агенция, предвидена в член 140.
Лечението, включително осигуряването на всякакви санитарни принадлежности, необходими за поддържане здравето на интернираните лица в добро състояние, като например зъбни или други протези и очила, е безплатно за интернираните лица.
Член 92
Медицинските прегледи на интернираните лица се извършват поне веднъж месечно. Те имат за цел предимно да контролират общото здравословно състояние, храненето и чистотата на интернираните лица, както и откриването на евентуално наличие на заразни болести, като например туберкулоза, малария и венерически заболявания. По-специално те включват контрол на теглото на всяко интернирано лице и поне веднъж годишно, рентгенов преглед.
Глава пета.
БОГОСЛУЖЕБНА, ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Член 93
Интернираните лица имат пълна свобода при изпълнението на религиозните си задължения, включително и възможност да вземат участие в религиозните служби от тяхното вероизповедание, при условие че спазват установения дисциплинарен ред, въведен от съответните власти на задържащата държава.
На интернираните свещеници се разрешава свободно да изпълняват богослужебните си задължения спрямо членовете на своята общност. За тази цел задържащата държава е задължена да осигури правилното им разпределение в различните места за интерниране, където интернираните лица говорят същия език и изповядват същата религия. Ако тези свещеници не са достатъчно на брой, задържащата държава им осигурява необходимите улеснения, включително транспортни средства, за да се придвижват от едно място до друго и за да могат да посещават интернираните лица, които се намират в болница. Интернираните свещеници имат правото да водят кореспонденция по въпросите, които се отнасят до техните богослужебни задължения, с църковните власти в страната на задържането им и доколкото това е възможно, с международните религиозни организации от тяхното вероизповедание. Тази кореспонденция няма да бъде считана за част от квотата, предвидена в член 107, но е предмет на разпоредбите на член 112.
Когато интернираните лица нямат на свое разположение помощта на свещеници от тяхното вероизповедание или техният брой е недостатъчен, местните църковни власти от същото вероизповедание могат да назначат за изпълнението на тези функции, с одобрението на задържащата държава, някое духовно лице, което изповядва религията на интернираните лица, а при липса на такова лице - свещенослужител от подобна религия или компетентен мирянин, ако това е възможно от гледна точка на съответното вероизповедание. Последният се ползва от улесненията, осигурявани на духовното лице, чиито функции той изпълнява. Назначените по такъв начин лица съблюдават всички правила, приети от задържащата държава в интерес на дисциплината и сигурността.
Член 94
Като зачита свободната им воля за участие или неучастие в такива начинания, задържащата държава е задължена да поощрява интелектуалните, просветните, развлекателните и спортните занимания на интернираните лица, както и дейността по организиране на отдиха им. Тя е задължена да предприема всички осъществими в това отношение мерки, например чрез предоставяне на подходящи помещения.
На интернираните лица следва да бъдат осигурени всички възможни улеснения, за да продължат своите учебни занимания или да се заемат с нови теми. Образованието на децата и на подрастващите се обезпечава; те могат да посещават училище в мястото за интерниране или извън него.
Интернираните лица имат възможност за физически упражнения, спорт и игри на открито. За тази цел във всички места за интерниране се осигуряват достатъчно големи открити пространства. За децата и подрастващите има отделени специални площадки.
Член 95
Задържащата държава използва труда на интернирани лица само ако те желаят това. При всички обстоятелства е забранено ангажирането на което и да е интернирано лице за полагането на труд, чието принудително извършване от някое неинтернирано закриляно лице би довело до нарушение на членове 40 или 51 от тази Конвенция, както и на труд, който има оскърбителен или унизителен характер.
След шестседмичен период на работа интернираните лица имат правото да се откажат от трудовия си ангажимент по всяко време чрез осемдневно предизвестие.
Тези разпоредби не представляват пречка за правото на задържащата държава да задължава интернираните лекари, зъболекари и друг медицински персонал да упражняват своята професия в полза на другите интернирани лица или да използва интернирани лица за административна работа или за поддържане на местата за интерниране и да им възлага кухненска или друг вид домакинска работа, или да изисква от интернирани лица да поемат задължения, свързани със защитата на интернираните лица от въздушни бомбардировки или други военни опасности. Никое интернирано лице обаче не може да бъде заставено да извършва работа, за която по мнението на лекарите то е физически негодно.
Задържащата държава носи пълна отговорност за всички условия на труд, за оказването на медицински грижи, за изплащането на надниците за извършена работа и за осигуряването на обезщетения за трудови злополуки и професионални заболявания на всички полагащи труд интернирани лица. Условията на труд и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания са съобразени с националното законодателство и съществуващата практика; те в никакъв случай не са по-неблагоприятни от обичайно осигуряваните условия на труд от същата категория в същия район. Размерът на надниците за извършена работа се определя справедливо чрез специални споразумения между интернираните лица, задържащата държава и евентуалните други работодатели, като се вземе предвид задължението на задържащата държава безплатно да осигурява за интернираните лица издръжка и необходимите медицински грижи, налагащи се от здравословното им състояние. Интернираните лица, които постоянно полагат категориите труд, посочени в трета алинея от този член, получават адекватно трудово възнаграждение от задържащата държава. Условията на труд и размерът на обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания на интернираните лица, на които е възложена такава работа, не са по-неблагоприятни от обичайно осигуряваните условия за труд от същата категория в същия район.
Член 96
Всеки трудов отряд остава под контрола на съответното място за интерниране и е част от него в административно отношение. Компетентните власти на задържащата държава и комендантът на съответното място за интерниране носят отговорност за спазването на разпоредбите на тази Конвенция в трудовите отряди. Комендантът е задължен да води актуален списък на принадлежащите към мястото за интерниране трудови отряди и да го предоставя на делегатите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст и на другите хуманитарни организации, които посещават местата за интерниране.
Глава шеста.
ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ И ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА
Член 97
На интернираните лица е позволено да запазят личните си вещи. Пари, чекове, ценни книжа и други ценности, които са тяхна собственост, могат да им бъдат иззети само в съответствие с установената процедура. В такива случаи на интернираните лица се издават подробни разписки.
Паричните суми се вписват като приход по индивидуалната сметка на съответното интернирано лице, както е предвидено в член 98. Тези суми се обменят в друга валута само ако действащото законодателство на територията, където е интерниран притежателят им, изисква това или ако интернираното лице е дало своето съгласие.
Предметите, които имат предимно лична или сантиментална стойност, не могат да бъдат изземвани.
Претърсването на интернирани жени се извършва само от жена.
При освобождаването или репатрирането им интернираните лица получат в брой наличните суми, които съставляват активното салдо на тяхната индивидуална сметка, водена в съответствие с член 98, както и всички вещи, парични суми и други ценности, които са им били иззети по време на интернирането, с изключение на вещите или сумите, които държавата, в чиято власт се намират интернираните лица, е задържала по силата на своето действащо законодателство. Ако по този начин е била задържана собственост на някое интернирано лице, притежателят й трябва да получи за това подробна разписка.
Семейните документи и документите за самоличност, които принадлежат на интернирани лица, могат да им бъдат иззети само срещу разписка. Интернираните лица никога не бива да остават без документи за самоличност. Ако не разполагат с такива, властите на задържащата държава им издават специални документи, които им служат като документи за самоличност до края на интернирането.
Интернираните лица могат да разполагат с известна сума в брой или под формата на купони, за да могат да правят покупки.
Член 98
Всички интернирани лица получават периодично пари, достатъчни за закупуването на продукти и артикули, като например тютюн, тоалетни принадлежности и др. Тези суми могат да бъдат под формата на кредити или купони за покупки.
Освен това интернираните лица могат да получават парични помощи от държавата, към която принадлежат, от държавите-покровителки, от организациите, които оказват съдействие на интернираните лица, или от семействата си, както и приходи от своето имущество в съответствие със законодателството на задържащата държава. Размерът на паричните помощи, предоставяни от държавата, към която принадлежат интернираните лица, е еднакъв за всяка категория интернирани лица (инвалиди, болни, бременни жени и др.), като при определяне предназначението на тези помощи от посочената държава или при тяхното разпределяне от задържащата държава не може да се прилага никаква дискриминация, забранена по силата на член 27 от тази Конвенция.
Задържащата държава открива на всяко интернирано лице индивидуална сметка, в която заприходява предвидените в този член финансови средства, трудовото възнаграждение на интернираното лице и адресираните до него парични преводи, както и сумите, които са били иззети от него и с които то има правото да разполага по силата на действащото законодателство на територията, където е интернирано лицето. На интернираните лица се осигуряват всички необходими улеснения, съвместими с действащото законодателство на съответната територия, за да могат да изпращат парични преводи на семействата си и на лицата, за чиято издръжка се грижат. Всяко интернирано лице може да тегли от тази сметка сумите, които са му необходими за лични разходи, в рамките на определените от задържащата държава граници. На интернираните лица се осигуряват по всяко време необходимите улеснения, за да могат да проверяват сметката си и да получават извлечения от нея. При поискване на държавата-покровителка се предоставя справка за състоянието на тези сметки, като тази справка придружава интернираното лице, ако то бъде преместено.
Глава седма.
УПРАВЛЕНИЕ И ДИСЦИПЛИНА
Член 99
Всяко място за интерниране се управлява от отговорно длъжностно лице от състава на редовните въоръжени сили или на щатната гражданска администрация на задържащата държава. Това длъжностно лице разполага с текста на тази Конвенция на официалния език или на някой от официалните езици на своята страна и носи отговорност за прилагането на Конвенцията. Персоналът, осъществяващ контрол над интернираните лица, е запознат с разпоредбите на тази Конвенция и с административните мерки, приети за осигуряване на нейното прилагане.
Текстовете на тази Конвенция и на сключените в съответствие с нея специални споразумения са изложени вътре в мястото за интерниране на понятен за интернираните лица език или се предоставят на Комитета на интернираните лица.
Правилниците, заповедите, известията и публикациите от всякакво естество се съобщават на интернираните лица и се излагат вътре в местата за интерниране на разбираем за тези лица език.
Всички заповеди и разпореждания, отправяни индивидуално към интернирани лица, се дават на език, който те разбират.
Член 100
Дисциплинарният режим в местата за интерниране е съобразен с принципите на хуманността и в никакъв случай не включва правила, които биха подложили интернираните лица на опасни за здравето им физически усилия или на физически или морални издевателства. Татуирането или поставянето на идентификационни белези върху тялото с цел разпознаване е забранено.
По-специално забранено е принуждаването на интернирани лица да стоят прави продължително време и да бъдат извиквани за проверка по списък, подлагането им на наказателни физически упражнения или военизирани строеви тренировки, както и ограничаването на хранителните им дажби.
Член 101
Интернираните лица имат право да подават до властите, под чийто контрол се намират, всякакви молби относно режима на интерниране, на който са подложени.
Те имат също така неограничено право да се обръщат чрез съответния Комитет на интернираните лица или директно, ако преценят това за необходимо, към представителите на държавата-покровителка, за да привлекат тяхното внимание към свързаните с режима на интерниране въпроси, по които имат оплаквания.
Тези молби и жалби се изпращат незабавно без каквито и да било изменения и не могат да дават повод за никакво наказание, дори ако бъдат признати за неоснователни.
Комитетите на интернираните лица могат да изпращат до представителите на държавите-покровителки периодични доклади относно обстановката в местата за интерниране и нуждите на интернираните лица.
Член 102
Във всяко място за интерниране интернираните лица могат на всеки шест месеца свободно и с тайно гласуване да избират членовете на комитет, натоварен със задачата да ги представлява пред задържащата държава, държавите-покровителки и Международния комитет на Червения кръст, както и пред всяка друга организация, която оказва помощ на интернираните лица. Членовете на този комитет могат да бъдат преизбирани.
Избраните по този начин интернирани лица могат да встъпят в длъжност, след като изборът им бъде одобрен от властите на задържащата държава. Причините за всеки отказ в това отношение или за всяко освобождаване от длъжност трябва да бъдат съобщавани на съответните държави-покровителки.
Член 103
Комитетите на интернираните лица подпомагат физическото, духовното и интелектуалното благосъстояние на интернираните лица.
По-специално, ако интернираните лица решат да си създадат структура за оказване на взаимна помощ, тази структура би била от компетенциите на посочените комитети независимо от специалните задължения, които им се възлагат въз основа на други разпоредби на тази Конвенция.
Член 104
От членовете на комитетите на интернираните лица не се изисква да извършват каквато и да е друга работа, която би затруднила изпълнението на техните функции.
Членовете на комитетите на интернираните лица могат да определят измежду интернираните лица помощници, които са им необходими. На членовете на тези комитети се предоставят всички практически улеснения и по-специално им се осигурява известна свобода на придвижване, когато това е необходимо за изпълнението на техните задължения (посещаване на трудови отряди, приемане на изпратени помощи и др.).
На членовете на комитетите на интернираните лица се предоставят също така всички необходими улеснения за поддържането на пощенска и телеграфна комуникация с властите на задържащата държава, държавите-покровителки, Международния комитет на Червения кръст и неговите делегати, както и с организациите, оказващи помощ на интернираните лица. Членовете на тези комитети в трудовите отряди се ползват от същите улеснения по отношение на комуникацията си с Комитета на интернираните лица в основното място за интерниране. Такива комуникации не се ограничават или считат за част от квотата за кореспонденция, предвидена в член 107.
На подлежащите на преместване членове на такива комитети се предоставя достатъчно време, за да могат да запознаят своите приемници с текущите дела.
Глава осма.
ВРЪЗКИ С ВЪНШНИЯ СВЯТ
Член 105
Незабавно след интернирането на закриляни лица задържащите държави информират тези лица, държавата, към която те принадлежат, и тяхната държава-покровителка, за мерките, предприети с оглед изпълнението на разпоредбите на тази глава. Задържащите държави информират също така съответните страни за всяко последващо изменение на тези мерки.
Член 106
На всяко интернирано лице се осигурява възможност веднага след интернирането му или не по-късно от една седмица след пристигането му в някое място за интерниране, както и в случай на болест или на преместване в друго място за интерниране или в болница, да изпрати директно на семейството си, от една страна, и до предвидената в член 140 Централна агенция, от друга страна, карта за интерниране, издадена по възможност съобразно приложения към тази Конвенция образец, с която да уведоми близките си за своето интерниране, адрес и здравословно състояние. Тези карти трябва да бъдат изпратени във възможно най-кратък срок и по никакъв начин не трябва да бъдат забавяни.
Член 107
На интернираните лица е разрешено да изпращат и получават писма и пощенски картички. Ако задържащата държава прецени за необходимо да ограничи размера на изпращаната от всяко интернирано лице кореспонденция, тя е задължена да разреши ежемесечно да бъдат изпращани не по-малко от две писма и четири пощенски картички, придържащи се във възможно най-голяма степен към приложените към тази Конвенция образци. Ако се налагат ограничения върху кореспонденцията, адресирана до интернираните лица, такова решение може да бъде взето само от държавата, към която те принадлежат, евентуално по молба на задържащата държава. Тези писма и пощенски картички следва да бъдат предавани на интернираните лица експедитивно; те не могат да бъдат забавяни или задържани поради каквито и да било съображения от дисциплинарен характер.
На интернираните лица, които дълго време нямат известия от близките си или не могат да получават или да изпращат известия по обикновен пощенски път, както и на онези, които се намират на значително разстояние от домовете си, е разрешено да изпращат телеграми, таксите за които са заплащани с наличните им пари. Такава възможност се предоставя на интернираните лица и при случаите на явна неотложност.
По правило кореспонденцията на интернираните лица се води на техния език. Участващите в конфликта страни могат да им разрешат да водят кореспонденцията си и на други езици.
Член 108
На интернираните лица е разрешено да получават по пощата или по какъвто и да е друг начин индивидуални или колективни пратки, които съдържат по-специално хранителни продукти, дрехи и медикаменти, както и книги и предмети от религиозен, образователен или развлекателен характер, предназначени за удовлетворяване на техните потребности. Тези пратки по никакъв начин не освобождават задържащата държава от задълженията й, поети по силата на тази Конвенция.
Ако поради съображения от военен характер се налага да бъде ограничено количеството на тези пратки, за това своевременно се уведомяват държавата-покровителка и Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, която оказва помощ на интернираните лица и носи отговорност за доставянето на такива пратки.
Условията за доставянето на индивидуални и колективни пратки, ако е необходимо, са предмет на специални споразумения между заинтересованите държави, които в никакъв случай не могат да забавят получаването на помощи от интернираните лица. Пратките, които съдържат хранителни продукти или дрехи, не могат да включват книги. По правило медикаментите се изпращат в колективни пратки.
Член 109
Ако не съществуват специални споразумения между участващите в конфликта страни относно реда на приемане и разпределяне на пратките с колективни помощи, се прилага правилникът за колективните помощи, приложен към тази Конвенция.
Посочените по-горе специални споразумения в никакъв случай не ограничават правото на комитетите на интернираните лица да приемат изпратените колективни помощи, предназначени за интернираните лица, да ги разпределят и да се разпореждат с тях в интерес на получателите им.
Тези споразумения не могат също така да ограничават правото, което имат представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някоя друга организация, която оказва помощ на интернираните лица и носи отговорност за доставянето на колективните пратки, да контролират тяхното разпределяне сред получателите им.
Член 110
Всички пратки с помощи, предназначени за интернирани лица, се освобождават от вносни, митнически и други такси.
Всички материали, изпратени по пощата, включително пратки с помощи и парични преводи, адресирани от други страни до интернирани лица или изпращани от такива лица по пощата директно или чрез информационните бюра, предвидени в член 136, и чрез Централната информационна агенция, предвидена в член 140, се освобождават от всякакви пощенски такси както в страните, от които са изпратени и до които са адресирани, така и в страните, през които преминават. За тази цел, по-специално освобождаването от такси, предвидено във Всемирната пощенска конвенция от 1947 г. и в споразуменията на Всемирния пощенски съюз в полза на принадлежащите към неприятелска държава цивилни лица, които са задържани в лагери или в граждански затвори, се простира до другите категории интернирани лица, закриляни от тази Конвенция. Страните, които не са подписали посочените по-горе споразумения, са задължени да обезпечат такова освобождаване от такси при същите условия.
Разходите по превоза на предназначените за интернирани лица пратки с помощи, които поради теглото си или по някаква друга причина не могат да бъдат изпратени по пощата, са за сметка на задържащата държава в пределите на всички територии, които се намират под неин контрол. Други държави, които са страни по тази Конвенция, поемат разходите по превоза през принадлежащите им територии.
Свързаните с транспортирането на тези пратки разходи, които не са предвидени в предходните алинеи, са за сметка на изпращача.
Високодоговарящите страни се стараят да намалят, доколкото е възможно, таксите за телеграмите, изпращани от интернираните лица или адресирани до тях.
Член 111
В случай че военните операции попречат на съответните държави да изпълняват задължението си за обезпечаване транспортирането на пощата и пратките, предвидени в членове 106, 107, 108 и 113, съответните държави-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или някоя друга организация, надлежно одобрена от участващите в конфликта страни, могат да се заемат с осигуряването на превоза на тези пратки с подходящи транспортни средства (железопътни превозни средства, моторни превозни средства, плавателни съдове, въздухоплавателни средства и др.). За тази цел Високодоговарящите страни се стараят да им набавят въпросните транспортни средства и да разрешат придвижването им, особено чрез издаване на необходимите в това отношение пропуски.
Този транспорт може също така да бъде използван за изпращането на:
а) кореспонденцията, списъците и докладите, разменяни между Централната информационна агенция, предвидена в член 140, и националните бюра, предвидени в член 136;
b) кореспонденцията и докладите относно интернираните лица, които държавите-покровителки, Международният комитет на Червения кръст или някоя друга организация, оказваща помощ на интернираните лица, разменят както със собствените си делегати, така и с участващите в конфликта страни.
Тези разпоредби с нищо не ограничават правото на която и да е участваща в конфликта страна да осигурява, ако тя предпочита, други транспортни средства, както и да издава пропуски на тези транспортни средства при взаимнодоговорени условия.
Разходите, свързани с използването на тези транспортни средства, се поемат, пропорционално на важността на пратките, от участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползват от съответните услуги.
Член 112
Цензурата на кореспонденцията, адресирана до интернираните лица или изпращана от тях, се извършва възможно най-бързо.
Контролът над пратките, предназначени за интернираните лица, не може да се осъществява при условия, които биха изложили тяхното съдържание на опасност от увреждане. Проверката на тези пратки се извършва в присъствието на получателя или на някое друго интернирано лице, надлежно упълномощено от него. Доставянето на индивидуалните или колективните пратки за интернираните лица не може да бъде забавено под претекст за затруднения във връзка с цензурата.
Всяка забрана за кореспонденция, постановена по военни или политически причини от която и да е участваща в конфликта страна, е временна и колкото е възможно по-краткотрайна.
Член 113
Задържащите държави осигуряват всички необходими улеснения за предоставянето посредством държавата-покровителка или чрез предвидената в член 140 Централна агенция, или по други подходящи начини, на завещанията, пълномощията и другите документи, предназначени за интернираните лица или изпращани от тях.
Във всички случаи задържащите държави оказват съдействие на интернираните лица при издаването и надлежната заверка на такива документи и по-специално им разрешават да се консултират с адвокат.
Член 114
Задържащата държава предоставя на интернираните лица всички необходими улеснения, при условие че не са несъвместими с режима на интерниране и с действащото законодателство, за да могат те да се разпореждат с имуществото си. За тази цел посочената държава може да им разрешава да напускат мястото, където са интернирани, при неотложни случаи и ако обстоятелствата позволяват това.
Член 115
При всички случаи, когато едно интернирано лице е страна по съдебен процес, задържащата държава е задължена, ако лицето пожелае това, да уведоми съответния съд за неговото задържане и, в рамките на закона, да обезпечи предприемането на всички необходими мерки, за да не бъде допусната никаква възможност съдът да прояви пристрастност, която произтича от интернирането на лицето, по отношение на подготовката и воденето на неговото съдебно дело или във връзка с изпълнението на каквото и да е решение от съда.
Член 116
Всяко интернирано лице има правото да приема, на редовни интервали и колкото е възможно по-често, посетители и преди всичко близки роднини.
Доколкото това е възможно, на интернираните лица се разрешава да посещават домовете си при неотложни случаи, особено при смърт или тежко заболяване на техни близки.
Глава девета.
НАКАЗАТЕЛНИ И ДИСЦИПЛИНАРНИ САНКЦИИ
Член 117
Предмет на разпоредбите от тази глава, действащите закони на територията, където се намират интернираните лица, продължават да се прилагат по отношение на онези от тях, които са извършили правонарушения по време на интернирането.
Ако общите закони, правилниците или наредбите на съответната територия обявяват деяния за наказуеми, когато са извършени от интернирани лица, но не са наказуеми, ако са извършени от лица, които не са интернирани, за тези деяния могат да бъдат налагани само дисциплинарни наказания.
Никое интернирано лице не може да бъде наказано повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение.
Член 118
При произнасянето на присъда съдилищата или съответните власти вземат предвид факта, че подсъдимият не е гражданин на задържащата държава. Те имат право да намалят наказанието, предвидено за нарушението, в което е обвинено интернираното лице, като при това не са задължени да приложат предвиденото минимално наказание.
Забранено е затварянето в лишени от дневна светлина помещения и изобщо прилагането на каквато и да било форма на жестокост.
Интернираните лица, които са изтърпели дисциплинарно или съдебно наказание, не се третират по начин, различен от отношението към другите интернирани лица.
Продължителността на предварителния арест на интернираното лице се приспада от срока на всяко включващо лишаването от свобода наказание, което му е било наложено по дисциплинарен или съдебен ред.
Комитетите на интернираните лица се уведомяват за всички съдебни дела, заведени срещу интернирани лица, на които тези комитети са представители, както и за резултатите от тези дела.
Член 119
Дисциплинарните наказания, които се налагат на интернираните лица, са следните:
1. Глоба, която да не надвишава 50 % от възнаграждението, което интернираното лице би получило съгласно разпоредбите на член 95, за период не по-дълъг от тридесет дни.
2. Прекратяване на привилегии, предоставени извън третирането, предвидено в тази Конвенция.
3. Нарядни дежурства, които не превишават два часа дневно, свързани с работа по поддържане на мястото за интерниране.
4. Затвор.
Дисциплинарните наказания не са нехуманни, жестоки или опасни за здравето на интернираните. При налагането на такива наказания се взема предвид възрастта, полът и здравословното състояние на интернираните лица.
Продължителността на всяко наказание в никакъв случай не превишава допустимия максимум от тридесет последователни дни, дори ако интернираното лице е отговорно за няколко дисциплинарни нарушения по времето на разглеждането на неговия случай, независимо дали тези нарушения са свързани помежду си.
Член 120
Интернираните лица, които са заловени отново след бягството им или при опит за бягство, подлежат само на дисциплинарно наказание за това свое деяние, дори и в случай на повторно престъпление.
Независимо от разпоредбата на член 118, алинея 3 интернираните лица, получили наказание за бягство или опит за бягство, могат да бъдат подложени на специален надзор при условие, че такъв режим не засяга здравословното им състояние, прилаган е в някое място за интерниране и не води до нарушаване на която и да е от гаранциите, предоставени им от тази Конвенция.
Интернирани лица, които помагат или подбуждат за извършване на бягство или опит за бягство, подлежат само на дисциплинарно наказание.
Член 121
Бягството или опитът за бягство, дори ако са повторно извършени, не се считат за утежняващо вината обстоятелство в случай, че интернираното лице е подведено под съдебна отговорност за правонарушения, извършени по време на бягството.
Участващите в конфликта страни се стараят компетентните власти да проявяват снизходителност при вземане на решение, дали дадено правонарушение, извършено от интернирано лице, трябва да бъде наказано по съдебен или дисциплинарен ред, по-специално във връзка с бягство или опит за бягство.
Член 122
Деяния, които съставляват нарушения на установения дисциплинарен ред, се разследват незабавно. По-специално това правило се прилага при случай на бягство или опит за бягство. Заловеното интернирано лице се предава на компетентните органи възможно най-бързо.
В случай на дисциплинарни нарушения предварителният арест се намалява до възможния минимум за всички интернирани лица и не надвишава четиринадесет дни. Във всички случаи времетраенето му се приспада от срока на всяка присъда, която предвижда лишаване от свобода.
Разпоредбите на членове 124 и 125 се прилагат по отношение на интернирани лица, които са задържани в предварителен арест за дисциплинарни нарушения.
Член 123
Без да се засягат компетенциите на съдилищата и на върховните власти, дисциплинарни наказания могат да бъдат налагани само от коменданта на съответното място за интерниране или от отговорен офицер или служител, който го замества или на когото той е делегирал дисциплинарните си правомощия.
Преди определянето на каквото и да е дисциплинарно наказание обвиненото интернирано лице следва точно да се информира относно правонарушенията, в които е обвинено, както и да получи възможност да обясни своето поведение и да се защити. По-специално му се разрешава да призове свидетели и да ползва, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението се произнася в присъствието на обвиняемия и на член от съответния Комитет на интернираните лица.
Периодът между произнасянето на решение за дисциплинарно наказание и неговото изпълнение не трябва да надхвърля един месец.
Когато на интернирано лице е наложено ново дисциплинарно наказание, между привеждането в изпълнение на всяко от наказанията следва да има най-малко тридневен промеждутък, ако някое от тях е с продължителност десет или повече дни.
Комендантът на мястото за интерниране води регистър на наложените дисциплинарни наказания, който следва да е достъпен за проверка от представители на държавата-покровителка.
Член 124
Интернираните лица в никакъв случай не се преместват в наказателни заведения (затвори, изправителни домове, каторги и др.), за да изтърпяват там дисциплинарни наказания.
Помещенията, в които са изтърпявани дисциплинарни наказания, трябва да са съобразени с хигиенните норми; по-специално на интернираните лица трябва да бъдат осигурявани подходящи постелъчни принадлежности. Наказаните интернирани лица имат възможност да поддържат личната си хигиена.
Интернирани жени, които изтърпяват дисциплинарно наказание, се затварят в отделни от мъжете помещения и са поставени под прекия надзор на жени.
Член 125
Интернирани лица, на които е наложено дисциплинарно наказание, имат правото да се упражняват и да стоят на открито поне два часа дневно.
На тях им е позволено, ако пожелаят, да подлежат на всекидневен медицински преглед. Те получават вниманието, което се изисква от здравословното им състояние, и ако е необходимо, се преместват в лазарета на съответното място за интерниране или в болница.
Разрешено им е да четат и пишат, както и да изпращат и да получават писма. Изпратените до тях колети и парични преводи могат да бъдат задържани до изтичане срока на наказанието им; междувременно тези пратки се поверяват на Комитета на интернираните лица, който е задължен да предава на лазарета намиращите се в тях хранителни продукти, които подлежат на разваляне.
Никое интернирано лице, на което е наложено дисциплинарно наказание, не се лишава от правата съгласно разпоредбите на членове 107 и 143 от тази Конвенция.
Член 126
Разпоредбите на членове 71 - 76 се прилагат по аналогия и спрямо съдебните дела срещу интернирани лица, които се намират в пределите на националната територия на задържащата държава.
Глава десета.
ПРЕМЕСТВАНИЯ НА ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА
Член 127
Преместването на интернирани лица се извършва винаги по хуманен начин. Като общо правило то се осъществява с влак или с други транспортни средства и при условия, които са поне равни на тези, при които се осъществяват преместванията на войските на задържащата държава. Когато по изключение се налага преместването да се извърши пеша, предприемането му е допустимо само ако физическото състояние на интернираните лица позволява това и ако те не биха били изложени на опасност от преумора.
При преместването на интернирани лица задържащата държава им осигурява питейна вода и храна, достатъчни по количество, качество и разнообразие, за да могат те да бъдат в добро здраве, както и необходимото облекло, подходящ подслон и необходимите медицински грижи. Задържащата държава взема всички подходящи предохранителни мерки, за да обезпечи безопасността им по време на преместването, като изготвя преди отпътуването им пълен списък на преместваните интернирани лица.
Интернираните ранени, болни и инвалиди, както и родилките, не се преместват, ако пътуването би увредило сериозно състоянието им, освен когато това е крайно наложително заради тяхната безопасност.
Ако бойните действия се изтеглят до място за интерниране, интернираните лица, които са на това място, не се преместват, освен когато преместването им може да се осъществи при достатъчни условия на безопасност или когато те са изложени на по-малък риск при преместване, отколкото ако останат по местата, където се намират.
Задържащата държава, като решава да осъществи преместване на интернирани лица, е задължена да вземе предвид интересите на тези лица и по-специално да не извършва каквито и да било действия, които биха увеличили трудностите по тяхното репатриране или връщане по домовете им.
Член 128
В случай на преместване интернираните лица официално се уведомяват за отпътуването и за новия им пощенски адрес. Това уведомяване се извършва своевременно, за да могат те да приготвят багажа си и да информират близките си.
Разрешено им е да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията си и пристигналите за тях колети. Ако условията на преместването налагат такава необходимост, тежестта на този багаж може да бъде ограничавана, но в никакъв случай до стойност, по-малка от 25 килограма на интернирано лице.
Кореспонденцията и колетите, изпращани в предишното място за интерниране, им се препращат незабавно.
Комендантът на мястото за интерниране е задължен да предприема, в съгласие с Комитета на интернираните лица, всички необходими мерки, за да се обезпечи превозът на колективните имущества на интернираните лица и на багажа, който те не биха могли да вземат със себе си вследствие на ограниченията, наложени въз основа на втората алинея.
Глава единадесета.
СМЪРТНИ СЛУЧАИ
Член 129
Завещанията на интернираните лица се приемат на отговорно съхранение от отговорните власти; в случай на смърт на интернирано лице неговото завещание се предоставя незабавно на предварително посоченото от него лице.
Смъртта на интернираните лица се констатира във всички случаи от лекар, след което се съставя смъртен акт, който посочва причините за смъртта и обстоятелствата, при които тя е настъпила.
Съобразно процедурата, която действа на територията, където се намира мястото за интерниране, се изготвя официален смъртен акт, който се регистрира по съответния ред. Надлежно заверено копие от този смъртен акт незабавно се изпраща до държавата-покровителка и до предвидената в член 140 Централна агенция.
Член 130
Властите на задържащата държава отговарят за това, интернираните лица, които са починали по време на интернирането им, да се погребат със съответната почит и ако е възможно, съобразно обредите на религията, която са изповядвали, а гробовете им да бъдат зачитани, добре поддържани и обозначени по начин, който позволява лесното им намиране.
Починалите интернирани лица се погребват в индивидуални гробове, освен когато неизбежни обстоятелства налагат да бъде използван общ гроб. Телата могат да бъдат кремирани само по наложителни хигиенни съображения, поради свързани с религията на починалия фактори или ако самото лице е изявило желание за това. В случай на кремация обстоятелствата и причините за нея трябва да се посочват в смъртния акт на починалия. Прахът се приема за отговорно съхранение от властите на задържащата държава и се предоставя възможно най-скоро на близките на починалия.
Веднага след като обстоятелствата позволят и не по-късно след приключване на военните действия, задържащата държава следва да предостави посредством информационните бюра, предвидени в член 136, на държавите, към които са принадлежали починалите интернирани лица, списъци на гробовете на починалите интернирани лица. Тези списъци съдържат всички сведения, необходими за установяване самоличността на починалите интернирани лица и точното местонахождение на техните гробове.
Член 131
Всеки смъртен случай или всяко сериозно нараняване на интернирано лице, причинено или за което се предполага, че е причинено от охраната, от друго интернирано лице или от някой друг извършител, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, незабавно следва да бъдат последвани от официално разследване, предприето от задържащата държава.
До държавата-покровителка незабавно се изпраща съобщение относно това. Вземат се показания от свидетелите, а на посочената държава-покровителка се предоставя доклад, който включва тези показания.
Ако разследването установи вина на едно или повече лица, задържащата държава предприема всички необходими мерки за съдебно преследване на отговорните за това лице или лица.
Глава дванадесета.
ОСВОБОЖДАВАНЕ, РЕПАТРИРАНЕ ИЛИ НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ
Член 132
Всяко интернирано лице се освобождава от задържащата държава веднага след като причините, които са обусловили необходимостта от неговото интерниране, престанат да съществуват.
Освен това участващите в конфликта страни полагат усилия да сключат по време на военните действия споразумения относно освобождаването, репатрирането, завръщането по домовете им или настаняването в неутрална държава на някои категории интернирани лица и по-специално деца, бременни жени и майки с кърмачета или с малки деца, ранени и болни и интернирани лица, които са били задържани за дълъг период от време.
Член 133
Интернирането се прекратява колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия.
Интернирани лица, които се намират на територията на участваща в конфликта държава, срещу които има висящо наказателно производство за престъпления, които не подлежат единствено на дисциплинарни наказания, могат да бъдат задържани до приключване на такова производство и ако обстоятелствата изискват това, до изпълнение на наказанието. Същото се прилага и спрямо интернираните лица, които са били предварително осъдени на лишаване от свобода.
Със споразумение между задържащата държава и заинтересованите държави след прекратяване на военните действия или окупацията на съответните територии могат да се създадат комисии за издирване на разпръснатите интернирани лица.
Член 134
Високодоговарящите страни полагат усилия след приключване на военните действия или на окупацията да обезпечат завръщането на всички интернирани лица до последното им място на пребиваване или да улеснят репатрирането им.
Член 135
Задържащата държава поема разходите по завръщането на освободените интернирани лица по местата, където са живели към момента на интернирането, или ако тя ги е задържала по време на транзитно преминаване или в открито море - разходите, необходими за приключване на пътуването или за връщането им до мястото, откъдето са тръгнали.
Когато задържащата държава откаже да даде разрешение за пребиваване на нейна територия на някое освободено интернирано лице, което преди това е имало там постоянно местожителство, тя е задължена да заплати разходите по неговото репатриране. Ако интернираното лице обаче избере да се завърне в собствената си страна на своя отговорност или по нареждане на правителството на държавата, спрямо която лицето е обвързано с дълг за вярност, задържащата държава не е задължена да заплати разходите по пътуването му извън пределите на нейната територия. Задържащата държава не е задължена да заплаща разходите по репатрирането на лице, което е било интернирано по негова собствена молба.
Ако интернираните лица са прехвърлени по реда на член 45, изпращащата и приемащата ги държава се споразумяват относно дела на разходите, който всяка от тях следва да поеме.
Предходните разпоредби не са във вреда на такива специални споразумения, които могат да се сключат между участващите в конфликта страни относно размяната и репатрирането на техни граждани, които се намират във властта на неприятеля.
Раздел V.
ИНФОРМАЦИОННИ БЮРА И ЦЕНТРАЛНА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ
Член 136
При започването на конфликт и при всички случаи на окупация всяка от участващите в конфликта страни създава официално информационно бюро, отговорно за получаването и предоставянето на информация относно закриляните лица, намиращи се в нейна власт.
Всяка от участващите в конфликта страни във възможно най-кратък срок предоставя на своето бюро информация относно предприетите от нея мерки спрямо всяко задържано за повече от две седмици, подложено на принудително пребиваване или интернирано закриляно лице. Освен това тя изисква от различните заинтересовани служби да предоставят своевременно на посоченото по-горе бюро информация за настъпилите промени по отношение на тези закриляни лица, като например преместване, освобождаване, репатриране, бягство, приемане в болница, раждане и смърт.
Член 137
По най-бързия начин чрез държавите-покровителки и също така чрез Централната агенция, предвидена в член 140, всяко национално бюро незабавно изпраща информация относно закриляните лица на държавите, чиито граждани са те, или на държавите, на чиято територия пребивават. Бюрата също така отговарят на всички запитвания, които могат да бъдат получени относно закриляните лица.
Информационните бюра предават информацията относно закриляното лице освен в случаите, при които това би могло да причини вреда на засегнатото лице или на близките му. Дори и в този случай, информацията не може да бъде отказвана на Централната агенция, която, след като бъде уведомена за обстоятелствата, взема необходимите предпазни мерки, посочени в член 140.
Всички писмени съобщения, направени от което и да е бюро, се заверяват с подпис или печат.
Член 138
Получената и предадена от националното бюро информация е от естество, позволяващо точното установяване на самоличността на закриляното лице и бързото известяване на близките му. Информацията по отношение на всяко лице включва най-малко неговото фамилно име, собствени имена, място и дата на раждане, националност, последно местопребиваване и отличителни белези, собствено име на бащата и моминско име на майката, дата, място и естество на мерките, предприети по отношение на лицето, адрес, на който може да му бъде изпращана кореспонденция, и име и адрес на лицето, което трябва да бъде информирано.
Информацията относно здравословното състояние на тежко болните или тежко ранените интернирани лица също така се предава периодично и по възможност всяка седмица.
Член 139
Освен това всяко национално информационно бюро е отговорно за събирането на всички ценни лични вещи, оставени от закриляните лица, посочени в член 136, и по-специално от онези от тях, които са репатрирани или освободени или които са избягали или починали; бюрото изпраща тези ценни лични вещи на заинтересованите лица директно или ако е необходимо, посредством Централната агенция. Тези вещи се изпращат от бюрото в запечатани пакети, придружени от декларация, съдържаща ясни и пълни данни за самоличността на притежателя на вещите и от пълен списък на съдържанието на пакета. За приемането и изпращането на всички ценни лични вещи се водят подробни регистри.
Член 140
В неутрална държава се създава Централна информационна агенция за закрила на лица и по-специално за интернирани лица. Международният комитет на Червения кръст предлага на заинтересованите държави, ако сметне това за необходимо, организирането на такава агенция, която може да бъде същата като предвидената в член 123 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците.
Агенцията е натоварена с функцията да събира цялата информация от вида, предвиден в член 136, която тя може да получи по официален или частен път, и да я предава колкото е възможно по-бързо на страните по произход или по пребиваване на заинтересованите лица, освен когато това предаване на сведения би могло да причини вреда на лицата, за които тези сведения се отнасят, или на близките им. Тя получава от участващите в конфликта страни всички необходими улеснения за извършване на предаването.
Високодоговарящите страни и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползват от услугите на Централната агенция, се приканват да оказват на тази агенция необходимата финансова подкрепа, от която би имала нужда.
Предходните разпоредби не трябва по никакъв начин да бъдат тълкувани като ограничаващи хуманитарните дейности на Международния комитет на Червения кръст и на дружествата за оказване на помощ, посочени в член 142.
Член 141
Националните информационни бюра и Централната информационна агенция се освобождават от пощенски такси за цялата кореспонденция, също така се ползват от освобождаването, предвидено в член 110, както и доколкото е възможно, от освобождаване от телеграфни такси или поне от значително намалени ставки.
Част четвърта.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА
Раздел I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 142
При спазване на мерките, които задържащите държави могат да сметнат за крайно необходими за гарантирането на своята сигурност или за удовлетворяването на някоя друга основателна потребност, представителите на религиозните организации, дружествата за оказване на помощ или други организации, които подпомагат закриляните лица, получават от тези държави за себе си или за надлежно упълномощените от тях лица всички улеснения, за да могат да посещават закриляните лица, да разпределят постъпилите от всякакви източници помощи и материали, предназначени за образователни или религиозни цели или за отдиха на закриляните лица, или за подпомагането им при организиране на свободното им време в местата за интерниране. Такива дружества или организации могат да бъдат учредявани на територията на задържащата държава или в някоя друга страна или да имат международен характер.
Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати е разрешено да упражняват своята дейност на нейна територия и под неин надзор, при условие обаче, че това ограничение не пречи да бъде оказвана ефективна и адекватна помощ на всички закриляни лица.
Специалното място на Международния комитет на Червения кръст в тази област се признава и зачита по всяко време.
Член 143
На представителите или делегатите на държавите-покровителки е разрешено да посещават всички места, в които се намират закриляни лица, и по-специално местата за интерниране, задържане и работа.
Те имат достъп до всички помещения, които се използват от закриляните лица, и могат да разговарят с тях без свидетели, лично или чрез преводач.
Тези посещения могат да бъдат забранявани по изключение и временно само в случай на неотложна военна нужда. Времетраенето и честотата им не се ограничават.
Представителите и делегатите имат пълна свобода при избора на местата, които желаят да посетят. Задържащата държава или държавата-окупатор, държавата-покровителка и, при необходимост, държавата по произход на лицата, които ще бъдат посещавани, могат да се споразумеят за участие в тези посещения да бъдат допускани сънародници на съответните интернирани лица.
Делегатите на Международния комитет на Червения кръст се ползват от същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в чиято власт се намират териториите, където те ще изпълняват своите задължения.
Член 144
Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите страни и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно, в тези за цивилните лица, за да могат нейните принципи да бъдат известни на цялото население.
Цивилните, военните, полицейските или другите власти, които по време на война носят отговорности спрямо закриляните лица, трябва да разполагат с текста на Конвенцията и да са специално инструктирани по отношение на нейните разпоредби.
Член 145
Високодоговарящите страни си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия посредством държавите-покровителки официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.
Член 146
Високодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лица, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения на тази Конвенция, определени в следващия член.
Всяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, за които съществуват доказателства, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да ги предаде, за да бъдат съдени, на друга засегната Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които й дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.
Всяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, определени в следващия член.
При всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците.
Член 147
Тежките нарушения, до които се отнася предходният член, са тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от тази Конвенция: предумишлено убийство, изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконно депортиране или преместване, или неправомерно затваряне на закриляно лице, принуждаване на закриляно лице да служи в силите на неприятелска държава, или умишлено лишаване на закриляно лице от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес, вземане на заложници и незаконно и произволно извършване на значителни разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военна необходимост.
Член 148
Никоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или другата Високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.
Член 149
Във връзка с всяко предполагаемо нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, подлежащ на определяне от заинтересованите страни.
Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.
Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.
Раздел II.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 150
Тази Конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво автентични.
Швейцарският федерален съвет предприема действия да бъдат изготвени официални преводи на Конвенцията на руски и испански език.
Член 151
Тази Конвенция, която носи днешна дата, е отворена за подписване до 12 февруари 1950 г. от името на държавите, представени на конференцията, която беше открита в Женева на 21 април 1949 г.
Член 152
Тази Конвенция се ратифицира във възможно най-кратък срок и ратификационните документи се депозират в Берн.
За депозирането на всеки ратификационен документ се съставя протокол, а Швейцарският федерален съвет изпраща заверени копия от този протокол до всички държави, от чието име е била подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
Член 153
Тази Конвенция влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани не по-малко от два ратификационни документа.
Впоследствие тя влиза в сила за всяка Високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на ратификационния й документ.
Член 154
В отношенията между държавите, които са обвързани с Хагските конвенции от 29 юли 1899 г. или от 18 октомври 1907 г. относно законите и обичаите на сухопътната война и които са страни по тази Конвенция, последната се прилага като допълнение към раздели II и III на Правилника, приложен към посочените по-горе Хагски конвенции.
Член 155
От датата на влизането й в сила тази Конвенция е открита за присъединяването на всяка държава, от чието име тази Конвенция не е била подписана.
Член 156
Всяко присъединяване се съобщава писмено на Швейцарския федерален съвет и влиза в сила шест месеца след датата, на която е получено.
Швейцарският федерален съвет уведомява за тези присъединявания всички държави, от чието име е била подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
Член 157
Ситуациите, предвидени в членове 2 и 3, позволяват незабавно да влязат в сила ратификациите и присъединяванията, които са били депозирани или съответно нотифицирани от участващите в конфликта страни преди или след началото на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет съобщава по най-бързия възможен начин за всички ратификации или присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.
Член 158
Всяка от Високодоговарящите страни има право да денонсира тази Конвенция.
Денонсирането се нотифицира писмено на Швейцарския федерален съвет, който го предава на правителствата на всички Високодоговарящи страни.
Денонсирането влиза в сила една година след като е било нотифицирано на Швейцарския федерален съвет. Ако обаче към момента на нотифицирането му денонсиращата държава участва в конфликт, денонсирането влиза в сила едва след сключването на мир и след приключване на операциите по освобождаване, репатриране и възстановяване на местожителството на лицата, закриляни от тази Конвенция.
Денонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата държава. То не може по никакъв начин да повлияе на задълженията, с които участващите в конфликта страни остават обвързани по силата на принципите на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, от нормите на хуманността и повелите на обществената съвест.
Член 159
Швейцарският федерален съвет регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации. Швейцарският федерален съвет също така информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които е получил по отношение на тази Конвенция.
В доказателство за което долуподписаните, след като представиха пълномощията си, подписаха тази Конвенция.
Съставена в Женева на 12 август 1949 г. на английски и френски език. Оригиналът се депозира в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет предава заверени копия от него на всяка от държавите, които са подписали тази Конвенция или са се присъединили към нея.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Проектоспоразумение относно санитарните и безопасни зони и пунктове
Член 1
Санитарните и безопасни зони са изключително запазени за лицата, посочени в член 23 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили и в член 14 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на цивилните лица по време на война, както и за персонала, натоварен с организирането и администрирането на тези зони и пунктове и с полагането на грижи за настанените в тях лица.
Независимо от това лицата, чието постоянно пребиваване е в пределите на тези зони, имат право да останат там.
Член 2
Никое от лицата, които пребивават на каквото и да е основание в санитарна и безопасна зона, не може да извършва в зоната или извън нея дейност, пряко свързана с военните операции или с производството на военни материали.
Член 3
Държавата, която създава санитарна и безопасна зона, предприема всички необходими мерки, за да забрани достъпа на всички лица, които нямат право да пребивават или да влизат в нея.
Член 4
Санитарните и безопасни зони отговарят на следните условия:
а) да представляват само малка част от територията, която се намира под контрола на държавата, която ги е създала;
b) да са слабо населени по отношение на възможностите за настаняване;
c) да са отдалечени и освободени от каквито и да било военни обекти или големи промишлени или административни учреждения;
d) да не се намират в райони, които по всяка вероятност могат да придобият важно значение за провеждането на войната.
Член 5
Санитарните и безопасни зони са предмет на следните изисквания:
а) комуникационните линии и транспортни средства, които притежават, да не се използват за превоз на военнослужещи или на военна материална част, дори и при транзитно преминаване;
b) при никакви обстоятелства да не бъдат защитавани с военни средства.
Член 6
Санитарните и безопасни зони са обозначени с наклонени червени ивици на бял фон, поставени върху сградите и по периферията.
Зоните, запазени изключително за ранени и болни, могат да са обозначени с емблеми червен кръст (червен полумесец, червен лъв и слънце) на бял фон.
През нощта могат да са обозначени по подобен начин с подходящо осветяване.
Член 7
Държавите изпращат на всички Високодоговарящи страни в мирно време или при започването на военните действия списък на санитарните и безопасни зони, които се намират на териториите под техен контрол. Те също така ги уведомяват за всяка нова зона, създадена по време на военните действия.
Веднага щом неприятелската страна получи посочената по-горе нотификация, зоната се счита за правомерно установена.
Ако обаче неприятелската страна прецени, че условията на това споразумение не са изпълнени, тя може да откаже да признае зоната, като уведомява веднага за своя отказ страната, която отговаря за тази зона, или да признае зоната в зависимост от установяването на контрола, предвиден в член 8.
Член 8
Всяка държава, която признае една или повече санитарни и безопасни зони, установени от неприятелската страна, има правото да поиска една или повече специални комисии да контролират дали зоните отговарят на условията и изискванията по това споразумение.
За тази цел членовете на специалните комисии имат по всяко време свободен достъп до различните зони и могат дори да пребивават там постоянно. Те получават всички необходими улеснения за изпълнение на задълженията си по осъществяването на контрол.
Член 9
Ако специалните комисии констатират факти, които по тяхна преценка са в разрез с разпоредбите на това споразумение, те трябва незабавно да уведомят за това държавата, под чийто контрол се намира тази зона, и да определят срок от пет дни, в рамките на който тя да ги отстрани. Те надлежно уведомяват държавата, която е признала зоната.
Ако при изтичането на срока държавата, под чийто контрол се намира зоната, не се е съобразила с предупреждението, неприятелската страна може да заяви, че повече не е обвързана с това споразумение по отношение на тази зона.
Член 10
Държавата, която е създала една или повече санитарно-безопасни зони, както и неприятелските страни, които са били уведомени за тяхното съществуване, определят или осигуряват номинирането от държавите-покровителки или от други неутрални държави на лицата, които могат да бъдат членове на специалните комисии, посочени в членове 8 и 9.
Член 11
При никакви обстоятелства санитарните и безопасни зони не могат да бъдат обект на нападение. Участващите в конфликта страни са задължени да ги защитават и зачитат по всяко време.
Член 12
В случай на окупация на територия намиращите се в нея санитарни и безопасни зони продължават да бъдат зачитани и използвани като такива.
Държавата-окупатор може обаче да промени тяхното предназначение, при условие че са взети всички мерки за осигуряване безопасността на настанените в тях лица.
Член 13
Това споразумение се прилага също по отношение на пунктове, които държавите могат да използват за същите цели както санитарните и безопасни зони.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
Проектоправилник относно колективните помощи за цивилни интернирани лица
Член 1
Комитетите на интернираните лица имат правото да разпределят пратките с колективни помощи, за които носят отговорност, сред всички интернирани лица, зачислени административно към тяхното място за интерниране, включително сред онези интернирани, които се намират в болница или в затвор, или в други наказателни заведения.
Член 2
Разпределянето на пратките с колективни помощи се осъществява в съответствие с указанията на дарителите и съгласно план, изготвен от комитетите на интернираните лица. Разпределянето на лекарствените средства обаче се извършва по възможност в съгласие с най-старшите по звание военни лекари, като последните могат да се отклоняват от тези указания, ако нуждите на техните пациенти в болниците и лазаретите го изискват. В така определените граници разпределянето винаги се осъществява по справедлив начин.
Член 3
Членовете на комитетите на интернираните лица имат правото да отиват до железопътните гари или до други намиращи се в близост до тяхното място за интерниране пунктове, където се получават пратки с помощи, за да могат да проверяват количеството, както и качеството на получените стоки и да изготвят подробни отчети за това до дарителите.
Член 4
На комитетите на интернираните лица се осигуряват необходимите улеснения, за да могат да проверяват дали разпределянето на колективни помощи във всички подразделения и допълнителни звена в местата им за интерниране е било извършено в съответствие с техните инструкции.
Член 5
Комитетите на интернираните лица имат правото да попълват и да изискват от членовете на комитетите на интернираните лица в трудови отряди или от най-старшите по звание военни лекари на лазарети и болници да попълват формуляри или въпросници, предназначени за дарителите, които се отнасят до колективните помощи (разпределяне, нужди, количества и др.). Тези формуляри и въпросници, надлежно попълнени, незабавно се изпращат на дарителите.
Член 6
За да се осигури редовното разпределяне на колективни помощи за интернираните лица в мястото им за интерниране и за да бъдат удовлетворени нуждите, които могат да възникнат поради пристигането на нови групи интернирани лица, на комитетите на интернираните лица е разрешено да създават и поддържат достатъчни запаси от колективни помощи. За тази цел те разполагат с подходящи складове; всеки склад е снабден с две ключалки, като ключовете за едната се съхраняват от Комитета на интернираните лица, а ключовете за другата - от коменданта на мястото за интерниране.
Член 7
Високодоговарящите страни и по-специално задържащите държави разрешават, доколкото е възможно и при условията на наредбите относно снабдяването на населението с храна, на тяхна територия да бъдат осъществявани всякакви покупки на стоки с оглед разпределянето на колективни помощи за интернираните лица. Те също така улесняват прехвърлянето на средства и други финансови мерки от техническо или административно естество, предприемани с оглед осъществяването на такива покупки.
Член 8
Предходните разпоредби не представляват пречка за правото на интернираните лица да получават колективни помощи преди пристигането им в място за интерниране или по време на преместването им, нито за възможността на представителите на държавата-покровителка или на Международния комитет на Червения кръст или на някоя друга хуманитарна организация, която оказва помощ на интернираните лица и е отговорна за доставянето на такива помощи, да гарантират тяхното разпределяне сред получателите им по всякакъв друг начин, който те преценят за целесъобразен.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ
І. Карта за интерниране
| 1. Лицева страна |
| ПОЩА ЗА ЦИВИЛНИ ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА Освободена от пощенска такса |
| ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА |
| ВАЖНО | ЦЕНТРАЛНА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛЯНИ ЛИЦА |
| Настоящата карта трябва да бъде попълнена от всяко интернирано лице, веднага след като бъде интернирано и при всяка промяна на адреса му поради преместване на друго място за интерниране или в болница. | МЕЖДУНАРОДЕН КОМИТЕТ НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ |
| Настоящата карта е различна от специалната картичка, която всяко интернирано лице има право да изпрати на близките си. |
| 2. Обратна страна | |
| Да се пише четливо и с главни букви | 1. Националност |
| 2. Фамилно име | 3. Собствени имена | 4. Собствено име на бащата |
(без съкращения) |
| *10. Интерниран на: |
| (или) |
| 13. Дата .................................................... |
| * Да се зачеркне излишното - Да не се добавят забележки - Вж. разяснението на другата страна на картата. |
(Размери на картата за интерниране: 10 х 15 cm)
ІІ. Писмо
| СЛУЖБА ЗА ЦИВИЛНИ ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА | |
| Освободено от пощенска такса | До |
| Улица и номер | |
| Местоназначение (с главни букви) | |
| Провинция или окръг | |
| Държава (с главни букви) | |
| Подател: | |
| Фамилно и собствени имена | |
| Дата и място на раждане | |
| Адрес на интернирането |
| (Размери на писмото: 29 х 15 cm) |
ІІІ. Картичка за кореспонденция
1. Лицева страна
| ПОЩА ЗА ЦИВИЛНИ ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА | Освободена от пощенска такса |
| ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА |
До |
Улица и номер |
Местоназначение (с главни букви) |
Провинция или окръг |
Държава (с главни букви) |
| Подател: |
| Фамилно и собствени имена |
| Място и дата на раждане |
| Адрес на интернирането |
2. Обратна страна
| Дата: |
| Да се пише само върху пунктираните редове и колкото е възможно по-четливо. |
| (Размери на картичката за кореспонденция: 10 х 15 cm) |
