Държавен вестник, брой 75 от 27.VIII

Чл. 1. С наредбата се уреждат:

1. критериите и редът за определяне наличието на основни национални интереси в областта на сигурността и отбраната по смисъла на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2. редът за възлагане изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП);

3. условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения - в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Чл. 2. (1) Основните национални интереси в областта на сигурността и отбраната на страната са установени в Конституцията, законите и в Стратегията за национална сигурност на Република България.

(2) Особената важност на някой от интересите по ал. 1, както и наличието на риск от неговото застрашаване, е условие за определянето му като интерес по смисъла на чл. 346 ДФЕС.

Чл. 3. Наличието на особено важен национален интерес по чл. 2, ал. 2 се преценява за всеки отделен случай по повод необходимост от сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП.

Чл. 4. Преценката за особено важен национален интерес по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и необходимостта от неговата защита при сключване на договор с обект по чл. 3, ал. 2 ЗОП се прави въз основа на следните критерии:

1. наличие на връзка между интереса по чл. 2, ал. 2 и договора;

2. необходимост от предоставяне на класифицирана информация по повод възлагането на конкретния договор, чието разкриване би застрашило интереса по чл. 2, ал. 2;

3. невъзможност да се осигури напълно защитата на интереса по чл. 2, ал. 2 чрез процедурите по ЗОП.

Чл. 5. (1) Преценката по чл. 4 се извършва от Министерския съвет по предложение на възложителя.

(2) Когато възложител установи, че са налице всички критерии по чл. 4, внася в Министерския съвет проект на решение с доклад, в който обосновава наличието на основен национален интерес по чл. 2, ал. 2 и необходимостта от защитата му.

(3) Докладът по ал. 2 трябва да съдържа обосновка по всички критерии по чл. 4 и не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.

Чл. 6. (1) Преценката за наличието на особено важен национален интерес в случаите по чл. 346, § 1, буква "б" ДФЕС се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя.

(2) Докладът по ал. 1 трябва да съдържа обосновка по критериите, посочени в чл. 4, т. 1 и 3, както и че предложените мерки няма да повлияят неблагоприятно върху условията на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели.

(3) Докладът по ал. 1 не може да бъде мотивиран единствено с икономически интереси.

Чл. 7. След приемане на решение на Министерския съвет възложителят може да сключи договор.

Чл. 8. (1) За изпълнението на инвестиционен проект за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗОП се сключва договор по реда на Закона за международните договори на Република България.

(2) Когато инвестиционният проект, във връзка с който се сключва договорът по ал. 1, предвижда инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване на стойност 50 млн. лева или по-висока, проектът на договора се предлага от вносителя за разглеждане от Министерския съвет, при условие че е прието решение от компетентния орган по чл. 16, т. 7а или по чл. 22, ал. 2, т. 11а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 9. (1) Компенсаторни (офсетни) споразумения могат да бъдат сключвани във връзка с договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП, ако има потребност от изпълнение на дейности, свързани пряко или непряко с предмета на договора, които целят запазване и/или развитие на съществуващи или създаване на нови способности, необходими за защита на особено важен национален интерес по чл. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Преценката по ал. 1 за наличието на особено важен национален интерес по чл. 2 се прави от Министерския съвет въз основа на доклад от възложителя по договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката.

(3) Компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря едновременно или след сключване на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Чл. 10. Предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение могат да бъдат:

1. съвместно или лицензирано производство;

2. технологичен трансфер;

3. обучение и квалификация;

4. инвестиции и други дейности, пряко или непряко свързани с предмета на договора.

Чл. 11. (1) Стойността на компенсаторното (офсетното) споразумение се договаря между страните.

(2) Предметът, отчитането и приемането на офсетните проекти, сроковете за изпълнение, гаранциите за изпълнение, отговорността, офсет получателите и други клаузи се договарят между страните.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката след решение на Министерския съвет по чл. 9, ал. 2 изготвят предложение за основните параметри на компенсаторното (офсетното) споразумение, което съдържа проекти и прогнозни срокове за изпълнение и може да включва възможни офсет получатели.

Чл. 13. (1) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП назначава работна група за провеждане на преговори за сключване на компенсаторно (офсетно) споразумение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) В работната група се включват представители на Министерството на икономиката. При необходимост могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на службите за сигурност.

(3) Работната група по ал. 1 провежда преговори за определяне клаузите на компенсаторното (офсетното) споразумение на базата на предложението по чл. 12 и съставя протокол за дейността си.

Чл. 14. Компенсаторното (офсетното) споразумение съдържа:

1. страни, дата и място на подписване на споразумението;

2. предмет на компенсаторното (офсетното) споразумение;

3. стойност на компенсаторното (офсетното) споразумение;

4. програма, срок и схема за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;

5. отчитане и приемане изпълнението на компенсаторното (офсетното) задължение;

6. вид и размер на гаранцията за изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения, ако такава се договоря;

7. офсет получатели при изпълнение на компенсаторните (офсетните) задължения;

8. отговорност при неизпълнение на компенсаторното (офсетното) задължение.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Компенсаторното (офсетното) споразумение се подписва от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и от министъра на икономиката, от една страна, и от изпълнителя, от друга страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Възложителят на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министърът на икономиката могат по всяко време да изискват от изпълнителя и офсет получателя информация относно изпълнението на компенсаторните (офсетните) задължения, както и да извършват проверки на финансовата и търговската документация, удостоверяваща изпълнението им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Възложителят и министърът на икономиката информират ежегодно с доклад Министерския съвет за изпълнението на договора по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на компенсаторното (офсетното) споразумение.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) Изпълнителят сключва договор с офсет получателя, когато последният е различен от възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и министъра на икономиката, въз основа на компенсаторното (офсетното) споразумение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г.) При поискване изпълнителят предоставя информация относно договора по ал. 1 на възложителя на договор по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗОП и на министъра на икономиката.