СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА (Утвърдено с Решение № 1044 от 20 декември 2012 г. на Министерския съвет. В..
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
(Утвърдено с Решение № 1044 от 20 декември 2012 г. на Министерския съвет. В сила от 5 юли 2013 г.)
Обн. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.
Правителството на Република България и правителството на Държавата Израел, наричани от тук нататък "Страните",
в желанието си да развиват двустранните отношения между Република България и Държавата Израел,
като имат предвид, че добрите отношения в областта на съобщенията и информационните технологии представляват важен фактор за напредъка на тези отношения, както и за икономическото и социалното развитие и за благосъстоянието на населението на двете страни,
като подчертават взаимния интерес за установяване на по-тясно сътрудничество в областта на съобщенията и информационните технологии на основата на равни условия и традиционно добрите отношения между Страните,
се договориха за следното:
Член 1
Страните се стремят да вземат всички необходими мерки в рамките на своите компетенции за непрекъснатото развитие и усъвършенстване на качеството на съобщителните връзки и информационните технологии между двете страни, както и за осигуряването на тяхната надеждност.
Член 2
Страните споделят знания и опит, а също така предоставят съвети и се подпомагат при изграждане на експертизата в областта на предоставянето на далекосъобщения при непредвидени обстоятелства и на предотвратяването на прекъсването на работата на мрежите в случаи на бедствия или извънредни ситуации.
Член 3
3.1. Страните осъществяват сътрудничеството чрез:
– обмен на информация и документация, включително по отношение на нови технологии, проекти, международни търгове и други;
– двустранни консултации;
– посещения на експерти и учредяване на работни групи;
– обмен на специалисти;
– програми за обучение;
– други подходящи форми на сътрудничество.
3.2. Страните могат да правят предложения за по-тясно сътрудничество по дейностите, предвидени в това Споразумение. За тази цел, когато бъде счетено за необходимо и по взаимно съгласие, могат да бъдат подписвани договори между съответните съобщителни организации, които да съдържат освен другото целите, плановете за действие, сроковете, съответните отдели и лицата, отговорни за прилагането и успешното изпълнение на договорите.
Член 4
Страните се споразумяват да си сътрудничат в подготовката на позиции и/или за предоставянето на взаимна подкрепа, свързана с участие в дейността на специализираните международни организации в областта на съобщенията и информационните технологии, когато това е практически възможно и не противоречи на националните интереси на някоя от Страните.
Член 5
По отношение на областите на информационните технологии и съобщенията Договарящите страни подкрепят прякото сътрудничество в следните области:
5.1. изготвяне на нормативни актове в областта на съобщенията и информационните технологии;
5.2. развитие на информационното общество и информационните технологии;
5.3. електронно правителство; насърчаване на отворената правителствена политика: прозрачност, отчетност, обществено участие и използване на напредничави информационни и комуникационни технологии;
5.4. информационна сигурност на електронното управление;
5.5. стандартизация;
5.6. съвместни изследователски проекти в областта на съобщенията и информационните технологии;
5.7. насърчаване на най-новите постижения на глобалните информационни и комуникационни технологии;
5.8. управление на радиочестотния сектор;
5.9. други въпроси по взаимно съгласие.
Член 6
В областта на изследователската дейност и развитието на информационните технологии и телекомуникационното оборудване, както и в областта на обучението на специалисти Страните препоръчват и поощряват прякото сътрудничество между съответните организации в техните държави.
Член 7
Сътрудничеството в областта на електронното правителство и съобщенията може да включва следното:
7.1. съвместни или смесени взаимноизгодни програми и проекти, включително посещения и обмен на ръководен, експертен или технически персонал;
7.2. организация и участие в конференции, форуми, симпозиуми, семинари, изложения и други видове съвместни мероприятия от взаимен интерес; и
7.3. обмен на техническа информация за използваните в електронното правителство информационни и комуникационни технологии.
Член 8
8.1. Отношенията в областта на съобщенията и информационните технологии между Република България и Държавата Израел се осъществяват в съответствие с разпоредбите на техните национални законодателства, препоръките и резолюциите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и на основата на това Споразумение.
8.2. Това Споразумение не засяга правата и задълженията на Страните, произтичащи от международни споразумения с трети страни и членство в международни организации; в частност препоръките и резолюциите на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и на Световната търговска организация (СТО).
Член 9
9.1. Компетентните органи, отговорни за изпълнението на това Споразумение, са:
– за Република България: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
– за Държавата Израел:
по въпроси, отнасящи се до електронното правителство: дирекция "Електронно правителство", Министерство на финансите;
по въпроси, отнасящи се до информационната сигурност в сферата на електронното правителство: отдел "Информационна сигурност", дирекция "Електронно правителство", Министерство на финансите;
по всички други въпроси: Министерство на съобщенията.
9.2. Страните своевременно се уведомяват в случай на промяна, свързана с тези компетентни органи.
Член 10
Всяка от Страните предприема всички необходими мерки да спазва, в съответствие със своята нормативна база, поверителността на обменяната в рамките на това Споразумение информация, както и да не разкрива на трети страни информацията, получена от другата Страна, без писменото съгласие на съответната Страна по Споразумението.
Член 11
Страните полагат всички усилия за решаването на всички спорове, произтичащи от тълкуването и прилагането на това Споразумение, посредством преки преговори и консултации.
Член 12
12.1. За кореспонденция във връзка с прилагането на това Споразумение двете Страни използват английски език. Езикът за кореспонденция между другите организации и институции се определя по взаимно съгласие.
12.2. Страните договарят съвместни дейности по силата на това Споразумение в зависимост от наличието на финансови и човешки ресурси у двете страни. Страните договарят финансовите условия на тези дейности в писмен вид преди започване на съответната дейност.
12.3. Страните подписват отделни Споразумения за реализирането на всеки отделен съвместен проект, договорен в рамките на това Споразумение, както и за всякакви други области за сътрудничество.
Член 13
13.1. Всяка от Страните може да предлага писмени изменения и/или допълнения към това Споразумение, които се уточняват чрез преговори.
13.2. Измененията и/или допълненията по предходната алинея влизат в сила по реда на чл. 14, ал. 1 от това Споразумение.
Член 14
14.1. Това Споразумение влиза в сила от датата на получаването на втората от двете дипломатически ноти, с които Страните взаимно се уведомяват за изпълнението на техните вътрешноправни процедури за влизането му в сила.
14.2. Това Споразумение се сключва за срок от 5 години от момента на влизането му в сила и се подновява автоматично за последователни срокове от 5 години, освен ако някоя от Страните не го денонсира в писмена форма по дипломатически път най-малко 6 месеца преди края на всеки срок.
14.3. Прекратяването на това Споразумение не засяга изпълнението на договорените програми и проекти, чиято реализация е започнала и не е завършена по време на прекратяването на Споразумението.
Подписано на 11 септември 2012 г. в Йерусалим, което отговаря на 24 елул 5772 г., в два оригинални екземпляра на български, иврит и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкованието на текста за меродавен се счита текстът на английски език.