ПРАВИЛНИК ЗА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
Обн. ДВ. бр.100 от 14 Декември 1956г., отм. ДВ. бр.75 от 30 Септември 1975г.
Отменен с § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба за гражданското състояние - ДВ, бр. 75 от 30 септември 1975 г.
I. Общи положения
1. Всеки български или чужд гражданин, който живее в страната, трябва да бъде записан за жител в една избрана от него община.
Жителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено. Вписването става по молба на лицето.
Никой не може да бъде жител на повече от една община.
2. Малолетните и поставените под пълно запрещение се записват за жители на общината по местожителството на техните родители или настойници. Когато родителите имат различно местожителство, децата имат местожителството на родителя, при когото живеят.
Новородени с неизвестни родители стават жители на общината, в която се намира заведението, в което са настанени.
3. Лице, установило се да живее постоянно или преимуществено в територията на дадена община, отправя искане за вписване в регистрите чрез народния съвет, на който дотогава е било жител, до народния съвет, в който иска да бъде прието за жител.
4. Службата при народния съвет, до който е отправена молбата, записва лицето в регистъра за населението и с писмо съобщава това на другия народен съвет, който го заличава от своя регистър и отбелязва новото му местожителство.
Не се допуска заличаване на жителство преди да е извършено вписване на новото местожителство.
5. Жителството се загубва в случай на смърт, при записване в друго населено място и при изселване извън пределите на страната. Заличаването от регистрите се извършва по съответна молба или служебно.
6. Временна отсъствуващи, като ученици, студенти, стажанти, специализанти, школници, войници, трудоваци, командировани, служащи в легации, затворници, лекуващи се, сезонни работници, екскурзианти, специалисти, изпратени временно на работа, лица, настанени в заведения за обществено подпомагане и др., запазват жителството си.
7. При общинските народни съвети в края на всеки месец се съставят списъци на изселилите се и на заселилите се лица. По един от тези списъци се изпраща на околийските (градските) инспектори по статистиката.
II. Регистри за населението
8. При всеки селски, градски и районен общински народен съвет се водят регистри за населението по установен образец.
В съставните общини регистрите за населението се водят по населени места в селищата на общината
По решение на изпълнителния комитет на народния съвет може да се води един регистър за няколко махали и колиби.
9. Регистрите за населението се водят по семейства. В семейството по смисъла на този правилник се включват лицата, които имат роднински връзки помежду си и живеят в едно домакинство.
Съпруг, родители, братя, сестри, деца (родни и осиновени) на главата на семейството, които живеят другаде или в друго домакинство, се записват на специално място в регистъра с означаване на местожителството им.
10. Всички промени в гражданското състояние на лицата, като раждане, женитба, развод, осиновяване, припознаване, а така също и случаите на поставяне под запрещение, лишаване от права и пр., се отбелязват служебно в съответните регистри.
11. Организационно-инструкторският отдел за изпълкомите на народните съвети при Министерския съвет издава инструкции и окръжни във връзка с приложението на този правилник.
12. Правилникът влиза в сила от 1 януари 1957 г.