ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ОТБРАНИТЕЛНО-МОБИЛИЗАЦИОННА ПОДГОТОВКА
ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ОТБРАНИТЕЛНО-МОБИЛИЗАЦИОННА ПОДГОТОВКА
Обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 1992г.
Отпаднало основание. Виж § 2, т. 5 на Постановление № 51 на Министерския съвет от 21 март 1994 г. за приемане на Правилник за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и на Наредба за контрол върху режима на външнотърговската дейност с военна и специална продукция - ДВ, бр. 29 от 5 април 1994 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПРИЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този правилник се урежда организацията на работа на Междуведомствения съвет по отбранително-мобилизационна подготовка, създаден с Постановление № 50 на Министерския съвет от 1992 г. (ДВ, бр. 27 от 1992 г.).
Чл. 2. Работен орган на Междуведомствения съвет е управление "Подготовка на страната за отбрана" - Министерството на отбраната.
Глава втора.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
Чл. 3. Междуведомственият съвет има следните основни задачи:
1. осъществява ръководство на министерствата, ведомствата и другите органи на държавната администрация, дружества и организации по отбранително-мобилизационната им подготовка;
2. утвърждава методологията и съответната нормативна база на военновременните планове в националното стопанство;
3. приема военновременния план на страната и го внася за утвърждаване от Министерския съвет;
4. обсъжда и предлага за утвърждаване от Министерския съвет задания за производство на военни изделия и създаване на мобилизационни производствени мощности и мобилизационни запаси;
5. утвърждава номенклатурата и нормативите за натрупване на мобилизационни запаси в съответствие с приетия военновременен план;
6. разрешава деблокирането на мобилизационни запаси;
7. утвърждава разпределението на отпуснатите бюджетни средства за изпълнение на задачите по отбранително-мобилизационната подготовка на страната;
8. обсъжда възможностите за осигуряване от внос на военновременните потребности на страната, механизмите за тяхното осъществяване и предлага проекти за решения на Министерския съвет;
9. обсъжда състоянието и проблемите по отбранително-мобилизационната подготовка в отделните отрасли на националното стопанство и предлага проекти на решения;
10. обсъжда и предлага за утвърждаване от Министерския съвет проекти за използване, разпределение и преразпределение на пунктовете за управление на министерствата, ведомствата и държавната администрация, както и други документи, свързани с подготовката им за работа във военно време.
Глава трета.
СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ
Чл. 4. (1) Съставът на Междуведомствения съвет се определя от Министерския съвет.
(2) Техническото осигуряване на дейността на съвета се осъществява от управление "Подготовка на страната за отбрана" - Министерството на отбраната.
Чл. 5. Междуведомственият съвет или следната структура: председател, заместник-председатели, секретар и членове.
Чл. 6. Председателят на Междуведомствения съвет:
1. представлява съвета;
2. ръководи работата на съвета;
3. внася за разглеждане в Министерския съвет предлаганите от съвета материали, информации и предложения;
4. подписва предложените от съвета разрешения за деблокиране на мобилизационни запаси, както и всички други документи, произтичащи от основните функции на съвета.
Чл. 7. Заместник-председателите на Междуведомствения съвет изпълняват функциите на председателя в негово отсъствие и координират изпълнението на взетите от съвета решения.
Чл. 8. Членовете на Междуведомствения съвет участват в работата на съвета и изразяват предложения и становища по разглежданите въпроси.
Чл. 9. Секретарят на Междуведомствения съвет ръководи работата на Секретариат на съвета, който:
1. организира подготовката на заседанията на съвета;
2. осигурява съвета с необходимата за работата му информация;
3. води на отчет взетите от съвета решения и контролира изпълнението им;
4. съхранява документацията на съвета.
Глава четвърта.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА
Чл. 10. (1) Междуведомственият съвет се събира на заседания по приет от него годишен план за работа или по решение на председателя.
(2) Ежегодно до 30 март Междуведомственият съвет обсъжда и внася в Министерския съвет отчет за извършената през отчитания период от министерствата, ведомствата и другите органи на държавната администрация дейност по подготовката им за работа във военно време.
(3) Дневният ред на заседанията заедно с материалите по него се изпращат на членовете на съвета 5 дни преди датата на заседанието.
Чл. 11. Междуведомственият съвет заседава в състав 50 на сто плюс 1 от членовете му.
Чл. 12. Решенията на Междуведомствения съвет се приемат с квалифицирано мнозинство - 2/3 от присъстващите.
Чл. 13. (1) В работата на Междуведомствения съвет по отделни въпроси могат да участват експерти и представители на други ведомства без право на глас.
(2) За решаване на конкретни проблеми към съвета могат да се създават експертни работни групи.
Чл. 14. В периода между две заседания на съвета решения по нетърпящи отлагане въпроси се вземат от председателя или зам.-председателя по писмено предложение на секретаря на съвета.
Чл. 15. Всички решения по предходния член се утвърждават на първото след датата на решението заседание на съвета.
Чл. 16. (1) Решенията по деблокирането на мобилизационни запаси се приемат на основание:
1. мотивирано предложение за деблокиране, представено от отрасловото министерство;
2. становище на Министерството на отбраната;
3. становище на управление "Държавен резерв".
(2) Предложенията за деблокиране на мобилизационни запаси се докладват от секретаря на съвета.
Чл. 17. Финансирането на дейността на Междуведомствения съвет се извършва от държавния бюджет чрез Министерството на отбраната.
Заключителни разпоредби
§ 1. Решенията на Междуведомствения съвет по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка на страната са задължителни за министерствата, ведомствата, държавната администрация, търговските дружества и организациите.
§ 2. Отменя т. 40 от Инструкцията за създаване, съхраняване и отчитане на мобилизационните запаси, утвърдена с Решение № 2 на Държавния комитет на отбраната от 1979 г.