Държавен вестник, брой 102 от 25.XII

С отпаднало основание. Виж § 12, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване, с която се отменя Кодекса на труда от 1951 г. (виж чл. 146, ал. 3 на КТ 1951 г.) - ДВ, бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Погребенията на починали в страната български граждани и лица без гражданство се извършват безплатно от органите на общинските народни съвети и разходите са изцяло за сметка на техния бюджет.

2. Безплатно се отпускат на гражданите за погребението на починало лице гроб, погребален ковчег или дъски и платно, надгробен знак по утвърдени проекти от Държавния комитет за битови услуги, отпечатване на скръбна вест, както и превозване на починалото лице от дома му или болничното заведение до гроба.

3. Превозването на починало лице от едно населено място в друго, извън територията на общината, е за сметка на близките на починалия, а ако лицето е било изпратено по служба, разходите за превоз се поемат от съответното учреждение, предприятие или организация.

Разходите за превозване останките на починали български граждани в чужбина, които са били изпратени по служба, също са за сметка на съответните учреждения, предприятия или организации.

4. Услугите по погребението в страната на починали чужди граждани, които са били на постоянно местожителство в България, се извършват безплатно. Временно пребивавалите чужденци, починали в страната, се погребват срещу заплащане на такса по определените тарифи за стойността на гробно място, погребални потреби, транспорт и др., освен ако е предвиден друг ред с договор между нашата и съответната чужда държава.

5. Министерството на финансите ежегодно предвижда в бюджетите на окръжните народни съвети и Столичния народен съвет необходимите средства за погребения съобразно броя на починалите лица през предшествуващата година, които окръжните народни съвети своевременно разпределят и включват по бюджетите на градските, районните и селските общински народни съвети.

В бюджетите на окръжните народни съвети и Столичния народен съвет се запазва част от кредита за погребални разходи, от които при нужда може да се прехвърля по бюджетите на общинските народни съвети. Тези средства могат да се усилват по реда на Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет.

6. Погребението обхваща всички действия и процедури, включително и траурния ритуал, които се извършват от смъртта на лицето до полагането му в гроба, поставяне на надгробен знак и съответно оформяне на гроба при самото погребение.

7. Гражданският погребален ритуал е съвкупност от действия, извършвани при строго определен ред и в името на определена идея при прощаване с починалото лице от близките му и обществеността.

Необходими елементи на гражданския ритуал са: идейност, тържественост и емоционалност, за чието постигане имат съществено значение символиката, музиката, словото и обстановката (помещението, в което се извършва ритуала).

Целта на ритуала е да приобщи присъствуващите към определена идея, което се постига чрез емоционално въздействие.

8. Гражданският погребален ритуал се изпълнява безплатно от определените органи на общинските народни съвети. Те организират погребението и провеждането на гражданския ритуал с активното съдействие на ръководствата на обществено-политическите и масови организации и в съгласие с желанието на близките на починалото лице.

Религиозните погребални ритуали са частно дело и се изпълняват по желание на гражданите и за тяхна сметка.

II. ОРГАНИ И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИИ

9. Изпълнителните комитети на общинските народни съвети възлагат извършването на безплатните погребения на починали лица на стопанските предприятия Комунални услуги или на погребални служби (мероприятия), съобразно с условията и обема на работата.

В населените места, където няма комунални предприятия и възможност да се създават специални погребални служби (мероприятия), изпълнителните комитети на общинските народни съвети възлагат на определени от тях лица извършване на погребалните услуги срещу еднократно възнаграждение за всеки отделен случай.

10. Общинските народни съвети, със съдействието на комисиите по гражданските ритуали и чрез натоварените си органи, организират и извършват безплатните погребения, както следва:

а) след получаване на съобщението за починалия гражданин, длъжностното лице от службата поднася в дома на близките на починалия съболезнования от името на народния съвет и уточнява деня и часа на погребението;

б) длъжностното лице уточнява с близките на починалото лице процедурата по извършване на погребението и ритуала;

в) въз основа на препис-извлечение от акта за смърт и разрешително за погребение, издадени от длъжностното лице по гражданско състояние, осигуряват гроб, погребален ковчег или платно и дъски, надгробен знак, скръбна вест и превоз на покойника до гроба;

г) организират и следят за правилното провеждане на гражданския траурен ритуал, съгласно инструкцията за работата на народните съвети по внедряването и провеждането на гражданските ритуали, издадена въз основа на Постановление № 14 на Министерския съвет от 4 април 1969 година;

д) планират доставянето на необходимите видове материали за погребални потреби и за поддържането на гробищата.

11. Председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети определят за длъжностни лица в специалните погребални служби подходящи служители с необходимата квалификация и опит.

12. Длъжностното лице при общинския народен съвет, определено за провеждане на погребенията, при организирането на погребение се свързва с ръководствата на местните обществени организации (Отечествения фронт, Комсомола, профорганизацията и др.), както и с ръководството на съответното предприятие или учреждение, където е работило починалото лице, за конкретно уточняване на тяхното участие в погребението и провеждането на гражданския погребален ритуал, по изнасянето на прощално слово, съдържанието му и т.н.

13. Държавният комитет за битови услуги при Министерския съвет дава методически указания на органите на народните съвети, свързани с услугите по погребенията, а отдел Народни съвети при Президиума на Народното събрание - по внедряването, провеждането и правното регламентиране на гражданския ритуал.

III. МАТЕРИАЛНО-ТЕХНИЧЕСКА БАЗА НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ ЗА БЕЗПЛАТНИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ

14. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Столичния народен съвет възлагат на определени предприятия Комунални услуги, промкомбинати и трудово-производителни кооперации на територията на окръга да произвеждат погребални вещи, предмети и потреби, като: погребални ковчези, надгробни знаци, надгробни плочи, паметници, огради за гробове и др.

Предприятията на народните съвети нямат право да произвеждат и продават: свещи за църковна употреба, тамян, фитилца за кандила, брикети за кадене, както и църковни утвари, тъкани, украшения, икони, значки и погребални църковни емблеми, чието производство и продажба, съгласно постановление на Министерския съвет № 11 от 22 януари 1954 г. (Известия, бр. 9 от 1954 г.), е изключително право на Светия Синод на Българската православна църква.

Предприятията на народните съвети изработват по желание и по поръчка на гражданите допълнителна украса на погребалните ковчези, надгробни плочи, паметници, огради за гробове и др., което е за тяхна сметка и се заплаща по законно утвърдени цени.

15. Цените на погребалните вещи и услуги, които народните съвети заплащат на комуналните предприятия, промкомбинатите, ТПК и др. във връзка с погребенията се определят от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети съгласно решение № 226 от 16.ХII.1970 г. на Комитета по цените.

16. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, въз основа на плановите заявки на изпълкомите на общинските народни съвети, ежегодно планират пред Министерството на снабдяването и държавните резерви необходимите материали за безплатните погребения и поддържане на гробищата, като: дървен материал, цимент, желязо, електроинсталации и уредби, тел и други от номенклатурата на централно наблюдаваните материали.

Министерството на снабдяването и държавните резерви осигурява отпускането на тези материали по специално предназначение и народните съвети нямат право да ги отклоняват за други цели.

17. С цел да се осигурят подходящи условия за гражданите, присъствуващи при погребенията на починали лица, и за създаване на необходимата тържествена обстановка при провеждането на гражданския погребален ритуал, народните съвети изграждат в гробищата специални домове на покойника съобразно нормативи, утвърдени от Държавния комитет за битови услуги.

Домовете на покойника се изграждат в големите градове по индивидуални архитектурни проекти, а в останалите населени места - по типови проекти съобразно броя на населението. Проектите се утвърждават от Министерството на строежите и архитектурата съгласувано с Държавния комитет за битови услуги и Министерството на народното здраве.

В малките селища за домове на покойника се изграждат подходящи леки постройки по утвърдени типови проекти.

18. В София и други големи градове към гробищата могат да се изграждат крематориуми за кремация на телата на починалите лица.

Крематориуми се изграждат въз основа на решение на Комитета за стопанска координация при Министерския съвет, по предложение на изпълкомите на окръжните народни съвети съгласувано с Държавния комитет за битови услуги.

По организацията и функционирането на крематориумите Държавният комитет за битови услуги утвърждава специален правилник, съгласуван с Министерството на народното здраве.

19. Общинските народни съвети организират чрез комуналните предприятия, погребалните служби (мероприятия) или определените длъжностни лица да има по места наличност на необходимите погребални вещи и потреби, с оглед срочното извършване на погребенията.

В отдалечените населени места за тази цел може да се държи на склад и необходимият дървен материал, както и платно и др. за изработване на погребални потреби. Същите могат да се изработват от ТКЗС или ДЗС. Когато в населеното място няма общинско превозно средство, превозването на телата на починалите до гробищата може да се извършва от ТКЗС или ДЗС.

Предприятията, производители на погребални ковчези, надгробни знаци и др., по план, спуснат им от окръжния народен съвет, изработват и държат готови на склад тези погребални потреби.

20. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети определят печатниците в окръзите, които по спешност отпечатват скръбни вести и други съобщения от този род.

Изпълнителните комитети на общинските народни съвети определят местата, където могат да се разлепват скръбни вести.

21. 3а създаване на по-голяма тържественост и емоционалност при провеждането на гражданския погребален ритуал, съответните органи на народните съвети, съвместно със съветите за изкуство и култура, обществените организации, читалищата, ТКЗС, ДЗС и др., могат срещу заплащане на такса от гражданите да организират съпровод на духови оркестри или певчески хорове.

Разходите за издръжка на духови оркестри или певчески хорове могат да бъдат за сметка и на предприятия, организации, ТКЗС, читалища и др.

Съобразно местните условия и възможности, в домовете на покойника и в гробищата се устройват озвучителни радиоуредби и магнетофони със записи на подходяща траурна музика.

22. Изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети разглеждат при нужда и вземат мерки за подобряване услугите на населението във връзка с погребенията на починали лица и за създаване на необходимата материално-техническа база.

IV. ГРОБИЩА

23. Терените на гробищата към населените места и постройките и съоръженията в тях с изключение на църковните храмове и сгради, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети.

24. Гробища се устройват съобразно градоустройствените и регулационни планове на населените места.

25. Терените на гробищата, съгласно плана за тяхното устройство, се разпределят на парцели и главни и второстепенни алеи. Парцелите се разпределят на редове, а редовете - на гробни места.

26. В населените места, където до влизането в сила на този правилник за гробните места са били заплащани такси и този режим за гробищата продължава от 1 януари 1971 година гробовете се отпускат безплатно само за срок от осем години.

Преди изтичането на осемгодишния срок от погребението на починало лице неговите близки могат да откупят гроба за още десет години срещу внасяне на определената от народния съвет такса. Такова откупуване може да се продължава на всеки десет години и таксата се внася през последната година от изтичането на срока. Неоткупените в определения срок гробове остават на разположение на общинския народен съвет.

В населените места, в които гробните места се дават безплатно, наследниците на починалите запазват право върху гробовете им за вечни времена, без заплащане на такса.

27. В населените места, където след изтичането на осемгодишен срок след погребението гробовете могат да се изкупуват, изпълкомът на общинския народен съвет по искане на близките на починалите може да разрешава създаването на семейни гробници за вечни времена срещу заплащане на определената от народния съвет такса.

Откупените преди влизането в сила на този правилник гробни места за вечни времена и заварените семейни гробници се запазват.

28. Лицата, закупили гробни места за вечни времена запазват правата си върху тях и за своите наследници, но те нямат право, да ги преотстъпват или продават на други лица.

При установяване на преотстъпване или продаване на гробно място, закупено за вечни времена, същото се отнема и остава на разпореждане на общинския народен съвет.

29. Не се разрешава предварително запазване на гробни места за определени лица.

По решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети в гробищата може да се определят специални парцели или алеи за погребване на починали лица с особени заслуги пред народа, отечеството, науката и изкуствата. Погребването на лица с особени заслуги в тези парцели става с разрешение на председателя на изпълкома на съответния окръжен народен съвет.

30. Погребване на починали лица извън гробищата в изключителни случаи може да се разрешава от председателя на изпълкома на общинския народен съвет със съгласие на съответните здравни органи.

По същия ред починали свещенослужители могат да бъдат погребвани в дворовете на църковните храмове, ако има възможност за това и ако църковният храм не е обявен за паметник на културата.

31. Изваждането и преместването останките на починали лица и на надгробни знаци при извършване на регулация или при преместване на гробищата по други съображения е за сметка на съответния общински народен съвет.

V. ПОГРЕБЕНИЯ

32. Веднага след установяване от медицински орган настъпването на смъртта на едно лице, близките на починалия или съответното болнично заведение съобщават на длъжностното лице по гражданско състояние в общинския народен съвет, където е станало събитието, за настъпилата смърт и представят личния паспорт на умрелия и медицинско свидетелство.

33. Длъжностното лице по гражданско състояние съставя акт за смърт на починалия и дава препис-извлечение на близките му, както и разрешително за извършване на погребението на погребалната служба. Въз основа на това погребалната служба изпълнява своите функции по погребението.

34. Близките на починалите лица, а когато няма такива, съответните болнични заведения или погребални служби, подготвят тялото на починалия и го подреждат в погребалния ковчег до определеното време за превозването му в гробището, като спазват определения час за изпълнението на гражданския погребален ритуал.

35. Погребенията се извършват през деня, най-рано 24 часа и не по-късно от 48 часа след констатиране настъпването на смъртта от медицински органи.

36. Въпросите, свързани с пренасянето на починали лица, размерите и оформянето на гробовете, погребването на умрелите, изваждането на техните останки и др. се уреждат съгласно санитарните правила, утвърдени от Министерството на народното здраве и обнародвани в Държавен вестник, бр. 99 от 23 декември 1969 година.

VI. КОНТРОЛ И САНКЦИИ

37. Контролът по изпълнението на този правилник се осъществява от общинските и окръжните народни съвети, Държавния комитет за битови услуги при Министерския съвет и отдел Народни съвети при Президиума на Народното събрание.

38. Нарушителите на правилника се наказват съгласно член 31 от Закона за административните нарушения и наказания (Държавен вестник, брой 92/1969 година), ако деянието не представлява престъпление. Наказателни постановления за налагане на глоба се издават от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет или на окръжния народен съвет, въз основа на съставени актове от оторизираните от тях органи.

Настоящият правилник се издава на основание Указ № 1274 от 6 август 1970 година на Президиума на Народното събрание, обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 1970 г. и разпореждане № 338 от 28 юли 1970 година на Комитета за стопанска координация при Министерския съвет и влиза в сила от 1 януари 1971 година.