КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ИЗПИРАНЕ, ИЗДИРВАНЕ, ИЗЗЕМВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ НА ОБЛАГИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОТНОСНО ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 19 декември 2012 г. – ДВ, бр. 10..
КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ИЗПИРАНЕ, ИЗДИРВАНЕ, ИЗЗЕМВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ НА ОБЛАГИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОТНОСНО ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА
(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 19 декември 2012 г. – ДВ, бр. 103 от 2012 г. В сила за Република България от 1 юни 2013 г.)
Обн. ДВ. бр.51 от 11 Юни 2013г.
Преамбюл
Държавите – членки на Съвета на Европа, и другите, подписали настоящата Конвенция,
Като отчитат, че целта на Съвета на Европа е осъществяването на по-голямо единство между членовете му;
Убедени в необходимостта от следване на обща наказателна политика, насочена към защита на обществото;
Считайки, че борбата срещу тежките престъпления, които все повече стават международен проблем, изисква съвременни и ефикасни методи на международно ниво;
Вярвайки, че един от тези методи е лишаването на престъпника от облагите и средствата на престъплението;
Смятайки, че за постигането на тази цел трябва също така да бъде установена добре действаща система на международно сътрудничество;
Като имат предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление (ETS № 141 – по-нататък наричана "Конвенцията от 1990");
Като припомнят Резолюция 1373(2001) относно заплахите за международния мир и сигурност, причинени от терористични актове, приета от Съвета за сигурност на Обединените нации на 28 септември 2001 г., и особено на член 3.d от нея;
Като припомнят Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, приета от Общото събрание на Обединените нации на 9 декември 1999 г., и особено чл. 2 и чл. 4 от нея, които задължават държавите – страни по Конвенцията, да криминализират финансирането на тероризма;
Убедени в необходимостта от предприемане на незабавни стъпки за ратифицирането и пълното прилагане на Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, цитирана по-горе,
се споразумяха за следното:
Глава първа.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТЕРМИНИТЕ
Използване на термините
Член 1
За целите на тази Конвенция:
a) "облага" означава всяка икономическа изгода, извлечена или получена, пряко или непряко, от престъпление; тя може да представлява всякакво имущество според определението на буква "б" на този член;
б) "имущество" включва всякакъв вид имущество, материално или нематериално, движимо или недвижимо, и юридически документи, доказващи право на собственост или други права върху него;
в) "средства" означава всяко имущество, използвано или предназначено за използване по всякакъв начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления;
г) "конфискация" означава наказание или мярка, наложена от съд след свързана с едно или няколко престъпления процедура, в резултат на която окончателно се отнема имущество;
д) "първоначално престъпление" означава всяко престъпление, от което са извлечени облаги и които могат да бъдат предмет на престъпление по чл. 9 от тази конвенция;
е) "финансово-разузнавателно звено" (наричано по-нататък "ФРЗ") означава централна национална структура, отговаряща за получаването (и ако е разрешено, изискваща), анализирането и предоставянето на компетентните органи на финансова информация:
i) по отношение на предполагаеми облаги и евентуално финансиране на тероризъм, или
ii) изисквана в съответствие с националното законодателство или законов акт,
за да се бори с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
ж) "обезпечаване" или "изземване" означава временна забрана за прехвърлянето, разрушаването, преобразуването, разпореждането или движението на имущество или временно поемане на управление или контрол над имущество въз основа на акт, постановен от съд или от друг компетентен орган;
з) "финансиране на тероризъм" означава деянията по член 2 от Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, цитирана по-горе.
Глава втора.
ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗЪМ
Прилагане на Конвенцията по отношение на финансирането на тероризъм
Член 2
1. Всяка страна приема онези законодателни и други мерки, които са необходими за прилагането на разпоредбите, съдържащи се в глави III, IV и V от тази Конвенция, по отношение на финансирането на тероризъм.
2. В частност, всяка страна гарантира, че е способна да издирва, проследява, идентифицира, обезпечава, изземва и конфискува имущество, което има законен или незаконен произход, използвано или предоставено за използване по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за финансиране на тероризъм, или на облага, придобита от това престъпление, и да предоставя сътрудничество в най-широка степен за постигането на тази цел.
Глава трета.
МЕРКИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ НА НАЦИОНАЛНО НИВО
Раздел I.
Общи разпоредби
Мерки за конфискация
Член 3
1. Всяка страна предприема необходимите законодателни и други мерки, позволяващи й конфискация на средства и облаги или имущество, чиято стойност съответства на тези облаги и имуществото, което е било изпрано.
2. При условие че параграф 1 на този член се прилага по отношение на изпирането на пари и на категориите престъпления, посочени в приложението към Конвенцията, всяка страна може, към момента на подписване или на депозиране на инструмента за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да заяви, че параграф 1 на този член се прилага:
a) само доколкото престъплението се наказва с лишаване от свобода или със заповед за задържане за максимум повече от една година; въпреки това, всяка страна може да направи декларация по тази разпоредба във връзка с конфискацията на облаги от данъчни престъпления с единствената цел да може да конфискува такива облаги както на национално ниво, така и посредством международно сътрудничество по силата на вътрешното и международното законодателство за възстановяване на данъчните задължения; и/или
б) само по отношение на списък от конкретни престъпления.
3. Страните могат да предвидят задължителна конфискация по отношение на престъпления, които са предмет на режим на конфискация. Страните могат да включат в тази регламентация особено престъпленията по изпиране на пари, трафика на наркотици, трафика на хора и което и да е друго тежко престъпление.
4. Всяка страна приема необходимите законодателни или други мерки, за да изиска от извършителя на едно тежко престъпление или престъпления, както са дефинирани в националното законодателство, да докаже произхода на предполагаемата облага или на друго имущество, което подлежи на конфискация, дотолкова, доколкото това изискване е в съответствие с принципите на нейното вътрешно право.
Мерки за разследване и временни мерки
Член 4
Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки, за да може да установява, проследява, обезпечава или изземва бързо имущество, което подлежи на конфискация по смисъла на член 3, в частност, с цел улесняване на последваща конфискация.
Обезпечаване, изземване и конфискация
Член 5
Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки, за да гарантира, че мерките за обезпечаване, изземване и конфискация обхващат също:
a) имуществото, в което облагата е трансформирана или преобразувана;
б) имущество, придобито от законни източници, ако облагата е смесена, изцяло или частично, с такова имущество, до оценената стойност на смесената облага;
в) доход или други ползи, извлечени от облага, от имущество, в което облагата от престъпление е била трансформирана или преобразувана, или от имущество, с което облагата от престъпление е била смесена, до оценената стойност на смесената облага, по същия начин и до същата степен като облагата.
Управление на обезпечено или иззето имущество
Член 6
Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за гарантиране на правилното управление на обезпеченото или иззетото имущество в съответствие с членове 4 и 5 от тази Конвенция.
Правомощия и техники за разследване
Член 7
1. Всяка страна приема необходимите законодателни или други мерки, оправомощаващи съдилищата й или други компетентни органи да разпореждат предоставянето или изземването на банкови, финансови или търговски документи с цел изпълнение на посочените в членове 3, 4 и 5 действия. Страна не може да се позовава на банковата тайна за отклоняване на изпълнението на действия съгласно този член.
2. Без да се нарушава параграф 1, всяка страна приема онези законодателни и други мерки, които са необходими, за да й предоставят възможността да:
a) определи дали едно физическо или юридическо лице е титуляр или бенефициент на една или повече сметки, от какъвто и да е вид, в която и да е банка на нейна територия и ако това е така, да се сдобие с всички подробности по установените сметки;
б) се сдобие с подробностите по посочени банкови сметки и банкови операции, които са извършени за определен период, през една или повече конкретни банкови сметки, включително подробностите относно всяка сметка, към която е извършен или от която е получен преводът;
в) наблюдава в определен период банковите операции, които се осъществяват през една или повече посочени сметки; и
г) гарантира, че банките не разкриват на клиента или на трети лица, че е била поискана информация или че същата е предоставена в съответствие с букви "a", "б" или "в", или че се извършва разследване.
Страните обмислят възможността за разширяване на приложението на тази разпоредба по отношение на сметки, държани в небанкови финансови институции.
3. Всяка страна обмисля възможността за приемане на необходимите законодателни и други мерки, позволяващи използването на специални техники на разследване за улесняване на идентифицирането и проследяването на облаги и събирането на доказателства в тази връзка, като например наблюдение, прихващане на телекомуникации, достъп до компютърни системи и разпореждания за представяне на специфични документи.
Средства за правна защита
Член 8
Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 3, 4 и 5 и от други такива разпоредби от този раздел, доколкото последните са приложими, разполагат с ефективни средства за правна защита на техните права.
Престъпления по изпиране
Член 9
1. Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки за определянето съгласно вътрешното й право като престъпления, когато са извършени умишлено:
a) преобразуването или прехвърлянето на имущество, знаейки, че това имущество е облага, за целите на укриване и прикриване на незаконния произход на имуществото или за подпомагане на всяко лице, което е замесено в извършването на първоначалното престъпление, с цел избягване на правните последствия от неговите действия;
б) укриването или прикриването на вида, източника, местоположението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, знаейки, че това имущество е облага,
а също така при спазване на конституционните принципи и основните норми на нейната правна система;
в) придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието към момента на получаването, че това имущество е облага;
г) участието, сдружаването или конспирацията за извършване, опитът за извършване и подпомагането, подбудителството, улесняването и даването на съвети по извършването на някое от престъпленията, установени съгласно този член.
2. За прилагането или спазването на параграф 1 на този член:
a) няма значение дали първоначалното престъпление попада под наказателната юрисдикция на страната;
б) може да е предвидено, че посочените в този параграф престъпления не се прилагат за лицата, извършили първоначалното престъпление;
в) необходимото знание, намерение или цел като елементи на някое от посочените в този параграф престъпления могат да бъдат изведени от обективни, фактически обстоятелства.
3. Всяка страна може да приема необходимите законодателни и други мерки, за да определи като престъпления съгласно вътрешното й право всички или някои от деянията по смисъла на параграф 1 от този член в един от или и в двата от следните случаи, когато деецът:
а) е подозирал, че имуществото е облага;
б) би трябвало да предполага, че имуществото е облага.
4. При условие че параграф 1 от този член се прилага към категориите на първоначалните престъпления, посочени в приложението към Конвенцията, всяка държава или Европейската общност при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да декларира, че параграф 1 от този член се прилага:
a) само доколкото първоначалното престъпление се наказва с лишаване от свобода или със заповед за задържане за максимум повече от една година, или за тези страни, които определят минимални прагове за престъпленията в своите правни системи, доколкото престъплението се наказва с лишаване от свобода или заповед за задържане за минимум срок повече от шест месеца; и/или
б) само към списък от определени първоначални престъпления; и/или
в) към определени видове тежки престъпления от националното законодателство на страната.
5. Всяка страна гарантира, че предходно или едновременно осъждане за първоначалното престъпление не е предпоставка за осъждане за изпиране на пари.
6. Всяка страна гарантира, че осъждане за изпиране на пари по смисъла на този член е възможно, когато е доказано, че имуществото, предмет на параграф 1, букви "a" или "б" на този член, е придобито от първоначално престъпление, без да е необходимо да се установява точно от кое престъпление.
7. Всяка страна гарантира, че първоначалните престъпления за изпиране на пари обхващат деяние, което е осъществено в друга държава, съставлява престъпление в тази държава и което би представлявало първоначално престъпление, ако беше осъществено в първата държава. Всяка страна може да предвиди, че единственото условие е деянието да представлява първоначално престъпление по нейното законодателство.
Отговорност на юридическите лица
Член 10
1. Всяка страна приема необходимите законодателни и други мерки, за да могат юридическите лица да носят отговорност за престъпленията по изпиране на пари, установени в съответствие с тази Конвенция, когато те са извършени в тяхна полза от което и да е физическо лице, действащо или самостоятелно, или като член на орган на юридическото лице, който упражнява управленски правомощия в него, въз основа на:
a) представителна власт на юридическото лице; или
б) право да взема решения от името на юридическото лице; или
в) право да упражнява контрол в юридическото лице, както и за участие на това физическо лице като помагач или подбудител в горепосочените престъпления.
2. Освен вече предвидените в параграф 1 случаи всяка страна предприема необходимите мерки, за да гарантира, че на едно юридическо лице може да бъде търсена отговорност, когато липсата на надзор или на контрол от страна на физическо лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на престъпленията, посочени в параграф 1, за сметка на това юридическо лице от физическо лице, действащо под негово ръководство.
3. Отговорността на юридическите лица по смисъла на този член не изключва наказателното производство срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи при извършването на престъпленията, посочени в параграф 1.
4. Всяка страна гарантира, че юридическите лица, отговорни по смисъла на този член, подлежат на ефективни, пропорционални и разубеждаващи наказателни или ненаказателни санкции, включително парични санкции.
Предходни решения
Член 11
Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими, за да се предвиди възможността, когато се определя наказанието, да бъдат вземани предвид окончателните решения срещу едно физическо или юридическо лице, постановени в друга страна по отношение на престъпления, установени в съответствие с тази Конвенция.
Раздел II.
Финансово-разузнавателно звено (ФРЗ) и превенция
Финансово-разузнавателно звено (ФРЗ)
Член 12
1. Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими, за да се създаде ФРЗ, както е предвидено в тази Конвенция.
2. Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими, за да предоставят на нейното ФРЗ навременен достъп, пряко или непряко, до финансовата, административната или полицейската информация, от която то се нуждае с оглед надлежното упражняване на функциите му, включително анализа на докладите за съмнителните трансакции.
Мерки за предотвратяване на изпирането на пари
Член 13
1. Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, необходими за създаването на цялостен режим на национално ниво за контрол и наблюдение с цел предотвратяване на изпирането на пари, и отчита приложимите международни стандарти, включващи, в частност, препоръките, приети от Групата за финансово действие относно изпирането на пари (FATF).
2. В тази връзка всяка страна приема, в частност, онези законодателни или други мерки, които са необходими, за да:
a) изиска от юридическите и физическите лица, упражняващи дейности, които има голяма вероятност да бъдат използвани за целите на изпирането на пари, и що се отнася до тези дейности, да:
i) установяват и проверяват идентификацията на техните клиенти и когато е приложимо, на техните действителни собственици и да осъществяват текущо наблюдение на търговското или професионалното отношение, като в същото време вземат предвид подхода, основан на риска;
ii) докладват за съмнения за изпиране на пари при наличието на определени гаранции;
iii) предприемат спомагателни мерки, като съхраняване на информацията относно идентифициране на клиента и неговите трансакции, обучение на персонала и въвеждането на вътрешни политики и процедури, които, ако е подходящо, могат да бъдат съобразени с техния размер и характер на стопанска дейност;
б) забрани по съответния ред на лицата по буква "а" да разкриват факта, че е предоставен доклад за съмнителна трансакция или свързана информация или че се извършва или може да бъде извършено разследване за изпиране на пари;
в) осигури, че лицата по буква "a" са обект на ефективни системи за наблюдение и където е приложимо – за надзор, с цел гарантиране на тяхното съответствие с изискванията за борба с изпирането на пари, когато е целесъобразно – въз основа на оценка на риска.
3. Във връзка с това всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за установяването на значителен трансграничен физически пренос на пари в брой и на съответните платежни инструменти на приносител.
Спиране на съмнителни национални трансакции
Член 14
Всяка страна приема онези законодателни и други мерки, които позволяват да бъдат предприети спешни действия от ФРЗ или когато е подходящо – от всеки друг компетентен орган или структура, когато съществува съмнение, че определена трансакция е свързана с изпиране на пари, за спиране или въздържане от даване на съгласие за продължаване на трансакцията, за да се анализира трансакцията и да се потвърди съмнението. Всяка страна може да ограничи тази мярка до случаите, когато е подаден доклад за съмнителна трансакция. Максималната продължителност на всяко спиране или въздържане от даване на съгласие за трансакция се определя от съответните разпоредби в националното право.
Глава четвърта.
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Раздел I.
Принципи на международното сътрудничество
Общи принципи и мерки за международно сътрудничество
Член 15
1. Страните си сътрудничат във възможно най-голяма степен с оглед разследване и осъществяване на процедури с цел конфискуване на средства и облаги.
2. Всяка страна приема необходимите законодателни или други мерки, позволяващи изпълнение на искания, съгласно залегналите в този раздел условия:
а) за конфискация на определено имущество, представляващо облага или средства, както и за конфискация на облага, състояща се в изискване за заплащане на сума пари, съответстваща на стойността на облагата;
б) за взаимна помощ при разследване и временни мерки с цел някоя от формите на конфискация, посочена в буква "а".
3. Взаимна помощ при разследване и временни мерки, поискани по смисъла на буква "2.б", се извършват, доколкото е позволено, от и във съответствие с вътрешното право на замолената страна. Когато с искането, засягащо една от тези мерки, се установяват формалности или процедури, които са необходими в съответствие с правото на молещата страна, дори ако те са непознати за замолената страна, последната изпълнява тези искания до степента, в която исканото действие не противоречи на основните принципи на нейното право.
4. Всяка страна приема необходимите законодателни или други мерки, за да гарантира, че исканията, постъпващи от други страни, за установяването, проследяването, обезпечаването или изземването на облагите и средствата имат същото предимство като тези, които са отправени в рамките на националните процедури.
Раздел II.
Взаимна помощ при разследване
Задължение за взаимна помощ
Член 16
При поискване страните си оказват във възможно най-голяма степен взаимна помощ при идентифициране и проследяване на средства, облаги и друго имущество, които могат да бъдат конфискувани. Тази взаимна помощ включва всяка мярка, подпомагаща събирането и опазването на доказателства, засягащи съществуването, местоположението или движението, естеството, правния статут или стойността на горепосоченото имущество.
Молби за информация относно банкови сметки
Член 17
1. В съответствие с условията, предвидени в този член, всяка страна предприема необходимите мерките, за да установи в отговор на искане, изпратено от друга страна, дали физическо или юридическо лице, което е обект на наказателно разследване, притежава или контролира една или повече сметки от какъвто и да е характер, в която и да е банка, разположена на нейна територия, и ако е така, да предостави подробности за установените сметки.
2. Задължението, предвидено в този член, се прилага само доколкото банката, в която се намира сметката, разполага с тази информация.
3. В допълнение към изискванията на член 37 в молбата си молещата страна следва да:
a) заяви защо счита, че поисканата информация има вероятност да е от съществено значение за наказателното разследване на престъплението;
б) заяви на какви основания предполага, че банки в замолената страна държат сметката, и да уточни в най-широка възможна степен кои банки и/или сметки могат да бъдат включени; и
в) включи всяка налична допълнителна информация, която може да улесни изпълнението на молбата.
4. Замолената страна може да направи изпълнението на такава молба зависимо от същите условия като тези, които страната прилага по отношение на молби за претърсване и изземване.
5. Всяка държава или Европейската общност при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да декларира, че този член се прилага единствено по отношение на категориите престъпления, изрично посочени в списъка, съдържащ се в приложението към тази Конвенция.
6. Страните могат да разширят приложението на тази разпоредба по отношение на сметки, държани в небанкови финансови институции. Това разширяване на обхвата може да бъде поставено в зависимост от принципа на реципрочността.
Молби за информация относно банкови трансакции
Член 18
1. По искане на друга страна замолената страна предоставя подробностите за посочените банкови сметки и за банковите операции, които са осъществени за определен период през една или повече от посочените в молбата банкови сметки, включително подробностите за всяка сметка, от която или към която е извършена трансакцията.
2. Задължението, предвидено в този член, се прилага само дотолкова, доколкото банката, в която се намира сметката, разполага с тази информация.
3. В допълнение към изискванията на член 37 в молбата си молещата страна следва да посочи защо счита, че поисканата информация е относима към наказателното разследване на престъплението.
4. Замолената страна може да направи изпълнението на такава молба зависимо от същите условия като тези, които страната прилага по отношение на молби за претърсване и изземване.
5. Страните могат да разширят приложението на тази разпоредба по отношение на сметки, държани в небанкови финансови институции. Това разширяване на обхвата може да бъде поставено в зависимост от принципа на реципрочността.
Молби за наблюдение на банкови трансакции
Член 19
1. Всяка страна гарантира, че по искане на друга страна може да осъществи наблюдение за определен период от време на банковите операции, които се извършват през една или повече сметки, посочени в молбата, и да уведоми молещата страна за резултатите от наблюдението.
2. В допълнение към изискванията на член 37 в молбата си молещата страна следва да посочи защо счита, че поисканата информация е относима към наказателното разследване на престъплението.
3. Решението за наблюдение се взима за всеки отделен случай от компетентните власти на замолената страна, като се зачита националното й законодателство.
4. Практическите подробности по отношение на наблюдението се уговарят между компетентните власти на молещата и на замолената страна.
5. Страните могат да разширят приложението на тази разпоредба по отношение на сметки, държани в небанкови финансови институции.
Предаване на информация без поискване
Член 20
Без да нарушава собствените си разследвания и процедури, дадена страна може, без предварително искане, да предостави на друга страна информация относно средства и облаги, когато сметне, че предоставянето на тази информация може да подпомогне получаващата страна при започването и извършването на разследвания и съдебни процедури или може да доведе до молба от тази страна съгласно тази глава.
Раздел III.
Временни мерки
Задължение за предприемане на временни мерки
Член 21
1. По молба на друга страна, образувала наказателно производство или процедура за конфискация, дадена страна предприема необходимите временни мерки, като обезпечаване или изземване, с цел предотвратяване на продажба, трансфер или разпореждане с имущество, което на по-късен етап може да бъде предмет на молба за конфискация или което би позволило удовлетворяване на молбата.
2. Страна, получила молба за конфискация съгласно чл. 23, ако е поискано, предприема посочените в параграф 1 на този член мерки по отношение на всяко имущество, предмет на молбата, или което би позволило удовлетворяване на молбата.
Осъществяване на временните мерки
Член 22
1. След изпълнението на временните мерки, поискани в съответствие с параграф 1 на член 21, молещата страна предоставя без поискване и възможно най-бързо на замолената страна всяка информация, която може да постави под съмнение или да промени характера на тези мерки. Молещата страна предоставя незабавно и всяка допълнителна информация, изискана от замолената страна, която е необходима за прилагането и продължаването на временните мерки.
2. Преди отменяне на временна мярка, предприета съгласно този член, замолената страна, при възможност, предоставя възможност на молещата страна да обоснове продължаване на мярката.
Раздел IV.
Конфискация
Задължение за конфискация
Член 23
1. Страна, получила молба от друга страна за конфискация на средства или облаги, намиращи се на нейна територия, трябва да:
a) изпълни решение за конфискация, издадено от съд в молещата страна, засягащо тези средства или облаги; или
б) представи молбата пред своите компетентни органи с цел получаване на решение за конфискация и ако бъде издадено такова решение, да го изпълни.
2. С цел прилагане на параграф 1, буква "б" на този член всяка страна, при необходимост, има компетентност да образува процедура за конфискация съгласно своето вътрешно право.
3. Предвиденото в параграф 1 на този член се прилага също за конфискация, съставляваща изискване за изплащане на сума пари, съответстваща на стойността на облагата, ако имуществото, по отношение на което може да бъде изпълнена конфискацията, се намира в замолената страна. В тези случаи при изпълнение на конфискацията съгласно параграф 1, ако сумата не бъде изплатена, замолената страна предявява иск към което и да е имущество, което може да се използва за тази цел.
4. Ако молбата за конфискация засяга специфично имущество, страните могат да се споразумеят замолената страна да изпълни конфискацията във формата на изискване за плащане на сума пари, съответстваща на стойността на имуществото.
5. Страните си сътрудничат в най-широка степен в съответствие с националното си законодателство с тези страни, които са поискали изпълнението на мерки, еквивалентни на конфискацията, водещи до лишаването от имущество, които не са наказателноправни санкции, доколкото тези мерки са разпоредени от съдебен орган на молещата страна във връзка с престъпление, при условие че е установено, че имуществото е облага или друго имущество по смисъла на член 5 от тази Конвенция.
Изпълнение на конфискация
Член 24
1. Процедурите по получаването и изпълнението на конфискацията съгласно чл. 23 се подчиняват на законите на замолената страна.
2. Замолената страна е обвързана от констатацията на фактите, доколкото те са изложени в присъдата или съдебното решение на молещата страна или доколкото тази присъда или съдебно решение са безусловно основани на тях.
3. Всяка страна или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документите си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да заяви, че параграф 2 на този член се прилага само в съответствие с нейните конституционни принципи и основните норми на правната й система.
4. Ако конфискацията представлява искане за заплащане на сума пари, компетентният орган на замолената страна превръща сумата във валутата на тази страна по курса за обмен, валиден в момента на вземане на решението за изпълнение на конфискацията.
5. В случаите по чл. 23, параграф 1, буква "а" единствено молещата страна има право да взема решение по всяка молба за преразглеждане на решението за конфискация.
Конфискувано имущество
Член 25
1. Замолената страна се разпорежда съгласно вътрешното си право и административни процедури с имуществото, конфискувано по реда на чл. 23 и чл. 24 от тази Конвенция.
2. Когато действат по молба, отправена от друга страна в съответствие с чл. 23 и чл. 24 от тази Конвенция, страните, доколкото е разрешено от вътрешното им право и ако това е поискано, приоритетно разглеждат възможността за връщане на конфискуваното имущество на молещата страна, така че то да послужи за обезщетение на пострадалите от престъплението или имуществото да бъде върнато на законните му собственици.
3. Когато действа по молба, отправена от друга страна в съответствие с чл. 23 и чл. 24 от тази Конвенция, всяка страна може да разгледа специално възможността да сключи споразумения или да направи уговорки за подялба на това имущество с други страни, като обичайна практика или за всеки конкретен случай, в съответствие с вътрешното си право или административни процедури.
Право на изпълнение и максимален размер на конфискация
Член 26
1. Молбата за конфискация, отправена съгласно чл. 23 и чл. 24, не засяга правото на молещата страна да изпълни сама решението за конфискация.
2. Нищо в тази Конвенция не може да бъде тълкувано като разрешение общата стойност на конфискацията да надвишава паричната сума, уточнена в решението за конфискация. Ако страна установи, че това би могло да се случи, заинтересованите страни започват консултации за избягване на такъв резултат.
Лишаване от свобода
Член 27
Замолената страна не може да налага лишаване от свобода или каквито и да е други мерки, ограничаващи свободата на лице, в резултат на молба съгласно чл. 23, ако молещата страна е уточнила това в молбата си.
Раздел V.
Отказ и отлагане на сътрудничество
Основания за отказ
Член 28
1. Сътрудничество по реда на тази глава може да бъде отказано, ако:
a) исканото действие противоречи на основните принципи на правната система на замолената страна; или
б) изпълнението на молбата може да наруши суверенитета, сигурността, обществения ред или други съществени интереси на замолената страна; или
в) по мнение на замолената страна значимостта на случая, с който е свързана молбата, не оправдава предприемането на исканото действие; или
г) престъплението, с което е свързана молбата, е фискално престъпление с изключение на финансирането на тероризъм;
д) престъплението, с което е свързана молбата, е политическо престъпление с изключение на финансирането на тероризъм; или
е) замолената страна счита, че исканото действие би противоречало на принципа на ne bis in idem; или
ж) престъплението, за което се отнася молбата, не би било престъпление съгласно правото на замолената страна, ако е извършено под нейна юрисдикция; въпреки това такова основание за отказ се прилага при случаи на сътрудничество съгласно раздел 2 само доколкото исканата взаимна помощ включва принудителна мярка; когато се изисква двойна наказуемост за сътрудничество по тази глава, това изискване се счита за задоволено независимо от това, дали двете страни поставят престъплението в една и съща категория престъпления, или определят престъплението с еднаква терминология, при условие че и двете страни са криминализирали деянието, което е в основата на престъплението.
2. Сътрудничеството съгласно раздел 2, доколкото исканата помощ включва принудителна мярка, както и това съгласно раздел 3 на тази глава могат също да бъдат отказани, ако исканите мерки не могат да бъдат предприети съгласно вътрешното право на замолената страна за целите на разследване или съдебна процедура, при подобен случай в страната.
3. Когато законите на замолената страна го изискват, сътрудничество по раздел 2, доколкото исканата помощ включва принудителна мярка, и това по раздел 3 на тази глава могат също да бъдат отказани, ако исканите мерки или всякакви други мерки с подобни резултати не биха били позволени по законите на молещата страна или що се отнася до компетентните органи на молещата страна – ако молбата не е разрешена от съдия или друг съдебен орган, включително прокурор, чиито функции са в сферата на наказателните дела.
4. Сътрудничеството по раздел 4 на тази глава също може да бъде отказано, ако:
a) съгласно законите на замолената страна конфискацията не е предвидена за посоченото в молбата престъпление; или
б) без нарушаване на задължението съгласно чл. 23, параграф 3 това сътрудничество би противоречало на принципите на вътрешното право на замолената страна относно възможностите за конфискация по отношение на връзката между дадено престъпление и:
i) икономическата изгода, която би могла да бъде определена като облага от него; или
ii) имущество, което може да бъде определено като негово средство; или
в) по законите на замолената страна конфискацията вече не може да бъде наложена или да влезе в сила поради давност; или
г) без да се нарушава чл. 23, параграф 5, молбата не се отнася до предишна присъда или решение от съдебно естество или заявление, направено в такова решение, че са извършени едно или няколко престъпления, на които се основава решението за конфискация или се иска такава; или
д) конфискацията е неизпълнима в молещата страна или все още може да бъде обжалвана по обичайния ред; или
е) молбата се отнася до решение за конфискация, резултат на решение, издадено in absentia на лицето, срещу което е издадено решението, и по мнение на замолената страна съдебната процедура, проведена от молещата страна, водеща до такова решение, не удовлетворява минималните права за защита, признати като задължителни по отношение на всеки, срещу когото е отправено наказателно обвинение.
5. За целите на параграф 4, буква "е" на този член решението не се смята за издадено in absentia, ако:
a) е било потвърдено или произнесено след възражение от страна на засегнатото лице; или
б) е било издадено след обжалване, при условие че е било обжалвано от засегнатото лице.
6. При преценката за целите на параграф 4, буква "е" на този член дали минималните права за защита са били спазени замолената страна взема предвид факта, че засегнатото лице съзнателно се e стремяло да избегне правосъдието, или факта, че това лице, имайки възможност да обжалва по правен път решението, издадено in absentia, е избрало да не го направи. Същото се прилага, когато засегнатото лице, след като е било призовано по надлежния ред, е предпочело да не се яви, нито да поиска отлагане на заседанието.
7. Страна няма да се позовава на банковата тайна като основание за отказ на сътрудничество по тази глава. Когато вътрешното й законодателство го изисква, страната може да поиска издаване на молба за сътрудничество, включваща разрешение за разкриване на банковата тайна, от съдия или друг съдебен орган, включително прокурор, работещи по наказателни дела.
8. Без нарушаване на основанията за отказ, предвидени в параграф 1, буква "а" на този член:
a) фактът, че лицето, обект на разследване или на решение за конфискация, постановено от органи на молещата страна, е юридическо лице няма да бъде изтъкван от замолената страна като препятствие за предоставяне на сътрудничеството съгласно тази глава;
б) фактът, че физическо лице, срещу което има издадено решение за конфискация на облаги, е починало, или фактът, че юридическо лице, срещу което има издадено решение за конфискация на облаги, е прекратило съществуването си след това, няма да бъдат изтъквани като препятствие за осъществяване на взаимната помощ съгласно чл. 23, параграф 1, буква "а";
в) фактът, че лицето, обект на разследване или на решение за конфискация, постановено от органи на молещата страна, е посочено в молбата като извършител на първичното престъпление и като извършител на престъплението изпиране на пари в съответствие с член 9, параграф 2, буква "б" от тази Конвенция, няма да бъде изтъкван от замолената страна като препятствие за предоставяне на сътрудничеството съгласно тази глава.
Отлагане
Член 29
Замолената страна може да отложи действията по изпълнение на молба, ако тези действия биха навредили на разследване или процедура, провеждани от нейните органи.
Частично или условно удовлетворяване на молба
Член 30
Преди отказ или отлагане на сътрудничество съгласно този раздел замолената страна, ако сметне за подходящо, след консултации с молещата страна обмисля възможността за частично удовлетворяване на молбата или при определени от нея условия.
Раздел VI.
Връчване и защита на правата на трети страни
Връчване на документи
Член 31
1. Страните си предоставят в най-голяма степен взаимна помощ за връчването на съдебните документи на лица, засегнати от временни мерки или конфискация.
2. Нищо в този член не е предназначено да попречи на:
a) възможността за изпращане на съдебни документи чрез пощата директно на лица зад граница;
б) възможността държавни служители, служители или други компетентни лица на страната, издаваща документа, да връчват съдебни документи директно чрез консулските органи на тази страна или чрез държавни служители, служители или други компетентни лица на страната, в която се изпращат,
освен ако тази страна декларира обратното пред Генералния секретар на Съвета на Европа при подписването или при депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.
3. При връчването на съдебни документи на лица зад граница, засегнати от временни мерки или решение за конфискация, издадени в изпращащата страна, тази страна посочва средствата за правна защита, от които могат да се ползват тези лица съгласно нейните закони.
Признаване на решения на друга държава
Член 32
1. След представяне на молба за сътрудничество съгласно раздели 3 и 4 замолената страна признава всяко съдебно решение, издадено в молещата страна, относно предявени от трети страни права.
2. Признаването може да бъде отказано, ако:
a) третите страни не са имали съответната възможност да защитят своите права; или
б) решението е несъвместимо с вече постановено в замолената страна решение по същия въпрос; или
в) то е несъвместимо с обществения ред на замолената страна; или
г) решението е взето в противоречие с разпоредбите на изключителната юрисдикция, предвидена в законодателството на замолената страна.
Раздел VII.
Процедурни и други общи правила
Централен орган
Член 33
1. Страните определят централен орган или при необходимост органи, които да имат отговорността за изпращане и отговор на молби, направени съгласно тази глава, изпълнението им или тяхното изпращане до компетентните органи за изпълнение.
2. Всяка страна при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа наименованията и адресите на определените органи съгласно параграф 1 на този член.
Пряка комуникация
Член 34
1. Централните органи общуват пряко помежду си.
2. При спешни случаи молбите или съобщенията съгласно тази глава могат да бъдат изпращани пряко от съдебните органи, включително прокурора, на молещата страна до тези органи на замолената страна. В такива случаи едновременно се изпраща копие до централния орган на замолената страна чрез централния орган на молещата страна.
3. Всяка молба или съобщение съгласно параграфи 1 и 2 на този член могат да бъдат изпратени чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
4. Когато е отправена молба съгласно параграф 2 на този член и органът не е компетентен за разглеждането й, последният препраща молбата до компетентен държавен орган и уведомява пряко молещата страна за това.
5. Молби или съобщения съгласно раздел 2 на тази глава, които не включват принудителна мярка, могат да бъдат изпращани директно от компетентните органи на молещата страна до компетентните органи на замолената страна.
6. Проектите на молби или съобщения съгласно тази глава могат да се изпращат от съдебните органи на молещата страна директно до съдебните органи на замолената страна преди официалното искане, за да се гарантира, че към момента на получаване на искането последното ще може да бъде изпълнено ефективно и съдържа необходимата информация и подкрепящи документи, за да е в съответствие с изискванията на законодателството на замолената страна.
Форма и език на молбата
Член 35
1. Всички молби съгласно тази глава трябва да бъдат писмени. Те могат да се изпращат по електронен път или чрез други телекомуникационни средства при условие, че молещата страна е готова, при поискване, да предостави по всяко време писмените записи от този обмен на информация, както и оригинала. Въпреки това всяка страна може по всяко време чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи условията, по реда на които е готова да приема и изпълнява молби, получени по електронен път или чрез други средства за комуникация.
2. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 3 на този член, не се изискват преводи на молбите или придружителните документи.
3. При подписването или при депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка страна или Европейската общност може да представи на Генералния секретар на Съвета на Европа декларация, че си запазва правото да изисква отправените до нея молби и придружителните документи да бъдат придружени от превод на собствения й език или на някой от официалните езици на Съвета на Европа, или на посочен от нея език. В такъв случай тя заявява готовността си за приемане на преводи на друг език, който тя може да посочи. Другите страни могат да приложат реципрочни правила.
Легализация
Член 36
Изпратените съгласно тази глава документи се освобождават от всички формалности по легализация.
Съдържание на молбата
Член 37
1. Всяка молба за сътрудничество, предвидено в тази глава, трябва да уточнява:
а) органа, който отправя молбата, и органа, който провежда разследването или съдебната процедура;
б) предмета и основанието за молбата;
в) случая, включително съответните факти (като дата, място и обстоятелства на престъплението), за който се отнася разследването или съдебната процедура, освен при наличие на молба за уведомяване;
г) доколкото сътрудничеството включва принудителни мерки:
i) текста на правните разпоредби или ако това не е възможно, изложение на съответното приложимо право; и
ii) указание, че исканата мярка или всяка друга мярка с подобен ефект би могла да бъде предприета на територията на молещата страна съгласно нейното законодателство;
д) ако е необходимо и доколкото е възможно:
i) подробности относно засегнатото лице или лица, включително име, дата и място на раждане, гражданство и местонахождение, и когато се отнася до юридическо лице, неговото седалище; и
ii) имуществото, относно което се иска сътрудничеството, неговото местоположение, връзката му със засегнатото лице или лица, всяка връзка с престъплението, както и цялата налична информация относно интересите на други лица по отношение на това имущество; и
е) всяка конкретна процедура, която молещата страна иска да бъде приложена.
2. Когато молбата за временни мерки съгласно раздел 3 се отнася до изземване на имущество, за което би могло да бъде издадено решение за конфискация, състоящо се в искане за изплащане на парична сума, в тази молба трябва също да бъде посочена максималната сума, чието възстановяване се търси от това имущество.
3. Към посочените в параграф 1 указания всяка молба съгласно раздел 4 трябва да съдържа:
а) при случаите по чл. 23, параграф 1, буква "а":
i) заверено копие от решението за конфискация, издадено от съд в молещата страна, и изложение на мотивите, основаващи решението, ако те не са посочени в самото решение;
ii) удостоверение от компетентен орган на молещата страна, че решението за конфискация е в сила и не подлежи на обжалване по обичайния ред;
iii) информация за степента, до която се иска изпълнението на решението; и
iv) информация относно необходимостта от предприемане на временни мерки;
б) при случаите по чл. 23, параграф 1, буква "б" изложение на фактите, изтъквани от молещата страна, достатъчни за замолената страна да вземе решение съгласно своето вътрешно право;
в) при случаите, когато трети страни са предявили правата си, документи, че те са имали възможност да го направят.
Пропуски в молбите
Член 38
1. Ако молбата не съответства на разпоредбите на тази глава или предоставената информация не е достатъчна за вземане на решение по нея от замолената страна, тази страна може да поиска от молещата страна изменяне на молбата или допълването й с информация.
2. Замолената страна може да определи срок за получаването на тези изменения или допълнителна информация.
3. До получаването на исканите изменения или информация, свързани с молбата, представена съгласно раздел 4 на тази глава, замолената страна може да предприеме всяка от мерките, посочени в раздели 2 и 3 на тази глава.
Множество молби
Член 39
1. Ако замолената страна получи повече от една молба в съответствие с раздели 3 и 4 на тази глава, отнасящи се до едно и също лице или имущество, наличието на множество молби не препятства тази страна да разглежда молбите, включващи вземане на временни мерки.
2. При наличие на множество молби в съответствие с раздел 4 на тази глава замолената страна предвижда консултации с молещите страни.
Задължение за обосноваване
Член 40
Замолената страна трябва да обосновава всяко решение за отказ, отлагане или поставяне на условия по сътрудничеството в съответствие с тази глава.
Информация
Член 41
1. Замолената страна незабавно уведомява молещата страна относно:
a) действие, предприето по отношение на молба, направена в съответствие с тази глава;
б) окончателния резултат от действието, предприето на основание на молбата;
в) решение за отказ, отлагане или поставяне на условия изцяло или частично за сътрудничеството съгласно тази глава;
г) всички обстоятелства, правещи невъзможно изпълнението на исканото действие или които могат да го отложат значително; и
д) в случай на временни мерки, предприети съгласно молба по раздели 2 и 3 на тази глава, онези от разпоредбите на вътрешното й право, които водят автоматично до отменяне на временните мерки.
2. Молещата страна незабавно уведомява замолената страна относно:
a) всяко преразглеждане, решение или друг факт, на чието основание изпълнението на решението за конфискация е изцяло или частично отменено; или
б) всяко изменение, фактическо или правно, на чието основание всяко действие съгласно тази глава вече не е оправдано.
3. Когато страна на основание на едно и също решение за конфискация моли за конфискация в повече от една страна, тя уведомява за тази молба всички засегнати от изпълнението на решението страни.
Ограничение на използването
Член 42
1. Замолената страна може да постави като условие за изпълнението на молбата изискването информация или доказателства да не бъдат използвани или предавани от органите на молещата страна за целите на разследвания или съдебни процедури, различни от посочените в молбата, без нейното предварително съгласие.
2. Всяка страна или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да заяви, че без предварителното й съгласие информацията или доказателствата, предоставени от нея съгласно тази глава, не могат да бъдат използвани или предавани от органите на молещата страна за целите на разследвания или съдебни процедури, различни от посочените в молбата.
Поверителност
Член 43
1. Молещата страна може да изиска от замолената страна да запази като поверителни молбата и нейното съдържание до степента, необходима за изпълнение на молбата. Ако замолената страна не може да спази искането за поверителност, тя незабавно трябва да уведоми за това молещата страна.
2. Ако не противоречи на основните принципи на вътрешното й право и ако има молба за това, молещата страна трябва да спазва поверителността на всякакви доказателства и информация, предоставени от замолената страна, до степента, до която нейното откриване е необходимо за разследванията или съдебната процедура, описани в молбата.
3. Като се спазват разпоредбите на вътрешното право, дадена страна, получила информация без поискване съгласно чл. 20, трябва да спазва всяко изискване за поверителност, както се иска от предоставящата информацията страна. Ако другата страна не може да спази това изискване, тя трябва незабавно да уведоми за това изпращащата страна.
Разходи
Член 44
Обикновените разходи по изпълнението на молба се покриват от замолената страна. При необходимост от съществени или извънредни разходи по изпълнението на молба страните се договарят относно условията, при които молбата ще бъде изпълнена, както и начина на поемане на разходите.
Вреди
Член 45
1. В случай че лице е предприело юридически действия за завеждане под отговорност за вреди в резултат от действие или бездействие във връзка със сътрудничеството, предвидено по тази глава, засегнатите страни предвиждат, при необходимост, консултации помежду си по разпределението на дължимата сума.
2. Страна, ответник по иск за вреди, се задължава да уведоми друга страна за това дело, ако другата страна може да има интерес по случая.
Глава пета.
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ФРЗ
Сътрудничество между ФРЗ
Член 46
1. Страните гарантират, че ФРЗ, както са дефинирани в тази Конвенция, си сътрудничат за целите на борбата с изпирането на пари, като събират и анализират или, ако е подходящо, разследват в рамките на ФРЗ релевантната информация за всеки факт, който може да бъде индикация за изпиране на пари в съответствие с техните национални правомощия.
2. За целите на параграф 1 всяка страна гарантира, че ФРЗ обменят по собствена инициатива или по искане и в съответствие с тази Конвенция или в съответствие със съществуващи или бъдещи меморандуми за разбирателство, съвместими с тази Конвенция, всяка достъпна информация, която може да е съотносима за обработването или анализа на информацията, или, ако е подходящо, за разследването от ФРЗ на финансовите трансакции, отнасящи се до изпирането на пари, и на физическите и юридическите лица, които участват в тях.
3. Всяка страна гарантира, че осъществяването на функциите на ФРЗ по смисъла на този член не може да се влияе от техния национален статут, независимо дали са административни, правоприлагащи или съдебни органи.
4. Всяко искане, отправено по силата на този член, се придружава от кратко изложение на релевантните факти, които са известни на ФРЗ, което е отправило искането. ФРЗ посочва в искането как ще се използва исканата информация.
5. Когато е отправено искане в съответствие с този член, ФРЗ, към което е отправено искането, предоставя цялата съотносима информация, включително достъпната финансова информация и поисканите полицейски данни, без да е необходимо да се изпраща официално искане по силата на приложимите конвенции или споразумения между страните.
6. ФРЗ може да откаже разкриването на информация, която би могла да застраши разследването, което се извършва в замолената страна или при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би било явно несъответстващо на законните интереси на физическото или юридическото лице или на заинтересованата страна или по друг начин би противоречало на основните принципи на националното законодателство на замолената страна. Всеки такъв отказ се обяснява по подходящ начин на ФРЗ, което е поискало информацията.
7. Информацията или документите, получени по реда на този член, се използват единствено за целите, предвидени в параграф 1. Информацията, предоставена от насрещното ФРЗ, не може да бъде предоставена на трета страна, нито може да бъде използвана от получаващото я ФРЗ за цели, различни от извършването на анализ, без предварителното съгласие на изпращащото ФРЗ.
8. При предоставяне на информация или документи по силата на този член изпращащото ФРЗ може да наложи ограничения и условия за използването на информацията за цели, различни от тези, предвидени в параграф 7. ФРЗ, получаващо информацията, се съобразява с всички такива искания или условия.
9. Когато страната желае да използва предоставената информация или документи за разследване или производство за целите, предвидени в параграф 7, ФРЗ, което е предоставило информацията, не може да откаже предоставянето на съгласието си за това използване, освен ако не се позове на ограниченията, произтичащи от националното му законодателство, или на условията, предвидени в параграф 6. Всеки отказ за предоставяне на съгласие се обяснява по подходящия начин.
10. ФРЗ предприема всички необходими мерки, включително мерки за сигурност, за да гарантират, че информацията, предоставена по реда на този член, не е достъпна за други органи, агенции или отдели.
11. Предоставената информация се защитава в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) и като се взима предвид Препоръка № R (87) 15 на Съвета на Европа, Комитет на министрите, от 17 септември 1987 г. относно регулирането на използването на лични данни в полицейския сектор, най-малко чрез същите правила за поверителност и защита на личните данни както тези, които се прилагат по силата на националното право на страната, приложимо към ФРЗ, което е отправило искането.
12. ФРЗ, което предоставя информацията, може да отправи мотивирано запитване за използването на предоставената информация и ФРЗ, което е получило информацията, когато е практически възможно, предоставя тази информация.
13. Страните посочват звеното, което представлява ФРЗ по смисъла на този член.
Международно сътрудничество за отлагане на подозрителните трансакции
Член 47
1. Всяка страна приема онези законодателни или други мерки, които са необходими за осъществяването на бързо действие от ФРЗ по искане на чуждестранно ФРЗ за спиране или въздържане от даване на съгласие за продължаване на трансакция за такъв срок и в зависимост от същите условия, които се прилагат в националното й законодателство по отношение на отлагането на определени трансакции.
2. Действието по смисъла на параграф 1 се извършва, когато ФРЗ, от което е поискано съдействие, е удовлетворено, след мотивиране от страна на ФРЗ, което е отправило искането, че:
a) трансакцията е свързана с изпиране на пари; и
б) трансакцията би била спряна или съгласието за продължаването й не би било получено, ако трансакцията е била предмет на национален доклад за съмнителна трансакция.
Глава шеста.
МЕХАНИЗЪМ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ
Механизъм за наблюдение и разрешаване на спорове
Член 48
1. Конференцията на страните (КС) отговаря за проследяване на прилагането на Конвенцията. КС:
a) наблюдава правилното прилагане на Конвенцията от страните;
б) по искане на дадена страна изразява становище по всеки въпрос, засягащ тълкуването и прилагането на Конвенцията.
2. КС осъществява функциите по параграф 1, буква "a" по-горе, като използва налични публични резюмета (за страните от Moneyval) на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Moneyval) и налични публични резюмета на FATF (за страните от FATF), допълнени от периодичните въпросници за самооценка, в зависимост от случая. Процедурата по наблюдение разглежда областите, обхванати от тази Конвенция, само по отношение на тези области, които не са обхванати от други приложими международни стандарти, по отношение на които се извършва взаимно оценяване от FATF и Moneyval.
3. Ако КС реши, че се нуждае от допълнителна информация в изпълнение на своите функции, тя се свързва със страната, използвайки, ако това е било поискано от КС, процедурите и механизмите на Moneyval. Заинтересованата страна в този случай докладва пред КС. На тази основа КС решава дали да извърши по-задълбочена оценка на позицията на засегнатата страна. Това може да включва, макар че не е непременно необходимо, посещение на страната от екип за оценка.
4. При спор между страни по тълкуването или прилагането на тази конвенция те полагат усилия за разрешаване на спора чрез преговори или по друг мирен начин по техен избор, включително предаване на спора пред КС, пред арбитражен съд, чиито решения ще обвързват страните, или пред Международния съд съгласно споразумение между заинтересованите страни.
5. КС приема своите процедурни правила.
6. Генералният секретар на Съвета на Европа свиква КС не по-късно от една година след влизане в сила на тази Конвенция. След това КС провежда редовни заседания в съответствие с процедурните правила, приети от КС.
Глава седма.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Подписване и влизане в сила
Член 49
1. Тази Конвенция е открита за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, Европейската общност и държавите, които не са членки, участвали в нейното изработване. Тези държави или Европейската общност могат да изразят съгласието си за обвързване чрез:
a) подписване без резерва за ратификация, приемане или утвърждаване; или
б) подписване, подлежащо на ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратификация, приемане или утвърждаване.
2. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Тази Конвенция влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която 6 подписали страни, най-малко четири от които са членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си за обвързване с Конвенцията съгласно разпоредбите на параграф 1.
4. По отношение на всеки подписващ, който след това изрази съгласието си за обвързване с нея, Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на изразяването на съгласието му за обвързване с Конвенцията, съгласно разпоредбите на параграф 1.
5. Нито една страна по Конвенцията от 1990 г. не може да ратифицира, приеме или утвърди тази Конвенция, без да се счита за обвързана най-малко от разпоредбите, които съответстват на разпоредбите на Конвенцията от 1990 г., с които е обвързана.
6. От датата на влизането й в сила страните по тази Конвенция, които в същото време са страни и по Конвенцията от 1990 г.:
a) прилагат разпоредбите на тази Конвенция в техните взаимоотношения;
б) продължават да прилагат разпоредбите на Конвенцията от 1990 г. в отношенията си с другите страни по тази Конвенция, които не са се присъединили към тази Конвенция.
Присъединяване към Конвенцията
Член 50
1. След влизане в сила на Конвенцията Комитетът на министрите на Съвета на Европа след консултации със страните по Конвенцията може да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа и не е участвала в изработването й, да се присъедини към тази Конвенция чрез решение, взето с мнозинството, посочено в чл. 20, буква "г" на Устава на Съвета на Европа, и чрез единодушно гласуване на представителите на страните, имащи право да заседават в комитета.
2. По отношение на всяка присъединяваща се държава Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Териториално прилагане
Член 51
1. Всяка държава или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, по отношение на които ще се прилага тази Конвенция.
2. Всяка страна може по всяко време след това, чрез декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на тази Конвенция по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. По отношение на тази територия Конвенцията влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на тази декларация от Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Всяка декларация, направена съгласно предходните два параграфа, може да бъде оттеглена по отношение на всяка посочена в тази декларация територия чрез уведомление до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.
Отношение с други конвенции и споразумения
Член 52
1. Тази Конвенция не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от многостранни международни актове, отнасящи се до конкретни въпроси.
2. Страните по Конвенцията могат да сключват помежду си двустранни или многостранни споразумения по въпросите, регулирани в тази конвенция, с цел допълване или засилване на разпоредбите или улесняване прилагането на залегналите в нея принципи.
3. Ако две или повече страни вече са сключили споразумение или договор относно регулиран в Конвенцията въпрос или по друг начин са установили отношения по този въпрос, те имат право да прилагат този договор или споразумение вместо тази Конвенция или съответно да уредят отношенията си, ако това улеснява международното сътрудничество.
4. Страните, които са членки на Европейския съюз, прилагат в техните взаимоотношения правилата на Общността и на Европейския съюз, доколкото съществуват правила на Общността или на Европейския съюз, които регулират конкретния разглеждан въпрос и са приложими по отношение на конкретния случай, без това да накърнява предмета и целта на тази Конвенция и без да засяга нейното пълно прилагане по отношение на другите страни.
Декларации и резерви
Член 53
1. Всяка държава или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да направи една или повече от декларациите, предвидени в член 3, параграф 2, член 9, параграф 4, член 17, параграф 5, член 24, параграф 3, член 31, параграф 2, член 35, параграфи 1 и 3 и член 42, параграф 2.
2. Всяка държава или Европейската общност може също при подписване или депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, чрез декларация, адресирана до Генералния секретар, да си запази правото да не прилага изцяло или частично разпоредбите на член 7, параграф 2, буква "в", член 9, параграф 6, член 46, параграф 5 и член 47.
3. Всяка държава или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да заяви начина, по който възнамерява да прилага членове 17 и 19 от тази Конвенция, специално вземайки предвид приложимите международни споразумения в областта на международното сътрудничество по наказателни въпроси. Тя уведомява Генералния секретар на Съвета на Европа за всички изменения в тази информация.
4. Всяка държава или Европейската общност може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да заяви:
а) че няма да прилага член 3, параграф 4 от тази Конвенция; или
б) че ще прилага член 3, параграф 4 от тази Конвенция само частично; или
в) начина, по който възнамерява да прилага член 3, параграф 4 от тази Конвенция.
Тя уведомява Генералния секретар на Съвета на Европа за всички изменения в тази информация.
5. Не могат да се правят други резерви.
6. Всяка страна, направила резерва съгласно този член, може да я оттегли изцяло или частично чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила от датата на получаване на това уведомление от Генералния секретар.
7. Страна, направила резерва по отношение на разпоредба от тази Конвенция, не може да изисква прилагането на същата разпоредба от друга страна; въпреки това, ако резервата е частична или условна, тя може да изисква прилагането на тази разпоредба в степента, в която я приема самата тя.
Изменения
Член 54
1. Всяка страна може да предлага изменения на тази Конвенция и те се съобщават от Генералния секретар на Съвета на Европа на държавите – членки на Съвета на Европа, на Европейската общност и на всяка държава, която не е членка, присъединила се към Конвенцията или която е била поканена за присъединяване съгласно разпоредбите на чл. 50.
2. Всяко предложено от дадена страна изменение се съобщава на Европейския комитет по проблемите на престъпността (ЕКПП), който представя мнението си по предложената поправка пред Комитета на министрите.
3. Комитетът на министрите обсъжда предложеното изменение и мнението на ЕКПП и може да приеме изменението с мнозинството, посочено в чл. 20, буква "г" на Устава на Съвета на Европа.
4. Текстът на всяко изменение, прието от Комитета на министрите съгласно параграф 3 на този член, се изпраща до страните за приемане.
5. Всяко изменение, прието в съответствие с параграф 3 на този член, влиза в сила на тридесетия ден, след като всички страни са информирали Генералния секретар за неговото приемане.
6. За да се актуализират категориите престъпления, съдържащи се в приложението, както и за да се измени член 13, изменения могат да се предлагат от всяка страна или от Комитета на министрите. Те се съобщават на страните от Генералния секретар на Съвета на Европа.
7. След консултиране със страните, които не са членове на Съвета на Европа, и ако е необходимо, с ЕКПП Комитетът на министрите може да приеме изменение, предложено в съответствие с параграф 6, с мнозинството, посочено в член 20, буква "г" от Устава на Съвета на Европа. Изменението влиза в сила след изтичането на срок от една година след датата, на която е било изпратено на страните. През този период всяка страна може да уведоми Генералния секретар за всяко възражение по отношение на влизането в сила на изменението.
8. Ако една трета от страните отправят уведомление до Генералния секретар за възражение по отношение на влизането в сила на изменението, изменението не влиза в сила.
9. Ако по-малко от една трета от страните са отправили уведомление за възражение, изменението влиза в сила по отношение на тези от страните, които не са отправили възражение.
10. След влизане в сила на изменението в съответствие с параграфи 6 до 9 на този член и ако дадена страна е отправила уведомление за възражение срещу него, това изменение влиза в сила по отношение на засегнатата страна на първия ден от месеца, следващ датата, на която страната е уведомила Генералния секретар на Съвета на Европа за неговото приемане. Страна, която е отправила възражение, може да го оттегли по всяко време посредством уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа.
11. Ако е прието изменение от Комитета на министрите, държава или Европейската общност не могат да изразят своето съгласие да бъдат обвързани от Конвенцията, без да са приели в същото време изменението.
Денонсиране
Член 55
1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази Конвенция чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Това денонсиране влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.
3. Въпреки това тази Конвенция продължава да се прилага по отношение на изпълнението съгласно чл. 23 на конфискация, за която е била представена молба в съответствие с разпоредбите на Конвенцията преди датата на влизане в сила на денонсирането.
Уведомления
Член 56
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на Съвета на Европа, Европейската общност, държавите, които не са членки, участвали в изработването на Конвенцията, всяка държава, поканена да се присъедини към нея, и всяка друга страна по Конвенцията относно:
a) всяко подписване;
б) депозиране на всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;
в) всяка дата на влизане в сила на Конвенцията в съответствие с членове 49 и 50;
г) всяка декларация или резерва, направена по смисъла на член 53;
д) всеки друг документ, уведомление или съобщение относно Конвенцията.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Конвенция.
Съставена във Варшава на 16 май 2005 г. на английски и на френски език, като и двата текста са еднакво автентични, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия до всяка държава – членка на Съвета на Европа, до Европейската общност, до държавите, които не са членки, участвали в изработването на Конвенцията, и до всяка държава, поканена за присъединяване към нея.
Приложение
a) участие в организирана престъпна група и рекет;
б) тероризъм, включително финансиране на тероризъм;
в) трафик на хора и трафик на мигранти;
г) сексуална експлоатация, включително сексуална експлоатация на деца;
д) незаконен трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции;
е) незаконен трафик на оръжие;
ж) незаконен трафик на откраднати и други стоки;
з) корупция и подкуп;
и) измама;
й) подправяне на парични знаци;
к) подправяне и пиратство на изделия;
л) престъпления срещу околната среда;
м) убийство, тежка телесна повреда;
н) отвличане, противозаконно лишаване от свобода и вземане на заложници;
о) грабеж или кражба;
п) контрабанда;
р) изнудване;
с) фалшифициране;
т) пиратство; и
у) търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара.
